РЕШЕНИЕ
№ 890
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Снежана Бакалова
Членове:Цветомира П. Кордоловска Дачева
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20231000500352 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 112 от 27.10.2022 г. по гр.д. № 190/2021 г. на Софийски
окръжен съд, I-ви първоинстанционен търговски състав, е осъдено ЗД „Бул
Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на Й. А. М., ЕГН **********, с
адрес: обл. ***, с. ***, ул. „***“ №***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във
връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 497 от КЗ – сумата от 50 000 (петдесет
хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от Й.
А. М., при ПТП, настъпило на 19.12.2020 г. по първокласен път № 6, на
километър 147+750, землището на село Горна Малина, в посока от гр. Пирдоп
към гр. София, виновно причинено от А. Й. М. при управление на лек
автомобил марка „Воксхол“, модел „Вектра“ с рег. № *** и при наличие на
валидна застрахователна полица ВG/02/119003465447 при ЗД „Бул Инс“ АД,
ЕИК *********, ведно със законната лихва върху сумата от 08.04.2021 г.
до окончателното й изплащане.
1
С решението предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ в
частта му над 50 000 лева до предявения пълен размер от 90 000 лева,
предявен като частичен от общо 150 000 лева, е отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
При този изход на делото пред първоинстанционния съд ЗД „Бул Инс“
АД е осъдена да заплати на адв. П. Д. К. възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА в размер на 2 436 лева, съразмерно на уважената част от иска, а по
сметка на Софийски окръжен съд държавна такса в размер на 2 800 лева. От
своя страна, Й. А. М. е осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД адвокатско
възнаграждение и разноски в размер на 2 996 лева, съобразно отхърлената
част от иска.
Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата Й. А. М.,
която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, чрез адв. П. К., го е обжалвала в
ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ против ЗД „Бул Инс“ АД, за сумата над присъдения
размер от 50 000 лева, до претендирания размер от 90 000 лева, предявен
като частичен от пълния размер от 150 000 лева, на обезщетението за
неимуществени вреди, претърпени от въззивницата, в резултат от ПТП,
настъпило на 19.12.2020 г. по първокласен път №6, на километър 147+750,
землището на село Горна Малина, в посока от гр. Пирдоп към гр. София,
виновно причинено от А. Й. М. при управление на лек автомобил марка
„Воксхол“, модел „Вектра“ с рег. № *** и при наличие на валидна
застрахователна полица ВG/02/119003465447 при ЗД „Бул Инс“ АД, КАКТО
и в частта, с която е присъдена законна лихва върху обезщетението за
период, с начална дата по-късна от претендираната. Релевирани са
оплаквания за неправилност на решението в обжалваната отхвърлителна част,
поради допуснато нарушение на материалния закон, а именно – на принципа
на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД, чрез определяне на силно занижен
размер на присъденото обезщетение, както и поради допуснати съществени
процесуални нарушения – неправилно не е бил допуснат втори свидетел за
установяване на претърпените от въззивницата неимуществени вреди, при
това – без да бъдат изложени мотиви за това. Все в тази връзка се излагат
възражения, че първоинстанционният съд неправилно е определил
справедливия размер на обезщетението, като не е съобразил вида и характера
на нанесените телесни увреждания, не е обсъдена възрастта и здравословното
състояние на пострадалата преди увреждането, претърпените четири
операции, една от които – с висока сложност и риск от засягане на
гръбначния стълб и обездвижване, настъпилите множество белези, които
рефлектират върху психиката на въззивницата, и неудобството от пълната
загуба на коса, особено трагичните обстоятелства, при които е настъпило
процесното ПТП, и ненастъпилото пълно възстановяване. Поддържа се, че
предявеният иск за обезщетение на претърпените неимуществени вреди е
доказан в пълния му размер от 90 000 лева, който според въззивницата е
съобразен със съдебната практика по сходни случаи, която се и сочи във
2
въззивната жалба, а освен това и с променената икономическа конюктура в
страната в резултат от пандемията от Ковид 19, както и предвид на
настъпилите инфлационни процеси. Относно предявения акцесорен иск за
присъждане на лихва се поддържа разбирането, че поради въведеното
задължение за деликвента да уведоми застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие в 7-дневен срок от настъпването му, то
застрахователят следва да заплати законната лихва върху обезщетението към
пострадалия за периода от 7-мия ден от настъпването на застрахователното
събитие. В тази връзка, доколкото застрахователя – ЗД „Бул Инс“ АД бил
уведомен от застрахования и пострадалата на 08.01.2021 г., то от тази дата ЗД
„Бул Инс“ АД дължи лихви върху обезщетението. Поради това моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение в отхвърлителната част и
вместо него да постанови ново решение, с което да присъди допълнително
обезщетение в размер на още 40 000 лева, до пълния размер на предявената
искова претенция, ведно със законната лихва от датата 08.01.2021 г. до
окончателното плащане. Заявява се претенция за присъждане на адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал.
1, т. 2 от ЗА. Направено е и доказателствено искане на основание чл. 266, ал. 3
от ГПК, за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане, за
доказване на претърпените от пострадалата болки и страдания, както и
отражението на получените травми върху нейната психика.
Въззиваемата страна ЗД „Бул Инс“ АД оспорва въззивната жалба по
съображения, подробно изложени в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от
ГПК писмен отговор. Поддържа се становище за прекомерност на
претендираното обезщетение, като предвид установените по делото
обстоятелства – така определеното от първоинстанционния съд обезщетение в
размер на 50 000 лева било адекватно на претърпените увреждания от
пострадалата. Освен това се поддържа и възражението за съпричиняване на
вредата от страна на пострадалата, като се настоява за разглеждането му по
реда на въззивния контрол. С постъпила молба с вх. № 6799/23.03.2023 г. ЗД
„Бул Инс“ АД представя списък на разноските и доказателства към тях за
настоящото въззивно производство.
Съдебното решение в ЧАСТТА , в която искът при квалификацията на
чл. 432, ал. 1 от КЗ по отношение на ЗД „Бул Инс“ АД е уважен – за сумата от
50 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, като необжалвано от
въззиваемата страна, е влязло в сила.
По делото е депозирана и Частна жалба вх.№ 89 от 06.01.2023 г. от
ищцата Й. А. М., чрез пълномощника й адв.П. К. срещу постановеното в
производство по чл.248, ал.1 от ГПК Определение по делото на СОС №
494/12.12.2022 г., с което е оставена без уважение молбата на ищцата от
21.11.22 г.за изменение на постановеното по делото Решение № 112 от
27.10.2022 г. в ЧАСТТА за разноските, присъдени на ответника „Бул Инс“.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във
3
връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на
правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 от КЗ от Й. А. М.
срещу ЗД „Бул Инс“ АД за изплащане на обезщетение в размер на 90 000
лева, предявен като частичен от пълния размер от 150 000 лева за
неимуществени вреди, причинени при ПТП на 19.12.2020 г. по първокласен
път №6, на километър 147+750, землището на село Горна Малина, в посока от
гр. Пирдоп към гр. София, с твърдение за виновното му причиняване от А. Й.
М., като водач на застрахован при ЗД „Бул Инс“ АД лек автомобил марка
„Воксхол“, модел „Вектра“ с рег. № ***.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; №
702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността
на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
В случая, постановеното решение в обжалваната му част е издадено от
надлежен съдебен състав на Софийски градски съд, в рамките на
предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност,
поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния
закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му
част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради
което първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част е
допустимо.
4
Поради частичната основателност на предявения иск и липса на
жалба от въззиваемата страна – ЗД „Бул Инс“ АД в тази осъдителна за
нея част, първоинстанционното решение формира сила на пресъдено
нещо (СПН) по фактите, които пораждат вземането при квалификацията
по чл. 432, ал. 1 от КЗ, а именно, че на 19.12.2020 г. по първокласен път №6,
на километър 147+750, землището на село Горна Малина, в посока от гр.
Пирдоп към гр. София, лек автомобил марка „Воксхол“, модел „Вектра“ с
рег. № ***, управляван от А. Й. М. (баща) и пътници в автомобила – Ц. С. В.
(майка) и Й. М. (дъщеря), след предприето изпреварване от водача бил
загубен контрол върху автомобила и същият самокатастрофирал. Вследствие
на това Ц. С. В. починала, а Й. М. получила травматични увреждания,
последните които са в причинно-следствена връзка с действията на водача А.
Й. М.. Установено по делото е също, че това ПТП от 19.12.2020 г. е
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по договора за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗД „Бул Инс“ АД,
обективирана в застрахователна полица ВG/02/119003465447, валидна към
19.12.2020 г., а виновен за настъпването му е водачън на лек автомобил марка
„Воксхол“, модел „Вектра“ с рег. № ***, А. Й. М., който при управлението му
нарушил правилата за движение по пътищата, в частност общата
разпоредба на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП – да контролира непрекъснато
пътното превозно средство, което управлява, да избира скоростта на
движението, като се съобразява с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие, както и да намали скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
В допълнение и за пълнота на изложението, по делото пред въззивната
инстанция, като нововъзникнало обстоятелство, е прието и копие от Присъда
№ 6/02.03.2023 г., постановена по НОХД № 22/2023 г. по описа на
Софийски окръжен съд, I първоинстанционен наказателен състав, чрез
която също се установяват визираните по-горе фактически обстоятелства.
В резултат на настъпилото ПТП на въззивницата Й. А. М. са
причинени телесни увреждания.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства
– Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 14/19.12.2020 г. , в
частност графата от същия – пострадали лица, Епикризи от Клиниката по
неврохирургия при УМБАЛСМ ..Н.И.Пирогов“ София с ИЗ №
34594/19.12.2020 г. и ИЗ № 10202/29.03.2022 г. , Документ от преглед в
Детска травматология от 19.01.2021 г., както и от приетата от
първоинстанционния съд и неоспорена от страните Комплексна съдебно-
медицинска експертиза се установява, че Й. А. М. е получила травматични
увреждания, изразяващи се в 1) Многофрагментна фрактура на тялото на
6-ти гръден прешлен без засягане на гръбначен мозък и 2) компресионна
5
фрактура на тялото на 7-ми гръден прешлен без засягане на гръбначния
мозък, като тези две увреди са причинили трайно затруднение в
движението на снагата за срок по-голям от 30 дни; 3) счупване на
напречния израстък на седми гръден прешлен в ляво, което е причинило
дискомфорт и болка в увредената зона за период от 20-30 дни ; 4)
разкъсно-контузна рана на областта на лява гривнена става, която увреда
е предизвикала болка за период от около 2 седмици ; 5) фрактура на втора
предкиткова кост на лява гривнена става, причинила трайно
затруднение на движението на ляв горен крайник за период по-голям от
30 дни; 6) мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание, причинило
временно разстройство на здравето неопасно за живота; 7) разкъсно-
контузни скалпови рани фронто-париетално двустранно, които са
причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота, като
освен това при тях остават белези по кожата на пострадалия и са
носители на козметично-естетичени последствия; 8) разкъсно-контузна
рана на дясната ключица, която причинява болка и дискомфорт за период
от около 2 седмици.
Установява се също така, от свидетелските показания на св. П. В. А., че
след като пострадалата била изписана от болницата и се прибрала вкъщи
наред с лепенката на гърба и гипсираната лява ръка, се наложило да бъде
подстригана гола глава, заради понесените травми, като имала шевове на
главата, от които се срамувала и страхувала. Преди инцидента имала гъста
дълга коса, а подстиганата гола глава я довело до допълнително отчаяние,
безпомощност и изпитвано неудобство. Нещо повече, близо два месеца след
инцидента Й. А. М. си стояла вкъщи, а силните болки в гърба направили така,
че пострадалата трудно могла да седи продължително време, поради което
през повечето време лежала. В тази връзка, след изваждането на имплантите
отново е останала вкъщи, заради неотминаващите болки в гърба, които по
интензитет били до такава степен силни, че след като се опитала да ходи
отново на училище е имало ситуация, в която е позвънила на своя баща да я
прибере, поради невъзможност нормално да седи и доизкара учебния ден.
Освен това, от показанията на този свидетел се установява, че в
продължителния период на изпитвани болки, Й. А. М. е имала нужда от
чужда помощ в ежедневните си нужди, което й се е отразило в психологичен
план, като се има предвид крехката и възраст към момента на настъпване на
ПТП и получаване на визираните травматични последици.
От допуснатия по реда на чл. 266, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от ГПК пред
въззивната инстанция свидетел В. Д. Н. се установява, че след като
изписали пострадалата от болницата, свидетелят я посетил и видял, че е на
легло и не може сама да се обслужва, като освен това завършила
изключително трудно училище през процесната учебна година, а не само
това, ами и след като завършила училище не успяла веднага да кандидатства
в университет, заради операциите, които имала. Освен това се установява от
тези свидетелски показания, че едва след година и половина от датата на
6
инцидента Й. А. М. е започнала сама да се движи, макар и към момента също
да изпитва болки в гърба. Свидетелят съобщава също така, че преди
инцидента пострадалата била много жизнерадостно момиче, каквато била и
починалата и майка, но след катастрофата и тежката психическа травма,
породена от това да възприемеш смъртта на родител, настъпила коренна
промяна, която била видима.
Основният спорен въпрос по делото е относно размера на
дължимото застрахователно обезщетение за претърпените от Й. А. М.
неимуществени вреди.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както
това изрично е прието и в ППВС № 4/68 г., означава да бъде определен от
съда онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията,
понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите.
Настоящият въззивен състав приема, че прилагайки разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен
вида и характера на претърпените от Й. А. М. болки и страдания от
причинените и телесни повреди – 1) Многофрагментна фрактура на тялото
на 6-ти гръден прешлен без засягане на гръбначен мозък; 2) компресионна
фрактура на тялото на 7-ми гръден прешлен без засягане на гръбначния
мозък; 3) счупване на напречния израстък на седми гръден прешлен в ляво; 4)
разкъсно-контузна рана на областта на лява гривнена става; 5) фрактура на
втора предкиткова кост на лява гривнена става; 6) мозъчно сътресение без
пълна загуба на съзнание; 7) разкъсно-контузни скалпови рани фронто-
париетално двустранно; 8) разкъсно-контузна рана на дясната ключица, както
и преживяните от нея негативни емоции причинени в резултат на процесното
ПТП, особено предвид на настъпилата при същото ПТП смърт на нейната
майка, поради което не е изградил обоснован правен извод, че с
присъденото обезщетение ще бъдат максимално репарирани последиците
от същото, съобразно въведения от законодателя критерий за
справедливост, намиращ приложение и в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от
КЗ.
За да определи справедливия размер на обезщетението, въззивният съд
намира за необходимо да доразвие мотивите на първоинстанционния съд в
тази част, като бъдат съобразени показанията на свидетелите относно
близките отнощения между майка и дъщеря, както и относно преживените от
пострадалата болки и страдания, в частност психическата травма, свързани с
обстоятелството, че при случването на инцидента на 19.12.2020 г. в процесния
автомобил е пътувала и нейната майка – Ц. С. В., която е починала,
вследствие на същия този инцидент. Ето защо следва да бъдат съобразени
естествените отношения на обич и привързаност между родители и деца,
установените в конкретния случай отношения на емоционална близост,
7
привързаност и грижа между въззивницата и нейната майка, както и
установените от показанията на свидетелите преживявания на Й. А. М. след
смъртта на майка и – настъпилата коренна промяна в нейното отношение към
света и околните. Въззивният съд преценява съобразно обществения
критерии за справедливост по чл. 52 от ЗЗД доказаната в случая интензивност
на търпените от ищцата болки и страдания, съобразява и остатъчните
явления според СМЕ – оперативния цикатрикс на гърба, раните в областта
на дясната ключица и дясно рамо, останалите белези предимно в окосмената
част на главата, като допълнително съобразява обстоятелството, че
пострадалата, все още дете към датата на инцидента, точно във
възрастта на емоционално съзряване е била лишена от майчина грижа,
обич и опора, че в един и същ инцидент, който обективно я е увредил, е
загубила и един от най-важните хора в живота си. Съдът взе предвид също, че
израствайки, Й. А. М. все по-ясно ще осъзнава тежката, мъчителна и
непреодолима загуба, която я е сполетяла и с напредването на възрастта все
по-силно ще усеща липсата на своята майка, а това по необходимост ще я
връща към спомените за въпросния пътен инцидент.
Поради това и изхождайки от понятието „неимуществени вреди“, в
което според последователната практика на ВКС, се включват всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалите и претърпените от тях
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални
изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време, както и от разбирането, че критерият за справедливост, чийто израз е
нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактен, а всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната
държава, настоящият въззивен състав намира, че дължимото на
пострадалата Й. А. М. обезщетение следва да се определи в размер на 70
000 (седемдесет хиляди) лева. До този размер искът при квалификацията на
чл. 432, ал. 1 от КЗ е основателен и следва да бъде уважен, като за разликата
до предявения размер от 90 000 лева, предявен частично от 150 000 лева –
отхвърлен като неоснователен.
Относно направеното възражение във въззивната жалба за
дължимата лихва от дата 08.01.2021 г., то същото е основателно.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 – ро от КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429,
ал. 2, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за
забавата на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“, считано
от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, включително чрез предявяване от последното на застрахователна
претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума.
8
В настоящия случай, пострадалата Й. А. М. претендира законна лихва
от 08.01.2021 г., на която дата е представено по делото доказателство, че
същата, заедно с деликвентът А. Й. М., са уведомили ЗД „Бул Инс“ АД за
настъпване на процесното ПТП. Следователно въззивният съд като съобрази
горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да приеме, че
08.01.2021 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за претенцията на
пострадалата, респективно това е датата, от която се дължи лихва върху
определеното обезщетение за неимуществени вреди.
Касателно наведеното от въззиваемия в отговора на въззивната
жалба възражение за съпричяване, то същото е неоснователно, поради
следните съображения
Съпричиняване на вредоносния резултат има, когато поведението на
пострадалия е било в причинна връзка с вредоносния резултат. Релевантен за
допринасяне за настъпването на вредите е доказан (а не предполагаем)
конкретен фактически принос на пострадалия към вредоносния резултат, а не
само негово формално нарушение, необуславящо вредоносния резултат.
Вината също няма отношение към съпричиняването. Ето защо, при
обсъждането на възражението за съпричиняване (в смисъл на допринасяне за
настъпване на вредите) съдът изхожда именно от фактическия принос на
пострадалия към вредоносния резултат.
В случая, действително е установено, че Й. А. М., возеща се на задна
дясна седалка в автомобила е била без поставен предпазен колан, с какъвто
автомобилът е бил оборудван. Въпреки това, според заключенията на САТЕ,
които въззивният съд кредитира изцяло, то в процесния инцидент,
характеризиращ се с дълбоки деформации по купето на автомобила, както и
обстоятелството, че при ударите прекършените на дърветата клони са
навлизали във вътрешността на пътническия отсек, то се установява, че
предпазен колан не би ограничил нараняванията на ползващите го. Това
заключение напълно кореспондира и със заключението на КСМЕ, според
което предпазният колан е недостатъчно ефикасен при странични удари
и преобръщане на автомобила, а процесното завъртане на автомобила с
пострадалата и резултата от центробежните сили прави невъзможен точен и
категоричен отговор на въпроса – какво е движението на тялото на
пострадалия вътре в купето и положението на тялото в момента на удара. Ето
защо се налага изводът, до който е достигнал и първоинстанционния съд, че
липсата на поставен предпазен колан в настоящия случай не е в състояние
да предотврати настъпването на получените травматични увреди,
предвид на големите деформации на купето на автомобила и
навлезналите дървета и клони.
Поради което, с оглед механизма на процесното ПТП, въззивният съд
също приема, както е прието и в обжалваното решение, че не е доказано, че
коланът при всички положения да би изпълнил своето предназначение и
пострадалата не би получила въпросните травмачини увреждания. Нещо
9
повече, върху ответника ЗД „Бул Инс“ АД е тежестта на доказване на
възражението, с което цели намаляване на отговорността си (чл. 51, ал. 2
ЗЗД), като следва да проведе пълно доказване, че, с оглед механизма на ПТП
пострадалата не би получила уврежданията или щеше да получи по-малки
травми при правилно поставен предпазен колан (чл. 154, ал. 1 ГПК), което не
е сторено в настоящия процес.
По депозираната от ищцата Й. А. М. Частна жалба вх.№ 89 от
06.01.2023 г.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК решение № 112 от 27.10.2022 г. по гр.д. № 190/2021 г. на
Софийски окръжен съд, I-ви първоинстанционен търговски състав следва да
бъде изменено в ЧАСТТА за разноските като Й. А. М. следва да бъде осъдена
да заплати на ответника сумата 2 129.42 лв. вместо присъдената с решение
сума от 2 996 лв, т.е. с 866.58 лв. по-малко.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗА и като съобрази минималните размери на
адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /доп. ДВ. Бр. 88 от
04.11.2022 г./, вида и цената на предявения иск, то минималното
възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата е в
размер на 7850 лева. Съобразно уважената част от иска, на процесуалния
представител на въззивницата – адв. П. К., вписана в САК, се дължат 6123
лева без ДДС или 7 347, 60 лева с ДДС.
Направено е възражение от въззиваемата страна за прекомерност на
възнаграждението съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно, доколкото е
определено в минимален размер.
От своя страна, въззиваемата страна е представила списък на разноски и
доказателства към него за заплатен хонорар пред настоящата инстанция в
размер на 4 700 лева, с включено в него ДДС. Възражението на въззивницата
за прекомерност на това адвокатско възнаграждение е неоснователно,
доколкото дори е под минимума по чл. 7, ал. 2, т. 4 от споменатата вече
Наредба. Поради това, съразмерно на отхвърлената част от предявената
искова претенция, на въззиваемата страна се дължат разноски в размер на 1
034 лева, с включено в него ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 112 от 27.10.2022 г. по гр.д. № 190/2021 г. на
10
Софийски окръжен съд, I-ви първоинстанционен търговски състав, В
ЧАСТТА, с която предявеният от Й. А. М., ЕГН **********, с адрес: обл.
***, с. ***, ул. „***“ №*** иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във
връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 497 от КЗ срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87 за обезщетение на претърпени неимуществени вреди,
съставляващи претърпени болки и страдания от получени физиологични и
психологични увреди от ПТП, настъпило на 19.12.2020 г. по първокласен път
№6, на километър 147+750, землището на село Горна Малина, в посока от гр.
Пирдоп към гр. София, виновно причинено от А. Й. М. при управление на лек
автомобил марка „Воксхол“, модел „Вектра“ с рег. № *** и при наличие на
валидна застрахователна полица ВG/02/119003465447 при ЗД „Бул Инс“ АД,
ЕИК ********* е отхвърлен за разликата над сумата от 50 000 (петдесет
хиляди) лева до сумата от 90 000 (деветдесет хиляди) лева, частичен от 150
000 (сто и петдесет хиляди) лева, както и В ЧАСТТА, с която е присъдена
законна лихва върху дължимото обезщетение от дата 08.04.2021 г. , и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на Й. А. М.,
ЕГН **********, с адрес: обл. ***, с. ***, ул. „***“ №*** на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 497 от КЗ,
допълнително сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, над присъдената с
първоинстанционното решение сума от 50 000 (петдесет хиляди) лева за
обезщетение на претърпени неимуществени вреди, съставляващи претърпени
болки и страдания от получени физиологични и психологични увреди от
ПТП, настъпило на 19.12.2020 г. по първокласен път №6, на километър
147+750, землището на село Горна Малина, в посока от гр. Пирдоп към гр.
София, виновно причинено от А. Й. М. при управление на лек автомобил
марка „Воксхол“, модел „Вектра“ с рег. № *** и при наличие на валидна
застрахователна полица ВG/02/119003465447 при ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, ведно със законната лихва върху цялата сума от 08.01.2021 г.
до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за остатъка до пълния предявен
размер от 90 000 (деветдесет хиляди) лева, предявен като частичен от 150 000
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2
от Закона за адвокатурата ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София бул.“Джеймс Баучер“ №87, да заплати на адв.
П. Д. К., вписана в САК, с адрес гр. ***, ул. „***“ №***, ет.***, оф. ***
сумата от 7 347, 60 лева (седем хиляди триста четиридесет и седем лева и
шестдесет стотинки), представляващи адвокатско възнаграждение с ДДС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, Й. А. М., ЕГН **********,
с адрес с. ***, обл. ***, ул. „***“ №*** да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София бул.“Джеймс
11
Баучер“ №87 сумата от 1 034 (хиляда и тридесет и четири) лева, с включено в
него ДДС, представляваща разноски пред въззивната инстанция.
ОТМЕНЯ Определение № 494/12.12.2022 г. по гр.д. № 190/2021 г. на
Софийски окръжен съд, I-ви първоинстанционен търговски състав, с което е
оставена без уважение молбата на ищцата от 21.11.22 г.за изменение на
постановеното по делото Решение № 112 от 27.10.2022 г. в ЧАСТТА за
разноските, присъдени на ответника „Бул Инс“ и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 112 от 27.10.2022 г. по гр.д. № 190/2021 г. на
Софийски окръжен съд, I-ви първоинстанционен търговски състав В
ЧАСТТА за разноските, като
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, Й. А. М., ЕГН **********,
с адрес с. ***, обл. ***, ул. „***“ №*** да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София бул.“Джеймс
Баучер“ №87 разноски в производството пред СОС 2 129.42 лв. вместо
присъдената с решение сума от 2 996 лв. /с 866.58 лв. по-малко/.
Решението в ЧАСТТА, в която искът при квалификацията на чл. 432,
ал. 1 от КЗ по отношение на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление гр.София бул.“Джеймс Баучер“ №87, е
уважен – за сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, обезщетение за
неимуществени вреди, като необжалвано, е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му до страните чрез връчване на препис от същото при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12