Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 07.01.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на шестнадесети декември, две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №1291/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК са
предявени кумулативно съединени искове по чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1, ал.2, чл.92,
ал.1, чл.86 изр.1 и чл.86 изр.2 вр. чл.82 ЗЗД за съществуване на вземането по
издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, включващо следните задължения по
пера: 8944,84 евро. – главница по договор за потребителски кредит; 8005,82 евро
– възнаградителна лихва за периода 05.01.2013г. – 08.09.2019г.; 3152,12 евро – наказателна
лихва за забава, начислена върху просрочената главница за периода 05.01.2013г.
– 08.09.2019г.; 62,12 евро – законна лихва за забава, начислена върху
предсрочно изискуемата главница за периода 09.09.2019г. – 03.10.2019г., 48 лева
– разходи за връчване на покана за доброволно изпълнение, както и законна лихва
върху главницата от подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда на
04.10.2019г. до плащането, което вземане ответниците дължат солидарно;
Ищецът „П.“ АД, ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр.София, ***, твърди да е изправна страна по валидно облигационно
отношение с ответниците А.А.К., ЕГН: ********** и П.Т.К., ЕГН ********** и
двамата с настоящ адрес: ***, произтичащо от договор за банков кредит №046LD-R-000609,
сключен на 10.09.2012г., по който ищецът е изпълнил задължението да предостави
на ответниците потребителски кредит в размер на 9050 евро при годишна лихва в
размер на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за кредити в евро, който към
момента на сключване на договора е бил 7,99%, увеличен с надбавка от 10,01
пункта и при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 20,61 %, формиращи
общо задължение по договора в размер на 19897,15 евро. Крайният срок за връщане
на кредита е 05.09.2022г., съгласно погасителен план, включващ 120 месечни
погасителни вноски. Ищецът твърди, че ответниците не са изпълнили точно
задължението да върнат кредита и да платят уговорената възнаградителна лихва, просрочвайки
80 погасителни вноски по главницата с общ размер 8944,84 евро и 76 погасителни
вноски по лихвата с общ размер 8005,82 евро. Поддържа, че поради допуснатото
неизпълнение кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 09.09.2019г.,
а за ответниците е възникнало задължението да заплатят мораторна неустойка /наказателна лихва/ по т.10, раздел
ІІ от договора за кредит в размер на 3152,12 евро, представляваща надбавка към
възнаградителната лихва в размер на законната лихва за забава, начислявана
върху всички просрочени главници от датата на техния падеж до датата на
предсрочната изискуемост. Освен това, ответниците дължат и обезщетение за
забава в размер на 62,12 евро, представляващо законната лихва за забава,
начислена върху предсрочно изискуемата главница по кредита за периода от
09.09.2019г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
04.10.2019г.
Ищецът твърди, че за събиране на горното вземане се
е снабдил със заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417,
т.2 ГПК, издадена по ч.гр.д. №3984/2019г. на РС – Пазарджик, срещу която
ответниците са подали възражения по чл.414 ГПК. Иска от съда да установи съществуването
на вземането в размера по заповедта за изпълнение. Претендира присъждане на
разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответниците не оспорват сключването на
договора за кредит и неговото получаване. Оспорват наличието на предсрочна
изискуемост поради неясно съдържание на писменото изявление на кредитора за
нейното обявяване. Предявяват възражение за погасяване по давност на вземането
за главницата от 1-ва до 25-а месечна погасителните вноски и на вземането за
договорна лихва до 50-а месечна погасителна вноски вкл.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Активно легитимиран да предяви процесните искове
по реда на чл.422 ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от
длъжника или същата е била връчена на последния при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е
предявен в законоустановения срок, поради което е допустим.
Относно исковете по чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 и
ал.2 ЗЗД:
За основателността на исковете за връщане на
главницата и за заплащане на договорна лихва ищецът следва да установи, че е предоставил
на двамата ответници кредит в размер най-малко на сумата, чието връщане
претендира, лихвоносния характер на кредита, размера на лихвата и изискуемостта
на двете вземания. Във връзка с възражението на ответниците за погасяване на
част от вземането по давност, ищецът следва да докаже наличието на
обстоятелства, които прекъсват или спират течението на давностния срок.
По делото е представен в копие договор за банков
кредит №046LD-R-000609
от 10.09.2012г., по който ищецът се е задължил
да предостави на ответниците А. и П. Кочеви банков кредит в размер на 9050 евро
при годишна лихва в размер на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за
кредити в евро, който към момента на сключване на договора е бил 7,99%,
увеличен с надбавка от 10,01 пункта и при годишен процент на разходите (ГПР) в
размер на 20,61 %, формиращ общо задължение по договора в размер на 19897,15
евро. Крайният срок за връщане на кредита е 05.09.2022г., съгласно погасителен
план, включващ 120 месечни погасителни вноски с падеж 5-то число на месеците от
05.10.2012г. до 05.09.2022г. вкл.
Сключването на договора и усвояването на кредита
не се оспорват от ответниците. От приетото заключение на СИЕ се установява, че
на 10.09.2012г. по банковата сметка на ответника П.Т.К. е постъпила сумата от
9050 евро, а за основание на превода е посочено: „усвояване на кредит на А.К.“.
При това положение съдът намира, че страните по делото са обвързани от валидно
договорно правоотношение за предоставяне на банков кредит, по което ищецът е
изправна страна, тъй като е предал уговорената парична сума. Следователно за
ответниците е възникнало задължението да върнат кредита и да заплатят
възнаградителна лихва на ищеца по начина и в сроковете, съгласно погасителния
план.
Видно от заключението на СИЕ, ответниците са
погасили част от главницата на кредита в размер на 282.57 евро и част от
договорната лихва в размер на 1283.94 евро. Последното плащане е направено на
08.12.2014г.
Следва да се даде отговор на въпроса налице ли е
предсрочна изискуемост на непогасената част от кредита поради неплащане в срок
от страна на ответниците.
Съгласно Раздел Х, т.10.1.2, б. „а“ от общите
условия към договора за кредит, банката има право с писмено предизвестие до
кредитополучателя да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, ако кредитополучателят
не изпълни което и да е плащане по договора в срок до 5 работни дни след
неговия падеж. Предсрочната изискуемост трябва да се разбира като изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително
и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл ТР №4/18.06.2014г.
по тълк. дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК).
Видно от
представените от ищеца две писмени покани, същият е уведомил ответниците, че са
в забава, както и за размера на тяхното задължение. Във всяка от поканите е
посочен размерът на цялото задължение по договора и каква част от него е
просрочена, включително размера на посочената главница и на просрочената
договорна лихва. Ответниците са поканени да изпълнят в 7-дневен срок от
връчването и са предупредени, че при неизпълнение в този срок кредиторът ще
счита кредитът за изцяло предсрочно изискуем. Поканите са получени от
ответниците на 22.08.2019г., а срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 29.08.2019г.
Съдът счита, че поканите съдържат ясни указания до ответниците за допуснатото
от тях неизпълнение, за размера на задължението и на просрочената част от него
и освен това съдържат изявление на кредитора, с което обявява кредита за
предсрочно изискуем при липса на доброволно изпълнение на просрочена част в
предоставения 7-дневен срок. Ответниците не твърдят и не представят
доказателства за такова изпълнение, поради което съдът приема, че кредитът е
обявен за предсрочно изискуем по надлежния за това ред.
С обявяването на предсрочната изискуемост се
преустановява начисляването на възнаградителна лихва върху усвоената и
непогасена главница и от този момент цялата дължима главница следва да се
олихвява с лихва за забава / т.2 от Тълкувателно решение №3 от 27.03.2019г. по
т.д. №3/2017г. на ОСГТК/.
Видно от заключението на СИЕ, към 03.10.2019г. -
денят преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда, непогасената главница
по кредита, в т. ч и предсрочно изискуемата, възлиза на 8767.43 евро. Размерът
на начислената възнаградителната лихва до 08.09.2019г. – денят преди
осчетоводяването на кредита за предсрочно изискуем, възлиза на 7927.77 евро.
Съдът установи наличието на изискуемо вземане в
посочения размер, поради което дължи произнасяне по възражението на ответниците
за неговото частично погасяване по давност, което намира за неоснователно.
Задълженията по договора за кредит не са с
периодичен характер и за тях не се прилага кратката погасителна давност по
чл.111, б. „в“ ЗЗД. Уговарянето в
договора за кредит на начин за погасяване на кредита чрез погасителни вноски не
придава периодичен характер на задължението. При този договор е налице неделимо
плащане. Касае се до едно вземане, чиито размер е определен още при сключването
на договора, както по отношение на главницата, така и относно дължимото
възнаграждение за предоставянето на финансовия ресурс – договорната лихва.
Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на
кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за
противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това
обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява
схема за частични плащания по договора. Затова по отношение на задължението за
връщане на кредита важи общата 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД. Казаното важи и
за договорната лихва, тъй като тя представлява възнаграждение за предоставянето
на финансовата услуга, т.е. цената на кредита, която е уговорена по размер
изначално, още при сключването на договора и също е разсрочена с погасителния
план.
При разсрочено плащане на отпуснатия кредит всяка
погасителна вноска става изискуема с настъпването на съответния падеж /с
изключение на предсрочно изискуемите/, от когато тече и давността – чл.114,
ал.1 ЗЗД. По делото са налице данни за извършени плащания от ответниците до
08.12.2014г., с които са погасени вноските, дължими до 05.12.2014г. Заявлението
за издаване на процесната заповед за изпълнение е подадено в съда на
04.10.2019г., към който момент давността по отношение на останалите погасителни
вноски не е била изтекла.
Установи се наличието на изискуемо и непогасено по
давност вземане за главница по кредита в размер на 8767.43 евро, както и
вземане за възнаградителната лихва в размер на 7927.77 евро. Затова предявените
установителни искове следва да се уважат частично до този размер и да се
отхвърлят за разликата до претендираните 8944,84 евро – главница и 8005,82 евро
– възнаградителна лихва.
По иска по чл.92 ЗЗД:
За уважаването на иска за
заплащане на мораторна неустойка /наказателна лихва за забава/ ищецът следва да
установи наличието на клауза за неустойка при забава на плащанията и размера на
неустойката.
При установяване на горното
ответникът следва да докаже, че е изпълнил в срок обезпеченото чрез неустойката
задължение, а при невъзможност – че е изпълнил задължението за заплащане на
неустойката.
С доклада по чл.146 ГПК съдът е
указва на страните, че ще извърши служебна проверка за неравноправен характер
на клаузата за заплащане на наказателна лихва за забава в размера т.10, раздел
ІІ от договора за кредит.
Процесният договор за кредит не
попада сред изключенията по чл.4 ЗПК, поради което за него са приложими
разпоредбите на този закон и в частност чл.33 ЗПК. Съгласно тази разпоредба,
при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата. Лихвата не може да бъде по-висока от размера на законната
лихва за забава.
Съгласно т.10, раздел ІІ от
договора за кредит, просрочените задължения се олихвяват с наказателна лихва,
представляваща сбора от уговорената възнаградителната лихва по договора и
законната лихва за забава. Съдът намира, че така уговорената мораторна
неустойка е необосновано висока, което прави клаузата неравностойна по смисъла
на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП и нищожна на основание чл.146, ал.1 ЗЗП. Порокът обаче
засяга само тази част от клаузата, която предвижда законната лихва за забава да
бъде увеличена с размера на възнаградителната лихва. В тази част клаузата
противоречи и на чл.33 ЗПК. Затова разпоредбата не следва да се прилага в тази
част, а спрямо просрочените вноски до момента на предсрочната изискуемост следва
да се приложи законната лихва. Видно от заключението на вещото лице, което
същото е допълнило в съдебно заседание на 16.12.2021г., размерът на законната
лихва за периода от 04.10.2016г. /три години преди подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда/ до датата на предсрочната изискуемост 09.09.2019г. е 845.56
евро. Затова искът следва да се уважи до този размер и да се отхвърли за
разликата до претендираните 3152.12 евро.
По иска по чл.86, изр.1 ЗЗД:
За основателността на този иск,
ищецът следва да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответниците в
забава.
Съдът формира извод за дължима от ответниците главница по договор за
кредит в размер на 8767.43
евро, която е обявена за предсрочно изискуема на 09.09.2019г. Съгласно т.2 от
Тълкувателно решение №3 от 27.03.2019г. по т.д. №3/2017г. на ОСГТК, след
обявяването на кредита за предсрочно изискуем вземането на кредитора се формира
от просрочената главница, върху която се начислява законната лихва за забава от
датата на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Видно от
заключението на вещото лице, размерът на законната лихва за периода от
09.09.2019г. до 03.10.2019г. – денят преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, е 60.88 евро. Затова искът следва да се уважи до този размер и да се
отхвърли за разликата до претендираните 62.12 евро.
По иска по чл.86, изр.2 вр. чл.82 ЗЗД:
Видно от представената от ищеца фактура
№********** от 26.08.2019г., същият е направил разноски в размер на 48 лв. за
връчване чрез ЧСИ на поканите за доброволно изпълнение на ответниците и за
обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Тези разноски са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението на паричното задължение от страна на
ответниците и представляват предвидима вреда за кредитора. В общия случаи
кредиторът може да претендира обезщетение за нея на основание чл.86, изр.2 ЗЗД,
в размера по чл.82, ал.1 ЗЗД. В настоящия случай обаче се касае до забава на
парично задължение, произтичащо от договор за потребителски кредит, по
отношение на който се прилага разпоредбата на чл.33 ЗПК. Същата ограничава
отговорността при неизпълнение за длъжника до размера на законната лихва по
чл.86, изр.1 ЗЗД, поради което кредиторът не може да претендира обезщетение по
общите правила за действително претърпените вреди. Освен това, такова се дължи
само за горницата на вредите над полагащата се законна лихва - чл.86 изр.2 ЗЗД,
а в случая е обратното. Ето защо искът следва да се отхвърли.
Относно пасивната солидарност на ответниците:
Солидарност между двама и повече длъжници възниква
в предвидените от закона случаи или когато е уговорена – чл.121, ал.1 ЗЗД. От
това следва извода, че разделността на задължението
съставлява общо правило при множество на длъжниците, а солидарността е
изключение и възниква по силата на закона или при наличието на изрична уговорка
между страните /второто подлежи на доказване/. Разширително тълкуване на
чл.121, ал.1 ЗЗД е недопустимо предвид изчерпателното изброяване на
изключенията от общото правило за разделност на задълженията.
В настоящия случай искането за солидарно осъждане
на ответниците е обосновано с обстоятелството, че и дамата са посочени в
договора като кредитополучатели. Законът обаче не предвижда солидарност за
задълженията на повече от един кредитополучатели по договор за продажба, а такава
не е изрично уговорена нито в договора, нито в общите условия към него.
Предпоставките за наличието на солидарност са уредени в императивна разпоредба
на закона и когато съдът установи, че същите не са налице, следва да присъди
задължението при условията на разделност.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78,
ал.1 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца сторените съдебни разноски
съразмерно с уважената част от иска. Ищецът се представлява от юрисконсулт, за
което на основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед сложността на делото следва да се
определи възнаграждение в размер на 500 лв., съгласно чл.25, ал.1 и ал.2 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Увеличението над максималния размер
по чл.25, ал.2 се прилага поради размера на защитавания интерес и големия брой
на проведените съдебни заседания. Освен това, ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер на 794.01лв. и за възнаграждение на вещото лице в
размер на 295лв. Общия размер на направените от ищеца разноски възлиза на 1589.01лв.
От тях следва да се присъдят 1385.34лв.
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответниците също имат право на съдебни разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Същите са представили доказателства за
направени разноски в общ размер на 1795лв., включващи заплатено адвокатско
възнаграждение по 800лв. от всеки и възнаграждение за вещо лице в размер на
195лв. От тази сума на двамата ответници следва да се присъдят общо 230.08лв.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови
осъдителен диспозитив за разноските на страните в заповедното производство. В
него разноските на ищеца са 839.74 лв., от които следва да се присъдят 732.11 лв.
Разноските на двамата ответници в заповедното
производство са общо 1600лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по 800лв. от
всеки. От тях следва да се присъдят 205.08 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
ответниците А.А.К., ЕГН: ********** и П.Т.К., ЕГН ********** и двамата с
настоящ адрес: ***, дължат на ищеца „П.“ АД, ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр.София, ***, следното вземане по пера: 8767.43 евро – главница;
7927.77 евро – възнаградителна лихва; 846.56 евро – законна лихва за забава,
начислена върху просрочената главница за периода 04.10.2016г. – 08.09.2019г.;
60.88 евро – законна лихва за забава, начислена върху просрочената главница за
периода 09.09.2019г. – 03.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 04.10.2019г. до плащането, дължимо
по договор за банков кредит №046LD-R-000609 от 10.09.2012г., за което вземане е
издадена заповед №2248 от 07.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК, издадена ч.гр.д. №3984/2019г. по описа на РС – Пазарджик, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над 8767.43 евро до предявения размер
от 8944.84 евро; иска за договорната лихва за разликата над 7927.77 евро до
предявения размер от 8005.82 евро; иска за наказателна лихва за разликата над
846.56 евро до предявения размер от 3152.12 евро; иска за законна лихва за разликата
над 60.88 евро до предявения размер от 62.12 евро; иска за дължими разходи за
връчване на покана за предсрочна изискуемост в размер на 48 лева, както и
искането за солидарна задълженост на ответниците по отношение на признатото вземане.
ОСЪЖДА ответниците А.А.К., ЕГН: ********** и П.Т.К.,
ЕГН ********** да заплатят на ищеца „П.“ АД, ЕИК: *** съдебни разноски по
делото размер на 1385.34лв. и съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№3984/2019г. по описа на РС – Пазарджик в размер на 732.11 лв.
ОСЪЖДА ищеца „П.“ АД, ЕИК: *** да заплати на
ответниците А.А.К., ЕГН: ********** и П.Т.К., ЕГН ********** съдебни разноски
по делото размер на 230.08лв. и съдебни разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. №3984/2019г. по описа на РС – Пазарджик в размер на 205.08лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: