Р Е Ш Е Н И
Е
гр. К., 09.10.2019 година
В И М Е Т
О Н А Н А
Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 07.10.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1992 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано от М.С.С., ЕГН ********** ***, чрез адвокат М. Д.,*** против Е.М.К., ЕГН ********** *** с правно основание в чл. 144 СК.
В исковата молба ищцата сочи, че ответницата е нейна майка и с Решение № ***/25.07.2013 г. по гр.д. ***/2014 г. на РС-К., родителските права над нея били предоставени на баща й С.Д.С., като ответницата била осъдена да й заплаща месечна издръжка в размер на 85,00 лева до навършване на пълнолетието й.
Сочи, че на 17.07.2019 г. навършила пълнолетие, но редовно посещавала учебно заведение – ПГ по транспорт и транспортен мениджмънт гр. К., като понастоящем била в 11 клас, като й оставало още една година до завършване на средното й образование.
Твърди, че майка й я информирала, че ще й заплаща издръжка до навършване на пълнолетието й. Сочи, че имала нужда от средства, тъй като тя не получавала доходи, а получаваното от баща й възнаграждение, не било достатъчно.
Моли съда да постанови решение, с което на осн. чл. 144 СК да осъди Е.М.К., ЕГН ********** да заплаща ежемесечна издръжка на М.С.С. в размер на 180,00 лева, считано от 18.07.2019 г. до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, като плащането да се извършва до 30-то число на месеца.
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.
В открито съдебно заседание се явява процесуалният представител на ищцата, който поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът намира за установено следното:
Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №***/18.07.2001 г., родители на ищцата М.С. са Е.М.С.– майка и С.Д.С. – баща. Ищцата е навършила 18 години на 31.07.2001 г.
Безспорно по делото е установено, че родителите на ищцата са прекратили гражданския си брак съгласно съдебно Решение № ***/25.07.2013 г. по гр.д. ***/2014 г. по описа на РС-К. /приложено по делото/, като съдът е присъдил родителските права над роденото от брака дете М.С. на бащата С.Д.С., като е осъдил майката Е.М.С. да заплаща месечна издръжка в размер на 85,00 лева на М.С. чрез нейния баща и законен представител.
Видно от служебна бележка № ***/03.10.2019 г., издадена от *****гр. К., М.С.С. е редовна ученичка в 12 „г“ клас през учебната 2019/2020 г.
Не се събраха доказателства за доходи на ответника.
От
така приетите за установени факти и обстоятелства, съдът прави следните правни
изводи:
Безспорно между страните е, че ответницата е майка на ищцата, както и че последната е навършила пълнолетие. Между страните не се спори още и за факта, че родителите на ищцата са разделени от 2013 г.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че понастоящем ищцата е редовна ученичка – 12 „г“ клас в през учебната 2019/2020 г. За обучението си ищцата няма данни да получава стипендии или пък да реализира каквито и да е доходи.
Съгласно чл. 144 СК, родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, като цитираната разпоредба установява още, че издръжка на продължаващ обучението си пълнолетен се дължи само ако тя не съставлява особени затруднения за родителите. В тази връзка за уважаването на предявен по реда на чл. 144 СК иск в тежест на ищеца е, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК при условията на пълно и главно доказване да установи, качеството си на правоимащо да получи търсената издръжка лице, а именно, че като пълнолетен продължава обучението си в редовно средно учебно заведение, нуждата от издръжка, т. е., че не може да се издържа от доходите и имуществото си, както и че ответникът разполага с материалната възможност без особени затруднения да заплаща съответния размер на издръжка. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите. В този смисъл е постановена и съдебна практика със задължителен характер – решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, а именно: решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр.д. № 944/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр.д. № 1424/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр.д. № 2/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр.д. № 1269/2010г.на ВКС,ІV г.о.
В разглеждания случай, ангажираните по делото писмени доказателства установяват по безспорен начин обстоятелствата, че ищцата е навършила пълнолетие, че същата се явява по рождение низходящ от първа степен на ответника, както и че понастоящем е ученик в 12 „г“ клас на *****гр. К..
Не се установи ищцата да има имущество, от което да се издържа. По делото не са събрани и доказателства и, че същата получава каквито и да е доходи, за да се обсъжда въпросът дали тя е в състояние сама да се издържа от тях. В тази връзка от една страна се установи, че поради редовната форма на обучение, присъствието й на учебни занятия в професионалната гимназия е задължително, което обективно създава затруднения за пълноценно участие в работен процес за осигуряване на средства. Без значение е и това, че ищцата е младо и трудоспособно лице и, че принципно е в здравословно състояние, позволяващо му да работи, тъй като тези обстоятелства не са от предпоставките за отхвърляне на иска. С оглед възрастта си пълнолетното дете на ответника има нужда от средства за издръжка като ученик – за обучение, учебници и учебни пособия, транспорт, храна, облекло и други ежедневно необходими разходи.
Задължението на родителя да дава издръжка на пълнолетното си дете обаче не е безусловно, каквото е задължението му към ненавършилите пълнолетие деца, а само ако не съставлява за него особено затруднение. Спорният въпрос по делото е относно възможността на родителя-ответник по исковата молба да дава издръжка на пълнолетната си дъщеря – ученик без особени затруднения. В тежест на ищцата бе да докаже възможностите на майката да дава издръжка без особени за нея затруднения. В този смисъл съдът приема, че пълнолетната й дъщеря не може да се издържа от имуществото си, но даването на издръжка сериозно ще подпомогне ищцата. Няма спор, че за поддържане на пълнолетен учащ са необходими определени средства за издръжка, но това автоматично не означава, че част от тях следва да се поемат от родителя, от когото се търсят, защото принципно пълнолетните деца по начало са длъжни сами да се грижат за издръжката си. Такава е и логиката на законодателя, вложена в текста на нормата на чл. 144 от СК, която предвижда заплащане на издръжка от родителя, но само след като той е покрил своите собствени нужди и има възможност без особени затруднения да поеме тази издръжка. Ответникът не проведе успешно доказване, че такива затруднения са налице.
Предвид горното, предявеният иск като основателен и доказан следва да бъде уважен в пълен размер, като предвид пасивното поведение на ответника и искането на ищеца следва да бъде постановено неприсъствено решение.
При този изход на делото на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да му се присъдят и направените по делото разноски, в размер на 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и окончателна държавна такса в размер на 50,00 лв. по делото и държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 86,40 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И
ОСЪЖДА Е.М.К. с ЕГН **********, с адрес: *** да изплаща месечна издръжка на пълнолетната си дъщеря М.С.С. с ЕГН **********, в размер на 180,00 /сто и осемдесет/ лева месечно, считано от 18.07.2019 г. до навършване на двадесетгодишната възраст при обучение в средно учебно заведение.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242 , ал.1 пр. І-во ГПК предварително изпълнение на Решението в частта, в която е присъдена издръжката .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Е.М.К. с ЕГН ********** да заплати на М.С.С. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 400,00 /четиристотин лева и 0 ст./ лв. възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Е.М.К. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд-К. държавна такса за образуване на делото в размер на 50,00 /петдесет лева и 0 ст./ лв. и 86,40 /осемдесет и шест лева и 40 ст./ лв. държавна такса върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: