Р Е Ш Е
Н И Е
№ 410
град Велико Търново, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на
първи декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 621/2021 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по жалба
на „Агрозем ВТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и с адрес на управление гр.
Златарица, ул. „Стефан Попстоянов“ № 2, офис 5, против Акт за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2020 с изх. №
01-2600/4641 от 13.08.2021 г., издаден от зам.-изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“. Жалбоподателят твърди, че към дружеството не са били извършени плащания
по нито една от заявените мерки и схеми за подпомагане за кампания 2019 г.
Счита, че след като не е бил получил никакво уведомяване от ДФ „Земеделие“ за
наличие на отказ за плащане или за извършване на такова, не е подал заявление
за плащане през 2020 г., тъй като е бил в неведение какво да спори. Моли съда
да отмени оспорвания акт.
Ответникът
по жалбата,
Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“-Разплащателна
агенция, чрез процесуалния си представител *** М. А. оспорва жалбата като
неоснователна. Излага доводи за процесуалната и материалната законосъобразност
на издадения акт. Претендира присъждане на ***ско възнаграждение.
Съдът,
като съобрази становищата на страните и взе предвид събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Акт
за прекратяване на агроекологичен ангажимент с изх. № 01-2600/4641 от
13.08.2021 г. е било връчено на управителя на дружеството жалбоподател на 27.09.2021
г., което е видно от отбелязването в самия акт. Жалбата срещу него е подадена
директно до АС – В. Търново на 11.10.2021 г., в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Жалбата е подадена от легитимирано да оспорва акта лице, при наличие на правен
интерес от оспорване и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
От фактическа страна не е спорно, че „Агрозем ВТ“ ЕООД, в
качеството си на земеделски производител, регистриран с УРН 662348 в ИСАК, е
подал заявление за подпомагане за кампания 2016 г., като е бил одобрен за участие по мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г. с Уведомително писмо изх. №
02-04-2600/3778 от 05.12.2016 г., връчено на 20.02.2017 г. С това писмо
дружеството жалбоподател е известено, че по подадено заявление за подпомагане с
УИН: 04/060616/69466 е одобрено за участие по направление „Възстановяване и
поддържане за затревени площи с висока природна стойност“/ВПС-1/ от мярка 10,
като в това уведомително писмо са посочени задълженията на бенефициера, вкл. и
да подава „заявление за подпомагане/плащане“ всяка една година до изтичане на
многогодишния период / в случая за период от пет последователни години, считано
от 2016 г./
Между страните не е
спорно, че за кампания 2020 г. „Агрозем-ВТ“ ЕООД не е подало заявление за
плащане по въпросните мярка и направление. До дружеството е било изпратено
уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК с изх. № 01-2600/737 от 04.02.2021 г. за
откриване на производство по издаване на ат за прекратяване на многогодишен
ангажимент, което е било връчено на 11.03.2021 г. От негова страна не е представено
възражение или допълнителни доказателства.
С оспорения акт жалбоподателят
е уведомен за прекратяването на поетия от него агроекологичен ангажимент,
поради неподаване на заявление за плащане по направление „Възстановяване и
поддържане за затревени площи с висока природна стойност“ /ВПС-1/ на основание
чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на мярка 10
„Агроекология и климат" от ПРСР 2014 - 2020г., издадена от министъра на
земеделието и храните.
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146.
Оспореният акт е издаден
от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", действащ
в рамките на материалните предели на правомощията си, предоставени му от
изпълнителния директор, при делегиране на правомощия от изп. директор на фонда
с т. 7 от заповед № 03-РД/2891#2/16.06.2021 г. на изп. директор на ДФЗ, съгласно чл. 20а от ЗПЗП,
т.е. е издаден от компетентен орган. Оспореният акт е издаден в изискуемата за
редовността му от формална страна писмена форма, съдържа императивно предвидените
с чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, вкл. фактическите и правни основания за
издаването му.
В хода на
административното производство по издаване на уведомителното писмо не са
допуснати съществени процесуални нарушения. В хода на административното производство
е бил уведомен оспорващия за откриване на административното производство, като
му е била дадена възможност да е в течение на производството и да сочи
доказателства. От негова страна не са постъпвали искания или възражения.
При издаването на
оспорения акт е приложен правилно и материалният закон.
С неподаване на заявление
за плащане от страна на оспорващия за 2020г. не е изпълнено изискването на чл.
8, ал. 2 от Наредба № 7/2015 г. кандидатите за подпомагане да подават „заявление
за плащане“ през всяка следваща година след първата година на кандидатстване до
изтичане на 5-годишния период по ал. 1. Правилно административният орган е
счел, че е доказано наличието материалноправното основание по чл. 18, ал. 3, т.
1 от Наредба №7/2015 г. за прекратяване на агроекологичния ангажимент за
подпомаганото лице. Според тази разпоредба Държавен фонд "Земеделие"
- Разплащателна агенция, прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските
стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление,
съгласно условията на ал. 4, когато преустановят прилагането на поетите
агроекологични задължения по съответното направление преди изтичане на срока по
чл. 8, ал. 1 или не са подали заявлението за плащане по чл. 8, ал. 2 за одобрени
площи и/или животни и/или не са заявили площи и/или животни със съответния
агроекологичен код на извършваните дейности по приложение № 5. Предвидената в
тази нормативна разпоредба възможност за прекратяване на агроекологичния
ангажимент в хипотеза на нарушение на чл. 8, ал. 2 от същата наредба кореспондира
с правилото на чл. 63, § 1 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. на Европейския
парламент и на съвета от 17.12.2013г. относно финансирането, управлението и
мониторинга на общата селскостопанска политика, според което ако се установи,
че даден бенефициент не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или
други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или
подкрепата предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство,
помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично и когато е приложимо,
съответните права на плащане съгласно чл. 21 от регламента на ЕС №1307/2013г.
не се предоставят или се отменят. Разпоредбата дава легално определение на
понятието административни санкции, което включва изключване правото на участие
в съответната схема за помощ или мярка за подпомагане – чл. 77, § 4, б „в“ от
този регламент. Бенефициерът не е възразил срещу писмо с изх. № 01-2600/737 от 04.02.2021
г. за открито производство по издаване на административен акт за прекратяване
на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" и ДФЗ е прекратил
ангажимента.
За неоснователни съдът
намира основните възражения на жалбоподателя, че след като по подаденото
заявление за плащане за предходната година не е получавал плащания, не е знаел
как да процедира. Изпълнението на поетия ангажимент, вкл. и задълженията по чл.
8, ал. 2, изр. последно от Наредба № 7/201 5г. не е поставено в зависимост от
извършване на плащания от страна на ДФЗ за предходните години, нито подаването
на заявления следва да се предхожда от такова. С изпълнението на посоченото
задължение жалбоподателят е бил наясно, като е подавал заявки за предходните
години на периода от поетия ангажимент. В тази връзка неудачно е да се изтъква
липса на допълнителни указания или разяснения. Такива не се предвиждат
нормативно, а за жалбоподателя не е установено неизпълнение на изискванията по
чл. 19 от Наредба № 7/2015 г., за преминато агроекологично обучение с минимална
продължителност 18 часа или демонстрационна дейност по мярка 1 "Трансфер
на знания и действия по осведомяване" от ПРСР 2014 – 2020г. Отделно няма
данни дружеството да се е възползвало от правата си по чл. 34 от АПК, или това
да му е било отказано.
Поради това съдът приема,
че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, както и
противоречие на оспорвания административен акт със закона.
По изложените съображения
жалбата се явява неоснователна и направеното с нея оспорване следва да бъде
отхвърлено.
При този изход на делото в полза на ДФ „Земеделие“ следва да се присъди ***ско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш
И :
|
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Агрозем ВТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и с адрес на
управление гр. Златарица, ул. „Стефан Попстоянов“ № 2, офис 5, против Акт за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания
2020 с изх. № 01-2600/4641 от 13.08.2021 г., издаден от зам.-изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“. ОСЪЖДА „Агрозем ВТ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и с адрес на управление гр. Златарица, ул.
„Стефан Попстоянов“ № 2, офис 5 да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ гр.
София сумата от 100 лв. (сто лева), представляваща разноски по делото. |
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: