№ 11254
гр. София, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. П.
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20221110141003 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на Т. П. Д., ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД сума в общ размер на 2105.15 лв., от които 1789.31 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2018 г. -
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до
окончателното изплащане на сумите, 291.74 лв. - мораторна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 19.10.2021 г., както и сума за дялово
разпределение за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2020 г. в размер 20.18 лв. - главница, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане
на сумите, 3.92 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от
31.10.2018 г. до 19.10.2021г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
С отговора на ответнцината се твърди, че тя не е собственик на процесния имот и
няма качеството потребител. Направено е и възражение за давност.
По съществото на делото съдът намира следното:
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.422 ГПК чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ в
1
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ (приложима
редакция в периода м.01.2012 г. – 17.07.2012 г.) и на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Въз основа на правната разпоредба в трайната и непротиворечива практика на
ВКС, отразена в решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ІV Г.О. на
ВКС, решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на ІV Г.О. на ВКС и
решение № 162 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ІV Г.О. на ВКС, следва да се
приеме, че облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по силата
на закона между предприятието-снабдител и потребителя. За доставената енергия на обекта
отговаря винаги собственикът или титулярят на вещното право на ползване върху имота. В
този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д.№2/2017 г. на ОСГК
на ВКС, в което е прието, че Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й.
В случая е видно, че процесния имот е придобит от Емануил Христов Бонев чрез
съдебна спогодба одобрена от съда в производство по делба на 11.02.1975 г. Той е оставил
двама свои наследници син Константин Христов и дъщеря Емануела Христова. По
делото няма данни дали Константин Христов е приел наследството на баща си. Данни има,
че дъщерята е приела наследството, тъй като има документ изходящ от нея, че признава, че е
собственик на 1/2 идеална част от имота. Ответницата е съпруга на Константин Христов
и хипотетично ако той е приел наследството, което не е установено по делото, за неговата
идеална част тя би имала право да приеме половината или 2/ 3 идеални части от нея в
зависимост от продължителността на брака им, която продължителност също не е
установена по делото. От действията и изявленията на ответницата обаче не може да се
направи извод, че тя е приела наследството на съпругата си дори хипотетично да се приеме,
че е имала право на това.
С откриване на наследството наследниците придобиват правото да получат
наследственото имущество. То не преминава по право към тях. При откриване на
наследството за наследниците възниква правото да го приемат. С приемането му те го
придобиват. Тоест, наследствените права не преминава по право върху наследниците, с
факта на откриване на наследството, а единствено открива правната възможност на
последните да заявят дали приемат наследството или се отказват от същото. Съгласно
разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му. Приемането на
наследството е едностранен акт, с който наследникът изявява волята си да го придобие. С
него се определят отношенията между наследниците помежду им и между тях и третите
лица, които са били в имуществени отношения с наследодателя. Приемането на
наследството е изрично или мълчаливо. Изричното приемане се извършва с писмено
2
изявление до районния съдия по местооткриване на наследството. То се вписва в особена за
това книга – арг. чл. 49, ал. 1 ЗН. Мълчаливо приемане има, когато наследникът извърши
действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той
не би имал право да извърши, освен в качеството си на наследник – арг. чл. 49, ал. 2 ЗН.
В Закона за наследството е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да
се произнесе по въпроса за приемане на наследството. Съгласно правилото на чл. 51, ал. 1,
изр. 1 ЗН по искане на всеки заинтересован, районният съдия може да определи на
наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Преди да
определи този срок съдът призовава наследника и ако той се яви, го изслушва по въпроса.
Според нормата на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН, когато има заведено дело срещу наследника,
което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл, дали ще приеме наследството
срокът за приемане се определя от съда, който разглежда делото. При граматическото,
систематично и телеологически тълкуване на разпоредбатана чл. 51, ал. 1, изр. 2 налага
извод, че когато има заведено дело срещу наследник на починало лице, респ. починал в хода
на делото ответник, което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл дали приема
наследството, съдът му определя срок да заяви дали приема наследството или се отказва от
него, само по искане на заинтересована страна по делото. Такава заинтересована страна е
ищецът, тъй като той има интерес да се установи безспорно кои са приелите наследството
наследници на лицето, с което той има правен спор или спрямо което иска да установи
правата си. Ако наследникът не отговори в срока по чл. 51, ал. 1 ЗН, той губи правото да
приеме откритото в негова полза наследство – чл. 51, ал. 2 ЗН. Касае се за преклузивен срок,
който нито спира, нито може да се прекъсне с изтичането на който се погасява самото
субективно материално право на наследника – така Решение № 101.08.2019 г. по гр. д. №
2260/2018 г. на ВКС, IV Г. О. В случаят ищецът не е направил такова искане, поради което
не е открито и производство.
Съдът, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
направените оспорвания от ответника намира, че ищецът не е провел пълно и главно
доказване на първата материална предпоставка – наличието на валидно възникнало
облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия. В случая
по отношение на ответницата от ангажираните доказателства не може да се направи извод,
че последната е собственик или вещен ползвател на имота, а с оглед неблагоприятените
последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за
неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Нещо повече, в
процесния случай доказването е било проведено чрез косвени доказателства (т. нар.
индиции). Няма пречка чрез индиции да бъде проведено пълно и главно доказване, но това
изисква изграждането на такава верига от косвени доказателства, която безпротиворечиво да
води до безпротиворечив и еднопосочен извод, че доказваното обстоятелства действително
се осъществило в обективната действителност. Настоящият случай обаче не е такъв, тъй
като ангажираните по делото доказателства сами по себе си са непълни, като съдът взема
предвид и обстоятелството, че ответницата е въвела изрично оспорване за наличието на
облигационно отношение.
С оглед на горното съдът намира, че е безпредметно да изследва останалите
материални предпоставки на предявените претенции и представените в тази насока
доказателства, като искът за главницата за стойността на доставената топлинна енергия
следва да бъде отхвърлен. В тази насока – трябва да бъдат отхвърлени и останалите искове,
тъй като те са обусловени от изхода на делото по иска за главницата за доставената
топлинна енергия. Тоест, исковете за главницата за стойността на услугата дялово
разпределение и претенциите за мораторни лихви върху главниците са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
По изложените причини исковете следва да се отхвърлят, като неоснователни.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявени осъдителни искове във вр. чл. 79 ,ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД „Топлофикация София” ЕАД срещу Т. П. Д., ЕГН: ********** за сумата от
1789.31 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, сумата от 291.74 лв. - мораторна
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2019 г. до 19.10.2021 г., както
и сума за дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2020 г. в размер 20.18 лв. -
главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до
окончателното изплащане на сумите, 3.92 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение от 31.10.2018 г. до 19.10.2021г.
РЕШЕНИЕТО Е ПОСТАНОВЕНО ПРИ УЧАСТИЕТО НА ТРЕТО ЛИЦЕ
ПОМАГАЧ НА СТРАНАТА НА ИЩЕЦА – Директ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4