П
Р О Т
О К О
Л № 260105
гр.
Пловдив, 05.11.2020 година
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено
на пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА
БУЮКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
КРАСИМИР КОЛАРОВ
секретар АННА СТОЯНОВА,
прокурор КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ,
сложи за разглеждане докладваното
от съдия БУЮКЛИЕВА
ВЧНД № 522 по описа за 2020 година.
На именното повикване
в 10,35 часа в залата се явиха:
При добър звук
и картина на линията по Skype
в Ареста – П. се намира жалбоподателят
- обвиняемият С.В.Г. в изпълнение разпореждане
на съдията докладчик, издадено въз основа на Заповед на председателя на Апелативния съд
за разглеждане на наказателни дела със задържани лица чрез видеоконферентна
връзка Skype.
В съдебната зала се явява неговите защитници
- адвокат К. Б. и адв.
С. А., с пълномощно по делото.
За Апелативна прокуратура Пловдив се явява
прокурор ПАПАРИЗОВ.
В съдебната зала
присъства и системният
администратор на Апелативен съд –
Пловдив – В. Н.
ПРОКУРОРЪТ: Да се
даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
Адв. А.: да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ
Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма
процесуална пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се същото чрез
прочитане частната жалба на адвокат К. Б., защитник на обв. С.В.Г., против
определението на Окръжен съд Пловдив, постановено по ч.н.д.№ 2170/2020 г. по
описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на
мярката за неотклонение на обв. Г. по
досъдебно производство № 67/2020г. по
описа на ОД на МВР – П., сектор „К. п.“ от „Задържане под стража“ в по-лека.
Съдебният акт се атакува като
незаконосъобразен и неправилен. Иска се неговата отмяна и определяне на по-лека
мярка за неотклонение спрямо обвиняемия Г..
Адв.
Б.: Поддържам жалбата.
Адв.
А.: Поддържам жалбата.
ОБВИНЯЕМИЯТ
Г.: Поддържам жалбата.
На страните се разясниха правата по чл. 274
и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на
съда. Нямам нови искания и искания за
доказателства.
Адв.
Б.: Нямам искания за
отводи. Нямам искания за нови доказателства.
Адв.
А.: Нямам искания за
отводи. Нямам искания за нови доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г.: Нямам искания за отводи. Нямам искания за
нови доказателства.
Съдът с оглед изявленията на страните,
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на
съдебните прения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми
апелативни съдии, моля да оставите без уважение жалбата. На практика това е
третото производство. Сега сме във второ производство, след като се е
произнесъл по чл.64 от НПК, втори път по въззивна жалба пред апелативния съд на
13-ти август и на практика сега сме в производство по чл. 65 НПК. Основания
нови не се изтъкват, ако се изтъкват,
нямат отношение към мярката за неотклонение или нейната корекция.
Общо взето, здравословното състояние на
близките на жалбоподателя и неговата
съпруга са били предмет на всички производства досега. Представят се доказателства, анализират се и
се стига до извода, че те нямат отношение към производството.
Здравословното състояние на съпругата датира
от 2004 г., 5 осъждания на жалбоподателя
са през това време, има едно осъждане, другите са приключили със споразумения и това не е в подкрепа на твърдението, че ако е с
друга мярка за неотклонение, той ще се грижи за семейството. Минимум 4, 5
по-скоро осъждания са в периода на това здравословно състояние, като се започне
от извършени кражби, всички са приключили със споразумение и наказание лишаване
от свобода. Очевидно това не е довод в подкрепа на твърдението, че ако е с
друга мярката за неотклонение той ще се грижи за близките си. Второто
обстоятелството – обясненията, които е дал другият обвиняем. Той е заявил, че
желае да сключи споразумение с прокуратурата, това е изрично процесуално право
на всеки един. Колосален принос има С.Г. в извършване на деянието. Деянието
си остава такова, предметът на престъплението е 99,39 гр. марихуана и на
практика следва да се изготвят ВДС. Да
не се връщаме към тази усложнена престъпна дейност, формата на съучастие,
всичко е документирано пред вас. Моля да потвърдите определението.
Адв.
Б.: Уважаеми апелативни
съдии, поддържам изцяло депозираната
частна жалба против атакуваното протоколно определение на ПдОС.
Намираме, че така постановения съдебен акт се явява неправилен и
незаконосъобразен, по съображения които съм изложил в самата жалба. Моля да
вземете предвид на първо място за да направим искането за изменение на
мярката, сме се позовали на изтеклия
срок на задържане, който е 6
календарни месеца. Действително законодателят е предвид 8 месечен срок като
максимум на задържане в едно досъдебно производство, но разумността следва да
се преценява с оглед правната сложност на всеки конкретен казус, но в
конкретния случай както и прокурорът
отбеляза, очаква се изготвяне само на ВДС и на практика делото е на
приключване и задържането му се явява
една ненужна наказателна репресия за същия. Като новонастъпило обстоятелство
намирам, че следва да се ценят и обясненията и на двамата обвиняеми дадени
наскоро в хода на досъдебното производство. Очевидно и към настоящия момент в обясненията си Г. отрича причастност към престъпленията, за
които е привлечен в качеството на обвиняем, докато другият от двамата обвиняеми
коренно променя първоначалната си позиция, като в първите си обяснения
практически се опитва да прехвърли
вината върху нашия подзащитен, а сега признава вина и желае да
сключи споразумение с прокуратурата. Все пак, намирам, че това са новонастъпили
обстоятелства, които също следва да бъдат ценени във връзка с постъпилата
частна жалба и атакуваното определение на ПОС.
На следващо място здравословното състояние
на съпругата му – действително
множествената склероза датира
много преди това, но то се е
влошило и налага специализирани грижи, видно от приложената медицинска
документация и именно нейният съпруг би
могъл да предостави. Именно затова
имаме разколебано подозрение за
авторство и отпаднала реална
опасност при вземане на по-лека мярка за неотклонение
спрямо подзащитния ми. Предвид етапа, на
който се намира досъдебното
производство, целите на чл. 57 от НПК
биха били изпълнени с пълнота с по-лека мярка, „Домашен арест“. Разликата е,
че той няма да пребивава в следствения
арест и това би му позволило да
пребивава в дома и се грижи за болната
му съпруга. Разбира се, по ваша преценка, всяка една от останалите две процесуалните възможности,
а именно „Гаранция“ в пари или „Подписка“
биха могли в пълнота да осъществят целите на мерките за неотклонение.
Затова моля да постановите определение, с
което да отмените определението на ПОС, което атакуваме с жалбата и спрямо Г.
да бъде взета по-лека мярка за неотклонение, по ваша преценка.
Адв.
А.: Уважаеми апелативни
съдии, изцяло поддържам казаното от колегата Б. и ще се опитам да изложа
аргументи, които да не преповторят изложените от него нито в жалбата, нито
това, което днес каза в съдебно заседание. Ще изложа предимно доводи, че
обвинението е разколебано. Вярно е, че по делото имаме годен да обоснове
предположение за извършено деяние предмет – това е 99,39 грама установено на
стойност 594,36 лв. наркотично вещество, наречено марихуана и установено като такова,
но за да е съставомерно деянието за престъплението, по което е повдигнато обвинение - по 354а , ал.2 НК, а именно държане на процесните наркотични
вещества, следва да се установи по един безспорен начин, а в конкретния случай
да се установят данни, че именно Г. е упражнявал фактическа власт върху
предмета на деянието, тоест трябва да има доказателства по делото, а такива
липсват, че предметът на престъплението на определено място го е поставил
именно той и той е упражнявал фактическата власт върху него.
На следващо място, в конкретния случай по
повдигнатото обвинение категорично се установява, че на 23.04.2020 на пътен
възел на автомагистрала „Т.“ категорично
се установява, че двамата обвиняеми са били в автомобила, но от така
поставените рамки на обвинението не може да се установи категорично дали
двамата са упражнявали фактическата
власт, като акцентирам
обстоятелството, че нашият подзащитен Г. е бил пасажер в колата и е управлявал
собственика на автомобила. По никакъв начин не се установява, че тези вещества, които се държат
по някакъв начин в колата, имат отношение към знанието на нашия подзащитен, че те са съществували в
колата, когато той се е возил като
пасажер, още повече че няма по делото никакви доказателства, свързани с
дактилоскопни, одорологични или други следи, които да установят, че той е имал
достъп до този пакет.
Другият обвиняем се опита няколко пъти да
прехвърли вината на нашият подзащитен.
Видно от първоначалните разпити още на
свидетелите - полицейските служители, оперативни работници, от тях се
установява по категоричен начин, че всички тези издирвателни мероприятия и
всичко, което се е случило по установяване на това престъпление, е било
насочено срещу М. И., а не срещу Г.. На Г. вината е единствено, че той самият е бил
пасажер и се е возил в колата и че първоначално обвиняемият И. казва, че
процесните вещи са негови. Единствено това са доказателствата, на които стъпва
обвинение за съучастието на нашия подзащитен в конкретното престъпление.
Искам да посоча обстоятелството, че нашият
подзащитен е бил на друг път - черен с друго лице – А. Т. Не може да се
установи и не е установена първоначалната причина, поради която А. Т. и нашият
подзащитен са били на това място. Първоначално те са заявявали, че са имали
някаква идея да се обработва земеделска земя, но на това никой не обръща
внимание и такива искания за разпит от страна на защитата биват отхвърляни. Ето
защо аз считам, че наличните доказателства по делото по никакъв начин не могат
да установят надграждане на обстоятелствата от първоначалното взимане на
мярката, които да обосноват обосновано
предположение за извършено деяние от
страна на нашия подзащитен. Затова считам, че има разколебано обосновано
предположение и да не налагате никаква мярка в тази връзка на нашия подзащитен.
Алтернативно, ако не счетете доводите ми за
състоятелни и аргументирани, аз се присъединявам към доводите на колегата Б.,
за да не ги преповтарям, че наистина е изминал
един голям срок на задържане.
Предходните осъждания на лицето по никакъв начин не може да индикират и да обосноват извод, че
той евентуално е извършил и на това деяние, на всяко
конкретно, което прокуратурата с техния прерогатив да повдига обвинения може да
повдигне. Ето защо считам, че трябва презумпцията за невиновност да бъде приоритет при взимане на тези
решения. И искам само да добавя нещо, че в момента с това предварително
задържане под стража, нашият подзащитен не може да се възползва от права на
осъден, които са в много пъти повече, отколкото тези на задържани лица. Ето
защо аз Ви моля и се присъединявам към становището на адв. Б. да бъде
изменена мярката на подзащитния ни в
по-лека, като поддържам това да бъде дори в „Домашен арест“, която се
приравнява на задържането, но е по-лека от гледна точка на последиците от „задържане под стража“ и моля да измените
мярката на нашия подзащитен, като апелирам да е домашен арест, ако счетете, че
някоя от по-леките не може да бъде наложена на нашия подзащитен.
ОБВИНЯЕМИЯТ
ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА:
ОБВИНЯЕМИЯТ С.В.Г.: Поддържам казаното от
адвокатите. Ако може да ми промените
мярката, защото моята съпруга ще влиза в болница и след това ще има нужда от
помощ. Искам да ви помоля за да се грижа за нея.
Съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
ОБВИНЯЕМИЯТ С.В.Г.:
Моля за по-лека мярка.
Съдът се
оттегли на тайно съвещание.
След тайно
съвещание отново се осъществи видеоконферентна връзка с ареста.
Съдът, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.65, ал.8 от НПК.
Образувано е по
частна жалба на адв.К.Б., защитник на С.В.Г., обвиняем по досъдебно
производство № 67/2020г. по описа на отдел „КП“ при ОД на МВР гр.П., срещу
протоколно определение от 30.10.2020г. на Окръжен съд гр.Пловдив, постановено по ЧНД № 2170/2020г. по описа на същия съд, с
което е оставено без уважение искането за изменение на мярката
за неотклонение „задържане под стража”, взета спрямо неговия подзащитен.
Прави се искане за отмяна на съдебния
акт и определяне на по-лека мярка за неотклонение спрямо обвиняемия.
В съдебно
заседание защитниците на последния поддържат горното искане. Излагат доводи, че
не са налице основанията за продължаване на тази мярка на процесуална принуда,
както и такива за неразумен срок на задържане, утежнено семейно положение, здравословни
проблеми на близки, отпадане на опасността от извършване на престъпление. Поддържат тезата, че целите на чл.57 от НПК
могат да се постигнат и с всяка друга мярка за неотклонение, различна от
„задържане под стража”.
Обвиняемият Г.
се присъединява към казаното от неговите защитници и моли мярката му за
неотклонение да се измени в по-лека.
Представителят
на Апелативна прокуратура гр.П. намира, че жалбата, като неоснователна, следва
да се остави без уважение, а атакуваният съдебен, като законосъобразен и
обоснован, да се потвърди. Счита, че не са настъпили нови обстоятелства, които
да налагат промяна на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража”
спрямо обвиняемия Г..
Съдът, след
като анализира доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност,
изложеното в жалбата и заявеното от страните, намира за установено
следното:
Частната жалба
е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в
процеса. Разгледана по същество е неоснователна.
За да
постанови определението си Окръжен съд гр.Пловдив е приел, че първоначално
взетата мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемия е
законосъобразна и не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат нейното
изменение.
Този извод се
споделя изцяло от въззивния съд.
И към
настоящия момент са налице всички предпоставки на чл.63 от НПК за определяне на
мярка за неотклонение „задържане под стража”.
При преценка
на събраните по делото доказателства - гласни,
писмени и веществени, Окръжен съд гр.Пловдив правилно е приел, че не
може да се направи извод, различен от първоначално направения, че е налице
обосновано предположение, че обвиняемият Г. е съпричастен към престъплението по
чл.354а, ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, с предмет 99,39 гр. марихуана,
за което е привлечен към наказателна отговорност. Обосноваността на това
подозрение, каквото понятие се използва в международни актови, по които РБ. е
страна, не само не е разколебано от събраните доказателства след произнасянето
на съда в производството по чл.64 от НПК, но е и надградено с показанията на
свидетеля И. Х. Обстоятелството, че другият обвиняем, обвиняемият М. И.
признава вината си и декларира желание да сключи споразумение с прокуратурата,
не води до извод за противното, какъвто довод се поддържа от защитата. Това е
линия на поведение на дадения обвиняем, която е част от правото му на защита.
На следващо
място, касае се за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК,
за които се предвижда наказание лишаване от свобода, както и глоба.
Правилно
първоинстанционният съд е заключил, че не е отпаднала реалната опасност
обвиняемият Г. да извърши престъпление, като се вземе предвид съдебното му
минало. Той е осъждан седем пъти, включително за престъпление с предмет наркотични вещества, извършено в
чужбина. Последното наказание лишаване от свобода е изтърпял на 07.06.2019г.
То, както и останалите, не са изиграли своята поправителна и превъзпитателна
роля към спазване установените норми на поведение.
Срокът на
задържане /от 23.04.2020г./ е в рамките на разумните срокове. Мярката за
неотклонение не е придобила репресивен характер или такава на наказание
лишаване от свобода. С нея не се нарушават международните и вътрешни нормативни
атове, гарантиращи правата на личността.
Доводите на
защитата за постоянен адрес, здравословни проблеми на близки не са
новонастъпили. Те са били налице и при първоначалното вземане на мярката за
неотклонение „задържане под стража”. Здравословният статус на съпругата и
майката на обвиняемия не са го възпрели от инкриминираната му деятелност. Не са
ангажирани доказателства да се нуждаят
от грижи, които само обвиняемият Г. може
да им осигури. Тези негови близки вероятно търпят негативи, но интересите на
дадена група хора не могат да имат приоритет над обществените.
С оглед на
изложеното Пловдивският апелативен
съд намира, че определението на
първоинстанционния съд е законосъобразно и обосновано и като такова следва да
се потвърди, а частната жалба, като неоснователна, да се остави без уважение.
Поради горното съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 30.10.2020г. на
Окръжен съд гр.Пловдив, постановено по ЧНД № 2170/2020г. по описа на същия съд, с
което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение „задържане под
стража”, взета спрямо С.В.Г., ЕГН **********, обвиняем по досъдебно
производство № 67/2020г. по описа на отдел „КП“ при ОД на МВР гр.П., в по-лека.
Определението
е окончателно.
Протоколът
изготвен в с.з.
Заседанието
се закри в 11,03 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: