№………./гр.Варна,
…………………… год.
Варненският
апелативен съд, търговско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.Братанова
ЧЛЕНОВЕ:
М.Недева
Н.Дамянова
като
разгледа докладваното от съдията М. Недева в.ч.т.д.№ 77/2019 год. по описа на
ВАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.274 ал.1 т.2 ГПК вр. чл. 121 ГПК.
Образувано
е по подадена частна жалба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД,
ЕИК *********, гр. София срещу определение № 4175/26.11.2018г. на Варненския
окръжен съд, постановено по т.д.№ 852/2018 год., с което съдът е оставил без
уважение обективираното в отговора на исковата молба
от дружеството възражение за местна неподсъдност на спора. По съображения,
подробно изложени в жалбата и свеждащи се до отричане на правото на
процесуалния субституент, предявил иска по чл.134 ЗЗД, да се възползва от изборната местна
подсъдност, предоставено на потребителя, ако той би предявил директно иска си
срещу застрахователя, моли съда да отмени обжалваното определение, да уважи
възражението му за местна подсъдност на спора, прекрати производството по
делото и изпрати същото на СГС по компетентност.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от
ответната по жалбата страна, в който се релевират доводи
за нейната неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без
уважение.
Съдът,
след преценка на доказателствата по делото, намери следното :
Частната
жалба е депозирана в срок, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата се явява основателна, по следните съображения:
Производството
пред Варненския окръжен съд е образувано
по предявен иск от „А.П.Мьолер-Мерск А/С”, действащо
под търговското наименование „Мерск Лайн”, дружество
регистрирано
съгласно
законодателството на Дания, със седалище и адрес на управление гр. Копенхаген,
Дания срещу ЗАД „Виена Иншурънс Груп”, АД - гр. София
за заплащане на „Кръчмаров” ЕООД
суми, съставляващи главници, лихви и разноски по обезщетение за причинена пълна
загуба на превозван товар по рамков договор за транспортни услуги, който е
застрахован при ответника по Застрахователна полица № 3440А000625 по
застраховка „Отговорност на превозвача”, сключена на 18.02.2012г. за срок от
една година и настъпил покрит риск „Пожар” в рамките на действие
на застраховката.
Съищецът "Кръчмаров" ЕООД, гр. Белослав изразява становище за
допустимост и основателност на исковата претенция.
В срока за отговор е направено
възражение за неподсъдност на делото пред Варненския окръжен съд, тъй като седалището на ответника е в гр. София, което
обосновава подсъдност пред компетентния съд в гр. София, на осн.
чл.108 ал.1 ГПК.
За да се произнесе по направеното
възражение за неподсъдност на делото настоящият състав следва да изясни
понятието „потребител“ по смисъла на чл.113 ГПК и дали същото включва и ЮЛ –
търговско дружество, което е страна по договор за застраховка „Отговорност на
превозвача“.
Съгласно легалната дефиниция в пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Следователно, качество "потребител" по см. на
ЗЗП може да има само физическо лице. Това следва и от граматическото тълкуване
на разпоредбата на чл.113 ГПК, с която се цели допълнителна защита на
потребителите чрез правото на избор на местна подсъдност. Според цитираната
разпоредба, с която се дерогира правилото на чл.108
ал.1 ГПК, иск на потребител може да бъде предявен по техния постоянен или настоящ
адрес. Постоянен или настоящ адрес е индивидуализиращ признак само на
физическите лица, от което следва извода, че чл.113 ГПК е неприложим за
юридическите лица /понеже не е посочено и седалище/, респективно,
потребителската защита съгласно този текст на закона е неприложима за
юридическите лица.
Предвид изложеното съдът намира, че
разпоредбата на чл.113 ГПК е неприложима за съищеца-юридическо
лице, респ. – за неговия процесуален субституент, поради
което подсъдността на предявения иск следва да бъде определена по правилото на
разпоредбата на чл.108 ал.1 ГПК.
За пълнота следва да бъде казано и
това, че с определение № 518 от 25.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1855/2016
г., I т.о., ТК, е прието, че процесуалният субституент
при процесуално застъпничество по чл.134 ЗЗД относно права на потребител може
да упражни правото на избор на потребителя на местна подсъдност по чл.113 ГПК, като предяви иска по чл.134 ЗЗД по
постоянния / настоящ адрес на потребителя. ВКС не е изследвал въпроса дали
търговско дружество – страна по договор за застраховка "Каско на МПС" има качеството потребител по смисъла на чл.113 ГПК и не е формирал мотиви в тази насока.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 4175/26.11.2018г.
на Варненския окръжен съд, постановено по т.д.№ 852/2018 год.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 852/2018г. на
Варненския окръжен съд, търговско отделение и
ИЗПРАЩА делото на Софийски градски съд
по компетентност.
Определението може да се обжалва пред
ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба по реда на
чл.274 ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ