Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2019г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на
прокурора Александър А, като разгледа докладваното от съдията Д.Недева КНАХД
№2250 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба от ОД на МВР-Варна, чрез ст. юрисконсулт К Л-Аа срещу решение
№ 1297 от 26.06.2019г. на ВРС, постановено по НАХД № 1235/2019г., по описа на
ВРС, с което е отменено НП №
18-0819-000060/17.02.2018г. на Началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП
Варна, с което на А.В.Т., ЕГН ********** от гр. Варна за извършено нарушение на
чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лева.
В касационната
жалба се сочи, че постановеното решение е неправилно, постановено в нарушение
на материалния закон. Твърди се, че е налице пълно,
точно и ясно описание на нарушението с всички съставомерни признаци, както в
АУАН, така и в НП. За наказаното лице е налице яснота, срещу какви факти следва
да се брани и за какво нарушение следва да организира защитата си. Сочи се, че
наказанието е правилно определено, като се постигат целите на административното
наказание и по-специално индивидуалната превенция на наказанието. По
изложените съображения се претендира отмяна на решението на въззивния съд и
постановяване на друго по съществото на спора, с което се потвърди процесното
НП.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция касаторът, редовно призован не изпраща представител.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Поддържа доводите изложени в писмено
възражение. Счита, че районният съд е извършил задълбочен анализ на
доказателствата по делото и е достигнал до правилни фактически и правни изводи.
Обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба, което
обуславя липсата на касационни основания за отмяна. Не се установяват пороци
във връзка с валидността и допустимостта на решението. С оглед на изложеното,
отправя искане за оставяне в сила на въззивното решение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и дава заключение, че решението на
ВРС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на съда, като извърши
проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни
основания, констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол
пред настоящия съд съдебен акт.
Производството
пред ВРС е образувано след решение № 329/25.02.2019г. по КНАХД №3048/2018г. на
Административен съд-Варна, с което е отменено решение № 1490/14.09.2018 г. постановено по НАХД № 2407/2018 г. по описа
на ВРС, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 18–0819-000060/17.02.2018 г.,
издадено от началник група към ОД
на МВР Варна и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг
състав съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. От фактическа
страна ВРС е установил, че с
АУАН № 0355443/02.01.2018 год., административния орган е приел за установено,
че
на 13.12.2017 г., около 15,45 ч.
в гр.Варна, в района на подземен паркинг на бул.“///“ № ///, Т. е управлявала л.а.
„Фолксваген Кади“ с рег. № В6936ВВ, като при извършване на маневра с дясното
огледало блъска лявата ръка на движещия се пешеходец А Ж Сс ЕГН **********,
като с поведението си застрашава живота и здравето й, след което напуска
мястото без да уведоми службите за контрол на МВР – нарушения по чл.5,ал.1,т.1
от ЗДвП и чл.123,ал.1,т.2,б“а“ и „б“ от ЗДвП. Акта бил съставен по преписка рег.
№ 365000-47403/20.12.2017 г. след попълнено обяснение и декларация по чл.188 от ЗДвП.
Акта бил съставен и
предявен като в графата бележки и възражения било отразено, че има възражения,
без да бъдат конкретизирани. В срока по чл.44 от ЗАНН било направено възражение. АНО извършил проверка по възражението и с
мотивирано становище прекратил на основание чл.54 от ЗАНН административно
наказателното производство за нарушение на чл.123, ал.1,т.1 от ЗДвП, като издал обжалваното НП, с което за извършено
нарушение на чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП наложил на Т.
административно наказание глоба в размер на 20 лв.
В хода на съдебното
производство бил разпитан актосъставителя Г Г, който потвърдил изложеното в АУАН.
Посочил, че е съставил акта по преписка, въз основа на подадена от тъжителката
жалба в Първо РУ – ОД МВР Варна,
препратена до Сектор "Пътна полиция". Според Г се касаело за
ПТП, възникнало в подземен паркинг на бул. бул.
„///“ № // където лек автомобил, преминавайки край тъжителката е закачил
ръката й със страничното си огледало. За това нарушение и съставил акт на
водачката на лекия автомобил. Механизмът на настъпилото произшествие установил
по данни на жалбоподателката и на свидетел очевидец – портиера на паркинга.
Посочил, че пострадалата не е имала наранявания и не е посетила болнично
заведение, не е представила и медицинско за получени травми. Св.И В дал
показания, че е познат на А.Т., която му се била обадила по телефона, че около час стояла в подземния паркинг, като му
обяснила къде се намира. Свидетелят отишъл с автомобила си и установил след
разговор с пазача на паркинга, че автомобила на Т. бил „запушен“ от друг
автомобил, чиито водач според свидетеля умишлено не слизал да си премести
автомобила. Свидетелят предложил на пазача на паркинга да премести другия
автомобил, закачил го с теглич и го дръпнал на около 1,5 –
В това време Т.
извършвала маневра с автомобила, за да обърне колата, а собственичката минала
от вътрешната страна на колата си към шофьорската врата, за да спре алармата.
Твърди, че Т. се движили зад него на разстояние от около метър-два.Спрял на
горната бариера за излизане, а Т. спряла до пазача, разменила си няколко думи с
него. Твърди, че не е било възможно св.Сотирова да се е движила пеша, за да
излезе от паркинга, тъй като е било много тясно.
От показанията на
св.ИГ се установило, че е охранител в подземния паркинг в сграда на бул. „///“ № //и на 13.12.2017 г. бил на работа.
Според свидетеля, Т. била паркирала на служебното паркомясто на Сотирова, което
било обозначено с табели. Когато Сотирова дошла на работа установила, че
служебното й паркомясто е заето, поради което паркирала пред автомобила на Т..
Твърди, че на всеки който паркирал обяснявал, че има „часови места“ и следва да
спират там, но Т. не се била съобразила
с указанията му. Твърди, че разбрал, че има проблем когато Т. отишла при него и
му казала, че някой е паркирал пред нейния автомобил. Установил, че Т. е спряла
на служебно място, след което се обадил на рецепцията и разбрал, че Сотирова е
на съвещание и веднага след това ще слезе.
По-късно разбрал,
че Т. е извикала човек, за да изтегли автомобила на Сотирова и когато
последната слязла възникнал словесен конфликт между двете.
Чувайки караницата
свидетелят тръгнал да види какво става и видял Т. да се задава иззад ъгъла с
пикапа си и, при което ударила Сотирова в лакътя със страничното огледало на
автомобила си. Посочва, че към момента, в който е станало съприкосновението
между автомобила на Т. и Сотирова, последната е завила зад ъгъла на паркинга,
пресякла пътя на движение на автомобила на Т. и тръгнала към него.
В показанията си
св.А Спосочила, че на 13.12.2017 г. около 15:45 часа се намирала в служебния
паркинг в сградата „Sentral point“ на бул. бул.
„///“ № // където А.Т., била спряла на две от служебните места на фирмата й. Тъй като Т.
била паркирала на две от служебните места Сотирова се наложило да паркира пред
нейния автомобил, защото нямало други свободни места. При такива случаи охраната
на паркинга се обаждал в офиса и тя слизала, за да премести автомобила. И този
път е станало така, но не могла да слезе веднага след позвъняването, тъй като
имала служебен конферентен разговор. В първия възможен момент след приключване
на разговора слязла в паркинга, като установила, че автомобила и е изместен, а Т.
се канела да тръгне. Сотирова поискала да говори с Т., тъй като искала да
установи дали по служебния автомобил няма повреди, но последната потеглила. Тя
се опитала да стигне до охрана, която да задържи Т. и да направи снимки на
автомобила и, при което според свидетелката Т. се насочила към нея и я ударила
по лявото рамо с дясното огледало на автомобила.
Свидетелката сочи,
че е прегледала записите от охранителната камера на паркинга, но нямало записи
на конкретната ситуация, тъй като във вътрешността на паркинга нямало поставени
камери. Твърди, че Т. я е преследвала.
Съдът кредитирал
показанията на свидетелите Г Г и ИГ, като незаинтересовани, обективни, логични
и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. По отношение показанията
на свидетелите В и Сотирова ги кредитирал частично, по отношение мястото и
времето на инцидента, като в останалата им част съобразил, че както В, така и
Сотирова са заинтересовани, първия като близък до тъжителката, а Сотирова като
жалбоподателка.
За да отмени процесното НП, ВРС приел, че обжалваното НП е необосновано, тъй като в
хода на съдебното производство не са събрани доказателства, че Т. е извършитела
вмененото в АУАН нарушение на чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Настоящия състав на
съда, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
както и след извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания
съдебен акт с материалния закон, намира касационната жалба за основателна.
Решението на ВРС е неправилно, като постановено в нарушение на материалния
закон.
При цялостната проверка на
атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на
разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е
направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на
административнонаказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно
в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Изрично в
съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП е посочено, че наказаното
лице със странично дясно огледало блъска лявата ръка на движещ се
пешеходец-Сотирова, като с поведението си застрашава живота и здравето й, след
което напуска мястото без да уведоми службата за контрол на МВР.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Това нормативно установено положение има за
последица разместването на доказателствената тежест в процеса, при което
нарушителят е този, който по пътя на пълно и главно доказване следва да
опровергае съдържащите се в АУАН констатации, свързани с нарушението. Имайки
предвид факта, че ответникът по касация не е ангажирал доказателства, установяващи
противното, а напротив, съдействал е с обясненията си за отразяване на фактическата
обстановка, настоящата инстанция намира, че установената в АУАН фактическа
обстановка и възпроизведена в НП е доказана. Нещо повече, тя е била подкрепена
пред районния съд от показанията на актосъставителя и свидетеля очевидец, като
на последния са снети обяснения на 02.01.2018г. и детайлизирани и кореспондиращи с показанията
дадени пред съда. По делото са приобщени
докладни записки, които по съществото си
представляват неоспорени официални свидетелстващи документи. Приобщени са
обясненията на очевидеца, на наказаното лице, дадени след инцидента, както и
възражението срещу АУАН, подробно разгледано от шестчленна комисия с изводи
обективи в справка с рег.№819-4239/14.02.2019г.
изготвена до Началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Варна. Ето
защо, изложените правни изводи от първоинстанционния съд, че НП е необосновано, не се споделят от настоящият касационен състав.
При преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност с оглед на
фактически извършени действия от наказаното лице сочат на извършено нарушение
от обективна и субективна страна и
осъществяват състава на вмененото нарушение.
Нарушението е установено от събраните по
делото доказателства, същото е извършено от наказаното лице, правилно е
квалифицирано и е наложено административно наказание, съобразно приложимата
санкционната разпоредба.
По
изложените съображения съдът приема, че касационната жалба е основателна,
налице са отменителни основания по чл. 348, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК поради което следва да бъде
отменено и бъде постановено ново по съществото на спора, с което се потвърди
издаденото наказателно постановление.
Водим
от гореизложеното, Административният съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1297 от
26.06.2019 г. на ВРС, постановено по НАХД № 1235по описа на ВРС за 2019г.
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0819-000060/17.02.2018 год. на Началник група към ОД МВР Варна, сектор
ПП-Варна, с което на А.В.Т., ЕГН ********** от гр. Варна за извършено нарушение
на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: