№ 25
гр. Разград, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20213330200721 по описа за 2021 година
Постъпила е жалба от Х. Х. Ш. от с.Духовец, обл.Разград, срещу Наказателно
постановление №38-0003172/28.10.2021г. на Директор на Регионална дирекция «Автомобилна
администрация» гр. Русе, с което за нарушение на чл.34,§.3, буква «б» от Регламент /ЕС/
№165/2014 и на основание чл.93в, ал.11 от Закона за автомобилните превози на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба от 500 лв. В жалбата се излагат доводи, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли същото да бъде отменено.
В съдебното заседание жалбоподателят поддържа жалбата си.
За наказващия орган не се явява представител.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните
и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Наказателно постановление №38-0003172/28.10.2021г. на Директор на
Регионална дирекция «Автомобилна администрация» гр. Русе на жалбоподателя за нарушение на
чл.34,§.3, буква «б» от Регламент /ЕС/ №165/2014 и на основание чл.93в, ал.11 от Закона за
автомобилните превози на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба от 500 лв.
Същото наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение №295208/14.10.2021г. съставен на жалбоподателя от инспектор към
наказващия орган. В акта и НП се сочи, че на 14.10.2021г. около 07:05 ч. в гр. Разград, на
Автогара Разград, жалбоподателят, като водач на автобус Отокар Вектио 310 от категория М3, с
peг. № ***, извършвал обществен превоз на пътници с пътен лист А №008215 по маршрут от гр.
Силистра за гр. София. Превозът попадал в изискванията на Регламент /ЕО/ №561/2006г.
Автомобилът бил оборудван с дигитален тахограф Continental Automotive 1381.**********. При
проверка на карта на водача с № 00000000136179000 за дигитален тахограф за работното време и
1
почивка на водача за предходните 28 дни и текущия ден се установило, че водачът не е въвел
необходимите данни в картата на водача за периода от 16:02ч. на 26.09.2021 г. до 07:04 ч. на
03.10.2021 г., когато водачът бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва
тахографа.
По делото е разпитан като свидетел актосъставителя И. И., синспектор към наказващия
орган. Същият потвърждава фактическите обстоятелства отразени в акта и НП. Сочи, че на
процесната дата била извършена проверка на автомобила на жалбоподателя и била проверена
/разчетена/ и картата му за дигиталния тахограф. От разпечатка от картата на водача за дигиталния
тахограф проверяващите установили, че за периода отразен в акта и НП в картата няма
информация, т.е. водачът не е въвел ръчно необходимите данни, когато е бил извън превозното
средство и не е бил в състояние да използва монтирания тахограф. Водачът не представил
удостоверение за дейности тогава, което да отрази, че в съответния период не е управлявал
превозно средство, попадащо в обхвата на приложимия Регламент, т.е. че е бил освободен от
работа. Не е изложил възражения в акта. Към жалбата е приложено копие от удостоверение за
дейности, в което се сочи, че точно в процесния период бил в отпуск. Същото удостоверение
обаче не е представено на контролните органи при самата проверка, а ако такъв документ е
съществувал тогава, то той е следвало задължително да бъде наличен при жалбоподателя по време
на превоза. Затова съдът приема, че този документ всъщност има за цел обслужване на позицията
на обжалващата страна по делото, а жалбоподателят не е бил реално освободен от работа, поради
което за него са важали задължения за ръчно въвеждане на данни. Приложени са и разпечатки от
тахографа и картата на водача. С оглед на това съдът приема, че отразеното в акта и НП отразява
обективната ситуация и в крайна сметка приема, че фактическата обстановка по акта е установена
по несъмнен начин.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:
Наказателното постановление, ангажиращо наказателната отговорност на жалбоподателя е
законосъобразно – съставено е от компетентен орган и при спазване на нормативните изисквания.
Не са допуснати нарушения при административнонаказателното производство. Съдът не споделя
доводите, изложени в жалбата, че контролните органи не са очертали ясно и точно
обстоятелствата и правната им квалификация. Всъщност фактическата обстановка е изчерпателно
очертана и конкретно са посочени нарушената и санкционната разпоредба. Жалбоподателят е бил
наясно със задълженията си за въвеждане на данни, относно периода в който не е ползвал
тахографа и неизпълнението точно на това му задължение е визирано в случая. По-голяма
конкретизация не е необходима. Приложим в случая е именно Регламент 165/2014 и точно тази
нормативна база е приложена от наказващата администрация. Съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение.
Жалбоподателят е извършвал дейност, изразяваща се в превоз на товари, като не е изпълнил
изискването на чл.34,§.3, буква «б» от Регламент 165/2014, която разпоредба изисква когато в
резултат на отсъствие от ППС водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното
средство е оборудвано, периодите, посочени в параграф 5, б. "б", подточки ii, iii и iv, да се вписват
в картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за
тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф. От събраните
доказателства по делото - показанията на свидетеля и разпечатки от дигиталния тахограф и карта
на водача се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят като водач на превозното средство
не е изпълнил това свое задължение. Случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН – не
2
разкрива по-ниска тежест в сравнение с типичните нарушения от този вид. Всъщност
разглежданият случай е именно типичен и се явява израз на една очевидно масова склонност сред
водачите да пренебрегват тези установени правила. Така водачът е допуснал нарушение, като
съдът приема, че е действал небрежно от субективна страна, но това не го оневинява. При това
същият правилно е санкциониран на основание чл.93в, ал.11 от ЗАвП, като наложеното му
наказание е в абсолютно определения законов размер. В крайна сметка, с оглед всички данни,
остава изводът, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №38-0003172/28.10.2021г. на Директор
на Регионална дирекция «Автомобилна администрация» гр. Русе, с което за нарушение на
чл.34,§.3, буква «б» от Регламент /ЕС/ №165/2014 и на основание чл.93в, ал.11 от Закона за
автомобилните превози на жалбоподателя Х. Х. Ш. от с.Духовец, обл.Разград е наложено
административно наказание глоба от 500 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Разград в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3