Решение по дело №1603/2016 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 754
Дата: 11 септември 2017 г.
Съдия: Елеонора Симеонова Кралева
Дело: 20162100501603
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

Номер ІІ-131                                             11.09.2017 г.                                                гр.Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                  втори въззивен граждански състав

На:   петнадесети ноември                                                 две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

           ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

Секретар        Стойка Вълкова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия  Елеонора Кралева

въззивно гражданско дело номер 1603 по описа за 2016 година

 

Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Бургаският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от Н.Д. ***, подадена чрез адв.Г.Костадинов., както и въззивна жалба от С.Д.М. и К.Д.М.,***, попадена чрез адв.в.Абаджиева, насочени против решение № 1175/15.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 7925/2013 г. по описа на РС-Бургас в производство по съдебна делба – първа фаза.

С първоинстанционното решение е ОТХВЪРЛЕН иска на Н.Д.М., с правно основание чл.75, ал.2 ЗН, за прогласяване нищожност на Договор за доброволна делба от 15.09.2005 г., вписан в Службата по вписванията при БРС на 16.09.2005 год., сключен между Л.Д.Х., А.Г.Х., Д.Г.Г. и С.А.Х., по отношение следните недвижими имоти, находящи се в гр.Созопол: УПИ ІІ-1428, кв.110, с площ от 388 кв.м.; УПИ ХІ-1428, кв.110, с площ от 387 кв.м.; УПИ ІV-1428, кв.109, с площ от 322 кв.м., и УПИ V-1428, кв.109, с площ от 389 кв.м., както и предявения от същия ищец иск против Л.Д.Х., А.Г.Х., Д.Г.Г., С.А.Х., С.Л.Х., М.Л.И., Г.Д.Г., В.С.Д., В.М.Д., Н.Д.Н., „Алфа Груп Бизнес Консултинг” ЕООД, М.С.Г., ЕГН **********, Н.П.В. и M. А. Ш., А.Д.Т., Д.А.Т., И.Х.Т., И.Н.К., Д.Д.Д.-П., К.Н.П., Н.С.К. и З.Г.Л.-К., за допускане на съдебна делба на следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 67800.503.259, адрес – гр.Созопол, м.“Мисаря”; площ – 322 кв.м.; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 67800.503.260, адрес – гр.Созопол, м.“Мисаря”; площ – 389 кв.м.; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 67800.503.263, адрес – гр.Созопол, м.“Мисаря”; площ – 388 кв.м.; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 67800.503.264, адрес – гр.Созопол, м.“Мисаря”; площ – 386 кв.м., както и на следните петнадесет недвижими имоти, находящи се в сграда № 1, с идентификатор № 67800.503.264.1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 67800.503.264, представляващи САМОСТОЯТЕЛНИ ОБЕКТИ В СГРАДА с идентификатори: № 67800.503.264.1.1, жилище, апартамент, с площ от 55.97 кв.м.; № 67800.503.264.1.2, жилище, апартамент, с площ от 63.17 кв.м.;   № 67800.503.264.1.3,  жилище, апартамент, с площ от 57.22 кв.м.; № 67800.503.264.1.4, жилище, апартамент, с площ от 67.24 кв.м.; № 67800.503.264.1.5, жилище, апартамент, с площ от 35.62 кв.м.; № 67800.503.264.1.6, жилище, апартамент, с площ от 41.69 кв.м.;   № 67800.503.264.1.7, жилище, апартамент, с площ от 57.22 кв.м.; № 67800.503.264.1.8, жилище, апартамент, с площ от 67.24 кв.м.; № 67800.503.264.1.9, жилище, апартамент, с площ от 78.96 кв.м.; № 67800.503.264.1.10, жилище, апартамент, с площ от 57.11 кв.м.; № 67800.503.264.1.11, жилище, апартамент, с площ от 67.11 кв.м.; № 67800.503.264.1.12, жилище, апартамент, с площ от 70.34 кв.м.; № 67800.503.264.1.13, жилище, апартамент, с площ от 57.48 кв.м.; № 67800.503.264.1.14, жилище, апартамент, с площ от 67.09 кв.м., и № 67800.503.264.1.15, жилище, апартамент, с площ от 67.09 кв.м.

Със същото решение на БРС е ОТХВЪРЛЕН и иска на главно встъпилите по делото лица С.Д.М. и К.Д.М., с правно основание чл.75, ал.2 ЗН, за прогласяване нищожността на договора за доброволна делба от 15.09.2005 год., вписан в Службата по вписванията при БРС на 16.09.2005 год., сключен между Л.Д.Х., А.Г.Х., Д.Г.Г. и С.А.Х., по отношение следните недвижими имоти, находящи се в гр.Созопол: УПИ ІІ-1428, кв.110, с площ от 388 кв.м.; УПИ ХІ-1428, кв.110, с площ от 387 кв.м.; УПИ ІV-1428, кв.109, с площ от 322 кв.м. и УПИ V-1428, кв.109, с площ от 389 кв.м., както и предявения от същите лица иск против Н.Д.М., Л.Д.Х., А.Г.Х., Д.Г.Г., С.А.Х., С.Л.Х., М.Л.И., Г.Д.Г., В.С.Д., В.М.Д., Н.Д.Н., „Алфа Груп Бизнес Консултинг” ЕООД, М.С.Г., Н.П.В. и M. А. Ш., А.Д.Т., Д.А.Т., И.Х.Т., И.Н.К., Д.Д.Д.-П., К.Н.П., Н.С.К. и З.Г.Л.-К., за допускане на съдебна делба на следните петнадесет недвижими имоти, находящи се в сграда № 1 с идентификатор № 67800.503.264.1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 67800.503.264, представляващи САМОСТОЯТЕЛНИ ОБЕКТИ В СТРАДА с идентификатори – № 67800.503.264.1.1, жилище, апартамент, с площ от 55.97 кв.м.; № 67800.503.264.1.2, жилище, апартамент, с площ от 63.17 кв.м.; № 67800.503.264.1.3, жилище, апартамент, с площ от 57.22 кв. м.; № 67800.503.264.1.4, жилище, апартамент, с площ от 67.24 кв.м.; № 67800.503.264.1.5, жилище, апартамент, с площ от 35.62 кв.м.;   № 67800.503.264.1.6, жилище, апартамент, с площ от 41.69 кв.м.; № 67800.503.264.1.7, жилище, апартамент, с площ от 57.22 кв.м.; № 67800.503.264.1.8, жилище, апартамент, с площ от 67.24 кв.м.; № 67800.503.264.1.9, жилище, апартамент, с площ от 78.96 кв.м.;   № 67800.503.264.1.10, жилище, апартамент, с площ от 57.11 кв.м.; № 67800.503.264.1.11, жилище, апартамент, с площ от 67.11 кв.м.; № 67800.503.264.1.12, жилище, апартамент, с площ от 70.34 кв.м.; № 67800.503.264.1.13, жилище, апартамент, с площ от 57.48 кв.м.; № 67800.503.264.1.14, жилище, апартамент, с площ 67.09 кв.м., и № 67800.503.264.1.15, жилище, апартамент, с площ от 67.09 кв.м.

С атакуваното първоинстанционно решение е разпределена и отговорността за разноските с оглед изхода на делото, като в тежест на ищеца и на главно встъпилите лица са възложени разноските, направени от ответните страни.

С въззивната жалба на Н.Д.М. се моли въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение, като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Навеждат се оплаквания, че съдът неправилно е отхвърлил всички искове, приемайки, че ищецът не е съсобственик на имотите, защото праводателите му не били съсобственици. В тази връзка се посочва, че районният съд напълно е игнорирал института на вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД и оповестително-защитното действие на това вписване, не е приложил императивните разпоредби на чл.114, ал.1, б.“б“ и чл.115, ал.2 ЗС и не е обсъдил доводите на ищеца в този смисъл, като въобще не е изложил мотиви относно приложението на цитираните норми на ЗС. Според въззивника, с обжалваното решение съдът се е опитал да ревизира по недопустим начин влязлото в сила решение № ІІІ-250/06.01.2009 г. по в.гр.д.№ 1028/2007 г. на БОС, като е приел, че с него не е била съобразена волята на страните по договора за доброволна делба от 15.09.2005 г., защото нямало данни този договор да е бил представен в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД. Във въззивната жалба се излагат пространни съображения за основателност на предявените искове за нищожност на доброволната делба и за допускане до съдебна делба на процесните недвижими имоти и самостоятелни обекти, като се моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение като неправилно и решавайки спора по същество да уважи исковите претенции. Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.

С въззивната жалба на С.Д.М. и К.Д.М. се моли въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение, като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Въззивниците-главно встъпили страни по делото, считат за неправилен извода на районния съд, че те не са собственици на имотите и на самостоятелните обекти. В тази връзка се излагат съображения за неправилност и необоснованост на съдебното решение, които са идентични с изложените доводи във въззивната жалба на ищеца Н.М. относно правното значение на вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД и приложението на чл.114 и чл.115 ЗС. Въззивниците излагат и пространни съображения за основателност на предявените от тях искове за нищожност на доброволната делба и за допускане до съдебна делба на самостоятелните обекти, като се моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение като неправилно и решавайки спора по същество да уважи исковите им претенции. Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.

Преписи от въззивните жалби, подадени от Н.М. и от С.М. и К.М. са връчени на насрещните страни по делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не са постъпили писмени отговори от въззиваемите А.Г.Х., С.Л.Х., В.С.Д., В.М.Д., Н.Д.Н., „Алфа Груп Бизнес Консултинг“ ЕООД и М.С.Г., не вземат становище по жалбите.

 В срока по чл.263, ал.1 ГПК са постъпили писмени отговори от Д.Г.Г. и С.А.Х., чрез пълномощника им адв.К., с които въззивната жалба на Н.М. се оспорва като неоснователна, а обжалваното решение се счита за правилно и законосъобразно.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Г.Д.Г., чрез пълномощник адв.Николай Димитров, с който двете въззивни жалби се оспорват като неоснователни, а решението на БРС се счита за правилно и обосновано. Въззиваемият споделя извода на съда, че към момента на сключване на договора за доброволна делба С. и К. М. не са били собственици на идеални части от имота, а негови собственици са били единствено наследниците на Д. Т.Х. и в тази връзка в доброволната делба са участвали всички съсобственици и същата не е нищожна. Споделят се и изводите на съда относно значението и действието на вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД за конкретния случай. В тази връзка, въззиваемия счита, че не са налице твърдяните от въззивниците пороци, които да определят доброволната делба като нищожна, поради което е настъпил вещно-прехвърлителният й ефект и отделните съделители са станали собственици на самостоятелни УПИ, като последващите прехвърлителни сделки също са валидни и са породили своите последици.  Поддържа се възражението, че извършеното от част от сънаследниците разпореждане с идеална част от наследствения имот е недействително по смисъла на чл.76 ЗН. Поддържа се и направеното с писмения отговор възражение за изтекла придобва давност по отношение на закупения от въззиваемия и съпругата му недвижим имот, за доказване на което са били ангажирани гласни доказателства пред първата инстанция. В заключение, моли съда да потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от И.Х.Т., Д.А.Т. и А.Д.Т., И.Н.К., Н.П.В. и M. А. Ш., Н.С.К. и З.Г.Л.-К., Д.Д.Д.-П. и К.Н.П., чрез пълномощника им адв.Николай Кожухаров, с който двете въззивни жалби се оспорват като неоснователни, а решението на БРС се счита за правилно и обосновано. Въззиваемите споделят извода на съда, че към момента на сключване на договора за доброволна делба С.М. не е бил съсобственик в имота, тъй като сключеният предварителен договор не е годен титул за прехвърляне правото на собственост, а такъв се явява конститутивното съдебно решение по чл.19, ал.3 ЗЗД, което в случая е влязло в законна сила на 14.05.2009 г. и има действие за напред. В тази връзка се счита, че в доброволната делба са участвали всички съсобственици и същата не е нищожна. Споделят се и изводите на съда относно значението и действието на вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД за конкретния случай, както и за липсата на твърдяните от въззивниците пороци на доброволната делба. Според въззиваемите, в случая е налице относителна недействителност по смисъла на чл.76 ЗН спрямо останалите сънаследници на извършената от Д.Г. и С.Х. с предварителния договор сделка с идеални части от имот в наследствената маса, която недействителност може да бъде санирана в случай, че наследствената вещ се падне в дял на сънаследника при делбата. В тази връзка се посочва, че по силата на договора за доброволна делба в дял на Д.Г. и С.Х. са поставени УПИ ІV-1428 и УПИ V-1428 в кв.109, понастоящем представляващи ПИ 67800.503.259 и ПИ 67800.503.260 по КККР на гр.Созопол, поради което ищецът Н.М., респ. главно встъпилите страни се явяват обвързани от доброволната делба и следва да удовлетворят своите претенции от имотите, поставени в дял на техните праводатели, съгласно чл.76 ЗН. Такива възражения за относителна недействителност са редовно заявени по делото от ответниците С.Х. и Н.Н., като се моли съда да ги вземе предвид при решаване на делото. Отделно от това, във въззивната жалба се твърди, че ищецът Н.М. не е легитимиран да иска делба на самостоятелните обекти, притежавани от въззиваемите, тъй като с договора за замяна същият е придобил идеални части от правото на собственост единствено върху поземления имот, но не и върху построената в имота сграда и самостоятелните обекти в нея. В този смисъл, жалбоподателите считат, че след като към момента на договора за замяна сградата и апартаментите в нея са били изградени в груб строеж и са представлявали самостоятелни обекти и в нотариалния акт няма уговорка за изричното им прехвърляне, то по отношение на тези обекти извършената от ищеца сделка със С.М. и К.М. няма вещнопрехвърлителен ефект, поради което доводите на Н.М., че е станал собственик на обектите по приращение са неоснователни. Независимо от горното, въззиваемите считат, че правата както на ищеца, така и на главно встъпилите лица са погасени, като се поддържа заявеното от тях възражение за придобиване на самостоятелните обекти по давност, като добросъвестни владелци на същите в продължение на повече от пет години, присъединявайки и осъществяваното от техния праводател Н.Н. владение върху имота. В заключение, молят въззивния съд да остави без уважение въззивните жалби като неоснователни и да потвърди обжалваното решение. Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се направените по делото съдебни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Л.Д.Х. и М.Л.И., чрез пълномощник адв.Денка Пенева, с който въззивните жалби се оспорват като неоснователни, а решението на БРС се счита за правилно и законосъобразно. Въззиваемите споделят извода на съда, че към момента на сключване на договора за доброволна делба ищеца и главно встъпилите лица не са могли да се легитимират като собственици на процесните 300 кв.м., респ. не е нарушено правото им на участие в доброволната делба, поради което нямат право на претенции по чл.75 ЗН. Споделя се извода на районния съд, че постановеното съдебно решение по чл.19, ал.3 ЗЗД обвързва само страните по предварителния договор, но не и въззиваемите, които не са били страна в това производство. Предвид това се поддържат заявените от въззиваемите възражения пред първата инстанция относно действието на съдебното решение за обявяване на предварителния договор за окончателен по отношение на процесния имот. Поддържа се и заявеното от въззиваемите възражение по чл.76 ЗН за относителна недействителност на окончателната сделка. Оспорват се като неоснователни и несъстоятелни твърденията във въззивните жалби за придобиване от ищците на самостоятелните обекти по силата на приращението по чл.92 ЗС, като обратното би означавало, че въззиваемите също са станали съсобственици на всички обекти на това основание, тъй като ако доброволната делба се прогласи за нищожна, то тогава имотът остава в съсобственост такава, каквато е била към 2005 г. В заключение, молят въззивния съд да остави без уважение въззивните жалби като неоснователни и да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се направените по делото съдебни разноски.

 

По допустимостта на въззивните жалби, съдът намира следното:

Въззивната жалба на ищеца Н.М. и въззивната жалба на главно встъпилите лица С.М. и К.М. са подадени в законоустановения срок от лица, които имат правен интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК. Предвид обстоятелството, обаче, че с всяка една от въззивните жалби първоинстанционното решение се атакува в неговата цялост, съдът намира, че жалбата на ищеца Н.М.в частта й против решението досежно отхвърлените от БРС искове на главно встъпилите лица, респ. въззивната жалба на главно встъпилите лица в частта й против решението досежно отхвърлените искове на ищеца, са процесуално недопустими и следва да се оставят без разглеждане от въззивния съд в посочените части, тъй като с тях се защитават чужди права, без да са налице условията на чл.26, ал.2 ГПК.

В останалите им части, въззивната жалба на Н.М. против решението на БРС, с което са отхвърлени предявените от него искове, както и въззивната жалба на С. и К. М. против решението на БРС, с което са отхвърлени предявените от тях искове, са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

С оглед изложените във въззивните жалби доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Производството пред БРС е за делба в първа фаза – по допускане на делбата.

Образувано е по исковата молба на Н.Д.М. против Л.Д.Х., А.Г.Х., Д.Г.Г., С.А.Х., С.Л.Х., М.Л.И., Г.Д.Г., В.С.Д., В.М.Д., Н.Д.Н. и „Алфа Груп Бизнес Консултинг” ЕООД. С протоколно определение от 24.09.2014 г. районният съд е конституирал като ответник в процеса и съпругата на ответника Г.Г. – М.С.Г.. С исковата молба са предявени средните искове:

1/. Иск с правно основание чл.75, ал.2 ЗН за прогласяване нищожността на договора за доброволна делба от 15.09.2005г., вписан в *** на 16.09.2005г, сключен между ответниците Л.Х., А.Х., Д.Г. и С.Х., по отношение следните недвижими имоти, находящи се в гр.Созопол: УПИ ІІ-1428, кв.110, с площ 388 кв.м.; УПИ ХІ-1428, кв.110, с площ 387 кв.м.; УПИ ІV-1428, кв.109, с площ 322 кв.м. и УПИ V-1428, кв.109, с площ 389 кв.м., поради неучастие в делбата на съсобственика С.Д.М. (праводател на ищеца),

2/. Иск по чл.34 ЗС, вр. чл.341 и чл. ГПК за допускане на съдебна делба по отношение посочените УПИ ІІ-1428, кв.110, с площ 388 кв.м.; УПИ ХІ-1428, кв.110, с площ 387 кв.м.; УПИ ІV-1428, кв.109, с площ 322 кв.м. и УПИ V-1428, кв.109, с площ 389 кв.м., които по влязлата в сила КККР на гр.Созопол представляват съответно ПИ с идентификатори 67800.503.259, 67800.503.260, 67800.503.263 и 67800.503.264 по КККР на гр.Созопол, м.“Мисаря”, както и на построената в ПИ 67800.503.264 сграда с идентификатор 67800.503.264.1.

В исковата молба са изложени твърдения, че първите четирима ответници са наследници на Д. Т.Х. и в това си качество с нотариален акт № 144, том VІ, дело № 2680/0904.1996 г. на БРС са признати са собственици на основание земеделска реституция по ЗСПЗЗ на дворно място с площ от 2200 кв.м., представляващо бивше лозе в м.“Мисаря“, в землището на гр.Созопол. Твърди се, че на 28.08.2002 г. между ответниците Д.Г. и С.Х., като продавачи и брата на ищеца и негов праводател С.М., като купувач, е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на 300/2200 кв.м. ид.ч. от гореописания недвижим имот. Купувачът С.М. е предявил пред БРС искова молба по чл.19, ал.3 ЗЗД против двете ответници-продавачи, вписана в *** на 22.06.2006 г., по която е било образувано гр.д.№ 1517/2005 г. на БРС. С влязло в сила решение № ІІІ-250/06.01.2009 г. по в.гр.д.№ 1028/2007 г. на БОС, вписано в ***.06.2009 г. решението на районния съд е отменено и сключеният предварителен договор за покупко-продажба на 300/2200 ид.ч. кв.м. е обявен от съда за окончателен, като С.М. е станал собственик на посочените идеални части от имота. Междувременно, в хода на производството по чл.19, ал.3 ЗЗД и след вписване на исковата молба, от гореописаният недвижим имот са образувани четири УПИ, които със заповед на Кмета на Община Созопол на основание чл.16, ал.5 ЗУТ са предоставени в собственост на наследниците на Д. Т.Х.. На 15.09.2005 г. наследниците са сключили Договор за доброволна делба, вписан в *** на 16.09.2005 г., с който са си поделили четирите УПИ и впоследствие с тях са извършили разпоредителни сделки в полза на останалите ответници по делото. Ищецът се легитимира като собственик на претендираните с исковата молба идеални части от процесните поземлени имоти с нотариален акт за замяна № 167, том V, рег.№ 7641, дело № 727/06.11.2009 г., с който неговия брат С.М. му е прехвърлил собствените си идеални части от имотите, като твърди, че на основание чл.92 ЗС е придобил по силата на приращението и съответните идеални части от построената в единия от имотите жилищна сграда. Счита, че след като вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД предхожда по време сключения между наследниците договор за доброволна делба и при положение, че съдебното решение за обявяване на предварителния договор за окончателен е отбелязано в срока по чл.115, ал.2 ЗС, то извършената доброволна делба е нищожна на основание чл.75, ал.2 ЗН, поради неучастието в нея на съсобственика С.М., като извършените впоследствие разпоредителни сделки с имотите не могат му да се противопоставят и същите не са проявили своя транслативен ефект досежно правото на собственост върху притежаваните от него идеални части. Предвид това, ищецът твърди, че станал съсобственик в процесните имоти със ответните идеални части, като правоприемник на С.М.. По тези съображения е поискал от съда да обяви нищожността на договора за доброволна делба на основание чл.75, ал.2 ЗН, поради неучастието в нея на съсобственика и негов праводател С.М., както и да се допусне извършването на съдебна делба на описаните в исковата молба УПИ, заедно с построената в единия от тях жилищна сграда.

Ответниците по делото са оспорили като неоснователни предявения ищеца Н.М. иск по чл.75, ал.2 ЗН като недопустим, поради липса на правен интерес, а иска му за делба на поземлените имоти и на жилищната сграда е оспорен като неоснователен. От страна на ответниците са направени възражения по чл.76 ЗН за недействителност на обявения от съда за окончателен предварителен договор, сключен между част от наследниците и С.М., както и възражения за давност.

В писмения отговор на ответницата С.Х. е направено и възражение, че процесната сграда с идентификатор 67800.503.264.1 е етажна собственост и собствениците на отделните самостоятелни обекти в нея следва бъдат страни по делото.

С допълнителна молба от 19.05.2014 г. (л.321), във връзка с горните възражения, ищецът Н.М. е уточнил претенцията си и е заявил изрично, че процесната сграда с идентификатор 67800.503.264.1 не е етажна собственост и освен посочените в исковата молба съсобственици, други съсобственици на тази сграда не съществуват.

В първото по делото съдебно заседание, проведено на 21.05.2014 г.,  ищецът е поддържал исковата си молба и допълнителната молба от 19.05.2014 г., като в това заседание нито от ищеца, нито от ответниците е направено искане по чл.341, ал.2 ГПК за включване в делбата и на други имоти – самостоятелни обекти в сграда.

Независимо от горното и след провеждане на три редовни съдебни заседания, ищецът е депозирал молба от 28.10.2014 г., в която е посочил, че след допълнителни справки в *** е установил, че преди образуване на делото ответникът Н.Н. е извършвал разпоредителни сделки със самостоятелните обекти в процесната сграда. Предвид това, с молба от 28.11.2014 г. ищецът е поискал конституирането като ответници по делото на всички купувачи-приобретатели на 15 броя самостоятелни обекти в жилищната сграда с идентификатор 67800.503.264.1, като е представил нотариални актове и справки от СВ-Бургас. С молбата обаче отново липсва заявено от ищеца искане за включване в делбата на самостоятелните обекти от сградата.

По тази молба БРС се е произнесъл с определение от 07.01.2015 г., с което като ответници по делото са конституирани Д.А.Т., И.Х.Т., Н.П.В., M. А. Ш., И.Н.К., Д.Д.Д.-П., К.Н.П., А.Д.Т., Н.С.К. и З.Г.Л.-К., всички в качеството им на приобретатели на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 67800.503.264.1. По делото обаче липсва произнасяне на БРС за включване в делбата на самостоятелните обекти в сградата, чиито купувачи са горепосочените новоконституирани ответници.

Едва на 03.12.2015 г. ищецът е депозирал до съда молба по чл.341, ал.2 ГПК с искане за включване в делбената маса и на следните 15 броя самостоятелни обекта с идентификатори №№ 67800.503.264.1.1, 67800.503.264.1.2, 67800.503.264.1.3, 67800.503.264.1.4, 67800.503.264.1.5, 67800.503.264.1.6, 67800.503.264.1.7, 67800.503.264.1.8, 67800.503.264.1.9, 67800.503.264.1.10, 67800.503.264.1.11, 67800.503.264.1.12, 67800.503.264.1.13, 67800.503.264.1.14 и 67800.503.264.1.15. Към молбата са приложени кадастрални схеми на обектите. Съдът е докладвал молбата в съдебно заседание, но не се е произнесъл по нея.

Непосредствено след горната молба на ищеца, на 04.12.2015 г., на основание чл.225 ГПК по делото е депозирана искова молба от С.Д.М. и К.Д.М., като главно встъпващи лица, предявена против първоначалните и новоконституираните ответници, с която се иска от съда, на основание чл.75, ал.2 ЗН да прогласи нищожността на договора за доброволна делба, сключен на 15.09.2005 г., както и да се допусне извършването на съдебна делба по посочените по-горе петнадесет самостоятелни обекти, находящи се в сградата с идентификатор 67800.503.264.1. В исковата молба е посочено, че ищците са купувачи по обявения от съда за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на процесните поземлени имоти и в тази връзка са придобили в собственост идеални части от имотите, които части впоследствие с нотариален акт за замяна № 167, дело № 727/06.11.2009 г. са били прехвърлени на първоначалния ищец Н.М.. В тази връзка са изложени идентични съображения, като тези в първоначалната искова молба, относно непротивопоставимостта на вписаната искова молба по чл.19, ал.3 ЗЗД и постановеното по нея съдебно решение на извършената от наследниците на Д. Т.Х. доброволна делба и на последващите разпоредителни сделки с имотите. Интересът от главно встъпване в процеса е обоснован със заявени от С. и К. М. самостоятелни права на собственост върху идеални части от самостоятелните обекти – жилища, находящи се в процесната сграда, тъй като тези обекти не са били част от предмета на договора за замяна, с който на ищеца Н.М. са прехвърлени идеални части от поземлените имоти, поради което правото на собственост върху тези части от всеки самостоятелен обект в сградата е останало в патримониума на главно встъпващите лица и не е преминало върху първоначалния ищец. Предвид това, искат от съда да бъдат конституирани по делото като главно стъпили лица, да се прогласи нищожността на договора за доброволна делба на поземлените имоти, както и да бъде извършена съдебна делба между тях и останалите съделители на описаните 15 броя самостоятелни обекти с идентификатори от 67800.503.264.1.1 до 67800.503.264.1.15, включително.

Ответниците – първоначални и новоконституирани по делото, са оспорили молбата на ищеца Н.М. по чл.341, ал.2 ГПК  и молбата на С. и К. М. по чл.225 ГПК за главно встъпване в делбения процес, съответно предявената от тях искова молба като недопустими, а по същество неоснователни.

По молбата на първоначалния ищец от 03.12.2015 г. по чл.341, ал.2 ГПК не е постановено определение и липсва произнасяне от съда. Въпреки това, с протоколно определение от 08.02.2016 г., на основание чл.225 ГПК районният съд е конституирал по делото в качеството им главно встъпилите лица С.Д.М. и К.Д.М., против досегашните страни в процеса, с предмет обективно съединени искове за прогласяване нищожност на доброволната делба и за допускане на съдебна делба по отношение на посочените по-горе самостоятелни обекти в сграда.

След събиране на доказателствата по делото, първоинстанционният съд е приел, че оспореният договор за доброволна делба от 15.09.2005 г. е сключен в изискуемата от закона писмена форма с нотариално заверени подписи на страните, като страни по договора са били всички съсобственици на имотите към момента на сключването му (чл.35, ал.1 ЗС). Приел е също, че при сключването на договора за делба С. и К. М. не са били легитимирани като собственици на идеална част от имот пл.№ 1428, тъй като конститутивното съдебно решение по чл.19, ал.3 ЗЗД има действие за в бъдеще и е влязло в законна сила в по-късен момент – през 2009 г. Преценено е от съда, че договорът за доброволна делба е сключен след вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД на 22.05.2005 г. и представлява акт на разпореждане между съсобствениците, но решението на въззивния съд за обявяване на предварителния договор за окончателен е влязло в законна сила и поражда действие само за страните по него, не и за другите съсобственици на имота, като не разрешава със сила на пресъдено нещо правен спор между страните, а представлява охранителен акт на съда, действащ като нотариус. Преценено е, че съгласно съдържанието на предварителния договор, поетото задължение е за прехвърляне на урегулиран поземлен имот – при обособяване на отделни УПИ и уреждане отношенията между наследниците чрез делба, каквото е постигнато именно чрез процесния договор за доброволна делба от 15.09.20105 г., но посоченото обстоятелство не е било отчетено в производството по чл.362-364 ГПК, поради което волята на страните по предварителния договор не е била съобразена и надлежно възпроизведена в окончателното съглашение. В тази връзка, съдът е приел, че евентуалното бездействие на прехвърлителите по предварителния договор да представят в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД договора за делба не може да породи неблагоприятни последици за другите наследници-съделители, които не са били страни по предварителния договор, съответно да рефлектира в нищожност на договора за доброволна делба от 15.09.2005 г. Предвид това, БРС е приел, че оспореният договор за доброволна делба е валиден, от което е формиран и извод, че С. и К. М. не са придобили правото на собственост върху процесните идеални части от делбените поземлени имоти и от обектите в сградата, съответно договорът им за замяна в полза на Н.М. също не е породил вещноправно действие. По тези съображения БРС е приел, че първоначалния ищец и главно встъпилите лица не се легитимират като съсобственици в процесните имоти, поради което исковете им по чл.75, ал.2 ЗН, както и исковете им за делба са отхвърлени като неоснователни.

 

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалвана част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валиден съдебен акт.

По допустимостта на обжалваното решение, въззивния съд намира, че същото е недопустимо в частта, с която БРС е отхвърлил иска на ищеца Н.М. по чл.75, ал.2 ЗН за нищожност на договора за доброволна делба от 15.09.2005 г., тъй като липсва правен интерес от провеждането на този иск, и в частта за отхвърляне на иска му за делба на 15 броя самостоятелни обекти с идентификатори от 67800.503.264.1.1 до 67800.503.264.1.15, тъй като в случая съдът се е произнесъл по непредявен иск за делба. Първоинстанционното решение е недопустимо и в частта, с която са отхвърлени исковете на главно встъпилите лица С. и К. М., тъй като по делото липсват предпоставките на чл.225, ал.1 ГПК. Съображенията на съда са следните:

Ищецът Н.М. черпи собственически права от праводателя си С.М., който е купувач по обявения за окончателен от съда предварителен договор от 28.08.2002 г. за продажба на 300/2200 кв.м. ид.м. от имот пл.№ 1428, в кв.109 и 110 по действащия ПУП на гр.Созопол, урегулиран в УПИ ІV-1428, УПИ V-1428 в кв.109, в УПИ ІІ-1428 и УПИ ХІ-1428 в кв.110. Доводите на ищеца, че след като вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД предхождало доброволната делба и съдебното решение по този иск било отбелязано в срока по чл.115, ал.2 ЗС, то извършената доброволна делба била нищожна, поради неучастие в нея на праводателя му С.М. като съсобственик, не могат да обосноват правен интерес от предявяването на иска по чл.75, ал.2 ЗН.

Съгласно разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗН, делбата, извършена без участие на някои от съделителите е изцяло нищожна, т.е. когато в нея не е участвал като страна някой от съсобствениците на вещта. В този смисъл, въпросът за правния интерес от предявяването на иска е свързан с разрешаването на въпроса с принадлежността на правото на собственост към момента на извършване на оспорваната делба, т.е. ищецът следва да установи, че е следвало да участва в делбата като съсобственик.

В настоящия случай, ищецът Н.М., респ. неговия праводател, не е имал качеството на съсобственик на процесния имот към момента на извършването на доброволната делба. Тук следва да се отбележи следното: Влязлото в сила съдебно решение № ІІІ-250/06.01.2009 г. по възз.гр.д.№ 1028/2007 г. по описа на БОС, с което е уважен конститутивния иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, безспорно легитимира С. и К. М. като собственици на 300/2200 кв.м. ид.ч. от процесния имот пл.№ 1428 в кв.71 и кв.94 по плана на гр.Созопол, м.“Мисаря“. Но, както правилно е приел и районния съд, това решение има конститутивно действие за напред, предварителния договор за продажба се счита за окончателно сключен с влизане в сила на решението по чл.19, ал.3 ЗЗД, като от този момент настъпва и транслативния ефект на сделката и се прехвърля вещното право (в този смисъл е и тълкувателно решение № 66/01.06.1961 г. на ОСГК на ВС). В конкретния случай, вещноправните последици на продажбата са настъпили с влизане в законна сила на решението по възз.гр.д.№ 1028/2007 г. на БОС и праводателите на ищеца са станали собственици на прехвърлените им идеални части от имота, считано от 14.05.2009 г. Следователно, приобретателите по сделката, от които ищецът Н.М. черпи собственически права върху процесния имот, не се легитимират като съсобственици на имот пл.№ 1428 към момента на сключване на договора за доброволна делба от 15.09.2005 г., поради което както за тях, така и за ищеца  липсва правен интерес от предявяване на иск по чл.75, ал.2 ЗН за нищожност на доброволната делба. В случая липсва правен интерес от предявяването на самостоятелен иск за нищожност и предвид обстоятелството, че ищецът, считайки себе си за съсобственик в идеални части от имота, е предявил иск за извършване на съдебна делба по отношение на същия имот. Освен това, Н.М. не е изложил твърдения, че той е следвало да участва в доброволната делба на собствено правно основание, освен с прехвърлените му права от неговия праводател-купувач по предварителния договор, а доводите му за нищожност на доброволната делба са заради неучастието в нея на частния му праводател, т.е. ищецът не защитава свои права към релевантния момент, а чужди  такива, което е допустимо само в изрично посочените в закона случаи – чл.26, ал.2 ГПК, какъвто не е настоящият казус, което отново води до липса на правен интерес от самостоятелния иск по чл.75, ал.2 ЗН. В смисъла на изложените по-горе съображения  е и задължителната съдебна практика на ВКС, постановена по чл.290 ГПК и по чл.274,  ал.3 ГПК – Решение № 341/31.10.2012 г. по гр.д.№ 94/2012 г, І г.о, Решение № 472/03.12.2012г. по гр.д.№ 231/2011 г., І г.о., Решение № 106/07.07.2015 г. по гр.д.№ 142/2015 г., І г.о., Решение № 61/04.07.2013 г. по гр.д.№ 703/2012 г., ІІ г.о., Определение № 74/11.02.2016 г. по т.д.№ 3008/2015 г., ІІ т.о., и др.). В посочените решения на касационната инстанция безпротиворечиво е прието, че делбата, извършена без участието на приобретателя по обявен впоследствие за окончателен предварителен договор за продажба на идеална част от имота, сключен с част от съсобствениците, не е недействителна по смисъла на чл.75, ал.2 ЗН, тъй като към момента на извършването й купувачът не е притежавал качеството на съсобственик, поради което същия няма правен интерес от предявяването на отделен иск по чл.75, ал.2 ЗН за прогласяване на нейната нищожност, а може да поиска извършването на нова делба на имота. Настоящият случай е именно такъв. Тук следва да се отбележи за пълнота, че ищецът неправилно смесва понятията „нищожност“ и „непротивопоставимост“ досежно действието на вписания съдебен акт, като в конкретната хипотеза доброволната делба не е нищожна, а е непротивопоставима на ищеца, за което съображения ще бъдат изложени по-долу в настоящото решение.

С оглед горните съображения, въззивният съд намира, че за ищеца Н.М. липсва правен интерес от предявяването на иск по чл.75, ал.2 ЗН и същият е недопустим, поради което на основание чл.270, ал.3, изр.първо ГПК постановеното по този иск решение на първата инстанция следва да бъде обезсилено като недопустимо и производството по делото прекратено в тази част.

Обжалваното решение на БРС е недопустимо и в частта за отхвърляве иска на Н.М. за делба на 15-те броя самостоятелни обекти. Както бе посочено-по-горе, с исковата молба БРС е бил сезиран с иск за делба на поземлени имоти с идентификатори 67800.503.259, 67800.503.260, 67800.503.263 и 67800.503.264, както и за делба на построената в последния имот сграда с идентификатор 67800.503.264.1. Това е определеният от ищеца предмет на делото и същият не е бил изменян, поправян или допълван от него в установените законни срокове. Нещо повече, с допълнителната си молба от 19.05.2014 г. (л.321) ищецът изрично е заявил, че процесната сграда с идентификатор 67800.503.264.1 не е етажна собственост, т.е. заявената от него претенция е за делба на цялата жилищна сграда като един обект на собственост. Освен това, в първото по делото съдебно заседание, проведено на 21.05.2014 г.,  Н.М. не е направил искане по реда на чл.341, ал.2 ГПК за включване в делбената маса и на други имоти – самостоятелните обекти в сградата, нито такива изявления има от останалите страните в производството, поради което искането му по чл.341, ал.1 ГПК с последващата молба едва от 03.12.2015 г. се явява преклудирано и съдът не е следвало да се произнася в решението си по отношение на самостоятелните обекти в сградата.

По въпроса за възможността на ищеца допълнително да включва в делбата и други имоти е налице задължителна за съдилищата съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, изразена в Решение № 173/05.12.2013 г. по гр.д.№ 3403/2013 г., ІІ г.о., в което е прието следното: „Нормата на чл.341, ал.2 ГПК е от процесуално естество и сочи специфичен способ в делбения процес на обективно съединяване на искове с включване в делбената маса на нови недвижими имоти, съсобствени между страните по делото. Посочената разпоредба на закона не може да се квалифицира като норма, установяваща положителна или отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на иска за ликвидиране на съсобствеността между титулярите на правото на собственост, но сочи „краен срок“, в който в рамките на висящия съдебен процес за делба, останалите съсобственици-ответници по иска за съдебна делба, могат да включат в предметната рамка на спора нови съсобствени имоти. За разлика от правилата на общия исков процес (чл.131 ГПК и чл.133 ГПК) в съдебното делбено производство ГПК регламентира редица специфики. Така, първото редовно съдебно заседание, уредено с чл.342 ГПК, установява крайния срок за останалите сънаследници (посочени като ответници) да поискат с писмена молба в наследствената маса, предмет на делбата, да се включат нови имоти. На по силното основание, до това съдебно заседание ищецът, инициирал иска за съдебна делба, следва да може до и в рамките на същото съдебно заседание да поправи исковата си молба, в т. ч. и да допълни исковата си молба като посочи нови имоти. Първото съдебно заседание на особеното исково производство за съдебна делба сочи на едно от признатите от законодателя отклонения от общия исков процес и на т.н. концентрационно начало. Това отклонение е обосновано и от гл.т. на особеността, че всички страни в делбения процес имат двойно качество – на ищец и ответник по иска за делба на конкретната обща вещ, а целта на предявения по реда на чл.341 и сл. ГПК иск е реализиране по съдебен ред на субективното право на ликвидиране на тази общността/съсобствеността, принадлежащо на всеки един от титуляри на правото на собственост на общата вещ“.

Предвид горните разяснения на касационната инстанция, въззивният съд намира, че в конкретния случай, не са били налице предпоставките на закона за разглеждане на иск за делба на самостоятелните обекти в сградата, заявени от ищеца с допълнителната му молба от 03.12.2015 г., поради пропускането на срока по чл.341, ал.2 ГПК. В срок до първото по делото редовно съдебно заседание, проведено на 21.05.2014 г. Н.М. не е поправил исковата молба, нито в рамките на същото заседание е  допълнил исковата молба с искане за включване в делбената маса на нови имоти, а безспорно самостоятелните обекти в сградата представляват нови имоти. Искане за включване на допълнителни имоти не представлява и молбата му от 28.11.2014 г., депозирана след третото по ред редовно съдебно заседание, тъй като с нея е поискано единствено конституирането като ответници по делото на всички купувачи-приобретатели на самостоятелните  обекти  в жилищната сграда с идентификатор 67800.503.264.1. В случая, молбата на ищеца за включване в делбата и на 15 броя самостоятелни обекти с идентификатори от 67800.503.264.1.1 до 67800.503.264.1.15 е подадена на 03.12.2015 г., далеч след провеждане на първото по делото съдебно заседание, като същата само е докладвана от съда, но по нея липсва произнасяне до приключване на делото пред първата инстанция. След като срокът по чл.341, ал.2 ГПК ограничава във времево отношение възможността да се включват нови имоти в делбата, то пропускането му от ищеца е преклудирало тази негова възможност и произнасянето на съда в решението му относно тези имоти е недопустимо, тъй като иск за тяхната делба не е предявен по надлежния ред, още повече, че по делото липсва и произнасяне от съда за включването на посочените самостоятелни обекти в делбената маса. Ето защо, като е постановил решение, с което се е произнесъл по иск за делба на 15 броя самостоятелни обекти с идентификатори от 67800.503.264.1.1 до 67800.503.264.1.15, вместо по предявения иск за делба на жилищна сграда с идентификатор 67800.503.264.1, както е поискана делбата с исковата молба и с допълнителната молба от 19.05.2014 г., районният съд е постановил недопустимо решение. Произнасянето е в противоречие с диспозитивното начало на гражданския процес, по непредявен иск, вместо по заявената претенция, по която обаче въззивният съд не може да се произнесе за първи път. Предвид това, на основание чл.270, ал.3, изр.трето ГПК решението следва да бъде обезсилено в посочената част като недопустимо и делото върнато на БРС за произнасяне по предявения иск за делба на жилищната сграда с идентификатор 67800.503.264.1.

Първоинстанционното решение е недопустимо и в частта, с която са отхвърлени предявените от главно встъпилите лица С.М. и К.М. искове по чл.75, ал.2 ЗН и по чл.34 ЗС, тъй като в случая предпоставките на чл.225, ал.1 ГПК за главното им встъпване в делбата не са налице. Съгласно чл.225 ГПК, трето лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Главно встъпване е налице, когато по висящ процес трето лице предяви срещу страните за общо разглеждане с първоначалния иск свои претенции, с които претендира за самостоятелни права върху предмета на спора, изключващи правата на спорещите страни, т.е. претендира за себе си изцяло или отчасти същото гражданско право, предмет на първоначалния иск. В този смисъл – ТР № 1/09.12.2013 г. на ВКС, ОСГТК.

В настоящия случай, с оглед изложеното по-горе, с първоначалната искова молба са предявени искове за нищожност на договора за доброволна делба от 15.09.2005 г. и за съдебна делба на четири поземлени имота с идентификатори 67800.503.259, 67800.503.260, 67800.503.263 и 67800.503.264, както и на построената в последния имот сграда с идентификатор 67800.503.264.1. Иск за делба на 15 броя самостоятелни обекти от жилищната сграда не е надлежно предявен. С исковата молба на претендиращите главно встъпване лица С. и К. М. (праводатели на първоначалния ищец) също е предявен иск за нищожност доброволната делба, но и иск за съдебна делба на 15 броя самостоятелни обекти от жилищната сграда с идентификатор 67800.503.264.1, какъвто иск не е предявен във висящия делбен процес. Интересът от главно встъпване в настоящото дело за делба е обоснован със заявени от С. и К. М. самостоятелни права на собственост върху идеални части от самостоятелните обекти – жилища, находящи се в процесната сграда, с твърденията, че тези обекти не са били част от предмета на договора за замяна, с който на ищеца Н.М. са прехвърлени идеални части от поземлените имоти, поради което правото на собственост върху тези части от всеки самостоятелен обект в сградата е останало в патримониума на главно встъпващите лица и не е преминало върху първоначалния ищец. При така обоснования интерес, БОС намира, че не са налице предпоставките на чл.225, ал.1 ГПК. Не е налице тъждественост между предмета на спора по първоначалния иск за делба и този по иска на главно встъпилите лица, тъй като исковата молба за главно встъпване касае други имоти – самостоятелни обекти с идентификатори от 67800.503.264.1.1 до 67800.503.264.1.15, за които както бе посочено по-горе съдът не е сезиран с недлежно предявен иск за делба и същите са извън предмета на първоначалната искова молба на Н.М.. Тези свои права, претендиращите главно встъпване лица могат да защитят в отделно исково производство, но не и в настоящия делбен процес. Отделно от това, видно от молбата за главно встъпване, за С. и К. М. липсва правен интерес от предявяване на иск по чл.75, ал.2 ЗН, тъй като те не претендират самостоятелни права върху поземлените имоти, предмет на настоящия спор, поради това, че са прехвърлили с договор за замяна собствените си идеални части на първоначалния ищец, т.е. липсва тяхно защитимо право. Ето защо, въззивният съд намира, че искането им по чл.225, ал.1 ГПК е било процесуално недопустимо и същите незаконосъобразно са били конституирани като главно встъпили лица в настоящото производство, тъй като не заявяват свои самостоятелни права върху предмета на спора. Горните съображения обуславят недопустимост на предявените от третите лица С.М. и К.М. искове, поради липса на правен интерес, поради което постановеното по тях решение (въпреки че е отхвърлително) е недопустимо и следва да бъде обезсилено в тази част на основание чл.270, ал.3, изр.първо ГПК, а производството по делото прекратено.

 

В останалата допустима част – по иска на Н.М. за съдебна делба на четирите поземлени имота с идентификатори 67800.503.259, 67800.503.260, 67800.503.263 и 67800.503.264, съдът намира обжалваното решение за частично неправилно.

Събраните по делото доказателства установяват следното от фактическа страна:

С нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № 144/09.04.1996 г., М.Х., Л.Х., А.Х., Д.Г. и С.Х., в качеството си на наследници на Д. Т.Х. и на основание Решение № 783/20.02.1996 г. на ПК-Созопол по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ и чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, са признати за собственици при квоти за първите двама по 1/3 ид.ч. и за останалите по 1/9 ид.ч., на следния недвижим имот: дворно място с площ от 2200 кв.м. – бивше лозе в м.“Мисаря”, землището на гр.Созопол по кадастралния план от 1938 г., като по плана от 1989 г. имотът попада в кв.71 и 94 и в улично-регулационни мероприятия, както следва: в парцел ІІ кв.71 със 170 кв.м., в парцел І кв.94 с 210 кв.м., в парцел ІІ кв.94 с 280 кв.м., в парцел ІІІ кв.94 с 310 кв.м., в парцел VІ кв.94 с 120 кв.м., в парцел VІІІ кв.94 с 350 кв.м. и в улично-регулационни мероприятия със 760 кв.м., при граници на целия имот: общинско място – бивш път, н-ци на Г. Г, н-ци на Д. К.и н-ци на М.С.

Не се спори, че на 28.08.2002 г. между Д.Г. и С.Х., от една страна, и С.Д.М. (праводател на ищеца), от друга страна, е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, за продажба на 300/2200 кв.м. ид.ч. от гореописания недвижим имот, който към този момент е представлявал имот пл.№ 1428 по кадастралния план на гр.Созопол от 2000 г. По предявен от С.М. иск по чл.19, ал.3 ЗЗД е образувано гр.д.№ 1517/2005 г. на БРС, като исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД е вписана в *** на 22.06.2005 г., видно от представената справка от СВ (л.733).

Не се спори също, че междувременно в хода на гр.д.№ 1517/2005 г. на БРС,  процесния имот пл.№ 1428 по плана на гр.Созопол, е урегулиран и от същия са образувани четири УПИ, като със Заповед № 931/28.07.2005 г. на Община Созопол, на основание чл.16, ал.5, вр. ал.1 и ал.4 ЗУТ, е наредено наследниците на Д. Х. – собственици на поземлен имот пл.№ 1428, в кв.110 и 109, м.“Мисаря“ в землището на гр.Созопол, с площ от 2182 кв.м., да придобият правото на собственост върху УПИ ІІ-1428 в кв.110, с площ от 388 кв.м., УПИ ХІ-1428 в кв.110 с площ от 387 кв.м., УПИ ІV-1428 в кв.109 с площ от 322 кв.м. и УПИ V-1428 в кв.109 с площ от 389 кв.м., при посочени граници на имотите, а разликата между площта на поземления имот и площта на урегулираните поземлени имоти в размер на 696 кв.м. се прехвърля в полза на Общината за изграждане на обекти на социалната инфраструктура – публична собственост и на общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.

С решение № ІІІ-250/06.01.2009 г., постановено по възз.гр.д.№ 1028/2007 г. на БОС, е отменено решението по гр.д.№ 1517/2005 г. на БРС за отхвърляне на иска на С.М. по чл.19, ал.3 ЗЗД, като въззивният съд е обявил за окончателен предварителния договор от 28.08.2002 г., съгласно който Д.Г. и С.Х., в качеството им на предварителни продавачи са се задължили да продадат на С.М., в качеството му на предварителен купувач, следния свой недвижим имот: 300/2200 кв.м. ид.ч. от дворно място, находящо се в гр.Созопол, м.”Мисаря” по кадастралния план от 1938 г., а според действащия план имота попадащ в кв.71 и кв.94 и в улично-регулационни мероприятия и представляващ имот пл.№ 1428 по плана на града, с площ от 2200 кв.м., при граници по нотариален акт: общинско място – бивш път, наследници на Г. К. Г., наследници на Д. Щ. К.и наследници на М.С., а описан съгласно предявения иск, като: 300/2200 кв.м. ид.ч. от имот № 1428 в кв.109 и 110 по действащия ПУП на гр.Созопол, одобрен с решение № 339/11.02.2005 г. на ОС – Созопол, с площ на целия имот от 2200 кв.м., част от който е урегулиран в УПИ ІV-1428, УПИ V-1428 в кв.109, в УПИ ІІ-1428 и УПИ ХІ-1428 в кв.110, а останалата част попада в улична регулация. Съдебно решение на БОС по чл.19, ал.3 ЗЗД е влязло в законна сила на 14.05.2009 г. и е отбелязано в ***.06.2009 г. Към момента на постановяване на съдебното решение купувачът С.Д.М. е бил в граждански брак с К.Д.М., поради което описаният имот е придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност, съгласно чл.19, ал.1 СК (отм.).

Безспорно е, че понастоящем съгласно КККР на гр.Созопол, одобрена със заповед № РД-18-60/04.10.2007 г. на изп.директор на АГКК, посочените урегулирани поземлени имоти – УПИ ІV-1428, УПИ V-1428 в кв.109, в УПИ ІІ-1428 и УПИ ХІ-1428, представляват съответно ПИ с идентификатор 67800.503.263, ПИ с идентификатор 67800.503.264, ПИ с идентификатор 67800.503.259 и ПИ с идентификатор 67800.503.260.

Безспорно е също така, че след вписване на подадената от С.М. исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД (22.06.2015 г.) и в хода на висящото съдебно производство по гр.д.№ 1517/2005 г. на БРС, на 15.09.2005 г. наследниците на Д. Х. са сключили договор за доброволна делба и са разделили помежду си образуваните от наследствения им имот четири УПИ, както следва: в дял на Л.Х. – УПИ ІІ-1428 в кв.110, с площ от 388 кв.м. и УПИ ХІ-1428 в кв.110, с площ от 387 кв.м., а в дял на А.Х., Д.Г. и С.Х. – УПИ ІV-1428 в кв.109, с площ от 322 кв.м. и УПИ V-1428 в кв.109, с площ от 389 кв.м. Договорът за доброволна делба е вписан в *** на 16.09.2005 г. Въз основа този договор са сключени разпоредителни сделки в полза на останалите ответници по делото, както следва:

С нотариален акт за покупко-продажба № 141, том ІV, рег.№ 7593, дело № 640/13.10.2005 г., А.Х., Д.Г. и С.Х. са продали на ответника Г.Д.Г. недвижим имот – УПИ V-1428, кв.109 по плана на гр.Созопол, с площ от 389 кв.м. Не се спори, че имотът е закупен от Г. по време на брака му с ответницата М.С.Г., поради което е придобит от двамата съпрузи в режим на СИО, като двамата се легитимират като собственици на имота към настоящия момент.

С нотариален акт за покупко-продажба № 57, том V, рег.№ 8425, дело № 740/14.11.2005 г., А.Х., Д.Г. и С.Х. са продали на ответниците В.С.Д. и В.М.Д. недвижим имот – УПИ ІV-1428, кв.109 по плана на гр.Созопол, с площ от 322 кв.м., като двамата се легитимират като собственици към настоящия момент.

 С нотариален акт за дарение № 3, том VІІ, рег.№ 6637, дело № 759/18.10.2005 г., Л.Х. е дарил на дъщеря си – ответницата М.Л.И. недвижим имот – УПИ ІІ-1428, кв.110 по плана на гр.Созопол, с площ от 388 кв.м., като същата се легитимира като собственик на имота към настоящия момент.

С нотариален акт за дарение № 2, том VІІ, рег.№ 6636, дело № 758/18.10.2005 г. Л.Х. е дарил на другата си дъщеря – ответницата С.Л.Х. недвижим имот– УПИ ХІ-1428, кв.110 по плана на гр.Созопол, с площ от 387 кв.м., която от своя страна е продала дарения й имот – УПИ ХІ-1428 на ответника Н.Д.Н. с нотариален акт за покупко-продажба № 10, том ІV, рег.№ 5368, дело 557/31.08.2006 г. С нотариален акт за покупко-продажба № 116, том І, рег.№ 1098, дело № 101/01.03.2007 г. Н.Н. е продал 20/387 кв.м. ид.ч. от имота на ответното дружество „Алфа Груп Бизнес Консултинг“ ЕООД, представлявано от управителя Г. З., но след това с нотариален акт № 113, том І, рег.№ 1529, дело № 95/17.03.2009 г. дружеството „Алфа Груп Бизнес Консултинг“ ЕООД, чрез управителя си Г. З., е продало обратно на Н.Д.Н. продадените му от последния 20/387 кв.м. ид.ч. от УПИ ІХ-1428, в кв.110 по плана на гр.Созопол, а съгласно КККР – ПИ с идентификатор 67800.503.264. Така Н.Н. се легитимира като собственик на имота към настоящия момент. Не се спори, че в придобития от Н. имот УПИ ХІ-1428, в кв.110, същият е построил сграда въз основа на издадено в негова полза Разрешение за строеж № 406/21.12.2006 г. на гл.архитект на гр.Созопол, която е изградена на етап „груп строеж“ към м.февруари 2009 г., за което е издадено удостоверение по чл.181, ал.2 ЗУТ с № 262/12.02.2009 г. на Община Созопол, видно от данните по делото.

След отбелязване на решението по чл.19, ал.3 ЗЗД в ***, с нотариален акт за замяна № 167/06.11.2009 г. на нотариус рег.№ 248, С.Д.М. и К.Д.М. са прехвърлили в полза на ищеца Н.М. правото си на собственост върху притежаваните от тях идеални части от четирите поземлени имота, находящи се в гр.Созопол, м.“Мисаря“, както следва: 43,91/322 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор 67800.503.259 (УПИ ІV-1428 в кв.109); 53,05/389 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор 67800.503.260 (УПИ V-1428 в кв.109); 52,91/388 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор 67800.503.263 (УПИ ІІ-1428 в кв.110); 52,64/386 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор 67800.503.264 (УПИ ХІ-1428 в кв.110). Така, за собственик на посочените идеални части от имотите към настоящия момент се легитимира ищеца Н.М..

В хода на настоящото дело за делба пред първата инстанция, с нотариален акт за покупко-продажба № 119, том ІІІ, рег.№ 4506, дело № 449/04.07.2014 г. ищецът Н.М. е продал на ответницата В.Д. придобитите от него по замяна 43,91/322 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор 67800.503.259 (УПИ ІV-1428 в кв.109).

При така установените факти, за съда се налагат следните правни изводи:

Основният спорен въпрос по делото е придобил ли е ищецът Н.М. вещни права върху процесните поземлени имоти, към кой момент и в какъв обем.

Ищецът Н.М. черпи собственически права от праводателя си С.М., който е купувач по обявения за окончателен от съда предварителен договор от 28.08.2002 г. за продажба на 300/2200 кв.м. ид.м. от имот пл.№ 1428, в кв.109 и 110 по действащия ПУП на гр.Созопол, урегулиран в УПИ ІV-1428, УПИ V-1428 в кв.109, в УПИ ІІ-1428 и УПИ ХІ-1428 в кв.110.

Настоящата инстанция намира за основателни възраженията на въззивника Н.М., че районният съд е игнорирал и не е обсъдил приложението на нормите по чл.114, ал.1, б.“б“ и чл.115, ал.2 ЗС, както и правното действие на вписаната искова молба по чл.19, ал.3 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.114, б.“б“ ЗС, в Службата по вписванията се вписват исковите молби за постановяване на решение за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот, като придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца, а според чл.115, ал.2 ЗС влязлото в сила решение по чл.19, ал.3 ЗЗД се отбелязва в Службата по вписванията в шестмесечен срок, като след изтичането на този срок вписаната искова молба губи действието си. Следователно, вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД има оповестително-защитно действие спрямо трети, неучастващи в процеса лица, като осигурява гласност на спора и прави непротивопоставими на ищеца вещните права, придобити от трети лица след вписването.

В конкретния случай, от приложената по делото справка от Служба по вписванията – Бургас (л.733) е видно, че подадената от праводателя на ищеца искова молба по чл.19, ал.3 ЗЗД е била вписана на 22.06.2005 г. От представеното съдебно решение № ІІІ-250/06.01.2009 г. по възз.гр.д.№ 1028/2007 г. по описа на БОС, с което конститутивният иск е уважен, е видно, че същото е влязло в сила на 14.05.2009 г. и е отбелязано в ***.06.2009 г., т.е. в срока по чл.115, ал.2 ЗС. Следователно, вписаната искова молба по чл.19, ал.3 ЗЗД е запазила оповестително-защитното си действие по чл.114, б.“б“ ЗС по отношение на всички трети лица и придобитите вещни права след вписването на исковата молба не могат да се противопоставят на ищеца, като неговите права се запазват при евентуални разпоредителни сделки с имота, предмет на сделката и третите лица се считат недобросъвестни, ако са придобили права след вписването на исковата молба. В конкретния случай е безспорно, че договорът за доброволна делба от 15.09.2005 г. е сключен след вписване на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД, поради което след влизане в сила на съдебното решение, с което предварителния договор е обявен за окончателен и отбелязването му в СВ в срока по чл.115, ал.2 ЗС, исковата молба е запазила правното си действия спрямо третите лице, в т.ч. и спрямо ответниците. Ето защо, доброволната делба от 15.09.2005 г., извършена след вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД, не може да се противопостави на праводателя С.М. и влязлото в сила решение по чл.19, ал.3 ЗЗД го легитимира като собственик на 300/2200 кв.м.ид.ч. от имот пл.№ 1428. В тази връзка, предвид безспорно установеното по делото обстоятелство, че процесните четири урегулирани поземлени имоти са образувани от разделянето на имот пл.№ 1428 с площ 2200 кв.м., по отношение на който купувачът С.М. (праводател на ищеца) е придобил 300/2200 кв.м. ид.ч. от правото на собственост с обявения от съда за окончателен предварителен договор, БОС намира, че купувачът е станал собственик върху 300/2200 ид.ч. от новообразуваните след разделянето имоти. При това положение, на основание влязлото в сила решение по чл.19, ал.3 ЗЗД, праводателят на ищеца е придобил:

- 43,91/322 кв.м. ид.ч. от УПИ ІV-1428 в кв.109, понастоящем ПИ с идентификатор 67800.503.259 по КККР по с площ от 322 кв.м.,

- 53,05/389 кв.м. ид.ч. от УПИ V-1428 в кв.109, понастоящем ПИ с идентификатор 67800.503.260 по КККР с площ от 389 кв.м.,

- 52,91/388 кв.м. ид.ч. от УПИ ІІ-1428 в кв.110, понастоящем ПИ с идентификатор 67800.503.263 по КККР с площ от 388 кв.м.,

- 52,64/386 кв.м. ид.ч. от УПИ ХІ-1428 в кв.110, понастоящем ПИ с идентификатор 67800.503.264 по КККР с площ от 386 кв.м.

В посочените размери притежаваните от съпрузите С. и К. М. идеални части от имотите са валидно прехвърлени на ищеца Н.М. с договора за замяна от 06.11.2009 г., обективиран в нотариален акт № 167/2009 г., поради което същият валидно е придобил собствеността върху тях, като всички последващи разпоредителни сделки с процесния имот са непротивопоставими и по отношение на него.

В тази връзка, настоящата инстанция намира за неоснователни заявените от ответниците възражения по чл.76 ЗН за относителна недействителност на обявения от съда за окончателен предварителен договор за продажба, от който праводателят на ищеца черпи правата си. Съгласно разпоредбата на чл.76 ЗН, актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата. Това е особен вид недействителност – разпоредителната сделка всъщност поражда целените правни последици и валидно обвързва страните по нея, но е непротивопоставима по отношение на неразпоредилите се с дела си сънаследници. Основната защитна функция посочената разпоредба е насочена към определен кръг лица и при определени условия – само сънаследниците в спора относно ликвидиране на съсобственост, възникнала от наследяване. В този смисъл, приложението на чл.76 ЗН би било оправдано и би изпълнило защитните си функции само при положение, че при уважаване на възраженията и изключване на приобретателите по атакуваните сделки, имуществото ще се върне в патримониума на призованите към наследяване сънаследници и делбата ще се допусне между тях. С ТР № 72/1985 г. на ВС, ОСГК и ТР № 1/19.05.2004 г. на ВКС, ОСГК е утвърдена практиката на съдилищата, според която нормата на чл.76 ЗН не намира приложение, когато наследството съставлява и се изчерпва само с една вещ, когато е извършено разпореждане с наследството като съвкупност от права и задължения (чл. 212 ЗЗД), когато разпореждането е извършено от един сънаследник в полза на друг сънаследник, както и че легитимирани да се позоват на тази относителна недействителност в делбеното производство са само съделителите-сънаследници, които не са се разпоредили с дела си.

По делото не са налице данни и твърдения в наследственото имущество да се включват и други имоти освен процесния сънаследствен имот пл.№ 1428, поради което следва да се приеме, че наследството се изчерпва само с този имот, като другите сънаследници Л.Х. и А.Х. също са се разпоредили с дела си. Предвид това се налага извода, че разпоредбата на чл.76 ЗН не намира приложение в настоящия случай. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по чл.290 ГПК, изразена в Решение № 44/06.07.2017 г. по гр.д.№ 3117/2016 г., І г.о., в което е прието следното: „При извършено разпореждане с идеална част от сънаследствен имот легитимирани да се позоват на така установената недействителност в делбен процес са само сънаследниците, които не са се разпоредили с дела си /т.1 от ТР № 1/19.05.2004 г. по тълк.д.№ 1/2004 г. на ОСГК на ВКС/ ако считат, че извършените от останалите сънаследници разпореждания с идеални части от сънаследствения имот увреждат интересите им, свързани с поделянето на наследственото имущество, т. е. според даденото от ОСГК на ВКС тълкуване не всяко разпореждане с отделен предмет от наследството е недействително, а само онова, което по преценка на неразпоредилия се с дела си сънаследник уврежда определено негово право, а именно правото сънаследственото имущество да бъде поделено само между сънаследници. Само ако неразпоредилия се с дела си сънаследник заяви, че желае делбата да бъде извършена единствено между сънаследниците без участието на приобретателите, разпоредбата на чл.76 ЗН ще намери приложение. Ако след откриване на наследството са извършени няколко последователни разпореждания с отделни наследствени предмети, разпоредбата на чл.76 ЗН ще намери приложение само ако възражението на неразпоредилия се с дела си сънаследник касае всички тези разпореждания, тъй като всички разпореждания в еднаква степен общо засягат интересите на този сънаследник по отношение на поделянето на сънаследственото имущество и биха могли да настъпят предвидените в чл.76 ЗН правни последици. Неоснователно ще бъде възражението по чл.76 ЗН, направено само по отношение на едно от така извършените разпореждания, тъй като то няма да има за последица допускане и извършване на делбата само между сънаследниците“.

В настоящия случай, действително е налице разпореждане в полза на праводателя на ищеца от част от наследниците с идеални части от наследствения имот пл.№ 1428, но безспорно е и обстоятелството, че другите наследници също са се разпоредили с дела си. При това положение и с оглед горните разяснения на касационната инстанция, за съда се налага извода, че възраженията по чл.76 ЗН са неоснователни, тъй като ответниците-приобретатели на имотите не са наследници и поради това не са легитимирани да правят подобни възражения, двете ответници-прехвърлителки също не са легитимирани на правят подобно възражение, а ответниците-сънаследници (освен прехвърлителките) не могат да се ползват от разпоредбата на чл.76 ЗН, тъй като и те са се разпоредили с дела си, но по отношение на останалите сделки на разпореждане с имотите такива възражения не са били направени.  В този смисъл, съсобствеността върху процесните имоти няма вече наследствен характер и при уважаване на възраженията и прогласяване недействителността на атакуваната разпоредителна сделка, от която ищецът черпи правата си, съсобствеността върху имотите не би се върнала в кръга на наследниците, а права върху тях ще имат и трети за сънаследниците лица, поради което не би се изпълнила защитната функция на чл.76 ЗН и приложението й би останало самоцелно. Ето защо, предявените възражения за относителна недействителност по чл.76 ЗН по отношение на разпоредителната сделка (обявеният от съда за окончателен предварителен договор), от която ищецът извлича собственически права върху идеални части от недвижимите имоти, следва да се приемат за неоснователни.

Неоснователни са и възраженията на ответниците по чл.79 ЗС за придобиване на имотите по давност. Ищецът се легитимира като собственик на идеални части от имотите в посочените по-горе размери по силата на договор за замяна, като е придобил права от собственик, легитимиращ се за такъв с влязлото в сила съдебно решение по чл.19, ал.3 ЗЗД. Както бе посочено, последващите сделки, сключени от наследниците на Д. Х., в т.ч. доброволната делба и следващите разпоредителни сделки са непротивопоставими на ищеца, съгласно оповестително-защитното действие на вписаната искова молба по чл.19, ал.3 ЗЗД. Това означава, че с придобиването от купувача С.М., респ. от ищеца идеални части от имот пл.№ 1428, са придобити съответните идеални части и от новообразуваните УПИ от същия имот. Съгласно разпоредбата на чл.79 ЗС, правото на собственост върху недвижим имот може да се придобие по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години при недобросъвестно владение и в продължение на 5 години при добросъвестно владение. В настоящия случай, БОС намира, че не са налице законовите изисквания за упражнявано владение в установените срокове.

Въпросът за приложението на чл.79 ЗС в случаите, когато правното основание на владението е възникнало при наличието на вписана преди това искова молба от купувач по обявен за окончателен предварителен договор с влязло в сила съдебно решение, е разрешен със задължителна за съдилищата практика на ВКС – Решение № 638/07.12.2010 г. по гр.д.№ 73/2009 г., І г.о. В цитираното решение на касационната инстанция е прието, че когато собствеността е придобита в хода на висящо производство по чл.19, ал.3 ЗЗД и исковата молба за обявяване на предварителния договор за окончателен е вписана преди покупко-продажбите, в сила влиза оповестително-защитното действие на вписването – чл.114, б.“б“ ЗС, като извършените след вписването разпоредителни сделки нямат сила спрямо купувача по предварителния договор. Поради което, макар решението по чл.19, ал.3 ЗЗД да е влязло в сила след разпоредителните сделки, купувачът по предварителния договор става собственик и следва да бъде предпочетен пред купувача по нотариалните актове.  С оглед конкуренцията на вписаните актове, без правно значение е дали последващия купувач е знаел за съществуването на вписаната преди това искова молба, като субективната добросъвестност или недобросъвестност е ирелевантна, защото не може да преодолее специалното оповестително-защитно действие на вписването по отношение на всички трети лица, които се считат за уведомени, че за конкретния имот е налице правен спор и това обстоятелство изначално изключва тяхната добросъвестност. Следователно, както ответниците-наследници, така и последващите купувачи са недобросъвестни владелци на процесните поземлени имоти, тъй като с вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД е дадена гласност и те се считат известени за наличието на съдебния спор относно имота, от който процесните УПИ са образувани. В този смисъл, същите не могат да се позовават на кратката 5-годишна давност по чл.79, ал.2 ЗС за наличие на добросъвестно владение, тъй като са започнали владението си при вече предявен иск за обявяване за окончателен на предварителния договор и в хода на висящото по конститутивния иск съдебно производство, с предмет същия имот. Не е налице и хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС, тъй като от вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД – 22.06.2005 г. до предявяване на настоящия иск за делба – 18.09.2013 г. не е изтекъл и необходимия 10-годишен давностен срок за придобиване на недвижимите имоти по давност, вкл. и притежаваните от ищеца Н.М. идеалните части от тях.

С оглед всички изложени до тук съображения, съдът намира, че ищецът Н.М. се легитимира като собственик на – 43,91/322 кв.м. ид.ч. от УПИ ІV-1428 в кв.109, понастоящем ПИ с идентификатор 67800.503.259 по КККР по с площ от 322 кв.м., 53,05/389 кв.м. ид.ч. от УПИ V-1428 в кв.109, понастоящем ПИ с идентификатор 67800.503.260 по КККР с площ от 389 кв.м., 52,91/388 кв.м. ид.ч. от УПИ ІІ-1428 в кв.110, понастоящем ПИ с идентификатор 67800.503.263 по КККР с площ от 388 кв.м., 52,64/386 кв.м. ид.ч. от УПИ ХІ-1428 в кв.110, понастоящем ПИ с идентификатор 67800.503.264 по КККР с площ от 386 кв.м., или на 3/22 ид.ч. от всеки един от поземлените имоти.

Тук следва да се има предвид обаче, че в хода на делото пред първата инстанция, с нотариален акт за покупко-продажба № 119, том ІІІ, рег.№ 4506, дело № 449/04.07.2014г. ищецът е продал на ответниците В. и В. Д. собствените си 43,91/322 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор 67800.503.259 (УПИ ІV-1428 в кв.109), като по този начин същите са станали еднолични собственици на имота. В този смисъл, искът за делба по отношение на този имот е неоснователен, тъй като липсва съсобственост и правилно е бил отхвърлен от районния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в тази част.

Горните съображения налагат извода, че към момента е налице съсобственост по отношение на следните поземлени имоти, между следните лица и при следните квоти:

1. по отношение на  ПИ с идентификатор 67800.503.260 по КККР с площ 389 кв.м. (УПИ V-1428 в кв.109): за Г. и М. Г.– 19/22 ид.ч. от имота в режим на СИО и за Н.М. – 3/22 ид.ч. от имота (53,04/389 кв.м. ид.ч.);

2. по отношение на ПИ с идентификатор 67800.503.263 по КККР с площ 388 кв.м. (УПИ ІІ-1428 в кв.110): за М.Х. – 19/22 ид.ч. от имота и за Н.М. – 3/22 ид.ч. от имота (52,91/388 кв.м. ид.ч.);

 3. по отношение на ПИ с идентификатор 67800.503.264 по КККР с площ 386 кв.м. (от УПИ ХІ-1428 в кв.110): за Н.Н. – 19/22 ид.ч. от имота и за Н.М. – 3/22 ид.ч. от имота (52,64/386 кв.м. ид.ч.).

Между тези лица и при посочените квоти следва да се допусне извършване на делбата, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в тази част и делбата допусната по отношение на посочените имоти и съделители. Исковете против останалите ответници, които не притежават права върху процесните имоти, са неоснователни и правилно са били отхвърлени от районния съд, поради което решението в тази част следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото, настоящата инстанция намира, че разноските на страните следва да останат ката, както са направени, поради което исканията им за присъждане на такива следва да се оставят без уважение.

 

 

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалбата на Н.Д. ***, В ЧАСТТА Й, насочена против Решение № 1175/15.07.2016 г. по гр.д.№ 7925/2013 по описа на БРС, в частта му, с която са отхвърлени исковете по чл.75, ал.2 ЗН и чл.34 ЗС, вр. чл.341 и сл ГПК, предявени от С.Д.М. и К.Д.М.,***, И ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 1603/2016 по описа на БОС в тази част.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалбата на С.Д.М. и К.Д.М.,***, В ЧАСТТА Й, насочена против Решение № 1175/15.07.2016 г. по гр.д.№ 7925/2013 по описа на БРС, в частта му, с която са отхвърлени исковете по чл.75, ал.2 ЗН и чл.34 ЗС, вр. чл.341 и сл ГПК, предявени от Н.Д. ***, И ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 1603/2016 по описа на БОС в тази част.

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 1175/15.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 7925/2013г. по описа на БРС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Н.Д. ***, иск с правно основание чл.75, ал.2 ЗН – за прогласяване нищожността на Договор за доброволна делба от 15.09.2005 г., вписан в Службата по вписванията при БРС на 16.09.2005 г., сключен между Л.Д.Х., А.Г.Х., Д.Г.Г. и С.А.Х., по отношение следните недвижими имоти, находящи се в гр.Созопол: УПИ ІІ-1428, кв.110, с площ от 388 кв.м.; УПИ ХІ-1428, кв.110, с площ от 387 кв.м.; УПИ ІV-1428, кв.109, с площ от 322 кв.м., и УПИ V-1428, кв.109, с площ от 389 кв.м., и В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от С.Д.М. и К.Д.М.,***, иск с правно основание чл.75, ал.2 ЗН – за прогласяване нищожността на Договор за доброволна делба от 15.09.2005 год., вписан в Службата по вписванията при БРС на 16.09.2005 г., сключен между Л.Д.Х., А.Г.Х., Д.Г.Г. и С.А.Х., по отношение следните недвижими имоти, находящи се в гр.Созопол: УПИ ІІ-1428, кв.110, с площ от 388 кв.м.; УПИ ХІ-1428, кв.110, с площ от 387 кв.м.; УПИ ІV-1428, кв.109, с площ от 322 кв.м. и УПИ V-1428, кв.109, с площ от 389 кв.м., както и предявения от същите лица иск против Н.Д.М., Л.Д.Х., А.Г.Х., Д.Г.Г., С.А.Х., С.Л.Х., М.Л.И., Г.Д.Г., В.С.Д., В.М.Д., Н.Д.Н., „Алфа Груп Бизнес Консултинг” ЕООД, М.С.Г., Н.П.В. и M. А. Ш., А.Д.Т., Д.А.Т., И.Х.Т., И.Н.К., Д.Д.Д.-П., К.Н.П., Н.С.К. и З.Г.Л.-К., иск по чл.34 ЗС, вр. чл.341 и сл. ГПК - за допускане на съдебна делба на следните петнадесет недвижими имоти, находящи се в сграда № 1 с идентификатор № 67800.503.264.1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 67800.503.264, представляващи САМОСТОЯТЕЛНИ ОБЕКТИ В СТРАДА с идентификатори – № 67800.503.264.1.1, жилище, апартамент, с площ от 55.97 кв.м.; № 67800.503.264.1.2, жилище, апартамент, с площ от 63.17 кв.м.; № 67800.503.264.1.3, жилище, апартамент, с площ от 57.22 кв. м.; № 67800.503.264.1.4, жилище, апартамент, с площ от 67.24 кв.м.; № 67800.503.264.1.5, жилище, апартамент, с площ от 35.62 кв.м.;   № 67800.503.264.1.6, жилище, апартамент, с площ от 41.69 кв.м.; № 67800.503.264.1.7, жилище, апартамент, с площ от 57.22 кв.м.; № 67800.503.264.1.8, жилище, апартамент, с площ от 67.24 кв.м.; № 67800.503.264.1.9, жилище, апартамент, с площ от 78.96 кв.м.;   № 67800.503.264.1.10, жилище, апартамент, с площ от 57.11 кв.м.; № 67800.503.264.1.11, жилище, апартамент, с площ от 67.11 кв.м.; № 67800.503.264.1.12, жилище, апартамент, с площ от 70.34 кв.м.; № 67800.503.264.1.13, жилище, апартамент, с площ от 57.48 кв.м.; № 67800.503.264.1.14, жилище, апартамент, с площ 67.09 кв.м., и № 67800.503.264.1.15, жилище, апартамент, с площ от 67.09 кв.м., като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в посочените части.

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 1175/15.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 7925/2013г. по описа на БРС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Н.Д. ***, против Л.Д.Х., А.Г.Х., Д.Г.Г., С.А.Х., С.Л.Х., М.Л.И., Г.Д.Г., В.С.Д., В.М.Д., Н.Д.Н., „Алфа Груп Бизнес Консултинг” ЕООД, М.С.Г., Н.П.В. и M. А. Ш., А.Д.Т., Д.А.Т., И.Х.Т., И.Н.К., Д.Д.Д.-П., К.Н.П., Н.С.К. и З.Г.Л.-К., иск по чл.34 ЗС, вр. чл.341 и сл. ГПК – за извършване на съдебна делба на следните имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.503.264.1.1, жилище, апартамент, с площ от 55.97 кв.м.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.503.264.1.2, жилище, апартамент, с площ от 63.17 кв.м.;   самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.503.264.1.3,  жилище, апартамент, с площ от 57.22 кв.м.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.503.264.1.4, жилище, апартамент, с площ от 67.24 кв.м.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.503.264.1.5, жилище, апартамент, с площ от 35.62 кв.м.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.503.264.1.6, жилище, апартамент, с площ от 41.69 кв.м.;   самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.503.264.1.7, жилище, апартамент, с площ от 57.22 кв.м.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.503.264.1.8, жилище, апартамент, с площ от 67.24 кв.м.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.503.264.1.9, жилище, апартамент, с площ от 78.96 кв.м.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.503.264.1.10, жилище, апартамент, с площ от 57.11 кв.м.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.503.264.1.11, жилище, апартамент, с площ от 67.11 кв.м.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.503.264.1.12, жилище, апартамент, с площ от 70.34 кв.м.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.503.264.1.13, жилище, апартамент, с площ от 57.48 кв.м.; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.503.264.1.14, жилище, апартамент, с площ от 67.09 кв.м., и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.503.264.1.15, жилище, апартамент, с площ от 67.09 кв.м., като

ВРЪЩА на делото на БРС, същия състав, за произнасяне по същество по предявения иск за делба на жилищна сграда с идентификатор 67800.503.264.1 по КККР на гр.Созопол.

 

ОТМЕНЯ решение № 1175/15.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 7925/2013 г. по описа на БРС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Н.Д. ***, против М.Л.И. ***, Г.Д.Г. и М.С.Г.,***, и  Н.Д.Н. ***, иск по чл.34 ЗС, вр. чл.341 и сл. ГПК – за делба на следните недвижими имоти, находящи се в гр.Созопол, м.“Мисаря“: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 67800.503.260, с площ 389 кв.м., ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 67800.503.263, с площ 388 кв.м. и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 67800.503.264, с площ 386 кв.м., И ВМЕСТО НЕГО В ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА извършването на съдебна делба на следния недвижим имот, находящ се в гр.Созопол, м.“Мисаря“: поземлен имот с идентификатор № 67800.503.260 по КККР на гр.Созопол, с площ от 389 кв.м., при съседи: ПИ 67800.503.97, ПИ 67800.503.25, ПИ 67800.503.259, между съсобствениците Г.Д.Г. и М.С.Г.,*** и Н.Д. ***, при следните квоти между съделителите – 19/22 ид.ч. общо за съделителите Г.Д.Г. и М.С.Г. (в режим на СИО) и 3/22 ид.ч. за съделителя Н.Д.М., на основание чл.34, ал.1 ЗС.

 

ДОПУСКА извършването на съдебна делба на следния недвижим имот, находящ се в гр.Созопол, м.“Мисаря“: поземлен имот с идентификатор № 67800.503.263 по КККР на гр.Созопол, с площ от 388 кв.м., при съседи: 67800.503.264, 67800.503.197, 67800.503.200, 67800.503.262, 67800.503.5, 67800.503.25, между съсобствениците М.Л.И. *** и Н.Д. ***, при следните квоти между съделителите – 19/22 ид.ч. за съделителя М.Л.И. и 3/22 ид.ч. за съделителя Н.Д.М., на основание чл.34, ал.1 ЗС.

 

ДОПУСКА извършването на съдебна делба на следния недвижим имот, находящ се в гр.Созопол, м.“Мисаря“: поземлен имот с идентификатор № 67800.503.264 по КККР на гр.Созопол, с площ от 386 кв.м., при съседи: 67800.503.428, 67800.503.561, 67800.503.197, 67800.503.263, 67800.503.25, между съсобствениците Н.Д.Н. *** и Н.Д. ***, при следните квоти между съделителите – 19/22 ид.ч. за съделителя Н.Д.Н. и 3/22 ид.ч. за съделителя Н.Д.М., на основание чл.34, ал.1 ЗС.

 

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част, като правилно и законосъобразно.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на съдебни разноски за настоящото производство.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                     2.