Р Е Ш Е Н И Е
№ 240/29.8.2018г.
Варненският окръжен
съд Наказателно отделение
На двадесет и девети август две хиляди и осемнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АСЕН ПОПОВ
СТОЯН
ПОПОВ
СЕКРЕТАР: РОДИНА
ПЕТКОВА
ПРОКУРОР:РАДОСЛАВ
ЛАЗАРОВ
като
разгледа докладваното от съдия Марин Атанасов
ЧНД № 971 по описа на съда за 2018 г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е образувано по реда на чл.44,
ал.13 вр. ал.11 от ЗЕЕЗА за разглеждане на предложение от Окръжния прокурор на
гр. Варна за приемане за
изпълнение Присъда № 237/16 от
19.02.2016 г. състав на Наказателно отделение на Окръжния съд в Албервил
Р.Франция, с която
българският гражданин Т.П.Д., ЕГН **********
е бил признат за
виновен в извършено престъпление по чл.чл.
313-2 ал.7, 313-1 ал.1, 132-71, наказуеми по чл.чл. 313-2 ал.7, 313-7 и 313-8
от Наказателния кодекс на Френската Република са му били наложени наказания „лишаване от свобода" за
срок от три години и
глоба в размер на двадесет хиляди евро.
Според прокурора извършеното от лицето престъпление съответства на
това в чл.
чл.249 ал.4 и 321 ал.3 предл.2 т.2 от НК на Р България.
В съдебно заседание, представителят на
Варненска окръжна прокуратура поддържа предложението. Счита, че присъдата следва
да бъде приета за изпълнение, тъй като не са налице законовите пречки за това
посочени в чл.464 НПК.
Защитникът на осъденото лице подкрепя
аргументите на прокурора частично. Моли, да не бъде приемано за изпълнение
наказанието „глоба” в размер на 20 хиляди евро, тъй като такова по размер
наказание не е предвидено в съответстващия текст на чл.249,ал.3 НК, което е
ограничено до двойния размер на получената сума. Акцентира върху
обстоятелството, че в присъдата няма данни Д. да е получавал каквата и да било
сума в резултат на престъплението за което е призната за виновен. По отношение
на наказанието лишаване от свобода, предлага същото да бъде отложено по реда на
чл.66,ал.1 от НК.
Т.Д. заявява, че се придържа към становището
на защитника си.
За
да се произнесе по предложението на прокурора съдът съобрази следното:
С решение № 181/02.07.2018 г. по ЧНД
№ 697/2018 г., състав на Окръжен съд - Варна е отказал да изпълни Европейска
заповед за арест, издадена на 25.05.2018 год., от компетентния орган на
Република Франция – от Орнели Гутани – Зам. Прокурор към Окръжен съд на гр.
Албервил, по отношение на българския гражданин Т.П.Д., ЕГН **********, за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода, наложено с Присъда № 237/2016 год. на Окръжния наказателен съд на Албервил,
влязла в сила на
19.02.2016 год.
Същата била постановена в
отсъствието на исканото лице, за престъпления наказуеми по чл. 313-2, ал.7,
чл.313-7, чл.318-8 от Наказателен кодекс на Р. Франция, като ВОС е приел да приведе в изпълнение от Варненска окръжна прокуратура наложеното
наказание
Както вече бе
посочено с Присъда
№ 237/16 от 19.02.2016 г. състав на Наказателно отделение на Окръжния съд в
Албервил Р.Франция, е признал за виновен българският гражданин Т.П.Д.,
ЕГН ********** в извършено престъпление по чл.чл.
313-2 ал.7, 313-1 ал.1, 132-71, наказуеми по чл.чл. 313-2 ал.7, 313-7 и 313-8
от Наказателния кодекс на Френската Република, като са му
наложени наказания „лишаване от свобода" за срок от
три години и глоба в размер на двадесет хиляди евро.
Подсъдимият не е бил задържан във връзка с воденото срещу него производство.
В предложението на прокурора и становището на
представителя на ВОП в съдебно заседание сочат, че деянието за което Д. е бил е
бил осъден осъществяват признаците на съставите по чл.249
ал.4 и чл. 321 ал.3 предл.2 т.2 от НК на Р България.
Настоящия състав на съда приема частично, посочения
правен извод за съответния приложим материален закон, като действително деянията
на Д. извършени в периода 19.02-27.02.2014г., но от обективна и субективна
страна осъществяват признаците на престъпленията по чл.249,
ал.3 и чл. 321 ал.3 предл.2 т.2 от НК. От фактическа страна в присъдата е
описано деяние „поставяне на скиминг техника”, което според настоящия състав на
съда съответства на изпълнителното деяние „монтира техническо средство” по
смисъла на ал.3 на чл.249 НК, а не на ал.4 от посочения текст ,както се твърди
в предложението. Към момента на деянията за престъплението по чл. 249,ал.3 НК се
предвиждало наказание лишаване от свобода за срок от една до осем години и
глоба в размер двойния на получената сума. За престъплението по чл.321,ал.3,т.2
от НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от три до десет
години. Не са налице законови предпоставки за корекция на размера
на така определеното от френския съд наказание лишаване от свобода за срок от три
години. Същото на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в” от
ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим, с оглед
осъждането на Д. с присъда по НОХД №1776/2013г на РС Варна, влязла в сила на
30.05.2013г. Последното обстоятелство е основание за приложението на чл.68 от НК, по отношение на наказанието по цитираната присъда, но същото следва да бъде
сторено в друго производство. То на практика обаче е достатъчно да бъде
отхвърлена претенцията на защитата за приложението на чл.66, ал.1 от НК по
отношение на наказанието определено в
присъдата предмет на настоящото производство. Извън посочения аргумент, изрично
следва да се подчертае, че съгласно практиката на Съда на Европейския Съюз, която
има върховенство /примат/ над националното законодателство е недопустимо,
приемащата за изпълнение присъда юрисдикция, да изменя присъда издадена в друга
държава членка. А в разглежданата присъда, определеното наказание е
недвусмислено е ефективно и в каквато връзка е издадена ЕЗА, станала законен
повод и за настоящото производство. В този смисъл е решение от 21.09.2017г С - 171/16 /делото Бешков/ , където е
казано, че: т.3„ Член 3,
параграф 3 от Рамково решение 2008/675 трябва да се тълкува в смисъл, че
не допуска национална правна уредба, която предвижда, че националният съд,
сезиран с искане да определи за изтърпяване едно общо наказание лишаване от
свобода, като по-специално вземе предвид наказанието, наложено с предишна
присъда, постановена от съд на друга държава членка, може за целта да промени
начина на изпълнение на последното наказание”
На основание чл.
457, ал. 5 от НПК следва да бъде зачетено времето от 21.06.2018, през
което Т.Д. е бил задържан и с мярка за неотклонение задържане под стража, по
производството за признаване на ЕЗА, до привеждането на присъдата в изпълнение.
Изложеното предпоставя, че искането за
приемане за изпълнение на посочената присъда, постановена от съда във Франция относно
наказанието лишаване от свобода, е основателно.
Съдът установи, че с
Присъдата на съда в Албервил по отношение на Д. е било наложено и наказание „глоба”.
Съставът счита, че не е компетентен да коментира присъдата в тази част, тъй
като процедурата по чл. 44, ал. 13, вр. ал.11 от ЗЕЕЗА, вр. чл.457, ал.2 до 5
от НПК предмет на настоящето производство би могло да бъде само наказанието
лишаване от свобода. Допълнителното наказание глоба, наложено от чуждестранен
съд на държава членка на Европейския съюз, не се приема за изпълнение в
производство по реда на чл.457 от НПК. Спрямо същото наказание е приложим
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции. Посочения закон е
специален по отношение на НПК, приема условията по рамкови решения на Съвета на
ЕС в съответствие с Договора от Маастрихт, по който Република България е била страна,
а сега и е член на ЕС. В този смисъл е разпоредбата на чл.462 от НПК и
задължителната практика на ВКС на Р България
- ТР № 3/13 г. на ОСНК на ВКС.
Предвид гореизложеното и на основание чл.44,
ал.13, вр. ал.11 от ЗЕЕЗА, вр. чл.457, ал.2 до 5 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ
присъда
№ 237/2016 год. на Окръжния наказателен съд на Албервил Р.Франция, влязла в сила на 19.02.2016 год., с която с която българският гражданин Т.П.Д.,
ЕГН ********** е бил признат за виновен в извършено
престъпление по чл.чл. 313-2 ал.7, 313-1 ал.1, 132-71 от
Наказателния кодекс на Френската Република, съответстващи
на чл.249 ал.4 и чл. 321 ал.3 предл.2 т.2 от НК на Р България с наложено наказание „лишаване от
свобода" за срок от три години.
На основание чл. чл.57, ал.1, т.2, б. „в” от ЗИНЗС наказанието лишаване
от свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим.
На основание чл.
457, ал. 5 от НПК ЗАЧИТА времето
от 21.06.2018 до привеждането на присъдата в изпълнение., през което Т.П.Д.
е бил задържан и с мярка за неотклонение „Задържане под стража” по
производството за признаване на ЕЗА.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ да
бъде прието за изпълнение допълнително наложеното наказание глоба в размер на двадесет
хиляди евро
Решението е
подлежи на обжалване в 5-дневен срок от днес пред Апелативен съд –
Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: