Р Е Ш Е Н И Е
№ 647
гр. Хасково, 14.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в
открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Дорета Атанасова
като
разгледа докладваното от съдия П.Костова административно дело №1090/2021г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от Г.Д.А. ***,
подадена чрез адв. Д.А., с посочен съдебен адрес: ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №21-0271-000354 от 19.10.2021г.,
издадена от Началник група към ОДМВР – Хасково, РУ Харманли, на основание
чл.171, т.1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата, с която временно е
отнето свидетелството му за управление на моторно превозно средство (МПС), до
решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се изразява становище, че
оспорената заповед е нищожна, постановена в нарушение на материалния закон и
при наличие на съществени процесуални нарушения, необоснована и не съответства
на целта на закона. Прави се искане да бъде прогласен за нищожен оспорения акт,
а ако се прецени, че не е нищожен, се моли да бъде отменен изцяло. Претендира
се присъждане на разноските по делото.
Ответната страна – Началник група към
ОДМВР – Хасково, РУ Харманли, редовно призован за съдебно заседание, не се
явява и не изпраща представител. Не изразява становище по делото.
След като прецени твърденията на
страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази закона,
Административен съд – Хасково в настоящия си състав намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Процесната заповед е връчена на 25.10.2021г.
лично на оспорващия, а жалбата е подадена в Административен съд Хасково на 29.10.2021г.
и заведена с вх.№6797/29.10.2021г. Т.е. подадена е в законоустановения
14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.172 ал.5
от ЗДвП, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на
правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен
акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Със заповед за прилагане на ПАМ № 21-0271-000354
от 19.10.2021г., Началник група към ОДМВР – Хасково, РУ Харманли е наложил на
жалбоподателя Г.Д.А. принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС, до решаване въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца, на основание чл.22 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Като фактическо
основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че на същата
дата е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № АА934801/19.10.2021г.
против Г.Д.А. за това, че на 19.10.2021г., около 00:00 часа в *** на кръстовището образувано с * по посока към *, е управлявал лек автомобил *** след употреба на алкохол с
концентрация в кръвта – 1.33 промила. Употребата на алкохол е установена с
техническо средство Дрегер 7410 с фабричен номер ARSM 0016.
Към преписката е приложен цитирания
АУАН № 934801/19.10.2021г., Серия АА, в който е изложена същата фактическа
обстановка, както и в оспорената заповед, като видно от направеното отбелязване
върху оспорената заповед, при връчване на същата А. е предал лично СУМПС –
********* и контролен талон 6487686.
По делото е приложен Талон за
изследване № 082565, както и Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, от който е видно, че на 19.10.2021г., в 0ч. и 45 мин. Г.Д.А. е отказал
да се подложи на изследване.
При
служебно извършената проверка за
законосъобразност на оспорвания
административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е издаден от компетентен
орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за неговото издаване и в съответствие с
приложимия материален закон. Този извод се налага по следните съображения:
Нормата на чл.168, ал.1 от АПК
определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от
административен орган с териториална и материална компетентност, тъй като
съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая това е Началник
група към ОДМВР – Хасково, РУ Харманли, на когото са делегирани правомощия да
издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки със заповед
рег.№1253з-479/16.11.2020г. на директора на ОДМВР-Хасково (л.20-21 от делото).
Съдът приема, че процесната заповед
отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава въз основа на
АУАН № АА934801/19.10.2021г., като са описани и установените с акта
обстоятелства. Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите
реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като в текста ѝ
фигурира позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с
това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за
прилагане на принудителната административна мярка. След като е посочено, че
заповедта се издава на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, поради това, че
лицето е управлявало МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда,
установено по надлежния ред, обосноваващи преценката за приложението на тази
разпоредба се съдържат както в обстоятелствената част на заповедта, така и в
цитирания в същата АУАН, то процесната заповед се явява мотивирана.
При издаването на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Същата се основава на акт за установяване на административно нарушение,
съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по
съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Административният
орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата,
необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Към
административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи
наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.
Заповедта е съобразена с материалния
закон и неговата цел. С нормата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е предвидено
налагането на принудителна административна мярка временно отнемане на
свидетелството за управление на водач на МПС, който управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено в случая с
техническо средство Дрегер 7410, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух. От приложения АУАН се установи, че на 19.10.2021г.,
около 00:00ч., в ***
на кръстовището, образувано с ***
по посока към ***
Г.Д.А. управлявал лек
автомобил ***
с рег. №*,
собственост на А.
Д. А., след употреба на алкохол в
нормативно запретената концентрация, установено по надлежния ред. Нарушението
на задължението на водача в настоящия случай е констатирано със съставен акт от
компетентно длъжностно лице – Ж.
П. Ж., мл. автоконтрольор при ОДМВР –
Хасково, РУ Харманли.
Съдът
намира, че оспорената заповед съответства и на целта на закона. Съгласно
разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП административният орган действа при
условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на
фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в
случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи
принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана
компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона
съдържание. (Вж. в тази насока решение №
5226 от 03.05.2016г. на ВАС по адм. д. № 8650/2015г., VII о.) Анализът на
разпоредбата на чл.171 от ЗДвП сочи, че мерките от вида на процесната имат две
цели. Те са с превантивен характер и целят осуетяване възможността на дееца да
извърши други подобни нарушения и едновременно с това имат преустановяващ
ефект, тъй като са насочени към прекратяване на деянието, осъществяващо състав
на административно нарушение по смисъла на специалния закон. Именно с оглед
непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и
обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се
прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача
на МПС, но за не повече от 18 месеца. При произнасянето на компетентния орган
относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на
водача или след изтичане на нормативно определения максимален 18-месечен срок (ако до този момент въпросът за отговорността
не е решен), ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с оглед
настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.
С оглед изложеното съдът намира, че
са били налице материалноправните предпоставки и административният орган с
основание е издал атакуваната заповед, с която на жалбоподателя е наложена
предвидената в закона принудителна административна мярка. Същата е съобразена
както бе посочено по-горе и с целта, преследвана от закона, доколкото е
издадена както в обществен интерес, така и в интерес на самия водач. Тя е
наложена в нормативно определения размер, който не може да бъде намален.
По изложените съображения съдът
приема, че жалбата срещу заповед за прилагане на ПАМ № 21-0271-000354 от 19.10.2021г.,
издадена от Началник група към ОДМВР – Хасково, РУ Харманли, е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд - Хасково, трети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.Д.А.,
ЕГН **********,***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ПАМ) № 21-0271-000354 от 19.10.2021г., издадена от Началник група към
ОДМВР – Хасково, РУ Харманли, на основание чл.171, т.1, б. „б“ от Закона за
движението по пътищата, с която временно е отнето свидетелството му за
управление на моторно превозно средство (МПС), до решаване въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението на съда на основание
чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: