Решение по дело №3696/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1261

 

гр.Бургас, 18.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20–ти наказателен състав, в публично заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     

                                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Станимира Иванова

 

 при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД № 3696 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

  

Производството е образувано по повод жалба на П.Д.П. с ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление № 19-0769-003176/28.06.2019г., издадено от Началник група към Сектор „ПП“ на ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се изтъква, че жалбоподателят не е знаел за служебно прекратената регистрация на управлявания от него автомобил, което обосновавало липса на умисъл. От друга страна се посочва, че не била изписана правилно цифровата квалификация на нарушението, което му се вменява.

В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, макар да е редовно призован.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „ПП“, надлежно призован, не изпраща представител. В съпроводително писмо, с което преписката е изпратена в съда, се прави искане за оставяне на жалбата без последствия.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 6 – НП е връчено на жалбоподателя на 09.08.2019г., а жалбата е депозирана на 14.08.2019г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 13.03.2019 г., около 08.15 часа, жалбоподателят управлявал товарен автомобил „Мерцедес вито 110Д“ с рег.№ **** в гр.Бургас, по бул.“Демокрация“ до №63 в посока УМБАЛ-Бургас. Въпросният автомобил бил закупен от П. на 20.07.2018 г., като сделката била изповядана от нотариус с рег.№2199//2018 г. Въпреки задължението за пререгистрацията в двумесечен срок (т.е. до 20.09.2018г.) новият собственик – жалбоподателят П., не изпълнил законовите си задължения и не заявил в КАТ промяната в собствеността, поради което и на 26.11.2018г. регистрацията на лекия автомобил била прекратена служебно по реда на чл. 143, ал.15 ЗДвП.

На горепосочената дата и място, лекият автомобил бил спрян за проверка от полицейския служител – св. С.С., който след като направил справка в дежурната част също установил, че регистрацията на товарния автомобил била служебно прекратена. За констатираното св. С. съставил АУАН с бл. № 003184, в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът бил предявен на водача, който го подписал и получил препис от него. В графата за възражения не изложил такива. В законоустановения срок възражения също не били депозирани.

Материалите по преписката били докладвани и в БРП, като с постановление от 18.06.2019г. прокурор от РП-Бургас, преценил, че извършеното от П. не покрива признаците на престъпление по НК.

Сезиран с преписката, административнонаказващият орган издал атакуваното понастоящем наказателно постановление, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, поради което и на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. 

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на разпитания свидетел, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло. Така установената фактическа обстановка не се оспорва от нарушителя.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Атакуваното наказателното постановление е издадено от компетентен орган –Началник група в Сектор „ПП“ към ОДМВР-гр.Бургас, който към датата на деянието е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Деянието и неговите съставомерни признаци са описани достатъчно изчерпателно както в АУАН, така и в НП, поради което и не са допуснати нарушения в тази връзка. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Тук следва да се посочи, че доводите за неправилна правна квалификация са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП урежда последствията при проявена пасивност от собственици на МПС в случай на нерегистриране в двумесечен срок от закупуване на автомобила- а именно служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията.

От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал.3 ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

По делото е безспорно, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил, който е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван на път, отворен за обществено ползване. Друг неоспорен факт е, че жалбоподателят е придобил собствеността на автомобила на 20.07.2018 г., както и че в двумесечен срок от придобиването не е изпълнил задължението си по чл. 140, ал.1 ЗДвП и чл. 14 и сл. от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. да регистрира превозното средство на свое име, но въпреки това е продължил да го управлява.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че е налице липса на вина, тъй като не е знаел за служебното прекратяване на регистрацията и не бил уведомен. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017г.), съгласно, която – служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила. Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират П. за прекратяването на регистрацията (законът не им вменява и такова задължение). Всеки гражданин е длъжен да познава закона, поради което и няма как да се сподели тезата, че жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на автомобила му ще бъде прекратена, в следствие на неговото бездействие. В случая крайният срок за пререгистрация на автомобила е бил 20.09.2018г. и очевидно не е бил спазен от новия собственик, поради което и правилно регистрацията му е била служебно прекратена след изтичане на крайния срок, в случая 26.11.2018г. С оглед на това, съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, поради което и следва да понесе предвидената за това отговорност.

 В разпоредбата на чл.175, ал.3 ЗДвП е предвидено наказание „Глоба” в размер от 200 до 500 лева, както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 до 12 месеца за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. По делото са налице доказателства за предишни нарушения от страна на жалбоподателя, въпреки което двете кумулативни санкции са били определени в минималния възможен размер.

Следва да се посочи и че така установеното нарушение не може да се счете за маловажен случай, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид, а нарушението е типично за вида си. Както вече бе посочено по-горе, видно от справката за водач, отнасяща се за жалбоподателя, до момента на настоящето деяние той вече е бил санкциониран за нарушения по ЗДвП нееднократно, което също завишава обществената му опасност.

Предвид изложеното съдът счита, че  НП е правилно и законосъобразно издадено, поради което следва да се потвърди изцяло.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-003176/28.06.2019г., издадено от Началник група към Сектор „ПП“ на ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, на П.Д.П. с ЕГН: ********** е наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                   

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

            Вярно с оригинала: Г.Ст.