Решение по КНАХД №1758/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Ж. и синове“ ЕООД, подадена чрез адв. В. Р., против Решение № 703/10.06.2025 г. по НАХД № 4752/2024 г. на ВРС, XIII състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 792152-[рег. номер]/15.10.2024 г. на Изпълнителен директор на Национална агенция за приходите, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. на основание чл. 110, ал. 1 от Закона за хазарта за нарушение на чл. 45, ал. 2, т. 4 от ЗХ.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения и е явно несправедливо. Твърди, че е допуснато нарушение на чл.42 от ЗАНН, тъй като в АУАН неправилно е посочена датата на съставянето му – 24.05.2024 г., а проверката е извършена на 19.06.2024 г., поради което неправилно въззивният съд е приел, че липсва допуснато нарушение на процесуалните правила. Счита, че в нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е обсъдил възражението в жалбата относно посочения в НП адрес на дружеството, който не съответства на вписания адрес на управление към датата на издаване на НП. Твърди и че неправилно ВРС е отказал да приложи чл.28 от ЗАНН, при наличие на предпоставки за това, а именно: извършеното нарушение е първо по ред, от него не са произлезли вредни последици, не са налице доказателства или твърдения да е налагано друго предходно наказание, поради което и с предупреждение на дееца биха се постигнали целите по чл.12 ЗАНН, а имуществената санкция в размер [рег. номер]. се явява прекомерна и несъответна на извършеното нарушение. Моли съда да отмени решението, с което е потвърдено издаденото НП, както и самото постановление, а в условията на евентуалност да бъде отменено наказателното постановление с приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Ответната страна – Изпълнителен директор на НАП, чрез процесуалния си представител ю.к. Д. П., в писмено възражение, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна, като твърди, че административнонаказателното производство е проведено правилно и законосъобразно и не са допуснати съществени процесуални нарушения, с които да е нарушено правото на защита на касатора. Позовава се на чл.53, ал.2 от ЗАНН, съгласно която разпоредба АНО има възможност да издаде наказателно постановление и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Твърди, че е допусната техническа грешка в АУАН, като неправилно е посочена датата на издаване на същия, както и че нарушението е формално, поради което липсата на вредни последици не може да бъде критерий за определяне на същото като маловажно. Моли решението да бъде оставено в сила и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и счита, че решението е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Ж. и синове“ ЕООД против НП № 792152-[рег. номер]/15.10.2024г. на Изпълнителния директор на НАП, с което на дружеството, на основание чл.110, ал.1 от Закон за хазарта, за нарушение на чл. 45, ал. 2, т.4 от ЗХ е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер].

За да се произнесе по спора, районният съд е установил от фактическа страна, че на 19.06.2024 г. била извършена проверка от служители на НАП Варна по Закона за хазарта в игрална зала с адрес: [населено място], [жк], в която се организират хазартни игри от „Ж. и синове“ ЕООД, с Удостоверение за издаден лиценз № 000030-4486/16.04.2024 г. на ДКХ (актуален към момента на проверката), при която проверка било установено, че в игралната зала е допуснато лице без документи удостоверяващи неговата самоличност /лична карта, паспорт, свидетелство за управление на моторно превозно средство/. В Протокола от извършена проверка са записани имената на лицето – М. Й. М.. Въз основа на установеното бил съставен акт за установяване на административно нарушение за извършено нарушение по чл.45, ал.2, т.4 от ЗХ, който е бил надлежно предявен и връчен на упълномощено лице. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. ВРС приел, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.45, ал.2, т.4 от ЗХ. Като кредитирал свидетелските показания и писмените доказателства е приел, че безспорно в игралната зала е било допуснато присъствието на лице без документи за самоличност, което е било възприето лично от проверяващите. ВРС е счел за ирелевантно обстоятелството дали първоначално е била установена самоличността на посетителя при влизането му в игралната зала, което по никакъв начин не води до отпадане на предвидената административнонаказателна отговорност на организатора на хазартните игри. За неоснователно е прието възражението относно датата на издаване на АУАН, тъй като тази дата има отношение към спазване на сроковете по чл.34 ЗАНН, а в случая по несъмнен начин са изяснени както датата на извършване на нарушението, така и тази на издаване на акта- 24.07.2024г. Прието е, че неточността е само по отношение на месеца на нарушението, като безспорно е установено, че същото е извършено на 19.06.2024 г. Представител на дружеството е присъствал при съставянето на АУАН и още в началото на производството са били ясни двете дати, поради което не му е накърнено правото на защита на касатора срещу АУАН. ВРС е счел и че е налице хипотезата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, поради което не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Въззивният съд е приел е че правилно е определен размера на санкцията, като е съобразена със законовите изисквания и е съответна на извършеното нарушение. Приел е и че нарушението не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира следното:

Настоящата инстанция напълно споделя изводите на ВРС, че нарушението е описано със съставомерните му признаци, безспорно е установено, като е наложено и съответното наказание. АУАН и НП съдържат дата, място на нарушението, както и описание на обстоятелствата, при които е извършено.

Правилни са изводите на ВРС, че с НП на дружеството е наложена имуществена санкция за административно нарушение, което е извършило. Събраните доказателства кореспондират помежду си и са анализирани от ВРС поотделно и в съвкупност, като съдът въз основа на тях е направил правилни изводи за извършено административно нарушение от касатора, което е доказано по безспорен и категоричен начин.

Нарушението е безспорно установено, правилно квалифицирано съобразно предвидената законова норма, визираща състава и наказанието за извършено такова нарушение. Фактическата обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Наложената санкция е в предвидения от законодателя минимален размер и е съобразено със степента на обществена опасност на нарушението и нарушителя и целите на наказанието относно индивидуалната и генерална превенция съгласно разпоредбите на ЗАНН. Възраженията на касатора са обсъдени от ВРС, но са счетени за неоснователни.

Действително в АУАН е посочено, че е издаден на 24.05.2024 г., а проверката е извършена на 19.06.2024 г., но както правилно е приел и ВРС, допусната техническа неточност по никакъв начин не е накърнила правото на защита на дружеството.

Въззивният съд не е обсъдил възражението, че в наказателното постановление адресът на дружеството не съответства на вписания адрес на управление към датата на издаване на НП, но това по никакъв начин не нарушава правото му на защита. Адресът е от значение с оглед уведомяването на нарушителя за съставения му АУАН и издаденото въз основа на него НП. В случая при съставяне на АУАН и НП, дружеството е било надлежно уведомено чрез упълномощено лице, поради което не са нарушени правата му, съответно не е налице нарушение на процесуалните правила. Правата си дружеството се е реализирало с подаване на жалбата до съда. Посоченият адрес на управление в АУАН и НП е вписаният такъв в ТР до промяната му, считано от 04.10.2024 г., когато е вписан нов.

Настоящата инстанция споделя изводите на ВРС и че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. Нито жалбоподателят твърди, нито установените по делото факти сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид и които да обусловят приложението на чл. 28 от ЗАНН. Случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН. Наложеното наказание е съобразено със законовия минимум, тежестта на нарушението и неговата специфика, и съответства на целите на чл.12 от ЗАНН. Посочените от касатора обстоятелства са относими при преценка за определяне размера на наложеното наказание, като в случая при съобразяването им е наложена санкция в минималния определен от законодателя размер. Законът за хазарта урежда специфични дейности, сред които организиране на хазартни игри и контролът върху дейността. Обект на увреждане или засягане от нарушенията са обществените отношения, свързани именно с тази специфична дейност на наказаното дружество. Административнонаказателната отговорност на нарушителя правилно и законосъобразно с оглед обществената опасност на извършеното деяние е ангажирана от АНО. Фактическата обстановка е установена и в НП и АУАН. За извършеното нарушение на наказаното лице е наложено наказание в предвидения от закона минимален размер. АНО е отчел обществената опасност от извършеното деяние - нарушение на задължителните правила при организиране на хазартни игри.

Законодателят принципно е предвидил по-тежки санкции и по-дълги срокове за административнонаказателно преследване на нарушенията, с които се засягат важни обществени отношения, свързани с хазартната дейност. В случая не се установяват извинителни причини относно нарушението.

С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира, че решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и предвид направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 80лв. Неоснователно е претендирането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за пред въззивния съд, тъй като съдът е присъдил такова в полза на НАП.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, , настоящият състав на Административен съд Варна

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 703/10.06.2025г. по НАХД № 4752/2024г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА „Ж. И СИНОВЕ“ ЕООД, [ЕИК], да заплати на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.