№ 648
гр. Разград, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20243330100436 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.92
от Закона за задълженията и договорите.
Депозирана е искова молба от Йеттел България ЕАД, с която са предявени
обективно съединени искове срещу И. П. Х. за установяване, че ответникът
дължи на ищеца сума в размер от 354,37 лева , от които:
55,40 лв., дължими за период 15/04/2021-14/05/2021 г. по договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 08.04.2021 г., представляващи
частично непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление
на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги; 143,46 лв., дължими за
период 15/05/2021-14/06/2021 г. по договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* от 08.04.2021 г., представляващи абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги; 36,98
лв., дължими за период 15/06/2021-14/07/2021 г. по договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* от 08.04.2021 г., представляващи
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за
Мобилни услуги;
118,53 лв., неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 08.04.2021 г.,
представляваща три месечни такси, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 20233330100977 по описа на РС – Разград, срещу
която е връчена на ответника по реда на чл.47 от ГПК.
Сочи, че между И. П. Х. и “Теленор България ЕАД е сключен договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 08.04.2021 г. ,че
ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №*********,
че за потребените от абоната-ответник услуги за процесния период ищцовото
дружество е издало Фактура № **********/15.05.2021 г., Фактура №
**********/15.06.2021 г. и Фактура № **********/15.07.2021 г., които не са
1
платени Твърди, че с оглед на това неизпълнение Теленор е прекратил
едностранно индивидуалните договори на ответника И. П. Х. за ползваните
абонаменти и е издал крайна фактура №**********/15.09.2021 г. с начислена
обща сума за плащане в размер на 354,37 лв., Пояснява, че неустойката в
размер на 118,53 лв., представлява стойността на 3 месечни абонаментни
такси;
Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника по реда
на чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител счита иска за
неоснователен. Сочи, че към исковата молба не са представени писмени
доказателства за съществуването на облигационни отношения между
страните.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:
Между ищеца и ответника е сключен договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* от 08.04.2021 г. Този договор е приложен
към заявлението за издаване на заповед за изпълнение и предвид
съдържанието на т.11А и 11Г от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по
т.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК настоящият съдебен състав счита, че следва да
го вземе предвид. Договорът е със срок до 08.04.2023 г. Месчната такса е 36,99
лв. на месец. Ответницата е подписала и декларация – съгласие, в която
потвърждава, че е получила екземпляр от общите условия. Подписала е и
ценовата листа. Бащата на ищцата, която към 2021 г. е била непълнолетна
изрично е заявил съгласие тя да подпише тези документи.
В разпоредба от договора за мобилни услуги /без №, но с по-големи букви/
ищецът е записал, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на
потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта неустойка в размер на
всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В
допълнение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на
оставащия срок на договора и в случаите, в които е предоставено устройство
за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова
листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от
него при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова вноска/,
каквато съответства на оставащия срок на договора.
Във фактура от 15.05.2021 г. ищецът е отбелязал за плащане 68,53 лв. за
клиентски №*********, в която е включена сумата 26,29 лв. за таксувани
услуги и 34,99 лв. месечна такса и ДДС за периода 15.04.2021 г. – 14.05.2021 г.
със срок за плащане 30.05.2021 г. В приложение към фактурата е посочено
потреблението от тел. номер.
В следваща фактура – от 15.06.2021 г. за периода 15.05.2021 г. – 14.06.2021 г. са
фактурирани 86,74 лв. такси за услуги и 36,98 лв. еднократни такси и с ДДС
сумата 143,46 лв. със срок за плащане 30.06.2021 г. И към тази фактура има
справка за потреблението.
В следваща фактура – от 15.07.2021 г. за периода 15.05.2021 г. – 14.06.2021 г. са
фактурирани само еднократни такси и ДДС, респ. общо сумата 36,98 лв. със
срок за плащане 30.07.2021 г. И към тази фактура има справка за
потреблението.
2
В подробни справки /л.93 и сл./ са описани всички проведени разговори и
ползвани мобилни услуги от тел. №+359*********.
В последната фактура – от 15.09.2021 г. е фактурирана неустойка в размер
118,53 лв. със срок за плащане 30.09.2021 г.
Въз основа на подадено заявление РС-Разград по ч.гр.д.№1792/2023 г. е издал
заповед №1018/09.11.2023 г., в която е разпоредил И. П. Х. с ЕГН: **********
да заплати на кредитора ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес:
гр. София, УЛ.БАЧО КИРО 5, вх.А, ет.4, ап.14, РАЙОН ОБОРИЩЕ ЧРЕЗ
АДВ.С. М., общ. Столична, обл. София (столица), законен представител
Джейсън Кристос Кинг, чрез пълномощник адв. С. В. М., съдебен адрес: гр.
София, р-н Оборище, ул. Бачо Киро №5, вх. А, ет.4, ап.14, Електронна поща:
**********@*******.***, както следва: сумата 55,40лв. /петдесет и пет лева и
четиридесет стотинки/ - главница по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* за период 15/04/2021-14/05/2021г. сумата
143,46 лв. /сто четиридесет и три лева и четиридесет и шест стотинки/ -
главница по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359********* за
период 15/05/2021-14/06/2021г. сумата 36,98лв. /тридесет и шест лева и
деветдесет и осем стотинки/ - главница по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* за период 15/06/2021-14/07/2021г. сумата
118,53 лв. /сто и осемнадесет лева и петдесет и три стотинки/ - главница -
неустойка по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359*********,
представляваща три месечни такси ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 20.09.2023г. до окончателното им изплащане, сумата
25,00 лв./двадесет и пет лева/ за държавна такса и 480,00 лв. /четиристотин и
осемдесет лева/ адвокатско възнаграждение.
Ответницата не е открита на адреса, на който е регистрирана, установено е,че
не живее на този адрес и не работи по трудово правоотношение, поради което
заповедта не е връчена и по месторабота. Настоящият иск е предявен в
едномесечния срок по чл.415, ал.1 т.2 от ГПК.
Ответницата не е представила доказателства за плащане на суми по договора.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Предвид обстоятелството, че един от исковете е за установяване на
задължението за заплащане на неустойка, задължение, което възниква при
предсрочно прекратяване на договора по вина или причина на ответника,
съдът следва първоначално да разгледа въпроса дали сключения договор за
мобилни услуги е прекратен.
В тази връзка спорен е въпросът дали е налице надлежно упражняване на
правото на ищеца едностранно да прекрати договорите с ответника.За
уважаване на иска по чл. 92 от ЗЗД е необходимо ищецът да докаже, че в
договора съществува валидна уговорка за неустойка при прекратяването му
по вина на потребителя преди изтичане на срока и че прекратяването е
извършено по предвидения в договора и в закона ред. В представените по
делото договори е предвидено задължение за заплащане на неустойка от
страна на потребителя в случай на прекратяване на договора преди изтичане
на срока по вина или по инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по договора. В конкретния случай обаче не е доказано, че е
извършено едностранно прекратяване на договорите по инициатива на
доставчика ищец. Единствено уговарянето на това потестативно право в полза
на мобилния оператор не е достатъчно да се счете, че същото е възникнало, а е
необходимо да са налице материалните предпоставки, при които страните са се
3
договорили, че то ще се породи, като освен това правоимащият трябва да
уведоми другата страна по сделката, че упражнява това си право. Не може да
се приеме твърдението на ищеца, че е прекратил едностранно договора,
поради виновно неизпълнение от страна на ответника – абонат на мобилни
услуги, още повече, че видно от съдържанието на представения договор, в
същия липсват клаузи относно начина за уведомяване на страните при
изменение, и в частност при предсрочно прекратяване чрез разваляне на
договора. Доколкото обаче се касае за писмен договор и при липсата на други
уговорки, то изявлението за прекратяването му също следва да бъде
извършено в писмена форма и да е достигнало до другата страна – в
съответствие с разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, респективно - чл. 293, ал. 2
от ТЗ. Това е така поради принципа, че формата на разваляне на договора е в
зависимост от формата на сключения договор и с оглед писмения характер на
процесния договор, то и едностранното волеизявление на ищеца следва да
бъде в писмена форма. По делото обаче не са ангажирани доказателства в
такава насока, липсва писмено изявление от дружеството- мобилен оператор ,
достигнало до ответника, с което той да е уведомен, че ако в определен срок
не погаси задълженията си, договорът ще бъде развален.
Предвид това, че по делото не е установено сключения с ответника договор да
е бил прекратен по уговорения начин преди изтичане на срока, за който е
сключен, то за ищеца не е възникнало правото да начислява неустойка на това
основание, съответно и да претендира разликата в цената на мобилното
устройство в съответния размер. Ето защо предявените искове по реда на чл.
422 ГПК във връзка с чл. 92 от ЗЗД за установяване на задължението за
заплащане на сумата 118,53 лв. , претендирани като неустойка в трикратния
размер на абонаментните такси е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Искът за установяване на задължението за заплащане на сумите 55,40 лв.,
143,46 лв. и 36,98 лв., представляващи незаплатени задължения за ползвани
мобилни услуги е основателен. Между ищеца и ответника е сключен договор
за предоставяне на мобилни услуги. С този договор ищецът се е задължил да
доставя на ответника мобилни услуги срещу такса, която същият ще заплаща.
Предоставените услуги и дължимата цена са индивидуализирани в договора,
сключен между двете страни чрез посочване на вида на ползваната услуга. За
претендираните от ищеца суми в размер на 55,40 лв., 143,46 лв. и 36,98 лв. са
издадени фактури, в които е описано общото потребление за съответния
период и същите не са платени както към датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, така и към датата на приключване на
съдебното следствие по настоящото производство.
Ищецът има право на направените в настоящото производство разноски
съразмерно на уважената част от исковете в съответствие с разпоредбата на
чл.78 ал.1 от ГПК. В настоящото производство ищецът е представил
доказателства за направени разноски в размер на 375 лв. /75 лв. д.т. и 300
лв. депозит за особен представител/ за два иска – за заплащане на такси и
потребление и за заплащане на неустойка и 480 лв., платени като адвокатско
възнаграждение. Ответникът следва да заплати ½ от платената цена, т.к.
единият от исковете е уважен, а другия – отхвърлен, а именно 187,50 лв.
разноски и 240 лв. адвокатско възнаграждение. Съответно от направените по
ч.гр.д.№1792/2023 г. разноски в размер на 25 лв. и 480 лв. адвокатско
възнаграждение ответникът следва да заплати съответно сумите 12,50 лв. и
240 лв.
По гореизложените съображения, Съдът:
4
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. П. Х. с ЕГН: ********** с
постоянен адрес: ********** и настоящ адрес
*****************************, че същата дължи на ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ
ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 56А, ет.3, ап.3,
общ. Столична, обл. София (столица) законен представител Джейсън Кристос
Кинг и Марек Слачик пълномощник сумите:
сумата 55,40лв. /петдесет и пет лева и четиридесет стотинки/ - главница по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* за период
15/04/2021-14/05/2021г.;
сумата 143,46 лв. /сто четиридесет и три лева и четиридесет и шест стотинки/
- главница по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359*********
за период 15/05/2021-14/06/2021г. ;
сумата 36,98лв. /тридесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки/ -
главница по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* за
период 15/06/2021-14/07/2021г.,
които вземания са част от посочените в заповед за изпълнение
№1018/09.11.2023 г. по ч.гр.д.№1792 /2023 г. на Районен съд – Разград и
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за установяване на задължения за заплащане на сумата
118,53 лв. /сто и осемнадесет лева и петдесет и три стотинки/ - главница -
неустойка по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер +359*********
като НЕОСНОВАТЕЛЕН,
ОСЪЖДА И. П. Х. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: ********** и
настоящ адрес *****************************, ДА ЗАПЛАТИ на ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, БУЛ.БЪЛГАРИЯ 56А,
ет.3, ап.3, общ. Столична, обл. София (столица) законен представител
Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик сумата 187,50 лв. /сто осемдесет и
седем лева и петдесет стотинки / разноски по настоящото дело и 240,00 лв.
/двеста и четиридесет лева / адвокатско възнаграждение, както и сумата 12,50
лв. /дванадесет лева и петдесет стотинки/ разноски и сумата 240 лв. /двеста и
четиридесет лева / адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№ 1792/2023 г. на
Районен съд – Разград.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Окръжен съд - Разград.
След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-
докладчик по ч.гр.д.№ 1792/2023 г. на Районен съд – Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5