Р
Е Ш Е
Н И Е
№
119
гр. Русе, 13.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен
съд гражданска колегия в открито заседание на 10 март две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА
Членове АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Н. Георгиева в. гр. дело №126 по описа за 2020год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Роска К.Б. от гр.Русе е обжалвала решението на
Русенския районен съд по гр.д.№6071/2019г. в частта, с която е променено
фамилното й име и съдът е постановил след развода тя да носи предбрачното си фамилно име Л.и ползването на семейното
жилище в с.Красен, Русенска област, е предоставено на мъжа- Излага оплаквания
за недопустимост, респ. неправилност на решението в тези части и моли то да се
обезсили в частта досежно фамилното име и да се отмени в частта за ползването
на семейното жилище, като постанови то да се ползва от двамата бивши съпрузи.
Ответникът счита жалбата за основателна и не възразява
против уважаването й.
Въззивният съд счита
жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна в
законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество
тя е основателна.
Съдът е постановил след развода жената да носи предбрачното си фамилно име Л.,
каквото искане е било направено от мъжа с исковата молба, и въпреки
несъгласието й, и е предоставил ползването на семейното жилище на същия. Към
решението по тези искове липсват мотиви, поради което не става ясно защо жената
следва да носи след развода предбрачното си фамилно
име, след като не е заявила желание в този смисъл, и защо ползването на
семейното жилище се предоставя на мъжа при липсата на доказателства страните да
имат друго придобито по време на брака жилище, което да ползва жената, респ.
при ангажираните доказателства за вложеното й здравословно състояние.
Пред въззивната инстанция мъжът е заявил, че не
възразява жената след развода да продължи да носи брачната фамилия Б., и
двамата да ползват семейното жилище, което е придобито по време на брака им,
състои се от два жилищни етажа, в които към момента на постояването са били
изградени две самостоятелни жилища, включващи жилищни помещения, кухни и
санитарни възли.
При така изяснената фактическа обстановка съдът
намира решението в обжалваните части за неправилно. Съгласно чл.322, ал.2 ГПК с
брачните искове задължително следва да се съединят и изброените в нормата
искове, в т.ч. и искът за фамилното име след развода. На това основание съдът
намира, че предявяването му от мъжа не се отразява върху неговата допустимост,
а касае неговата основателност, тъй като съгласно чл.53 СК възстановяване на предбрачното фамилно име може да иска само съпруга, приел
името на другия съпруг при сключване на брака, в който смисъл е и
р.№245/17.05.2012г. по гр.д.№1058/2011г., IVг.о. Жената
е заявила, че желае да запази след развода брачното си фамилно име Б., поради което искът за промяна на фамилното й име се
явява неосновател неоснователен и е следвало да се отхвърли, а не да се уважи,
както е сторил районния съд.
Неправилно се явява решението и в частта относно
ползването на семейното жилище след развода. По делото не е спорно, че същото
се намира в с.Красен, Русенска област, и че в него съпрузите са живели до
фактическата им раздяла през м.януари 2018г., когато жената го е напуснала и се
е преместила да живее в апартамент в гр.Русе, собственост на сина на страните.
По делото няма данни страните да имат право на ползване върху това жилище. От
призванията на ответника пред въззивния съд се установява, че къщата е
построена през 1970г. в съсобствено със П.С.Г./негов
баджанак/ дворно място. Тя била на три етажа, в първия от които се намирали
гаражи, а вторият и третият били жилищни. Всяко семейство ползвало по една
голяма стая, кухня и санитарен възел на втория етаж и по две стаи на третия. През
1988г. Г.починал и ответникът закупил от наследниците му неговата част от
къщата и дворното място, съборил покрива и изградил пълноценен жилищен етаж и
нов покрив на сградата. По делото не е спорно, че жената е с влошено
здравословно състояния, което се установява и от представената пред районния
съд медицинска документация. Няма данни отношенията между бившите съпрузи да са
нетърпими, а от признанията на мъжа е ясно, че в процесната сграда има две
самостоятелни жилища, които биха могли да се ползват от всеки от тях. Решението
на районния съд, с което семейното жилище е предоставено за ползване само от
мъжа следва да се отмени като постановено в нарушение на материалния закон и
вместо него да се постанови друго, с което ползването на семейното жилище да се
разпредели между тях. Предвид основателността на жалбата върху ответника следва
да се възложат направените по делото разноски от жалбоподателката. Исковете за
фамилното име и ползването на семейното жилище след развода са неоценяеми и за тях се дължи д.т. в размер до 80лв., но не
по-малко от 30лв. По въззивната жалба се дължи 30лв.д.т. и тъй като
жалбоподателката е внесла 15лв., след да бъде осъдена да внесе още 15лв. На основание
чл.280, ал.3, т.2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №3 от 02.01.2020г. в частта, с
която е постановено след развода жената да носи предбрачното
си фамилно име Л., и мъжът да ползва семейното жилище в с.Красен, Русенска
област, ул.“Л.“№1, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за промяна на
фамилното име на жената след развода.
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на семейното жилище,
находящо се в с.Красен, Русенска област, ул.“Л.“№1, състоящо се от два жилищни
етажа, като постановява мъжът да ползва голямата стая, кухнята и санитарния
възел и двете стаи на втория жилищен етаж, които семейството е ползвало от
построяването на къщата до 1988г., а жената да ползва голямата стая, кухнята и
санитарния възел и двете стаи на втория жилищен етаж, които са ползвани от
семейството на П.С.Г.от построяването до 1988г., а
изградената баня на втория етаж на сградата да се ползва от двете страни.
ОСЪЖДА Б.Б.Б. да заплати
на Р.К.Б. сумата 365лв. разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА Р.К.Б. да внесе по сметка на Русенския
окръжен съд още 15лв.д.т. по жалбата.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
В останалата част то като необжалвано е влязло в
сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: