РЕШЕНИЕ
№ 455
гр. Перник, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20241720105484 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Топлофикация София” ЕАД срещу В. В. С., с
която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация Перник” АД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се на адрес: град П. ул. „О.П.“, бл. ***, вх. „*“ –
апартамент № **, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Твърди, че
ответникът не е платил дължимите суми в срок, поради което дължи и законна лихва
за забава в претендирания размер. Съобразно изложеното е направено искане да бъде
признато за установено, че ответника, в качеството му на съсобственик по силата на
наследствено нравоприемство, дължи на ищеца следните суми: главница в размер на
418,43 лв., представляваща 1/3 ид.ч. от общата главница в размер на 1255,28 лв. –
неплатена цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до
30.04.20231. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на
53,61 лв., представляваща 1/3 ид.ч. от общата законна лихва в размер на 160,83 лв.,
начислена за периода от 08.07.2022 г. до 13.03.2024 г., както и законната лихва върху
главницата от 418,43 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на сумата,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
1
1620/2024 г. по описа на Районен съд-Перник.
От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК не е
депозиран писмен отговор. В депозираното възражение по реда на чл. 414 ГПК
релевира възражение за изтекла погасителна давност и претендира разноски.
След изтичане на срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК от В. В. С. е
депозирано становище, с което оспорва наличието на валидно облигационно
правоотношение с ищеца за процесните период и имот. Оспорва количеството на
доставена до имота топлинна енергия за процесния период и законосъобразността на
начина на нейното остойностяване. Оспорва да е изпаднал в забава за плащане на
претендираните суми. Съобразно изложеното е направено искане предявените искове
да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на предявените искове:
Съгласно разясненията, дадени в т. 10, б. „а“ от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.
422, респективно 415, ал. 1 ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл.
414 ГПК не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или не съдържа оспорване на
вземането. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422, респективно чл. 415, ал. 1 ГПК,
извършва самостоятелна преценка за наличието на тези специални процесуални
предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното
производство. След служебна проверка на материалите по ч. гр. д. № 1620/2024 г. по
описа на Районен съд -Перник, съдът констатира, че възражението по чл. 414 ГПК и
установителните искове по чл. 422 ГПК са депозирани в срок.
По основателността на предявените искове по реда на чл. 422 ГПК:
За основателността на обсъжданата искова претенция за главница в
доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно
доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) валидно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между ищеца и
ответника за процесните период и имот, 2) извършена от ищеца реална доставка на
топлинна енергия в твърдения обем през процесния период и на претендираната
стойност, 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена, 4) валидно
възникнало правоотношение между страните по повод монтирането в имота на
измервателни уреди и/или уреди за дялово разпределение, задължението за плащането
на която е изискуемо. В доказателствена тежест на ответника е да установи
релевираните възражения в депозирания писмен отговор.
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия. По
аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба
на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния
2
ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ /чл. 150, ал. 1 ЗЕ/.
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ /ДВ, бр.
54 от 17.07.2012г./ е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването/ със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени
битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие.
В случая не е спорно и по делото се установява, че сградата, в която се намира
процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа.
Наличието на валидно възникнало между страните облигационно
правоотношение във връзка с процесния имот за посочения в исковата молба период
се установява от приетите по делото писмени доказателства – Договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните недвижими имоти от
20.06.1990 г., по силата на който процесният имот е придобит от И. С. И.,
удостоверение за наследници от 05.02.2010 г. на И. С. И., от което се установява, че
негови наследници по закон са Е. А. И. – съпруга, и В. И. С. – син, удостоверение за
наследници от 01.08.2019 г. на Е. А. И., починала на 28.03.2019 г., от което се
установява, че единствен нейн наследник по закон е В. И. С., удостоверение за
наследници от 11.03.2025 г. на В. И. С., починал на 26.05.2023 г., от което се
установява, че негови наследници по закон са неговите деца: ответника В. В. С., И. В.а
С.а и Е. В.а С.а, както и от писмо с изх. номер от 22.11.2021 г. от Дирекция „Местни
данъци и такси“ при Община Перник, в което е посочено, че към 2021 г. имота е
служебно въведен на името на праводателя на ответника – В. И. С., в качеството на
наследник на И. С. И. и Е. А. И.. От посочените документи, съдът приема за
установено, че собственик на процесния топлоснабден за част от процесния период –
от 01.05.2022 г. до 26.05.2023 г. е В. И. С., починал на 26.05.2023 г., като за 1/3 от
неплатените негови задължения отговаря ответника, в качеството на негов наследник
– арг. от чл. 60, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1 ЗН. За неплатените задължения във връзка с
3
процесния имот за периода 27.05.2023 г. – 30.04.2023 г. ответникът отговаря в
качеството на съсобственик на 1/3 идеални части от имота, който е придобит от него
въз основа на наследствено правоприемство.
В обобщение, съдът намира за установено първото правнорелевантно
обстоятелство за основателност на обсъжданата искова претенция за главница –
наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между
страните по делото, по което ответника има качеството „клиент на топлинна енергия“
тъй като е съсобственик на имота за една част от процесния период при посочените в
исковата молба квоти, а за останалата част дължи претендираната сума, в качеството
на наследник по закон на предишния собственик и негов праводател – В. И. С..
Във връзка с оспорването на количеството и цената на доставената до
процесния топлоснабден имот топлинна енергия в посочения в исковата молба период,
по делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебно-техническа
експертиза /л. 67 и сл. от делото/, което съдът кредитира като компетентно и
обективно изготвено. Вещото лице е посочило, че от документите относно имота е
видно, че отоплителни тела в стаите са с монтирани индивидуални разпределители.
Налично е и отоплителното тяло в помещение „Баня“, което е щранг-лира, без ИРУ,
което е общо за всички имоти по вертикала. За него е начислен разход, като за такова
работило непрекъснато. Услугата „дялово разпределение“ е въведена преди
подписването на актуализиран Договор № 475/05.05.2021 год., между фирмата за
дялово разпределение на топлинната енергия и СЕС. Между топлофикационното
дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан договор, /след въвеждането
на Общите условия за продажба на топлинна енергия на битови потребители/,
уреждащ взаимоотношенията между тях. През процесният период топломерът в
абонатната станция на СЕС е преминал задължителните периодични метрологични
проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско
измерване, показанията му могат да се считат за достоверни. Количеството на
топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно действащата и
приложима методика. Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на
нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в
СЕС. От направената проверка, не е констатирана разлика между нетната енергия и
енергията за разпределение по имоти в сградата етажна собственост. Вещото лице е
посочило, че начислените суми са коректни и пресметнати, съгласно методологията,
утвърдена от действащата нормативна уредба през процесния период. Прогнозно
определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми, са
приведени, към реалните или нормативно /служебно/ изчислените с изравнителните
сметки за съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата, определени от
вещото лице и тези по исковата молба на ищеца. Изравнителни сметки са изготвяни
ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС.
Преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.
Същите са предавани на представител на СЕС в законно установения срок.
С оглед заключението на неоспореното заключение на приета по делото
съдебно-техническа експертиза, съдът приема за безспорно доказано по делото, че за
процесния период в описания в исковата молба недвижим имот с абонатен номер
********** ищецът е доставил топлинна енергия с цена в размер на претендирания.
Предвид изложеното, предявения иск за главница е доказан по основание и размер.
Доколкото не се спори, че потребителя-ответник не е изпълнили точно в
темпорално отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и
дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, в размер на претендираната
законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху неплатените главници. Съгласно чл.
4
34 ал. 1 от приложимите Общи условия, купувачът е длъжен да заплаща дължимите
суми за доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи
заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично
волеизявление на ищеца в този смисъл. При този извод, основателна е и акцесорната
претенция за мораторна лихва, тъй като задължението за заплащане на сметките е с
определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна
лихва за забавено плащане.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Предвид характера на задължението, като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл.
111, б. „в" ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с
предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае
съдебното производство относно вземането.
По аргумент от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за
плащане на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от
настъпване на падежа, определен в Oбщите условия. В конкретния случай съгласно
приложимите Общи условия /ОУ/, купувачите на топлинна енергия са длъжни да
плащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Срокът за плащане е до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на топлинна енергия.
През обсъждания тридесетдневен период от време, тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника – чл. 70 ЗЗД, вземането е ликвидно и длъжникът може да изпълни
преди срока, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо – кредиторът
може да иска изпълнение. С оглед приетото в Общите условия, задълженията на
ответника за заплащане на топлинна енергия са възникнали като срочни и стават
изискуеми след тридесет дни, следващи месеца на доставката и от тази дата
ежемесечно започва да тече 3-годишен давностен срок за всяка една от
претендираните главници – аргумент от чл. 111, б. „в" ЗЗД и чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Предвид изложеното и като съобрази, че заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано на 02.04.2024 г. и съответно тогава е
прекъсната давността, както и началната дата на процесния период 01.05.2022 г., т.е.
между изискуемостта на вземанията за месец май, 2022 г., която е настъпила през
месец юли, 2022 г., и датата на депозиране на заявлението, когато е прекъсната, не е
минал период, по-дълъг от три години, съдът намира, че възражението на ответника за
погасяване на процесните вземания по давност е неоснователно.
В обобщение, по изложените съображения, предявените по реда на чл. 422 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Съгласно разясненията, дадени в тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на
ВКС по т. д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за разноските
на ищеца в заповедното и в настоящото производство, следва да се реши с настоящия
съдебен акт, при съобразяване разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и чл. 80 ГПК. Предвид
изложеното, ответника следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски за исковото
производство в размер на общо 328 лв., от които държавна такса в размер на 25 лв.,
5
депозит вещо лице в размер на 300 лв. и такса за удостоверение за наследници в
размер на 3 лв., както и разноските за производството по ч. гр. д. № 1620/2024 г. по
описа на Районен съд – Перник в размер на общо 9,44 лв. Ищецът претендира и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя в
размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. В. С., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:
град П., ул. „К.“ № **, дължи на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, сума
в размер на 418,43 лв., представляваща 1/3 ид.ч. от общата главница в размер на
1255,28 лв., представляваща неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до
30.04.2023 г. за топлофициран имот, находящ се в град П., ул. „О.П.“ ***/*/**, както и
сума в размер на 53,61 лв., представляваща 1/3 ид. ч. от общата законна лихва в размер
на 160,83 лв., начислена за периода от 08.07.2022 г. до 13.03.2024 г. върху
претендираната главница, както и законната лихва върху главницата от 418,43 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда – 03.04.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 961/04.04.2024 г. по
ч. гр. д. № 1620/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, I Наказателен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. В. С., ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: град П., ул. „К.“ № **, да плати на „Топлофикация-
Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Перник, ж.к.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“, сума в размер на 9,44 лв., представляваща разноски по
ч. гр. д. № 1620/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, I Наказателен състав, и сума
в размер на 328 лв. – разноски и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6