Решение по дело №405/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 119/07.03.2024г., постановено по а.н.д. № 2602/2023г., Районен съд Плевен, пети наказателен състав е изменил Наказателно постановление (НП) № 23-0938-002712/25.08.2023г. на Началник сектор „Пътна полиция” в ОДМВР Плевен, с което на А. Т. С. с [ЕГН] и адрес гр. Плевен, [жк], вх.Г, ет.1, ап.55, на основание чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. за извършено нарушение по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като е наложил на А. Т. С., [ЕГН] от гр. Плевен на основание чл.179, ал.2, пр.3, вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.7 от ЗДвП, глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.25, ал.1, пр.1 от ЗДвП.

Решението е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – А. Т. С. чрез пълномощник, страна по а.н.д. № 2602/2023г. по описа на Районен съд Плевен.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на съдебния акт. Твърди се, че съдът не е съобразил обстоятелството, че ПТП е реализирано поради това, че непосредствено след почти деветдесет градусов завой на пътя, в посоката на движение е било спряло неправилно МПС, без да постави изискуемата от закона сигнализация за спряло МПС. Предвид на това касаторът е бил принуден, с оглед да избегне удар в спрялото МПС и да запази живота си, да го заобиколи, навлизайки по този начин в лентата за насрещно движение, което предпоставя и липса на субективната страна за осъществяване на фактическия състав на административно нарушение. Твърди се, че не е налице съставомерност на извършеното нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, тъй като действията на касатора не могат да се квалифицират като решение за предприемане на маневра „заобикаляне на МПС“. Излага, че въззивният съд неправилно е преквалифицирал деянието, като по този начин е прието, че е налице съставомерност на деянието освен от обективна, и от субективна страна – извод неподкрепен от събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението на Районен съд Плевен и на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се явява лично и с упълномощен адвокат, като поддържат касационната жалба на изложените в нея основания. По същество излагат съображения за неправилност на оспорения съдебен акт. Не се претендират разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд приел за установено, че на 11.08.2023г. в 11:40 часа на общински път ПВН 1147 / ПВН 1151 Плевен-Къшин-Брестовец / III-3502 километър 2+100 с посока на движение гр. Плевен, като водач на лек автомобил Хюндай Купе ФХ с рег. № [рег. номер] собственост на Л. Д. С., навлиза в лентата за насрещно движение, за да заобиколи паркирания в дясна пътна лента по посока на движението товарен автомобил Ивеко МЛ 80 Е с рег. № [рег. номер] собственост на „Паркстрой“ ЕООД, като лентата за насрещно движение не е свободна поради движещ се автомобил по нея, в следствие на което се удря в задна лява част на товарния автомобил, с което реализира ПТП с материални щети по двата автомобила. За извършеното нарушение на С. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA №1005288 от 11.08.2023г., който акт последният подписал с възражение. В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН С. депозирал писмено възражение до Началник сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР Плевен. По повод подаденото възражение била извършена проверка, при която били снети обяснения и изготвени докладни записки от всички запознати със случая лица. Резултатите от проверката били обективирани в справка рег. №316р-40281/16.11.2023г. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП на А. Т. С. било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. на нарушение на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП.

При така установените факти и извършения им анализ въззивният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в законоустановените срокове и изискуемата форма, и съдържат всички реквизити по ЗАНН. Приел още, че фактическите констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства, включително от показанията на разпитаните свидетели и обясненията на жалбоподателя. По същество на спора съдът изложил, че посочената от административнонаказващия орган нарушена правна разпоредба – чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдържаща забраната за навлизане и движение в лентата за насрещно движение се отнася за случаите, когато лентата, в която се движи водачът няма друго движещо се пред него МПС или друго препятствие, т.е. тя е свободна, поради което и не е необходимо да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение. Съдът е приел, че водачът при управление на МПС е предприел маневра да заобиколи паркирано пътно превозно средство, навлязъл е в насрещната лента и тогава е възприел, че срещу него се движи друг автомобил и с цел да избегне челен удар е свил надясно, в резултат на което е настъпило ПТП с материални щети. В този случай според съда, водачът е предприел маневра заобикаляне, при която маневра минава покрай препятствие, повреди на платното за движение или неподвижен участник в движението, описание направено и в АУАН и НП и представляващо нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП. Предвид така установеното и като взел предвид, че наложената глоба е в предвидения абсолютен размер, не е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението (време, място, начин на извършване и автор), не се променят фактите, по които жалбоподателя се е защитавал, както и че нарушението е безспорно доказано, приложил разпоредбата на чл.63, ал.7, т.1, пр.2 от ЗАНН, като преквалифицирал деянието от нарушение по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП в нарушение на чл.25, ал.1, пр.1от ЗДвП.

Настоящият съдебен състав намира посочените касационни основания от жалбоподателя за неоснователни, а изводите и решението на районния съд за правилни и законосъобразни. Касационният състав напълно възприема тези изводи и счита, че нарушението, авторството на дееца и неговата вина са правилно установени в хода на протеклото пред наказващия орган административнонаказателно производство, както и в съдебното такова, чрез допустими доказателства и доказателствени средства. Решаващият състав е обсъдил възраженията на жалбоподателя и се е мотивирал защо не ги приема за основателни. Чл.25, ал.1, пр.1 от ЗДвП императивно задължава водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Правилни са изводите на съда, че от събраните доказателства се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.25, ал.1, пр.1 от ЗДвП съобразно направената преквалификация (започнал е маневра заобикаляне на спряло ППС при наличие на насрещно движещ се автомобил в другото платно, поради което е реализирал ПТП с материални щети), следователно решението на районния съд е постановено в съответствие на материалния закон. Съобразена с приложимите законови разпоредби към установената фактическа обстановка е и извършената от РС преквалификация на нарушението. Поради изложеното правилно решаващият състав е приел, че извършеното от С. нарушение е безспорно доказано от събраните писмени и гласни доказателства.

Неоснователни са доводите на касатора за липса на субективната страна на деянието. Както сам е посочил във възражението против акта и в жалбата си, процесното ПТП е реализирано след почти деветдесет градусов завой на пътя, поради което водачът е следвало да съобрази начина и скоростта си на движение с релефа на местността и с конкретните условия на видимост, за да може да спре при наличието на препятствие на пътя, а не да предприема маневра заобикаляне, с която се създава опасност за участниците в движението (арг. от чл.20, ал.2 от ЗДвП във вр. с чл.25, ал.1, пр.1 от ЗДвП).

Противно на възражението в касационната жалба, действията на С. следва да се квалифицират именно като предприемане на маневра „заобикаляне на МПС“. Последното категорично е посочено от него в първоинстанционната жалба („Бях принуден да го заобиколя, навлизайки в лентата за насрещно движение…“), в сведенията дадени пред пристигналите полицаи на мястото на ПТП, в дадените пред районния съд обяснения, както и в касационната жалба.

Неоснователни са и възраженията на касатора, че спрелият автомобил е извършил нарушение на ЗДвП, поради което е настъпило ПТП. С. е извършил нарушението като участник в движението, а обстоятелството, дали водачът на товарния автомобил е извършил нарушение и какво точно, не води до извода, че касаторът не следва да носи административно-наказателна отговорност за нарушението, което е осъществил.

С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение на Районен съд Плевен за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд Плевен, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 119 от 07.03.2024г., постановено по а.н.д. № 2602/2023г. по описа на Районен съд Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.