РЕШЕНИЕ
№ 2224
гр. Варна, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110117931 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявения по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3
ГПК осъдителен иск от Р. П. К., ЕГН **********, с адрес: с. *, срещу ИВ. СЛ. ИВ., ЕГН
**********, с адрес: с. *, за ОСЪЖДАНЕ на ответницата да заплати на ищцата сумата в
размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща дължима сума по издаден от
ответницата в полза на ищцата-поемател Запис на заповед от 15.06.2021 г., обезпечаващ
сключен между страните Договор за заем от 15.06.2021 г., на основание чл. 538 ТЗ, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение /04.11.2021 г./ до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищцата Р. П. К. твърди, че е предоставила сумата в размер на 5 000
лв. на ответницата, за да може последната да изплаща задълженията си по договор за банков
кредит. В тази връзка страните са подписали договор за заем от 15.06.2021 г. и запис на
заповед от същата дата. Уточнява, че претендира заплащането на сумата въз основа на
записа на заповед, каузалното правоотношение по който е договорът за заем. Моли за
осъждане на ответницата да заплати сумата и присъждане на разноски.
Ответницата ИВ. СЛ. ИВ. е подала отговор на исковата молба извън едномесечния
срок по чл. 131 ГПК. Счита предявеният иск за допустим и основателен. Сочи, че
действително ищцата й е предоставила сумата в размер на 5 000 лв., за което на 15.06.2021
г. е подписала запис на заповед и договор за заем. Излага, че към датата на падежа на
задължението не е разполагала със средства, с които да й върне предоставената сума.
Признава иска.
С молба преди открито съдебно заседание ищцата моли съдът да се произнесе с
решение при признание на иска, на основание чл. 237, ал. 1 ГПК.
Ответницата не се явява в открито съдебно заседание и не изпраща процесуален
представител.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
1
формира следните фактически и правни изводи:
Предявен е от ищцата срещу ответницата осъдителен иск по чл. 538 ТЗ, за заплащане
на дължима от издателя на поемателя сума по издаден запис на заповед.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е следвало да
докаже, че между страните е налице валидно (действително) облигационно правоотношение
с елементите на запис на заповед (редовен от външна страна и подлежащ на изпълнение), по
силата на което ответницата се е задължила да заплати на ищцата процесната сума. В тежест
на ищцата е било да докаже наличието на каузално правоотношение, във връзка с което е
издаден записа на заповед (договор за паричен заем), както и съществуването на вземането
по това правоотношение. (Наличието на такова правоотношение не се спори между
страните.) В тежест на ответницата, в случай, че ищцата докаже горепосочените факти, е да
докаже, че е заплатила дължимата сума или че вземането се е погасило по друг начин.
Производството по делото е било образувано след предявен осъдителен в дадения от
съда срок по ч.гр.д. № 16040/2021 г. на ВРС, по което дело с Разпореждане № 23134 от
09.11.2021 г. съдът е отхвърлил подаденото заявление по чл. 417 ГПК, с което е поискано
издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ – запис на заповед.
С определение в открито съдебно заседание в настоящото производство е оставено
без уважение искането на ищцата за постановяване на решение при признание на иска, по
реда на чл. 237 ГПК, като мотивите на настоящия състав в тази връзка са следните:
Съгласно чл. 237 ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В мотивите
на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Съдът не
може да постанови решение при признание на иска когато: 1. Признатото право противоречи
на закона или на добрите нрави; 2. е признато право, с което страната не може да се
разпорежда. Признанието на иска не може да бъде оттеглено.
В настоящият случай съдът е оставил без уважение искането за постановяване на
решение при признание на иска, защото признатото право противоречи на закона. Това е
така, защото вземането произтича от издаден запис на заповед, който е недействителен и за
реквизитите, на който в Търговския закон са предвидени императивни правни норми, които
не са спазени. Признаване съществуването на това вземане (правото на него) противоречи
на закона.
Съобразно чл. 535 ТЗ записът на заповед следва да съдържа наименованието запис
на заповед в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се
плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което или на
заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването; подпис на издателя.
При проверката на документа, представен със заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, съдът констатира, че един от задължителните реквизити на ценната
книга – падежът, е определен по два начина. В текстовата част на документа е посочено, че
задължението е платимо „на предявяване”, а впоследствие е определен „падеж на паричното
задължение“ и на определен ден – 15.08.2021 г.
По силата на чл. 537 ТЗ разпоредбите на менителницата в частта за начините за
определяне на падежа, са приложими и за записа на заповед. От своя страна нормата на чл.
486, ал. 2 ТЗ предвижда, че менителница, издадена с падежи, различни от предвиденото в
чл. 486, ал. 1 ТЗ е нищожна. Въведен е един строго формален режим за валидност на ценната
книга, при който в записа на заповед падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който
не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване В случая императивното
изискване за посочване на падежа по точно определен начин, е нарушено, като са
използвани две различни формулировки. Това не позволява изискуемостта да бъде
еднозначно определена и води до нищожност на процесната ценна книга, съобразно
изричното разпореждане на закона. /В този смисъл е и практиката на ВКС, изразена в
Определение № 211 от 16.02.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 729/2010 г., II т.о.; Определение №
2
749 от 23.12.2009 г. на ВКС по ч.т.д. № 857/2009 г., II т.о.; Определение № 146 от 23.03.2009
г. на ВКС по ч.т.д. № 125/2009 г., I т.о.; Определение № 430 от 30.05.2012 г. на ВКС по ч.т.д.
№ 660/2011 г., ІІ т.о.; Решение № 77 от 14.08.2015 г. на ВКС по т.д. № 1156/2014 г., II т.о.;
Определение № 782 от 9.11.2010 г. на ВКС по ч.т.д. № 127/2009 г., II т.о./
По изложените съображения съдът намира, че представеният със заявлението запис
на заповед не е редовен от външна страна, същият е нищожен и като такъв не представлява
годен документ, който да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
ответницата, поради което и неоснователен се явява предявеният иск по чл. чл. 538 ТЗ за
осъждането й да заплати посочената в ценната книга сума, която черпи своето основание от
нея.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че с исковата си молба ищцата е
въвела каузално правоотношение, във връзка с което твърди, че е издаден процесния запис
на заповед – договор за заем между страните от 15.06.2021 г. Ищцата не е предявила
евентуален иск за реално изпълнение по този договор или някаква друга претенция, която да
произтича от него, дори и след подробните указания на съда, дадени с Разпореждане № 195
от 05.01.2022 г. по делото. Ответницата е признала наличието на такъв договор.
Въвеждането на каузално правоотношение по делото не променя основанието на
иска и предметът на делото, като дори да се установи, че това правоотношение съществува и
вземането по него се дължи, искът отново следва да се отхвърли, ако ценната книга е
недействителна. В тази връзка следва да се обърне внимание и на мотивите към т. 17 от ТР
№ 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, според които предметът на делото по иска, предявен по реда на
чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за
съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за
изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от
външна страна менителничен ефект. С въвеждането на твърдения или възражения от
поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото
задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в
производството по чл. 42 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение
доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица
погасяване на вземането по записа на заповед. При въведено твърдение на ищеца с исковата
молба по чл. 422 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от
конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения
запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът – кредитор сочи
обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като
доказва вземането си, основано на менителничния ефект.
В подкрепа на възможността съдът да следи за нищожността на правните сделки е и
ТР № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС, с което се прие, че съдът е длъжен да се произнесе в
мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от
събраните по делото доказателства. В мотивите към тълкувателното решение е посочено
още, че ако се претендират права, възникнали от правна сделка, не е достатъчно само да се
докаже, че такава е сключена. За да породи правни последици, тя трябва да е валидна.
Задължение на съда, независимо от процесуалното поведение на страните, е да издири и
приложи релевантните правни норми, както и да следи за спазването на повелителните
разпоредби на закона като част от преценката за това, дали е доказано пораждане на права и
задължения за страните. Съдът е длъжен да се произнесе служебно по нищожността, когато
установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от
общоизвестни или служебно известни на съда факти. Порокът на сделката поради
противоречие със закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е
установим при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона.
3
Неспазването на разпоредбите, установяващи форма за действителност, също е видимо от
самата сделка.
В случая нищожността произтича пряко от сделката, доколкото същата има строго
формални реквизити, които не са изпълнени. Доколкото вземане по менителничния ефект не
съществува, защото същият е недействителен, то и искът се явява неоснователен и следва да
се отхвърли. Признатото право противоречи на императивни правни разпоредби на закона,
поради което и не следва да се постановява решение в този смисъл. За ищцата е налице
възможност да търси правата си въз основа на подписания между страните договор за заем
или да иска доброволно изпълнение, доколкото вземането по този договор се признава от
ответницата.
С оглед изхода на спора разноските по делото остават в тежест на ищцата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК осъдителен иск от Р. П.
К., ЕГН **********, с адрес: с. *, срещу ИВ. СЛ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: с. *, за
ОСЪЖДАНЕ на ответницата да заплати на ищцата сумата в размер на 5 000 лв. /пет хиляди
лева/, представляваща дължима сума по издаден от ответницата в полза на ищцата-поемател
Запис на заповед от 15.06.2021 г., обезпечаващ сключен между страните Договор за заем от
15.06.2021 г., на основание чл. 538 ТЗ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /04.11.2021 г./ до
окончателното изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4