№ 28925
гр. София, 16.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110166022 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК.
Депозирани са две насрещни молби с посочено правно основание чл.248 от ГПК, с
искания за изменение на постановеното по делото Определение № 19748/13.05.2024 г. в
частта за разноските, съответно от ищеца „Изи Финанс“ ЕООД, чрез процесуален
представител юрк. Александър Гюров, с вх. № 164407/21.05.2024 г. с искане за намаляване
размера на присъдените в полза на ответника съдебни разноски, изразяващи се в дължимото
се на адвоката, оказал правна помощ на ответника, адвокатско възнаграждение, от 480 лв. с
ДДС на 141,00 лв., и втората молба, от страна на ответника В. П., чрез пълномощника му
адв. Димитров, с вх. № 162967/20.05.2024 г. и искане за присъждане на дължимото се
адвокатско възнаграждение не на ответника, а директно на адвокат Антоний Димитров,
оказал му безплатна помощ и съдействие в производството, по реда на чл.38, ал.2 вр. с ал.1,
т.2 от ЗАдв.
С молба вх. № 168600/23.05.2024 г., от страна на ответника П., чрез адв. Димитров е
депозирано и становище по подадената от ищеца „Изи Финанс“ ЕООД молба по чл.248 от
ГПК, като я намира неоснователна по изложени подробни съображения.
Съдът, като се запозна с исканията на страните, намира молбите по чл. 248 ГПК
за подадени в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирани страни, поради което
същите са процесуално допустими, като по същество съдът ги намира за частично
основателни, по следните съображения:
С определение № 19748/13.05.2024 г., съдът е прекратил производството по делото,
като процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес за ищеца от заявената с
исковата молба защита, с оглед предприетото от ответника плащане на претенцията в хода
на производството.
Предприетите и от двете страни процесуални действия, преценени от съда на
плоскостта на въпроса с отговорността за разноските, са били отчетени от решаващия
състав, като съдът е изложил мотиви за своето решение по отношение на дължимостта и
размера на съдебните разноски, които всяка от страните дължи на насрещната страна.
Въпреки това, съдът счита за основателна молбата на ответника по чл.248 от ГПК що
се касае до присъдените му разноски, представляващи дължимото се на пълномощника му
1
адвокатско възнаграждение, като намира, че с оглед оказаната безплатна помощ и
съдействие в двете фази на производството пред СРС (заповедна и искова) на осн. чл.38,
ал.2 вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв. Признатия от съда и присъден размер на дължимото се
адвокатско възнаграждение за оказаната на ответника безплатна правна помощ в
производството, се дължи директно на представлявалия го адвокат, в случая адв. Антоний
Димитров, а не на ответника В. П., тъй като това адвокатско възнаграждение не съставяла
по същество сторени от ответника съдебни разноски, които да му се дължат, с оглед
отхвърлената част от иска. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗАдв. „В случаите по ал.
1 /третираща случаите, в които адвокатите могат да оказват безплатна помощ на
материално затруднени лица/, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.“. Определеното от съда възнаграждение в
случая, касае оказаната от адв. Димитров безплатна помощ в хода на заповедното
производство, като съдът е присъдил минималния размер от 400 лв., с вкл. 20 % ДДС или
общо 480 лв. Съгласно чл.7, ал.7 от НМРАВ „За защита в производства … за издаване на
заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на
половината от стойностите на претендираните суми“. Съдът е отчел, че в хода на
заповедното производство, заявителят и настоящ ищец „Изи Финанс“ ЕООД е предявил за
плащане суми в общ размер от 898,89 лв., които дори намалени на половина, съобразно
цитираната разп. на чл.7, ал.7 от Наредбата, отново попадат в обхвата на разп. на чл.7, ал.2,
т.1 от НМРАВ, за които дела с такъв материален интерес пък минималния предвиден размер
е 400 лв., който съдът е приел за справедлив в случая. В този смисъл, съдът намира за
неоснователни възраженията и аргументите на ищеца, че следва да редуцира адвокатското
възнаграждение, което е определил на пълномощника на ответника, наполовина, до 200 лв., след
което повторно да го редуцира с оглед уважената част от вземанията му по заявлението (от 50 лв.),
за установяване на което вземане пък е било образувано настоящото исково производство.
Следва да се отбележи още, че за заплатената от ответника част от вземането (заявено от
ищеца, като част от общо претендираното по заявлението по чл.410 от ГПК от 898,89 лв.), съдът е
присъдил разноски в исковото производство изцяло в полза на ищеца.
Обратно, за частта, за която издадената ЗИ е била обезсилена и производството прекратено,
след подаденото от длъжника възражение и нарочната молба на заявителя за оттегляне на
заявлението в частта над 50 лв. (за които е бил предявен установителния иск), заявителят следва да
понесе разноските сторени от длъжника, които в случая са единствено дължимото се на адвоката,
оказал му безплатна помощ, адвокатско възнаграждение. Съдът е преценил, че същото следва да е в
размер на 400 лв., върху който размер е прибавил и дължимия се ДДС в размер на 20 %, което е
едно, за оказаната защита по всички предявени от ищеца искове. Тук е мястото да се отбележи, че
съобразно решение С-438/22 на СЕС, съдът може и да редуцира претендираното адвокатско
възнаграждение и под минимума по Наредбата, при възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, както и да
не съобрази изобщо предвидените по същата минимални размери, а определи дължимото се
адвокатско възнаграждение по справедливост, което обаче е само правна възможност, а не
задължение за решаващия съд. В някой случаи съдът може да приеме за справедлив и отговарящ на
фактическата и правна сложност на делото, и осъществената процесуална защита, и уговорения от
страните съобразно НМРАВ, размер. В конкретния случай, адвоката на ответника е претендирал
осъждане на ищеца да му заплати 720,00 лв. с ДДС, а съдът е редуцирал това възнаграждение до
определения размер от 480 лв. с ДДС.
Не са налице основания за определяне на възнаграждение в размер под минималния
определен в Наредба № 1 МРАВ. Действително такова намаление е допустимо, съгласно
изведеното от най-новата практика на СЕС, но съдът в настоящия си състав счита, че за да
се слезе под определения от Наредбата минимум, следва да са налице обстоятелства по
делото, от които да се изведе очевидна несправедливост дори и на минималния адвокатски
хонорар. В случая не са налице такива обстоятелства. Слизането под минимума следва да
2
бъде не правило, а изключение, като за необходимостта му страната трябва да изложи
убедителни аргументи, което не е сторила.
По тези съображения съдът счита, че по делото няма основание определеното вече
адвокатско възнаграждение, което се дължи на адвоката, оказал безплатна помощ и
съдействие на ответника в производството, да бъде още веднъж редуцирано.
С оглед горното съдът счита, че адвокатското възнаграждение е определено правилно с
процесното Определение № 19748/13.05.2024 г. и липсват основание последното да бъде
изменено, в частта относно присъдените в полза на длъжника П., разноски, относими към
проведеното заповедно производство по ч.гр.д. № 37718/2023 г. по описа на СРС.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 164407/21.05.2024 г., подадена от ищеца
„Изи Финанс“ ЕООД, чрез процесуален представител юрк. Александър Гюров, за изменение
на Определение № 19748/13.05.2024 г., постановено по гр.д. № 66022/2023 г. по описа на
СРС, 164-и състав, в частта за разноските.
ИЗМЕНЯ постановеното Определение № 19748/13.05.2024 г., постановено по гр.д. №
66022/2023 г. по описа на СРС, 164-и състав, в частта на разноските, като ОТМЕНЯ
осъдителния диспозитив, с който „Изи Финанс“ ЕООД е осъдено на осн. чл.81 вр. с чл.78,
ал.3 от ГПК да заплати на В. И. П., сумата от 480 лв. с ДДС, представляваща сторените от
ответника съдебни разноски в хода на ч.гр.д. № 37718/2023 г. по описа на СРС и вместо
него, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 81 вр. с чл.78, ал.3 от ГПК и чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от
ЗАдвокатурата „ИЗИ ФИНАНСИ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Балша“ № 17, ап.1, представлявано от управителя Борислав
Николчев да заплати на адв. АНТОНИЙ ЗДРАВКОВ ДИМИТРОВ, с личен №
**********, член на САК, с адрес на упражняване на дейността в гр. София, ул. „Хан
Омуртаг“ № 74, ет.1, ап.1, сумата от 480,00 лв. с ДДС, представляваща дължимото се на
адвоката, оказал безплатна помощ и съдействие на длъжника по ч.гр.д. № 37718/2023 г. по
описа на СРС, адвокатско възнаграждение, определено в минимален размер, съразмерно на
размера на вземанията, за които е била обезсилена частично ЗИ по чл.410 от ГПК от
07.08.2023 г.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3