Решение по дело №1187/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1178
Дата: 21 юни 2023 г.
Съдия: Христина Петкова Юрукова
Дело: 20237180701187
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1178/21.06.2023 г.

 

гр. Пловдив,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пловдив, ХХ състав, в открито съдебно заседание на седми юни, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Дичо Дичев

                                    ЧЛЕНОВЕ:  1. Христина Юрукова

                                                        2. Мария Николова

при секретаря Събина Стойкова и с участието на прокурора Калоян Димитров, разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно административно дело № 1187, по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на А.Р.М., чрез адвокат Т., срещу Решение № 16/06.02.2023 г., постановено по АД № 494/2022 г. на Районен съд Карлово, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за задържане № 281зз-173/26.08.2022 г. на разузнавач при РУ Карлово П.П.Х.. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, аргументира незаконосъобразността на оспорения административен акт, противоречието му с целта на закона, иска отмяна на решението, отмяна на заповедта и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационна жалба - разузнавач при РУ Карлово П.П.Х., в писмен отговор с вх. № 2634/16.03.2023г., чрез юрк. Д.- П., оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като счита, че решението е правилно и законосъобразно.

Административен съд Пловдив, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, Районен съд Карлово е приел за установено, че с оспорената пред него заповед А.Р.М. е задържан за срок до 24 часа на 26.08.2022 г. в 06.30 ч. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, във връзка с ЗМ № 376/26.08.2022г. по отношение на престъпление по чл. 339 от НК.

При провеждане на претърсване и изземване в неотложен случай на 26.08.2022г. в с. Христо Даново, област Пловдив в имот, ползван от М., са намерени и иззети 46 броя боеприпаси с неустановен калибър, 1 брой металотъсач и 1 бр. монета. Лицето е задържано с процесната заповед. Извършени са процесуални действия. Протоколът за претърсване и изземване е одобрен от РС Карлово. От РП Пловдив, ТО Карлово е изготвено Постановление за привличане на обвиняем от 06.12.2022г. за това, че на 26.08.2022г. лицето е държало боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ – престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. Назначената в ДП балистична експертиза е дала данни, че 44 броя патрони са годни за ползване, само 1 е негоден да произведе изстрел.

Районен съд Карлово е приел, че обжалваната заповед за задържане е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, спазени са административнопроцесуалните разпоредби по издаването й и е в съответствие с приложимото материално право и целта на закона.

Решението е правилно. Настоящият съдебен състав споделя всички изложени от Районния съд мотиви.

От преписката по издаването за процесната заповед се установява, че по оперативна информация са извършени процесуални действия по претърсване и изземване в имот, където се е намирал касаторът. Намерени са 45 броя патрони, 1 металодетектор, 1 монета. М. е задържан в 06.30 ч., посочено в заповедта. Подписал е декларация, че не желае адвокатска защита, няма здравословни проблеми, не желае медицински преглед, не желае да се информира член от семейството или друго лице за задържането, уведомен е за правата си. Приложени са протокол за личен обиск. След задържането на М. са снети негови обяснения. Изготвена е докладна записка до началник РУ МВР Карлово за образуваното ДП 376/2022г. Отправено е предложение до РП Карлово, ведно с доклад за извършените процесуални действия, за отправяне на искане до РС Карлово за одобрение на извършеното процесуално-следствено действие. С Разпореждане № 748/26.08.2022г. по ЧНД № 481/2022г. РС Карлово е одобрил протокола. Разпитани са св. Героги Кондаков – разузнавач, и Стоян Захариев – разузнавач. Снети са обяснения на А.М., в които е посочил, че металдетекторът е негов, монетата – е намерена в двора, а боеприпасите са останали от дядо му.

А.М. е освободен в 21.15ч. на 26.08.2022г.

Настоящият съдебен състав споделя всички изложени от Районния съд мотиви, с които е отхвърлена жалбата на М. срещу Заповед за задържане № 281зз-173/26.08.2022 г. на разузнавач при РУ Карлово П.П.Х.. Неоснователни са твърденията на касатора за неправилна преценка на съда относно наличието на фактически и правни основания за издаване на заповедта. Налице са били данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР за извършено престъпление по чл. 339 от НК. В заповедта са посочени достатъчно факти според изискванията на чл.74, ал.2 от ЗМВР, даващи възможност на задържаното лице да разбере заради данни за какво престъпление е задържано и да упражни правото си на защита срещу заповедта. По своята правна същност, мярка "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР съставлява принудителна административна мярка, за чието прилагането не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Предпоставка за 24 - часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Както правилно приема съдът, данни, че лицето е извършило престъпление, са налични към момента на задържането му.

Следва да се съобрази и обстоятелството, че лицето е задържано във връзка с образуваното своевременно на същата дата досъдебно производство по чл. 339, ал. 1 от НК. Изходът от това производство не е релевантен към издаване на заповедта по чл. 72, ал.1, т. 1 от ЗМВР. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и да осуети възможността за извършване на разследване по образуваното досъдебно производство. Следователно, наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен с него, дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Неоснователни са възраженията, че непосочването на алинеята към чл. 339 от НК са съществени процесуални нарушения и същите са основание за отмяна на заповедта, както и че са нарушили правото на защита. Данните, които е приел издателят на заповедта, са данни за престъпление по някоя от хипотезите на чл. 339 от НК. В последващите процесуални действия ще се изяснява по коя алинея на текста на кодекса евентуално е относимо действието на лицето. При налагането на ПАМ „задържане до 24 часа“ по чл. 72 от ЗМВР е достатъчно само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по отношение на М. са били налице, още повече че на 26.08.2022 г. същият е дал показания относно намерените боеприпаси. Неоснователен е доводът на касатора, че в процесната заповед липсват фактическите и правни основания за издаването й. Посочено е досъдебното производство. Трайно възприето в съдебната практика е становището, че в заповедите от категорията на процесната не е необходимо да се излага подробно фактическата обстановка за извършеното престъпление. Обикновено тя се възпроизвежда в съпътстващи докладни записки, както е и в случая. Това е така, тъй като фактическите основания, мотивиращи заповедта, следва да свързват задържаното лице с наличието на данни за предполагаемото му участие в конкретно престъпление, а не с категоричното му уличаване в извършването на такова.

Изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена в съответствие с материалноправната норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и неговата цел е законосъобразен. Възраженията от касатора в тази насока са неоснователни. Настоящият съдебен състав намира, че правилно е приложен и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на полицейския орган при налагане на процесната принудителна административна мярка. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е оправдано, тъй като в случая задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултска защита, които съдът определя в размер на 100 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд Пловдив, ХХ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16/06.02.2023 г., постановено по АД № 494/2022 г. на Районен съд Карлово.

Осъжда А.Р.М., с адрес *** да заплати на ОДМВР Пловдив разноски по делото в размер на 100(сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                 

 

2.