Р Е Ш
Е Н И Е
№
/ 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІVс., в
открито съдебно заседание на 27.01.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
Секретар: ПЕТЯ П.
Разгледа докладваното от председателя на
състава
В.гр.д.№ 2182 по описа за 2019г.
Производството е
образувано по въззивни жалби срещу решение № 4019/ 02.10.2019г. по гр.д.№ 2807/
2019г. на Районен съд-Варна, както следва:
Въззивна жалба от Г.М.М., чрез адвокат М.К., срещу решението
в частта, в която е отхвърлен иска
за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от извършена в периода 2006г.- 31.12.2016г. дискриминация, за
разликата над присъдения размер от 2000лв. до претендирания размер от
30 000лв., на основание чл.71, ал.1, т.3 от Закона за защита от
дискриминация.
Възражението е за
неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон. Оспорва
изводите на съда за размера на обезщетението като съответстващо на нанесените
увреждания, на основание чл.52 от ЗЗД. Според жалбоподателя присъденото
обезщетение не съответства на преживените негативни емоции, които надхвърлят
прага на търпимост и се характеризират с висок интензитет и болка в
дългогодишен период. Позовава се на събраните доказателства за действително
претърпените вреди, изразяващи се в
причинени болки и страдания, нарушение на съня, чувство на безпомощност,
униние и стрес вследствие поведението на ответника, който не е предоставил
възможности за достъпност на средата, по повод на осъществяваните свиждания на
ищцата с нейния брат. Счита, че при постановяване на решението съдът не е
съобразявал посочените обстоятелства и факта, че въпреки отправяните искания
ответникът не е осигурил достъпност на средата, в резултат на което е
преживявала чувство на малоценност,
потиснатост и емоционален дискомфорт, загубила е вяра в институциите.
По същество поддържа
искане за отмяна на решението в оспорената част
и постановяване на друго, с което исковата претенция да се уважи изцяло
като основателна и доказана.
Въззивна
жалба
от ответника- Главна дирекция“Изпълнение на наказанията „-гр.София, чрез
юрисконсулт С.С., срещу решението в частите, в които е уважен предявеният иск на основание чл.71,
ал.1, т.1 ЗЗДискр, като е прието за установено , че през периода от началото на
2006г. до 31.12.2016г. ГД“Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието е извършвала дискриминация
по признак“ увреждане“ спрямо Г.М.М., чрез поддържане на архитектурна
среда , която затруднява достъпа на лица с увреждания на територията на
Затвора- гр.Варна; - предявеният иск на основание чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр, чрез осъждане на
ответника да преустанови нарушенията, изразяващи се в поддържане на
архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания на
територията на Затвора-гр.Варна ; - предявеният иск на основание чл. 71, ал.1,
т.3 ЗЗДискр , чрез осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на
2000лв.за претърпени неимуществени вреди от извършена дискриминация в периода-
2006г.- 31.12.2016г., и по отношение на присъденото възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Счита решението в обжалваните части за
неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановени при погрешни изводи за наличие на дискриминация по
признак, визиран в чл.4,ал.1 от ЗЗДискр, несъответстващи на действителната фактическа
обстановка. Въз основа на събраните доказателства оспорва да са извършвани
действия, с които ищцата е третирана по-малко благоприятно в сравнение с други
лица, тенденциозно или умишлено поведение на служители спрямо нея във връзка с
провежданите свиждания. Счита, че в процеса не са доказани вреди в
причинна връзка с твърдяното
неравноправно третиране. Отделно от изложените аргументи оспорва размера на
обезщетението като необоснован и несправедливо завишен.
По същество отправя искане за отмяна на
решението в посочените части
Съставът на Варненския окръжен съд, предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, на основание чл.269 и
чл.235 от ГПК, констатира :
Производството
пред районен съд е проведено по предявените
от Г.М.М. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ / ГДИН/
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 71, ал.1 ЗЗДискр.със следния петитум:
-За
установяване нарушение на ответника по чл.5 от Закона за защита от
дискриминацията, изразяващо се в изграждането и поддържането на архитектурна
среда , която затруднява достъпа на лица с увреждания на територията на
Затвора-Варна, за периода 2006г.-31.12.2016г.;
-За осъждане
на ответника да преустанови нарушението;
-За осъждане
на ответника да заплати обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди,
представляващи стрес и притеснение, унижение на човешкото достойнство,усещане
за безпомощност,чувство на безизходица,психическо разстройство от
дискриминационното поведение, в периода 2006г.-31.12.2016г.,общо в размер на 30 000лв.,със
законната лихва от подаване на исковата молба.
Изложени
са твърдения, че в периода 2006-
31.12.2016г. ищцата е посещавала в определени дни от месеца Затвора- гр.Варна,
за свиждане с нейния брат M.Л.Ж.. Като лице с призната група инвалидност по
решение ТЕЛК е срещала постоянни затруднения в придвижването до стаята за
записване, поради липсата на парапет и рампа за хора в неравностойно положение,
без осигурен достъп до санитарен възел и питейна вода. Твърди, че многократно
се е обръщала към администрацията на Затвора-Варна, с искане да бъдат
отстранени нарушенията ,свързани с осигуряване на достъпна среда на хора с
увреждания В продължение на години е била принудена да търпи неудобства- болка
и унижение, причинени от бездействието
на ответника да направи необходимите съоръжения и осигури нормални условия за
достъп.
В уточняващи
молби на с.57 и с.64 от делото на ВРС , чрез назначен особен представител, се е
позовала на нарушения на антидискриминационното законодателство от ответната
страна, изразяващо се в неравностойното
й третиране по признат „увреждане“ в сравнение с други лица относно поддържането на архитектурна среда,
която затруднява достъпът и до и в сградата на Затвора-Варна, при осъществяване
на правата й за свиждане, неосигуряване на алтернативни възможности при
записването за свиждане, адекватни на затрудненията, които изпитва. Счита, че
при тези обстоятелства ответникът е осъществил дискриминация по смисъла на
чл.4, ал.1 и 2 от Закона за защита от дискриминация.
Ответникът
оспорва исковите претенции като неоснователни с възражението, че предоставената
по закон възможност на ищцата да осъществи контакт със свой близък не се е
отразила отрицателно на физическото и психическото й здраве, съответно
причинили неимуществени вреди. Според становището на ответника свиждането е
регламентирано по закон право на лишения от свобода и акт на добра воля от
страна на посетителите, за чиито действие администрацията не носи отговорност.
За поддържане на контакти с външния свят се осигуряват време и място за
провеждане на свиждане при спазване на изискванията за безопасност, като
начинът е редът на осъществяване е еднакъв за всички. Предоставената възможност
на ищцата за контакт с брат й не е дискриминация по смисъла на чл. 4 от
ЗЗДискр, липсва проява на пряка е непряка дискриминация,основава на пол, раса,
народност, етническа принадлежност , човешки геном ,гражданство, произход,
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация , семейно
положение, имуществено състояние , или по друг признак, установен в закон или
международен договор по който Република България е страна.
По релевантните факти и обстоятелства:
Съгласно
удостоверение за родствена връзка, издадено от община Варна на 2.03.2016г. Г.М.М.
е сестра на M.Л.Ж..
Съгласно
Експертно решение № 1146-063 от 24.04.2014г. на ТЕЛК , МБАЛ „Св.Анна“ Г.М. е с
призната 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ до 01.04.2017г.,
като с ЕР № 0666-035 от 06.03.2017г. е преосвидетелствана при същите условия за
срок от три години, до 01.03.2020г.
От представена
Справка рег.№ 559/06 , 21.04.2017г. на ГД“ Изпълнение на наказанията“ , Затвора
–Варна, се установява, че M.Л.Ж. е
постъпил в Затвора-Варна на 12.10.2006г., считано от 30.03.2010г. е поставен на
специален режима, впоследствие изменен на строг от 05.10.2016г. Провежда
свиждания по определен график от началника на затвора- втора и четвърта събота
от месец. По запазени архивни данни през периода 18.01.2014г.- 24.12.2016г., на провеждани
свиждания са присъствали лицата-Ф.Д.К., Г.М.М.,
М. К. Т..
Съгласно писмо
изх.№ 559/ 06 на ГД“ИН“ в затвора- Варна, и справка изх.№ 2744/ 06.11.2017г. ,
няма изградени специални съоръжения за инвалиди от портала до мястото за
свиждане.Достъпът до мястото за свиждане е
чрез вътрешно стълбище и парапет.
Осигурени са чакалня за свиждане, централно парно отопление през зимния сезон,
санитарен възел и течаща вода, достъпни за лишените от свобода и техните
посетители. По утвърден проект предстои изграждане на нови помещения за свиждане в корпуса на
кота нула / 0/ , които ще осигурят лесен достъп и за хора с увреждания.
С допуснатите
гласни доказателства се установяват следните факти и обстоятелства.Първата
група свидетели имат преки наблюдения през процесния период. Свидетелката Ф.Д.К. без родство, е
виждала ищцата в периода 2006-2016г., когато е посещавала затвора. Твърди, че
не може да отиде без придружител, който
да й помага до мястото за свиждане, преминаването през детектор, двор и коридор
към втория етаж. Няма изградени съоръжения за хора с увреждания. Свидетелката Д.В.П., без родство,познава Г..
Заедно са били на свиждане с техни близки. Ищцата идвала със специална кола за
инвалиди, но трябвало да й се помогне при слизане и за багажа, при придвижване до мястото , където приемали
пратките. Там се записвали и чакали да ги пуснат всички или по групи. Физически не можела без подкрепа да се качи
на втория етаж, помощ й оказвали близки на затворниците. Успокоявали я, защото
тя се чувствала неудобно.
Свидетелят на
ответната страна- С.М.Т.е служител в Затвора-Варна, изпълнявал е различни
длъжности от 2000г., понастоящем е „ инспектор социална дейност и възпитателна
работа“ . В периода 2006-2016г. е бил
надзирател. По отношение на свижданията с M.Ж.заявява, че най- редовен
посетител е била сестра му. Посочва по какъв ред се провеждат след първоначално
записване за посещение отвън. По негови впечатления Г. „ в общи линии се
придвижва на собствен ход“, като се държи за парапета. Понякога е подпомагана
от други граждани, ако трябва да се носи нещо.
Съобразно всички
обсъдени данни приема следното от правна страна:
Предявените искове са квалифицирани с
основанията по чл.71, ал.1 от ЗЗДискр. и подлежат на разглеждане в гражданско
съдопроизводство по реда на ГПК, съгласно постановеното определение № 11 от 19.02.2019г.
на ВКС и ВАС по гр.д. № 60А/ 2017г..
Според
регламентацията на чл.5 във връзка с чл. 4, ал.3 от Закона за защита от
дискриминация спрямо ищцата е допуснато нарушение , изразяващо се в поддържане
на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до
мястото, определено за свиждане с лишените от свобода в затвора- Варна.
Създаването на
подходящи условия за достъпност на архитектурната среда и елементи от сградата
и съоръженията, при съобразяване със специфичните изисквания за различни видове
увреждания, е регламентирано със Закона за интеграция на хората с увреждания /
ЗИХУ/, и разпоредбите на чл.35 и чл.36 от Наредба №4 от 1.07.2009г. за
проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията
за достъпна среда на населението, вкл.за хората с увреждания, които са
действащо право за процесния период. Наредбата е издадена на основание чл.169 ,
ал.2 от ЗУТ и във връзка с чл. 33 от
ЗИХУ , и определя основните изисквания за осигуряване на достъпна архитектурна
среда за цялото население,отчитайки
специфичните нужди на хората с намалена подвижност, вкл. хора с
увреждания / чл.1, ал.1/.
Доказано е, че
през разглеждания период от десет години /2006-2016/ не са предприети действия
от администрацията за изграждане на съоръжения и приспособления за лица с
увреждания, които да осигурят безопасен достъп до съответните помещения /стаи,
стълби и коридори/ в сградата на затвора. Състоянието на ищцата според
решението на ТЕЛК е установена 100% т.н.р., която изисква пожизнено чужда
помощ, поради невъзможност от самообслужване. Това е налагало да бъде
подпомагана при всяко посещение в затвора от други лица, спазвайки установения
ред за регистрация и осъществяване на свижданията. Придвижването по този начин
в сградата на затвора–Варна, е причинявало неудобство, физическа безпомощност,
обида и унижение. Липсата на предприети от ответника действия по отстраняване
на ограниченията, които остарялата архитектурна среда налага на хора с
увреждания при осъществяване на техни законни права, безспорно ги поставя в по-неблагоприятно
положение в сравнение с други лица, на които е осигурен достъп при същите
условия.
В контекста на
разглеждания случай приема, че исковете са доказани по основание, а по
отношение на претендираното обезщетение- частично по размер.
Доказателствената
тежест да опровергае твърденията за дискриминация по признак „ увреждане“, чрез
представяне на убедителни доказателствени факти за противопоставимо
поведение, носи ответната страна.
Доказване в този смисъл не е проведено успешно.
Събраните
данни, преценявани и обсъдени по същество обосновават изводи за допуснати от
ответника нарушения по чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация в
категорията дискриминационно нарушение по защитен признак „увреждане“. През
разглеждания период ищцата е била поставена в „особено неблагоприятно
положение“ в сравнение с други лица по смисъла на §1, т.7 от ДР на
ЗЗДискр.
Въз основа на
всички обсъдени факти и обстоятелства
приема, че обезщетението за реално претърпените неимуществени вреди
следва да бъде увеличено на 5000лв. Предвид различния правен резултат решението
следва да бъде отменено
в частта на отхвърлената искова претенция , за разликата над 2000лв. до
5000лв., съответно да се постанови уважаването й в посочения размер. В
останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С
изложените мотиви, на основание чл. 271 ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 4019/
02.10.2019г. по гр.д.№ 2807/ 2019г. на Районен съд-Варна, в частта в която е
отхвърлен иска на Г.М.М. срещу Главна
дирекция „ Изпълнение на наказанията“
при Министерство на правосъдието , за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в периода от 2006г. до 31.12.2016г., за разликата над 2000лв. до 5000лв.,
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията“
при Министерство на правосъдието,
да заплати на Г.М.М., ЕГН- ********** , сумата 3000./три хиляди/, общо
5000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода
от 2006г. до 31.12.2016г., на основание чл.71, ал.1, т.3 от Закона за защита от
дискриминация.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в
едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.