Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 08.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на пети април, през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при
участието на секретаря Йовка Панайотова,
като
изслуша докладваното от съдията гр. д. № 4725 по описа на състава за 2012 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
обективно съединени при условията на евентуалност искове както следва: иск с
правно основание чл. 27 пр. трето от ЗЗД, иск с правно
основание чл.31, ал. 2 във вр. ал.1 от ЗЗД, иск с правно основание чл. 33, ал.1 от ЗЗД и иск с
правно основание чл.87, ал.3 вр. чл. 200 от ЗЗД.
Ищцата Д.П.А. в
качеството на наследник по закон и процесуален правоприемник на първоначалната
ищца П.П.С. поддържа твърдение в исковата молба и уточнителни молби (с вх.№62485?28.05.2013г. и
142912/20.11.2015г.), че по силата на Договор за покупко-продажба на недвижим имот от
28.03.2011г., сключен между нея и купувача Г.П.М. (ответника) извършила имуществено разпореждане със собствения си
недвижим имот, представляващ Апартамент №51 с местонахождение гр. София, ж.к. ********и
прилежащо таванско помещение №51 в същата сграда, подробно описани в исковата
молба. Договорът, който бил обективиран в Нотариален акт №59, том I,
рег. №9593, нот. дело №54/2011г. на
нотариус А.Ч.с рег. №310 при НК и район на действия СРС бил недействителен
поради пороци във волята на продавачката (първоначална ищца) П.П.С.. За да сключи договора П. Такова била съзнателно въведена в
заблуждение относно естеството на правните действия, които извършва, още при
сключването на договора, тъй като считала, че ще получи с помощта и
съдействието на купувача общинско жилище, в което да се настани, за да живее
след продажбата на собственото си жилище. Дадените обещания в такъв смисъл
мотивирали продавачката да прехвърли правото си на собственост върху процесния
имот, който бил и нейно жилище.
Независимо от
изложените доводи за измама, ищцата поддържа твърдение, че поради множеството
заболявания от които страдала приживе - в момента на сключване на договора,
продавачката П.П. С.-Т.не била способна да разбира свойството и значението на
извършеното, нито пък могла да ръководи своите постъпки, която факт повлиял
върху действителността на атакуваната сделка.
Независимо от
изложените доводи за неспособността на ищцата да разбира свойството и
значението на извършеното, продавачката (първоначална ищца) П.П.С. действала ръководена от крайна нужда, понеже страдала от системни
материалните затруднения и физически лишения, които изпитвала. Така тя се
съгласила да сключи договора на необосновано ниска цена, спрямо действителната
продажна цена на имота.
Уговорената при
сключването на договора продажна цена от 45 000 лева фактически не била
платена от купувача, който заплатил на ищцата сумата от 16 000 лева чрез
паричен превод по банковата й сметка, а впоследствие поискал и получил обратно
сумата от 8 000 лева и сумата от 3 000 лева. Дължимият остатък от
29 000 лева до пълния размер на продажната цена не бил платен. Твърди се
че първоначалната ищца развалила процесния договор за покупко-продажба чрез
отправяне на едностранно изявление за разваляне на договора но без да дава срок
за изпълнение на задължението за заплащане на съответната част от продажната
цена, за която се твърди, че не била заплатена.
При изложените
фактически твърдения ищцата претендира както следва: да бъде унищожен
споменатият договор за покупко-продажба поради измама на продавача; при условията на
евентуалност – претендира да бъде унищожен процесният договор поради
неспособност на продавача да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си в момента на сключването на договора; при условията на
евентуалност претендира да бъде унищожен процесния договор поради това, че е
сключен поради крайна нужда и при явно неизгодни условия, а при условията на
евентуалност да бъде развален процесният договор поради неизпълнение на
задълженията на купувача да заплати пълния размер на уговорената продажна цена.
Предявените претенции са оспорени от ответника Г.П.М. по
съображения, които са подробно изложени в подадения отговор на исковата молба и
допълните становища по уточненията молба (с вх.№87044/23.07.2013г., молба с вх.№ 157318/17.12.2015г.). Ответникът не оспорва сключването и съдържанието на
процесния договор за покупко-продажба, но поддържа становище, че договорът е
действителен доколкото продавачът (първоначалната ищца) П.П.С. изразила ясна и съзнателна воля да сключи процесния договор, както и
приела плащането на пълния уговорен размер на продажната цена на имота. Наведените
фактически твърдения от ищцата били неверни и мотивирани от желанието на Д.П.А.
да осуети правните последици на сделката, която била сключена. Моли за
отхвърляне на исковете и претендира за осъждане на ищцата да му заплати направените
съдебни разноски.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Съдържанието на
приетия като доказателство Договор за покупко- продажба от 29.03.2011 г., който
е обективиран в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 54, том
І, рег. № 9593, дело № 54 от 2011 г. на нотариус А.Ч.. с рег. № 310 в регистъра
на НК сочи, че с него продавачът П.П.С. е прехвърлила възмездно на купувача Г.П.М.
правото на собственост върху недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 51 с
местонахождение в гр. ********, състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи
помещения, със застроена площ от 70.19 кв.м. при съседи: улица, зелена площ,
ап. 53, ап. 50 заедно с таванско помещение №51 с площ от 2,60 кв.м. при съседи:
таван 53, таван 50, коридор, коридор и ведно к 1,447% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото за сумата от 45 000
лева, която сума продавачът заявил че е получил напълно от купувача по банков
път.
В дадените пред съда показания, свидетелят д-р В.Б.С. в заявява, че познава първоначалната ищца П. С.-Т.по
повод изготвената от него експертиза по друго гражданско дело, образувано по
искане за поставянето й под запрещение. Имал спомен да личността на ищцата,
която му направила впечатление понеже през 2013г. и по повод на споменатото
дело той извършил личен преглед на лицето, което било доведено от дъщеря си в
инвалиден стол. Посочва, че пациентката П. С.-Т.била контактна, но не добре
ориентирана във време и пространство. Имала всички белези на лице, страдащо от съдова
деменция - имало данни, че тя страда от съдова болест и че е претърпяла вече два
инсулта. На свидетеля направило впечатление тежко увреденото абстрактно мислене
на пациентката. Изразява впечатление, ищцата била напълно неспособна да извършва
абстрактно разсъждание и интелектуален анализ. Няколко дни след това свидетелят
случайно видял ищцата да проси пред магазин „Фантастико“ в кв. Бъкстон,
поздравил я, но тя не го разпознала. Свидетелят посочва, че психичните
отклонения у ищцата са били видими и установими от пръв поглед от специалист,
предвид специфичния поглед на очите й по време на разговор. Констатациите за
неспособността на ищцата да се грижи за своите работи били актуални към 2013г.
В дадените пред съда показания в ОСЗ от 28.04.2016г.,
свидетелят д-р Р.И.Г. поддържа твърдение, че познавал първоначалната ищца от
повече от 10 години в качеството на неин личен лекар. Посочва, че по негов
спомен, пациентката страдала от
артериална хипертония, захарен диабет и претърпяла последиците от няколко
мозъчно - съдови инцидента. П. проявявала видими странности в поведението си и
била недисциплиниран пациент. В първите години от познанството им, П. идвала
сама, но в последните години тя посещавала кабинета на свидетеля, съпровождана
от дъщеря си, която я довеждала в инвалидна количка. През годините се
наблюдавало развитие и задълбочаване на заболяванията на ищцата, както и
усложнения от тях. Поради липса на медицинска специалност свидетелят заявява,
че не желае да се ангажира с конкретна оценка на психическото състояние на
пациентката.
В дадените пред съда показания свидетелят П.В.С. поддържа
твърдение, че познавал П.С. от периода на 2011г. по негови впечатления, П. била
бедна жена, често просела пред магазин „Фантастико“ в ж.к. „Дружба“ и
свидетелят й помагал, по повод на което се запознал с нея. От ищцата разбрал,
че е сключила вече сделка за продажба на апартамента си в кв. „Дружба“ и поради
това й предложил да живее при него. Впоследствие посетил дома й за да й помогне
с пренасянето на багажа. Ищцата живяла в жилище в Панчарево, кв. *******, което
било отдадено под наем от общината на свидетеля, а там пребивавала от април
2011г. до настъпването на смъртта й. Свидетелят заявява, че виждал ищцата почти
всеки ден и в поведението й не забелязвал нищо нетипично или неестествено. П.
била в съзнание, имала спомен за всичко, но според свидетеля имала склонност да
харчи безразборно парите си. След като продала апартамента си, П. видимо
разполагала с финансови средства. По този повод свидетелят имал впечатления, че
П. и дъщеря й предлагали парично възнаграждение на тяхна съседка, за да
свидетелства по друго дело. В момента на изнасянето на багажа на П., свидетелят
успял да забележи, че продаденото жилище
нямало стъкла по всички прозорци, било много неподдържано и нехигиенично. От апартамента
свидетелят изнесъл хладилник, гардероб, легла. П. напуснала доброволно
апартамента, заедно с багажа си и отишла да живее в предложеното й жилище. Според
свидетеля, ищцата разполагала с мобилен телефон и боравела с него, била
общителна и често се шегувала, а също така и обичала да гледа телевизия, като
си имала дори любимо предаване. От П. свидетелят знаел, че дала на дъщеря си
сумата от 5 000 лева, за заплащане на курсове. П. заплатила и труда на майстори,
за извършване на ремонт в стаичката й. След продажбата тя вече спряла да проси.
В дадените пред съда показания свидетелят д-р Т.А.К. поддържа
твърдение, че познавал ищцата във връзка с неин болничен престой през 2015г.,
по време на който бил неин лекуващ лекар. Свидетелят заявява, че е лекар-
специализант в областта на неврологията и поради сравнително малката си
медицинска практика от около 3 години, до момента запомнял всичките си пациенти
си. Посочва, че основни причини за постъпването на П. в болницата били паметови
нарушения, от които страдала. Ищцата била фактически трудно контактна, не
формирала реч, но издавала предимно нечленоразделни звуци, а при това правело
впечатление и двигателното увреждане, от което тя страдала. Цялостното
впечатление, което създавала било на тежко увредена жена при която били
запазени само основните функции на мозъка. Престоят на пациентката в болницата
продължил в рамките на три дни, след което тя била изписана без промяна в състоянието. От проведеното
нервнопсихологично изследване се установявал тежък дементен синдром.
Като доказателства по делото е представено Удостоверение,
издадено от Столична община, район „Искър“, за обстоятелството, че П.П.С. е
поставена под ограничено запрещение, съгласно Решение № 5261/19.06.2014 г. на
СГС IV-ти брачен състав. След
служебно извършена справка с базата данни на публично известните съдебни актове
в Софийски градски съд - съдебният състав установи, че с Решение № 5261/19.06.2014
г., постановено по гр. д. № 14632/ 2012г. на ІV Брачен състав при СГС, П.П.С. е поставена под ограничено
запрещение, поради частичната неспособност на лицето да се грижи за своите
работи. Решението е влязло в сила на 14.08.2014г., но през периода от образуването
на това дело до смъртта на първоначалната ищца на 24.07.2015г. и
конституирането на процесуалния приемник Д.П.А. - активни процесуални действия
по настоящото дело не са били извършвани от името на ищцата, тъй като след
подаването на отговор от страна на ответника – производството по настоящото
дело е било спряно с Определение от 30.10.2013г. (когато е постановено спиране
на настоящото производство на основание чл. 229, ал.1, т.5 от ГПК).
Като
доказателства по делото във връзка с психичното състояние на ищцата П.С. са
приети следните документи - Епикриза за периода 03.03.-24.03.1987 г.; Експертно
решение на ТЕЛК от 10.07.2001г.; Експертно решение на ТЕЛК от 13.10.2006г.; Епикриза от НК
та УМБАЛ „Св. Анна“ в периода 18.07. - 23.07.2008г.; Амбулаторен лист от 31.01.2012г.; Епикриза от МБАЛ „Александровска“, Клиника по нервни
болести за периода 30.03. - 03.04.2015г.; Амбулаторен лист от 21.08.2012г., Експертно решение на
ТЕЛК от 09.10.2012г., съдебно-психиатрична експертиза от 03.07.2013г., изготвена
по гр. д. № 14632/ 2012г.. на ІV Брачен състав при СГС; компютърна томография от
01.04.2015г. и КТ на главен мозък от 21.08.2012г.
Заключението на
изслушаната и приета съдебно- психиатрична експертиза (вещо лице доцент д-р В.В..,
със специалност психиатрия и съдебна психиатрия) обосновава следните изводи:
- Установено е заболяване при П.П. от мозъчна
артеросклероза към 28.03.2011г. Състоянието е регистрирано през 2001г.
като до юли 2008г. все още няма установени психични отклонения у лицето.
През януари 2012г. е поставена диагноза леко разстройство на
познавателните способности, като описаните особености на вида и капацитета
на пациентката характеризират по-сериозна патология.
- През август 2012г. невролог е констатирал
когнитивен дефицит – екзекутивна памет, като по съществото си поставената
оценка описва нарушения на когнитивните възможности с водещи паметови
нарушения.
- При така констатираните неврологична мозъчно-съдова
патология и паметови нарушения по отношение на психичната патология
вещото лице заключава, че при ищцата оглупяването е било от
мозъчно-съдово естество, а не в резултат на дегенеративни мозъчни
процеси. Това се потвърждава от извършения КТ на главен мозък през август
2012г., който установява данни за смесена подкорова и корова съдова
деменция. С Експертно решение на ТЕЛК от октомври 2012г. е призната 100 %
нетрудоспособност на ищцата поради наличие на когнитивен дефицит при
висшите корови функции.
- Здравословното състояние на П. С.-Т.в частно
психичното й състояние към момента на сключване на сделката се е
определяло от съдово-мозъчната болест довела до корова и подкорова
атрофия на главния мозък, дементен синдром понесени исхимични инсулти,
артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, десен бедрен блок,
захарен диабет, ХОББ. Описаната психична патология съпътствана от
неврологична и соматична патология, мотивира у вещото лице категорично убеждение,
че ищцата П.С. не е била способна да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си в периода на сключване на процесната сделка за покупко- продажба на
недвижим имот.
Заключението на
представената и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице
инж. Я.Т. мотивира извода, че пазарната
стойност на процесния апартамент към месец март 2011г. е възлизала средно на
около 37 130 евро.
Заключението на
представената и приета съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещо лице И.И.
мотивира извод, че подписът за „Продавач:“ в Нотариален акт за продажба на
недвижим имот от 28.03.2011г. №54, том I, нот. дело, №54 от 2011г. на нотариус А.Ч.и положен от първоначалната
ищца П.П.С., от чието име изхожда този подпис.
Като
доказателства по делото са представени и приети следните документи: Договор за
продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
15.10.1993г. Договор за заем за покупка строеж на жилище апартамент от
15.10.1993г., Удостоверение за раждане от ***г. на Д.П.А., Решение от
14.12.1979г. по гр.д.№16270/1979г. по описа на СРС, 33 с-в, Извлечение от движение по
сметка на П.П.С. открита към „Банка ДСК“ ЕАД за периода от 01.01.2011г. до
07.08.2012г., Справки издадени от Служба по вписванията- София при
Агенция по вписванията /за партидата на Г.И. Асенов и Г.П.М., Удостоверение№9400-957/06.11.2014г.,
издадено от Столична община Район Искър, с което Органът по настойничество и
попечителство удостоверява че Д.П.А. е определена за попечител на своята майка П.П.С.,
Препис –извлечение от акт за смърт, издаден от с. Панчарено, СО с който се
удостоверява настъпването на смъртта на П.П.С. на 24.07.2015г., Удостоверение
за наследници изх.№ НАС-1067 от 28.07.2015г., издаден от р-н Искър при Столична
община, Писмо с изх. №9400-1885 от 05.07.2013г. на СО район Панчарево до Светла
Сотирова, Писмо с изх.№9400-2806 от 28.10.2014г. на СО район Панчарено до П. С.,
Писмо с изх.№9400-2250(3) от 26.08.2014г. на СО район Панчарево до П. С., Писмо с изх.№0300-16/1/08.01.2016г.
от Столична община Район Панчарево, Справка от имотния регистър с партиден
№155497 по партида на процесния имот, Нотариално заверени преписи от платежни
документи за заплатени данъчни задължения от Г. Минев във връзка с процесния
имот. Споменатите документи имат косвено значение за доказателствените изводи
на съда, поради което доказателственото им значение няма да бъде обсъждано
поотделно за всеки документ.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Предмет на спора
е правното действие на процесната сделка, за което страните не спорят, че е
била сключена помежду им на 28.03.2011 г. в гр. София. Касае се за сделка за
разпореждане с право на собственост върху недвижим имот - Договор за покупко-
продажба на недвижим имот, който е обективиран в Нотариален акт №59, том I, рег.
№9593, нот. дело №54/2011г.
по описа на нотариус А.Ч..
На първо място ищцата
претендира за унищожаване на споменатия договор, като твърди, че при сключването
му била съзнателно въведена в заблуждение от ответника относно естеството на
правните действия, които извършва при сключването на договора, тъй като
считала, че ще получи с помощта и съдействието на купувача общинско жилище, в
което да се настани, за да живее след продажбата.
За да бъде уважен
така предявения иск е необходимо ищцата да докаже действията/изявленията на
ответника или на трето за сделката лице, с които са били възбудени нереални
представи, довели до неверни изводи относно същността на такива факти, които са
елемент от същественото съдържание на сделката или могат да мотивират страната
да сключи конкретната правна сделка. Ищцата би следвало да докаже също кое е лицето което е създало невярната представа за
действителността, действията на това лице и времето, по което са били
извършени, за да бъдат преценени от съда, както и да установи наличието на
пряка причинно-следствена връзка между създадената невярна представа за
действителността и сключването на процесния договор. Това е така,
понеже по дефиниция измамата представлява умишлено въвеждане в заблуждение на
едно лице с цел да бъде то мотивирано към сключване на определена сделка. Въвеждането
в заблуждение се изразява в умишленото предизвикване, създаване и/или
поддържане у измамената страна на невярна представа относно определени
обстоятелства. Тези обстоятелства, които другата страна или третото лице умишлено
е изопачило са елементи от фактическия състав на сделката, поради което
въвеждането в заблуждение може да е относимо към предмета на сделката,
съдържанието на насрещните права и задължения, както и до правните последици на
сделката. Невярната представа относно други обстоятелства и по-специално, че
едната или двете страни ще направят или няма да направят нещо след сключването
на сделката или че отношенията между тях ще се запазят такива, каквито са били
преди сключването на сделката, не я опорочават (така в Решение № 198 от
10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС).
В настоящия случай от събраните по делото доказателства не беше доказано твърдението, че
ответникът Г.М. е обещал - срещу прехвърлянето на собствеността върху процесния
недвижим имот да осигури на ищцата и дъщеря й настаняване в общинско жилище.
Същевременно дори да бъде прието, че ответникът е поел такова задължение, то
правните последици от неизпълнението на това задължение трудно биха могли да бъдат
правно квалифицирани като измама, по смисъла на чл.29, ал.1 от ЗЗД.
Същественото съдържание на разпоредителната сделка покупко-продажба обхваща задължението
на продавача да прехвърли на купувача собствеността върху вещта срещу
задължението на купувача да заплати продажната цена съгласно чл. 183 от ЗЗД.
Всички останали допълнителни уговорки постигнати между страните, които не
касаят фактическия състав на сделката – предмета, страните и предвидените права
и задължения, не могат да бъдат обект на формираната невярна представа от
страната въведената в заблуждение страна.
Впрочем, както ще бъде обсъдено по- долу в мотивите на
решението, психическото състояние на
ищцата-продавач по процесната сделка, към момента на сключването на сделката е повлияло
върху нормалните й когнитивни способности, следователно, тя трудно би могла да
бъде измамена по смисъла на чл.29, ал.1 от ЗЗД. За да е налице „измама“ като основание
за порок на сделката, е необходимо измамената страна да е дееспособно лице, което разбира свойството и значението на своите
действия и може да ги ръководи, да е наясно какви са видът, характерът и
съдържанието на сделката, но да е въведено в заблуждение относно правните
последици, които ще настъпят след сключването й (така в Решение № 193 от
30.07.2013 г. по гр. д. № 1025/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС). Следователно
личността на страната по договора, която твърди измамата, проявени в опитността
и знанията на лицето в сходни житейски ситуации, е обстоятелство, годно да
обоснове или да изключи възможността да бъде въведена в заблуждение. (така в Решение
№ 209 от 19.01.2015 г. по гр. д. № 1930/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС).
При така
изложените съображения настоящият
съдебен състав категорично приема, че не е на лице фактически състав на измама
по смисъла на чл.29, ал.1 от ЗЗД по отношение на така сключения Договор да
продажба на недвижим имот от 28.03.2011г., поради което така предявеният на
това основание иск следва да бъде отхвърлен.
При така настъпилото вътрешно процесуално условие съдът
следва да разгледа втория посочен от ищцата, иск предявен при условията на
евентуалност, а именно - иска с правно основание чл.31, ал.2 във вр. ал.1 от ЗЗД.
Този иск се основава на твърдението, че при сключване на
договора продавачката П.П. С.- Такова била в такова състояние, че не била
способна да разбира свойството и значението на извършеното и не могла да
ръководи постъпките си, тъй като страдала от заболявания, които предпоставяли
това временно състояние още през 2011г. и в крайна сметка мотивирали по-
късното нейно поставяне под ограничено запрещение през 2014г.
Искът е допустим, с оглед особените предпоставки,
предвидени в чл. 31, ал.2 и чл. 32, ал.2 от ЗЗД, вкл. и давностния срок и като
такъв следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 от ЗЗД
унищожаем е договорът сключен от
дееспособно лице, което към момента на сключването му не е могло да разбира или
да ръководи действията си.
Съдебната практика приема, че е възможно състоянието на
лицето, обуславящо тази неспособност да е трайно, но лицето все още да не е било
поставено под запрещение, към момента на сключване на сделката. Законът не
дефинира изрично медицинските причини за състоянието на лицето, а акцентира
върху естеството на самото състояние (резултат), което трябва да е налице при
сключване на сделката. Състоянието трябва да е такова, че лицето да не може да
разбира и да ръководи действията си, т.е. то не може да се грижи за своите
права и интереси, в качеството на пълноценен субект на правото с призната
дееспособност. С други думи, разпоредбата на чл. 31 ЗЗД е предвидена в защита
на тези лица, които са изпаднали в
състояние да не могат да се грижат за своите права и законни интереси.
Предмет на спора
в настоящото производство е твърдението, че към датата на сключването на
процесния договор, т.е. на 28.03.2011 г., ищцата се е намирала в споменатото
състояние, поради което по- късното нейно поставяне под запрещение считано от 14.08.2014г. има само косвено значение.
Внимателният
анализ на събраните доказателства мотивира извода, че при сключването на
процесния договор, ищцата в действителност не е могла да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, поради наличието на съдово-мозъчна
болест, довела до корова и подкрова атрофия на главния мозък и дементен синдром.
За да достигне до
горния извод, съдът обсъди двете групи доказателства, които бяха събрани в хода
на съдебното дирене пред настоящото съдебна инстанция.
На първо място,
съдът кредитира изводите на съдебно-психиатричната експертиза, изготвена от
доц. Д-р В.. Заключението е обстоятелствено и задълбочено, то е също добре
мотивирано, защото описва типовете развитие на когнитивния дефицит при
различните варианти на мозъчната артеросклероза. Посочва че пациентите с
мозъчно-съдова болест имат многкогратно по-висок риск за развитие на деменция
отколкото останалите пациенти. Според становището на настоящия състав на съда,
придобито и от практиката, вещото лице е един от най- висококвалифицираните
специалисти в областта и изводите му са добросъвестни и безпристрастни, заслужаващи
доверие.
Показанията на свидетелите
С. и К., които съдът кредитира, също допринасят косвено за потвърждаване на
споменатия извод на съдебно- психиатричната експертиза. Като отчита добросъвестността
на свидетелите, както и обстоятелството, че са медицински специалисти, не са
заинтересовани от изхода на делото и по повод естеството на своята работа са
успели да придобият непосредствените впечатления върху симптоматиката и
развитието на заболяванията при ищцата, съдът счита, че показанията заслужават
доверие.
При така изложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че предявеният конститутивен иск с правно основание чл.31, ал.2 вр. с
ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен и така сключения Договор да продажба на
недвижим имот от 28.03.2011г. следва да бъде унищожен.
Поради
уважаването на втория иск предявен при условията на евентуалност съдът не дължи
произнасяне по останалите предявените при условията на евентуалност трети иск правно
основание чл. 33, ал.1 от ЗЗД и четвърти иск с правно основание чл.87, ал.3 вр.
чл.200 от ЗЗД.
По претенцията за
разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако претенцията на лицето, получило правна
помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза
на Национално бюро за правна помощ съразмерно в уважената част от иска.
В настоящия
случай предявената претенция е напълно уважена, от което следва че на
назначения особен представител на ищцата адв. Х. Й.чрез Национално бюро за
правна помощ следва да бъде изплатено възнаграждение в размер на 1 864,98 лева,
съобразно указанията, дадени в т.6 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК - ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на
Софийска градски съд и сумата, дължима за следващата се държавна такса за
разглеждане да делото в размер на 444.99 лв., от чието заплащане ищцата е била
освободена и сумата за депозити за работа на вещи лица по допуснатите съдебни
експертизи общо в размер на 600 лева, от който 200 лв. по назначена
съдебно-техническа (оценителна) експертиза, 200 лв. по назначена съдебно-медицинска (психиатрична) и 200 лв. по
назначена съдебно-почеркова експертиза. Общата дължима сума възлиза на 1 044,99
лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
УНИЩОЖАВА Договор за покупко-продажба на недвижим имот от 28.03.2011г., който е
обективиран в Нотариален акт № 54, том І, рег. № 9593, дело № 54 от 2011г. по
описа на нотариус А.Ч., относно недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ №
51 с местонахождение в гр. ********, състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи
помещения, със застроена площ от 70.19 кв.м. при съседи: улица, зелена площ,
ап. 53, ап. 50 заедно с ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ №51 с площ от 2,60 кв.м. при съседи:
таван 53, таван 50, коридор, коридор и ведно с 1,447% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото - на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД - по предявения иск от Д.П.А.
с ЕГН: **********,
в качеството на наследник по закон и процесуален правоприемник на първоначалната
ищца П.П.С. с ЕГН: **********
и действаща чрез назначения особен представител адв. Х.Й., с адрес: *** Партер,
срещу ответника Г.П.М. с ЕГН: ********** ***, кантора 159 .
ОСЪЖДА Г.П.М. да заплати на Националното
бюро за правна помощ, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК - сумата от 1 864,98 лева (хиляда осемстотин
шестдесет и четири лева и деветдесет и осем ст.) адвокатско
възнаграждение на назначения особен представител на ищцата адв. Х. Й..
ОСЪЖДА Г.П.М. да заплати по
сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК - сумата от
1 044,99 лева (хиляда четиридесет и четири лева
и деветдесет и девет ст.) за държавна такса и депозити за изготвяне на
експертизи, от чието заплащане ищцата е била освободена.
Решението подлежи
на обжалване пред АС София, с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок от
връчването на препис от съдебния акт.