№ 90
гр. Плевен, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на първи октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. Д.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Търговско дело №
20254400900087 по описа за 2025 година
ИСК с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 ГПК с цена на
39 115, 44 лв.
Ищецът „ЗЪРНЕНИ ХРАНИ – ДМ“ЕООД с ЕИК*** твърди, че със
Запис на заповед от 16. 02. 2023 г. ответното дружество „ИЗИ КОМЕРС“
ЕООД с ЕИК***, със седалище гр. Плевен се е задължило безусловно да
заплати на ищеца или на негова заповед сумата от 39 115, 44 лв., като падежът
на задължението е 01. 08. 2023 г. Твърди се, че менителничният ефект е
авалиран от ответника С. Д. П. с ЕГН**********, който е управител на
ответното дружество. Посочено е, че записът на заповед е редовен от външна
страна и притежава законоустановените в чл. 535 ТЗ реквизити. Твърди се, че
на падежа на записа на заповед ответната страна не е направила плащане на
сумата и задължението не е погасена и към момента на предявяване на иска.
По тези причини ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417, т. 10 ГПК, образувано е ч. гр. д. № 238/ 2025 г.
по описа на РС- Плевен и заявлението е уважено, като е издадена заповед за
изпълнение. Твърди се, че срещу заповедта за плащане е постъпило
възражение от ответниците, поради което ищецът предявява иска си с правно
основание чл. 422 ГПК за установяване на вземането си.
Ищецът е отправил искане до съда да постанови решение, с което да
1
се признае за установено по отношение на ответниците, че солидарно дължат
на ищеца сумата от 39 115, 44 лв., представляваща неизпълнено задължение
по запис на заповед от 16. 02. 2023 г. с падеж на 01. 08. 2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК, както и че солидарно дължат съдебни разноски в
размер на 782, 31 лв. държавна такса и 2160 лв. адвокатско възнаграждение,
присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен
лист, издадени по ч. гр. д. № 238/ 2025 г. по описа на РС- Плевен, както и да
заплатят направените разноски в настоящото исково производство.
Ответниците „ИЗИ КОМЕРС“ ЕООД с ЕИК*** и С. Д. П. с
ЕГН********** не са изразили становище по предявения иск. чл. 422 вр. чл.
415, ал.1 ГПК с цена на иска 39 115, 44 лв. Същите не са се представлявали в
съдебно заседание и не е постъпвало искане производството по делото да се
разглежда в тяхно отсъствие.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 16. 02. 2023 г. ответното дружество като издател е подписал запис
на заповед, като се е задължил да заплати на ищеца сумата в размер на 39115,
44 лв. по договор за стоков кредит № 2023 – 6 – СС/ 16. 02. 2023 г. на падежа
01. 08. 2023 г. по банкова сметка, посочена в записа на заповед. Записът е
подписан от представители на двете дружества и от солидарния длъжник
вторият ответник С. Д. П..
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК, за което е образувано ч. гр. д. 238/ 2025 г. по описа на РС- Плевен.
С Разпореждане № 556/ 14. 01. 2025 г. е постановено да се издаде
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и такава е
издадена № 86/ 14. 01. 2025 г. въз основа на записа на заповед.
Срещу заповедта е подадено възражение, в което е отразено, че записът
на заповед обезпечава изпълнение на договор от 16. 02. 2023 г., по който
ищецът е доставил на ответното дружество 25. 200 тона тон Амониев нитратна
стойност 30 088, 80 лв. с ДДС. Посочено е, че не става ясно как е формирана
сумата от 39 115, 44 лв.
2
Въз основа на постъпилото възражение районният съд с Определение
№ 2327/ 07. 05. 2025 г. е указал на ищеца , че в едномесечен срок от
получаване на съобщението има възможност да предяви иск за установяване
на вземането си, като довнесе допълнително дължимата държавна такса.
Съобразно указанията на съда ищецът е предявил иска си пред ОС- Плевен и е
образувано настоящото производство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
В първото и единствено открито съдебно заседание ищецът е
отправил искане за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 ГПК.
Съдът с определение преди приключване на съдебното дирене е
обявил на страните, че ще се произнесе с неприсъствено решение.
Съгласно чл. 238, ал.1 ГПК ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска.
Разпоредбата на чл. 239, ал.1 ГПК въвежда допълнителни
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение , а именно: когато
на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;искът вероятно е
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на
направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Предпоставките по чл. 238, ал.1 и чл. 239, ал.1 ГПК са кумулативно
свързани, поради което следва да се установят. В случая ответниците не са
представили отговор на исковата молба и не са се явили в първото по делото
съдебно заседание, липсва молба делото за се разглежда в тяхно отсъствие. По
отношение на втората група предпоставки на ответниците са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание.
По отношение на предпоставката за вероятната основателност /
неоснователност на иска въз основа на представените по делото писмени
доказателства съдът приема, че е налице вероятна основателност на иска с
3
оглед на това, че записът на заповед, на която се основава иска притежава
всички реквизити за неговата действителност съгласно чл. 535 ТЗ.
Твърденията на ищеца затова, че претендираната сума не е заплатена от
ответниците не са оспорени от ответниците. Същите не са доказали и
твърденията си за обезпечителната функция на записа на заповед по
отношение на договор за доставка на торове от ищеца на ответниците,
съответно липсват доказателства за каузална връзка на записа на заповед с
договор между страните. Ищецът твърди, че е налице абстрактна сделка при
записа на заповед независимо от посочването на договор от 16. 02. 29023 г. и
това обстоятелство не е оборено от ответниците и не е доказана каузална
връзка между записа на заповед и договор за доставка.
С оглед изложеното съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 238,
ал.1 и чл. 239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Съгласно чл.239, ал.3 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. В случая в
мотивите на настоящото решение са разгледани предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, поради което не следва да се
излагат мотиви по съществото на спора.
Съдът счита, че следва да се признае за установено по отношение на
ответниците, че същите дължат на ищеца сумата от 39 115, 44 лв.,
представляваща неизпълнено задължение по Запис на заповед, издаден на 16.
02. 2023 г., с падеж на 01. 08. 2023 г., за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 86/ 14. 01. 2025 г. по ч. гр. д. №128/
2025 г. по описа на РС- Плевен, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК - 13. 01. 2025 г. до
окончателното й изплащане.
Ответниците следва да бъдат осъдени на основание чл. 78, ал.1 ГПК и
т. 11г от ТР №4/ 18. 06. 2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/ 2013 г. на ОСГТК
съгласно което съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
4
заповедното производство.
Ответниците солидарно следва да заплатят и направените по делото
разноски от ищеца в исковото производство съобразно представения списък
по чл. 80 ГПК в размер на 782, 31 лв. държавна такса за предявяване на иска и
адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415,
ал.1 ГПК по отношение на ответниците „ИЗИ КОМЕРС“ ЕООД с
ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.“Цар
Калоян“ № 13, ет.1, ап.2, представлявано от С. Д. П. и С. Д. П. с
ЕГН**********, с постоянен адрес гр. Плевен, ж. к. „****, че ДЪЛЖАТ
СОЛИДАРНО на ищеца „ЗЪРНЕНИ ХРАНИ – ДМ“ЕООД с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление гр. Долна Митрополия, обл.Плевен,
Индустриална зона, база „Зърнени храни – ДМ“, представлявано от
управителя Ц.И.Ц. - Иванова сумата от 39 115, 44 лв., представляваща
неизпълнено задължение по Запис на заповед, издаден на 16. 02. 2023 г., с
падеж на 01. 08. 2023 г., за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 86/ 14. 01. 2025 г. по ч. гр. д. №128/ 2025 г. по описа
на РС- Плевен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК - 13. 01. 2025 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. т. 11г от ТР №4/ 18. 06.
2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/ 2013 г. на ОСГТК „ИЗИ КОМЕРС“
ЕООД с ЕИК*** и С. Д. П. с ЕГН********** солидарно да заплатят на
„ЗЪРНЕНИ ХРАНИ – ДМ“ЕООД с ЕИК*** направените деловодни
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. №238/ 2025 г. по описа на
РС- Плевен в размер на 782, 31 лв. държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 2160 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 вр. чл. 80 ГПК„ИЗИ
5
КОМЕРС“ ЕООД с ЕИК*** и С. Д. П. с ЕГН********** солидарно да
заплатят на „ЗЪРНЕНИ ХРАНИ – ДМ“ЕООД с ЕИК*** направените
деловодни разноски в исковото производство по т. д. № 87/ 2025 г. в
размер на заплатена държавна такса при предявяване на иска в размер
на 782, 31 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лв.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
СРЕЩУ НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ може да бъде
подадена от ответниците молба за неговата отмяна при условията на чл.
240, ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му пред ВТАС.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
6