Р Е Ш
Е Н И Е
№ 487/17.07.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд,
Девети граждански състав
на седемнадесети юни две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Галя Ангелова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2661 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по искова молба от „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД срещу А.Х.Б..
Ищецът твърди, че на 28.11.2016 г. „Микро Кредит" АД като кредитор и ответникът
като кредитополучател сключили договор за заем CrediHome № 1171-10156633, по силата на който му бил предоставен заем в размер на 1 200 лв., срещу задължението да
върне сума в общ размер на 1 381,68 лв., представляваща чистата стойност на заема, ведно с договорната
лихва по него, при условията, посочени в
договора и общите условия към него, както следва: договорна
лихва в размер на 181,68 лв., 36 равни седмични погасителни вноски, в размер на 38,38 лв., като първата
погасителна вноска била платима на 09.12.2016 г.
На същата дата между тях бил
сключен и
Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1171-10156633, съгласно
който дружеството се задължило да му предостави пакет от допълнителни услуги, описани подробно в Приложение
№ 1 към договора. Съгласно клаузите на сключения договор, клиентът дължал заплащане на пакетна
цена за допълнителни услуги в размер на 259,20 лв., като му била предоставена
възможността да я заплати на 36 бр. равни седмични вноски, всяка в размер на 7,20 лв., при първа
погасителна вноска, платима на 09.12.2016 г. На основание сключения договор за допълнителни
услуги „Микро Кредит" АД, в качеството си на застрахователен посредник, предоставил на ответника финансиране и
разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит" АД
застраховка „Защита" към застрахователна компания „Уника Живот" АД,
конкретните условия по която били посочени в индивидуална застрахователна полица, която била предоставена на ответника и подписана
от него.
Съгласно сключения договор за допълнителни услуги, ответникът се задължил да върне на заемодателя платената от
страна на „Микро Кредит"АД застрахователна премия, в срок от 36 седмици, на равни погасителни вноски, дължими на падежните дати на
погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 19,80 лв., платими считано от 09.12.2016 г., или обща сума
за застрахователна премия 712,80 лв., която покривала следните застрахователни рискове: смърт вследствие на злополука,
трайна пълна неработоспособност над 50% вследствие на злополука и временна
неработоспособност вследствие на злополука и смърт в резултат на ПТП. На длъжника била начислена лихва за
забава, както следва: по договор за заем: 69,25 лв. за периода от 04.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението
в съда; по
договор за допълнителни услуги: 48,96 лв. за периода от 04.02.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Размерът на начислената лихва била съвкупност от лихвите
за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. Срокът на
договора бил
изтекъл на 11.08.2017 г. с последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно
изискуем, като ответникът не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. На 10.05.2017
г. било
подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между
„Агенция за събиране на вземания" ООД и „Микро Кредит" АД, по силата на
който вземанията на „Микро Кредит" АД срещу А.Х.Б., произтичащи от
Договор за заем CrediHome № 1171-10156633 и Договор за допълнителни услуги към
заем CrediHome № 1171-10156633 и двата от дата 28.11.2016 г. били прехвърлени изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството
- кредитор. Ищецът качеството си на цесионер бил упълномощен от името на цедента и за своя
сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което имал изрично пълномощно от
законният представител на „Микро Кредит" АД. На ответника било изпратено писмо за станалата цесия от „Микро
Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, изпратено чрез
Български пощи с известие за доставяне. Писмото се било върнало в цялост с
отбелязване върху обратната разписка „непотърсена пратка". На 15.10.2018 г.
ищецът
изпратил
повторно писмо до ответника, съдържащо Уведомително писмо за извършена цесия, ведно с покана за
доброволно изпълнение чрез куриер,
което отново се върнало в цялост. След това
било изпрането ново уведомително писмо изх № УПЦ-С-МКР/1171-10156633
от 02.11.2018 г., като видно от обратната разписка към товарителница № 68069177 то било получено лично от
ответника. Сочи се и че за заплащането на процесните суми
подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано
ч. гр. д. № 1385/2018 г. По него била издадена исканата заповед за изпълнение, но тя била връчена на ответника при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното се иска да бъде постановено
решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца следните суми: 961,65 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за заем CrediHome №
1171-10156633 от 28.11.2016 г.; 107,63 лв.,
представляваща договорна лихва по договора за заем за периода от 03.02.2017 г.
до 11.08.2017 г.;
201,60 лв., представляваща сума за допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 03.02.2017 г. до 11.08.2017 г.;
554,40 лв.,
представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода от 03.02.2017 г. до 11.08.2017 г.; 69,25 лв.,
представляваща лихва за забава по договора за заем за периода от 04.02.2017 г.
до датата на подаване на заявлението в съда; 48,96 лв.,
представляваща лихва за забава по договора за допълнителни услуги
за периода от 4.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; прехвърлени с Приложение № 1 от 10.05.2017 г. към рамков договор от 16.01.2015 г. за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Микро Кредит" АД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, както и
законна лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените деловодни разноски в
настоящото производство и в развилото се заповедно производство.
Ответникът, чрез
назначения му особен представител, счита предявените искове
за допустими, но неоснователни и ги оспорва по основание и по размер. Твърди, че процесният договор за заем бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 от с.з. Чл. 3 от
договора за допълнителни услуги
бил недействителен, поради противоречие с
императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а и нямало доказателства заемателят да се възползвал от тези допълнителни
услуги. Липсвали и данни
застрахователната премия по сключената застраховка
„Защита" да е била преведена на „Уника Живот" АД. Твърди се, че ищецът не притежавал
качеството на цесионер, тъй като не били спазени разпоредбите на чл. 99 ЗЗД,
както и липсвало съобщаване на
длъжника за извършената цесия. Предвид
изложеното се иска да бъдат отхвърлени предявените искове.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 28.11.2016 г. ответникът и „Микро Кредит" АД са сключили договор за заем CrediHome № 1171-10156633 и договор за допълнителни услуги към него, които наред с исканията за сключването им, Общите условия към договор за заем
CrediHome и застрахователна полица за застраховка „Защита" № МС320141171-10156633 са
представени по делото и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и
посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при
преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
С рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., изм. с Анекси № 1 от 11.12.2015 г. и № 3 от 06.12.2016 г. към него, „Микро Кредит" АД е прехвърлило на ищцовото дружество свои вземания, подробно описани в Приложение № 1, сред които и спрямо ответника.
С писмо към същия договор „Микро
Кредит" АД
е потвърдило извършената цесия
съгласно горепосочения договор.
С пълномощно „Микро Кредит" АД е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД с правото да уведоми от негово име длъжниците за извършената цесия.
С писма изх. № УПЦ-П-МКР/1171-10156633 от 15.05.2017 г., от 15.10.2018
г. и от 02.11.2018 г. ищецът, в качеството си на пълномощник на „Микро Кредит" АД, е
уведомил ответника за извършената цесия и го е поканил в 5-дневен срок от получаването да погаси задължението.
Според представените обратни разписки към известията
за доставяне първите две писмата са непотърсени от получателя, а третото му е
било връчено лично.
В писмо изх. № 46240219 от 10.06.2019 г. от ЗК "УНИКА" АД е посочено, че на 07.12.2016 г. по застрахователна полица „Защита" № МС320141171-10156633 от 28.11.2016 г. е постъпило с общ банков превод плащане на еднократна премия от "Микро Кредит" АД в качеството му на застрахователен агент на застрахователя. Посочено е още, че тъй като плащането е извършено посредством "масови платежни нареждания", които съдържат общи суми и за други лица, евентуалното разкриване на тази информация би нарушило ЗЗЛД.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 1385/2018 г. по описа на РС - Хасково, приложено
по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 10561/31.05.2018 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена
Заповед № 629/01.06.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите от 961,65 лв. за главница по договор за заем CrediHome № 1171-10156633, 107,63 лв. - договорна лихва по него от 03.02.2017 г. до 11.08.2017 г., 69,25 лв. - лихва за забава по него от 04.02.2017 г. до
30.05.2018 г., 201,60 лв. - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги към договора за заем за
периода от 03.02.2017 г. до 11.08.2017 г., 554,40 лв. - застрахователна премия по договора за допълнителни услуги
за периода от 03.02.2017 г. до 11.08.2017 г., 48,96 лв. - лихва за забава по договора за допълнителни услуги
от 04.02.2017 г. до 30.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на постъпване
на заявлението - 31.05.2018 г. до окончателното изплащане; както и направените по
делото разноски от 38,87 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с Разпореждане от 26.09.2018
г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си
в едномесечен срок и последният е сторил това.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обективно и
неоспорено от страните, се установява, че кредитът по
процесния договор за заем е бил усвоен от ответника, който е внесъл по него
сумата от 628,40 лв., като размерите на останалите дължими суми са: 961,65 лв. за главница по
договора за заем; 107,63 лв. – договорна лихва, 201,60
лв. – пакет услуга, 554,40 лв. – застраховка, 11,24 лв. - лихва за забава по
договора за заем и 5,32 лв. - лихва за забава по договора за допълнителни услуги.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединение искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими,
доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу
длъжника в
едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно
процесните вземания при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК.
По съществото на спора съображенията на съда са следните:
По исковете, основани на договор за заем CrediHome № 1171-10156633 от 28.11.2016 г.
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени
доказателства се установява по несъмнен начин, че между
ответника и „Микро Кредит"
АД е бил сключен валиден договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съдържанието му е подробно
регламентирано в представените договор
CrediHome № 1171-10156633 от 28.11.2016 г., искането за сключването му и Общите условия към договор за заем CrediHome.
Те са подписани и от ответника, като автентичността им не е оспорена от него. Ето защо следва да се
приеме, че той е породил уговорените с него правни
последици, а именно дружеството му е
отпуснало кредит в размер на 1 200,00 лв., който е трябвало да погаси чрез изплащането
на определени вноски в предвидените срокове и размери. Обстоятелството,
че във всяка погасителна вноска не е посочена частта от главницата и
възнаградителната лихва, която потребителят дължи, не води до нарушение
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, доколкото тези елементи са посочени точно и ясно, макар и общо
в размките на целия период, а и е утвърдена търговска практика първоначално
потребителят да заплаща по-голям размер на възнаградителната лихва от месечната
погасителна вноска, а след това от главницата. На следващо място, не се
спори между страните, а от и кредитирано заключение на вещото лице Т.М. се
установява, че ответникът не е погасявал текущите си задължения съобразно
уговореното, както и размерът на непогасения остатък на дължимите от него
вноски. По делото не се твърди, а и не са ангажирани доказателства за
изплащането им до момента. От приетия и неоспорен рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., изм. с Анекси № 1 от 11.12.2015 г. и № 3 от 06.12.2016 г. към него, и Приложение № 1 се установява, че
процесните
вземания по договора за заем са прехвърлени валидно
на ищеца. В случая е спазено и изискването на чл. 26, ал. 1 ЗПК, тъй като в Общите условия е предвидена възможността заемодателят да
прехвърли правата си по него на трето лице. Действително, съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето, като то има действие спрямо спрямо последния от деня на
съобщаването – чл. 99, ал. 4 от с.з. Така установеното задължение на цедента
има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на
лице, което не е носител на вземането. Няма пречка, обаче цедентът
да упълномощи цесионера да изпрати съобщението до длъжника, тъй като не се касае за
лично и незаместимо действие, а и
съгласно чл. 36, ал. 2 ЗЗД последиците от това действие възникват
направо за представлявания. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото преди образуваното съдебно
производство по предявен иск за прехвърленото вземане, както е и в настоящия случай, не може да бъде игнорирано. Ето защо следва да се приеме, че договорът за цесия има действие спрямо длъжника - ответник и тъй като
същият не твърди да е извършил плащане на прехвърлената сума, то цесионерът - ищец се
явява носител на спорните вземания за главница, договорна лихва и
обезщетение за забава. Размерите им, определени от вещото
лице за релевантния период, възлизат на 961,65 лв. за главница, 107,63 лв. за договорна лихва и 11,24 лв. за лихва за забава.
Вземането за главница е дължимо ведно с поисканата
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 1385/2018 г. по описа на РС – Хасково
- 31.05.2018 г. до окончателното й изплащане.
Предвид изложеното исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло, а този по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за сумата от 11,24
лв., а в останалата част - за
разликата над нея до пълния предявен размер от 69,25 лв. – да бъде отхвърлен.
По исковете, основани на договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № 1171-10156633 от 28.11.2016 г.
Тези искове са неоснователни.
На първо място по
делото липсват доказателства, че уговорените услуги реално са били извършвани от изпълнителя, респ. са били
ползвани от ответника, за да се дължи тяхното заплащане, а предоставянето им е изрично оспорено с отговора на исковата молба. Претенцията за законна
лихва за забава има акцесорен характер по отношение на
главното задължение и присъждането й зависи от неговата съдба. Доколкото съдът приема,
че в случая то не съществува, тя също
се явява неоснователна. По отношение
на застрахователната премия следва да се отбележи, че
заплащането й
не може да се приеме за доказано по
несъмнен начин, а това обстоятелство също е спорно. От представеното писмо изх. № 46240219 от 10.06.2019 г. би могло да се приеме,
че в случая е налице само евентуална вероятност за неговото осъществяване, но вероятността дори и в най-голяма степен не е пълно
установяване. Необходимо е да бъде изключена всяка друга възможност, каквото не
е постигнато в настоящото производство, a противното би означавало да се наруши
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. То поражда и задължението на съда да приеме,
че този релевантен факт не се
е осъществил в обективната действителност. А щом
фактът не се е осъществил,
не могат да възникнат и неговите правни последици. На следващо място, от ангажираните от ищеца писмени доказателства не може да се направи категоричен и обоснован извод, че по силата на рамковия договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., изм. с Анекси № 1 от 11.12.2015 г. и № 3 от 06.12.2016 г., „Микро
Кредит" АД му е
прехвърлило вземанията си към ответника по процесния договор за допълнителни услуги. Това е така, защото нито в самия договор, нито в Приложение
№ 1 към него,
те не
са
индивидуализирани по надлежния
начин. В същото е подробно описан единствено сключения договор за заем, поради което съдът не може да извърши проверка дали вземанията по втория договор действително
са включени в обхвата на процесната цесия и какви точно са по основание,
размер, период и т.н. Ето защо не може да се приеме за безспорно доказано, че те са част от предмета на
договора от
16.01.2015 г., изм. с Анекси № 1 от 11.12.2015 г. и № 3 от 06.12.2016 г. В този смисъл са и
Решение № 92 от 14.03.2016 г. по в. гр. д. № 97/2016 г. и Решение № 155 от 26.04.2016 г. по в. гр. д. № 187/2016 г., двете по описа на ОС – Хасково.
В заключение може да се обобщи, че по делото ищецът не установи при условията на пълно главно доказване своята
активна материалноправна легитимация, а именно, че е
носител на спорните вземания за
сумите от: 201,60 лв.,
представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за
периода от 03.02.2017 г. до 11.08.2017 г.; 554,40 лв.,
представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода от 03.02.2017 г. до 11.08.2017 г.; и 48,96 лв.,
представляваща лихва за забава по договора за допълнителни услуги
за периода от 04.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда.
При това положение исковете
за тези суми следва да бъдат отхвърлени, като не е необходимо да
се обсъждат всички останали наведени от страните доводи, доколкото и при
разглеждането им не би се стигнало до по-различен резултат с оглед изложените
по-горе съображения.
Съгласно т. 12 на на
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС съдът, който разглежда специалните
установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване
на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е
погасил процесните суми. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността й за
сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1385/2018 г. по описа на РС –
Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са
действително направени и възлизат на 88,87 лв. за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, но съобразно установените по делото размери на спорните вземания, следва да бъдат намалени на 49,41 лв.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно
искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено
на същия следва да се присъдят такива в размер общо 412,05 лв., съразмерно на уважената
част от исковете и представения
списък по чл. 80 ГПК, включващи и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., определен съобразно чл.
78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във
връзка с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, предвид конкретиката на спора и осъществената защита. На ответника не се дължат разноски, тъй като по делото липсват твърдения и доказателства
за извършването на такива от негова страна.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, вр. с чл. 9 ЗПК,
вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на А.Х.Б., ЕГН ********** ***, че
дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис
– сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните
суми: 961,65 лева, представляваща неизплатена
главница по Договор за заем CrediHome № 1171-10156633 от 28.11.2016 г.; 107,63 лева,
представляваща договорна лихва по договора за заем за периода от 03.02.2017 г.
до 11.08.2017 г.; и 11,24 лева,
представляваща лихва за забава по договора за заем за периода от 04.02.2017 г.
до 30.05.2018 г.; прехвърлени с
Приложение № 1 от 10.05.2017 г.
към рамков договор от 16.01.2015 г. за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) между „Микро Кредит" АД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1385/2018 г.
по описа на Районен съд Хасково - 31.05.2018 г. до окончателното й изплащане, като иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
99, ал. 1, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
останалата част - за разликата до пълния предявен размер от 69,25 лева,
както и исковете за установяване съществуването на вземания
за сумите от: 201,60 лева,
представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за
периода от 03.02.2017 г. до 11.08.2017
г.; 554,40 лева, представляваща застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги за периода от 03.02.2017 г. до 11.08.2017 г.; и 48,96 лева, представляваща лихва за забава по договора за допълнителни услуги за
периода от 04.02.2017 г. до 30.05.2018 г., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА А.Х.Б., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 461,46 лева, от която 412,05 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 49,41 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 1385/2018 г. по описа на РС – Хасково, за която е издадена Заповед № 629/01.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/Петър
Вунов/