№ 17449
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело №
20211110170760 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от ФИРМА за осъждане на ответницата Р. И. П., в качеството й на
наследник на Б. Н., да заплати на ФИРМА сумата от 1604,56 лв., представляваща продажна
цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2018г.-м.04.2020г. за топлоснабден
имот в гр. АДРЕС аб. номер *****, ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, сумата от 303,24 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на цената за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019г. до 04.11.2021г., както и сума за дялово разпределение в размер на
45,92 лв.-главница за периода м.10.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата от 9,64 лв. лихва за периода 01.12.2018г.-04.11.2021г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който
е доставена енергията.
Ответникът чрез назначения особен представител, в срока по чл. 131 ГПК, е
представила отговор на исковата молба. Исковите претенции се оспорват като
1
неоснователни с твърдения за липса на облигационно правоотношение между страните.
Релевира възражение за погасяване на вземанията по давност.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно §1, т. 2а от ДР ЗЕ
(ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а
съобразно §1, т. 41б ДР ЗЕ „потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува
енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за
снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело №
2/2017г., ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на
Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за
ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за
битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот.
Според правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцовото дружество е да установи
при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно правоотношение
между страните по договор за продажба на топлинна енергия, както му е указано с доклада
по чл. 146 ГПК, обективиран в определението от 15.05.2020г. Следователно, ищецът следва
2
да докаже по категоричен начин, че ответникът е собственик или вещен ползвател на
процесния имот, който се намира в сграда-етажна собственост, присъединена към
топлопреносната мрежа, или че с ответника е сключен нарочен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за имота. По делото не се спори, че отвентикът е
наследник на Б. И. Н.. За установяване на факта, че ответникът е собственик на процесния
имот и съответно клиент на топлинна енергия за битови нужди, ищецът е приложил списък
към протокол от ОС на ЕС от 08.10.2001г. за избор на ФИРМА за топлинен счетоводител на
сграда, находяща се на АДРЕС. Видно от Удостоврение от СО, район Слатина, на района е
дадено наименование „Христо Смирненски“. Под номер 9 в списъка подпис e положен от Б.
И. Н. и е посочен абонатен номер *****. Номер на апартамент не е посочен. Тъй като
списъкът е на живущи, а не собственици, и доколкото в хода на производството не е
представен акт за собственост, съдът намира, че не се установява дали наследодателят на
ответницата е подписала протокола като собственик на имота, като правоприемник в
правата на друго лице или в нечие друго качество. Следва да се отбележи, че протоколът от
ОС на ЕС, респ. списъка към него, не представлява титул за собственост. Такъв не
представлява и приетият по делото списък на живущи към протокол от събрание от
24.08.1995г., в който под номер 9 е посочено лицето Б. И. Н., като срещу нейното име е
посочено 51 и е налице подпис. Освен това, в този списък не е посочен адрес на етажната
собственост, вход и други индивидуализиращи белези. Следва да се отбележи още и че в
приложено по делото писмо от ФИРМА, дружеството посочва, че не осъществява услуга по
дялово разпределение за абонатен номер ***** за процесния период, въпреки приложения с
дружеството договор от 24.10.2001г. По направено от ищеца искане по реда на чл. 192 ГПК
съдът е изискал представяне на документ за собственост върху процесния имот, но с писма
на СО, направление „Архитектура и градоустройство и район Слатина /л. 97 и 99/, такъв не
се съхранява и не може да бъде предоставен. Не са ангажирани доказателства за откриване
на партида на името на Б. И. Н..
От изложеното следва, че при съвкупната преценка на събрания доказателствен
материал, не може да се изведе категоричен извод, че наследодателят на ответника е бил
собственик на имота и така ответникът по наследствено правоприемство е придобил
собствеността му и съответно е клиент на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбено правоотношение с ищцовото дружество. Единственото доказателство в тази
насока е протокол от ОС на ЕС за избор на топлинен счетоводител, което само по себе си не
е достатъчно, а и се установи, че ФИРМА не осъществява услугата за процесния абонатен
номер. Ето защо, следва да се приложат последиците на процесуалния закон от
непровеждането на пълно доказване на релевантен факт и да се приеме, че същият не е
настъпил в обективната действителност. Това пък от своя страна налага извода, че по делото
не е установен един от правопораждащите претендираните субективни притезателни права
факти, което води до неоснователност на претенциите за главните вземания.
Доколкото исковете за лихви са акцесорни, зависими, то следва, че и те се явяват
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
3
По разноските
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има
ответникът, който не е направил искане.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ФИРМА, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление гр. АДРЕС срещу Р. И. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. АДРЕС иск с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 1604,56 лв., представляваща продажна цена за потребена
топлинна енергия за периода от м.05.2018г.-м.04.2020г. за топлоснабден имот в гр. АДРЕС
аб. номер *****, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на вземането, сумата от 303,24 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяване на цената за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г.
до 04.11.2021г., както и сума за дялово разпределение в размер на 45,92 лв.-главница за
периода м.10.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 9,64 лв. лихва
за периода 01.12.2018г.-04.11.2021г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – ФИРМА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4