№ 168
гр. Пазарджик, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20205220103270 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод искова молба от „Т. Б.” ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район “М.”, ж. к.“М. 4“, Б. П. С., сграда 6, чрез
упълномощен адвокат В.Г. от АК гр. С., съдебен адрес: гр. С., бул. “Б.“ № 81, ет. 8, ап. 22,
против М. ОЛ. М., ЕГН **********, с адрес: с. М., ул. „Т.‘ № 5, като моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, на основание чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК, по
отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на дружеството, в общ
размер на 391,09 лева, от които: 94,21лева, незаплатени далекосъобщителни услуги за
абонатен номер № ********* за периода от 20.10.2018 г. до 19.01.2019 г., за които са
издадени фактури №**********/20.11.2018 г., №**********/20.12.2018г.,
№**********/20.01.2019 г. за периода от 20.10.2018 г. до 19.01.2019 г.; 64,62 лева, за
устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Black, по Договор за лизинг от дата 25.08.2018 г.
сключен във връзка с договорен абонамент за номер **** и 232,26 лева, неустойка за
предсрочното прекратяване на договорен абонамент за номер **** от дата 25.08.2018 г. със
срок на действие до 25.08.2020 г. предсрочно прекратен на 04.02.2019 г. по вина на абоната,
за който суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 431/2020 г. по описа на РС Пазарджик.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че ответникът е абонат на дружеството с
клиентски номер №********* и титуляр по мобилен номер **** по сключен с “Т. Б.” ЕАД,
ЕИК ***** Договор за мобилни услуги от 08.06.2018 г.. Сочи се, че ответникът е подписал
допълнително споразумение към договора за мобилни услуги от дата 25.08.2018 г., с
предпочетена абонаментна програма „Тотал 30,99 лева“ с допълнителни 6000 МВ, със срок
на действие 24 месеца до 25.08.2020 г., като към него е сключен и договор за лизинг от
1
същата дата 25.08.2018 г., посредством който абонатът е взел мобилно устройство HUAWEI
Y6 2018 Dual Black, на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на
3.59 лева всяка, съгласно погасителния план по лизинговия договор.
Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставените от
ищцовото дружество мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под посочения
горе клиентския номер на абоната. По този начин за потребените услуги за периода от
20.10.2018 г. до 19.01.2019 г. са му начислени дължими суми за плащане по фактури, както
следва:
- Фактура № **********/20.11.2018 г. за отчетния период на потребление от
20.10.2018 г. до 19.11.2018 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 36,96лв./с ДДС/, от които за мобилен номер **** – 25,82 лева /без
ДДС/ за месечен абонамент „Тотал 30,99“ лева, временно възстановяване на изходящия
трафикт 1,24 лева и лизингова вноска в размер на 3,59 лева. Сочи се, че дължимата сума е
платима в срок 05.12.2018 г.. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението
на ползвания мобилен номер.
- Фактура №**********/20.12.2018 г. за отчетния период на потребление от
20.11.2018 г. до 19.12.2018 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 35,01 лева /с ДДС/, от които за мобилен номер **** – 25,82 лева /без
ДДС/ за месечен абонамент „Тотал 30,99 лева“ и лизингова вноска в размер на 3,59 лева и
потребление извън абонаментния план в размер на 0,36лв. за Кратки текстови съобщения и
Разговори към „Грижа за клиента“. Сочи се, че дължимата сума е платима в срок 04.01.2019
г.. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен
номер.
- Фактура №**********/20.01.2019г. за отчетния период на потребление от
20.12.2018 г. до 19.01.2019 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 34,65 лева /с ДДС/, от които за мобилен номер **** - 25,82 лева /без
ДДС/ за месечен абонамент „Тотал 30,99 лева и лизингова вноска в размер на 3,59 лева и
потребление извън абонаментния план в размер на 0,04 лева за Разговори към „Грижа за
клиента“. Сочи се, че дължимата сума е платима в срок 04.02.2019 г. Към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Сочи се, че с кредитно известие №**********/20.02.2019г, за извършена корекция по
дълга е сторнирана сумата в размер на 16,00 лева, начислена е дължимата се лизингова
вноска в размер на 3,59 лева и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период
в размер на 106,62 лева, при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на
94,21 лева. Поради неизпълнение на задължението и на основание чл.75, във вр. с чл.19б и
чл.19в от Общите условия (ОУ) на мобилния оператор, последният е прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти, като на 20.03.2020 г. е
издава крайна фактура №**********/20.03.2020 г., в която са начислени процесните суми.
Датата на прекратяване на процесния абонамент била 04.02.2019 г., като същата се
2
генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент.
Твърди, че неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор
да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се
§IV, т.3 от допълнително споразумение от дата 25.08.2018 г., като начислил в крайната
издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Сочи, че
размерът на дължимата неустойка е определен в съответствие с условията на от Спогодба от
11.01.2018 г. между Комисия за защита на потребителите и "Т. Б." ЕАД.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към
лизинговите договори, дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната мобилно
устройство марка HUAWEI Y6 2018 Dual Black, били обявени за предсрочно изискуеми.
Съгласно чл. 3(2) от договорите за лизинг, сключени към абонаментите за мобилен номер
**** "Месечните лизингови вноски се фактурирали от лизингодателя и заплащали от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на
лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения
между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на "Т. Б."
ЕАД". При сключване на процесния договор е посочена предпочетена дата на фактуриране
на услугите 20-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски е указания в
месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги.
Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към
оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на
индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, са обявени за предсрочно
изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец март 2019 г, когато е издадена крайната
фактура, като съгласно уговорения погасителен план за устройство марка HUAWEI Y6 2018
Dual Black се дължи сумата в размер на 61,03 лева, дължими за периода от месец 03/2019 г.
до месец 07/2020 г. /17 лизингови вноски/, като не е върнал и мобилното устройство на
Лизингодателя при условията на чл.1, ал.3 от договора за лизинг, поради което е дължима и
допълнителната сума в размер на 3,59 лева по чл.1, ал.2 от договора. По този начин общо
дължимата от длъжника сума възлизала в размер на 64,62 лева.
Сочи, че ответникът е подписал договори за услуги с мобилния оператор, ползвал е
процесния мобилен номер и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща
стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Твърди,
че с поведението си ответникът изпълнил фактическия състав на договорно неизпълнение
по чл. 79 ЗЗД.
Претендира за направените разноски по исковото производство, представляващи
доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява законен или
3
процесуален представител на ищеца. Постъпила е молба-становище от пълномощник- адвокат В.Г. от
САК, с която излага доводи по съществото на спора. Моли съда да уважи предявената искова претенция.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответникът не се
явява. Изпраща пълномощник – адвокат Л.М., който моли съда да отхвърли исковата
претенция за неустойката като неравноправно договорена. Претендира разноски..
Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намери за установено следното от фактическа
страна:
От събраните по делото писмени доказателства и приложеното ч.гр.д. № 431/2020 по
описа на РС Пазарджик се установява, че между „Т. Б. “ ЕАД /Теленор/ и ответника – М.О.
Миленков са сключени следните договори.
Договор за мобилни услуги от 08.06.2018 г. с клиентски № ********* и титуляр по
мобилен номер ****, от който се установява, че дружеството е поело задължението да
предоставя на абоната за срок от 24 месеца далекосъобщителни услуги, срещу заплащане за
горепосочения мобилен номер, съгласно Общите условия на дружеството, по абонаментен
план „Тотал+ 20,99 с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС" за 20,99 лева
на месец. Представена е и Декларация от 08.06.2018 г., видно от която абонатът – ответник е
получил екземпляр от Общите условия на „Т. Б.“ ЕАД, подписан от представител на
дружеството, приема и е съгласен с Общите условия. На 25.08.2018 г. е сключил
допълнително споразумение към договора за мобилни услуги, с предпочетена абонаментна
програма „Тотал 30,99 лева“ с допълнителни 6000 МВ, със срок на действие 24 месеца или
до 25.08.2020 г..
Договор за лизинг от 25.08.2018 г., по силата на който на ответника е предоставено
устройство марка HUAWEI Y6 2018 Dual Black за обща лизингова цена в размер на 157,57
лева, като се е задължил да заплати цената по следния начин – първоначална лизингова
вноска в размер на 75 лева и 23 месечни лизингови вноски в размер на 3.59 лева всяка. В
чл.1, ал.2 от договора за лизинг е предвидено правото на лизингополучателя да придобие
собствеността върху предоставеното за ползване устройство след изплащане на
горепосочената лизингова сума и допълнително сумата в размер на 3,59 лева. В чл.4 от
Договора е уговорено, че с подписването му Клиентът декларира и потвърждава, че му е
предадено устройството във вид, годен за употреба. Представена е и Декларация от
25.08.2018 г., видно от която абонатът – ответник е получил екземпляр от Общите условия
на „Т. Б.“ ЕАД, подписан от представител на дружеството, приема и е съгласен с Общите
условия.
На основание така сключените договори, ищецът е издал на ответника следните
фактури и кредитни известия:
- Фактура № **********/20.11.2018 г. за отчетния период на потребление от
20.10.2018 г. до 19.11.2018 г. с начислена за периода сума в размер на 36,96 лева /с ДДС/, от
4
която 33,37 лева за месечни еднократни такси /абонаменти, доп. пакети/ и 3,59 лева
лизингова вноска. Посочен е краен срок за плащане на задължението - 05.12.2018 г..
- Фактура №**********/20.12.2018 г. за отчетния период на потребление от
20.11.2018 г. до 19.12.2018 г. с начислена за периода сума в размер на 71,97 лева /с ДДС/, от
която 31,42 лева за месечни еднократни такси /абонаменти, доп. пакети/, разговори,
съобщения и т.н., 3,59 лева лизингова вноска и задължения от предходен период в размер на
36,96 лева. Посочен е краен срок за плащане на задължението- 04.01.2019 г..
- Фактура №**********/20.01.2019 г. за отчетния период на потребление от
20.12.2018 г. до 19.01.2019 г. с начислена за периода сума в размер на 106,62 лева /с ДДС/,
от която 31,06 лева за месечни еднократни такси /абонаменти, доп. пакети/, разговори,
съобщения и т.н., 3,59 лева лизингова вноска и задължения от предходен период в размер на
71,97 лева. Посочен е краен срок за плащане на задължението -04.02.2019 г..
- Кредитно известие №**********/20.02.2019 г. за отчетния период на потребление
от 20.01.2019 г. до 19.02.2019 г., с начислена за периода сума в размер на 94,21 лева, от
която 3,59 лева вноска за лизинг, задължения от предходен период в размер на 106,62 лева.
Направена е й корекция със сумата в размер на 16,00 лева. Посочен е краен срок за плащане
на задължението – 07.03.2019 г.
- Кредитно известие №**********/20.03.2019 г. за отчетния период на потребление
от 20.02.2019 г. до 19.03.2019 г. с начислена за периода сума за неустойка в размер на
232,26 лева, вноски за лизинг – 64,62 лева и баланс от предходен период – 94,21 лева.
Посочен е краен срок за плащане на задължението - 04.04.2019 г..
Съдът счита, че процесните сметки съдържат нужните реквизити и цени същите като
доказателства по делото. Подписването им от страна на потребителя /получателя/ не е
задължителен елемент за тяхната действителност.
Ответната страна не представи доказателства за плащане на дължимите суми по
горепосочените сметки.
Не се установи по делото ответникът да е върнал на получените по договорите за
лизинг мобилни устройства.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Районен съд Пазарджик е сезиран с обективно съединяване установителни искове с
правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79 ЗЗД и чл.92 ЗЗД и
чл.342 и сл. от ТЗ.
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното
ч.гр.д. № 431/2020 г., по описа на РС Пазарджик, че в полза на ищеца срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която от длъжника М. М. в
срок е подадено възражение. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от
5
воденето му за ищеца.
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед и
успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на
посоченото основание. Или в контекста на горното в тежест на ищеца по установителните
искове с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл.
92 ЗЗД, следва да докаже наличието на валидно възникнала облигационна връзка между
страните в производството по сключен договор за мобилни услуги от 08.06.2018 г. и
допълнително споразумение към договора за мобилни услуги от дата 25.08.2018 г.; размерът
на уговорените месечни абонаментни такси; факта на прекратяване на сключения договор за
мобилни услуги; наличието на валидна клауза за неустойка; съответно размерът на
претендираната неустойка. По иска с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415
ГПК, във вр.чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.342 и сл. от ТЗ- валидно възникнала
облигационна връзка между страните в производството по сключен договор за лизинг от
25.08.2018 г.; размерът на уговорените месечни лизингови вноски; факта на осъществяване
на всички предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията по
договора за лизинг и предоставянето на ответника на лизнговата вещ.
Във връзка със събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
приема, че в конкретния случай са налице валидно възникнали и съществували
облигационни правоотношения между „Т. Б.“ ЕАД - мобилен оператор и ответника –
потребител по сключените помежду им договор за мобилни услуги от 08.06.2018 г. с
клиентски № ********* и титуляр по мобилен номер ****, допълнително споразумение към
договора за мобилни услуги от 25.08.2018 г. и договор за лизинг от 25.08.2018 г..
Договорите са подписани от страните по тях. Същите съдържат необходимите реквизити и
договорените условия, посочени по-горе, като срок, описание на услугите, тарифен план.
Освен това е посочен конкретен номер, посредством които потребителят се идентифицира
сред абонатите на ищеца. Посочена е предадената активна СИМ карти, която дава
/осигурява/ достъп на потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор.
Предоставена е й лизинговата вещ. С това „Т. Б.“ ЕАД е изпълнило задълженията си. Освен
това е издал на ответника фактури за дължимите задължения. Представените договори като
частен диспозитивен документ не са оспорени от ответника и тъй като носят подписите на
лицата, посочени в тях като издатели, съгласно чл.180 ГПК съставляват доказателство, че
изявленията, които се съдържат в същите са направени от тези лица. Същевременно, по
силата на чл.20а, ал.1 ЗЗД договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили, с
оглед на което с подписването на процесните договори в правната сфера на всяка от
страните са възникнали права и задължения. С това „Т. Б.“ ЕАД е изпълнило задълженията
си. Освен това е издал на ответника фактури за дължимите задължения. По делото не се
оспорва, че Операторът е изпълнил основното си задължение да предостави на ответника
достъп до мрежата си за периода, през който се претендират сумите, както и възможност да
ползва мобилни услуги чрез посочения мобилен номер.
По предявената искова претенция касаеща заплащане на сумата в общ размер на
6
94,21 лева за неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
от 20.10.2018 г. до 19.01.2019 г., представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за
абонатен номер № ********* за които са издадени фактури №**********/20.11.2018 г.,
№**********/20.12.2018г., №**********/20.01.2019 г., съдът намира, че от изложеното по-
горе, по категоричен начин се установява, че ответникът дължи парична сума за
абонаментни такси и използвани услуги, но не в претендирания размер, а в размера от 79,85
лева. Последното се установява от приложените по делото фактури и кредитни известия.
Във фактура № **********/20.12.2018 г. е посочено, че сумата от 31,42 лева е за месечни
еднократни такси /абонаменти, доп. пакети/, разговори, съобщения; във фактура
№**********/20.01.2019 г. е посочено, че сумата от 31,06 лева за месечни еднократни такси
/абонаменти, доп. пакети/, разговори, съобщения и т.н., във фактура №
**********/20.11.2018 г. е посочено, че сумата от 33,37 лева за месечни еднократни такси
/абонаменти, доп. пакети/, или в общо в размер по трите фактури – 95,85 лева. От тази сума
следва да се извади извършената корекция с кредитно известие №**********/20.02.2019 г.
в размер на 16,00 лева и дължимата сума от ответника се получава именно 79,85 лева, като
искът до предявения му пълен размер от 94,21 лева следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. За пълнота следва да бъде посочено, че в претендираната сума
от 94,21 лева ищецът е включил и начислените лизингови вноски, но същите не могат да
бъдат приравнени на неплатени месечни абонаментни такси и използвани услуги.
По предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с
чл.342 ТЗ - за заплащане на сумата в общ размер на 64,62 лева за неплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от 25.08.2018 г., с който лизингодателят е предоставил за
временно и възмездно ползване устройство марка марка HUAWEI Y6 2018 Dual Black.
Договорът за лизинг е консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и
неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет
на договора и заплащането на уговореното лизингово възнаграждение не се включва в
неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
За да възникне задължението за заплащане на уговореното лизингово възнаграждение,
лизингодателят следва да предаде на лизингополучателя вещта, предмет на лизинговия
договор.
От представения договор за лизинг се установи по категоричен начин, че ищцовото
дружество е предоставило на ответника устройство марка HUAWEI Y6 2018 Dual Black за
обща лизингова цена в размер на 157,57 лева, като се е задължил да заплати цената по
следния начин – първоначална лизингова вноска в размер на 75 лева и 23 месечни
лизингови вноски в размер на 3.59 лева всяка. При изпълнението на насрещната престация
за предаване на лизинговата вещ, правното задължение на лизингополучателя за заплащане
на лизинговото възнаграждение е станало изискуемо. Съгласно чл.342, ал.2 ТЗ, лизинговите
вноски представляват възнаграждение за ползването.
Страните са разсрочили това задължение на 23 лизингови вноски, всяка от които
7
става изискуема при настъпване на падежа, съгласно уговореното в договора за лизинг, при
фактуриране, съгласно сроковете, условията и начина на заплащане на задълженията на
лизингополучателя, в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения
между страните договор за предоставяне на такива услуги (чл.3, ал2 от договорите за
лизинг), а именно въз основа на фактура, която се издава ежемесечно в срока, указан във
фактурата.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че лизингодателят е изпълнил
задължението си по чл.342, ал.1 ТЗ да предостави мобилното устройство на
лизингополучателя, като същото е прието от последния без забележки. Поради това за него е
възникнало задължението по чл.345, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.232, ал.2 ЗЗД и същият е бил
длъжен да заплаща дължимите лизингови вноски. Същевременно той е бил длъжен по
силата на чл.345, ал.1 ТЗ да върне мобилното устройство след изтичане на лизинговия
договор, освен в случаите по чл.342, ал.3 ТЗ. И в двата случая обаче той е бил длъжен да
заплати уговорените в договора лизингови вноски. Следва да бъде съобразено, че срокът на
договора за лизинг е изтекъл – на 25.07.2020 г., поради което ответника дължи процесните
суми по този договор. Обстоятелството, че възникналите от процесния договор за лизинг
парични задължения са изпълнени, подлежи на пълно и главно доказване по правилата на
чл.154, ал.1 ГПК от ответника. Ответникът, чиято е доказателствена тежест бе да установи
това правнорелевантно обстоятелство, не ангажира доказателства, че е заплащал в срок
задълженията си към лизингодателя. Ето защо, съдът намира, че в полза на лизингодателя е
възникнало вземането за получаване на претендираните лизингови вноски.
Във връзка с горното съдът намира, че искът се явява основателен, поради което
ответника дължи сумата в размер на 64,62 лева за неплатени лизингови вноски по Договор
за лизинг от 25.08.2018 г..
Относно иска с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.92 ЗЗД:
Основателността на иска предполага между страните да е съществувало валидно
облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги, включващ валидно уговорена
клауза за неустойка в случай на едностранно прекратяване на договора и настъпване на
основание за начисляването й.
Съгласно раздел 11 „Условия“ от договора за мобилни услуги в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в същия раздел по вина или
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му последният дължи за
всяка СИМ карата, по отношение на която е налице прекратяване: неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в
брой, без абонамент) и заплатената от потребителя цена при предоставяне на мобилно
устройство, съответстваща на оставащия срок на договора. Същото е уговорено и в
допълнителното споразумение от 25.08.2018 г. към договора за мобилни услуги в раздел IV,
8
т. 3.
Следователно неустойката ще е дължима само, ако договорът е бил предсрочно
прекратен преди изтичане на уговорения срок и са настъпили предвидените в договора
условия за това.
Едностранното прекратяване на договора за мобилни услуги по правната си същност
представлява разваляне на договора по смисъла на чл.87, ал.1 ЗЗД. С правото да развали
договора разполага единствено изправната страна по един двустранен договор. То се
упражнява с отправяне на изявление до неизправния съконтрахент, съдържащо по ясен и
недвусмислен начин волята на изправната страна за разваляне на договора.
Тази законова разпоредба не е дерогирана от волята на страните, доколкото нито в
договора за мобилни услуги, нито в общите условия е предвиден друг ред за разваляне на
договора. Нещо повече - според чл.19б и чл.75 от Общите условия едностранното
прекратяване на сключен индивидуален договор не настъпва автоматично поради изпадане
на потребителя в забава, а само дава право на оператора да прекрати договора.
По делото не са ангажирани доказателства за достигане до ответника на писмено
изявление на кредитора за разваляне на договора, каквото е необходимо съгласно чл.87, ал.1
ЗЗД щом договорът е сключен в писмена форма. Неспазването на това изискване опорочава
твърдяното от ищеца разваляне на договора по вина на абоната, което би имало за
последица задължение за заплащане на неустойка. Разбира се съдебната практика приема, че
е допустимо развалянето на двустранен договор с исковата молба, в която волята на ищеца
за разваляне на възникналото между страните договорно правоотношение е точно и ясно
изразена - в този смисъл е Решение № 178 от 12.11.2010 г. по т.д. № 60/2010 г. на ВКС, II
т.о. В случая препис от исковата молба и приложенията към нея е връчен на ответника на
05.03.2021 г., т.е. след изтичане на срока на договора - 25.08.2020 г., поради което не може
да има за последица възникване на задължение за неустойка. Основанието за заплащане на
неустойка е „прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в настоящия
раздел“, т.е. преди изтичане на първоначалния срок на договора, в случая преди 25.08.2020
г. По делото липсват доказателства за разваляне на договора преди тази дата, поради което
следва да се отрече дължимостта на неустойката. За дължимостта на неустойката е без
значение и обстоятелството, че между страните е уговорено след изтичане на първоначалния
срок на договора същият да се превърне в безсрочен, тъй като щом е изтекъл срокът на
договора, то очевидно същият не е бил прекратен предсрочно, респективно не се е
осъществил фактическият състав, пораждащ задължението за неустойка.
При тези данни съдът приема, че сключеният между страните договор за мобилни
услуги не е бил прекратен (развален по смисъла на чл.87, ал.1 ЗЗД) преди изтичане на
уговорения срок. Липсата на твърдяното от ищеца едностранно предсрочно прекратяване
(разваляне) на договора за мобилни услуги води до извод за недължимост на претендираната
неустойка, поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. /в този смисъл Решение № 178 от 1.11.2021 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д.
9
№ 485/2021 г./.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените от
него разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част на исковите
претенции. В този смисъл ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
общ размер на 188,40 лева, от която сумата в размер на 112,67 лева разноски в исковото
производство и сумата в размер на 75,73 лева разноски в заповедното производство.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право да му бъдат присъдени
направените в производството разноски съразмерно с отхвърлената част на исковата
претенция. В този смисъл ищецът следва да заплати на ответника сумата в размер на 189,18
лева разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание с правно основание чл.422 ГПК, във
връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД, по отношение на М. ОЛ. М., ЕГН **********, с
адрес: с. М., ул. „Т.‘ № 5, че съществува вземане на „Т. Б.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район “М.”, ж. к.“М. 4“, Б. П. С., сграда 6, чрез упълномощен
адвокат В.Г. за сумата в размер на 79,85 лева, незаплатени далекосъобщителни услуги за
абонатен номер № ********* за периода от 20.10.2018 г. до 19.01.2019 г., за която са
издадени фактури № **********/20.11.2018 г., № **********/20.12.2018г., №
**********/20.01.2019 г. за периода от 20.10.2018 г. до 19.01.2019 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
431/2020 г. по описа на РС Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над присъдена от
79,85 лева до претендирания размер от 94,21 лева, т.е. за сумата от 14,36 лева като
неоснователен и недоказан.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание с правно основание чл.422 ГПК, във
връзка с чл. 415 ГПК във вр. с 342 и сл. ТЗ, по отношение на М. ОЛ. М., ЕГН **********, с
адрес: с. М., ул. „Т.‘ № 5, че съществува вземане на „Т. Б.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район “М.”, ж. к.“М. 4“, Б. П. С., сграда 6, чрез упълномощен
адвокат В.Г. за сумата в размер на 64,62 лева, за устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Black,
по Договор за лизинг от дата 25.08.2018 г. сключен във връзка с договорен абонамент за
номер ****, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 431/2020 г. по описа на РС Пазарджик
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. Б.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район “М.”, ж. к.“М. 4“, Б. П. С., сграда 6, чрез упълномощен адвокат
В.Г., против М. ОЛ. М., ЕГН **********, с адрес: с. М., ул. „Т.‘ № 5 искове с правно
основание чл.422 ГПК, във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл.92 ЗЗД, за приемане на
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер 232,26 лева,
неустойка за предсрочното прекратяване на договорен абонамент за номер **** от дата
10
25.08.2018 г. със срок на действие до 25.08.2020 г. предсрочно прекратен на 04.02.2019 г. по
вина на абоната, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 431/2020 г. по описа на РС Пазарджик като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК М. ОЛ. М., ЕГН **********, с адрес: с. М.,
ул. „Т.‘ № 5, ДА ЗАПЛАТИ на „Т. Б.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район “М.”, ж. к.“М. 4“, Б. П. С., сграда 6, сумата в общ размер на 188,40
лева, представляваща сторените разноски в исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК „Т. Б.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район “М.”, ж. к.“М. 4“, Б. П. С., сграда 6 ДА ЗАПЛАТИ М.
ОЛ. М., ЕГН **********, с адрес: с. М., ул. „Т.‘ № 5, сумата в размер на 189,18 лева
разноски.
Банкова сметка на ищеца, съгласно чл.236, ал.1, т.7 ГПК:
IBAN: BG52CITI92501000104111, BIC: CITIBGSF – при банка „Ситибанк Европа“
АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11