Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№……………гр.
София,20.09.2019
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, IV-В състав, в открито съдебно заседание , проведено на четвърти
октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл. Съдия: Кристиян Трендафилов
при участието на секретаря
Валентина Илиева, като разгледа докладваното от съдия Зл. Чолева гр. дело №
14086 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.
273 от ГПК.
С
решение от 23.08.2016г., постановено по гр.дело № 48838/ 2013г. на СРС, 52
състав, ЗК „Л.И.“ АД е осъдено да
заплати , на основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ както следва: на Г.С.А.- сумата
от 2 000,00лв., като обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от гръдно-коремна контузия, на
С.Г.А., действаща чрез своя баща и законен представител Г.С.А.- сумата от 3 000,00лв.,
като обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от контузия на
главата с охлузване на челото и мозъчно сътресение, на Д.Г.А., действаща чрез своя баща и законен
представител Г.С.А.- сумата от 5 000,00лв., като обезщетение за
неимуществени вреди- болки и страдания от средна телесна повреда, изразяваща се
в контузия на главата, охлузване в областта на челото, мозъчно сътресение,
контузия на дясната пета и счупване на лъчевата кост на дясната
предмишница и на А.Б.К. – сумата от 5 000,00лв. ,
като обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания от контузии в
окосмената част на главата, тялото и двата горни и долни крайници, изразен
флегмозонен оток в областта на дясното бедро и данни за хемартроза /излив на
кръв/ в дясната колянна става, които неимуществени вреди са претърпяни в
резултат на ПТП от 20.04.2012г., настъпило на километър 385 на главен път
„Е-79“ между гр.Симитли и гр.Кресна по вина на застрахования при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег.№
******, ведно със законната лихва върху всички горепосочени суми от датата на
настъпване на вредите- 20.04.2012г. /при допусната очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решението относно годината, погрешно посочена като 2013г./ - до
окончателното изплащане.
С решението
предявените искове с правно основание чл.266,ал.1 от КЗ /отм./ срещу ЗК „Л.И.“
АД – за обезщетенията за неимуществени вреди са отхвърлени за разликите над
горепосочените уважени размери – до пълните предявени размери, както следва:
предявеният иск от Г.С.А.- за разликата над 2 000,00лв.- до пълния
предявен размер от 5 000,00лв., предявеният иск от С.Г.А., действаща чрез
своя баща и законен представител Г.С.А.- за разликата над 3 000,00лв.- до
пълния предявен размер от 20 000,00лв., предявеният иск от Д.Г.А.,
действаща чрез своя баща и законен представител Г.С.А.- за разликата над
5 000,00лв.- до пълния предявен размер от 20 000,00лв. и предявеният
иск от А.Б.К. – за разликата над 5 000,00лв.- до пълния предявен размер от
22 000,00лв. Решението се обжалва и в частта за разноските.
С решението са отхвърлени предявените от С.Г.А.,
действаща чрез своя баща и законен представител Г.С.А. и от Д.Г.А., действаща
чрез своя баща и законен представител Г.С.А., искове по чл.226,ал.1 от КЗ
/отм./ срещу ЗК „Л.И.“ АД за общата сума от 1 500,00лв., претендирана като
обезщетения за имуществени вреди, представляващи разходи за болногледане и
лекарства.
С решението е
отхвърлен предявеният от А.Б.К. срещу ЗК „Л.И.“ АД иск по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./
за сумата от 1 036,00лв.,
претендирана като обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за
болногледане.
Решението се
обжалва от ищците в отхвърлителните му части.
Въззивниците - ищци Г.С.А., С.Г.А., действаща
чрез своя баща и законен представител Г.С.А., Д.Г.А., действаща чрез своя баща
и законен представител Г.С.А. и А.Б.К., обжалват първоинстанционното решение в
частта, с която са отхвърлени предявените от тях искове по чл.226,ал.1 от КЗ
/отм./ - за разликите над уважените размери -
до пълните предявени размери, както и в частта, с която са отхвърлени
претенциите на ищците С.А., Д.А. и А.К. по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ за
претендираните обезщетения за имуществени вреди. Поддържат доводи, че
определеният от първата инстанция размер на дължимите им обезщетения не
съответства на доказаните претърпяни от тях неимуществени вреди, като е силно
занижен и не съответства на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД..
Твърдят, че при постановяване на обжалваното решение от първата инстанция е
проявена пристрастност. Считат, че в нарушение на процесуалните правила от
първата инстанция са събирани служебно доказателства, които са в техен ущърб, а
от друга страна са оставени без уважение заявени от тях доказателствени
искания. С изложените доводи, подробно
развити в жалбата, въззивниците –ищци мотивират искането си за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната от тях част и вместо него-
постановяване на друго, с което предявените от тях искове да бъдат уважени в
пълните им заявени размери. Претендират присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемият- ответник ЗК „Л.И.“ АД не
депозира отговор на жалбата на ищците в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно
заседание заявява становище за неоснователност на жалбата и искане за
потвърждаване на обжалваното решение по съображения, подробно изложени в
писмена защита, наименована „насрещна жалба“. Не претендира разноски за
въззивното производство.
Софийски градски съд, като взе предвид
становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
При
извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът
дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени
с въззивните жалби, от които е ограничен съгласно нормата на чл. 269, предл. 2
от ГПК. Допуснатата очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението относно началния момент, от който е присъдена
законната лихва върху всички дължими от ответника суми за обезщетения - погрешно посочена като 2013г., вместо
вярната година- 2012г., която е годината на причиняването на вредите на
ищците, не се отразява на допустимостта
на решението. Тази очевидна фактическа грешка
подлежи на изправяне по реда на чл.247 от ГПК.
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./ , с които от ищците се
претендират обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от ПТП, за което
се твърди, че е причинено по вина на
водач на лек автомобил, чиято „Гражданска отговорност“ е застрахована при
ответника, като от ищците С.Г.А., действаща чрез своя баща и законен
представител Г.С.А. и от Д.Г.А., действаща чрез своя баща и законен
представител Г.С.А., както и от ищеца А.Б.К.
се претендират и обезщетения за
имуществени вреди- разходи за болногледане и лекарства.
С
първоинстанционното решение в необжалваната и влязла в сила част предявените
искове по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ за
претендираните обезщетения за неимуществени вреди са уважени, както следва:
искът на Г.С.А.- за сумата от 2 000,00лв.,
искът на С.Г.А., действаща чрез своя баща и законен представител Г.С.А. – за
сумата от 3 000,00лв., искът на Д.Г.А., действаща чрез своя баща и
законен представител Г.С.А.- за сумата от
5 000,00лв. и искът на А.Б.К. – за
сумата от 5 000,00лв.
Настоящият съдебен състав зачита по реда на чл.297, вр. с чл.298,ал.1 от ГПК силата на пресъдено нещо на първоинстанционното решение във влязлата му в
сила част, с която е установено наличието на предпоставките по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ за ангажиране отговорността на ответника, а именно : виновното и противоправно деяние на водача на
лекия автомобил „БМВ 320 Д“ с рег.№ ******,
в резултат на което е реализирано процесното
ПТП, неимуществените вреди, претърпени от ищците и причинно-следствената
връзка между деянието и вредите, както и наличието на валидна застраховка „Гражданската
отговорност“ на водача на автомобила, причинил процесното ПТП при ответното
дружество. Със сила на пресъдено нещо е разрешен и спорният въпрос относно
липсата на съпричиняване.
Правният спор
между страните в настоящото въззивно производство, с оглед доводите , заявени от ищците в
жалбата им , е относно размера на дължимото им обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, съгласно принципа за справедливост, установен с
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и относно дължимостта на претендираните от
част от тях обезщетения за имуществени вреди.
По размера на
дължимите на ищците обезщетения за неимуществени вреди, настоящият съдебен
състав приема следното: Настоящият съдебен състав намира, че
определените от първоинстанционния съд обезщетения за ищците не съответстват на
принципа за справедливост, установен с нормата на чл.52 от ЗЗД, с изключение на присъденото обезщетени на ищеца Г.С.А., по следните съображения по
отношение на всеки един от ищците:
По дължимото обезщетение за неимуществени вреди
на ищеца Г.С.А.: С решението на първата инстанция на ищеца е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки
и страдания в размер на 2 000,00лв., което настоящият съдебен състав
приема, че то съответства на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. от
8 000лв. При определяне на този
размер на обезщетението, настоящият съдебен състав зачита, че причинените на
ищеца физически увреждания не са тежки, изразяват се в увреда само на меките
тъкани на гърдите и корема , съгласно СМЕ, както и сравнително кратният период
от време- около 2-3 седмици по заключението на СМЕ, през които ищецът е търпял
болки и страдания. Зачита, че от експертното заключение не се установява за
ищеца да са останали трайни последици от увреждането. Отчита, също така, че
уврежданията по експертното мнение на
вещото лице са причинили освен болки и страдания и умерени функционални
нарушения които са отшумели, без увреждане на здравето. При зачитане вида и тежестта и броя на причинените на ищеца травми, /в две области/,
времето, през което той е търпял болки и страдания, фактът, че се е възстановил
напълно физически, настоящият съдебен състав приема, че в съответствие с
принципа за справедливост, установен с нормата на чл. 52 ЗЗД, дължимото на ищеца обезщетение за претърпяните от
него неимуществени вреди възлиза на
сумата от 2 000,00лв. За разликата
над тази сума- до пълния предявен размер от 5 000,00лв. исковата претенция
се явява неоснователна и като такава- следва да бъде отхвърлена. Поради пълно
съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първата,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частите, обжалвани и от
двете страни по делото, а въззивните жалби и на ищеца А. и на ответника-
оставени без уважение, като неоснователни.
По иска за обезщетение за неимуществени вреди на ищцата С.Г.
Аврамова, действаща като малолетна чрез своя баща и законен представител Г.С.А.:
С
първоинстанционното решение присъденото на ищцата обезщетение за неимуществени
вреди е в размер на сумата от 3 000,00лв., което настоящият съдебен състав
приема, че не съответства на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. От
приетата по делото СМЕ се установява, че в резултат на процесното ПТП тази ищца е получила следните физически
наранявания: контузия на главата с охлузване на челото и мозъчно сътресение без
изпадане в пълно безсъзнание. От заключението на СМЕ се установява, че болките
и страданията, които ищцата е търпяла в резултат на повръхностните травми на
меките тъкани са били в рамките на 1-2 седмици след инцидента, като са отшумели
без последици за здравето. От
експертното заключение се установява, че претърпяното от ищцата мозъчно
сътресение е било по-леко и при него се наблюдава само леко помръчняване на
съзнанието, отбелязват се паметови нарушения – загуба на паметта за събитията
преди и след мозъчното сътресение, като при него има проявление на
продължително главоболие и повръщане. От СМЕ се установява, че последиците от претърпяното
мозъчно сътресение са преминали за 15-25 дни след инцидента. Освен тази физически
наранявания, от събраното по делото гласно доказателство- показанията на св.Р.А.,
се установява, че ищцата е преживяла и
силна уплаха с посттравматично проявление - напикаване. Съдът кредитира
показанията на свидетелката А.относно установената от нея силна уплаха,
преживяна от ищцата и отражението върху здравословното състояние на последната
с физическо проявление- напикаване, като съобразява че те почиват на преки и
непосредствени впечатления на свидетелката, която лично се е грижила за ищцата
след процесното ПТП и отчита, че макар свидетелката да е заинтересована по
смисъла на чл.172 от ГПК / като леля на ищцата/, показанията й не се
опровергават от останалите събрани по делото доказателства. При съобразяване на
броя , вида и тежестта на физически травми, едната от които е мозъчна, макар и в по-лека степен, както и
доказаната от свидетелката психологическа /постравматична / травма, преживяна
от ищцата, с оглед ниската възраст на ищцата
към релевантния момент на ПТП – 3 години и 5 месеца, която обуславя нормално житейски обоснован преживяна
по-силна уплаха и стрес , както и продължителността от време, през което ищцата
е изпитвала болки и страдания – около месец- от една страна. И от друга -
зачита факта, че по делото не се установява след посочения 1 месечен срок за
ищцата да са останали трайни последици за здравето в резултат на причинените й
физически и психически увреждания, приема
че дължимото на ищцата обезщетение, определено по справедливост, възлиза
на сумата от 6 000,00лв. До този размер искова претенция следва да бъде
уважена, след отмяна на обжалваното решение за разликата над присъдената с него
сума от 3 000,00лв.- до размера на
дължимата сума от 6 000,00лв. В останалата обжалвана част –
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По иска за обезщетение
за неимуществените вреди, предявен от ищцата Д.Г.А., действаща като малолетна
чрез своя баща и законен представител Г.С.А.
С обжалваното решение исковата претенция е уважена до размера
на сумата 5 000,00лв. и съответно- отхвърлена за разликата над тази сума-
до пълния предявен размер от 20 000,00лв.
Настоящият съдебен състав приема, че присъденото с
обжалваното решение обезщетение е занижено и не съответства на принципа за
справедливост по чл.52 от ЗЗД. Настоящият съдебен състав приема, че дължимото
на ищцата обезщетение за претърпяните неимуществени вреди, определено съгласно
нормата на чл.52 от ЗЗД възлиза на сумата от 17 000,00лв. При определяне
на този размер на обезщетението съдът на първо място съобразява, че от приетата по делото СМЕ се установяват
следните физически увреждания, причинени от процесното ПТП- сътресение на
главния мозък, фрактура /счупване/ на
лъчевата кост на дясната ръка, охлузване в областта на челото, както и контузия
на дясната пета. Причинената на ищцата
травми на ищцата са наложили
хоспитализацията й за период от 3 дни главата.
От заключението на СМЕ се установява, че мекотъканните увреждания на
главата и на петата са причинили на ищцата болки и умерени функционални нарушения,
като оздравителният процес е приключил в рамките на 1-2 седмици. По отношение на мозъчното сътресение болките и функционалните нарушения са били с
продължителност около 15-25 дни след инцидента, а счупването на лъчевата кост
на дясната къра е довело до трайно затруднение на движенията на крайника за
повече от 30 дни, като е наложило имобилизация на крайника около 2-3 месеца
след травмата, а след свалянето на имобилизацията за пълното функционално възстановяване след това
са били необходими още 2-3 седмици. Предвид гореизброените многобройни травми ,
причинени на ищцата, от всяка от които тя е търпяла различни по вид , степен и продължителност
болки и страдания, като съобрази, че с оглед тежестта на травмите ищцата е била хоспитализирана, /факт, който
не е отчетен от първата инстанция/ , а
лечението на травмата на ръката е продължило около 4 месеца, в рамките на които
около 2-3 месеца тя е била с имобилизация, която допълнително е причинявала
неудобства на ищцата, особено предвид ниската й възраст- 4 години, както и при
зачитане на факта, установен с показанията на св.А., че в резултат на
изживяната от ищцата силна уплаха и
стрес при нея е било налице и постравматично травма- напикаване, съдът приема,
че дължимото на ищцата обезщетение , в съответствие с нормата на чл.52 от ЗЗД е
в размер на сумата от 17 000,00лв. До
размера на тази сума исковата претенция се явява основателна , като за
разликата над нея- следва да бъде отхвърлена.
По претенцията за обезщетение за неимуществени вреди на ищеца
А.К.
С обжалваното решение претенцията на този ищец е уважена до
размера на сумата от 5 000,00лв. и отхвърлена за разликата над нея – до
пълния предявен размер от 22 000,00лв. Настоящият съдебен състав приема,
че присъденото на ищеца обезщетение за претърпяните от него неимуществени вреди
е занижено и определено по справедливост дължимото му обезщетение възлиза на
сумата от 8 000,00лв. За определяне на този по-висок от приетия от първата
инстанция, размер при спазване на
принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД, настоящият съдебен състав отчита ,
че освен тежката травма на крака, причинена на дясната подбедрица ищеца,
наложила оперативна намеса и довела до усложнения, като флегмозонен оток в областта
на дясното бедро- заболяване, което съгласно допълнителната СМЕ представлява
пряка опасност за живота на лицето, което е наложило лечение с антибиотици и
ежедневни превръзки на ищеца около 3
месеца- предвид датата на последния
медицински документ, в който е отразено състоянието на ищеца с оглед на това
усложнение- 12.07.2012г. Отчита, че в резултат на това усложнение за ищеца е
било затруднено стъпването на този крайни, поради болезненост, както и е била
затруднена неговата функция в пълен обем. Освен тази травма, отчетата от
първата инстанция при определяне размера
на обезщетението, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъдат
съобразени е останалите увреждания, получени от ищеца от процесното ПТП, за
които не е видно да са взети предвид с обжалваното решение при определяне
размера на обезщетението, а именно- контузии в окосмената и лицева част на
главата, както и на тялото и на двата горни крайника, както и наличие на данни
за краткотрайна загуба на съзнание, представляващи проява на мозъчно сътресение.
Следва да се зачете и излива на кръв в
дясното коляно, който съгласно СМЕ индикира
травматично увреждане на структурата на колянната става, което е наложило
извършването на пункция, както и имобилизация на крака за 2-3 седмици, както и
ползването на медикаменти за обезболяване. От заключението на СМЕ се
установява, че след свалянето на имобилизацията е била нарушена основната
опорна и ходилна функция на крака, както и е било нарушение движението на ищеца
за период от около 3-4 седмици, като е било необходимо предпазване от по-тежко
увреждане. От друга страна, настоящият съдебен състав приема, че за ограничаване на дължимото на ищеца обезщетение
до размера на сумата от 8 000,00лв. значение има и доказаният по делото
правно-релевантен факт със СМЕ, че травмата
на дясната подбедрица, е налагала
хоспитализация на ищеца, с цел активно наблюдение и лечение, каквото хоспитализация
ищецът е отказал, поради което собственото му поведение следва да бъде отчетено
като допринесло за много по-продължителното лечение на заболяването. С оглед гореизложените мотиви, съдът приема,
че исковата претенция на ищеца е основателна до размера на сумата от
8 000,00лв. , а за разликата над нея- до пълния предявен размер от
22 000,00лв.- да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът намира за неоснователен поддържания от
въззивниците-ищци довод за проява на дискриминационно отношение от страна на
първоинстанциония съд, основано на етническа принадлежност, в резултат, на което им е определен занижен
размер на присъдените обезщетения. От първата инстанция са изложени конкретни
мотиви, основани на фактите по делото – травми, възраст, продължителност на
лечението, с които е мотивиран приетия за дължим размер, поради което напълно неоснователен е доводът
на ищците за проява на дискриминация, още повече, че по делото липсват каквито
и да било данни относно етническата принадлежност на ищците.
По претенцията по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ на ищцата С.Г.А.,
действаща като малолетна чрез своя баща
и законен представител Г.С.А. – за обезщетение за имуществените вреди от
750,00лв., /съгласно уточнението на размера на претенцията, допуснато във
въззивното производство/
Настоящият съдебен състав намира за необоснован извода на
първата инстанция за недоказаност на претенцията. От събраното по делото гласно
доказателство – показанията на св.А., се установява, че тя е била наета да се
грижи за малолетната ищца след ПТП, за което й е била заплатена сумата от 700,00лв. Както вече бе посочено по-горе в мотивите,
настоящият съдебен състав отчита , съгласно нормата на чл.272 от ГПК,
евентуалната заинтересованост на свидетелката, като леля на ищцата, но съобразява от друга страна, че те не се опровергават
от останалите събрани по делото доказателства /медицинските документи и СМЕ/ относно здравословното състояние на ищцата.
То е изисквало полагане на грижи за нея,
с оглед причинените травми от ПТП, особено тези на главата, свързани със
световъртеж, главоболие и повръщане и предвид
ниската възраст на ищцата / 3 години и 5 месеца/, изискваща обслужване от друго
възрастно лице. С оглед изложените мотиви и като взе предвид, че показанията на
свидетелката почиват на нейни преки и непосредствени впечатления, съдът ги
кредитира. Настоящият съдебен състав намира за необоснован извода на първата инстанция за
опровергаване на показанията на свидетелката от останалите събрани по делото
доказателства- без да са изложени конкретни мотиви в обжалваното решение за кои
други доказателства се касае и защо в една част /относно факта на напикаването на ищцата като
посттравматичен симптом / първата инстанция кредитира показанията на тази
свидетелка, а относно установения от нея факт, че се е грижила за ищцата срещу
заплащане- не ги кредитира. Предвид горните съображения, настоящият
съдебен състав приема, че исковата претенция за обезщетение за имуществените
вреди, претърпяни от ищцата С.А. се явява основателна до размера на сумата от
700,00лв., а за разликата над нея – до пълния предявен размер от 750,00лв.-
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По претенцията по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ за обезщетение за
имуществени вреди, предявена от ищцата Д.Г.А., действаща като малолетна чрез
своя баща и законен представител Г.С.А. в размер на 750,00лв. /съгласно
уточнението, допуснато във въззивното производство на размера на предявения
иск/
Настоящият съдебен състав намира за необоснован извода на
първата инстанция за недоказаност на претенцията. От събраното по делото гласно
доказателство – показанията на св.А., се установява, че тя е била наета да се
грижи за малолетната ищца след ПТП, за което й е била заплатена сумата от 700,00лв.
По подробно изложените по-горе мотиви, съдът кредитира показанията на
свидетелката относно факта, че е полагала грижи за ищцата срещу заплащане, като в допълнение на тези мотиви следва да се
посочи, че здравето на тази ищца е било по-тежко увредено от процесното ПТП в
сравнение с това на ищцата С.А. , и травмата на ищцата Д.А. категорично е
изисквала полагане на грижи за нея в периода на възстановяване, тъй като ищцата
не е могла да си служи с нея, като следва да бъде съобразена и допълнително
утежняващият факт , налагащ обгрижване от друго възрастно лице- ниската възраст
на ищцата /4 години/. С оглед изложените
мотиви, съдът приема, че исковата претенция за обезщетение за имуществените
вреди, претърпяни от ищцата Д.А. се явява основателна до размера на сумата от
700,00лв., а за разликата над нея – до пълния предявен размер от 750,00лв.-
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По претенцията по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ за обезщетение за имуществени вреди, предявена
от ищеца А.К. в размер на 1 036,00лв.
Настоящият съдебен състав намира претенцията за
недоказана. Както правилно е прието и с
обжалваното решение, от ищеца не са ангажирани никакви доказателства за
извършени от него разходи за лекарства , както и такива- за болногледане. Действително, от показанията на разпитания по
делото свидетел на ищеца- св.Р.К., се установява, че след процесното ПТП за ищеца
се е грижила съпругата му. От събраното по делото гласно доказателство, обаче,
не се установява, това да са били грижи извън обичайно дължимите в отношенията
между съпрузи , съответно- съпругата на ищеца да е била принудена да не работи,
за да се грижи за него и като последица от това- да не получавала трудово възнаграждение, за
да се приеме, че на ищеца се дължи претендираното обезщетение, съгласно
задължителната практика на Ето защо,
съдът приема, че претенцията на ищеца за обезщетение за имуществени вреди се
явява недоказана и като такава- правилно е отхвърлена с обжалваното решение,
което следва да бъде потвърдено в тази
му част.
По разноските по делото:
При горния изход на
делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК , ищците имат правото на разноски за
първата инстанция, съразмерно на уважената част от исковете, но поради липса на
доказателства за реално извършени такива- за заплатен адвокатски хонорар, съдът
приема, че не им се следват. За
въззивното производство ищците не са ангажирали доказателства за извършени от
тях разноски, поради което и такива не следва да им се присъждат.
Съответно, на основание чл.78,ал.3 от ГПК ответникът има
правото на разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете от
1 320,00лв.- за първата инстанция, включващи депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение. За въззивното производство ответникът не е
направил искане за присъждане на разноски, поради което те остават в негова
тежест така, както са направени.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК ответникът дължи по сметка на
СРС възнаграждение за вещи лица, съразмерно на уважената част от исковете от
246лв., както и държавна такса в размер на 1 320,00лв., поради което освен
първата сума, която първата инстанция е пропуснала да събере, поради което
следва да се събере служебно от настоящата инстанция,, дължи и разликата над
сумата от 600,00лв. /за държ.такса, определена с обжалваното решение/ - до
пълния дължим размер от 1 320,00лв.- или допълнително сумата от 720,00лв. Съответно- дължи по сметка на СГС сума от
300,00лв.- държавна такса, съразмерна на уважената част от жалбата на ищците.
Воден от горните мотиви,
Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение от 23.08.2016г.,
постановено по гр.дело № 48838/ 2013г. , в
частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание
чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ срещу ЗК „Л.И.“ АД , както следва: 1/ от ищцата С.Г.А.,
действаща като малолетна чрез своя баща
и законен представител Г.С.А.- за разликата над 3 000,00лв.- до размера на
сумата от 6 000,00лв., претендирана като обезщетение за неимуществени
вреди, както и за сумата от 700,00лв.- обезщетение за имуществени вреди-
разходи за болногледане, 2/ от ищцата Д.Г.А.,
действаща като малолетна чрез своя баща и законен представител Г.С.А.- за
разликата над 5 000,00лв.- до размера на сумата от 17 000,00лв. ,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 700,00лв.-
претендирана като обезщетение за имуществени вреди и 3/ от
ищеца А.Б.К.– за разликата над 5 000,00лв.- до размера на сумата от
8 000,00лв., както и в частта, с
която са отхвърлени исковете по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ , предявени срещу ЗК
„Л.и.А ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК
„Л.И.“ АД да заплати , на основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ , както
следва: 1/ на ищцата С.Г.А., действаща като малолетна чрез своя баща и законен представител Г.С.А.-
разликата над 3 000,00лв.- до размера на сумата от 6 000,00лв., като
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ , както и
сумата от 700,00лв.- обезщетение за имуществени вреди- разходи за
болногледане, претърпяни в резултат на ПТП от 20.04.2012г., настъпило на
километър 385 на главен път „Е-79“ между гр.Симитли и гр.Кресна по вина на
застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на
лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег.№ ******, ведно със законната лихва от
20.04.2012г.- до окончателното изплащане;
2 / на ищцата Д.Г.А., действаща
като малолетна чрез своя баща и законен представител Г.С.А.- разликата над 5 000,00лв.- до размера на
сумата от 17 000,00лв., като обезщетение за неимуществени вреди /болки и
страдания/ , както и сумата от
700,00лв.- обезщетение за имуществени вреди- разходи за болногледане, претърпяни в резултат на ПТП от 20.04.2012г.,
настъпило на километър 385 на главен път „Е-79“ между гр.Симитли и гр.Кресна по
вина на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“
водач на лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег.№ ****** , ведно със законната лихва
от 20.04.2012г. – до окончателното изплащане и 3/ на
ищеца А.Б.К.– разликата над 5 000,00лв.- до размера на сумата от
8 000,00лв., като обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/
, претърпяни в резултат на ПТП от
20.04.2012г., настъпило на километър 385 на главен път „Е-79“ между гр.Симитли
и гр.Кресна по вина на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач на лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег.№ ******, ведно със законната лихва от 20.04.2012г.- до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението
от 23.08.2016г., постановено по гр.дело № 48838/ 2013г. на СРС, 52 състав, в останалата обжалвана част, с която са
отхвърлени предявените искове срещу ЗК „Л.И.“ АД , с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./,
както следва: 1/ от ищеца Г.С.А.- за разликата над 2 000,00лв.- до пълния
предявен размер от 5 000,00лв., претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди от горепосоченото ПТП, 2/ от ищцата С.Г.А., действаща чрез своя баща
и законен представител Г.С.А.- за разликата над дължимата сума от 6 000,00лв.-
до пълния предявен размер от 20 000,00лв., претендирана като обезщетение за неимуществени
вреди и за разликата над дължимата сума от 700,00лв.- до пълния предявен размер
от 750,00лв.- пртендирана като обезщетение за имуществени вреди от
горепосоченото ПТП, 3/ от ищцата Д.Г.А., действаща чрез своя баща и законен
представител Г.С.А.- за разликата над дължимата сума от 17 000,00лв.- до
пълния предявен размер от 20 000,00лв., претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди и за разликата над
дължимата сума от 700,00лв.- до пълния предявен размер от 750,00лв.-
претендирана като обезщетение за имуществени вреди от горепосоченото ПТП и 4/ от ищеца А.Б.К. – за разликата над дължимата сума от 8 000,00лв.-
до пълния предявен размер от 22 000,00лв. ,претендирана като обезщетение
за неимуществени вреди и за сумата от 1 036,00лв.- претендирана като
обезщетение за имуществени вреди от горепосоченото ПТП.
В останалата част, като необжалвано, първоинстанционното
решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД да заплати по сметка на СРС : сумата от 246,00лв.- депозит за вещи
лице и сумата от 720,00лв.- допълнително дължима държавна такса по исковете, а
по сметка на СГС – сумата от 300,00лв.- дължима държавна такса по жалбата на
ищците, на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК , с изключение на частта по
произнасянето по иска по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ за неимуществени вреди ,
предявен от А.Б.К.- като в последната част решението подлежи на обжалване пред
ВКС в 1 месечен срок от връчването му на страните по този иск при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.