№ 758
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Соня Найденова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Стойчо Попов Въззивно гражданско дело №
20211100506879 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение от 22.12.2020 г., постановено по ГД № 56557 по описа за 2016 г. на
Софийски районен съд (СРС), I ГО, 31 състав на основание чл. 82 от ЗЗД Нов български
университет е осъден да заплати на Г. П. Г. сумата в размер на 3888,63 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, както и сумата от 1500,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по частична претенция в
размер на 20010 лв. при глобален заявен размер от 50000,00 лв., от договорно неизпълнение
на договор за обучение в магистърска програма „Управление на луксозното хотелиерство“
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба –
07.10.2016 г., до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени за разликата над
уважените до пълните предявени размери от 7882,25 лв. за обезщетение за имуществени
вреди и от 20010,00 лв., частична претенция при заявен глобален размер на вземането от
50000,00 лв., обезщетение за неимуществени вреди. С Обжалваното решение СРС се е
произнесъл по дължимостта на разноските, сторени от страните в исковото производство на
основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК, съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената част от
исковете.
Решението на СРС е обжалвано от ответника Нов български университет.
Въззивникът поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и
необосновано. В първата група оплаквания – относно неправилността на обжалваното
решение, се сочи, че СРС неправилно е определил правното основание на предявения иск за
1
имуществени вреди, което според жалбоподателят е по чл. 79 от ЗЗД, а не по чл. 82 от ЗЗД,
тъй като в разглеждания случа няма неизпълнение от страна на ответника. Твърди се, че
поведението на ищцата е било причина ответникът да не проведе държавен изпит с нея, не
била представила оригинал и/или легализиран превод на диплома за образователно
квалификационна степен (ОКС) „бакалавър“, за да може при успешно положен държавен
изпит да получи ОКС „магистър“, каквито били изискванията на действащата нормативна
уредба (Закон за висшето образование; Наредба за държавните изисквания за придобиване
на висше образование на ОКС „бакалавър“, „магистър“, и „специалист“). Твърди се, че
платените от ищцата семестриални такси са за обучение, което тя е получила реално, като
относно това обстоятелство не се е спорило. Според жалбоподателя, ищцата претендира
обезщетение за неимуществените вреди от законосъобразни действия на ответника. Сочи се
и че състоянието на стрес не било установено от ищцата, за което било необходимо
заключението на специалист. Показанията на разпитаните в тази връзка свидетели не
представлявали годно доказателство за установяване на тези обстоятелства, тъй като не били
специалисти, пресъздавали твърдения на ищцата, а нямали свои лични възприятия. В
групата на оплакванията за необоснованост, жалбоподателят добавя още и че ищцата не е
представила доказателства за настъпили вреди, като решението на СРС не съдържало нито
мотиви, нито обсъждане на събраните доказателства. Посоченото нарушавало правата на
ответника, тъй като лишавало същия от адекватна защита в хода на инстанционния контрол.
Сочи се, че срещу заплатените семестриални такси ищцата е получила съответно обучение,
както и че други разходи са сторени без връзка с изискванията на ответника, респ. са били
направени от нея изцяло по нейна преценка. Твърди се, че ищцата няма претенции относно
качеството и обема на представеното обучение. Причините за недопускането на ищцата до
държавен изпит се дължали изцяло на нейното поведение. Ето защо въззивникът отправя
искане до СГС като въззивна инстанция за отмяна на обжалваното решение и вместо него да
постанови друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Г.
П. Г., с която се застъпва становище за неоснователност на същата, респективно за
правилност на обжалвания съдебен акт в посочените части по съображения, подробно
изложени в отговора. В тази връзка моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено в частта, с която са уважени частично предявените искове. Претендират се
разноски.
По делото в срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК срещу първоинстанционното решение е
постъпила и насрещна въззивна жалба от ищеца Г. П. Г. в частта, с която предявените
искове са отхвърлени, както следва: искът за имуществени вреди за разликата над 3888,63
лв. до размера на сумата от 7777,25 лв., като изрично е посоченото, че решението не се
обжалва в частта за сумата от 105,00 лв., лихва за забава, платена поради късно плащане на
една семестриална такса, т. е. за разликата над сумата от 7777,25 лв. до пълния предявен
размер от 7882,25 лв.; искът за имуществени вреди за разликата над присъдените 1500,00 лв.
2
до размера на сумата от 5500,00 лв., като решението не се обжалва за разликата над сумата
от 5500,00 лв. до пълния предявен размер от 20010,00 лв., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Посочва се,
че с оглед неправилното отхвърляне на исковете в заявените части се претендира и
неправилно присъждане на разноски. В жалбата се поддържа, че в посочената част
първоинстанционното решение е неправилно поради неправилно приложение на
материалния закон, допуснати процесуални нарушение, като същото е и необосновано.
Изложени са доводи срещу извода на първата инстанция, че е налице небрежност и
съпричиняване от страна на ищеца. Сочи се, че не са обсъдени всички събрани в хода на
първоинстанционното производство доказателства. Твърди се, че ищцата е доказала
фактите, за които носи доказателствената тежест, но СРС не е посочил кои обстоятелства е
приел за установени, респ. с кои деяния ищцата е проявила небрежност и е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат, както и че не е изследвал наличието на причинна
връзка между поведението на ищцата, това на служителката на ответника и вредоносния
резултат. Според жалбоподателят не му е съобщено по установения вътрешен нормативен
ред на ответника, че няма право да се яви на държавен изпит. Сочи се, че ответникът не е
установил при условията на пълно и главно доказване правоизключващите и
правонамаляващите си възражения. Конкретно не било доказано, че ищцата не е
представила дипломата си за завършено в чуждестранен университет образование с
придобита ОКС „бакалавър“. Сочи се, че ищцата била приета при ответника като студент по
специалността „МП Международен бизнес“, което било съществено с оглед вътрешните
правила на ответника, според които записването като студент се осъществява въз основа на
представена диплома. Посочва, че ответникът съхранява студентското досие на ищцата и в
тази връзка същият е длъжен да го поддържа. Поддържа се, че представеното пред първата
инстанция досие на ищцата е непълно, тъй като в него липсва твърдяната от ищцата
диплома с апостил, а и други документи. Твърди се, че през 2014 г. ищцата е представила на
ответника всички документи, посочени от неговите служители. Излагат се доводи против
кредитирането показанията на свидетеля И.Н.И., Е.А. и Д. в посочените части. Твърди се, че
поне един месец преди държавния изпит студентът следва да бъде уведомен, че не може да
се яви на този изпит. Сочи се, че признаването на предходно образование от висшето
училище с цел продължаване на обучението в по-висока степен е предоставено на
академичното самоуправление на висшите училища съгласно чл. 21, ал. 1, т. 13 от ЗВО.
Твърди се, че когато през 2014 г. ищцата се е записала да следва при ответника със
специалност МП „Управление на луксозното хотелиерство“ ответникът е разполагал с
диплома с апостил на ищцата, а самото записване следва да се тълкува като признание от
страна на ответника на предходно придобитото образование. Според жалбоподателят
поведението на ищцата не е причина за настъпване на вредоносния резултат. Сочи се, че
признаването на предходно образование е условие за записване като студент за придобиване
на по-висока степен, а не за явяване на държавен изпит. Твърди се, че след като служителите
на ответника са пропуснали да проведат съответната процедура и доколкото са я записали
като студент, допуснали са я до обучение и полагане на текущи изпити, приемали са
3
плащанията на семестриалната такса, издавали са на ищцата исканите удостоверения, то с
тези свои действия те са прекъснали причинната връзка между поведението на ищцата с
вредоносния резултат. Сочи се, че ако е било налице твърдяното нарушение, то е следвало
ищцата да бъде отстранена от висшето училище съгласно чл. 74, ал. 2 от ЗВО. Твърди се, че
ищцата е имала качеството на потребител на предоставяната от ответника образователна
услуга, както и че е налице неизпълнение от страна на ответника и то при груба небрежност.
Ето защо отправя искане до СГС като въззивна инстанция за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваните части и постановяване на друго, с което
предявените искове да бъдат уважени до посочените в жабата размери. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 3, изр. 2 от ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна
жалба от ответника Нов български университет, с която се застъпва становище за
неоснователност на същата, респективно за правилност на обжалвания съдебен акт в
посочените части по съображения, подробно изложени в отговора. В тази връзка моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендират се
разноски.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен искът за
обезщетение за неимуществени за разликата над сумата от 5500,00 лв. до предявения размер
от 20010,00 лв., както и в частта, с която е отхвърлен искът за имуществени вреди за
разликата над сумата от 7777,25 лв. до пълния предявен размер от 7882,25 лв., тъй като в
тази част не е обжалвано в срок от ищеца, респ. не е предмет на въззивното производство.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20010,00 лв. като частичен иск от цялата
претенция в размер на 50000,00 лв. за стрес и емоционални и психически болки и страдания
и за обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 7882,25 лв., ведно със законната
лихва за забава върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че ищцата през 2009 г. е завършила успешно висше
образование с ОКС „Бакалавър“ по „Бизнес науки“ в Университета в Шефилд, с обучение,
проведено в международния факултет на този университет в Тесалоники (Солун, Гърция).
Сочи се, че през 2009 г. ищцата се е записала като студен в редовна форма на обучение в
Нов български университет (НБУ) със специалност „Международен бизнес“, ОКС
„Магистър“. Посочва, че през 2014 г. се записала като студент в редовна форма на обучение,
първи курс в НБУ, ОКС „Магистър“, със специалност „Управление на луксозното
хотелиерство“ с продължителност на обучението 1,5 години. Твърди се, че към 02.11.2015 г.
е положила успешно семестриалните изпити и има заверени три семестъра от
специалността, конкретно като студент по Магистърска програма (МП) специалност
4
„Международен бизнес“ до 2014 г. е завършила успешно три семестъра – есенен 2009/2010
г., пролетен 2009/2010 г. и пролетен 2013/2014 г., а по специалността „Управление на
луксозното хотелиерство“ – два – есенен 2014/2015 г. и пролетен 2014/2015 г. и била готова
да завърши обучението си в НБУ с полагане на държавен изпит или защита на магистърска
теза. Поддържа, че е подала заявление за полагане на държавен изпит, за което заплатила и
дължимата такса в размер на 135,00 лв., като датата на изпита, на който е следвало да се яви,
е била 31.10.2015 г. Сочи, че преди тази дата служител на НБУ и е заявил на място, че
ищцата не може да запише нова специалност, тъй като НБУ не признава дипломата от
Университета в Шефилд. На ищцата било заявено, че дипломата от чуждестранния
университет не можела да бъде призната в България, а това било условие за записване в МП
на НБУ. Твърди се, че няколко дни преди изпита е получила телефонно обаждане от учебен
отдел на НБУ, при което на ищцата било заявено, че не може да се яви и на държавен изпит
по същата причина – непризнаване на дипломата от чуждестранния университет за
придобито висше образование с ОКС „Бакалавър“. Сочи се, че ищцата е инициирала срещи
и разговори с ръководството на НБУ, при което на 05.08.2016 г. била връчена нотариална
покана, в която било посочено, че НБУ отново кани ищцата да представи дипломата си, за
да започне НБУ процедура по признаването . Твърди се, че тази процедура по признаване е
вътрешна и е условие за записването на ищцата като студент, а не за допускането до
държавен изпит, като била приета като студент в НБУ в две отделни магистърски програми.
Поддържа се, че при кандидатстването си в НБУ както през 2009 г., така и през 2014 г.,
ищцата е представила диплома с академична справка от Университета в Шефилд, като
тогава документите били приети без никакви условности и забележки. Твърди се, че в
периода на обучението в НБУ ищцата получавала висока оценка от преподавателите в
университета, изпитвала е гордост и удовлетворение от постигнатите резултати и мнението
на преподавателите в университета за нея, планирала е професионалното си бъдеще в
сферата на луксозното хотелиерство. Сочи се, че тонът, обвиненията, които е отправило
ръководството на НБУ към ищцата при проведената на 01.07.2016 г. среща и цитираните
покани са повлияли негативно на самооценката и сринали самочувствието . Излагат се
доводи, че задължение на НБУ е да следи за спазване на нормативните изисквания, на които
следва да отговаря един кандидат при приемането му като студент, като приема само лица,
покриващи тези условия. Твърди се, че през годините на обучението си ищцата е полагала
значителни усилия при подготовката си, плащала е всички такси, понесла е значителни
разходи и е очаквала да завърши обучението си с диплома, след успешно положен държавен
изпит, като вместо това непосредствено преди държавния изпит научила, че още в самото
начало е била налице отрицателна предпоставка за това. Посочено било причина ищцата да
изживее силен шок, била потисната, изпитвала чувство на срам и разочарование, на
изгубени средства и време без възможност за постигане на целения резултат. Предвид
изложеното ищцата оценявала претърпените от нея неимуществени вреди на 50000,00 лв., а
претърпените от нея имуществени вреди са формирани, както следва: 1050,00 лв. –
семестриална такса за есенен семестър 2009/2010 г.; 105,00 лв. – платена лихва за забава
върху тази семестриална такса; 1050,00 лв. – семестриална такса за пролетен семестър
5
2009/2010 г.; 1150,00 лв. – семестриална такса за пролетен семестър 2013/2014 г.; 1680,00 лв.
– семестриална такса за есенен семестър 2014/2015 г.; 60,00 лв. – платена лихва за забава
върху тази такса; 1200,00 лв. – семестриална такса за пролетен семестър 2014/2015 г.; 135,00
лв. – такса за държавен изпит; 125,00 лв. – за пътуване със самолет от София до Варна на
02.12.2014 г.; 130,00 лв. – за пътуване със самолет от Варна до София на 07.11.2014 г.;
престой за обучение в Албена – 101,65 лв., 535,00 лв. и 425,60 лв., съгласно посочените
фактури; 255,00 лв. за пътуване от София до Варна и обратно на посочените дати.
В изпълнение на дадените с разпореждане от 16.10.2016 г. указания, с молба от
13.12.2016 г. ищцата е конкретизирала, че претенцията за имуществени вреди се основава
на неизпълнение от страна на ответника на задължението с приемането като студент да
бъде осигурена възможност за обучение със завършване (дипломиране), които имуществени
вреди представляват разходи и разноски, които ищцата е направила в изпълнение на своите
насрещни задължения към ответника, които ищцата не би направила, ако не бе поет
ангажимент от страна ответника за осигуряване на посочената възможност. Уточнено е и че
сумите не се претендират на отпаднало основание.
В изпълнение на дадените с разпореждане от 28.12.2016 г. указания, с уточнителна
молба от 15.02.2017 г. ищцата е заявила, че неизпълнението от страна на ответника се
изразява в това, че още при приемането като студент на ищцата не е била уведомена, че за
да завърши успешно обучението си и да се дипломира следва да представи и други
документи, освен вече представените от нея. Служителите на ответника били проявили
груба небрежност, като това е продължило в хода на цялото обучение. Сочи се, че това е
дало повод на ищцата да смята, че всички представени от нея документи са изрядни. Твърди
се, че ищцата не би плащала семестриални такси и не би участвала в учебните занятия, ако е
знаела, че не е сигурно, че ще има възможност да положи държавен изпит и да се
дипломира, респ. нейното имущество нямаше да се намали с посочените разходи.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника НБУ, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Не се оспорва, че ищцата е приета
за обучение по магистърска програма. Сочи се, че служители на ответника са уведомили
ищцата, че следва да представи диплома за предходно завършено висше образование с ОКС
„Бакалавър“. Твърди се, че студентите, притежаващи диплома за завършено висше
образование от чужди университети са предупреждавани, че издаването на диплома от НБУ
се предшества от признаване на предходно получената ОКС, когато тя е придобита в
чуждестранно висше училище, в това число и издадената от него диплома. Посочва се, че до
22.12.2011 г. процедурата се извършва от Министъра на образованието, младежта и науката
чрез НАЦИД, съгласно Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито
висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища
(НДИППВОЗПОЧВУ), а след тази дата съгласно чл. 7, вр. с чл. 4, ал. 1 от
НДИППВОЗПОЧВУ признаването се организира от съответното висше училище. Твърди се,
че ищцата е била уведомена за тези законови изисквания, а и е била длъжна да ги спазва.
Сочи се, че за заплатените от ищцата такси на същата е предоставено съответно обучение,
6
ищцата е завършила семестриално обучението си, но на осн. чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗВО, за да
бъде призната дипломата за придобитата в чуждестранното висше учебно заведение ОКС
„Бакалавър“ от НБУ, следва да се извърши проверка по нарочен списък на допустимите за
признаване висши училища. В тази връзка е следвало ищцата да подаде заявление, с което
да представи легализирана диплома с превод, но не е сторила това въпреки многократните
искания и напомняния. Твърди се, че НБУ е правил многократни опити да доведе до край
дипломирането на ищцата. Заявява, че към момента на подаване на отговора, след
консултации с НАЦИД към МОН и практика на АССГ НБУ може да преразгледа въпроса с
признаване висшето образование, придобито от ищцата от Университета в Шефилд, с ОКС
„Бакалавър“ и да ги признае на осн. чл. 7, ал. 1 от НДИППВОЗПОЧВУ по писмено
заявление на ищцата, но въпреки нотариалната покана отправена до нея, тя не е подала
такова. Твърди се, че към момента на отговора на исковата молба явяването на ищцата на
държавен изпит и дипломирането ѝ зависят изцяло от нейната воля.
По делото е представено заявление от 17.07.2014 г. от ищцата до ответника за
прехвърляне в МП „Луксозно хотелиерство“.
Представено е Уверение № 52227 от 24.07.2014 г., издадено от НБУ за това, че
ищцата е записана като студент, втори курс, семестър 2013/2014 г., ОКС – магистър, редовна
форма на обучение, специалност – международен бизнес, в уверение на това, че подала
заявление за прехвърляне в МП „Управление на луксозното хотелиерство“ на 17.07.2014 г. и
е получила разрешение.
Представена е академична справка, издадена от НБУ, съгласно която ищцата е
записана на 17.07.2014 г. в редовна форма на обучение първи курс със специалност МП
„Управление на луксозното хотелиерство“, с ОКС – магистър, с продължителност на
обучението – 1,5 г., като към 02.11.2015 г. има заверени 3 семестъра от специалността и е
изучавала и положила изпити по посочените учебни дисциплини.
Представена е нотариална покана от ищцата до ответника за провеждане на среща за
разрешаване на въпросите (преодоляване на пречките) за завършване обучението на ищцата
при ответника, връчена на последния на 20.06.2016 г.
Представена е нотариална покана от ответника от 05.07.2016 г., връчена на ищцата на
06.07.2016 г., с която ответникът кани ищцата да представи процесната диплома в 7-дневен
срок от получаване на поканата и отговор на ищцата от 11.07.2016 г. във връзка с връчената
покана. Представено е и писмо от ответника до ищцата от 20.07.2016 г., без отбелязване
кога същото е връчено на ищцата, в което е заявено от ответника, че ищцата е записана в
НБУ на основание завършена от ищцата предходна степен на висше образование –
бакалавър, придобита в Университета в Шефилд, като академичната справка, издадена от
това висше училище, с апостил и заверка от Министерството на външните работи, Дирекция
„Консулски отношения“ е законово изискване за записването на ищцата като студент в МП
на НБУ, както и че още при записването ищцата е била уведомена, че следва да представи
легализирана и заверена от МОН диплома преди дипломирането си в НБУ.
Представени са още фактури от Хотел Фламинго Гранд от 06.10.2014 г. за сумата от
7
101,65 лв., от 07.11.2014 г. за сумата 535,00 лв., от 28.06.2015 г. за сумата от 425,60 лв.,
фактура № ********** от 06.11.2014 г. за покупка на самолетен билет на стойност 130,00
лв. за полет по направление от Варна до София, разпечатка от транзакция с кредитна карта
от 26.06.2015 г. за сумата от 425,60 лв., извлечение от банкова сметка на ищцата, открита в
„Банка ДСК“ ЕАД за извършени плащания, вносна бележка за сумата от 130,00 лв.
Представено е удостоверение от Университета в Шефилд, придружено от превод от
английски на български език, издадено в уверение на това, че на 05.08.2009 г. ищцата е
получила степента „Бакалавър на изкуствата“ по „Бизнес мениджмънт“, представено и с
апостил, също придружен с превод на български език. Представена е и академична справка
от Университета в Шефилд, придружена от превод на български език, за полученото от
ищцата образование в този университет. Представена е разпечатка от електронната система
на НБУ, обща справка за взети кредити през съответните семестри с нотариална заверка,
констативен протокол, съставен от нотариус Г.Д., рег. № 343 при НК за това, че пред нея
през компютър в нотариалната кантора ищцата е влязла в интернет страницата на НБУ,
откъдето ищцата е разпечатала обща справка за нея, като съдържанието на справката е било
нотариално удостоверено от същия нотариус.
Представена е разпечатка от електронна кореспонденция между ищцата и нейни
преподаватели от НБУ, удостоверение от Университет Корнел за завършена от ищцата
сертифицираща програма по хотелиерство, придружено от превод на български език,
удостоверение за стаж от Кроун плаза, Сити сентър Нингбо относно проведено студентско
обучение на ищцата като служител по обслужване на посетители, придружено от превод на
български език.
Представени се платежни нареждания от 27.10.2009 г. за сумата от 1050,00 лв., от
24.11.2009 г. за сумата от 105,00 лв., от 04.02.2010 г. за сумата от 1050,00 лв., квитанция и
фискален бон от 17.02.2014 г. за сумата от 1150,00 лв., платежни нареждания от 09.10.2014
г. за сумата от 1680,00 лв., от 13.10.2014 г. за сумата от 60,00 лв., от 05.02.2015 г. за сумата
от 1200,00 лв., от 16.10.2015 г. за сумата от 135,00 лв.
Представено е писмо от НАЦИД относно академично признаване по реда на
НДИППВОЗПОЧВУ, Приложение № 1 относно признати квалификации от висшите
училища в нарушение на нормативната база.
Представена е нотариална покана от ответника до ищцата, връчена на последната на
23.03.2017 г., с която НБУ уведомява ищцата, че може да преразгледа въпроса с признаване
на завършеното от нея образование в чуждестранен университет и получената затова
диплома и да ги признае на основание чл. 7, ал. 1 от НДИППВОЗПОЧВУ, като за целта
ищцата следва да представи писмено заявление и оригинал или нотариално заверено копие
от процесната диплома, с превод и легализация. Посочено е, че след изпълнение на тези
условия на ищцата ще бъде осигурена възможност за явяване на държавен изпит и
дипломиране в случай, че го издържи успешно.
По делото е представена справка-удостоверение от НАЦИД от 23.06.2017 г., съгласно
8
която липсва информация в архивите на НАЦИД относно това дали ищцата е подала
заявление за признаване на дипломата от Университета в Шефилд. Посочено е, че
решението за признаване на дипломи за придобито образование в Университета в Шефилд
след обучение, проведено от Сити Колидж – гр. Солун, Гърция, е взето на основание, че
обучението е проведено на територията на Гърция от колежи, функциониращи по реда на
Закон 3696/2008 г. за колежите за нетипично професионално обучение след средно
образование.
От показанията на свидетеля П.Н., майка на ищцата, се установява следното. В НБУ
ищцата е представила първо академична справка, а после и диплома от Университета в
Шефилд. Свидетелката заявява, че не знае да е имало някакви проблеми по време на
обучението, всичко е вървяло много добре. Ищцата временно прекъснала обучението си, тъй
като започнала да работи, след което заминала за Китай, също по работа, където решила да
се занимава с луксозен туризъм. След завръщането от Китай през 2014 г. ищцата записала
втора магистратура в НБУ и за една година взела три семестъра. Държавният изпит бил
насрочен за есента на 2015 г. Два-три дни преди държавния изпит ищцата получила
обаждане по телефона от служители на НБУ, при което било съобщено, че няма право да
се яви на държавен изпит. На място в администрацията на НБУ било обяснено на ищцата, че
има проблем с дипломата от Шефилд. Вследствие на това ищцата се разстроила,
изпаднала в депресия, плачела и не искала да говори с никого. Преценени по реда на чл. 172
от ГПК, настоящият състав намира, че показанията на свидетеля Николова следва да бъдат
кредитирани, тъй като свидетелят е пряк очевидец на преживяното от ищцата, същите са
логични, последователни, безпротиворечиви и в съответствие с останалите доказателства по
делото.
От показанията на свидетеля П.К. се установява следното. С ищцата се запознали в
Барселона, където заедно с нея учили „Бизнес администрация“. По програма след втората-
третата година обучението е следвало да продължи в друг университет, като ищцата избрала
този в Шефилд. Свидетелката К. заявява, че не знае ответникът да е изисквал някакъв
документ от ищцата във връзка с признаване на дипломата ѝ.
От показанията на свидетеля Е.С.А. се установява следното. Същата работи в НБУ от
16 г. По отношение на студенти, завършили чуждестранни университети процедурата е
следната: подава се заявление за признаване на ОКС, придобита в чуждестранния
университет, към което следва да се приложи академична справка, диплома, които следва да
са преведени и легализирани надлежно, а документите се разглеждат от комисия към НБУ.
Свидетелка сочи, че има случаи, при които студенти се приемат на обучение със заместващ
документ – академична справка, надлежно преведена и легализирана, която удостоверява, че
е положен финалния изпит в чуждестранния университет. Тези кандидати обаче следва да
бъдат уведомени, че за да се дипломират, трябва да представят удостоверение от НАЦИД до
края 2012 г. за признаване на образованието, получено от чуждестранния университет, а от
м. 01.2012 г. това образование се признава от съответния български университет, като в
последния случай процедурата е отново с подаване на заявление от кандидата с прилагане
9
на необходимите документи и то преди дипломирането. Свидетеля заявява, че не е виждал
оригинал на дипломата на ищцата, както и че към настоящия момент пътят за
дипломирането в НБУ е открит, като за целта следва да се проведе процедура по
признаване, ищцата е събрала необходимите кредити, които може да ползва и при
прехвърлянето в друг университет. Свидетелката А. заявява, че целта на признаване на
дипломата е откриването на възможността за продължаване на обучението в по-висока
образователна степен. Ищцата не е била допусната до държавен изпит поради непредставяне
на диплома за придобита предходна ОКС – бакалавър, през 2015 г., за което ищцата е била
уведомена, но свидетелката сочи, че не знае как ищцата е уведомена за тези обстоятелства.
Свидетелката обяснява, че разликата между курсист и студент се състои в това, че курсистът
не е завършил предходната си ОКС, завършил е семестриално и до успешното полагане на
държавен изпит той получава правото да кандидатства и да се обучава като курсист в
рамките на един семестър, а като студент се записва лице, положило успешно държавен
изпит или защитило теза. В тази връзка процесуланият представител на ответника е заявил
изрично, че не оспорва качеството студент на ищцата. Свидетелката сочи още, че има
списък от 2012 г. на училищата в чужбина, които не са акредитирани, публикуван на
интернет страницата на МОН, в който се прави проверка преди студентът да бъде допуснат
до държавен изпит, а от 2012 г. се правила такава проверка още при кандидатстването.
Свидетелката заявява, че от НБУ не е признавана диплома от Университета в Шефилд, Сити
Колидж, гр. Солун.
От показанията на свидетеля И.Н.И. се установява следното. Същият заявява, че е
уведомил ищцата чрез електронна кореспонденция, че следва да се свърже със съответния
отдел на НБУ за разясняване процедурата по признаване на дипломата , тъй като
свидетелят изпълнява друга функция – по организация на учебния процес и дипломирането
на студентите.
От показанията на свидетеля М.В. Д. се установява следното. Свидетелката е
работила в НБУ от 1996 г. до пенсионирането през 2016 г. Във връзка с предявен от съда
документ – Академично състояние, свидетелката заявява, че документът е изготвен от нея, в
длъжностната характеристика влизало задължението да извършва справки за студенти по
магистърски програми, които искат да бъдат допуснати до защита, за да провери дали
същите отговарят на условията за това – положени успешно изпити, записани курсове, стаж
и т. н. За констатираните липси изготвяла писмо до Магистърски факултет и уведомявала
студентите и програмния директор. В отдел „Студенти“ се проверяват предходните
дипломи, тъй като там се съхранявали досиетата на всички записани в НБУ студенти.
Свидетелката заявява, че има случаи, при които след констатирани липси студентите не са
успявали да изпълнят необходимите условията, при което същите не са допускани до
защита, респ. не са се дипломирали. Свидетелката заявява още, че ищцата има признат
индивидуален план.
Представени са и следните документи: Наредба за студентите в НБУ; Приложение №
2 за признаване от НБУ на придобита в чужбина степен на висше образование, заявление за
10
кандидатстване в НБУ от ищцата; Протокол от есенен прием на нови студенти в МП
Европейско управление випуск 2009/2010; 2 бр. Писма до НБУ от ищцата от 30.03.2017 г. и
от 23.06.2017 г., с които последната заявява, че вече няма интерес от предлаганото
изпълнение; разпечатка от регистър за взетите решения за признаване на висше образование
от висши училища от интернет страницата на НАЦИД от 30.05.2017 г.; Извлечение от ИИС
на НБУ, на следните модули относно ищцата – „Кандидатстудентски досиета“, „Студентски
досиета“, E-student за F52643; документи по приема и обучението на ищцата; Наредба за
студентите в НБУ, приета от Академичен съвет на 19.06.2007 г.; Наредба за студентите в
НБУ, приета от Академичен съвет на 24.01.2012 г., изм. и доп. на 19.02.2013 г., на
29.01.2014 г. и на 15.07.2014 г.; Приложение № 2 за признаване от НБУ на придобита в
чужбина степен на висше образование; Процедура за прием в НБУ на студенти, завършили
друго висше училище или професионален колеж; МП по „Управление на луксозното
хотелиерство“ випуск 2014/2015; извлечение от електронна кореспонденция; справка за
записани студенти; Длъжностна характеристика на М.В. Д.; Допълнително споразумение №
675/14.03.2008 г. към трудов договор № 215/27.03.2007 г., сключен между ответника и М.В.
Д.; Заповед № 058/08.08.2016 г. за прекратяване на трудовия договор на М.В. Д.; Наредба за
процеса на обучение в НБУ, ведно с приложения към нея; Наредба за учебните програми и
учебния процес в НБУ, ведно с приложенията към нея; Наредба за учебния процес в НБУ,
ведно с приложеният към нея; Наредба за студентите в НБУ, ведно с приложенията към нея;
Наредба за документите и документообората в НБУ и др.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Депозираните въззивна жалба и насрещна въззивна жалба са допустими. Същите са
подадени в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на
първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен
интерес от обжалването.
Разгледани по същество, жалбите са неоснователни, респективно обжалваното
решение е правилно в обжалваната част, по следните съображения:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е огра-
ничен от релевираните в жалбата въззивни основания. Относно доводите за неправилност
съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да при-
ложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013
г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна ква-
лификация на исковете.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми. Поради това, съдът дължи про-
изнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, изложени във въззивната
жалба, от които е ограничен съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК, като в оста-
налата част препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от
11
ГПК.
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени искове с правно
основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 82 от ЗЗД, вр. със ЗВО за заплащане на
обезщетение на имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на
неизпълнение от страна на ответника на сключен между него и ищеца договор за обучение.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че в
разглеждания случай противоправния резултат, изразяващ се невъзможност ищцата да
завърши образованието си при ответника и да придобие ОКС „магистър“, се дължи както на
небрежното поведение на ищцата, така и на такова от страна на служители на ответника.
Прието е, че е налице хипотезата на чл. 83 от ЗЗД – неизпълнението се дължи и на
обстоятелства, за които отговаря ищцата, като приносът на всяка от страните за настъпване
на вредоносния резултат е определен по равно – по 50 %. Общият размер на имуществените
вреди, изразяващи се в претърпяна загуба, които са пряка и непосредствена последица на
неизпълнението и които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението,
СРС е приел, че възлиза на 7777,25 лв., а тези за неимуществени – в размер на 3000,00 лв.,
като при това положение ищцата има право на половината от тях или на сумата в размер на
3888,63 лв. за имуществени вреди и на 1500,00 лв. за неимуществени.
Изложените от първоинстанционния съд фактически констатации и правни изводи,
основани на приетите по делото доказателства, въззивният съд споделя и на основание чл.
272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
По оплакванията в жалбата настоящият въззивен състав намира за необходимо да
добави следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от ЗВО е този, който се обучава за
придобиване на образователните степени „бакалавър“ и „магистър“. Съгласно разпоредбата
на чл. 67 от ЗВО статут на студент се придобива при записване във висше училище и се
загубва при отписване, както и за срока на отстраняване от висшето училище по чл. 74, ал. 2
от ЗВО. По арг. от чл. 68, ал. 1 от ЗВО приемането на студенти се извършва чрез конкурсен
изпит в рамките на утвърдения брой по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, букви „а“ и „б“ от ЗВО, при
спазване на: 1. държавните изисквания; 2. определените в правилниците на висшите
училища изисквания, ако те не противоречат на държавните; 3. капацитета на висшето
училище, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии,
определени от Националната агенция за оценяване и акредитация. Според чл. 68, ал. 10
(предишна ал. 8) от ЗВО висшите училища ежегодно до 31 март обявяват условията за
приемане на студенти по ал. 1,4 и 6.
По делото не е спорно, че ищцата е имала качеството на студент, тъй като е била
приета за обучение при ответника. Спорно е обаче дали същата е отговаряла на
изискванията за това.
По арг. от разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Закона за висшето образование
(ЗВО) ОКС „магистър“ се придобива по националното ни законодателство след придобита
12
ОКС „бакалавър“. Макар да не е уредено изрично, по отношение на съответния кандидат
тази законова предпоставка (придобита ОКС „бакалавър“) следва да е налице още към
момента на записването му като студент по магистърска програма. Ако кандидатът за
студент не отговаря на законовите изисквания за това (вкл. придобита ОКС „бакалавър“),
същият въобще не следва да бъде приеман за обучение по магистърска програма от
съответното висше учебно заведение. Това разрешение следва да бъде възприето и в
хипотеза на придобито в чуждестранни висши училища висше образование, при което
процедурата по признаване трябва да предхожда приемането на кандидат за обучението му
като студент по магистърска програма. Това е така, тъй като придобиването на ОКС
„бакалавър“, респ. признаването на такава ОКС, придобита в чуждестранно висше учебно
заведение, е бъдещо несигурно събитие. Още един аргумент в тази насока е разпоредбата на
чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба за държавните изисквания за признаване на придобито висше
образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (наричана
за краткост в настоящото изложение „Наредбата“), съгласно която признаването на висше
образование на ОКС „бакалавър“, придобита в чуждестранни висши училища и научни
организации, се извършва с цел достъп до по-нататъшно обучение в системата на висшето
образование, до обучение за повишаване на квалификацията и до докторантура. Т. е. по
българското законодателство успешното провеждане на процедура по признаване на
предходно придобита ОКС „бакалавър“ в чуждестранно висше училище е не просто
предпоставка за придобиване на следващата по ред ОКС „магистър“, а абсолютно
необходимо условие такъв кандидат въобще да бъде допуснат до обучение по магистърска
програма. Непровеждането на процедура по признаване ОКС „бакалавър“, придобита в
чуждестранно висше училище, следва да се приравни по последици на липса на придобита
ОКС „бакалавър“.
Задължението да следи за спазването на тези условия има висшето учебно заведение
– в случая на ответника. След като ищцата не е отговаряла на законовите изисквания за
достъп до обучение по магистърска програма в българската система на висшето
образование, ответникът е следвало да отхвърли кандидатурата . На следващо място, по
арг. от разпоредбата на чл. 2 от ЗВО целта на висшето образование се състои в подготовката
на висококвалифицирани специалисти над средното образование и развитието на науката и
културата. В тази връзка, нелегитимни са практиките на висшите училища, при които
кандидати за студенти биват приемани за обучение без същите към този момент (на
приемането им) да покриват изискванията, регламентирани в ЗВО и издадените въз основа
на него подзаконови нормативни актове, и при които фокусът от законово регламентираната
цел на висшето образование се измества върху реализирането на приходи от висшите
учебни заведения. Да приемем обратното би означавало да бъдат определени като
допустими случаи като разглеждания, при които едно лице се обучава години наред,
формира разходи за обучение под формата на семестриални такси, учебни пособия и др. и в
крайна сметка същото се оказва поставено в невъзможност да завърши успешно
образованието си чрез полагане на държавен изпит или защита на дипломна работа (по арг.
от чл. 45, ал. 1 от ЗВО) и да се дипломира поради пречка, съществувала още към
13
записването му като студент.
Съгласно чл. 2 от Наредба за студентите в НБУ (НСНБУ) в редакциите от
19.06.2007 г., 24.03.2009 г. и 25.01.2011 г. общо условие за кандидатстване в програма за
придобиване на по-висока ОКС е наличието на предходна ОКС, а съгласно чл. 2 от НСНБУ
от 24.01.2012 г. общото условие е наличието на завършено предходно ниво на образование.
По арг. от чл. 2, ал. 2 от НСНБУ в магистърски програми на НБУ могат да кандидатстват
лица, притежаващи ОКС „бакалавър“ или „магистър“. Съгласно чл. 4 от НСНБУ от
19.06.2007 г. в различните редакции приемът на студенти в магистърските програми е след
завършена бакалавърска или магистърска степен. А според чл. 5 от НСНБУ завършилите
чуждестранни училища следва да представят легализирана от МОН диплома. Съгласно чл. 5,
ал. 1 и 2 от НСНБУ от 24.01.2012 г. в различните редакции, завършилите висше
образование в друго висше училище подават заявление до Ректора за прием в НБУ, към
заявлението за кандидатстване завършилите в чуждестранно учебно заведение прилагат
копие от диплома с превод и легализация. Според чл. 6 от НСНБУ от 24.01.2012 г.
Признаването на предходна ОКС на завършилите чуждестранни висши училища се
извършва съгласно Процедурата за признаване от НБУ на придобита в чужбина степен на
висше образование.
Въззивният съд споделя изцяло извода на първата инстанция, че е налице хипотезата
на чл. 83 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗЗД когато неизпълнението се
дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали
обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. В разглеждания случай ако
ищцата бе положила грижата на добрия стопанин, щеше да се информира, че придобитото от
нея образование в чуждестранен университет не се признава по право, а е необходимо
същото да бъде легализирано чрез предварителното провеждане на процедура по
признаване, първоначално от НАЦИД, а впоследствие от съответното висше училище.
Както бе посочено висшите училища предварително обявяват условията за приемане на
студенти. Ищцата е била длъжна да се запознае с тях при кандидатстването си при
ответника, като същата е могла да се уведоми за тези условия и чрез запознаване с
вътрешните нормативни правила на НБУ, действащи в различните времеви периоди.
Изложеното обуславя извод, че задължение на ищцата като кандидат-студент е
предварително да провери и да се увери, че отговаря на условията за кандидатстване и
приемане, като подготви всички необходими документи и премине успешно изискуемите
процедури. Но в равна степен такава проверка дължи и ответникът и то отново априори, т. е.
проверката следва да предхожда приемането на кандидата като студент, като в случай, че
последният не покрива изискването за това, за висшето училище възниква и друго
задължение – да откаже да приеме за обучение кандидата като студент поне до изпълнение
на всички изисквания затова.
Предвид еднаквия принос на страните в производството за настъпване на
вредоносния резултат, отговорността за отстраняване на неблагоприятните последици от
неизпълнението също следва да се разпредели между тях по равно. Ищцата е доказала
14
имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба, които са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението на ответника и които са могли да бъдат предвидени, в размер
общо на 7777,25 лв. При това положение същата има право на половината от тях или на
сумата в размер на 3888,63 лв.
По отношение на претърпените от ищцата неимуществени вреди. С Тълкувателно
решение № 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС е призната изрично
възможността да се претендира обезщетение за неимуществени вреди на договорно
основание, стига те да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и да са
могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. По делото е установено по
безспорен начин, че вследствие на случилото се ищцата е претърпяла неблагоприятни
емоционални и психически преживявания и страдания, същата е била разстроена, изпаднала
е в депресия, плачела е. Отчитайки тези обстоятелства, въззивният съд намира за справедлив
размер на заместващо обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди сумата
от 3000,00 лв., от които предвид приноса на ищцата за настъпване на вредоносния резултат
следва да се присъди сумата в размер на 1500,00 лв. Така определения размер на
обезщетението е в съответствие с принципа за справедливост и в най-пълна степен репарира
търпените от ищцата неимуществени вреди.
Тъй като въззивният съд споделя изцяло съображенията на първата инстанция
касателно приетия размер на обезщетението, в тази част препраща към
първоинстанционното решение по силата на чл. 272 от ГПК.
Ето защо настоящият въззивен състав намира за правилен извода на първата
инстанция, че претенцията на ищеца е установена по своето основание и в присъдения от
СРС размер, поради което следва да бъде ангажирана имуществена отговорност на
ответника за репариране причинените от него имуществени и неимуществени вреди чрез
заплащане на съответно обезщетение на ищцата.
Горното обуславя неоснователност на депозираните жалби, респективно обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно, доколкото крайните изводи на двете
инстанции по релевантните за делото въпроси съвпадат.
По отношение на разноските:
При този изход на спора разноски за производството пред въззивната инстанция не
следва да се присъждат.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.
3, т. 1, предл. първо от ГПК, тъй като цената на предявените искове е над 5000,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 22.12.2020 г., постановено по ГД № 56557 по описа за
2016 г. на Софийски районен съд, I ГО, 31 състав, в обжалваната част.
15
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16