РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Пазарджик, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело №
20215200900112 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано по искова молба на Л. А. К.,
ЕГН **********, от гр.С. против „Булгар Минерали Стрелча“ АД (в
несъстоятелност), със седалище и адрес на управление гр.Стрелча, ул.
„Фелдшпати“ №1, ЕИК ********* и „Сайлест“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ № 2,
вх.А, ап.1.
Претенцията с правно основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ е да се установи
със сила на присъдено нещо несъществуването на вземане на „Сайлест“
ЕООД към „Булгар Минерали-Стрелча“ АД (н.) за сума в размер на 7 814,02
лв., която е част от приетото вземане в размер на 10 651,02 лв., включено в
списъка на приетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на 13.05.2021 г., изменен
с Определение № 260399/02.07.2021 г. по т.д. №66/2010 г. по описа на ПзОС,
обявено в ТРРЮЛНЦ на 02.07.2021 г.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че процесното
вземане е предявено от кредитора „Сайлест“ ЕООД в пълен размер от 12 000
лв. и представлява обезщетение за лишаване от ползване през месеците
януари, февруари и март 2021 г. на част с площ от 9740 кв.м. от недвижим
имот с площ 35 000 кв. м, представляващ ПИ №000680, находящ се в
1
местността „Р. д.” по КВС на гр.С. Предявеното вземане било включено от
синдика в допълнителен списък по чл. 688, ал.3 ТЗ с ред на удовлетворяване
по чл.722, ал. 1, т.7 ТЗ в пълния предявен размер от 12 000 лв. Ищцата
депозирала възражение, като с Определение № 260399/02.07.2021 г. съдът по
несъстоятелността изключил от изготвения списък вземането на „Сайлест“
ЕООД за разликата над 10 651,02 лв. до пълния му размер.
Изложени са твърдения, че след постановяване на Решение №
157/25.11.2015г. по т.д. № 66/2010 г., с което съдът обявил в
несъстоятелността и прекратил дейността на БМС АД (н.), била извършена
дерегистрация на дружеството по ЗДДС. В тази връзка бил изготвен
Оценителски доклад за определяне пазарна стойност на материалните активи,
собственост на длъжника, в който като краткотрайни активи фигурирали: 1)
Ocн.материали - натриев полуфабрикат - 7159,36 тона; 2) Осн.материали
пегматит млян ІІ-ро кач. насипен - 1650 тона; 3) Полуфабрикат - пегматит
млян ІІ-ро кач.- 2417,42 тона; 4) Готова продукция - минерално брашно
1564,78 тона и 5) Готова продукция - пегматит - 441,97 тона.
Именно тази продукция била струпана на две купчини в имота на
„Сайлест“ ЕООД. Твърди се още, че при съставяне на протокола за въвод на
„Сайлест“ ЕООД във владение на имота от 05.01.2017 г., дружеството не
направило възражение за наличието на имущество на несъстоятелния
длъжник, което да му пречи да упражнява правата си на собственик, т.е.
страните не направили констатации за наличието на купчини готова
продукция – вид, количество, площ в източната част на имота. Твърди се, че
площта, заета от двете купчини готова продукция е 4729 кв.м., поради което и
при средна наемна цена за сходни имоти за процесния период от около 0,20
лв. на кв.м, т.е. при месечен наем от 946 лв. - тримесечния сбор възлиза на
сумата от 2837 лв. Ето защо се твърди, че приетото вземане не съществува в
размера от 2837 лв. до 10651, 02 лв. или за разликата, посочена в петитума от
7814,02 лв.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от страна на
ответника „Сайлест“ ЕООД чрез управителя Т. М., в който се поддържа, че
така предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен. Направено е
уточнение, че предвид извършеното заснемане на процесния имот в
кадастралната карта на гр.С., искът касае имот с идентификатор . Изложени
2
са твърдения, че обосновано и съобразявайки постановеното от ПАС решение
№ 48/07.02.2020 г. по в.т.д.№710/2019 г., синдикът приел, че БМС АД (н.)
ползва част с площ от 9740 кв.м. от описания имот, като през процесния
период е складирал там готова продукция, собственост на дружеството, без да
има основание за това и по този начин същото неоснователно се е обогатило.
Дължимото за това обезщетение на „Сайлест“ ЕООД било в размер на по
4000 лв. месечен наем, т.е. 12 000 лева общо за тримесечния период.
Постановявайки Определение № 260399/02.07.2021 г., съдът по
несъстоятелността формирал изводите си въз основа на служебно известните
му заключения от съдебно-техническата и съдебно-оценителска експертизи,
приети в хода на предходно производство по реда на чл. 692 ТЗ, които се
отнасят се за непосредствен преди процесния период на претендирано от
„Сайлест“ ЕООД обезщетение за ползване на същия имот. В тази връзка е
цитирано такова произнасяне, а именно с Определение № 260353/10.06.2021
г. по т.д. № 66/2010 г. на ПзОС, в което съдът по несъстоятелността въз
основа на приетите експертизи установил, че заетата с готова продукция
площ в конкретния случай е 9343 кв.м., а наемната цена за 1 кв.м. възлиза на
0,38 лв. Установените и изяснени по този начин факти и обстоятелства, дали
основание на съда в производството по чл.692 ТЗ да възприеме размер на
месечното обезщетение от 3550,34 лв. или общо 10651,02 лв. - дължими за
лишаването на „Сайлест“ ЕООД от ползване на част от имота за процесния
период от 3 месеца. Развити са подробни съображения.
Оспорва се като изцяло неоснователно твърдението на ищеца, че
готовата продукция на БМС АД (н.), находяща се в източната част на
процесния имот на „Сайлест“ ЕООД е била разположена на площ от 4729
кв.м., заета от две купчини готова продукция. Освен това в ИМ липсвало
твърдение да е имало договореност, съгласно която „Сайлест“ ЕООД,
придобивайки собствеността върху имота, да е придобил и тази готова
продукция или да поел задължение да търпи наличието й в процесния имот.
Сочи се, че ищецът измествал спора от това, каква площ заема готовата
продукция към въпроса - какво тегло има същата. Акцентира се, че
цитираният оценителски доклад от 30.11.2015 г. не отразявал реалното й
количество, тъй като в него със забележка било посочено, че описаните
стойности могат да претърпят корекции. В случая актуалното количество
продукция било установено с последващ оценителски доклад от 2018 г. в
3
размер на 43 278,21 тона, а същото било посочено и в обявлението на сайта
Министерство на правосъдието от 04.03.2021 г.
В същият срок по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от синдика И.К.,
който съгласно разпоредбата на чл.694, ал.4 ТЗ участва в процеса. Синдика
подържа становището, че искът е неоснователен, тъй като при приемане на
предявеното вземане се съобразил с влезлия в сила съдебен акт на ПАС, а
именно Решение № 48/07.02.2020 г. постановено по в.т.д. №710/2019 г. по
негов опис. Сочи, че размерът на обезщетението за процесния период в
размер на 10 651,02 лв., прието от съда по несъстоятелността с Определение
№ 260399/02.07.2021 г. по т.д. № 66/2010 г. на ПзОС, се явява най-
справедлив, тъй като съобразно назначените в производството по чл.692 ТЗ
две експертизи, били измерени и определени с голяма точност площта с
готовата продукция на БМС АД (н.), както и пазарната наемна цена на кв.м.
заета площ. Поддържа, че относима към настоящия спор е единствено
площта, която заема готовата продукция, но не и нейното тегло. Приложените
към ИМ като доказателства списък с готова продукция и оценителския доклад
от 2015 г. не отразявали актуалните количества на стойностите с готова
продукция.
В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба.
Възразява се, че в конкретния случай не намират приложение цитираните
решения на ПАС и първоинстанционното по т.д. № 201/2018 г. на ПзОС, тъй
като същите касаели различен от процесния период и поради това били
неотносими към спора. Не ставало ясно защо ответникът се позовавал само
на тези актове, въпреки съществуването на още няколко влезли в сила
съдебни решения (по в.т.д. № 722/2021 г. и в.т.д. № 757/2021 г. по описа на
ПАС), които се отнасяли за различни периоди от време и с които БМС АД (н.)
бил осъден да заплати на „Сайлест“ ЕООД различни суми за различни по
размер площи, като обезщетение за ползване на част от имота му. Излагат се
твърдения, че от момента на въвода във владение - 05.01.2017 г. „Сайлест“
ЕООД упражнявал фактическата власт върху имота, който закупил съгласно
постановлението за възлагане, поради което било възможно дружеството да
извършило действия за увеличаване количествата готова продукция в
купчините и разпиляването около тях с цел увеличаване размера на
претендираните обезщетения. Сочи се, че в този период БМС АД (н.) е обявен
в несъстоятелност и с прекратена дейност, поради което не би могло да
4
придобие и да складира по-голямо количество готова продукция от това,
което вече е било налично. Позовава се на геодезическо замерване на
купчините суровина в имота възложено от синдика на фирма „Екскалибур“
ЕООД, извършено през месец март 2017 г., т.е. два месеца след въвода на
новия собственик в имота, от което било видно, че са били измерени само
двете купчини суровина, но не и разпиляното около тях. Твърди се, че всички
количества готова продукция над количествата, описани в оценителския
доклад в края на 2015 г. не могат да бъдат заприходени в право на
несъстоятелния длъжник, тъй като принадлежат на новия собственик -
„Сайлест“ ЕООД.
В срока по чл.373 ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника
„Сайлест“ ЕООД, в който изцяло се подържат твърденията и възраженията,
съдържащи се и в първоначалния отговор. Актуалното количество готова
продукция било в размер на 43 278,21 тона, които били установени съобразно
оценителския доклад от 2018 г., а не според старата и неактуална оценка от
2015 г. Готовата продукция се намирала в имота към момента на
придобиването му от „Сайлест“ ЕООД без да има договорка съгласно която
след този момент дружеството да е поело задължение да търпи наличието й в
имота. Актуалното количество от 43 278,21 тона млян пегматит било
посочено последно и в обявлението за продажба от 04.03.2021 г. (нестанала),
качено на сайта Министерство на правосъдието.
В срока по чл.373 ГПК не е постъпил допълнителен отговор от синдика.
Съдът като съобрази доводите на страните и събраните в процеса
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията
на чл.235 и чл.236 от ГПК приема следното:
Безспорно е между страните, а и се установява от представеното
постановление за възлагане по чл.717з от ТЗ, че на 13.07.2016 г. на ответника
„Сайлест“ ЕООД е възложен недвижим имот, представляващ производствен
терен с площ от 35 000 кв.м. с кад.№000680 в м.“Р. д.“ по КВС на гр.С. и 8
броя сгради находящи се в поземления имот индивидуализирани с посочване
на площта им, предназначението им и година на построяване, както и
строителни съоръжения включително и площадка промишлено товаро-
разтоварна. Безспорно също и че „Сайлест“ ЕООД е въведен във владение на
така описания имот, което се установява и от приетия протокол за въвод във
5
владение от 05.01.2017г.
Няма спор между страните в процеса и че в източната част на процесния
имот са разположени огромни купчини от „готова продукция - пегматит“ в
насипно състояние, собственост на ответника БМС – в несъстоятелност и
включени в масата на несъстоятелността.
Спори се в процеса относно площта, която се заема от складираната
продукция, както и относно тежестта й. Последното спорно обстоятелство
съдът счита, че е ирелевантно за спора, доколкото в случая количеството на
готовата продукция - пегматит не е определящо за площта, на която е
разположена.
Относно установяване на площта заета от готовата продукция, по
делото е приета СТЕ, заключението по която е изготвено от в.л. Х.К.. съдът го
кредитира изцяло като компетентно изготвено и неоспорено от страните в
процеса. От същото се установява, че общо заетата площ от готова
продукция, която е разположена в две купчини, е 4729 кв.м. и се намира в
североизточната част на ПИ с идентификатор по КК на гр.С., който е
идентичен с процесния. Въз основа на експертното заключение е установено
още, че около двете купчини има разсипана и свлечена част от готовата
продукция-пегматит, която е разположена на площ от 4 614 кв.м. Вещото
лице е заключило, че общата площ на двете пирамидални фигури и на
разпиляната готова продукция е 9343 кв.м.
Последното се установява и от разпита на свидетеля И.И., показанията
на който съдът кредитира изцяло тъй като са придобити непосредствено, а и
кореспондират с останалите доказателства събрани в процеса. Същият
твърди, че от месец октомври 2016 г. работи като охранител на процесния
имот. От този момент до настоящия твърди, че е заварил и продължават да се
намират в същия, в източната му част, две купчини пегматит, а около тях и
разпиляна продукция, която се свличала от дъждовете и ветровете, без да е
отнемано или добавяно към нея. Установява още, че на запад около 50-60
метра разстояние от купчините има подпорна стена, по средата има
разстояние около 3-4 декара е разпиляния материал, като границите му ясно
се виждали тъй като имало сложени големи камъни – подпорна стена, за да не
се свлича надолу. Свидетеля установява, че тази подпорна стена е заварена от
него при започване на работа. Установява също, че преди месеци върху
6
разпиляната продукция заварил хора с един фургон от БКС Стрелча, но след
обаждане от синдика след няколко дни, изчезнали.
Относно размера на пазарната наемна цена за ползването на площта,
заета с цялата готова продукция пегматит, включително и разпиляната за
периода 01.01.2021 г. – 31.03.2021 г. е приета СИЕ, заключението по която е
изготвено от в.л. Л.Ц.. Съгласно експертизата се установява, че средния
пазарен наем за кв.м. на процесният имот е 0,31 лева. Изводите на вещото
лице сочат, че за общата площ на двете пирамидални структури, върху която
е разположена готовата продукция с площ от 4 729 кв.м. се следва месечен
наем в размер на 1 465,99 лв. (4729 кв.м. х 0.31 лв. = 1465,99 лв.) или общо
наем за трите месеца - 4 397,97 лв. Според заключението за останалата част,
която се твърди да е свлечена и разпиляна готова продукция, средния месечен
наем е в размер на 1430, 34 лв. (4614 кв.м х 0.31 лв. = 1430,34 лв.) или общо
наем за трите месеца в размер на 4 291,02 лв.
По делото от страните са представени и приети съдебни решения,
постановени по искове, чийто предмет касае период, различен от процесния.
Ето защо съдът счита, че същите не са релевантни към настоящия спор и не
следва да се съобразяват, още повече, че със същите не се установява сила на
пресъдено нещо по отношение на спорното в настоящия процес
правоотношение между страните.
С оглед на гореизложената и приета за установена по делото
фактическа обстановка, от правна страна съдът приема, че предявеният
отрицателен установителен иск, намиращ правното си основание в
разпоредбата на чл.694 ал.3, т.1 от ТЗ във вр.с чл.59 от ЗЗД е процесуално
допустим като е предявен от надлежна страна - кредитор на дружеството в
несъстоятелност против вземане на друг кредитор, който е направил
възражение по чл.690, ал. 1, но съдът е оставил възражението частично без
уважение.
Разгледан по същество предявеният отрицателен установителен иск се
явява частично основателен по следните съображения:
Няма спор, че срещу ответника „Булгар Минерали – Стрелча“ АД е
открито производство по несъстоятелност, предмет на т.д. № 66/2010 г., по
описа на Окръжен съд – Пазарджик.
В настоящия случай ответното дружество „Сайлест“ ЕООД се
7
легитимира като собственик на недвижим имот, представляващ
производствен терен с площ от 35 000 кв.м.с кад.№000680 в м.„Р. д.“ по КВС
на гр.С., а понастоящем ПИ с идентификатор по КК на гр.С. въз основа на
постановление за възлагане по чл.717з от ТЗ от 13.07.2016 г. и извършен
въвод във владение на 05.01.2017 г. Не е спорно между страните, че в
североизточната част на така описаният имот на обща площ от 4 729 кв.м. е
складирана в две купчини готова продукция – пегматит, собствени на БМС
АД (н). Установи се и още, че около тези купчини, на площ от 4614 кв.м., е
разпиляна готовата продукция, като площта й е била такава през целия
процесния период – 01.01.2021 г. – 31.03.2021 г. Следователно с оглед
безспорно установените факти, БМС АД (н) без правно основание държи в
процесния имот своя вещ. В този смисъл следва да се съобрази приетото от
съдебната практика, а именно, че всяко владение без основание води до
обогатяване за владелеца /държателя/ за сметка на собственика, поради което
се дължи и обезщетение по силата на чл.59, ал.1 от ЗЗД, като фактическата
власт може да се упражнява чрез различни действия, включително чрез
поставяне на вещи в имота на собственика, което е възможно да се извършва
лично от владелеца /държател/ или чрез трето лице. Според решаващия
състав в случаите, когато в чужд имот се поставят вещи, с което се пречи на
ползването му, отговорен пред собственик на имота е правният субект, който
лично или чрез трето лице неоснователно ги е поставил там (без значение
дали е и собственик на вещите), съответно онзи, който поддържа това
състояние. В конкретният случай сме изправени именно пред такава
хипотеза.
Относно размера на иска се установи, че за площта от 4 729 кв.м., заета
с двете пирамидални фигури с готовата продукция, се следва месечен наем в
размер на 1 465,99 лева или общо за трите месеца – 4 397,97 лева. За заетата с
разпиляна продукция площ от 4614 кв.м средният пазарен наем за трите
месеца възлиза на 4 291,02 лв. или общо за цялата площ от 9343 кв.м, за трите
месеца, се дължи наем от 8688,99 лв. Възражението на ищцата, че размера на
цената на обезщетението следва да се определи единствено съобразно цената
на отдаден под наем имот на територията на гр.С., съдът приема за
неоснователно. В този смисъл вещото лице при определяне на средната
пазарна наемна цена е съобразил принципа, че същата се формира именно въз
основа на множество подобни предложения, като чрез осредняване им се
8
постига възможно най-реалния размер.
Поради изложените до тук съображения съдът приема, че се дължи
обезщетение за ползването без основание на цялата заета от готовата
продукция площ от 9343 кв.м., на която са разположени двете пирамидални
фигури, както и е разпиляна готова продукция и за трите процесни месеца –
януари, февруари и март 2021 г., в размер равняващ се на средния пазарен
наем общо за цялата площ или на 8 688,99 лв. В случая ищцата е оспорила
размера на приетото вземане на кредитора „Сайлест“ ЕООД, като недължимо
такова над сумата от 2 837 лв., поради което са налага извода, че за разликата
до установения в настоящото производство размер на обезщетението от 8
688,99 лв., т.е. за сумата 5 851,99 лв., претенцията ще следва да бъде
отхвърлена, тъй като посоченото обезщетение се дължи. В останалата част за
размера от 1 989,03 лв., оспореното вземане на „Сайлест“ ООД не съществува
и затова предявеният от ищцата отрицателен установителен иск като
основателен ще следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.694, ал.7 от ТЗ ищцата
следва да бъде осъдена да заплати ДТ върху отхвърлената част от исковата
претенция в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Пазарджишкия окръжен съд в размер на 58.51 лв., както и в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева,
съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК. Ответното дружество Сайлест ЕООД, който е
кредиторът, предявил в производството по несъстоятелност вземанията,
които се установява, че са несъществуващи и с това е дал повод за завеждане
на настоящото исково производство, следва да понесе отговорността за
заплащане на ДТ върху уважената част от исковата претенция в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия окръжен съд в
размер на 19,89 лв., която такса не се внася предварително, както и в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5
лева, съгласно чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Предвид заявената претенция от ищцата за присъждане на сторените от
нея разноски в процеса и при спазване изискванията на чл.78, ал.1 от ГПК,
9
ответника Сайлест ЕООД ще следва да бъде осъден да й заплати сумата 5,06
лева изчислени по компенсация съобразно уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата от своя страна дължи на
ответника „Сайлест“ ЕООД сторените разноски, изчислени по компенсация
съобразно отхвърлената част от иска. Относно дължимите разноски за платен
адвокатски хонорар Л.К. е направила своевременно възражение за неговата
прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК. Съдът съобразявайки го, както и
размера на претендираното възнаграждение – 900 лева, приема, че
възражението е основателно. Съгласно чл.7, ал.2 т.3 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
случая минималния размер на дължимото възнаграждение е 720,85 лева, като
настоящето дело не е с такава фактическата и правна сложност, а и
извършените процесуални действия в хода на производството не са такива, че
да се приеме, че размера на платения адвокатски хонорар е оправдан. Ето
защо същият ще следва да бъде намален до минималния размер. В този
смисъл дължимите от ищцата разноски в полза на ответното дружество
„Сайлест“ ЕООД, изчислени по компенсация съобразно отхвърлената част от
иска са 583,45 лева .
Останалите страни в процеса не са претендирали разноски и затова и
такива не им се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен на
основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ от Л. А. К., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр.С., комплекс , ул. „С.“ №28И против „БУЛГАР МИНЕРАЛИ
СТРЕЛЧА“ АД (в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление
гр.Стрелча, ул. „Фелдшпати“ №1, ЕИК ********* и „САЙЛЕСТ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.
„Патриарх Евтимий“ №2 вх.А, ап.1, че „БУЛГАР МИНЕРАЛИ СТРЕЛЧА“
АД (в несъстоятелност) не дължи на основание чл.59 от ЗЗД на
„САЙЛЕСТ“ ЕООД сумата от 1 989,03 лева, представляваща
обезщетение за ползването на частта от производствен терен с площ от 35
000 кв.м.с кад.№000680 в м.“Р. .“ по КВС на гр.С., а понастоящем ПИ с
10
идентификатор по КК на гр.С. заета от готова продукция, за периода
януари, февруари и март 2021 г. и която е част от приетото вземане в
размер на 10 651,02 лв., включено в списъка на приетите вземания,
обявен в ТРРЮЛНЦ на 13.05.2021 г., изменен с Определение №
260399/02.07.2021 г. по т.д. №66/2010 г. по описа на ПзОС, обявено в
ТРРЮЛНЦ на 02.07.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен на основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ от Л.
А. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.С., комплекс , ул. „С.“ №28И
против „БУЛГАР МИНЕРАЛИ СТРЕЛЧА“ АД (в несъстоятелност), със
седалище и адрес на управление гр.Стрелча, ул. „Фелдшпати“ №1, ЕИК
********* и „САЙЛЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ №2 вх.А, ап.1, че „БУЛГАР
МИНЕРАЛИ СТРЕЛЧА“ АД (в несъстоятелност) не дължи на основание
чл.59 от ЗЗД на „САЙЛЕСТ“ ЕООД сумата 5 851,99 лева,
представляваща обезщетение за ползването на частта от производствен
терен с площ от 35 000 кв.м. с кад.№000680 в м.“Р. д.“ по КВС на гр.С., а
понастоящем ПИ с идентификатор по КК на гр.С., заета от готова
продукция, за периода януари, февруари и март 2021 г., която е част от
приетото вземане в размер на 10 651,02 лв., включено в списъка на
приетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на 13.05.2021 г., изменен с
Определение № 260399/02.07.2021 г. по т.д. №66/2010 г. по описа на ПзОС,
обявено в ТРРЮЛНЦ на 02.07.2021 г. , КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Л. А. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.С.,
комплекс , ул. „С“ №28И да заплати по сметка на Пазарджишкия окръжен
съд, в полза на бюджета на съдебната власт, ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер
на 58.51 лева, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист
държавна такса в размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА „САЙЛЕСТ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ №2 вх.А, ап.1 да заплати
по сметка на Пазарджишкия окръжен съд ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер
11
на 19,89 лева, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист
държавна такса в размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Л. А. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.С.,
комплекс Е, ул. „С.“ № да заплати на „САЙЛЕСТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Патриарх
Евтимий“ №2 вх.А, ап.1, сумата 583,45 лева, представляваща сторени от
последното разноски в процеса изчислени по компенсация.
ОСЪЖДА „САЙЛЕСТ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Бургас, ул. „Патриарх Евтимий“ №2 вх.А, ап.1 ДА
ЗАПЛАТИ НА Л. А. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.С., комплекс ,
ул. „С.“ № сумата 5,06 лева, представляваща сторени от последното
разноски в процеса изчислени по компенсация.
Решението е постановено на осн. чл. 694, ал.4 ТЗ при участие на
синдика на несъстоятелното дружество И.Л. К. с адрес: гр.С. ул.“О.“ № ап. и
има действие за всички кредитори в производството по несъстоятелност, на
осн. чл.694 ал. 8 ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
12