№ 53149
гр. София, 10.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Частно
гражданско дело № 20241110118706 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „П...“ ЕООД, ЕИК .. срещу А. Е. А. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. С/адрес/, общ. Столична, обл. София за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за
сумата 284,44лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга фаст, 391,12лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга флекси, 30,00лева, представляваща
неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за период
от 30.11.2022 г., 400,00 лева, представляваща неплатени такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни
дни за плащане на вноска по договора за кредит за период от 14.02.2023 г.,
както и други в размер на 80,00 лева, които се излага, че са дължими като
ползвани по Договор за кредит с № 40011422624/15.08.2022
От изложените в заявлението обстоятелства и видно от приложения
Договор за потребителски кредит П.. и Общи условия към него се установява,
че между длъжника и „П...“ ЕООД е сключен договор за паричен заем с
Договор за кредит Номер: 40011422624/15.08.2022г. с общи условия към него,
подписани от кредитополучателя.
Съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение,
когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно
т. 3, на чл. 411, ал. 2 заповедният съд е задължен да следи и за наличието на
неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от
потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на
1
заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП,
по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.
Съгласно чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.
143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител,
е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на
договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е
предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват
такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по
смисъла на чл.10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън
основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното
отношение, възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и
неговото администриране.
Посочените услуги са свързани с усвояването и управлението на
кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на чл. 10а, ал. 1 и ал.
2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Същите не
представляват и реално предоставени допълнителни възможности или
преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се
възползва и да носят допълнителни ползи за него. Не се установява
длъжникът реално да се е възползвал от някоя от посочените услуги.
От договора за потребителски кредит се установява, че длъжникът
дължи възнаграждението за допълнителни услуги от момента на подписване
на договора, като плащането е разсрочено и включено като част от
погасителната вноска по кредита. Следователно, в случая се касае за уговорки
по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същите са
инкорпорирани в самия договор и месечната погасителната вноска включва
освен главница и възнаградителна лихва, и възнаграждение по тези
допълнителни услуги, поради което следва да се включат в годишния процент
на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за
потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
2
В този смисъл, съдът намира, че изключването на допълнителните
услуги от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги
представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като
начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни
услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява
прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне ограниченията
на закона за максимален размер на ГПР. Това води до нищожност на клаузите
за уговорените възнаграждения за допълнителни услуги на основание чл. 19,
ал. 5 и чл. 21 ЗПК.
Заявителят претендира и заплащането разходи за извънсъдебно
събиране при изпадане в забава на длъжника, както и за разходи по съдебно
предявяване. С процесните такси се преследва забранена от закона цел да се
присъди още едно обезщетение за забава, поради което същите са нищожни, а
заявлението в тази част също следва да бъде отхвърлено, макар и по делото да
е приложена Тарифата, където се твърди да е уреден размера на тези такси.
Ето защо, процесните суми, начислени в тежест на длъжника за
допълнителни услуги са недължими.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК в полза на „П...“ ЕООД, ЕИК .. спрямо А. Е. А. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С/адрес/, общ. Столична, обл.София за сумата от
284,44лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга фаст, от 391,12лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга флекси, от 30,00лева, представляваща
неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за период
от 30.11.2022 г., 400,00 лева, представляваща неплатени такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни
дни за плащане на вноска по договора за кредит за период от 14.02.2023 г.,
както и други в размер на 80,00 лева по Договор за кредит с №
40011422624/15.08.2022г. ведно със законовата лихва за забава от датата на
сезиране на съда до окончателното плащане.
3
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с въззивна частна жалба
пред СГС в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото
разпореждане от страната.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4