Р Е Ш Е Н И Е
03.06.2019г. Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО,III
Районен съд – Дупница състав
11 април 2019
на Година
Светла Пейчева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н А Х 810 2018
дело № по описа за
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ДГ МАТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Дупница, ул. „Победа“ № 6, област Кюстендил, представлявано от ЕСК и управителя В.Н. ***Георгиева
– против Наказателно постановление № 10-0000758 от 17.05.2018г.,
издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Кюстендил, с
което на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ на
дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева
за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител излага доводи, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено.
Въззиваемата страна, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител изразява становище за законосъобразност на НП и моли за неговото потвърждаване.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 20.02.2018
г. и на 23.02.2018 г., Д.В. – гл. инспектор в Д ,,ИТ“ гр. Кюстендил, в
присъствието на свидетеля А. Крумо, извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство на „ДГ МАТ“ ЕООД с предмет на дейност международен товарен
автомобилен транспорт, при която установили, че дружеството в качеството му на
работодател по см. на §1, т. 1 от ДР на КТ, до 23.02.2018 г. не е изпълнило
задължително предписание на контролен орган по спазване на трудовото
законодателство, дадено с протокол за извършена проверка № ПР1800376 (записано под № 2) с краен срок за
изпълнение 09.02.2018 г., като до 23.02.2018 г. не е изплатил полагащите се
командировъчни пари на Н.Б.Н., с ЕГН ********** на длъжност ,,шофьор
тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“, за периода от месец август 2017 г.
до месец октомври 2017 г.
С оглед констатираното при проверката
нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 10-0000758 от 16.03.2018г. Въз основа на акта е издадено и обжалваното
наказателно постановление.
В открито съдебно заседание актосъставителят и свидетелят по акта потвърждават констатациите, отразени в АУАН. От показанията на свидетеля ***Асенов – управител на бензиностанция в гр. Перник се установява, че през м. август 2017 г. управителят на ДГ ,,МАТ“ ЕООД му оставил сумата от 3500 лв., от които 1900 лв. за гориво и около 1500 лв., представляваща трудово възнаграждение на шофьора Н., който работел в това дружество, като поел задължението да му ги предаде. Сумата му била предадена. В хода на съдебното следствие св. Н.Н. не отрича, че е вземал пари от човека, работещ на бензиностанцията, тъй като без пари не може да тръгне на курс. Не оспорва, че това са пари за командировъчни, но е категоричен, че последните две командировъчни не са му заплащани.
Горната фактическа обстановка се установи
въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, доколкото е депозирана от надлежна страна
срещу акт подлежащ на обжалване в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН.
Разгледана по същество, се явява основателна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгласно 416, ал. 5 от КТ. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съдът счита, че при установяване на нарушението и при издаване на обжалваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения.
Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна и определя както реквизитите на документа,
който обективира наказателното постановление, така и неговото съдържание, което
цели да гарантира правото на защита на наказаното лице и основните принципи за
законоустановеност на нарушението и наказанието, за налагане на отделно
наказание за всяко нарушение, за недопускане повторно наказание за същото
деяние. Следователно ако изискванията за съдържание на правораздавателния акт
не са спазени е налице неотстранимо накърняване на правото на защита на
санкционираното лице, който порок винаги е основание за отмяна на наказателното
постановление. Съгласно чл. 57, ал.1,
т.5 от ЗАНН е необходимо описание на нарушението, което трябва
да съответства на правното обвинение т.е. на административнонаказателната
разпоредба. В случаите, в които тя е обща, е необходимо да се посочи нарушената
норма и да се опишат всички факти, които се квалифицират правно под нейната
хипотеза. Това означава не да се препише текста на правната норма, а да се впишат
всички факти от обективната действителност, които сочат че диспозицията на тази
норма не е изпълнена. В случая като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, за чието неспазване се налага
наказание по общата разпоредба на чл. 416, ал.1
във вр. с чл. 415, ал. 1 от същия кодекс.
В чл. 415 КТ се предвижда административнонаказателна отговорност за лице, което не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. От чл. 414, ал. 1 КТ следва, че предписанието е предназначено да предотврати и преустанови констатирани нарушения на трудовото законодателство, както и да предотврати и отстрани вредните последици от тях. Следователно, когато констатират, че работодателят е допуснал нарушение на трудовото законодателство, контролните органи могат да издадат предписание и да определят срок за отстраняване на нарушението, като по този начин се предостави възможност на работодателя да отстрани констатираното нарушение. При неизпълнение на задължителното предписание, на нарушителя се налага предвиденото в чл. 415, ал. 1 от КТ наказание. Както беше описано по-горе при проверка, извършена на 20.02.2018г. и на 23.02.2018 г. в присъствието на управителя на дружеството, е констатирано, че работодателят не е изпълнил задължително предписание на контролен орган по спазване на трудовото законодателство, дадено с протокол за извършена проверка № ПР1800376 с краен срок за изпълнение 09.02.2018 г., като до 23.02.2018 г. не е изплатил командировъчни пари на Н.Б.Н., с ЕГН ********** на длъжност ,,шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“, за периода от месец август 2017 г. до месец октомври 2017 г. пропорционално на отработеното време. Контролните органи, приели, че нарушението не е отстранено до изтичане на срока, което обстоятелство е установено надлежно при извършването на проверка на 20.02.2018 г. и 23.02.2018 г., за което е съставен и процесния АУАН.
В хода на
съдебното следствие, обаче, се доказа различна фактическа обстановка, а именно,
че на лицето не са изплатени последните две командировки. Тоест нито в АУАН,
нито в НП е посочено за кои заповеди, с които е командирован служителя не са
заплати командировачните пари, нито пък е отразено тяхното цифрово съдържание.
В даденото предписание са посочени три заповеди за командировки в чужбина,
респ. са посочени и периодите, като не е
посочена сумата за всяка една от тях поотделно. Посоченото обстоятелство представлява нарушение на
императивното изискване на чл. 42, т.4
от ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата, при които
е било извършено в АУАН, както и на изискването по чл. 57, ал.1,
т.5 от ЗАНН за посочване в НП на описание на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и на доказателствата, които го
потвърждават. Нарушението на процесуалните правила е съществено, тъй като, от
една страна, препятства правото на защита на наказаното лице, а от друга
страна, препятства и съдебния контрол.
Нормата на чл. 415, ал. 1 от КТ е бланкетна, поради което
актосъставителя и АНО трябва да опишат
подробно извършеното нарушение, за да изпълни законовото изискване за пълно,
точно и ясно описание на нарушението.
Обстоятелствената част на
обжалваното НП не съдържа описание на релевантни факти, а само извода на
наказващия орган за извършено нарушение на трудовото законодателство за
неспазено предписание. В случая е трябвало АНО не да цитира само периода, през
който не са изплатени командировачните, а да
опише и документите, въз основа на които е установил, че има извършено
административно нарушение, като опише подробно фактическата обстановка как са
изчислени командировачните пари за всяка заповед поотделно и общата сума, която
не е изплатена, съответно на кои факти и обстоятелства се основава то за прието
от административнонаказващия орган. Това е необходимо да се
гарантира спазване на основния принцип за упражняване правото на защита, което
е възможно само при прецизно описание на всеки от горепосочените съставомерни
елементи. Респективно и да бъде проведен съдебен контрол, тъй като крайния
съдебен акт не може да почива на предположения.
От друга страна следва да
бъде отбелязано, че доказателствена тежест в административнонаказателното
производство лежи на административнонаказващия орган. Дружеството-жалбоподател
разколеба обвинителната теза на атакуваното НП, тъй като самия св. Н. твърди,
че не са му изплатени командировачни пари за последните два месеца. По
административнонаказателната преписка са приложени три броя заповеди, обхващащи
периодите описани в Протокола за извършена проверка, но не са представени други доказателства от които да е видно, че този
курс действително е извършен, доколкото липсва доклад от служителя, нито пък
как е установено нарушението, дали на база на недобро водене на счетоводството
на фирмата, тъй като този факт може да бъде проверен чрез назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза.
В тази връзка настоящият
съдебен състав, счита че са допуснати съществени формални нарушения при
посочване на фактическите характеристики на административното обвинение,
повдигнато на „ДГ МАТ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
Дупница, които
обективно водят до ограничаване правото на защита на привлеченото към
отговорност лице, поради липсата на яснота защо поведението на дружеството-работодател
е прието за административно нарушение по КТ от наказващия орган. С оглед
характера на административните наказания като форма на държавна принуда по
повод осъществено неправомерно поведение законодателят е предвидил строго
формални процесуални правила за реализирането на административнонаказателната
отговорност и всяко неспазване на изискванията за индивидуализация на
извършеното нарушение опорочава НП. Установяването на такъв порок на НП
предшества съдебната проверка дали в действителност са осъществени
съставомерните факти и представлява абсолютно основание за отмяна на акта, с
който се търси административнонаказателна отговорност.
Поради изложените
съображения, съдът намира, че процесното НП е издадено при допуснати нарушения
на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, поради което
същото е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. ІІІ-то от ЗАНН, Районен съд гр. Дупница
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 10-0000758 от 17.05.2018г. издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Кюстендил, с което на основание чл. 416,
ал. 5 във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ на „ДГ
МАТ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Дупница,
ул. ,,Победа“ № 6, представлявано от управителя В.Н.К. е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лв. за
нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: