№ 134
гр. Варна, 22.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора С. Г. Я.
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Наказателно дело за
възобновяване № 20233000600264 по описа за 2023 година
Производството пред въззивния съд е по реда на чл.420, ал.2, вр.чл.422,
ал.1, т.5 от НПК и е образувано по искане на осъдения С. С. П. за
възобновяване на ЧНД № 309/2023 г. на Районен съд Варна и ВЧНД № 341/23
г. на Окръжен съд Варна, и отмяна на постановените по тях съдебни актове.
В съдебно заседание всички страни считат, че искането следва да бъде
уважено.
Искането е допустимо – подадено е от оправомощено за това лице и в
срока, предвиден по НПК, като по същество е основателно, макар и не изцяло
по предложената аргументация.
С протоколно определение № 995/21.02.2023 г. по ЧНД № 309/23 г., в
състав на Районен съд Варна е била разгледана съвкупността от осъдителни
съдебни актове срещу С. П., като осем от тях са били обособени в група.
След като е приложил императивното законово предписание в чл.23,
ал.1 от НК и е определил за изтърпяване най-тежкото измежду отделните
наказания лишаване от свобода – това със срок три години, районният съд
правилно е подложил на преценка както обществената опасност на всички
1
деяния, така и тази на извършителя, при което е достигнал до извод, че
определено по този начин, общото наказание е несправедливо занижено и за
постигане на справедливостта и целите на наказателната репресия се налага
завишаването му в хипотезата на чл.24 от НК с една втора, при което е
наложено увеличено общо наказание в размер на четири години и шест
месеца при първоначален строг режим.
С решение № 152/09.06.2023 г. по ВЧНД № 341/23 г., състав на
второинстанционния съд е потвърдил определението.
Недоволството на осъдения П. срещу така постановените съдебни
актове се изразява в три насоки:
- счита се, че е налице нарушение на закона, тъй като произнасянето на
съда е включило и осъждане по невлязла в сила присъда, за което той не е бил
сезиран с предложението на съответната прокуратура, инициирало
производството по чл.306 от НПК,
- твърди се също нарушение на процесуалните правила за подсъдността,
въз основа на разбирането, че проверяваният съд не е бил компетентен да се
произнесе, и
- изразява се несъгласие с решението по същество поради
едновременното съществуване на друг, по-благоприятен акт със същия
предмет.
Безспорно, ЧНД № 309/23 г. на РС Варна, е било образувано на 24.01.23
г. по предложение на прокурор във Варненската районна прокуратура, с
искане да бъде определено общо наказание за осъжданията по общо шест
наказателни дела, със съответни номера - 204/21 на РС Девня, и 463, 773,
1311, 5282/21 и 604/22 на РС Варна, като по този начин то не е визирало не
само присъдата по НОХД № 4764/22 г. на РС Варна, на която се основава
искането, но и тази по НОХД № 572/22 г. на РС Добрич.
За съществуването на последната е станало ясно от изисканото
служебно от съда актуално свидетелство за съдимост /изготвено на 30.01.2023
г./, и към момента на постъпването му на дата, неустановима нито от
хартиеното дело, нито от електронния му вариант в ЕИСС, този факт
действително е обуславял промяна в подсъдността, но не в претендирания от
искателя аспект, тъй като последен влязъл в сила осъдителен акт се е оказал
2
този по делото в Добрич, добил законна сила на 08.06.2022 г. – след сочената
с предложението на прокуратурата датата на последно осъждане - 12.04.2022
г.
Съгласно разпореждането за насрочване, страните са се явили за
разглеждане на делото на 07.02.2023 г., и не са видели пречки за това, но
съдът, въпреки че е дал ход, не е извършил никакви процесуални действия, а с
констатация, изводима неизвестно от къде, че спрямо осъдения П. има
постановена нова присъда от 27.01.2023 г. по НОХД № 4764/22 г. по описа на
РС Варна, го е отложил. Ако тази констатация е била направена въз основа на
изявление на осъденото лице, то следвало е това изявление да бъде отразено в
съдебния протокол, а ако информацията е била добита при извършена
служебна справка, то нужно е било да се приложи писменото извлечение от
програмата.
Независимо от горните несъществени пропуски, към датата на
последвалото произнасяне в съдебно заседание на 21.02.2023 г., копие от
присъдата по НОХД № 4764/22 г. на РС Варна вече е било приобщено по
делото, макар без следващата се заверка за влизане в сила. Чрез събраните в
настоящата инстанция доказателства се установява, че актът е добил
окончателност на 14.02.2023 г.
При горните факти се разкрива несъстоятелност на твърденията, че с
постановеното на 21.02.2023 г. определение по реда на чл.306 от НПК съдът е
допуснал процесуално нарушение по чл.39, ал.1 от НПК, че е надвишил
правомощията си, и че е допуснал нарушение на закона, като е включил в
групата невлязла в сила присъда.
Към датата на произнасянето по същество по реда на чл.306, ал.1, т.1,
пр.1 от НПК, когато е ценил обстоятелствата, относими по предмета на
делото – какво общо наказание следва да търпи осъденият С. П., при
наличната съвкупност от присъди, последната от които е била произнесена от
Районен съд Варна /влязла в сила на 14.02.2023 г./, именно този съд, в т.ч.
всеки един негов съдебен състав, е бил компетентен да разгледа искането – по
последния въпрос никога не е съществувал спор в съдебната практика. Също
така неизменна е и практиката в тълкувателната дейност на ВКС, вкл. и по ТР
№ 3/09 г. на ОСНК, че при групиране на наказания, съдът изследва всички
осъждания на лицето, а не само заявените в искането за определяне на общо
3
наказание по няколко присъди. А законът не е бил нарушен, защото всички
разгледани и ценени при групирането съдебни актове, включително този по
НОХД № 4764/22 г. на ВРС, към 21.02.2023 г. вече са били влезли в сила.
Недоволството на осъдения обаче очевидно има своите основания
предвид едновременното съществуване на влязлото в сила на 09.06.2023 г.
определение по делото, чието възобновяване се иска - ЧНД № 309/2023 г. на
Районен съд Варна, и определението от протокол № 2447/10.05.2023 г. по
ЧНД № 1527/23 г. на ВРС, с което също е извършено групиране, по същите
осем присъди, но без приложение на чл.24 от НК. Производството по ЧНД
1527/23 г. е било инициирано, отново по предложение за групиране на ВРП,
на 05.04.2023 г., като към момента на неговото образуване са били налице
основания за прекратяването му поради съществуването на незавършеното
производство по ЧНД 309/23 г. - хипотеза от чл.24, ал.1, т.6 НПК. Въпреки
очевидната недопустимост обаче, то е било проведено с произнасяне на акт
по същество – определението от 10.05.2023 г., което не е било възразено от
страните и е влязло в законна сила на 26.05.2023 г., като по отношение на него
настоящата инстанция не е сезирана, респ. не може да интервенира. Налице е
ситуация, при която в правния мир съществуват два съдебни акта, дали
различни разрешения на един и същ въпрос, и в настоящото производство се
иска възобновяване на делото, което макар и образувано първо, е приключило
второ, което обуславя основателност на искането, в съответствие с
последователното еднообразно разрешение на аналогични случаи в съдебна
практика – с прекратяване на производството.
Макар постановеното в районния съд определение да е било изцяло
законосъобразно, а към датата на провеждане на съдебното заседание във
въззивната инстанция, когато делото е било обявено за решаване – 20.04.2023
г., да не са съществували пречки за последвалото произнасяне, във времето
до изготвяне на съдебния акт, който носи дата 09.06.2023 г., е възникнал нов
относим факт – на 26.05.2023 г. е влязло в сила определение по друго дело със
същия предмет, и този факт, за който не е съществувала процесуална
възможност да бъде взет предвид от въззивния съд, все пак обуславя
неправилност в произнасянето на последния.
По изложените съображения на основание чл.424, ал.1 и чл.425, ал.1, т.1
от НПК настоящият състав на Апелативен съд Варна
4
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА въззивното производство по ВЧНД 341/23 г. на
Окръжен съд Варна, и:
- ОТМЕНЯ постановеното по него решение № 152/09.06.2023 г.
- ОТМЕНЯ определението за групиране в протокол № 995/21.02.2023 г.
по ЧНД № 309/23 г. на Районен съд Варна, втори състав, и ПРЕКРАТЯВА
наказателното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5