РЕШЕНИЕ
№ 3577
гр. Пловдив, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330118095 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.
Иск на Т. Н. А. , ЕГН **********, от .... , против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 ет.
2 офис 40 - 46, да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сума, дадена при
начална липса на основание – недействителен договор за потребителски кредит между
страните, или нищожна или недействителни отделни клаузи за неустойка и /или
възнаградителна лихва по същия.
Твърденията в исковата молба са , че между страните имало договор за паричен заем под №
....., сключен на дата 14.02.2017г. По силата на договора, А. получила назаем сума от 300
лева , който следвало да върне , ведно със възнаградителна лихва и неустойка, ако
кредитополучателя не представи точно посочено договорено обезпечение на кредитора.
Такова обезпечение не било представено; ищецът платил на ответника всички дължими по
договора суми, включително неустойка в размер от 61.44 лева и възнаградителна лихва от
10.48 лева , при фиксиран годишен процент по заема в размер на 40 % и посочен в
договора годишен процент на разходите от 47.29 %.
Твърди се обаче, че договорът е недействителен на основанията по чл. 11 от ЗПК, вр. с чл.
22 от същия закон; отделно са изложени твърдения, според които част от клаузите в
договора са нищожни или недействителни, поради противоречие с императивна правна
норма, поради заобикаляне на добрите нрави и поради прекомерност на договорената
неустойка. Предвид твърдяната недействителност на договора или неустоечната клауза,
1
платеното по тях се явявало дадено без основание, поради което се моли ответникът да бъде
осъден да го върне на ищеца, като му заплати сума от 50 лева платени по неустоечната
клауза и 50 лева по клаузата за кредиторово възнаграждение, ведно със законната лихва
върху тези суми от датата на подаването на исковата молба - 17.11.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, разноските по спора, а на процесуалния представител на ищеца (
адвокатско дружество ) – и хонорар по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В хода на делото е оттеглен иска в частта му , представляваща искане за връщане на
недължимо платена възнградителна лихва, а иска за връщането на неоснователно платената
сума за неустойка е увеличен по размера си до сума от 61.44 лева.
Ответникът оспорва иска, отрича нарушение на чл. 11 от ЗПК , отрича и основание за
нищожност на целия договор или отделни негови клаузи. Моли исковете да бъдат
отхвърлени.Също моли за присъждане на разноски .
Допустим осъдителен иск с правно основание в чл. 55 от ЗЗД.
Предвид изложеното от страните и ангажираните от тях доказателства , съдът съобрази
следното:
В хипотезата на чл. 55 от Закона за задълженията и договорите , следва ищеца да докаже
имущественото разместване между страните, а ответника – наличието на основание за това
разместване. Сключването на договора между страните не е спорно , представено и е копие
от същия на л. 18 и следващите от делото; установява се от представената от ответника
справка на л. 16 от делото , на която и ищеца се позовава, че неустойката за непредставено
обезпечение е платена до размер от 61.44 лева, а кредиторовото възнаграждение – в размер
от 10.48 лева. И двете суми са платни точно , съобразно изначално предвидения между
страните погасителен план. Макар и изходящ от страната частен документ, с тази справка
ответникът – издател признава неизгодния за него в хипотеза по чл. 55 от ЗЗД факт на
получаването на сумата , при което съдът следва да кредитира справката и нейното
съдържание и да приеме , че имуществено разместване между страните има.
Така основния въпрос по делото е , дали договора между страните е годно основание за
имуществено разместване по смисъла на чл. 55 от ЗЗД. Основания за общата му
недействителност според чл. 22 от ЗПК не се намериха, но е недействителна - нищожна –
клаузата на чл. 4 ал. 2 от същия , която предвижда неустойка при непредставяне на
обезпечение на вземанията на кредитора по договора, тъй като противоречи на добрите
нрави; липсата на представени обезпечения е безспорен факт. С оглед дадените от ВКС в
ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се каже , че тази
неустойка не разполага с присъщите си функции. Тя не обезпечава вземане на кредитора за
вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението на
ответника да представи обезпечение. Пак по същата причина, неустойката няма
възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове
законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент е значителен, почти три четвърти
части от главницата. Изводът на съда е , че плащането на сумата по тази неустойка е
2
самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на добрите нрави. Тази клауза е и
неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите – тя води до
значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства
недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора. Няма данни тази клауза да е
индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори , следователно тази клауза е
нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП.
Искът да се върне платеното съобразно тази договорка между страните е основателен.
Разноските по иска се присъждат в тежест на ответника.
Дължи се хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата ( не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и
съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които се
определя да е минималния такъв от 360 с ДДС съобразно наредбата към чл. 36 от Закона за
адвокатурата, при цена на иска от 61.44 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“ ,ет. 2 офис 40
-46 да заплати на Т. Н. А. , ЕГН **********, от ......., сумата от 61.44 лева, като дадена при
изначална липса на основание по нищожна клауза за непредставено обезпечение по договор
под № .....14.02.2017г. , ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба -
17.11.2021г до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“, ет. 2 офис 40
-46 да заплати на Т. Н. А. , ЕГН **********, от ....., сумата от 50 лева разноски по делото.
Осъжда „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28 , сграда „Силвър Център“ ,ет. 2 офис
40 -46 да заплати на а. д. „Г. „ , БУЛСТАТ ..., седалище и адрес на дейност в ....., сумата от
360 лева хонорар по делото, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3