О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……….
гр.Варна, 04.12.2019г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, в закрито заседание, проведено на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 19619 по описа за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен иск с правно осн. чл. 124, ал.1 ГПК от Д.И.
срещу ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, гр. Варна за установяване в
отношенията между страните недължимостта на сумата от
5 414, 26 лв. по издадена фактура № **********/20.11.2019г., обективираща стойност на преизчислени количества енергия за
периода от 15.02.2018г. до 30.06.2018г. в обект, находящ
се в с. Добрина, , Община Провадия, Област Варна.
След като се запозна
с материалите по делото, съдът констатира следното:
От
наведените в исковата молба твърдения се установява, че ищецът се явява
потребител – „битов клиент“ по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните
разпоредби на Закона за енергетиката, като с предявения иск се цели неговата
потребителска защита като страна по сключен с ответника договор за продажба на
електрическа енергия при общи условия.
Предвид
посоченото качество на ищеца и естеството на предявения иск, местната
подсъдност на делото следва да бъде определена по реда на чл. 113 ГПК.
Цитираната норма, в редакцията й ДВ, бр. 65 от 07.08.2018г., в сила от същата
дата, предвижда исковете на и срещу потребител да са предявяват пред съда, в
чийто район се намира настоящия адрес на потребителя, а при липса на настоящ
адрес – по постоянния.
Нормата на чл. 119, ал. 3 ГПК /изм. ДВ, бр. 65/07.08.2018г., в сила от същата дата/,
регламентира, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2,
чл. 113
и чл. 115, ал. 2
може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да
се повдига служебно от съда до
приключване на първото по делото заседание.
От
извършената по делото служебна справка в Национална база данни „Население“
относно адресната регистрация на ищеца се установява, че Д.И. има регистриран
настоящ адрес ***, което населено място не попада в съдебния район на сезирания
съд.
Прочитът
на последното изменение на чл. 113 и чл. 119, ал. 3 ГПК сочи на задължителна
подсъдност по чл. 113 ГПК и че приложното поле на хипотезите, в които съдът
следи служебно за местната подсъдност, е разширено.
Ето защо, съдът намира, че доколкото
настоящият и постоянният адрес на ищеца е в с. Добрина, Община Провадия, то
местно компетентен да разгледа спора е РС – Провадия, тъй като вече е била в
сила разпоредбата на чл. 119, ал.3 ГПК в редакцията й след изм. ДВ, бр.
65/07.08.2018г., в сила от 07.08.2018г.
С оглед изложеното и на основание чл.119,
ал.3 ГПК, производството по делото следва да бъде прекратено и изпратено на
местно компетентния да го разгледа съд, в случая РС- Провадия в съдебния район,
на който са едновременно настоящия и постоянния адрес на ищеца.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството
по гр.д. № 19619/2019г. по описа на Варненски районен съд.
ИЗПРАЩА делото по
подсъдност на Районен съд – гр. Провадия, на основание чл.119, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването на препис
от акта на заинтересованата страна Д.И., чрез адв. Йордан
Панов.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: