Решение по дело №225/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер         /               29.03.2021 година                         град С.З.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд                                            Търговско  отделение

На 01.03.                                                                                                          2021 година

В публично заседание в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

СЕКРЕТАР: ДИАНА ИВАНОВА

изслуша докладваното от съдията КАРАДЖОВА

т.дело № 225 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, съобрази:

               

          Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл.380 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ищците сочат в исковата молба, че на 18.12.2017 г. около 17:23 ч.. в гр. К., по бул. ***, при управление на моторно превозно средство - л.а. „Мерцедес“, с peг. № СТ 1321 НН, водачът И.А.А., ЕГН **********, нарушил правилата за движение по пътищата, като блъснал движещите се по пешеходната пътека пешеходци - Н.С.М. и С.Н.М.. В резултат на реализираното ПТП са причинени телесни повреди на ищците Н.С.М. и С.Н.М..

По случая е образувано НОХД № 801/2018 г. по описа на Районен съд - гр. К., водено срещу И.А.А. за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пред. 2, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б”, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 6, т. 1, чл. 47 и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Посочено е, че наказателното производство е приключило с Присъда № 45/22.08.2018 г. на Районен съд - гр. К., с която водачът на увреждащия автомобил е признат за виновен по повдигнатото му обвинение. В тази връзка е посочено, че предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК, по делото е доказано извършеното деяние, неговата противоправност, вината па дееца и съставомерния противоправен резултат, настъпил в причинна връзка с извършеното деяние. В хода на наказателното производство е установено, че основна причина за настъпване на процесното ПТП е виновното нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача И.А.А.. С действията си, същият грубо е нарушил основни правила за движение по пътищата, с което е причинил ПТП и средна телесна повреда на Н.С.М., изразяваща се в счупване на лъчевата кост на типично място на левия горен крайник, причинило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по дълъг от 30 дни, счупване на носните кости, в съвкупност със счупване на предните етмоидални клетки и е кръв в максиларните синуси причинило - постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено на пешеходна пътека. Изложено е, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на водача И.А.А. и настъпилите обществено опасни последици - причинените телесни увреждания на ищците Н.С.М. и С.Н.М..

Сочи се, че за увреждащия л.а. „Мерцедес“, е peг. № СТ 1321 НН, управляван от виновния водач И.А.А. има сключена с ответника застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. № BG/30/1 17002961605/08.11.2017 г., със срок на валидност една година, считано от 08.11.2017г. до 08.11.2018г. Изложено е, че по силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани е притежаването и използването на МПС, в размер на 10 000 000лв., за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2017 г. при повече от едно увредено лице, какъвто е настоящият случай.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалите са предявили претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗАД “Д.“ АД и са представили всички документи, с които разполагат. По заведената претенция застрахователят е постановил отказ да изплати обезщетение. Заявено е, че в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД “Д.“ АД за причинените неимуществени вреди на ищците.

В резултат на процесното ПТП пострадалият Н.С.М. е получил следните травматични увреждания: Коитузио капитис. Комоцио церебри. Фрактура радий синистра ет фрактура нази.

След инцидента на 18.12.2017 г. Н.С.М. е бил приет по спешност в ХО към МБАЛ „Д.“ ЕООД с оплаквания от болки в носа, главата и лява гривнена става, която не можел да движи, главозамайване и загуба на съзнание. Извършени са му клинични прегледи, консултация със специалисти - кардиолог, невролог, УНГ, травматолог, направени са му лабораторни и образно-диагностични изследвания. Проведено е медикаментозно лечение и съгласно оперативен протокол № 455 от 18.12.2017 г. е извършена оперативна интервенция:       Фрактура радий синистра ин локо типико. Репозиция. Имобилизация. Направена е мануална репозиция на фрактурата и гипсова имобилизация. Елевация на ръката. На 22.12.2017 г. пострадалият е изписан от болницата с окончателна диагноза: Контузио капитис. Комоцио церебри. Фрактура радий синистра ет фрактура нази. При изписването е назначено медикаментозно лечение за дома, дадени са препоръки за ХДР, и контролни прегледи в болницата. Издаден е болничен лист за 35 дни отпуск по болест, които е продължен след изтичане на срока четири пъти е по 30 дни или общо 155 дни отпуск по болест.

Посочено е, че на 23.01.2018 г. пострадалият е прегледан от специалист ортопед-травматолог, при което е установено: лява гривнена става е в имобилизация за 40 дни, оточност на пръстите. При прегледа му е поставена диагноза Мозъчно сътресение; Счупване на долния край на лъчевата кост, назначена му е терапия - гипсова имобилизация за 40 дни и нестероидни противовъзпалителни. На 05.02.2018 г. на пострадалия е извършен вторичен преглед от специалист ортопед - травматолог, при който са му направени изследвания и му е назначена терапия - рехабилитация и физиолечение.

На 07.02.2018 г. Н.С.М. е приет за лечение в НХК към УМБАЛ „П.“ АД, с оплаквания от главоболие, световъртеж и залитане в ляво.

Извършени са му клинични прегледи, консултация със специалисти - УНГ, ортопед, офталмолог, направени са му лабораторни и образно-диагностични изследвания. Проведено е медикаментозно лечение и на 10.02.2018      г. пострадалият е изписан от болницата  с окончателна диагноза: Contusio capitis. Commotio cerebri. При изписването е назначено медикаментозно лечение за дома, дадени са препоръки за проследяване от ОПЛ, в доболничната помощ да се насочи към физиотерапия и контролни прегледи.

На 23.02.2018г. пострадалият е приет в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина   към УМБАЛ „П.“ АД, с оплаквания от главоболие, световъртеж, залитане наляво, оток на лява гривнена става и пръсти, затруднени активни движения в същите, затруднено самообслужване и придружаващи заболявания - последици от вътречерепна травма и астма. Направени са му изследвания, назначена е терапия рехабилитационна програма и на 02.03.2018 г. пострадалият е изписан от болницата с окончателна диагноза: Друг вид физиотерапия. При изписването са дадени указания за ХДР и адекватен двигателен режим, и препоръки за наблюдение и по-нататъшно лечение от ОПЛ. На 16.03.2018г. пострадалият е прегледан в ОФРМ, при който преглед е установено наличие на болки в лявата ръка и ограничени движения.

На 19.03.2018 г. пострадалият е прегледан от специалист УНГ, съгласно Становище от проф. д-р Д.В., д.м. При прегледа е установено - двустранно носни полипи, като вляво има и налични сраствания в средните отдели на носната кухина; двустранно затруднено носно дишане и носна непроходимост; фрактурни ивици по ностната преграда и носните кости, както и изразен хроничен риносинуит с носни полипи, ангажиращи максиларни, етмоидален лабиринт, фронтални и сфеноидални синуси. Назначено му е медикаментозно лечение и са дадени препоръки да се направи функционална ендоназална синусна хирургия с премахване на носните полипи от всички синуси, след което постоперативно да се направи нова оценка на състоянието на носното дишане и евентуално да се направи ринопластика с нова корекция на носните кости и носната преграда. На 22.03.2018 г. Н.М. е прегледан от специалист ото-рино ларинголог. При прегледа е установено риноскопия - двустранно рецидив на полпозни материи; в ляво синехии в средните отдели; девииран септум, поставена му е диагноза полип па носиите кухини; доуточ; рецидив от пост полипектомвия и му е назначена терапия - хоспитализация. Издадено е Медицинско направление за хоспитализация. На 27.03.2018 г. пострадалият е приет в Клиника по ушно- носно-гърлени болести към УМБАЛ „К.“ - П., за оперативно лечение на заболявания в областта на ушите, носа и гърлото с голям обем и сложност, с оплаквания от затруднено носно дишане. Извършени са му клинични прегледи, консултация със специалист кардиолог. Проведено е медикаментозно лечение и съгласно оперативен протокол № 22.53 от 28.03.2018 г. е извършена оперативна интервенция: инцизия на множество назални синуси ендоскопска пансинусотомия двустранно. На 30.03.2018 г. пострадалият е изписан от болницата с окончателна диагноза: Полип на носпите кухини. При изписването са дадени препоръки за ХДР, общ режим и контролни прегледи в ЛЗБП.

На 15.04.2018 г., поради оплаквания от силна болка в лява лумбална област, която ириди до дясна ингвинална област, с често уриниране с парене, пострадалият е прегледан, съгласно Амбулаторен лист № 209 от 15.04.2018 г. При прегледа му е поставена диагноза Бъбречна колика, неуточнена. Назначено му е медикаментозно лечение. При извършена на 17.04.2018г. Абдоминална ехография е установена Нефролитиаза в ляво.

Поради продължаващи оплаквания от ограничени и болезнени движения в лява киткена става и намалена мускулна сила в лява ръка на 08.05.2018 г. Н.М. е прегледан от специалист. При прегледа е назначена терапия: Лечение със СЧТ брой 7; Лечение с НЧТ брой 7; Лечение с нискочестотно магнитно поле брой 6. На 15.05.2018 г. на пострадалия е извършен вторичен преглед, назначена е терапия и е насочен за хоспитализация по клинична пътека. Издадено е Медицинско направление за хоспитализация. На 15.05.2018 г. пострадалият е приет в „С.“ ЕАД Филиал П.Б., с оплаквания от болка и ограничени движения в лява гривнена става. При извършените изследвания е установено палпаторна болка в лява гривнена става, силно ограничена супинация и пълна пронация, леко ограничена флексия в ИФС на лява ръка и намалена мускулна сила за всички мускули на лява ръка. Проведено е лечение - физикална и хидротерапия и на 22.05.2018г. пострадалият е изписан от болницата с окончателна диагноза: Лечение включващо други видове рехабилитационни процедури; Последици от счупване на ниво китка и длан. При изписването са дадени препоръки за АДР, ДЕЖ и при необходимост от последваща рехабилитация, насочен към ОПЛ за по-нататъшно проследяване на състоянието.

На 01.08.2018 г. Н.С.М. е приет за лечение в ОАИЛ към МБАЛ „Д.“ - гр. К., с оплаквания от подуване на лицето, устата и очите, съпроводено със затруднено дишане. Извършени са му клинични прегледи, консултация със специалисти - анестезиолог интензивен терапевт, токсиколог, направени са му лабораторни изследвания и е проведено медикаментозно лечение. На 03.08.2018 г. е изписан от болницата с окончателна диагноза: Отравяния и токсично въздействие с неопиоидни аналгетици и антипиретици. При изписването са дадени препоръки за спазване на ХДР, дадени са указания за контролни прегледи и проследяване на състоянието от ОПЛ и насочване към алерголог, назначено е медикаментозно лечение за дома. Издаден е болничен лист № Е20181858654 за 3 дни стац. лечение.

В резултат на уврежданията, получени от настъпилото на 18.12.2017г. ПТП, са наведени твърдения, че Н.С.М. търпи силни болки и много страдания. Възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия момент, не се чувства добре физически и емоционално. Вследствие на инцидента, пострадалият е получил фрактури на нос и лява гривнена става, контузия на главата, мозъчно сътресение. Счупването на лъчевата кост на типично място на левия горен крайник е причинило трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Счупването на носните кости, в съвкупност с наличие на хеморагично съдържимо в етмоидалните клетки и с кръв в максиларните синуси е причинило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вследствие на травмите, пострадалият е трябвало дълго време да спазва режим на покой, да не натоварва крайника, имал е ограничени движения за продължителен период, имал е оплаквания за болки, като за известен период от време е разчитал на близките си за задоволяване на елементарните си жизнени потребности в ежедневието. Претърпял е няколко оперативни интервенции, като за възстановяването на крайника е проведена рехабилитация. Вследствие травмата на главата месеци наред има главоболие и виене на свят, не е можел дълго време да чете, гледа телевизия, да ползва компютър. Изпитвал е цялостен дискомфорт вследствие на травмите, не е възстановен, продължава да изпитва болки в увредените места и редица неудобства в ежедневието си, оздравителния му процес продължава и към настоящия момент, с нарушения на съня е, напрегнат е, не е в състояние да се натоварва психически и физически. Освен болките, ищецът е изживял и силен стрес при процесния пътен инцидент, при който пострадва и неговото дете, който ще остане за цял живот в неговото съзнание.

В резултат на процесното ПТП пострадалият Н.С.М. е претърпял и имуществени вреди в общ размер на 889.81 лв., които също следва да му бъдат възстановени. Посочените разходи са направени за закупуване на лекарства, заплащане на потребителска такса и копия от диск.

В резултат на процесното ПТП пострадалият С.Н.М. е получил следните травматични увреждания: Разстройство в адаптацията.

След инцидента на 18.12.2017 г. пострадалото дете С.Н.М. било много уплашено, защото на земята имало кръв и баща му бил неконтактен. Страхувал се за живота на баща си. Непосредствено след инцидента се обадил на майка си и пищял от ужас. Викал силно: „Блъснаха тати с кола. Идвай бързо“. Звънял многократно, бил много уплашен.

Майка му ги намерила в болницата. Видяла го да плаче и да трепери. През нощта не можал да спи. От инцидента спи при баба си. По цяла нощ се мятал и бълнувал. Първите дни не е излизал от вкъщи. Станал много тих и смирен. На 28.12.2017 г. пострадалото дете е прегледано от специалист психиатър, съгласно Амбулаторен лист № 001187/28.12.2017г. При прегледа е установено следното обективно състояние: Напрегнат, стои с наведена глава, неохотно установява контакт. Разплаква се. Обяснява, че се страхувал за живота на баща си. Премислял случилото се. Емоционално — лабилен, плаче при възпроизвеждането му. С нежелание го разказва. Понякога вдига рамене казва, че не знае или не помни, за да избегне отговора. Поставена му е диагноза Разстройство в адаптацията и му е назначена медикаментозна терапия. На 05.07.2018 г. С. е прегледан отново от специалист психиатър, съгласно Амбулаторен лист № 685/05.07.2018 г. При прегледа е установено, че детето неохотно споделя за чувство на страх при пресичане на улици и кръстовища, както и за изчакване на колите да преминат и едва тогава да пресича. Става по напрегнат и нервен при припомняне на случилото се.

В резултат на уврежданията, получени при процесното ПТП детето С.Н.М. търпи болки и много страдания. Възстановяването на пострадалия от получените при процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия момент, не се чувства добре физически и емоционално. Вследствие на инцидента на пострадалото дете е поставена диагноза Разстройство в адаптацията. Вследствие на уврежданията, С. за дълъг период от време е бил лишен от обичайния си начин на живот. Преди процесното ПТП е бил активно и здраво момче, само на 12 години, но след инцидента животът му е напълно променен. Към настоящия момент, пострадалият не е възстановен от получените увреждания, изживеният силен психологически стрес при процесния пътен инцидент ще остане за цял живот в неговото съзнание.

Заявено е, че причинените неудобства, болки и страдания на пострадалите следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и съответно се оценяват по-високо. Намират, че паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Сочат, че обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното престъпление.

Твърди се, че вредите на ищците са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил И.А.А., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото. Изложени са аргументи съгласно чл. 432 от КЗ и се посочва, че предявените искове са съобразени от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинените телесни увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2017 г. и съдебната практика при компенсиране па вреди от този вид.

Направено е искане, да се постанови решение, с което да се осъди ответника ЗАД “Д.“ АД, да заплати на ищците обезщетения за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените им телесни увреждания при процесното ПТП, както и обезщетение за причинените им в тази връзка имуществени вреди, както следва:

- Н.С.М. - сумата от 25 500 лв., частичен иск от сумата от 90 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, както и сумата от 889.81 лв., за причинените му имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за закупуване на лекарствени средства, заплащане на потребителски такси и копия от диск;

- Н.С.М., в качеството му на баща и законен представител па С.Н.М. - сумата от 5 000 лв., частичен иск от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди.

Претендират законна лихва върху всяка една от сумите, считано от 26.12.2017 г.- датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ. Вр с.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане.

Претендират се направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, като е направено искане да се счита настоящата молба за списък на разноски.

След оставяне на исковата молба без движение, по делото е постъпила молба от процесуалния представител на ищците, с която е направено уточнение на петитума, както следва:

Ищците правят искане да се постанови решение, с което да се приеме, че предявените граждански искове са основателни и доказани по размер, и да се осъди ответника ЗАД “Д.“ АД, да заплати на ищците обезщетения за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените им телесни увреждания при процесното ПТП, както и обезщетение за причинените им в тази връзка имуществени вреди, както следва:

- на Н.С.М. - сумата от 25 500 лв., частичен иск от сумата от 90 000 лева, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените телесни увреждания - Контузио капитис. Комоцио церебри. Фрактура радий синистра ет фрактура пази. ; Мозъчно сътресение; Счупване на долния край на лъчевата кост; Бъбречна колика, неуточнена, Нефропитиаза в ляво; Полип на носните кухини; доуточ. ; рецидив от пост полипектомвия; Отравяния и токсично въздействие с неопиоидни аналгетици и антипиретици, при ПТП, настъпило на 18.12.2017г., както и сумата от 889.81 лв., за причинените му имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за закупуване на лекарствени средства, заплащане на потребителски такси и копия от диск

и

- на Н.С.М., в качеството му на баща и законен представител на С.Н.М. - сумата от 5 000 лв., частичен иск от 10 000 лв., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания - Разстройство в адаптацията, при ПТП, настъпило на 18.12.2017 г.

Претендират законна лихва върху всяка една от сумите, считано от 26.12.2017 г. - датата на която изтича срока по чл.429, ал. 3 от КЗ, вре.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане.

В съдебното заседание от 01.03.2021  г. съдът е допуснал увеличение на предявения иск от Н.С.М. от 25 500лв. на 80 000 лв., частичен от 90 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 18.12.2017г., ведно със законната лихва върху сумата за периода 26.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата и на С.Н.М., действащ със съгласието на баща си Н.С.М. от 5 000лв. на 30 000 лв. за причинените му неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 18.12.2017г., ведно със законната лихва върху сумата за периода 26.12.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

Конкретизирана е по пера претенцията за имуществени вреди от ищеца Н.М., която е в размер на 889.81 лв., както следва:

- С фактура № **********/19.12.2017 г., издадена от „МБАЛ Д.“ ЕООД, гр. К. - е заплатено за изготвяне на CD диск на стойност 5,00 лв.

- С Фактура № **********/21.12.2017 г., издадена от „МБАЛ Д.“ ЕООД, гр. К. - е заплатено за изготвяне на CD диск на стойност 10.00 лв.

- С Фактура № **********/22.12.2017 г., издадена от „МБАЛ Д.“ ЕООД, гр. К. - ИЗ -1572, на стойност 23,20 лв.

- С Фактура № **********/22.12.2017 г., издадена от „Ф.“ ЕООД, гр. К. - са закупени лекарства на стойност 27,03 лв.

- С Фактура № **********/04.01.2018 г., издадена от „Б.“ ЕООД, гр. К. - са закупени лекарства на стойност 17,49 лв.

- С Фактура № **********/09.01.2018 г., издадена от „МБАЛ Д.“ ЕООД, гр. К. - е заплатено за изготвяне на копие на диск на стойност 5,00 лв.

- С Фактура № **********/16.01.2018 г., издадена от „Б.“ ЕООД, гр. К. - са закупени лекарства на стойност 6,06 лв.

- С Фактура № **********/30.01.2018 г., издадена от „Б.“ ЕООД, гр. К. - са закупени лекарства на стойност 15,00 лв.

- С Фактура № **********/12,02.2018 г., издадена от „Б.“ ЕООД, гр. К. - са закупени лекарства на стойност 61,84 лв.

- С Фактура № **********/10.02.2018 г,, издадена от УМБАЛ „П.“ АД, С.З. - е заплатена потребителска такса на стойност 17,40 лв.

- С Фактура № **********/20.02.2018 г,, издадена от УМБАЛ „П.“ АД, гр. С.З. - е заплатена такса за запис на RO изследване на CD на стойност 20,00 лв.

С Фактура № **********/20.02.2018 г., издадена от УМБАЛ „П.“ АД, гр. С.З. - е заплатена такса за запис на RO изследване на CD на стойност 10,00 лв.

- С Фактура № **********/20.02.2018 г., издадена от УМБАЛ „П.“ АД, гр. С.З. - е заплатена такса за запис на RO изследване на CD на стойност 20,00 лв.

- С Фактура № **********/20.02.2018 г., издадена от УМБАЛ „П.“ АД, гр. С.З. - е заплатена такса за запис на RO изследване на CD на стойност 10,00 лв.

- С Фактура № **********/21.02.2018 г., издадена от „Б.“ ЕООД, гр.К. - е заплатено лекарство на стойност 17,87 лв.

- С Фактура № **********/02.03.2018 г., издадена от „Б.“ ЕООД, гр.К. - е заплатено лекарство на стойност 17,87 лв.

- С Фактура № **********/02.03.2018 г., издадена от УМБАЛ „П.“ АД, гр.С.З. - е заплатена потребителска такса на стойност 40,60 лв.

- С Фактура № **********/02.03.2018 г., издадена от УМБАЛ „П.“ АД, гр.С.З. - е заплатено софтуерно обслужване за всички планово приети пациенти на стойност 3,00 лв.

- С Фактура № **********/08.03.2018 г., издадена от „Б.“ ЕООД, гр.К. - е заплатено лекарство на стойност 15,35 лв.

- С Фактура № **********/16.03.2018 г., издадена от „Б.“ ЕООД, гр.К. - са заплатени лекарства на стойност 35,37 лв.

- С Фактура № **********/17.03.2018 г., издадена от „Б.“ ЕООД, гр.К. - са заплатени лекарства на стойност 97,23 лв.

- С Фактура № **********/27.03.2018 г., издадена от „УМБАЛ К.“ ЕООД, гр.П. - е заплатена такса за копие CD на стойност 20,00 лв.

- С Фактура № **********/30.03.2018 г., издадена от „УМБАЛ К.“ ЕООД, гр.П. - е заплатена такса за допълнителен помощен персонал на стойност 160,00 лв.

- С Фактура № **********/30.03.2018 г., издадена от „Ф.“ ООД, гр.П. - са заплатени лекарства на стойност 21,59 лв.

- С Фактура № **********/30.03.2018 г., издадена от „Ф.“ ООД, гр.П. - са заплатени лекарства на стойност 18,33 лв.

- С Фактура № **********/02.04.2018 г., издадена от „Б." ЕООД, гр.К. - са заплатени лекарства на стойност 20,59 лв.

- С Фактура № **********/11.04.2018 г., издадена от „Б.“ ЕООД, гр.К. - е заплатено лекарство на стойност 8,20 лв.

- С Фактура № **********/16.04.2018 г., издадена от „Б.“ ЕООД, гр.К. - е заплатено лекарство на стойност 10,64 лв.

- С     Фактура     № **********/09.05.2018 г.,        издадена    от „С.“ ЕАД Филиал, гр.П.Б. - са заплатени процедури - водна гимнастика на стойност 30,00 лв.

- С     Фактура     № **********/14.05.2018 г.,        издадена    от „С.“ ЕАД Филиал, гр.П.Б. - е заплатена процедура - водна гимнастика на стойност 6,00 лв.

- С Фактура № **********/14.05.2018 г., издадена от УМБАЛ „С.“ ЕАД, гр.П. -         е заплатено          Бодиплетизмографско изследване на носното съпротивление на стойност 35,00 лв.

- С Фактура № *********/15.04.2018 г., издадена от ЕТ „Т.“ - гр.К. - са закупени лекарства на стойност 26,15 лв.

- С Фискален бон от 08.03.2018г., издаден от ЕТ „И.“ - са заплатени извършени прегледи на стойност 30,00 лв.

- С     Фискален   бон от 15.04.2018г., издаден         от „МЦ      П.Б.“ ЕООД, гр.П.Б. - е заплатена извършена манипулация на стойност 28,00 лв.

В законния срок, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е взето становище, че предявените искове са допустими.

Оспорва изцяло исковете, като неоснователни и недоказани и моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят изцяло. Моли, на основание чл. 78 от ГПК да му се присъдят разноските в настоящото производство, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Моли също, да се отхвърли и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по съображения за неоснователност и недоказаност на главния иск.

В случай, че се намери иска за основателен, моли да се намали размера на обезщетението поради съпричиняване на вредите от пострадалия пешеходец, както и поради прекомерност на претендираното обезщетение, което счита, че не съответства на характера и размера на претърпените вреди, и - на практиката на съдилищата по аналогични случаи с оглед критериите за „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение, касаещо лек автомобил марка „Мерцедес”, с peг. № СТ 1321 НН, по силата на Застрахователна полица № BG/30/117002961605, поради което моли съда да освободи ответника от задължението за нейното представяне.

Взема становище, че предявените искове са неоснователни, необосновани и недоказани, прекомерно завишени по размер, поради следните съображения:

Счита, че за да възникне отговорността на ответното застрахователно дружество за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е необходимо да съществуват кумулативно следните предпоставки от фактическия състав на отговорността: 1) валиден застрахователен договор, 2) застрахователно събитие, 3) противоправно поведение, 4) вреда, 5) причинна връзка между вредите и противоправното поведение и 6) вина.

Намира всички останали фактически твърдения на ищеца за несъответстващи на действителното фактическо положение.

Оспорва претендираните неимуществени вреди за детето С.М.. Твърди, че последният не е търпял болки и страдания, които да са в пряка причинно-следствена връзка със собствени телесни увреждания. В този смисъл, ответникът счита, че претендираните вреди не са обект на покритие по смисъла на разпоредбата на чл. 493, ал.1 КЗ по задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите (ЗЗГОА). При условията на евентуалност и ако съдът счете, че искът е основателен, ответникът заявява, че оспорва неимуществените вреди по отношение на С.М. да са настъпили изобщо, и че същите не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Оспорва настъпването на твърдените телесни увреждания, техния вид, размер и интензитет, както и наличието на причинно-следствена връзка между претендираните за възникнали вреди и твърдяното за причинено от застрахования в Д. деяние. Посочено е, че от представените по делото медицински документи става ясно, че на Н.М. е било направено наместване на разместените носни кости по време на първата хоспитализация - веднага след пътния инцидент. Сочи, че данните за това наместване са цитирани в становището на проф. Вичева - Рентгенография на нос - фрактура на носни кости с изразена деформация на пирамидата, което е наложило да се извърши носна репозиция (оперативен протокол №303/20.12.2017г.). Заявено е, че по време на отпуска по болест за раздвижване на ръката след счупването на лъчевата кост, ищецът Н.М. е правил консултации с лекари Уши-нос-гърло, лечение и операция на съществуващото от години заболяване на носа-Хроничен риносинуит и Носни полипи. Твърди, че описаните в исковата молба оплаквания от затруднено дишане към момента се дължат, на основното заболяване с давност години преди настъпването на процесното ПТП, от което е страдал ищеца - Хроничен риносинуит, Носни полипи и Бронхиална астма. Наред с това твърди, че лечението на М. в Отделение по анестезиология и интензивно лечение в болница - К. от 01.08.2018г до 03.08.2018г с диагноза: Отравяния и токсично въздействие с аналгетици и антипиретици не се е наложило по повод на претърпения инцидент. Освен това е посочено, че приложената епикриза е нечетлива, не се разбира защо е настъпило това остро отравяне, кой е предписал медикаменти в голямо количество и защо. Посочено е, че по делото има приложена и медицински документи - Епикриза на Клиника по неврохирургия за лечение на Н.М. - 3 дни през м. февруари с оплаквания от главоболие, световъртеж и залитане наляво. Резултатът от направената Компютърна томография на главата е без отклонения от нормалния статус и след проведеното тридневно лечение е изписан с Негативен неврологичен статус. Отбелязано е, че след м. февруари няма данни ищецът да е правил консултации с невролог, неврохирург, няма данни за проведено лечение с описаните оплаквания.

Сочи се, че напълно недоказани остават твърденията на ищеца Н.М., че е изпитвал месеци наред главоболие и виене на свят, не е можел дълго време да чете, да гледа телевизия, да ползва компютър, както и че е изпитвал дискомфорт, не се е възстановил, продължава да изпитва болки и редица неудобства в ежедневието си, че възстановителният му процес продължава и към момента и че е изживял силен стрес. Заявено е, че не са представени никакви доказателства за психичното състояние на Н.М. за проведени консултации /прегледи с психолог, поради което твърденията в исковата молба за негативно въздействие върху емоционалното и психичното състояние са голословия, остават недоказани и необосновани.

Ответникът счита, че претендираните имуществени разходи в общ размер на 889,81 лева не са в причинно-следствена връзка с евентуално получените при процесното ПТП травматични увреждания от страна на ищеца. Счита, че долуизброените фактури не трябва да бъдат изплатени и ответното дружество не дължи заплащане на същите, поради факта, че средствата са изразходвани за медикаменти, консумативи и услуги, които са за заболявания нямащи причинно-следствена връзка с травматичните увреждания от пътния инцидент от 18.12.2017 г., както следва:

а/ Фактура № ********** от 16.03.2018 г. на стойност 35,37 лв. за закупуване на лекарства, които са показани за лечение на Хроничен синуит, заболяване от което твърдим, че Н.М. страда от години преди пътния инцидент.

б/ Фактура № ********** от 30.03.2018 г. на стойност 18,33 лв. за медикаменти, които са показани за лечение на хронично заболяване на носа.

в/ Фактура № ********** от 30.03.2018 г. на стойност 21,59 лв. за спрей за нос и Антибиотик показан при хронични заболявалия на носа.

г/ Фактура № ********** от 16.04.2018 г. на стойност 10,64 лв. за назален спрей за лечение на заболяване на носната лигавица.

д/ Фактура № ********** от 30.03.2018 г, на стойност 160,00 лв. за  Допълнителен помощен персонал издадена от „УМБАЛ К.”-П..

Посочено е, че тази сума е платена от ищеца по време на оперативното лечение за полипите на носа - Заболяване, което ответника твърди, че няма връзка с пътния инцидент.

е/ Фактура № ********** от 04.01.2018 г. за обезболяващ медикамент, капки за очи и антиалергичен медикамент на стойност 17,49 лв. Сочи се, че медикаментите са закупени на следващия ден след изписването от болница по повод операцията на носа за полипите, която не се е наложила в следствие на процесното ПТП.

ж/ Фактура № ********** от 14.05.2018 г. на стойност 35,00 лв. за изследване на носното съпротивление, вероятно отчитане на резултат от оперативното лечение на М. от 28.03.2018 г. за полипите на носа.

з/ Фактура № ********** от 15.04.2018 г. на стойност 26,15 лв. за обезболяващи и спазмолитични средства. Медикаментите са закупени на 15.04.2018 г. - по делото има амбулаторен лист от 15.04.2018 г., когато М. е получил Бъбречна колика и ехографско изследване с диагноза - Нефролитиаза в ляво/Бъбречнокаменна болест/, което според ответника, отново не е в причинно-следствена връзка с настъпилия инцидент.

и/ Фактура №********** от 11.04.2018 г. на стойност 8,20 лв. за лекарство свързано със заболяването на носа.

й/ Фактура №********** от 02.04.2018 г. на стойност 20,59 лв. - за медикаменти необходими за лечение след направената операция на носа.

Твърди, че всеки от ищците е съпричинил вредоносният резултат.

Оспорва твърдението за изключителна вина на водача А.. Твърди, че водачът А. не е могъл да предвиди внезапно възникналата опасност на пътя, нито е бил длъжен да стори това, защото пешеходецът се е появил в полезрението му внезапно. Сочи се, че на мястото липсва и светофарна уредба, която да индикира движение на пешеходци по пътното платно. В този смисъл, навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите, изразило се в движение /внезапно пресичане на пътното платно по начин, който не е бил безопасен, поради което ищеца М. сам е поставил в опасност живота си. Твърди, че ищецът е предприел навлизане на платното за движение по начин, на място и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато мястото на удара е било дълбоко вътре в опасната зона на движещия се по платното за движение лек автомобил. От материалите по делото било ясно, че застрахования в дружеството водач е карал с разрешена и съобразена скорост, като е предприел пресичане без да се съобрази с движещите се превозни средства, с поведението си ищецът е нарушил нормите на чл.113, което нарушение е в пряка причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат.

Ответникът твърди, че е налице значително съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца и доколкото никой не може да черпи права от собственото си противоправно деяние, в случай, че съдът приеме, че на ищците са причинени твърдените неимуществени и имуществени вреди в резултат на процесното ПТП, моли съда да намали обезщетението с оглед изключителното съпричиняване на вредоносния резултат.

Намира, че това противоправно деяние на ищците е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпването на произшествието.

Възразява срещу наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността на ответното дружество. Възразява срещу претенцията по чл. 432 от КЗ /нов./ на пострадалото лице срещу застрахователя, тъй като прякото право да се иска изплащане на обезщетение директно от застрахователя възниква едва, когато е налице всеки един от елементите, изграждащи фактическия състав на деликта.

Възразява срещу размера на ищцовата претенция за неимуществени и имуществени вреди. Възразява срещу искането да бъде присъдена законна лихва от дата - 26.12.2017 г. Твърди се, че към извънсъдебната си претенция ищците не са представили данни за банковата си сметка съгласно чл. 380 от КЗ (нов) - данни за банкова сметка, ***е с изх. № 1935/08.05.2018 г. Намира, че в случай, че лихва е дължима, то тя се дължи от датата на подаване на исковата молба в съда.

Възразява, на отделно основание, срещу акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който ще се търсят, по аргумент за неоснователност на главния иск.

Възразява срещу твърдяната изключителната вина само у водача на застрахованото при ответника МПС. Твърди се, че по настоящото дело И.А., в качеството си на водач на лек автомобил „Мерцедес” - застраховано в ответното дружество, не е нарушил разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП, поради което не е извършил деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Въз основа на това, счита, че не следва да бъде ангажирана и отговорността на ответното дружество в качеството му на застраховател по процесната полица.

Възразява срещу предявения размер на ищцовата претенция, който се явява прекомерен предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от стана на двамата ищци - приносът на пострадалите е основание за намаляване размера на застрахователните обезщетения на основание чл. 51. ал. 2 ЗЗД. Счита, че ищците са допринесли за настъпване на вредоносния резултат по изложени съображения.

Оспорва следните обстоятелства:

Механизмът на настъпване на процесното ПТП;

Причинно-следствената връзка между процесното ПТП и настъпилите увреждания;

Твърдените травматични увреждания на ищците;

Твърдените болки и страдания, които да подлежат на компенсиране;

Твърдените последици от инцидента, както и срещу тяхната продължителност;

Механизмът на осъществяване на твърдяните неимуществени вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка на всички твърдени неимуществени вреди с механизма на пътно-транспортното произшествие.

         Моли да се отхвърли изцяло ищцовата претенция, както по нейното основание, така и по размер.На основание чл. 78 от ГПК претендира за разноските в настоящото производство, в това число за юрисконсултско/адвокатско възнаграждение. В условията на евентуалност и в случай, че исковете се намерят за основателни, то ответникът моли да се намали размера на евентуално присъденото обезщетение, тъй като размерът на иска е прекомерно завишен.

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Безспорно е установено, че на 18.12.2017 г. около 17:23 ч. в гр. К., по бул. ***, при управление на моторно превозно средство - л.а. „Мерцедес“, с peг. № СТ 1321 НН, водачът И.А.А., ЕГН ********** е нарушил правилата за движение по пътищата, като блъснал движещите се по пешеходната пътека пешеходци - Н.С.М. и С.Н.М.. В резултат на реализираното ПТП са причинени телесни повреди на ищците Н.С.М. и С.Н.М..

За увреждащия л.а. „Мерцедес“, е peг. № СТ 1321 НН, управляван от И.А.А. има сключена с ответното дружество застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. № BG/30/1 17002961605/08.11.2017 г., със срок на валидност една година, считано от 08.11.2017г. до 08.11.2018г.

Видно от приложеното НОХД № 801/2018 г. по описа на Районен съд - гр. К., с Присъда № 45/22.08.2018 г. И.А.А. е признат за виновен за това, че на 18.12.2017г. в гр.К., в северна пътна лента на бул. „К. А. Б.“- посока изток-запад, в участъка до дом №30, при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка  л.а. „Мерцедес“, с peг. № СТ 1321 НН е нарушил правилата за движение а именно:

-Чл.5,ал.1,т.1 от ЗДП: „Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“,

-Чл.5,ал.2,т.1 от ЗДП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства“,

-Чл.20,ал.2 от ЗДП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скорости на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и  интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“,

-Чл.119,ал.1 от ЗДП:  „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“

и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Н.С.М. изразяваща се в счупване на лъчевата кост на типично място на левия горен крайник причинило трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, счупване на носните кости, в съвкупност със счупване на предните етмоидални клетки с наличие на хеморагично съдържимо в етмоидалните клетки и с кръв в максиларните синуси причинило постоянно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл.343 ал.3 б.„а“ предл. 2-ро, във вр. с чл.343 ал.1 б.„б“, във вр. с чл.342 ал.1, във връзка с чл.54, във връзка с чл.58а ал.1 от НК, във връзка с чл.373 ал.2 от НПК го ОСЪЖДА на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, чието изтърпяване на осн. чл.66 ал.1 от НК, ОТЛАГА  за срок от ТРИ години.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ пострадалите са предявили претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗАД “Д.“ АД и са представили всички документи, с които разполагат, които са получени от ответното дружество на 08.02.2018 г.  По заведената претенция застрахователят е постановил отказ да изплати обезщетение.

От заключението на комплексна съдебната автотехническа, съдебно-психиатрична и съдебно-медицинска експертиза се установява следното:

От заключението на автотехническата експертизата се установява, че

Ищците са имали техническа възможност да пропуснат лекия автомобил да премине и така да избегнат настъпване на ПТП-то.

Навлизането на пострадалите на платното за движение е било на обозначено за това място - пешеходна пътека тип „зебра“. Към момента на навлизане, пострадалите са били извън опасната зона за спиране на автомобила Мерцедес.

Ищците са можели да възприемат автомобила откъм дясната им страна. Към този момент лекия автомобил Мерцедес се е намирал на около 16-17 м откъм дясната им страна преди коридора им на движение.

Към момента на навлизане, пострадалите са били извън опасната зона за спиране на автомобила Мерцедес.

Механизма на процесното ПТП е следния:

На 18.12.2017 г., около 17.20 часа в гр. К., по бул. *** в посока от изток на запад се е движил л.а. „Мерцедес” с рег. № СТ 1321 НН, управляван от И.А.. Малко преди приближаване на пешеходната пътека намираща се източно преди кръстовището с бул. ***, при движение на лекия автомобил със скорост от около 29 км/ч и опасна зона за спиране около 16 м, по пешеходната пътека предприемат пресичане от юг на север пешеходеца Н.М. заедно със своето дете С.М.. Настъпва удар, като първоначалният контакт между лекия автомобил и пострадалия Н. М. се е реализирал между средната част на пластчната облицовка на предната броня в областта на предния регистрационен номер на височина от 0,35 - 0,45 м от пътното покритие и на около 0,8-0,9 м на дясно от левите габарити на автомобила в долен десен крайник на пешеходеца, който към момента на удара в голяма степен на вероятност не е бил опорен. Към този момент надлъжната ос на процесния лек автомобил е била разположена леко косо - под ъгъл до около 20 на дясно спрямо на надлъжната ос на платното за движение. Пешеходецът е бил ориентиран с лице на север - с дясната си страна на тялото към челната част на автомобила. Скоростта на движение на лекия автомобил Мерцедес в момента на удара е била тази и преди настъпване на ПТП - 29 км/ч. След удара Н. М. е бил отхвърлен напред и надясно спрямо посоката на движение на автомобила.

Техническата причина за настъпване на ПТП е закъснялата реакция от страна на водача на лекия автомобил. При реакция чрез предприемане на аварийно спиране към момента на навлизане на пострадалите на платното за движение няма да настъпи ПТП, като лекия автомобил ще се установи преди мястото на удара.

Мястото на удара се намира изцяло и в средната част на пешеходната пътека.

По делото има данни за наличие на знак А18 „Пешеходна пътека“ на 40 м източно преди пешеходната пътека.

 

От заключението на съдебнопсихиатричната експертизата се установява следното:

 Претърпеният инцидент (ПТП на 18.12.2017г.) от С.Н.М. е довел до възникване на Остра стресова реакция (Код по МКБ 10 Р 43.0) която впоследствие преминава в Разстройство в адаптацията (Код по МКБ 10 Р 43.2). Разстройството в адаптията се дължи на преживяно стресогенно събитие. Представлява състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, възникнали в периода на адаптация към последиците от стресогенното събитие. Затруднява пълноценното личностово и социално функциониране. Характеризира се с невротични, емоционални и страхови изживявания. За този период е поддържал оплаквания от напрежение и безпокойство, променливо настроение, страхови изживявания, чувство на несигурност. Имал нарушения в съня, сънувал кошмари, страхувал се да спи сам, налагало се да спи с баба си. Загубил апетит, няколко дни не посещавал училище, намалил успеха си.

Настъпилият инцидент (ПТП на 18.12.2017г.) представлява стресогенно жизнено събитие. Различните индивиди притежават различна стресогенна устойчивост. В случая се касае за дете на 12 години(по време на ПТП) за което е характерна емоционална и социална незрялост. Емоциите в детството имат подчертана възрастова специфичност в сравнение с възрастните. Тяхната характерност се определя от разликите в значимите обекти на привързаност и във връзка с тях- на значимите загуби и житейски събития. Емоциите са бурни и наситени, а възприятията са по живи и ярки.

В конкретния случай детето не е преживяло стресогенното събитие с „нормална реакция”. Стресорът е предизвикал възникването на психично разстройство - Остра стресова реакция последвала от Разстройство в адаптацията. Острата стресова реакция е преходна, може да трае часове или дни и ако симптомите продължават преминава в разстройство в адаптацията с продължителност до шест месеца. Към днешна дата продължава да изпитва тревога и страх, когато се налага да пресича улиците. Тези негативни емоционални преживявания вече са нормалпсихологична защитна реакция, а не болестни симптоми, тъй като не водят до нарушаване на социалното функциониране.

 Описаното състояние при прегледа на 28.12.2017г. отговаря на критериите за поставяне на диагнозата Разстройство в адаптацията.

От наличната медицинска документация Амб. лист № 1187 от 28.12.2017г. издаден от д-р Р.Д. е назначена терапия В. таблетки 3х1т.; Амб. лист № 685/ 05.07.2018г. - без терапия. По данни на бащата през този период са провеждали и психотерапия с психолог. Няма данни да са прилагани други медикаменти освен В., като следва да се има предвид, че голяма част от психотропните медикаменти не се прилагат за деца под 18 години. Основна роля в терапия са психотерапевтични сесии с психолог.

Други прегледи при психиатър освен при д-р Д. не е имал. Непосредствено след инцидента с детето е работил психолог до възстановяване на емоционалното състояние.

От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява следното:

Вследствие на ПТП на 18.12.2017 г. Н.С.М. е получил:

Контузия на главата. Мозъчно сътресение без загуба на съзнание. Охлузвания по лицето и оток на носа. Счупване на лявата лъчева кост на типично място. Счупване на носните кости и предни етмоидални клетки с кръвоизлив в етмоидалния синус и максиларните синуси.

Счупването на лявата лъчева кост на типично място е причинило трайно затрудняване на движението на лявата ръка за повече от 30 дни, по смисъла на чл.129 НК. Възстановяването трае 2-3 месеца.

Контузията на главата, мозъчното сътресение без загуба на съзнание, счупването на носните кости и предните етмоидални клетки с кръвоизлив в етмоидалния синус и максиларните синуси е причинило разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл. 129 НК. Възстановяването трае по-малко от 30 дни.

Охлузванията и отокът са причинили страдание без разстройство на здравето. Възстановяването трае не повече от две седмици.

Счупването на лъчевата кост е лекувано чрез наместване и имобилизация за 40 дни. След свалянето на имобилизацията е провел рехабилитация и физиотерапия през м.май 2018 г.

Счупването на носните кости е лекувано оперативно чрез наместване и тампонада. Оздравителният процес приключва за по-малко от 30 дни.

Мозъчното сътресение е лекувано консервативно чрез режим и средства против оток, симптоматични. Симптоматични (обезболяващи) са прилагани и заради болките, свързани с останалите увреждания. Оздравителният процес приключва обичайно за по- малко от 30 дни. Субективни оплаквания на пациенти с мозъчно сътресение, като епизодично главоболие, световъртеж, намалена умствена работоспособност, светобоязън, емоционални отклонения и други, се срещат около 6 месеца след травмата.

Отокът и охлузванията не се нуждаят от специално лечение и преминават за не повече от 2 седмици.

Според вещото лице няма данни за настъпили усложнения.

 В представените счетоводни книжа, организирани в списък на стр. 38, не се съдържат данни за разходи извън медицински дейности.

 В предоставената от НЗОК справка се съдържат данни за полипи в носните кухини от 16.03.2016 г., за астма от 29.09.2017 г., а за синуит от 24.02.2016 г. Първите две заболявания вероятно са с много по-голяма давност.

Операцията на 21.03.2016 г., като пациентът е изписан здрав, според написаното в епикризата.

 Полипите в носната кухина причиняват затруднено носно дишане. Същото причинява и синуитът, както и болка, секреция, понякога температура. Астмата се демонстрира със задух, кашлица, секреция от бронхиалното дърво, понижено насищане на кръвта с кислород (намалена сатурация).

 Предприетото наместване на носните кости на 20.12.2017 г. според написаното в епикризата, пациентът се повлиял добре и оплакванията му намалели.

Според вещото лице към момента обема на движения в лява гривнена става е следния: основната функция на ръката - хващането - е напълно възстановена. Мускулната сила е нормална. Успешно опонира палеца на останалите пръсти. Движението на палеца е леко ограничено в крайните фази.

 От амб.лист № 1700/07.05.2019 г. е видно, че Н.М. е бил прегледан от физиотерапевт с диагноза: Последици от счупване на ниво китка и длан. Обективно: ограничени и болезнени движения в лява китка, намалена мускулна сила на лява ръка. Проведена физиотерапия. Насочен за хоспитализация по клинична пътека. Хоспитализациите се реализират с направление № 7.

В края на м. Август 2019 г. е претърпял травма в дома на палеца на лявата ръка с разкъсване на сухожилието на мускула разгъвач на палеца на лявата ръка. Опериран на 12.02.2019 г.

 По повод описаните оплаквания в ИМ „месеци наред с главоболие и виене на свят, не могъл да ползва компютър, да гледа телевизия“ според вещото лице е възможно да има субективни оплаквания на пациенти с мозъчно сътресение, като епизодично главоболие, световъртеж, намалена умствена работоспособност, светобоязън, емоционални отклонения и други, да се срещат около 6 месеца след травмата. Тези симптоми влошават качеството на живот на пациентите без да ги правят професионално, социално и битово непригодни.

В делото се съдържат данни за два контролни прегледа при неврохирург. Копието е нечетливо и не може да се каже на коя дата.

Медикаментите от т. а, б, в и г вкл. може да се считат за приложими след операцията по повод счупените носни кости. Обяснението е в състоянието на носната лигавица след свалянето на тампонадата, като може да е раздразнена дълго време след тази манипулация.

 

По делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелят И.А.А., който е осъден за процесното ПТП, посочва, че ищците са пресичали на пешеходна пътека, като в района на ПТП – то няма светофар, има пешеходна пътека и табела указваща пешеходна пътека. Пострадалите се движели с нормален ход, били с тъмни дрехи, било тъмно непосредствено преди да настъпи ПТП – то, но не може да каже дали са се огледали. Преди ПТП – то пред него нямало други автомобили, само двамата пешеходци пресичали. Същите в момента на ПТП  - то се намирали на пешеходната пътека, в края на неговата пътна лента. Пътното платно било с две ленти за движение. Пред него нямало други автомобили, но в дясната лента имало спрели други автомобили, а лявата лента била свободна. Пешеходците били блъснати, в края на неговото платно в дясната част на лявата пътна лента. Според свидетеля непосредствено преди настъпване на ПТП управлявал автомобила със скорост 30-40 км/ч. Лампите над пешеходната пътека в този момент не светели, нямало ограничения на видимостта в района на ПТП. Не може да каже дали детето е било хванало баща си за ръка. Свидетелят извикал полиция и линейка. След инцидента Н. го откарали с линейка, а за С. не може да каже.

Свидетелката В.К.М., която е майка на Н.М. и баба на С.М., посочва, че научила за ПТП - то по телефона. Когато си дошъл Н. бил син, подут, със счупена ръка, гипсирана и си влачел крака. Бил обезобразен, не можел да се обслужва сам и съпругата му била придружител в болницата. След като го изписали  не можел да се обслужва сам, помагали му да ляга, да става, да се обслужва. В тоалетната ходел със съпругата си да му помага, защото с една ръка не можел да се обслужи. Докато му махнат гипса той имал нужда от помощ, като това продължило 30-40 дни след инцидента. След това започнал малко, по - малко да се обслужва.

Синът й бил полицай и се занимавал с ПТП, катастрофи, убийства. Процесното ПТП го преживял много трудно, променил се, станал сприхав, реагирал много бурно и бързо.

Според свидетелката синът и бил доста време в болнични, 5-6 месеца. Бил в болницата в С.З., защото му отичала главата, имал световъртежи, после на лявата ръка, която била счупена, имал нещо скъсано и му правили операция. Ръката му още отича, зачервява се и не можел да си служи с нея както преди. След това в П. също му правили операции, ходил в П.Б. на възстановителни процедури по НОИ и по Здравна каса за раздвижване на ръката. Ръката му отичала непрекъснато и той не можел да си служи с нея. Преди месец и половина пак бил на операция. Според свидетелката психически се възстановил, но физически – не е.

Преди месец се претърпял поредна операция на носа и непрекъснато бил на лекарства за носа.

По отношение на С., свидетелката посочва, че след инцидента треперел и плачел, помислил, че баща му е починал. Вече бил коренно различен и страхлив, от градината до дома носел сестра си на ръце, защото го била страх да не я блъсне кола и да я убие. Според свидетелката дясното му краче било ударено от колата при ПТП – то, било беше синьо, леко накуцвал, два три месеца след инцидента вече можел да ходи нормално. Свидетелката посочва, че до четвърти клас спяла с него в една стая, тъй като С. не искал да спи сам, треперел, спал неспокойно, подскачал и викал„колата, колата“, не давал да се изгасят лампите. Свидетелката ходела да му леят куршум. След това го водили на психиатър в С.З. три-четири пъти.

 

Свидетелката отговаря на въпросите на ответното дружество в молбата от 18.12.2020 г.

Посочва, че след катастрофата синът й лежал в болница 7-8 дни в болницата в С.З., и след това още два три пъти. Преди ПТП – то сина й работел като полицай в К.. Не може да посочи периода, за който е ползвал болничен. Свидетелката посочва, че преди да се случи ПТП – то живее заедно с ищците. Със С. се видяла същата вечер след инцидента, а с Н. след изписване от болницата. Преди инцидента Н. не се оплаквал от дискомфорт, а след инцидента Н. бил увреден в главата крака, левия крак. Преди ПТП – то Н. вземал лекарства за астма. Не знае какви изследвания са правени на Н. и е при кои лекари е ходил сина й. На рехабилитация ходил В П.Б. в центъра на д-р Гешев и после в стария санаториум. Според свидетелката Н. все още не е възстановен, ръката му отичала и го боляла. Според свидетелката на С. му е ударен кракът вследствие на ПТП. Към настоящия момент С. бил в девети клас и учи в техникума в М..

 

Свидетелката М.М., която е съпруга на Н.М. и майка на С.М. посочва, че на 18.12.2017 г. ми й се обади сина й и много разстроен, пищял по телефона, че баща му е ударен и казал:„Мамо идвай бързо“. Отишла в болницата, детето било отвън, плачело, треперело. На баща му носа му бил счупен, ръката му също, виждало,че костта е изместена. Не можела доста време да го успокои сина си, тъй като С. много се притеснявял, че е видял баща си да лежи на земята в безсъзнание с кръв по него.

С. бил ударен в крака, куцал, бил ожулен, имал синини. Изпратила го при баба му.

Свидетелката била два дни като придружител на Н., който останал около седем дена в болница. През това време виждал двойно,  не можел да говори, не можели да му намерят вени да му сложат лекарства. Давали му успокоителни, за да му намерят вените и за да му наместят ръката.

Като се прибрал С. не можел да спи самичък, бълнувал, не искал да говори за инцидента,  не искал да излиза. Това продължило около един месец и след това го водили при д-р Д.. Относно крака нямал  нужда от медицинска намеса. Към момента още бил стресиран, като трябвало да прибере сестра си от детска градира, я носел, за да не се отскубне от ръката му и да я блъсне кола. Все още не можел да преживее шока. Сега вече бил по-спокоен, спял самичък. За инцидента избягвал да говори, не искал да си спомня и не желаел да разговаря за инцидента.

По отношение на Н., свидетелката посочва, че бил седем дни в болница, не можел да се съблече и облече, свидетелката му помагала да се справи с ежедневните нужди.

След махането на гипса след  около 40 - 45 дни ръката била зачервена и подута.

Отишъл на лекар, тъй като ръката му не можела да калцира и му изписали лекарство за калциране на ръката. Имал световъртежи, боляло го главата, не можел да стане от леглото, като това продължило около два месеца. След това постъпил в болница в С.З. в неврологично отделение заради тези световъртежи и тези главоболия, където му направили изследвания, скенери. 

След като излязъл от неврологичното отделение от болницата в С.З., постъпил там за физиотерапия. После му направили  операция на носа, защото от счупването на носа получил възпаление на синусите, после л полипи, за които също се наложило лечение. След това му направили операция на сухожилието на ръката. Преди месец и половина му направили операция на полипите заради счупения нос. Според свидетелката всичките заболявания са свързани с ПТП – то.

Според свидетелката към настоящия момент Н. не е възстановен физически. Не можел да вдига тежко, не можел да си движи пръста, китката, астмата му се обострила продължавали проблемите с полипите, получавал по - често пристъпи и алергични шокове.

Процесното ПТП се отразило зле и психически – бил изнервен, сприхав и напрегнат, не давал на децата да излизат сами станал по-внимателен и като шофьор, и като пешеходец.

Свидетелката отговаря на въпросите на ответното дружество в молбата от 18.12.2020 г.

Свидетелката посочва, че преди ПТП – то Н. работел като полицай в К. и към настоящия момент също. След ПТП – то, Н. ползвал болничен лист около 5-6 месец. След ПТП – то видяла и С., и Н. още същата вечер. Преди инцидента Н. имал астма, но не е в такова състояние, в което било сега. Преди инцидента не се е оплаквал от болки. Уврежданията на Н. били в носа, лявата ръка, крака. Според свидетелката Н. приемал много лекарства, но не може да каже всички. След ПТП – то на Н. му били направени прегледи и изследвания в С.З., във връзка със световъртежите и получените увреждания. Рехабилитация правел в П.Б. по два пъти в годината по клинична пътека, по Н. Първо си правил физиотерапия, поне четири пъти е ходил в П.Б..

         Вследствие на ПТП – то единствено кракът на С. бил ударен. Преди ПТП то не е имал други заболявания. И преди и след инцидента, семейството живее заедно с майката на Н.. Към настоящия момент С. е в девети клас.

        

         При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

  За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 18.12.2017 г., по силата на което ЗАД Д.“ АД по делото е поел задължение да обезщети увредените при използването на л.а. „Мерцедес“, е peг. № СТ 1321 НН трети лица, се установява от справка в Гаранционен фонд, от която е видно, че е налице застрахователна полица № BG/30/1 17002961605/08.11.2017 г., със срок на валидност една година, считано от 08.11.2017г. до 08.11.2018г.

Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците са предявили претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗАД “Д.“ АД и са представили всички документи, с които разполагат, които са получени от ответното дружество на 08.02.2018г.  По заведената претенция застрахователят е постановил отказ да изплати.

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

По делото безспорно също така се установи, че телесните увреждания на Н.С.М. се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил с Присъда № 45/22.08.2018 г. постановена по НОХД № 801/2018 г. по описа на Районен съд - гр. К., която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.

Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени и имуществени вреди се явяват доказани по основание.

 

Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

 Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.

 

По отношение на Н.С.М..

Видно от заключението на медицинската експертиза вследствие на процесното ПТП, ищецът е получил контузия на главата, мозъчно сътресение без загуба на съзнание, охлузвания по лицето и оток на носа, счупване на лявата лъчева кост на типично място, счупване на носните кости и предни етмоидални клетки с кръвоизлив в етмоидалния синус и максиларните синуси. Установено е, че няколко месеца след ПТП – то ищецът е продължава да има оплаквания, който са във връзка с мозъчно сътресение, като епизодично главоболие, световъртеж, намалена умствена работоспособност, светобоязън, емоционални отклонения. Оплакванията несъмнено влошават качеството на живот, но не го изключват от социалната, битовата и професионалната сфера. Според вещото лице основната функция на ръката - хващането е напълно възстановена, а  мускулната сила е нормална. Успешно опонира палеца на останалите пръсти, като движението на палеца е леко ограничено в крайните фази. Според вещото лице е възможно счупването на носни кости с нарушена нормална анатомична структура на носните входове, при налични полипи, да създаде допълнително затруднение на носовото дишане.

С оглед изложеното и установените травми, болките, страданията и причинените неудобства от личен, битов и социален характер и като се вземе предвид, че към настоящия момент няма настъпили усложнения или неблагоприятни прогнози, при съобразяване с конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, които следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът намира за справедливо претърпяните болки и страдания да се остойностят в размер на 30 000 лв.

 

По отношение на С.Н.М..

Видно от заключението на съдебно – психологичната експертиза вследствие на ПТП – то ищецът е получил остра стресова реакция последвала от разстройство в адаптацията, като и към днешна дата продължава да изпитва тревога и страх, когато се налага да пресича улици. При определяне на обезщетението съдът следва да отчете възрастта на С.Н.М. към датата на деликта –дете на 12 години, което води до извод, че същият неминуемо е изживял силен шок и емоционален стрес от инцидента, а и гледката, че баща му е в безсъзнание и окървавен също е дало отражението върху психо - емоционалното му състояние. С оглед изложеното съдът намира, че установеният в нормата на чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост, обезщетение в размер на 5 000 лв. напълно ще обезщети претърпените неимуществени вреди от С.Н.М. вследствие на претърпяното ПТП.

 

От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия.

          В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т.е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 5 ЗДвП( ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.), при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от ЗДвП, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие"

Водачът И.А.А. е допуснал нарушение на правилата на движение по пътищата, за което е осъден с присъда, а именно чл. 119, ал. 1 ЗДвП, указващ на водачите, че при приближаване към пешеходна пътека, водачът е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходна пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. За пешеходецът няма регламентирано законово задължение да дава предимство на задаващ се автомобил. След като пешеходец е стъпил на пешеходна пътека и преминава по нея, водачът на автомобила е този, който има задължението по чл. 119, ал. 1 ЗДвП да пропусне стъпилите на пешеходна пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, а не обратното.

В Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на ВКС, ОСНК е посочено, че законът предвижда засилена защита по отношение на определени категории пешеходци. Те са посочени в разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП-деца, хората с трайни увреждания, в частност слепи, които се движат с бял бастун, слепо-глухи, които се движат с червено-бял бастун и престарелите хора. Закрилата на тези категории пешеходци при пресичане на пешеходна пътека (а за децата и в чл. 117 от ЗДвП) е всеобхватна и не се влияе от спецификата на правилата за пресичане по пешеходна пътека, валидни за останалите пешеходци. В тези случаи водачът не може да повдига възражение за съпричиняване, дори такива лица да не са съобразили приближаването му и да са пресекли внезапно пешеходната пътека. В случая, няма данни пострадалите да са в нарушение на правилата за движение, доколкото пресичането е било на обозначено място и няма данни за внезапност на движенията на пострадалите с елемент на изненада за водача на превозното средство. Ето защо съдът намира, че с поведението си ищците не са допринесли за настъпване на процесното ПТП и възражението за съпричиняване е неоснователно.

 

По иска за имуществени вреди.

Съдът намира, че от представените по делото доказателства връзка с процесното ПТП Н.С.М. е заплатил сумата от 889.81лв., представляващи разходи за закупуване на лекарства, заплащане на потребителска такса и копия от диск. От заключението на съдебно медицинската експертиза, че направените разходи са във връзка с провежданото лечение при пострадалия, поради което предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.

 

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.

В случая основателността на главния иск в посочения размер води до основателност и на акцесорната претенция. Като при липса на данни по делото, а и твърдения от страните, за по-ранна дата на уведомяване на ответника от застрахования или увреденото лице за настъпването на процесното застрахователно събитие, настоящият състав на съда намира, че лихвата за забава се дължи от предявяването на застрахователната претенция от ищцата– 08.02.2018 г., поради което следва да се присъди от този момент до окончателното изплащане на дължимото обезщетение, като за периода от 26.12.2017 г. до 07.02.2018 г. искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че  ЗАД “Д.“ АД следва да заплати на Н.С.М. сумата от 30 000 лв., частичен иск от сумата от 90 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие  на настъпило ПТП на 18.12.2017 г. ведно със законната лихва от 08.02.2018 г. - датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното плащане, като следва да ОТХВЪРЛИ предявеният иск над сумата от 30 000 лв. до прететендирания размер от 80 000 лв. като част от общо претендираните 90 000 лева като неоснователен и искът за законна лихва за периода от 26.12.2017 г. до 07.02.2018 г. като неоснователен.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че  ЗАД “Д.“ АД следва да заплати на Н.С.М. сумата от 889.81 лв., за причинените му имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за закупуване на лекарствени средства, заплащане на потребителски такси и копия от диск ведно със законната лихва от 08.02.2018 г. - датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното плащане, като следва да ОТХВЪРЛИ предявеният иск за законна лихва за периода от 26.12.2017 г. до 07.02.2018 г. като неоснователен.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че  ЗАД “Д.“ АД следва да заплати на Н.С.М. в качеството му на баща и законен представител на С.Н.М. сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие  на настъпило ПТП на 18.12.2017 г. ведно със законната лихва от 08.02.2018 г. - датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното плащане, като следва да ОТХВЪРЛИ предявеният иск над сумата от 5 000 лв. до прететендирания размер от 30 000 лв. като неоснователен и искът за законна лихва за периода от 26.12.2017 г. до 07.02.2018 г. като неоснователен.

 

По отговорността за разноски:

От представените по делото доказателства се установява, че ищците са материално затруднени лица, поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.

Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.

По предявения иск на Н.С.М. за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. частичен иск от 90 000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 2 930 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е регистриран по ЗДДС и адвокатските възнаграждения се претендират с ДДС.

Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществено безплатна адвокатска помощ на ищеца е в размер  3 516 лв. с ДДС /2 930 х20% = 3 516 лв./.

 С оглед изхода на делото ЗАД “Д.“ АД следва да заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 1 318, 50 лв. съразмерно с уважената част от иска.

 

По предявения иск от Н.С.М. за имуществени вреди в размер на 899, 81  лв., който е уважен в пълен размер минималното адвокатско възнаграждение, изчислено на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 300 лв. В настоящия случай адвокат П.К. е регистриран по ЗДДС и адвокатските възнаграждения се претендират с ДДС.

Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществено безплатна адвокатска помощ на ищеца 360 лв. с ДДС.

 

По предявения иск от Н.С.М. в качеството му на баща и законен представител на С.Н.М. за неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ е в размер на 1 430 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е регистриран по ЗДДС и адвокатските възнаграждения се претендират с ДДС.

Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за осъществено безплатна адвокатска помощ на ищеца е в размер 1 716 лв. с ДДС /1 430 х20% = 1 716 лв./.

 С оглед изхода на делото ЗАД “Д.“ АД следва да заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение в размер на 286 лв. съразмерно с уважената част от иска.

 

С оглед изложеното ЗАД “Д.“ АД следва да заплати на адвокат П.К. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищците в общ размер на 1 964, 50 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

 

Ответното дружество е заплатило възнаграждение за вещи лица в общ размер на 911, 75 лв. Съдът на основание чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ определя за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение на ответното дружество в размер на 450лв.

С оглед изхода на делото Н.С.М. с лично и в качеството му на баща и законен представител на С.Н.М. следва да заплати на ЗАД “Д.“ АД направените по делото разноски в размер на 920, 93 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „ЗАД Д.“ АД следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 1 436 лв. за държавна такса, както и сумата от 165, 66 лв. за възнаграждение на вещи лица платена от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

                                               Р Е Ш И :

                             

ОСЪЖДА З. „Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. *** да заплати на Н.С.М. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 30 000 лв., частичен иск от сумата от 90 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие  на настъпило ПТП на 18.12.2017 г. ведно със законната лихва от 08.02.2018 г. - датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 30 000 лв. до прететендирания размер от 80 000 лв. като част от общо предявения размер от 90 000 лева като неоснователен и искът за законна лихва за периода от 26.12.2017 г. до 07.02.2018 г. като неоснователен.

 

  ОСЪЖДА З. „Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. *** да заплати на Н.С.М. с ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 889.81 лв., за причинените му имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за закупуване на лекарствени средства, заплащане на потребителски такси и копия от диск ведно със законната лихва от 08.02.2018 г. - датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за законна лихва за периода от 26.12.2017 г. до 07.02.2018 г. като неоснователен.

 

ОСЪЖДА З. „Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. *** да заплати на Н.С.М. с ЕГН ********** в качеството му на баща и законен представител на С.Н.М. ********** с адрес: *** сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие  на настъпило ПТП на 18.12.2017 г. ведно със законната лихва от 08.02.2018 г. - датата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 5 000 лв. до прететендирания размер от 30 000 лв. като неоснователен и искът за законна лихва за периода от 26.12.2017 г. до 07.02.2018 г. като неоснователен.

 

           ОСЪЖДА З. „Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. *** да заплати на адв. П.К. от САК, със съдебен адрес:***, офис 10 адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ в общ размер на 1 964, 50 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

 

          ОСЪЖДА Н.С.М. с ЕГН ********** лично и в качеството му на баща и законен представител на С.Н.М. ********** с адрес: *** да заплати на З. „Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. *** направените по делото разноски в размер на 920, 93 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

ОСЪЖДА З. „Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 1 436 лв. за държавна такса, както и сумата от 165, 66 лв. за възнаграждение на вещи лица платена от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете.

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред П.ския апелативен съд.

                                                              

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :