Р Е Ш Е Н И Е
№1183/24.3.2017г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на десети
март, през две хиляди и седемнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Г.Д., като разгледа докладваното
от съдия Михайлов гр. дело №15982 по описа на Варненски
районен съд за 2016г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно осн.
чл. 144 СК и чл. 149 СК от В.Г.Г., ЕГН ********** *** в качеството й на майка и законен
представител на децата Н.Х.Т., ЕГН ********** и К.Х.Т., ЕГН ********** срещу Х.Р.Т.,
ЕГН ********** ***, за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в
полза на детето Н.Х.Т., ЕГН ********** в размер на 250 лева месено с падеж пето
число, ведно със законната лихва върху всяка една закъсняла вноска както и иск
за заплащане на издръжка за минал период 01.10.2016г. – 14.12.2016г. в размер
на 630 лева, като и в полза на детето К.Х.Т., ЕГН ********** да заплаща месечна
издръжка в размер на 200 лева месено с падеж пето число, ведно със законната
лихва върху всяка една закъсняла вноска както и иск за заплащане на издръжка за
минал период 01.10.2016г. – 14.12.2016г. в размер на 500 лева.
В исковата молба се сочи, че страните са разделени
считано от м.09.2016г. от когато ищцата е поела отглеждането на същите. Сочи,
че същата реализира БТВ в размер на 450 лева месечно, което не е достатъчно за
задоволяване потребностите на децата. Излага, че Н. е ученик в 5-ти клас, а К.
във 2-ри клас на ОУ „Х. ***.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника, с който се сочи, че предявените искове са допустими, като единствено
се излагат съображения за завишаването им по размер.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна
следното:
От представените по делото
удостоверения за раждане се установява, че детето Н.Х.Т. е роден на ***г.,
съответно К.Х.Т. е роден на ***г., като
родители на децата на страните по делото.
Представени са служебни бележки №
59/02.12.2016г. и № 58/02.12.2016г. от
ОУ „Х. ***, от които се установява, че детето Н. е ученик в 5 клас за
учебната 2016/2017г. – редовна форма на обучение, съответно детето К. е ученик
във 2-ри клас за същата учебна година, също в редовна форма на обучение.
Представено по делото е
удостоверение № 108/12.12.2016г. от Община Д.Ч., Дирекция „ОКССДЗ”, от което се
установява, че ищцата реализира месечен доход от 450 лева.
Представена е по делото справка от
ТД на НАП гр. Варна, от която се установява, че ответника се е намирал в ТПО с
търговското дружество *** което е прекратено на 17.01.2017г., като основаното
трудово възнаграждение на последния е било в размер на 460 лева месечно.
По делото се представя и заповед от
16.01.2017г.., с която ТПО на ответника е прекратено по взаимно съгласие на
работника и работодателя.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предвид безусловния
характер на задължението за издръжка на ненавършило пълнолетие дете следва да
се определи адекватна на нуждите на детето издръжка, съобразно неговата възраст
и възможността задълженото лице да престира
последната.
Не е налице спор, че ответникът е задължено да заплаща
издръжка лице по отношение на децата Н. и К.. Според задължителна съдебна
практика на ВКС, установена с Постановленията на
Пленума на ВС № 5/16.11.1970 г. и № 5/31.11.1981 г. се
приема, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за
конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето. Размерът на издръжката следва да
съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за
покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят
заедно. Тези принципи са установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК.
Предвид изложеното съдът намира, че доколкото
се установи, че към настоящия момент детето Н. е навършил 10 години, същия е
ученик в 5-ти клас в ОУ „Х. ***, до следва да бъде определена издръжка на
детето в размер на 220 лева месечно. Детето К. е навършил 8 години, ученик във втори клас на цитираното училище,
при което съдът намира, че издръжката на детето следва да бъде определена в
размер на 200 лева месечно. Не се установиха по делото наличието на специални
нужди и/или потребности, които да предпоставят определяне на издръжка в полза
на децата в по-голям размер.
Издръжката се дължи
от двамата родители в полза на децата, с оглед на което по-голямото парично
участие в покриване на месечните разходи по издръжка следва да бъдат за сметка
на родителя, който не осъществява пряко ежедневните грижи по отглеждане на
децата, а именно в случай ответника, който следва да бъде осъден да заплаща в
полза на детето Н. месечна издръжка в размер на 140 лева месечно, а в полза на
детето К. 120 лева месечно. По – малкото парично участие на ищцата е за сметка
на ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието на детето, които тя полага.
Съдът намира, че ответникът няма да бъде затруднен в нейното изплащане,
доколкото намира, че от така определената издръжка не надвишава значително
законоустановения минимален размер. Следва да бъде посочено, че макар и към
момента на приключване на съдебното дирене в първа инстанция да се установи, че
ответникът не упражнява труд по трудово правоотношение, от което да реализира
доход, то същия е лице в работоспособна възраст, без данни за заболяване от
вид, който пречи за упражняване на трудова дейност с оглед реализиране на
доходи. Трудоспособността при липсата доходи е правно значима в хипотезата на
чл. 143 СК, защото задължението за издръжка в настоящия случай произтича от
основното задължение на родителите да се грижат за ненавършилите пълнолетие
деца и да им осигуряват условия за живот, необходими за развитието им. В този
смисъл и съдебната практика обективирана в Решение № 305/07.06.2011г.,
постановено по гр. дело № 1269/2010г. на ВКС, ІV г.о.
Не се установи по
делото ответникът да притежава квалификация, която да му позволи да реализира
доход в по-голям размер. Напротив от представената по делото справка от ТД на
НАП гр. Варна се установява, че вписаните трудови правоотношения с посочените
работодатели са основани на минималната (за съответния период) за страната
работна заплата за посочения период от 2005г. – 2017г. Не се установи също така
ответникът да реализира доходи и от друга дейност.
Предвид изложеното,
съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща издръжка в полза
на детето Н. в размер на 140 лева
платима чрез неговата майка и законен представител, считано от депозиране на
исковата молба в съда – 15.12.2016г. с падеж пето число на съответния месец, за
който се дължи съответната издръжка до настъпване на обстоятелства, които
обуславят нейното изменение или прекратяване, като за разликата над уважения
размер от 140 лева до пълно предявения размер от 250 лева претенцията следва да
бъде отхвърлена, като неоснователна.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплаща издръжка в полза на детето К. в размер на 120 лева платима чрез неговата майка и
законен представител, считано от депозиране на исковата молба в съда –
15.12.2016г. с падеж пето число на съответния месец, за който се дължи
съответната издръжка до настъпване на обстоятелства, които обуславят нейното
изменение или прекратяване, като за разликата над уважения размер от 120 лева
до пълно предявения размер от 200 лева претенцията следва да бъде отхвърлена,
като неоснователна.
По отношение на иска с правно осн.
чл. 149 СК.
Съобразно
разпределението на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да установи
предпоставките за основателност на предявения иск, а именно че за процесния
период предхождащ иска за издръжка, грижите за детето, включително и неговата
издръжка са били изцяло осъществявани от ищеца. По това обстоятелство между
страните не е налице спор, поради което и съобразно изложеното в исковата молба
предвид настъпилата фактическа разляла между страните през м.09/2016г. до
издръжка в полза на децата се дължи от 01.10.2016г. до депозиране на исковата
молба в съда – 14.12.2016г. По отношение на размера на дължимата издръжка съдът
вече изложи мотиви, като намира, че за този период преди завеждане на ИМ в съда
не са налице обстоятелства, които да породят необходимостта от определяне на
различна от горепосочената издръжка в полза на всяко едно от децата.
При тези съображения
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на детето Н. месечна
издръжка за минал период в размер на 350 лева, платима чрез неговата майка и
законен представител, като за разликата над уважения размер от 350 лева до
пълно предявения размер от 630 лева претенцията следва да бъде отхвърлена.
В полза на детето К.
следва да бъде присъдена месечна издръжка за минал период в размер на 300 лева, платима чрез неговата
майка и законен представител, като за разликата над уважения размер от 300 лева
до пълно предявения размер от 500 лева претенцията следва да бъде отхвърлена.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на
спора в полза на ищеца следва да бъдат възложени съдебно – деловодни разноски
съразмерно уважената част на предявените искове или сумата от 172,78 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Липсва искане от
ответника за присъждане на разноски, поради което и съдът не се произнася в
тази насока.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 4% върху тригодишните платежи
върху определения размер на дължимите месечни издръжки, както и ДТ от по 50
лева за издръжката за минал период в полза на двете деца, или всичко в размер
на 474,40 (четиристотин седемдесет и
четири лева и 40 ст.) лева.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Х.Р.Т., ЕГН ********** *** да заплаща месечна издръжка в полза на
детето Н.Х.Т., ЕГН **********, платима чрез неговата майка и законен
представител В.Г.Г., ЕГН ********** *** в размер на 140 (сто и четиридесет) лева,
считано от депозиране на исковата молба в съда – 15.12.2016г. с падеж пето
число на съответния месец, за който се дължи съответната издръжка до настъпване
на обстоятелства, които обуславят нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателно изплащане на
задължението, като отхвърля предявения иск за
разликата над уважения размер от 140 лева до пълно предявени размер от 250 лева, на осн. чл. 143 СК.
ОСЪЖДА Х.Р.Т., ЕГН ********** *** да заплаща месечна издръжка в полза на
детето К.Х.Т., ЕГН **********, платима чрез неговата майка и законен
представител В.Г.Г., ЕГН ********** *** в размер на 120 (сто и двадесет) лева,
считано от депозиране на исковата молба в съда – 15.12.2016г. с падеж пето
число на съответния месец, за който се дължи съответната издръжка до настъпване
на обстоятелства, които обуславят нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателно изплащане на
задължението, като отхвърля предявения иск за
разликата над уважения размер от 120 лева до пълно предявени размер от 200 лева, на осн. чл. 143 СК.
ОСЪЖДА Х.Р.Т., ЕГН ********** *** да
заплати месечна издръжка за периода 01.10.2016г. – 14.12.2016г. в
полза на детето Н.Х.Т., ЕГН **********, платима чрез неговата майка и законен
представител В.Г.Г., ЕГН ********** *** в размер на 350 (триста и петдесет) лева, като
отхвърля предявения иск за
разликата над уважения размер от 350 лева до пълно предявени размер от 630 лева, на осн. чл. 149 СК.
ОСЪЖДА Х.Р.Т., ЕГН ********** *** да
заплати месечна издръжка за периода 01.10.2016г. – 14.12.2016г. в
полза на детето К.Х.Т., ЕГН **********, платима чрез неговата майка и законен
представител В.Г.Г., ЕГН ********** *** в размер на 300 (триста) лева, като отхвърля предявения иск за разликата
над уважения размер от 300 лева до пълно предявени размер от 500 лева, на осн. чл. 149 СК.
ОСЪЖДА Х.Р.Т., ЕГН ********** *** да
заплати на В.Г.Г., ЕГН ********** *** сумата от 172,78 (сто седемдесет и два лева и 78 ст.) лева, съставляващи
съдебно – деловодни разноски съразмерно уважената част на предявените искове, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Х.Р.Т., ЕГН ********** *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Варненски районен съд
държавна такса в размер на 474,40
(четиристотин седемдесет и четири лева и 40 ст.) лева държавна такса по
определения размер на дължимите в полза на децата издръжки, както и 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за издръжката, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от деня, в който е
обявено – 24.03.2017г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: