Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Ловеч,
03.02.2020 год.
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН
СЪД, шести граждански
състав, в закрито заседание на трети февруари, две хиляди и двадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при секретаря Иванка Вълчева, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело №2161 по описа за 2013 година, за да се произнесе, съобрази
:
Производството
е за допускане поправка на очевидна фактическа грешка с правно основание чл.247
от ГПК.
Със
съдебно решение №64/10.02.2015 год., постановено по гр.дело №2161/2013 год.,
РС-гр.Ловеч е ПОСТАВИЛ
В ДЯЛ, на основание чл.349, ал.1 от ГПК, на К.И.И., ЕГН-********** ***, следния
допуснат до делба недвижим имот : САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
43952.513.4540.1.1, находящ се в град Ловеч п.к. 5500, ул."Никола
Петков" № 1-А, ет.2, ап.1, който самостоятелен обект се намира в сграда №
1, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.513.4540, с предназначение
на самостоятелния обект -жилище апартамент, брой нива на обекта 1, площ по
документ за собственост 126,83 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в
сградата с идентификатори : на същия етаж 43952.513.4540.1.2., под обекта
-43952.513.4540.1.7, 43952.513.4540.1.8, 43952.513.4540.1.9, над обекта
43952.513.4540.1.3, както и прилежащите към този имот ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 1 от
31,03 кв.м при съседи : коридор, таван №2 на Марин Михайлов Иванов, от две
страни улици и МАЗЕ №1 с площ от 7,83 кв.м. , при съседи : коридор, стълбище,
улица, мазе №2 на Марин Михайлов Иванов и 13,17012% идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, ПРИ УСЛОВИЕ, че в
6-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение за възлагане К.И.И.,
ЕГН-********** *** заплати на съделителите К.К.К., ЕГН-********** *** и на Ц.К.
Т., ЕГН-********** *** по 6 360 /шест хиляди триста и шестдесет/ лева на
всеки един от двамата съделители, ведно със законната лихва, считано от влизане
в сила на решението за възлагане до окончателното изплащане. Ако уравнението не
бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и
имотът се изнася на публична продан.
ОТХВЪРЛИЛ е предявената от Ц.К. Т., ЕГН-********** *** по
чл.349, ал.2 от ГПК, за поставяне в нейн дял на
недвижим имот : САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
43952.513.4540.1.1, находящ се в град Ловеч п.к. 5500, ул."Никола
Петков" № 1-А, ет.2, ап.1, който самостоятелен обект се намира в сграда №
1, разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.513.4540, с предназначение
на самостоятелния обект -жилище апартамент, брой нива на обекта 1, площ по
документ за собственост 126,83 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в
сградата с идентификатори : на същия етаж 43952.513.4540.1.2., под обекта
-43952.513.4540.1.7, 43952.513.4540.1.8, 43952.513.4540.1.9, над обекта
43952.513.4540.1.3, както и прилежащите към този имот ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 1 от
31,03 кв.м при съседи : коридор, таван №2 на Марин Михайлов Иванов, от две
страни улици и МАЗЕ №1 с площ от 7,83 кв.м. , при съседи : коридор, стълбище,
улица, мазе №2 на Марин Михайлов Иванов и 13,17012% идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, ведно със СГРАДА с идентификатор
43952.513.9509.2, находящ се в град Ловеч, п.к. 5500, ул."Никола
Петков", разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.513.9509 с
предназначение на сградата - хангар, депо, гараж, брой етажи - 1 и със
застроена площ от 19 кв.м., като НЕОСНОВАТЕЛНА
И НЕДОКАЗАНА.
ИЗНЕСЪЛ
Е НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, по реда на чл.348 от ГПК, следните недвижими имоти и
движима вещ :
- САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда
с идентификатор 43952.513.4540.1.7, находящ се в град Ловеч п.к. 5500,
ул."Никола
Петков" №1-А, ет.1, който обект се намира в сграда №1, разположена
в поземлен имот с идентификатор 43952.513.4540, с предназначение на
самостоятелния обект - ЗА ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ /преди
преустройството бивш гараж/, брой на нива на обекта-1 с площ по
документи за собственост - 20,19 кв.м., при съседни самостоятелни
обекти на сградата
с идентификатори : на
същия етаж : 43952.513.4540.1.8,
под обекта-няма, над обекта-43952.513.4540.1.1, ПРИ ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА по
заключението на вещо лице инж.Е.Г. към 09.10.2014 год. в размер на 18 640
/осемнадесет хиляди шестотин и четиридесет/ лева.
-
СГРАДА с идентификатор
43952.513.9509.2, находящ се в град Ловеч, п.к. 5500, ул."Никола
Петков", разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.513.9509 с
предназначение на сградата - хангар, депо, гараж, брой етажи - 1 и със
застроена площ от 19 кв.м., ПРИ ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА по заключението на вещо лице
инж.Е.Г. към 09.10.2014 год. в размер на 4 480 /четири хиляди четиристотин
и осемдесет/ лева.
- ЛЕК
АВТОМОБИЛ марка ВАЗ, модел 2107, година на производство
ОТХВЪРЛИЛ
е предявеният от К.И.И., ЕГН-**********
*** и от К.К.К., ЕГН-********** ***
срещу Ц.К. Т., ЕГН-********** ***,
иск с правно основание чл.346 от ГПК във връзка с чл.31, ал.2 от ЗС, за
заплащане на обезщетение за ползвания от нея съсобствен автомобил марка 2107,
година на производство 1992 год., с ДК №ОВ 0486 АК, на цвят светло син, рама
ХТА 210700 N 0718527 в размер на 40 лева месечно от К.И.И. и по 20
лева месечно от К.К.К., считано от 05.02.2014 год., получаване на молбата на
ищците по настоящото дело, ведно със законната лихва от тази дата до
окончателното издължаване, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛИЛ
е предявеният от Ц.К. Т., ЕГН-**********
*** К.И.И., ЕГН-********** *** и от К.К.К., ЕГН-********** ***, иск с
правно основание чл.346 във връзка с чл.31, ал.2 от ЗС, за заплащане на
обезщетение за това, че ползват процесните имоти в размер на 300 лева месечно,
считано от 10.01.2014 год., ведно със законната лихва до окончателното
приключване на делото с влязло в сила решение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪДИЛ е К.И.И., ЕГН-********** ***
да заплати по сметка на РС-ГРАД ЛОВЕЧ
сумата 2 867,20 /две хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и двадесет
стотинки/, представляваща държавна такса
4 на сто върху стойността на дела й; К.К.К.,
ЕГН-********** *** да заплати по сметка на РС-ГРАД
ЛОВЕЧ сумата 716,80 /седемстотин и шестнадесет лева и осемдесет стотинки/,
представляваща държавна такса 4 на сто върху стойността на дела му, а Ц.К. Т., ЕГН-********** *** заплати по
сметка на РС-ГРАД ЛОВЕЧ сумата
716,80 /седемстотин и шестнадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща
държавна такса 4 на сто върху стойността на дела й.
Първоинстанционното
решение е потвърдено с решение №119/12.05.2016 год. по в.гр.дело №227/2016 год.
по описа на ОС-гр.Ловеч, влязло в законна сила на 14.07.2016 год.
С
последващо Определение №256/05.03.2015 год., в производство с правно основание
чл.248, ал.1 от ГПК, първоинстанционният съд е допълнил решението си в частта
му за разноските,осъждайки К.И.И. и К.К.К. да заплатят по сметка на РС-гр.Ловеч
сумата 25 лева всеки, представляваща държавна такса върху претенциите им, а Ц.К.
Т. да заплати 31 лева по сметка на ОС-гр.Ловеч, представляваща държавна такса
върху претенцията й по сметки.
С
вх.№13166/28.11.2019 год. съдът е сезиран с молба от Ц.К. Т., чрез пълномощника
й адв.Д., в която изтъква, че в мотивите на първоинстанционното решение липсва
анализ на способа, по който е изчислено дължимото уравнение на дяловете на
доверителката й, а съдът лаконично е отбелязъл на стр.3 от решението, че за
уравнение на дяловете К.И. следва да бъде осъдена да заплати паричната
равностойност на дяловете на всеки един от съделителите, която равностойност
съгласно заключението на вещото лице възлиза на 6 360 лева за всеки.
Счита, че в диспозитива на решението е допусната ОФГ, изразяваща се в погрешно
посочване на дължимата сума за уравнение на дяловете на съделителите Ц.К. Т. и К.К.К.
в размер на 6 360 лева, тъй като никъде в заключението на вещото лице не е
посочена такава сума за уравнение на дяловете. Съгласно заключението на вещото
лице стойността на жилището, което се възлага в дял на съделителката К.И.
възлиза на 84 400 лева. Съделителката К.И. притежава 4/6 идеални части от
допуснатото до делба жилище, съгласно решението за допускане на съдебната
делба. Левовата равностойност на притежаваните от К.И. 4 дяла от апартамента
възлиза на сумата 56 268 лева. Следователно разликата от пазарната цена на
апартамента 84 400 лева-56 268 лева възлиза в размер на сумата
28 132 лева, която сума съделителката К.И. е следвало да заплати за
уравнение на дяловете на останалите съделители Ц.К. Т. и К.К.К., които
притежават по 1 дял всеки един от тях. Стойността на уравнението на 1 дял от апартамента
възлиза на сумата 14 066 лева за всеки един от съделителите. В този смисъл
счита, че в решението е допусната ОФГ, като доверителката й е ощетена със
сумата 7 706 лева.
Моли
предвид изложеното, съдът да поправи допусната в съдебно решение от 10.02.2015
год., постановено по гр.дело №2161/2013 год. по описа на РС-гр.Ловеч ОФГ
досежно сумата за уравнение на дяловете, като диспозитивът : „При условие, че в
6-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение за възлагане К.И.И.
заплати на съделителите К.К.К. и Ц.К. Т. по 6 360 лева на всеки един от
тях” да бъде поправен, както следва : „При условие, че условие, че в 6-месечен срок от влизане в
сила на съдебното решение за възлагане К.И.И. заплати на съделителите К.К.К. и Ц.К.
Т. по 14 066 лева на всеки един от тях”.
В съответствие с чл.247, ал.2 от ГПК, съдът е съобщил на страните за исканата поправка с указание за представяне
на отговор в едноседмичен срок, като такъв в законният срок е депозиран от К.И.И.
и К.К.К., чрез пълномощника им адв.Ц.Тихолова, в който от името на доверителите
си моли съда да остави без уважение молбата за поправка на ОФГ в решение
№64/10.02.2015 год. по гр.дело №2161/2013 год. по описа на РС-гр.Ловеч, като
неоснователна и недоказана, като присъди на доверителите й съдебно-деловодните
разноски, представляваща заплатен адвокатски хонорар.
Намира молбата за процесуално
допустима, като подадена от легитимирана страна - съделител, обвързан от силата
на присъдено нещо на решението. По същество счита, че тя е неоснователна, тъй
като, както е отбелязано в молбата, в мотивите на първоинстанционното решение
липсва анализ на способа, по който е изчислено дължимото уравнение на дяловете
на молителката, а само е отбелязано на стр.3 от решението, че за уравнение на
дяловете К.И.И. следва да бъде осъдена да заплати паричната равностойност на
дяловете на всеки един от съделителите, която равностойност съгласно
заключението на вещото лице възлиза на 6 360 лева за всеки. Твърди, че
явно е налице неправилна интерпретация и преЦ.на
фактите и доказателствата от съда - конкретно на заключението на
съдебно-техническата експертиза, за да се стигне до този резултат, но не е
налице погрешно отразена воля в мотивите и диспозитива на решението. Счита, че
няма разминаване между мотивите и диспозитива на решението, тъй като няма
мотиви и това разминаване в цифрите 6 360 лева и 14 066 лева не
представлява ОФГ по смисъла на чл.247 от ГПК, която да бъде поправена по реда
на тази процесуална норма. Изтъква, че явна фактическа грешка е налице, когато
има несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно
изразяване в писмения текст на решението. В случая това не е така, тъй като
поради липсата на мотиви в съдебния акт и липсата на аритметични изчисления за
получаване на крайния резултат не може да се прецени каква е била волята на
съда и дали е отразена аритметично правилно в диспозитива на решението, т.е.
касае се за неправилност на съдебния акт. Такива грешки и неправилности
подлежат на съдебен инстанционен контрол и могат да се отстранят само по пътя
на обжалване на съдебния акт, но не и по реда на чл.247 от ГПК, което би било
нарушение на императивната забрана съдът сам да отменя или изменя решението си.
Настоящият съдебен състав като
прецени молбата, с която е сезиран, приема, че са налице предпоставки за
развитие на производство с правно основание чл.247, ал.1 от ГПК, тъй като последното
не е обвързано с конкретен срок и е допустимо, както по инициатива на съда,
така и по молба на страните, неограничено във времето, дори и по отношение на
вече влязло в законна сила решение на съда. В конкретният казус съдът е сезиран
от една от страните, в който смисъл молбата на Ц.К. Т., чрез пълномощника й
адв.Д. е допустима за разглеждане. По същество тя следва да се остави без
уважение, тъй като производството по чл.247, ал.1 от ГПК предполага наличието
на явно несъответствие между формираната истинска воля и нейното външно
изразяване в писмения текст на решението. Единствено тогава са налице
предпоставки за развитие на производство за поправка на очевидна фактическа
грешка, в който смисъл съдът се съобразява и с практиката на ВС на РБ по
подобни дела, а именно Р №2172/16.10.1972 г. по гр.д.№814/1972 год., II г.о. Настоящият случай не е
такъв доколкото се касае за неправилно определяне на сумата, която една от
страните в делбеното производство трябва да получи за уравнение на дяловете.
Дали тя е правилно изчислена от съда или не е следвало да се прецени, чрез способа
за обжалване на първоинстанционното решение пред въззивната инстанция, която
ако прецени, че няма мотиви или има неправилни изчисления на конкретната сума
за уравнение на дяловете да се произнесе по същество или да върне делото на
първоинстанционния съд, с конкретно дадени указания, които са задължителни на
районния съд. Установява се, че първоинстанционното решение е обжалвано пред
ОС-гр.Ловеч, но този пропуск не е съобразен, доколкото не е имало изрично
направени възражения в този смисъл във въззивните жалби, поради което окръжният
съд не се е произнесъл, тъй като е ограничен от тях. Обжалване на въззивнвото
решение не е направено пред касационната инстанция в законният едномесечен срок
от връчването му на страните, поради което и първоинстанционното решение с
потвърждаването му с решение №119/12.05.2016 год. по в.гр.дело №227/2016 год.
по описа на ОС-гр.Ловеч е влязло в законна сила на 14.07.2016 год.
Следователно след като съдът не
констатира да е налице погрешно отразена воля в мотивите и диспозитива на
решението, то няма как да се уважи молбата на Ц.К. Т. и да се допусне исканата
поправка в производството по чл.247, ал.1 от ГПК, тъй като противното би
означавало нарушение на императивната норма на чл.299, ал.1 от ГПК за
непререшаемост на спора, разрешен с влязло в сила решение.
Предвид изричната претенция на адв.Ц.Тихолова
- в качеството й на пълномощник на К.И. и К.К. и с оглед изхода на производството
по чл.247, ал.1 от ГПК, съдът счита, че молителката Ц.К. Т. следва да бъде
осъдена да заплати на К.И. и К.К. сумата 200 лева, представляваща разноски за
настоящото производство - заплатен адвокатски хонорар.
Водим от
изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№13166/28.11.2019 год. на Ц.К. Т., ЕГН-********* ***, подадена
чрез пълномощника й адв.Д. *** за допускане поправка на очевидна фактическа
грешка, на основание чл.247, ал.1 от ГПК, на влязло в законна сила на
14.07.2016 год. решение №64/10.02.2015 год., постановено по гр.дело №2161/2013
год. по описа на РС-гр.Ловеч, досежно сумата за уравнение на
дяловете, като диспозитивът на решението : „При условие, че в 6-месечен срок от
влизане в сила на съдебното решение за възлагане К.И.И. заплати на съделителите
К.К.К. и Ц.К. Т. по 6 360 лева на всеки един от тях” да бъде поправен,
както следва : „При условие, че условие,
че в 6-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение за възлагане К.И.И.
заплати на съделителите К.К.К. и Ц.К. Т. по 14 066 лева на всеки един от тях”.
ОСЪЖДА
Ценка К. Т., ЕГН-********* *** да заплати на К.И.И., ЕГН-********** и на К.К.К.,
ЕГН-**********, двамата с адрес *** сумата 200 /двеста/ лева, представляваща
разноски за настоящото производство - заплатен адвокатски хонорар.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните, на
основание чл.247, ал.4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи
на страните за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :