№ 118
гр. гр. Добрич, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело №
20223200900149 по описа за 2022 година
Търговско дело № 149/2022 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е
образувано по искова молба, рег. вх. № 4396/17.08.2022 г., подадена от
„БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София, ул. „***“ № 19, ЕИК ***, с която при
условията на обективно съединяване срещу В. Д. П. ЕГН ********** с наст.
адрес гр. Попово, ул. „***“ № 43, общ. Попово, област Търговище, са
предявени следните искове за установяване съществуване на вземане на
„БАНКА ДСК“ ЕАД срещу В. Д. П. в качеството на длъжник по договор за
кредит от 16.05.2019 г, сключен между Банката и наследодателя на ищеца ***
П.А в общ размер на сумата от 25 822.07 лв., включваща главница, лихви и
разноски.
При условията на евентуалност Банката е предявила срещу длъжника
осъдителен иск за процесните суми.
В петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на
сторените по делото разноски по настоящото дело и по заповедното
производство.
В законоустановения срок по чл. 370 ГПК ответникът не е подал писмен
отговор, не е взел становище, не е направил възражения, не е оспорил
истинността на представен документ, не е посочил доказателства и не е
представил писмени доказателства.
1
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Безспорно установено е по делото, че на 16.05.2019 г. между „БАНКА
ДСК“ ЕАД от една страна като кредитор и наследодателя на ответника ***
П.А от друга страна като кредитополучател е сключен Договор за кредит за
текущо потребление, по силата на който банката е отпуснала на
кредитополучателя сумата от 20 000.00 лв. за текущо потребление при
уговорени условия и срок, а кредитополучателят се задължил да ползва
сумите съобразно уговореното и да ги върне след изтичането на срока.
Банката е изпълнила своите задължения, произтичащи от Договора за
банков кредит, като на 17.05.2019 г. безкасово е превела на длъжника
процесната сума по посочената разплащателна сметка, видно от
констатациите на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. На
същата дата длъжникът безкасово е превел по заемна сметка сумата от
8 400.00 лв. за погасяване на кредит, а на 20.05.2019 г. е изтеглил в брой
сумата от 11 000.00 лв.
Вещото лице е установило, че длъжникът е извършил плащания на
първите пет вноски по кредита с падеж 20.05.2019 г., 20.06.2019 г., 20.07.2019
г., 20.08.2019 г. и 20.09.2019 г. Вноската с падеж 20.10-..2019 г. е първата
просрочена вноска. Направено е частично погасяване до размер на сумата от
394.56 лв. по лихви и 205.78 лв. по главница на 04.05.2020 г. Експертизата не е
установила други плащания по кредита след тази дата. Налице е допусната от
длъжника забава в плащанията по главница и лихви, считано от осма поредна
вноска с падеж 20.12.2019 г.
Видно от писмените доказателства по делото – удостоверение за
наследници изх. № 20-2485/17.08.2020 г., изд. общ. Попово, длъжникът ***
П.А е починала на 18.03.2020 г. и оставила наследник по закон от първи ред -
В. Д. П. ( син ).
Банката е подала молба до Районен съд – Попово за иницииране на
производство по чл. 51 ЗН, въз основа на която е образувано гр. д. №
545/2021 по описа на Районен съд – Попово, приключило с Решение №
124/03.09.2021 г. Видно от съдебния акт, Районният съд – Попово е
постановил да се впише в особената книга за приемане и отказ от наследство,
2
водена в Районен съд – Попово, изявлението на В. Д. П. ЕГН ********** от
гр. Попово, ул. „***“ № 43 за приемане наследството на *** П.А ЕГН
**********, б. ж. на гр. Попово, поч. на 18.03.2020 г., Акт за смърт №
577/19.03.2020 г., съставен в гр. Варна, р-н Одесос, на основание чл. 51, ал. 3
ЗН.
Банката е отправила до наследника на кредитополучателя покана-
уведомление изх. № 0090-20-03801/20.09.2021 г. за изпълнение на
задълженията, произтичащи от процесния договор за банков кредит, връчена
на последния на 29.11.2021 г. при условията на чл. 47 ГПК.
Кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем на 19.01.2022 г.
На 14.04.2022 г. Банката е подала до Районен съд – Попово заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК вх. № 1220/15.04.2022 г., с
дата на пощенското клеймо 14.04.2022 г., срещу В. Д. П. за дължимите суми,
произтичащи от процесния договора за банков кредит., по повод на която е
образувано ч. гр. д. № 271/2022 г. по описа на Райнонен съд – Попово.
По силата на Заповед № 118/18.04.2022 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
271/2022 г. по описа на Районен съд - Попово, длъжникът е осъден да заплати
на банката гореописаните суми.
Според експертното мнение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, размерите на задълженията на длъжника, произтичащи от
договора за банков кредит от 16.05.2019 г. към датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 14.04.2022
г., към датата на подаване на исковата молба по т. д. № 149/2022 г. по описа
на Окръжен съд – Добрич – 17.08.2022 г. и към приемането на съдебно-
счетоводната експертиза – 17.11.2022 г., възлизат на следните суми: 19 142.46
лв., представляваща неплатена главница; 5 888.30 лв., представляваща
договорна ( възнаградителна ) лихва за периода 20.11.2019 г. – 18.01.2022 г.;
219.33 лв., представляваща лихвена надбавка за забава за периода 20.11.2019
г. – 18.01.2022 г.; 451.98 лв., представляваща законна лихва за 20.11.2019 г. –
18.01.2022 г. и 120.00 лв. разноски по делото.
Заповедта на незабавно изпълнение и изпълнителния лист са връчени на
длъжника на 27.05.2022 г. от частен съдебен изпълнител ***, рег. № *** на
КЧСИ с район на действие ОС-Търговище.
3
С оглед подаденото от длъжника възражение по чл. 414 ГПК,
заповедният съд с Определение № 313/04.07.2022 г. е указал на банката да
предяви установителен иск по чл. 422 ГПК. Съобщението е връчено на
банката на 18.07.2022 г.
На 17.08.2022 г. банката е предявила установителния иск по чл. 422,
съединен при условията на евентуалност с осъдителен иск.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК с предмет установяване съществуването на вземане по издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Предпоставките за надлежно предявяване на иска по чл. 422 ГПК са: 1.
Издадена заповед за изпълнение; 2. Надлежно предявено възражение от
длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК; 3. Разпореждане на съда,
съдържащо дължимите указания по чл. 415, ал. 1 ГПК и 4. Предявяване на
иска по чл. 422, ал. 1 ГПК в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
При съобразяването на кумулативно установените предпоставки за
предявяването на иска по чл. 422 ГПК, настоящият състав на Съда,
необвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство,
намира, че искът по чл. 422 ГПК, предмет на настоящото търговско дело, за
надлежно предявен.
Предметът на правния спор по делото се определя от правните
твърдения на ищеца за съществуването на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение. Съдът със своя акт следва да се произнесе по въпроса
за съществуването, респ. несъществуването на правото, за което е издадена
заповед за изпълнение.
С предявяването на настоящия иск по чл. 422, ал. 1 ГПК кредиторът се
позовал на сключен на 02.12.2015 г. договор за банков кредит и настъпила
предсрочна изискуемост на кредита съгласно чл. 11 от Договора и чл. 60, ал. 2
ЗКИ, считано от 29.01.2021 г.
Поради обусловеността на установителния иск по чл. 422 ГПК от
издадената заповед за изпълнение, основано на извлечение от счетоводните
книги на банката, предметът на делото е обвързан от основанието и размера
на вземането, така както са заявени от кредитора в заповедното производство.
4
Предсрочната изискуемост настъпва при наличието на две условия:
обективният факт на неплащане и упражнено от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Моментът, в който настъпва предсрочната
изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че
счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника при
наличието на обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на
срока - ТР – 4 - 2013 – ОСГТК. Преценката относно упражняването на
правото принадлежи на кредитора. Настъпването на предсрочната
изискуемост предпоставя осъществяването на два юридически факта –
неизпълнение на длъжника и изрично волеизявление на кредитора за
отнемане на преимуществото на срока. Когато кредиторът като заявител в
заповедното производство се е позовал на предсрочна изискуемост на целия
кредит, респ. остатъка от кредита, настъпването й трябва да предхожда
образуването на заповедното производство. Ако фактите, относими към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното
от заявителя основания. Настоящият случай не е такъв. В процесния казус,
последното извършено плащане по кредита е на 04.05.2020 г., поради което
Съдът приема, че към 29.11.2021 г., когато е редовно и надлежно връчено
уведомлението за предсрочната изискуемост на длъжника при условията на
чл. 47 ГПК, същият вече е бил в просрочие. При договора за банков кредит е
налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на заетата
сума да стане погасителни вноски на определени дати, то това не превръща
тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на
погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме
изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за противното
основание от чл. 66 ЗЗД. Приложима по отношение на това задължение е
общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на
уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката тригодишна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
В процесния казус, съвкупният анализ на доказателствата по делото
обосновава извода за наличието на облигационно отношение по договор за
банков кредит по смисъла на чл. 430 и сл. ТЗ между „БАНКА ДСК“ ЕАД гр.
5
София от една страна като кредитор и *** П.А от друга страна като заемател,
по силата на което банката се е задължила да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичането на срока.
Договорът за банков кредит е абсолютна търговска, изключителна
банкова активна сделка – чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗКИ.
Към датата на сключване на договора за банков кредит е приложим
Законът за потребителския кредит и Законът за защита на потребителите.
Кредитополучателят отговоря на дефиницията за „потребител” по смисъла на
параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП и на чл. 9, ал. 3 ЗПК; банката – на дефиницията
за „търговец” по смисъла на параграф 13, т. 2 от ДР на ЗПП и на чл. 9, ал. 4
ЗПК; договорът има за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с
дейността на кредитна институция по смисъла на параграф 13, т. 12 от ДР на
ЗЗП и на чл. 9, ал. 1 ЗПК; липсва предвиденото в този закон основание за
неприложимост.
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, националният съд е
длъжен служебно да разгледа неравноправния характер на договорна клауза –
Решение на Съда ( четвърти състав ) от 04.09.2009 г. по дело С – 243/08 и
Решение на Съда ( първи състав ) от 03.06.2010 г. по дело С – 484/08.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузи, които не са
уговорени индивидуално, са дефинирани в чл. 146, ал. 2 ЗЗП – клаузи,
изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им и е посочен пример за такива клаузи при
договорите, сключвани при общи условия, като изброяването не е
изчерпателно.
Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени
хипотези, регламентирани в цитираната правна норма, като: т. 9 – при
налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора; т. 10 – при
6
предвидена възможност на търговеца да променя едностранно условията по
договора въз основа на непредвидено в него основание; т. 11 – при
възможност на търговеца да променя едностранно без основание
характеристиките на стоката или услугата; т. 12 – при предвиждане цената да
се определя при получаването на стоката или услугата или при предоставено
право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да
има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно
определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена
при сключване на договора.
В чл. 144 ЗЗП са посочени изключенията, при които определени
хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители,
визирани в чл. 143 ЗЗП, са неприложими. Така според чл. 144, ал. 3 ЗЗП
нормите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат спрямо сделки с ценни книжа,
финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца
или доставчика на финансовите услуги.
От гореизложеното се налага извода, че за да е нищожна като
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е
уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на
чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144
ЗЗП.
Систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 ЗЗП е
основание са следния извод: допустима е уговорка в потребителски договор с
предмет предоставяне на финансова услуга, предвиждаща възможност за
увеличаване на първоначално уговорената цена, когато са налице следните
кумулативни условия: 1. Обстоятелствата, при чието настъпване може да се
измени цената на финансовата услуга, трябва да бъдат изрично уговорени в
потребителския договор; 2. Обективен характер на обстоятелствата; 3.
Методиката за промяна на цената на финансовата услуга трябва да е подробно
и ясно описана в потребителския договор; 4. При настъпването на
обстоятелствата да е възможно както повишаване, така и понижаване на
първоначално уговорената цена на финансовата услуга.
Съгласно чл. 143 ЗЗП, неравноправната клауза е уговорка във вреда на
7
потребителя. Липсата на вредоносен характер имплицитно изключва
квалификацията на уговорката в чл. 6 от Договора като неравноправна.
С оглед гореизложените доводи, Съдът не констатира наличието на
неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.
Съдът констатира, че договорът за банков кредит отговоря и на
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7- 9 ЗПК, поради което не е нищожен по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 22 ЗПК.
Гореизложените доводи обуславят извода за възникването на валидно
облигационно отношение, произтичащо от договор за банков кредит по
смисъла на чл. 430 и сл. ТЗ, сключен между банката и кредитополучателя.
След смъртта на кредитополучателя на 18.03.2020 г., на основание чл.
48 ЗН наследникът й по закон от първи ред – синът й В. Д. П. е приел
наследството на своя наследодател и съобразно чл. 60, ал. 1 ЗН отговаря за
задълженията, с които е обременено наследството.
С оглед неизпълнението на задълженията на своя наследодател,
произтичащи от договора за банков кредит, ответникът отговаря за тях.
Съобразно експертното мнение на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза, което съответства на събрания по делото
доказателствен материал, Съдът намира, исковите претенции за доказани и
основателни в пълния претендиран размер. Исковете са доказани и
основателни и следва да се уважат.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на правния спор, на
ищеца следва да се присъдят следните разноски по делото: 517.14 лв.,
представляваща държавна такса, 600.00 лв. представляваща депозит за вещото
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и юрисконсултско
възнаграждение чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 450.00 лв. с оглед представения
по делото списък по чл. 80 ГПК, както и разноските по заповедното
производство – 516.44 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед уважаване на главния иск, Съдът не дължи произнасяне по
предявения при условията на евентуалност осъдителен иск.
С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕТО на следните
вземания на „БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София, ул. „***“ № 19, ЕИК *** към В.
Д. П. ЕГН ********** с наст. адрес гр. Попово, ул. „***“ № 43, общ. Попово,
област Търговище,, към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в Районен съд–Попово – 15.04.2022 г.
в размерите, посочени в представеното по ч. гр. д. № 671/2022 г. по описа на
Районен съд–Попово извлечение от счетоводните книги на банката и договор
за банков кредит от 16.05.2019 г., сключен с наследодателя на ответника ***
П.А ЕГН **********, б. ж. на гр. Попово, общ. Попово, област Търговище,
поч. на 18.03.2020 г.,: 19 142.46 лв., представляваща неплатена главница по
договор за банков кредит от 16.05.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 14.04.2022 г. - до окончателното й
изплащане; 5 888.30 лв., представляваща неплатена договорна (
възнаградителна ) лихва за периода 20.11.2019 г. – 18.01.2022 г.; 219.33 лв.,
представляваща лихвена надбавка за забава за периода 21.10.2019 . –
18.01.2022 г.; 451.98 лв., представляваща законна лихва за забава за периода
19-01.2022 г. – 14.04.2022 г.; 120.00 лв. разходи.
ОСЪЖДА В. Д. П. ЕГН ********** с наст. адрес гр. Попово, ул. „***“
№ 43, общ. Попово, област Търговище да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД гр.
София, ул. „***“ № 19, ЕИК *** сторените в заповедното производство
разноски: 516.44 лв. държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, както и сторените в първоинстанционното производство
разноски: 517.14 лв., представляваща държавна такса, 600.00 лв.
представляваща депозит за вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза и юрисконсултско възнаграждение чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на
450.00 лв.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ
ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
9
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
10