Решение по дело №1217/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на Б. А. С., [ЛНЧ], [държава], срещу Решение № 11508/04.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

В жалбата се сочи, че оспореният административен акт е постановен в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Причините, поради които същият напуснал [държава], изложил добросъвестно пред административния орган и те били възприети правилно. Оспорващият се опасявал за своята сигурност вследствие на водещите се военни действия в неговия район. Жалбоподателят напуснал родната си страна, защото нямало сигурност и спокойствие, работа и вода. Решаващият орган се позовал на справки, изготвени от Дирекция "Международна дейност", в които се съдържала информация за състоянието на сигурността в [държава], но след като анализирал информацията в същите, неправилно преценил, че спрямо оспорващия не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал, 1, т. 3 от ЗУБ. Въпреки че през последните години международното внимание било изместено от въоръжения конфликт в [държава], същият безспорно продължавал. Макар и този въоръжен конфликт да се намирал в латентно състояние, не съществували гаранции, че военните действия няма да се възобновят и обстановката да се влоши. При завръщането на жалбоподателя в [държава] съществувала реална опасност да претърпи тежки посегателства като цивилно лице, поради наличието на безогледно насилие в района, където последно живял.

Решението било незаконосъобразно и поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон, по следните съображения:

В множество свои решения ЕСПЧ посочвал, че отправната точка при разглеждане на исканията за убежище/международна закрила следва да бъдат Женевската конвенция от 1951 г. и Протоколът към нея от 1967 г., които понастоящем до голяма степен били включени в правото на ЕС посредством Квалификационната директива (2011/95/ЕС). Принципът "забрана за връщане" (non-refoulement) бил главното основание на закрилата на бежанците. Квалификационната директива, преразгледана през 2011 г., въвела в правото на ЕС набор от общи стандарти за признаването на лицата за бежанци или като такива, нуждаещи се от международна закрила. Това включвало правата и задълженията, свързани с тази закрила, ключов елемент от които била забраната за връщане съгласно член 33 от Женевската конвенция от 1951 г. Чл. 18 от Хартата за основните права на ЕС гарантирала правото на убежище, което включвало зачитане на принципа "забрана за връщане". В член 19 от хартата се посочвало, че никой не може да бъде принудително отведен, експулсиран или екстрадиран към държава, в която може да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В мотивите към хартата се заявявало, че чл. 19, ал. 2 инкорпорира съответната сложила се съдебна практика на ЕСПЧ относно приложението на чл. 3 от ЕКПЧ. По силата на чл. 2 и чл. 3 от ЕКПЧ, се налагала абсолютна забрана на всяко връщане на лице, което е изправено пред действителен риск от отнасяне, противоречащо на тези разпоредби. Тази защита била различна от защитата от преследване поради една от причините, посочени в Женевската конвенция от 1951 г. В практиката си ЕСПЧ приемал, че чл. 3 от ЕКПЧ включва една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранява изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да било поведението на жертвата. По силата на чл. 3 държавата носела отговорност, когато било извършено експулсиране в случаи, при които са били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която е било върнато - делото Hirsi Jamaa and Others срещу Италия. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава ("бежанци sur place"). Чл. 5 от Квалификационната директива изрично включвала в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се, след като жалбоподателят е напуснал своята държава на произход. Квалификационната директива уреждала и субсидиарна (допълнителна) закрила за лицата, които не могат да бъдат определени като бежанци, но които, ако бъдат върнати в своята държава на произход или в държавата на предишното си обичайно местопребиваване, ще бъдат изложени на сериозен риск от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция (чл. 15, буква "а"), изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 15, буква "б") или тежки и лични заплахи срещу живота или личността като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на международен или вътрешен въоръжен конфликт (член 15, буква "в"). В тази връзка административният орган при постановяване на решението си не се съобразил с наличието на решение от 17 февруари 2009 на Съда на Европейския Съюз (голям състав) година по дело С-465/07 (Meki Elgafaji and Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie), по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква д) от същата директива. Административният орган приел, че ситуацията в [държава] се характеризира като вътрешен въоръжен конфликт, който е достигнал такова високо равнище на безогледно насилие, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако оспорващият, в качеството му на цивилно лице бъде върнат в [държава], ще претърпи посегателствата и заплахите по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, поради самото си присъствие на територията на страната. Предвид това органът неправилно приел, че при връщането на жалбоподателя в страната му на произход, животът му не би бил поставен в сериозна опасност, което било в противоречие с чл. 3 от ЕКПЧ и чл. 15, б. "в" от Квалификационната директива. Предвид фактите, касаещи липсата на сигурност за живота и личността на всеки [държава], оспорващият счита, че към настоящия момент липсват гаранции за предоставяне на вътрешна закрила, в която и да е друга част на страната, съгласно, дадените в чл. 8 от КД критерии. По така изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспореното решение със законните последици от това.

 

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Назначеният му процесуален представител поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното решение.

 

Ответникът – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, в представен по делото писмен отговор, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Навежда доводи в насока направен от административния орган задълбочен анализ, обхващащ всички релевантни факти и обстоятелства от административното производство. Не били допуснати административнопроизводствени нарушения, правилно бил приложен материалният закон, поради което жалбата следвало да бъде отхвърлена.

 

Представител на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, в представено по делото писмено становище, посочва, че решението на административния орган е обосновано и законосъобразно, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение.

 

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

С Молба вх. № УРИ 105400-2549/31.07.2024 г. по описа на Дирекция „Миграция“/СДВНЧ - София жалбоподателят е поискал предоставяне на закрила в Република България. На основание чл. 58, ал. 4 от ЗУБ молбата е изпратена до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), където е регистрирана с рег. № УП-33694/05.08.2024 г. Желанието за закрила е потвърдено и с Молба вх. № 2138/05.08.2024 г. по описа на РПЦ – Харманли. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-33694/05.08.2024 г., в който е вписан с имената Б. А. С., от *** пол, роден на [дата]. в [населено място], обл.Ракка, [държава], със същия постоянен адрес, [държава], *** по народност, религия – ***, т***, образование – ***, професия – ***, семейно положение - ***, без документи за самоличност. В Приложение към регистрационния лист са вписани данните за близките на чужденеца – родители, *** братя и *** сестра, като за *** от братята е налице отбелязване, че се намират в Германия, а останалите са с местонахождение в [държава]. Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

С Писмо рег. № УП-33694/07.08.2024 г. от Специализирана дирекция "М" - ДАНС е изискано писмено становище по постъпилата от Б. А. С. молба за закрила. В писмо с рег. № М-15435/26.09.2024 г. (рег. № УП-33694/27.09.2024 г. в ДАБ при МС) на За Директор на Специализирана дирекция "М" към Държавна агенция "Национална сигурност" е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С жалбоподателя е проведено интервю на 18.09.2024 г., в което същият е потвърдил отбелязаното при попълването на регистрационния лист и е заявил, че не е използвал други имена или псевдоними. Чужденецът заявил, че имал *** братя в Германия. А. А. С. бил на възраст между ** и ** години и пребивавал в Германия от две-три години със статут. Вторият брат, М. Н. А. С., бил на ** години и пребивавал в Германия от една година, все още нямал статут, но тези дни се очаквало да получи такъв. Чужденецът напуснал [държава] нелегално в средата на юни 2024 година, отправяйки се към Турция. В Истанбул останал 21 дни, след което влязъл нелегално в Република България. В продължение на пет дни група от 12 души се придвижвали през гората, след което били отведени до летището в София, където полицията ги задържала. В Турция нямал възможност да подаде молба за международна закрила и не притежавал документи, издадени в Турция. Заявил, че напуснал Турция заради дискриминация, депортация и лошо отношение към сирийците. Последният му адрес в [държава] бил в [населено място] Алджома, област Ракка. В района нямало представителства на международни организации. Чужденецът имал само сирийско гражданство и не притежавал документи за самоличност, тъй като в случай на издаване на такива, щял да бъде изпратен в казармата. Единственият му документ била семейната книжка, която се намирала в [държава]. Чужденецът не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в държава-членка на ЕС и не бил подавал молба за международна закрила в България или друга държава. Той не бил арестуван, осъждан, нито членувал в политически или религиозни организации. Като причина за напускането на [държава] изтъква войната и необходимостта да осигурява прехраната на семейството си. В района му имало военни конфликти, а кюрдите контролирали земеделската продукция, което водело до финансови загуби. Чужденецът не бил служил в армията, нито искал да воюва. Заявил, че в [държава] не съществувало място с по-спокойно положение. Върху него лично не били отправяни заплахи или упражнявано насилие. Бил свидетел на въздушни удари през 2016 година, както и на сражения между различни групировки в района. Смъртта на братовчед му през 2012 година, застрелян от снайперист, била единственият инцидент със загуба на близък роднина. Селото му било под контрола на кюрдите, но чужденецът не бил влизал във взаимоотношения с представители на групировките. Последните сражения в селото се случили през 2017 година. Близките му – баща, майка, *** братя и сестра – живеели в [населено място] Алджома при лоши условия, без средства за напускане на страната. Родителите му били болни, а братята му – малолетни. Чужденецът подал молба за закрила в България, тъй като бил задържан тук и решил да остане, макар и намерението му било да отиде в Германия.

С Решение № 11508/04.11.2024 г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 13.11.2024 г. на чужденеца срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 18.11.2024 г.

 

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

 

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 от АПК и чл. 84, ал. 3 от ЗУБ, в указания 14-дневен срок.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Председател на Държавна агенция за бежанците, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на жалбоподателя като чужденец по подадена от него молба за международна закрила (чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗУБ). Изискано е становище от Държавна агенция "Национална сигурност", съгласно чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. Становището на ДАНС е задължително за административния орган, който действа в условията на обвързана компетентност, в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила за чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. Подобно възражение не е обективирано, като е посочено, че следва да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай че то отговаря на условията на ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба административният орган изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, обективирано в оспорения акт.

В случая е проведено интервю, в хода на което на същия е предоставена възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач (чл. 63а, ал. 6 от ЗУБ) и удостоверено с подписите на същите (чл. 63а, ал. 9 ЗУБ), е съставен протокол (чл. 63а, ал. 3 от ЗУБ), по отношение на който не са изразени възражения, като жалбоподателят се е подписал и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него (чл. 63а, ал. 9 от ЗУБ).

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение (чл. 74, ал. 1 от ЗУБ). Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут (чл. 73 от ЗУБ). Взето е решение, с което на жалбоподателя се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут.

В този смисъл настоящата инстанция приема, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя, и да са предпоставка за отмяна на оспорения административен акт, съгласно чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК.

При извършване на преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел, бе взето предвид следното:

От компетентния орган е извършена преценка на всички факти, сочени като осъществени от чужденеца, и писмените доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта, като е изследван въпросът следва ли на жалбоподателя да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването (чл. 8, ал. 2, изр. първо от ЗУБ). В конкретния случай жалбоподателят не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1, във връзка с ал. 4 от ЗУБ. Не се констатира да са нарушени негови основни права или да е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Чужденецът не заявява да е преследван поради етническата или религиозната си принадлежност в страната си по произход – [държава]. Същият не е бил и политически ангажиран, не е бил арестуван, нито осъждан. В този смисъл не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, при това в държавата му по произход.

Липсват данни, че са настъпили събития, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ. Напускането на [държава], а впоследствие и на Турция от страна на жалбоподателя е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила.

Следва да се акцентира и върху изявленията на чужденеца, дадени пред интервюиращия орган, от които се обуславя извод, че същият доброволно, по собствено желание е напуснал [държава]. С оглед твърдението му, че няма намерение за завръщане в [държава], включително и доколкото лицето е преминало нелегално границата между България и Турция, се налага извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ.

Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали закрила срещу него въобще може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия, съгласно чл. 8, ал. 7 от ЗУБ, въпреки наличието на данни по делото за контролирани от Турция и САЩ и контролирани от тях недържавни организирани въоръжени групи зони, маршрути на руски патрули, за оказваната от ВКБООН помощ. Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали има част от държавата по произход, в която чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както и да се установи там по смисъла на чл. 8, ал. 8 от ЗУБ.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила (статут на бежанец) следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

От компетентния орган е извършена и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаване на акта, относно въпроса следва ли да бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя като изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се установява, че той е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 „Забрана за изтезания“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ бежанската история се изследва с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. С т. 39 от решението на СЕС „се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му“ /така вж. Решение по адм. дело № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. Посочено е изрично в оспорения акт, че в [държава] има ситуации на несигурност и атентати, извършвани от екстремистки групи, но и, че пребивават хиляди вътрешно разселени лица. В действителност са налице данни за промяна в обстановката в [държава], за което и след издаването на оспорения акт са изготвени от ДАБ две справки от 29.11.2024 г. и 12.12.2024 г., но липсват както твърдения, така и доказателства, че същите пряко рефлектират върху правната сфера на жалбоподателя. Предвид горното не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо същия, следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход /чл. 9, ал. 3 ЗУБ/. В този смисъл и Решение 13735/17.12.2024 г. по адм. дело № 10324/2024 г. на ВАС, Трето отделение.

Не се установява, че оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Б. А. променя положението в [държава] в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източни става ясно, че смяната властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по-скоро положителни. Сред последните новини за страната по произход на молителя са и тези, свързани с назначаването на премиер на преходно правителство на [държава] за срок до 1 март 2025 г. /М. ал Б./ и формиране на състава му. Има и информация, че часове преди това назначение лидерът на сирийските бунтовници М. ал Джолани е обсъдил процеса по предаване на властта с действащия министър-председател. Също така, бунтовниците са разпоредили техните части да се изтеглят от превзетите градове и за сигурността да се грижат полицията и силите за вътрешна сигурност. Тази информация се сочи в журналистически материали на БНТ, Бтв, Нова, Vesti.Bg и редица други български, а и световни медии, като част от тях се позовават на информации на агенция Ройтерс. Освен това, в някои медии се публикуват и материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А. и в тази връзка се очаква голям обратен миграционен поток в посока [държава], поради което и Турция е обявила отварянето на един от граничните си пунктове със [държава], за да осигури свободното завръщане в родината на желаещите да сторят това /вж. БТА, 24 часа, Novini.Bg и др./. Появиха се новини за образувани опашки по границата между Турция и [държава] от сирийски бежанци, желаещи да се завърнат в родината си. Сред новинарския поток относно [държава] е и информация за това, че новият премиер на страната е отправил апел към сънародниците си да се завърнат в страната, като е обещал стабилност и спокойствие на сирийския народ, изтощен от продължила над 13 години война. Освен това, се съобщава /БНР, Факти.Бг и мн. Други/ за редица страни, сред които САЩ, Великобритания, Франция, Турция, Катар и др., които осъществяват контакти с новата власт, и, че предстои някои държави да отворят посолства в [държава], вкл. Италия, като е налице явно изразяване на воля както от новите сирийски власти, така и редица водещи държави по света, за установяване на трайни отношения в новите лидери на страната по произход на жалбоподателя.

На фона на тези новини от редица медии се съобщава и за военната намеса в [държава] от страна на Израел. В тази връзка следва да се подчертаят категоричните, според някои медии, заявки на Израел, че целта на армията ѝ е единствено унищожаване на тежки оръжия, намиращи се в [държава] с цел да не попаднат в ръцете на екстремисти /вж. Свободна Европа, DW, БНР и др./. Не са налице информация или данни, които да сочат, че цел на тази военна офанзива е мирното население на [държава]. От множество журналистически материали за тази военна интервенция става ясно, че цели на армията на Израел са военни обекти, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на [държава] или израелския народ, вкл. и, че според официалните изявления намесата на Израел е временна. Горното се потвърждава от представената по делото справка от 12.12.2024 г.

Ситуацията в [държава] е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в [държава], желанието на ***, напуснали страната си да се завърнат в нея, както и положителните засега сигнали в поведението на новите сирийски власти. От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен, и на второ – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Не може да се счита, че със самото си присъствие в родния си край или в друго населено място молителят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт.

Въпреки че административния орган е формирал волята си въз основа на различна от установената към момента фактическа обстановка, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, с оглед изложеното по-горе и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, съдът приема, че правилно искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ е отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ/.

Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ да има предоставена международна закрила, нито с оглед разпределената доказателствена тежест се сочат доказателства от страна на жалбоподателя, въз основа на които да се опровергае горното твърдение.

Основание за предоставяне на хуманитарен статут не представлява тежката хуманитарна криза в [държава] и района, тъй като не попада в обхвата на понятието други причини от хуманитарен характер по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. „Под „други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват“ /така вж. Решение по адм. дело № 4725/2023 г. на ВАС/.

Предвид горното за жалбоподателя не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.

Не се опровергава по делото, че Турция, през която е преминал чужденецът, вече не попада в обхвата на понятието „трета сигурна страна“ по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗУБ.

Следва да се добави и, че жалбоподателят доброволно е напуснал [държава], за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, включително и икономически, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. В конкретния случай с твърденията си жалбоподателят цели получаването на международна закрила по лични причини, а не поради наличието на някоя от предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, жалба срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. А. С., [ЛНЧ], [държава], срещу Решение № 11508/04.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.