Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 260005
15.09.2020 година град Раднево
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД наказателен състав
На
двадесет и трети юли 2020 година
В
публично съдебно заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АСЕН ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Иванка Стоянова, разгледа докладваното от съдия
Цветанов АНД № 66 по описа на съда за 2020 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба /вх. № 327000-1831 от 30.03.2020
г. на РУ „Полиция” – Раднево/, подадена от Ж.П.А., чрез адв. М., срещу
наказателно постановление № 327а-152 от 02.03.2020 г., издадено от началника на
РУП – Раднево при ОД на МВР – Стара Загора, упълномощен със заповед № Iз-1767/28.08.2012 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на
основание чл. 194, ал. 3 във вр. ал. 1 НК във вр. чл. 218б НК му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. за извършен състав на
престъпление по чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 НК.
Жалбоподателят моли наказателното постановление за
налагане на глоба да бъде отменено като незаконосъобразно. Излага съображения,
че не е установено кой е собственикът на горивото и дали това е Рудник
Трояново-север, нито какъв е съставът на горивото и дали то съдържа индикатор с
червен цвят марка SUDAN M
RED 462. Твърди, че няма
доказателства именно той да е извършителят на деянието, като вината му се
презюмирала.
Упълномощеният защитник адв. М. се явява в съдебно
заседание и поддържа жалбата, като моли същата да бъде уважена и отменено
наказателното постановление.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Стара Загора, не
взема становище, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок /НП е връчено на 24.03.2020 г., а жалбата е
подадена на 30.03.2020 г./, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази
следното:
На 22.11.2019 г. жалбоподателят Ж.П.А. е работил през деня на редовна смяна в Рудник
Трояново-север на заеманата длъжност „Машинен оператор вулканизиране на
каучукови изделия – ГТЛ“ в участък „В.“ /виж трудовия договор и длъжностната
характеристика/. След работа жалбоподателят Ж.А. около 19,20 часа отишъл до
тоалетните и видял найлонова торба с шишета, които миришели на нафта, взел
торбата, качил се в автобуса, след което около 20,00 часа автобусът бил спрян
за проверка от началник смяна М.С.А.с охранителите И.С.и П.Й.. При проверката
охранителите са проверили личния багаж на жалбоподателя Ж.А. и са установили в
раницата му 4 броя шишета по
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства: писмените
доказателства, в това число АУАН №
327а-152/24.02.2020 г.; наказателно постановление № 327а-152/02.03.2020 г.; копието на прокурорска преписка № 2466/2019 г. по описа на РП-Стара Загора,
ТО-Раднево; гласните доказателства от разпит на свидетелите Д.И.И. и Ц.Ж.Ж..
На база така установените фактически обстоятелства, след преценка на
събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира
следното от правна страна:
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган в кръга на службата му /чл. 424, ал. 5 НК от упълномощено от
Министъра на вътрешните работи лице/. В резултат на проведената служебна
проверка и контрол настоящата съдебна инстанция констатира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да
обуславят неговата незаконосъобразност.
Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗАНН наказателното
постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. От тук следва извод, че дори да има нередовност в
административно-наказателната процедура, то следва НП да се издаде при
безспорно установени нарушение, извършител и вина.
В тази връзка АУАН е съставен въз основа на
материалите по прокурорска преписка № 2466/2019 г. на РП-Стара Загора,
ТО-Раднево, и полицейска преписка № 327 зм-255/2019 г. по описа на РУ-Раднево.
От разпита на св. Д.И.И. е видно, че същият е бил
дежурен в момента на нарушението, когато „са хванали жалбоподателя с нафтата“,
като им е бил предаден жалбоподателят Ж.А., били снемани сведения, заявления и
след това бил освободен жалбоподателят. Св. Д.И. е и актосъставител, поради
което той е добре запознат с обстоятелствата по преписката. По делото са
приобщени множество доклади на длъжностни лица от ответното дружество и
охранителната фирма, които се потвърждават от показанията на св. Д.И. и писмени
обяснения от жалбоподателя /сведение от жалбоподателя Ж.А. по образуваната
преписка и дадени от жалбоподателя Ж.А. обяснения по реда на чл. 193 КТ/, в
които посочва, че е намерил в тоалетната торба с 4 броя бутилки по
Тези бутилки
са били отнети от жалбоподателя при проверката на КПП на автобуса, в който се е
возил, били са иззети от личния му багаж и предадени с протокол за доброволно
предаване от лицето М.С.А., иззел бутилките от багажа на жалбоподателя при
проверката на КПП, и предадени именно на св. Д.И. *** /виж протокола за
предаване на задържано лице от 22.11.2019 г., и протокола за доброволно
предаване на 4 броя бутилки по
Служебно известно е на съдията-докладчик от
множеството дела в рудниците по повод кражбите на гориво, че е въведена
контролна система с КПП и проверки от външна охранителна фирма, а в тази връзка
са издадени множество заповеди на представляващите рудника. Една от тези
заповеди е заповед № 84/12.04.2006 г. за забрана на изнасянето на каквито и да
било горива от рудника /приложена по преписката и приобщена като писмено
доказателство по делото/. Именно по повод на множеството кражби на горива през
последната година беше издадена заповед от изпълнителния директор на „Мини
Марица-изток“ ЕАД – заповед № РД-09-475 от 11.11.2019 г., с която е определен
редът на действие от служителите и работниците при намиране и откриване на
горива, като едно от тях е да не се пипат намерените горива и незабавно да се
уведомяват началниците. Следва обаче да се посочи, че дори и да няма издадени
подобни заповеди, то незаконното отнемане на гориво от работодателя е принципно
забранено като попадащо под общата категория да не се отнема чужда вещ, което е
престъпно деяние /чл. 194, ал. 1 НК/. От години е известно и се говори много по
темата за кражбата на горива от рудниците, а всички работещи служители са
наясно с правилата и мерките за преустановяване на кражбите на горива от
рудниците.
От писмо изх. № РД-17-41 от 22.01.2020 г. на
изпълнителния директор на „Мини Марица-изток“ ЕАД е видно, че липса или излишък
на горива не е констатиран поради това, че жалбоподателя Ж.П.А. не попада в
обхвата на чл. 207, ал. 1 КТ. В тази връзка ще се отбележи, че жалбоподателят
тълкува превратно посоченото в писмото. От целия текст на писмото е видно, че
поради невъзможност за дирене на отговорност по КТ за липси, не е констатирана
липса или излишък на горива по повод случая с Ж.П.А., тъй като проверка за
липса и излишък не е извършвана. Тук ще се отбележи, че представеното от
жалбоподателя писмо на изпълнителния директор на „Мини Марица-изток“ ЕАД е
непълно копие, като ясно се вижда липсата на текста в края на редовете по
т.1.2, който обаче е наличен в пълния текст на писмото, находящ се в
прокурорската преписка, където се вижда, че липсващия текст е именно, че „не е“
правена проверка и затова не са констатирани липси или излишък. Поради това и
съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, основаващо се на
това писмо с аргумент за неустановена липса на гориво в случая. Отделно ще се
отбележи, че в ответното дружество работят огромни машини с високи норми на
разход на гориво и много трудно би могло да се установи наличие на липса на
гориво от порядъка на
Относно възражението, че нямало доказателства дали
въпросното гориво е собственост на рудника, съдът намира за неоснователно.
Самият факт, че територията на рудника се охранява и се влиза и излиза през
КПП, на които се правят проверки, както и оцветяването на горивата в рудника с
индикатор с червен цвят /така посочва изпълнителния директор в коментираното
вече писмо/, цели именно контрастиране на горивата и тяхното отличаване от
други течности. В случая се касае за изнасяне на 4 бутилки с дизелово гориво с
червен цвят /напълно отговарящ на критериите за оцветено с червения индикатор
дизелово гориво на рудника/ от вътрешността на рудника навън през КПП, където е
установено това. Наистина се презумира собствеността на горивото, че е на
рудника. Но след като се изнася от територията на рудника това гориво, имащо
белезите по мирис и цвят на индикирано в червено дизелово гориво, то следва
закономерен и логичен извод, базиран на косвена верига от логически свързани
факти, че се касае за дизелово гориво, собственост на ответното дружество.
Алогично е да се намира в територията на рудника индикирано в червено дизелово
гориво, което да не е собственост на рудника. Затова и съдът намира, че в
случая не се касае за предположение, както навежда във възраженията си
жалбоподателя, а се касае за установени факти.
Безспорно е установено, че горивото се е намирало в
личния багаж на жалбоподателя Ж.А., тоест е било в негово владение. Фактът, че
не е уведомил никой от колегите си и началниците си за намереното от него
гориво, както и охранителите на КПП, води на извод, че жалбоподателят е имал
умисъл да изнесе горивото от територията на рудника. Не се установява, че
жалбоподателят е имал намерение да предаде намереното от него гориво на
охранителите на КПП, тъй като нито е сигнализирал автобуса да спре и да предаде
горивото, нито го е предал при спиране на автобуса за проверка. Точно се
установява обратното, че горивото е открито при проверка от охранителите на
личния багаж на жалбоподателя, което напълно противостои на тезата му, че е
взел горивото да го предаде на охраната. От тук следва извод, че след като
горивото е открито в личния багаж на жалбоподателя, то той е именно лицето,
което е извършител на деянието. Тук също не се касае за предположение, а за
установен факт.
Относно вината – самият факт, че жалбоподателят
посочва неколкократно да е бил наясно още при намирането на тубите, че съдържат
нафта, и опитът му да ги изнесе от територията на рудника, без да съобщи никому
за това, води на единствен възможен извод за наличие на пряк умисъл у
жалбоподателя за извършване на деянието.
С оглед на посоченото безспорно е установено
извършеното деяние от жалбоподателя, самоличността му и неговата вина, което
съгласно чл. 53, ал. 2 ЗАНН е предпоставка за издаване на наказателното
постановление.
От писмените доказателства се установява, че са
налице предпоставките по чл. 218б, ал. 1 НК, тъй като деянието попада в обхвата
на чл. 194, ал. 3 НК, като явяващо се „маловажен случай“, стойността на
предмета е изключително нисък около 20 лева /при цена на дизелово гориво около
1,85 лв. с ДДС към момента на деянието, плюс цена за маркер/, което е
значително под размер на две минимални работни заплати за страната към датата
на извършване на деянието. Отделно предметът на престъплението е предаден още
на КПП /тоест е възстановен/. Не се установява и наличие на някоя от
отрицателните предпоставки по чл. 218б, ал. 2 НК, поради което е приложим
институтът по чл. 218б, ал. 1 НК чрез налагане на административно наказание е
глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред /виж чл. 424, ал.
1 НК, препращаща към ЗАНН/.
Размерът на наказанието според чл. 218б, ал. 1 НК е
от 100 лв. до 300 лв., като в случая на жалбоподателя е наложена глоба от 200
лв. Съдът намира, че така определения размер на административното наказание
напълно отговаря на дохода на жалбоподателя /виж размер на основното трудово
възнаграждение в допълнително споразумение № 303 от 22.01.2019 г./, за да
постигне целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН, а именно да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздействува
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Поради изложеното съдът намира, че напълно
законосъобразно са издадени АУАН и въз основа на него обжалваното НП при установени
нарушение, авторство и вина. С оглед на това атакуваното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Направените възражения от жалбоподателя не се
споделят от съдебния състав. Няма и допуснати съществени нарушения на административно наказателния
процес, които да ограничават правото на защита на нарушителя.
Ето защо и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление № 327а-152
от 02.03.2020 г., издадено от началника на РУ – Раднево при ОД на МВР – Стара
Загора, с което по отношение на лицето Ж.П.А., с ЕГН **********, с адрес ***, за
осъществено административно нарушение по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 НК на
основание чл. 218б, ал. 1 НК му е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му до
страните пред Административен съд – Стара Загора по реда на главата 12 от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: