Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 11.09.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 13670 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството са предявени от И.Е.К. против ЗАД „А.“ гр.София обективно съединени осъдителни искове за сумата 30 000лв., частично от 31 000лв., на основание чл.405 КЗ, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско и злополука“, и за сумата  586лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава за периода 10.08.2018г.-16.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащането.

Твърденията на ищеца са за сключен с ответника на 29.09.2017г. договор за имуществена застраховка „Каско и злополука“ за л.а.Мерцедес с ДК № *******при застрахователна сума от 31 000лв. С добавък от 06.10.2017г. ищецът поел правата и задълженията по договора, като собственик на автомобила. В срока на действие на договора на 20.05.2018г. установил, че паркираният около 12.30ч. на 18.05.2018г. в гр.София, ж.к.***на локалното платно до бл.*** автомобил бил противозаконно отнет, за което незабавно уведомил органите на МВР и застрахователя. Твърди кражбата да е покрит риск по застраховката и отправил претенция до ответника за заплащане на обезщетение. Ответникът постановил отказ, който ищецът счита за незаконосъобразен и в разрез с условията по договора за застраховка. Поради забава претендира обезщетение по чл.86 ЗЗД и присъждане на разноските по делото.

Ответникът оспорва исковете с възражение, че не е налице покрит по застраховката риск с позоваване на т.14.8 от общите условия. Твърди ищецът да е заявил неревни данни по отношение застрахованото превозно средство или събитието, изразяващи с това, че при завеждане на щетата декларирал автомобилът бил със сериозна техническа повреда в двигателя, поради която не е било възможно да се придвижва на собствен ход, а това от своя страна изключва неговото противозаконно отнемане. Оспорва претенцията за обезщетение по размер с релевирано възражение за надзастраховане. Оспорва началната дата на претендираната лихва за забава, както и иска за застрахователно обезщетение по размер. Противопоставя възражение за прихващане със сумата 474.30лв., представляваща четвърта неплатена вноска от застрахователната премия.

В допълнителната искова молба  ищецът сочи, че техническата повреда на автомобила се проявила преди паркирането му на мястото, от което впоследствие бил откраднат, като самата тя не била от естество да не се движи на собствен ход.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

Не е предмет на спор сключена комбинирана застраховка „Каско и злополука“ на 28.09.2017г. между ответника ЗАД „А.“ гр.София и В.К.Д., като собственик на л.а.Мерцедес  Е350 с ДК № *******. С договор от същата дата за покупко-продажба ищецът И.К. придобил правото на собственост върху автомобила и по силата на представения по делото добавък № 1/06.10.2017г. заместил в правата и задълженията по договора своя праводател.  Уговорена е застрахователна сума от 31 000лв. при клауза „Пълно каско“, застрахователна премия от 1897.20лв. платима на четири вноски всяка в размер на 483.79лв. и срок на застрахователно покритие 29.09.2017г.-28.09.2018г. Договорът е във формата предвидена в чл.345 КЗ, съдържа изискуемите по чл.346 КЗ съществени условия и е двустранно подписан, поради което е породил правно действие и обвързва страните при уговорените условия.

            Представено е удостоверение рег.№ 338200-7017/23.05.2018г. на 07 РУ на СДВР, в което е посочено, че на 20.05.2018г. ищецът подал сигнал за противозаконното отнемане на автомобила за времето от 12.30ч. на 18.05.2018г. до 05.40ч. на 20.05.2018г, в което бил паркиран в гр.София, ж.к.*******до бл.***. По случая е образувано ДП № *****1065/2018г. по описа на 07 РУ-СДВР срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.346, ал.1 НК, по което въпреки извършените действия извършителят не е разкрит, съответно автомобилът не е намерен. Видно от Постановление от 12.07.2018г. по пр.пр.№ 20188/2018г. на СРП по тази причина досъдебното производство е спряно.

            На 21.05.2018г. ищецът уведомил застрахователя за настъпилото събитие с подадено уведомление-декларация за щета по имуществената застраховка /стр.65/.  В приетите като доказателства заявление за противозаконно отнемане на автомобил и сведение /стр.66-67/ посочил, че преди кражбата автомобилът бил в добро състояние, но на 16.05.2018г. установил проблем „ритане“, след което започнал да пуши и по тази причина не го карал на ход. За последно бил паркиран на 18.05.2018г. с пътна помощ поради посочения проблем до бл.*** в кв.*******около 12.30ч., а на 20.05.2018г. установил липсата му.

            В показанията си разпитания по делото св.А.Б.заявява няколко дни преди кражбата ищецът да му споделил притеснение, че  автомобилът има някакво чукане и пуши, поради което го посъветвал да посети оторизиран сервиз. Тогава бил паркиран на бензиностанция, откъдето извозен от пътна помощ до мястото пред бл.***. Присъствал на извозването и сочи, че при качването запалил и се качил на платформата на собствен ход и по същия начин бил разтоварен. Свидетелят не знае техническото му състояние, но според него външно бил наред предвид това, че се движил самостоятелно. Има впечатления ищецът да е проявявал особени грижи към автомобила и държал всяка неизправност да се отстрани своевременно, като в конкретния случай по съвет на свидетеля взел решение преместването му да се извърши не на собствен ход, а с пътна помощ до установяване дали действително има технически проблем.

             Като доказателство е прието удостоверение за техническа изправност /стр.8/, видно от което автомобилът е преминал технически преглед на 23.02.2018г. показал техническа изправност с разрешение да се движи по пътищата отворени за обществено ползване.

            При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна следното:

Според предвиденото в застрахователния договор клаузата „Пълно каско“ обхваща случаите на кражба на застрахованото МПС /клауза К/. В т.14 от общите условия подробно и изчерпателно са изброени хипотезите, съставляващи изключен риск, при които застрахователят не покрива щети и не дължи плащането на обезщетение. Ответникът се позовава на т.14.8, съгласно която не се покрива пълна загуба или частична щета при заблуда на застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС или за застрахователното събитие /арг. от чл.408, ал.1, т.3 КЗ/. Конкретните твърдения са ищецът да е декларирал непосредствено преди кражбата автомобилът да е бил със сериозен технически проблем, поради който не е могъл да се движи на собствен ход и това изключва възможността да бъде противозаконно отнет. Тези твърдения съдът намира за недоказани, а и по същество възражението за наличие на изключен риск по смисъла на посочената клауза за неоснователно.

Напълно невярна е интерпретацията от ответника относно  декларираните в уведомлението обстоятелства за състоянието на автомобила. Видно от съдържанието му ищецът посочил, че автомобилът бил в добро състояние, но няколко дни преди кражбата установил „ритане“ и „пушене“, по която причина не го управлявал и на 18.05.2018г. чрез пътна помощ бил превозен и паркиран на мястото, от което впоследствие противозаконно отнет. Никъде няма изявление автомобилът да не е можел да се движи на собствен ход, нито посочения технически проблем да е определен като сериозен, т.е. от естество правещо невъзможно движението му. Така декларираното се потвърждава изцяло от  показанията на свидетеля, според които действително се е проявил някакъв технически проблем, но тъй като ищецът не бил наясно какъв и поради изразени притеснения предпочел да не го управлява, а да ползва услугите на пътна помощ за преместването му. От същите се установява още, че автомобилът е могъл да се движи на собствен ход.

Горното налага извода, че при уведомяването ищецът е декларирал добросъвестно и вярно обстоятелствата свързани със застрахованото МПС, поради което не е налице основание за приложение клаузата по т.14.8 от общите условия за изключен риск. Наред с това доказателствата по делото установяват настъпване на покрит по застраховката риск „кражба“ в срока на действие на договора, предпоставящо пораждане отговорността на ответника да заплати обезщетение.

Отговорността на застрахователя е в границите на застрахователната сума и на основание чл.386, ал.2 КЗ е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.

Възражението на ответника за надзастраховане не е подкрепено с доказателства, както и не се твърди и липсват доказателства да е била уговаряна фиксирана застрахователна стойност по чл. 387 КЗ.

В случая се касае за пълна загуба на застрахованото имущество /кражба/, поради което и вредите са съизмерими с пазарната стойност на застрахованата вещ към деня на настъпване на събитието. Видно от  застрахователната полица уговорената застрахователна сума е в размер на 31 000лв. Според заключението на вещото лице по изслушаната САТЕ стойността му при настъпване на покрития риск по средни пазарни цени възлиза на 30 000лв. Експертното заключение не е оспорено от страните, съдът го намира за компетентно и обективно дадено, поради което и приема тази стойност за действителна на застрахованото имущество. Това обуславя основателност на иска по чл.405, ал.1 КЗ за пълния предявен размер 30 000лв.

Ответникът е противопоставил възражение за прихващане със свое насрещно вземане, произтичащо от застрахователния договор, а именно неплатена четвърта последна вноска от застрахователната премия от 474.30лв.

В застрахователния договор страните постигнали съгласие уговорената застрахователна премия да се плати разсрочено на четири вноски, всяка от които в размер на 474.30лв. с падежи съответно 28.09.2017г., 28.12.2017г., 30.03.2018г. и 29.06.2018г. По делото не е спорно ищецът да е заплатил първите три вноски. Падежът на последната е настъпил на 29.06.2018г. по време след настъпване на застрахователното събитие.

Съгласно чл.369, ал.1 КЗ ако застрахователят има изискуемо вземане за застрахователна премия или друго изискуемо вземане по застрахователния договор, той може да ги удържи от вземане на застрахования или трето ползващо се лице към него, което произтича от застрахователния договор. Според ал.2 когато застрахователното събитие е настъпило, преди застрахователната премия да е издължена изцяло от застраховащия, застрахователят може да удържи неиздължената премия от дължимото застрахователно обезщетение или сума.

В разглеждания случай към деня на застрахователното събитие не е била погасена последната четвърта вноска от застрахователната премия в размер на 474.30лв. Към този момент тя не е била изискуема поради ненастъпил падеж, но и не е била платена на падежа или след това. Поради това и на основание чл.369, ал.2 КЗ за ответника е възникнало правото да удържи тази сума, което не е било осъществено извънсъдебно /арг. чл.103 ЗЗД/, а е предмет на заявеното съдебно възражение за прихващане. Оттук съдът намира, че в полза на ответника е налице неудовлетворено парично притезание, представляващо неплатена четвърта вноска от застрахователната премия по договора, с която в приложение на чл.104, ал.2 ЗЗД следва да се прихване насрещното му към ищеца задължение за обезщетение до размера на по-малкото. Следователно искът по чл.405, ал.1 КЗ вр. чл.386 КЗ е основателен и следва да се уважи за сумата 29 525.70лв.

По акцесорния иск за лихви по чл.86 ЗЗД съдът намира следното:

При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл.405, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни от представянето на застрахователя на всички изискуеми документи.

Не е спорно, че на 21.05.2018г. ответникът бил надлежно уведомен за настъпилото събитие и спрямо него предявена претенция за изплащане на обезщетение, като заедно с уведомлението представени документите предвидени в общите условия. Не се твърди, а и данни застрахователят да е поискал допълнително представяне на други документи по делото не са събрани, поради което срокът за изпълнение е започнал да тече от деня следващ уведомяването -22.05.2018г. и изтекъл на 05.06.2018г. Ответникът не се произнесъл в този срок, а отказал плащане на обезщетение след неговото изтичане /10.08.2018г./.

Ищецът претендира обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД от 10.08.2018г. /в исковата молба е посочена дата 10.05.2018г., но според съда се касае за техническа грешка, доколкото искането на страната е обвързано с деня на постановения от застрахователя отказ/. За този период до подаване на исковата молба върху определения размер на обезщетението 29525.70лв. лихвата възлиза на 557.71лв., изчислена по реда на чл.162 ГПК и до този размер следва да се уважи иска по чл.86 ЗЗД.

Следва да се уважи и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащането.

 

По разноските:

Ищецът е направил разноски общо от 4463.43лв., от които 1263.43лв. платена за исковете държавна такса, 200лв. депозит за вещо лице и 3000лв. платено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие. Възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Уговорения и платен размер от 3000лв. не е съответен на фактическата и правна сложност на делото и според съда следва да се намали до сумата 2000лв. Предвид това от общо направените разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца 3406.52лв. съобразно уважената част от исковете.

Ответникът е направил разноски по делото от 5лв. за издаване на съдебно удостоверение и е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 100лв. на основание чл.25, ал.1 от наредбата за заплащането на правната помощ вр.чл.78, ал.8 ГПК или общо разноски от 105лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК с оглед отхвърлената част от исковете в полза на ответника следва да се присъдят разноски от 1.73лв.

Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

 

 

ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на И.Е.К., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.********, сумата  29 525.70лв. на основание чл.405 вр. чл.386 КЗ, представляваща обезщетение по договор от 29.09.2017г. за имуществена застраховка „Каско и злополука“ за л.а.Мерцедес Е350 с ДК № *******за настъпило на 20.05.2018г. застрахователно събитие-кражба на автомобила, и сумата 557.71лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава върху застрахователното обезщетение за периода 10.08.2018г.-16.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба-16.10.2018г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.405 КЗ вр. чл.386 КЗ за разликата до пълния предявен размер 30 000лв., като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на ЗАД „А.“ гр.София за сумата 474.30лв. на основание чл.369, ал.2 КЗ, представляваща неплатена четвърта вноска от застрахователна премия по договор за имуществена застраховка „Каско и злополука“ от 29.09.2017г., както и иска по чл.86 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер 586лв.

ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕАД, ЕИК ********, гр.София да заплати на И.Е.К., ЕГН **********,от гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 3406.52лв.

ОСЪЖДА И.Е.К., ЕГН **********, от гр.София, да заплати на ЗАД „А.“, ЕАД, ЕИК ********, гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 1.73лв.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: