Р Е Ш Е Н И Е
№…………………………
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, VІ състав, в закрито заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Данаилова частно гражданско дело № 16535/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 2082/11.11.2019 г. на
длъжника по изпълнението Т.С.
ЕАД срещу разпореждане
от 31.10.2019 г. на ЧСИ Л.М.по изп. дело №20197850400324,
с което е отказано намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело до размера от 200 лв. и
на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Доводите в жалбата са, че единственото извършено от
адвоката действие е по подаване на молбата за образуване на изпълнителното
производство, поради което и не следва да се присъжда възнаграждение за други
действия, като пропорционалната такса също се явява завишена.
Взискателят по
делото Ф.С.Е.М.ЕООД е депозирал възражение, с което сочи, че по негово искане възнагражднието
е намалено до минималния размер от 260 лв., като след образуване на
изпълнителното производство представителството на взискателя
е изисквало извършване и на други процесуални действия, извън образуване на
делото, като въпреки изтичате на срока за доброволно изпълнение длъжникът не е
платил задълженията, респективно се налага извършването и действия по
принудителното им събиране.
В мотивите на съдебния изпълнител се поддържа, че жалбата е неоснователна,
тъй като взискателят е направил разноски и искане за
присъждането им, като освен молбата за образуване на делото е направил и
конкретно искане за изпълнителни действия, а претендираният
размер е в рамките на минималното възнаграждение, като по делото няма извършено
плащане на задълженията по изпълнителния лист.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима
вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка,
определянето на трето лице за пазач при неспазване наизискванията
на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение,
както и разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител
в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на
съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Следователно жалбата е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител във връзка с разноските, поради което и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е отчасти основателна по следните съображения:
Изпълнителното производство е образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 24.09.2019
г. по гр.д.№ 39879/2018 г. на СРС, 162
състав, с който Т.С. ЕАД е осъдена да заплати на Е.В.И.сумата от 721,20 лв. –
платена без основание сума и 230,49 лв.
разноски по делото или общо сумата от 951,69 лв.
Вземанията по изпълнителния лист са
прехвърлени от първоначалния кредитор на Ф.С.Е.М.ЕООД с договор за цесия от
30.09.2009 г., за което длъжникът е уведомен на 03.10.2019 г.
Молбата за образуване на изпълнителното
производство е подадена на 15.10.2019 г. от адвокат Н.И.с представено към нея
пълномощно за образуване и водене на
изпълнително дело. С молбата за
образуване на изпълнително дело адвокат И.е посочил като изпълнителни способи –
запор върху движими вещи и дружествени дялове, като е направил искане за
присъждане на разноски в размер на 350 лв., каквато сума се установява да му е
платена съгласно представените договор за правна защита и съдействие и платежно
нареждане.
С молба от 16.10.2019 г., без по
изпълнителното дело да са извършени каквито и да е действия, адвокат И.е
поискал приложение на друг изпълнителен способ – запор върху вземания по
банкови сметки.
На 16.10.2019 г. на длъжника е изпратена
покана за доброволно изпълнение, връчена му на 21.10.2019 г., в която са
посочени задълженията по изпълнителния лист, 350 лв. – „разноски по
изпълнителното дело“, 292,97 лв. – „такси по Тарифата към ЗЧСИ, от които т.5
включва и три броя връчване на съобщения при прекратяване на делото“.
С възражение от 25.10.2018 г. длъжникът е
поискал намаляване на адвокатското възнаграждение за взискателя
до 200 лв. и намаляване на такса по т.26 от 292,97 лв.
След становище на взискателя,
в което се прави искане за намаляване на разноските за адвокатско
възнаграждение с 50 лв., съдебният изпълнител с обжалваното разпореждане намалил адвокатския хонорар до размера на 300
лв. и „съразмерно и таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ“.
След подаване на жалбата от длъжника, по
която е образувано настоящото дело, по молба на взискателя
от 13.11.2019 г., съдебният изпълнител
намалил адвокатския хонорар на 260 лв. „ и съответно таксата по т.26 от
ТТР към ЗЧСИ“, за което длъжникът уведомен.
Въпреки постановения след подаването на
жалбата акт на съдебния изпълнител за намаляване на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, доколкото със
същия не се удовлетворява изцяло искането на жалбоподателя, то и интерес от
жалбата съществува, като настъпилите след подаването й факти следва да се
съобразят при преценка на нейната основателност.
Съдът намира, че след намаляването на
разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя
до 260 лв. и при положение, че длъжникът не е изпълнил задълженията си в срока
за доброволно изпълнение, то и няма основание тези разноски да се намаляват
повече. Взискателят е упълномощил адвокат за
процесуално представителство не само за образуване на изпълнителното дело, а и
за неговото водене, като с оглед поведението на длъжника, по делото вече са
извършени от упълномощения адвокат и действия по депозиране на становище по
възражение на длъжника за разноските, по подадената жалба срещу постановлението
за разноски, а очевидно се налага представителство и във връзка с извършване на
последващи действия по принудително събиране на
вземанията, които не са платени от длъжника в срока за доброволно изпълнение.
Платежоспособността на длъжника е без правно значение при определяне на
разноските за принудително изпълнение, а още по-малко съществува основание за
различно третиране на определена група длъжници, извън изрично предвидените от закона
специални правила по отношение на държавата, общината и лечебните
заведения.След като длъжникът не е изпълнил задължението си доброволно, нито в
срока за доброволно изпълнение, следва да понесе разноските по изпълнението,
включително разноските на взискателя за процесуално
представителство по водене на изпълнителното дело, като последното определено
възнаграждение от 260 лв. не се явява прекомерно.
Основателна е жалбата в частта относно
определената такса по т.26 ТТРЗЧСИ, тъй като по същество съдебният изпълнител
изобщо не е посочил размер на същата, извън посочването на такси от 292,97 лв.
в поканата за доброволно изпълнение, които и от мотивите му не става ясно, как
са изчислени, тъй като общият сбор на посочените в мотивите такси не дава
същата сума, а последващите му актове за „съразмено“ и „съответно“ намаляване са безсъдържателни и не
определят дължимата от длъжника пропорционална такса.
При определяне на дължимите такси по
изпълнението, независимо дали са за сметка на взискател
или на длъжника, съдебният изпълнител е
длъжен да посочи не само общия им размер, а и по отделно всяко задължение с
посочване на основанието за начисляване на таксата и нейния размер. Този извод следва пряко от
разпоредбата на чл.79 ЗЧСИ, която разпоредба е обща, касае всички такси,
предвижда връчване на сметката на „задълженото лице“, а не на взискателя. Същото важи и по отношение на разноските на взискателя, които се определят от съдебния изпълнител и по
отношение на които намира приложение разпоредбата на чл.81 ГПК, която се намира
в Част първа „Общи положения“ и се прилага и по отношение и на изпълнителния
процес.
Нещо повече, този извод следва и от
предвидената законова възможност за обжалване на всеки акт на съдебния
изпълнител, с който се определят разноски, като непосочването на основанието на
отделните такси и разноски и техния размер пряко нарушава гарантираното право
на защита на всяка страна в изпълнителния процес.
Следователно по жалбата на длъжника относно
таксата по т.26 ТТРЗЧСИ следва да се отмени разпореждането от 31.10.2019 г.
като се определи такса в дължимия размер от 116,94 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 31.10.2019 г. на ЧСИ Л.М.по изп. дело №20197850400324,
в частта, в която е намалена „съразмерно“ таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, като
ОПРЕДЕЛЯ размер на същата от 116,94 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Т.С. ЕАД в останалата част.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: