МОТИВИ към
Присъда № 3 от 18.02.2019 г. по НОХД № 237/ 2018 г. на
Районен съд - Луковит
Районна
прокуратура – Луковит е внесла обвинителен акт след проведено бързо
производство № 220/ 2018 г. по описа на РУ МВР - Луковит, пр. пр. № 867/ 2018 г.
с който срещу подсъдимия Й.Ц.Н., са повдигнати следните обвинения:
- за това, че на 29.07.2018г., около 22.20 часа на път LOV 2091,
км. 1,700 в посока с.Тодоричене, управлявал моторно превозно средство - мотопед
марка „Betamotor temp“, с рама № *****************, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.50 на хиляда, установено по надлежния
ред съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. с помощта на техническо средство
„Алкотест 7510“ с фабричен № ********, с проба № *****, взета в 22.25 часа на
29.07.2018 г. – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК;
- за това, че на 29.07.2018г., около 22.20 часа
на път LOV 2091, км. 1,700 в посока с. Тодоричене, управлявал моторно превозно
средство – мотопед марка „Betamotor temp“, с рама № *****************, което не
е регистрирано по надлежният ред, съгласно чл. 140, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и
Наредба І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства –
престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура - Луковит поддържа така
повдигнатите срещу подсъдимия Й.Ц.Н. обвинения и излага становище за тяхната доказаност,
тъй като по делото са събрани категорични и безспорни доказателства относно
вината му по така повдигнатите две обвинения. Излага доводи и срещу защитната
теза на подсъдимия, че не е управлявал мотопеда. Моли съдът да признае
подсъдимия за виновен за извършеното престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК и да му
наложи наказания лишаване от свобода за срок от две години и глоба от 1000 лева,
както и за извършеното престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 НК и да му
наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца. На основание чл.
23 НК да определите едно общо наказание, а именно две години „лишаване от
свобода“, което подсъдимият да изтърпи при първоначален строг режим и глоба в
размер на 1000 лева. Прави се искане съдът да приспадне от наказанието лишаване
от свобода предварителното задържане на подсъдимия. Представителят на
прокуратурата поиска от съда да се произнесе и относно отложеното наказание по
предходно му осъждане съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, както и да
го осъди да заплати разноските по делото.
Защитникът на
подсъдимия адв. Н.Л. пледира за оправдателна
присъда, поради недоказаност на обвинението относно факта, че подсъдимият е
управлявал мотопеда. В пледоарията си адв. Л. излага
подробни доводи в подкрепа на становището си, че подсъдимият е бутал мотопеда,
а не го е управлявал.
Подсъдимият Й.Ц.Н. се явява и лично участва в наказателното
производство. Не се признава за виновен да е управлявал мотопеда, поддържа
защитната теза на защитника си, в последната си дума заявява, че се счита за
невинен и моли да бъде оправдан.
Съдът, след
като обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Й.Ц.Н.
е роден на ***г***, с българско гражданство, със средно-специално образование,
неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
От приложената
справка за съдимост, се установява, че Й.Ц.Н. е осъждан общо 6 пъти. Последното
осъждане е по НОХД № 332/ 2014 г. на Районен съд – Луковит, с присъда влязла в
сила на 23.09.2015 г., като му е определено наказание 1 /година/ лишаване от
свобода, което на основание чл. 66 от НК е отложено с три години изпитателен
срок. С Определение № 470/ 29.10.2015г. по ЧНД № 247/ 2015г. по описа на
Районен съд Луковит, влязло в законова сила на 14.11.2015г., на основание чл.
25, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 НК, на осъдения Й.Ц.Н. му е определено едно общо
най-тежко наказание, между наложените с влезли в сила присъди по НОХД № 374/
2012 г., НОХД № 179/ 2014 г. и НОХД № 332/ 2014 г. всички по описа на РС –
Луковит, а именно: 3 /три/ години лишаване от свобода, като на основание чл.
66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за
изпитателен срок от 4 /четири/ години.
Посочените
осъждания не са определящи за квалификацията на деянията предмет на разглеждане
по настоящето дело, но същите изискват приложението на разпоредбата на чл. 68,
ал. 1 от НК по отношение на наличието на основание, подсъдимият да изтърпи
отделно и наложеното с Определение № 470/ 29.10.2015г. по ЧНД № 247/ 2015г. по
описа на Районен съд Луковит, влязло в законова сила на 14.11.2015г., общо
наказание от 3 /три/ години лишаване от свобода.
Декларацията
на семейно и материално положение и имотно състояние /л. 29 ДП/ и автобиография
/л. 38 ДП/ сочат, че подсъдимият не е женен, но живее на съпружески начала и
има едно дете, не работи и не притежава движимо и недвижимо имущество.
Подсъдимият Й.Ц.Н. не е правоспособен водач на МПС, тъй като не
притежава СУМПС и няма наложени наказания по ЗДвП /справка за нарушител/водач,
лист 20 от ДП/.
На 29.07.2018 г., късно вечерта, подсъдимият Й.Ц.Н. управлявайки мотопед
марка „Betamotor Temp“, тръгнал от с.Тодоричене, община Луковит в посока
с.Петревене, община Луковит, тъй като искал да закупи храна от заведение-ресторант
в с.Петревене. Същият бил употребил алкохол и докато чакал в ресторанта да му
приготвят храната, изпил още бира. След това управлявайки мотопеда тръгнал
обратно към с.Тодоричене.
По същият маршрут, но след мотопеда управляван от подс. Н., се движел и
полицейски патрулен автомобил, който обхождал маршрут с.Карлуково –
с.Петревене, с.Тодоричене и с.Ъглен. В полицейския автомобил били свидетелите
по делото и полицейските служители от РУ МВР Луковит - младши инспектор Й.В.Г.
– на длъжност „ТП“, младши инспектор В.Н.И. – на длъжност младши автоконтрольор
и младши инспектор И.В.Т. – на длъжност „ПП дейност“, които на 29.07.2018 г. за
времето от 20.30 часа до 08.30 часа на следващия ден, били на работа като график.
Малко преди 22.20 часа, в община Луковит, на общински път № LOV 2091,
км.1,700, от разклона на главния път в посока с.Тодоричене /след отбивката за
с.Тодоричене/, подсъдимият Й.Ц.Н. управлявал мотопед марка „Betamotor Temp“ с
рама № *****************, в дясната част на пътното платно, който бил със
спукана задна гума, съзнавайки, че е употребил алкохол и мотопедът е без
регистрационни табели, тъй като не е регистриран по надлежния ред. В района на
ЖП мост, в началото на прав пътен участък, на около 500-600 метра от началото
на населеното място /с.Тодоричене/, управляваният от подсъдимия мотопед бил
застигнат от автомобила управляван от свидетеля Ц.Г.Ц., който разпознал
подсъдимия и спрял до него. Двамата провели кратък разговор, като подс. Н.
споделил на свид. Ц., че е спукал гума. След това и двамата продължили по пътя
си.
След като изминал около 200-300 метра управлявайки мотопеда със спукана
гума в посока с.Тодоричене, около 22.20 часа, подсъдимият бил застигнат от
полицейски патрулен автомобил движещ се в същата посока /от разклона на главния
път в посока с.Тодоричене/, в който били полицейските служители от РУ МВР
Луковит и свидетели по делото В.Н.И., като водач, И.В.Т. и Й.В.Г.. Полицейските
служители възприели мотопеда от няколко стотин метра, тъй като мотопедът се
движел по прав пътен участък с лек възходящ наклон и с включени светлини, вкл.
и задни габарити. Когато патрулния автомобил приближил мотопеда, полицейските
служители И.В.Т. и Й.В.Г. възприели, че мотопедът „се сее“ тъй като е със
спукана задна гума и няма поставена отзад регистрационна табела. В същото време
подс. Н., който възприел настигащият го полицейски автомобил, спрял движението
на мотопеда в дясната част на пътното платно, без полицейските служители да му
подават сигнал за спиране. Патрулният автомобил също спрял, тъй като
полицейските служители имали намерение да извършат проверка на водача.
Полицейските служители излезли от патрулния автомобил и се представили на водача, който бил познат на свидетеля Й.В.Г.. Поискали
му документите за проверка, при което подс. Й.Н. им представил само лична карта,
заявявайки, че не притежава СУМПС. Свидетелят В.Н.И. направил справка чрез ОДЧ
при РУ МВР Луковит и установил, че Н. не притежава СУМПС и управляваният от
него мотопед не е регистриран и няма поставена регистрационна табела. Пред
полицейските служители подсъдимият заявил, че е ходил до ресторанта в
с.Петревене, за да купи храна, че бил употребил бира и прибирайки се към къщи в
с.Тодоричене, по пътя се спукала задната гума на мотопеда. Тъй като подс. Н.
имал ясно изразен мирис на алкохол и забавени реакции, свидетелят В.Н.И. –
младши инспектор „Пътен контрол“ при РУ МВР Луковит, поканил подсъдимия и му извършил
на проба за алкохол с техническо средство Дрегер „Алкотест 7510“ с фабричен № ********,
който бил преминал периодична проверка на средство за измерване–анализатор на
алкохол в дъха на дата 08.05.2018 г. с валидност от шест месеца. В присъствието
на свидетелите И.В.Т. и Й.В.Г., подсъдимият Н. издишал въздух в дрегера, който отчел положителна проба № ***** от 2.50 на
хиляда, взета в 22.25 часа на 29.07.2018 г.
След установяване на положителната проба от дрегера,
на мястото на проверката свидетелят В.И. съставил на подсъдимия Н. АУАН бл. №
233806 (л.5 от ДП). Свидетелят В.И. съставил талон за медицинско изследване,
предявил за запознаване на подсъдимия Н. съставените АУАН и талона за
медицинско изследване, като последният се съгласил с показанията на дрегера и
положил подписи в двата документа.
Свидетелят В.Н.И. съставил и АУАН №
295, серия Д, бл. № 233705 от 29.07.2018г. срещу подсъдимия, за това, че на
същата дата, около 22.20 часа, по общински път № LOV2091, км. 1,700, посока
с.Тодоричене, управлява мотопед марка „Betamotor Temp“ с рама № *****************,
без регистрация, с което е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
При съставянето на АУАН бл. № 233806 и АУАН, бл. № 233705 подс. Н. не
направил възражения, подписал актовете и му били връчени преписи от тях.
Още докато полицейските служители и подсъдимия
със своя мотоциклет били на мястото на нарушението, към тях се приближил
автомобил който бил спрян от полицейските служители. В този автомобил бил
свидетелят Г.П.Д., на който било разпоредено от полицейските служители да
откара мотопеда до дома на жалбоподателя в с.Тодоричене. Свидетелят Д. запалил
мотопеда, който бил със спукана гума и в това му състояние управлявайки го
закарал мотопеда до дома на подсъдимия в с.Тодоричене, като по време на
движение светлините на мотопеда работели нормално и осветявали пътя пред него.
По време на движението към с.Тодоричене мотопедът управляван от свидетеля Д.
бил ескортиран от полицейския патрулен автомобил, в който били и подсъдимия Н..
Полицейските служители закарали
подсъдимия Н. ***, където бил задържан за срок от 24 часа със Заповед № ***/
29.07.2018г., на основание чл. 72, ал. 1, т. 7 ЗМВР. Веднага на същия били
снети обяснения /л. 15 ДП/, в които Н. обяснил, че докато чакал да му приготвят
храната в ресторанта в с.Петревене изпил една бира, след което си тръгнал.
Около 22.00 спукал гума и спрял на пътя между с.Петревене и с.Тодоричене. Веднага
след него спрял патрулен автомобил, който карал след него и полицаите му се
представили и му поискали документите за самоличност.
От приложената по делото справка от информационния масив на служба КАТ –
ПП по номера на рамата на мотопеда /л. 123 от НОХД/, се установява, че
процесното МПС - мотопед марка и модел “BETAMOTOR TEMP” по VIN с рама № *****************,
не е имало регистрацията /първоначална/ по надлежния ред.
По искане и със съгласието на страните по делото, съдът допусна
изготвянето на съдебно-почеркова експертиза, с обекти за изследване: подписът
положен в АУАН бл. № 233806 (л.5 от ДП) в графа „НАРУШИТЕЛ:“, подписът положен
в графа „Подпис:" на Разписка за получаване на препис от АУАН бл. № 233806
(л.5 от ДП), подписът положен в Талон за изследване № 0004466 (л.6 от ДП) в
графа „Подпис на провереното лице:“, както и ръкописният текст „СЪГЛА СЪМ“
изписан в Талон за изследване № 0004466 (л.6 от ДП).
От заключението на допуснатата в хода на съдебното производство и приета
от съда като обективно, компетентно и безпристрастно дадена съдебно-почеркова
експертиза изготвена от М.Д.М. - вещо лице от списъка на вещите лица към Окръжен
съд гр.Плевен, е видно, че подписът положен в АУАН бл. № 233806 в графа
„НАРУШИТЕЛ:“ е положен от Й.Ц.Н.. Подписът положен в графа „Подпис:" на
РАЗПИСКА за получаване на препис от АУАН бл. № 233806 е положен от Й.Ц.Н.. Подписът
в Талон за изследване № ***** в графа „Подпис на провереното лице:“ е положен
от Й.Ц.Н.. Ръкописният текст „СЪГЛА СЪМ“ в Талон за изследване № ****** е
изписан от Й.Ц.Н..
От заключението на вещото лице, за което съдът се убеди в неговата
обоснованост и правилност, стана ясно, че подписите в трите изследвани
документа, както и положения ръкописен текст в Талон за изследване № *****, са
изписани от едно и също лице – подсъдимият Й.Ц.Н..
От подсъдимия Н. в хода на съдебното следствие се представиха копия на
медицински документи – два броя епикризи и амбулаторен лист удостоверяващи
получена травма на черепа през 2007 г. следствие на нанесен побой, както и
епикриза от Държавна психиатрична болница – Карлуково с поставена окончателна
диагноза „Смесени и други личностови разстройства /F 61.0/. Алкохолна
коморбидност. ТБМ травмена енцефалопатия.
Поради съмнение относно вменяемостта на подсъдимия Н., в хода на
съдебното производство се назначи съдебно-психологическа и психиатрична
експертиза, възложена на вещите лица - Д-р Л.П.С. - специалист-психиатър,
началник отделение при ДПБ – Карлуково и А.Г.А. - клиничен психолог към ОДНБПЗ при
УМБАЛ „Г. Странски" - Плевен. След психологическо и психиатрично обсъждане
на подсъдимия Й.Ц.Н., вещите лица дадоха заключение, че Й.Ц.Н. страда от
СМЕСЕНО ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО, АЛКОХОЛНА ЗЛОУПОТРЕБА, ТРАВМЕНА БОЛЕСТ НА
МОЗЪКА, ТРАВМЕНА ЕНЦЕФАЛОПАТИЯ. При него по време на извършеното деяние липсват
данни да е изпадал в състояние на краткотрайно или продължително разстройство
на съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК, които биха обусловили наличие на
невменяемост. Не се установяват данни за актуално проявено емоционално
разстройство в следствие травмиращо събитие, не са налице индикации в
психичното му състояние, които да насочват към преживян стрес, психичен
травматизъм или депресия. Н. е със запазено общо функциониране съобразно
изискванията и спецификата на социалната среда, към която принадлежи, а
индивидуалните особености в поведението и емоционално- волевата му реактивност
са в корелационна връзка с личностовата дисхармония и органичен тип нарушения,
свързани с преживяна в миналото ЧМТ и оперативни интервенции в тази връзка.
Вещите лица дадоха категорично заключение, че Н. е разбирал свойството и
значението на извършеното, могъл е да ръководи постъпките си, както и да
предвиди последиците от деянието си. Алкохолната консумация /отчетени 2,5
промила алкохол в кръвта/ е повлияла на поведението му - той се е намирал в
състояние на обикновено алкохолно опиване с наличие на улеснени подтици,
отслабени задръжки и отпадане на нравствените навици. Същият може правилно да
възприема фактите имащи значение по делото и да дава достоверни обяснения за
тях. От направена обща психологична характеристика на Н. е видно, че нормалното
развитие на когнитивните функции и интелекта при него е без клинично значими
нарушения по отношение способностите за фиксация, запаметяване и
възпроизвеждане на информация, вкл. от значение за делото.
Според вещите лица, за личностовата структура на Н. са характерни
диссоциални абнормни тенденции и нарушения по органичен тип с емоционална
лабилност и експлозивност в реактивността с ускорен афективен отговор,
импулсивно определено поведение с неустойчивост при фрустрация и нисък праг на
отключване на агресивни прояви. Нивото на критичност към постъпките и
самокритичност по отношение лични недостатъци е занижено като обикновено вината
при дисфункцонално поведение, довело до конфронтация с обществените и законови
норми, се изнася извън собствената личност, а ако формално все пак отчете
такава, то тя би била декларативно заявена и е по-вероятно да се препише на
околните или на външни обстоятелства. В заключение вещите лица сочат, че към
настоящият момент Н. разбира свойството и значението на извършеното и може да
ръководи постъпките си.
Съдът кредитира заключението по съдебно-психиатрична и психологична
експертиза като обективно и компетентно изготвено.
При анализа на доказателствата,
съдът прие следното:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена частично въз
основа на показанията на свидетелите Й.В.Г., В.Н.И., И.В.Т. и Г.П.Д. дадени в
хода на съдебното следствие, частично въз основа на показанията на свидетеля Ц.Г.Ц.,
както и от приобщените по реда на НПК писмени доказателства, а именно: АУАН Бл.
№ 233806 от 29.07.2018 г. (л.5 от ДП), Талон за изследване № **** (л.6 от ДП),
АУАН Бл. № 233805 от 29.07.2018 г. (л.9 от ДП), Заверено копие от протокол с
рег. № 297р-13282/ 01.08.2018 г. за преминал последваща проверка на техническо
средство Алкотест 7510 с № ***** (л.18 от ДП); Справка за нарушител/водач за Й.Ц.Н.
(л.20 от ДП); Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
(л.29 от ДП), Справка за съдимост (л.31–37 от ДП), Автобиография от Й.Ц.Н.
(л.38 от ДП), справка за мотопед марка и модел “BETAMOTOR TEMP” с рама № *****************,
както и от останалите приобщените по реда на НПК писмени доказателства. Така
приетата фактическа обстановка се установи и от изготвените и приобщени по
делото съдебно-почеркова експертиза и съдебно-психологическа и психиатрична
експертиза.
Съдът следва да отбележи, че материалите по делото, формиращи
доказателствената съвкупност, са еднопосочни и непротиворечиви и формират
цялостен извод за описаната по-горе фактическа обстановка. Изключение правят
единствено обясненията на самия подсъдим, твърдейки, че не е управлявал мотопеда,
а само го е бутал. По подробно същият изложи твърдения, че на инкриминираната
дата се прибирал от гр.София с автобуса, тръгващ в 19:00 часа. Слязъл при
заведението на центъра в с.Петревене към 21.00 часа, защото имало задръстване.
Отишъл в заведението да хапна и да изпие една бира, при което се видял със С. К.,
който бил в заведението. След като изпил една-две бири, С. му предложил 20
лева, за да му забута мотора до село, тъй като е блокирал и нещо не иска да
пали, при което подсъдимият се съгласил. Бутайки мотопеда малко преди ТКЗС-то
на село Тодоричене полицаите го спрели. Пет минути преди това, свидетеля Ц.Г.Ц.,
който му е приятел минал с автомобила си и му казал да запаля светлините, за да
не го блъсне някоя кола. След като възприел полицаи, спрял и те спрели до мен.
Полицаите му поискаха книжка, документи, но подсъдимия им казал, че само бута
мотопеда. Когато дошли полицаите, участъкът от пътя бил прав, на 300-400 метра
от табелата преди селото, бил изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол и техническото средство показало алкохол с концентрация 2.52. В
обясненията си подсъдимия твърди, че не си спомня дали полицейските служители му
дали да подпише документ за тази концентрация, но му дали да подпише, че
отказва кръвна проба. Твърди, че не си спомня дали е отказал кръвна проба. Обяснява
също, че полицаите почнали да спират коли наред, за да закара някой скутера до дома
му. Спрели едно момче от неговото село, запалили мотопеда, за който подсъдимият
знаел, че не работи и със спукана гума момчето го закарало до дома му.
Обясненията на самия подсъдим, съдът оценява освен като доказателствено
средство, но и като едно от основните средства за защита. Съдът намира, че
следва да приеме изложеното от подсъдимия Н. само относно времето и на мястото,
посочени от обвинението, че действително е бил на мястото на проверката, че му
е извършвана проверка от свидетелите Й.В.Г., В.Н.И. и И.В.Т., включително и за взетата
алкохолна проба, че мотопедът е бил със спукана гума, че се е срещнал със
свидетеля Ц.Г.Ц. преди проверката, че свидетелят Г.П.Д. е откарал мотопеда със
спукана задна гума до дома му м с.Тодоричене, че след това задържан за 24 часа
в РУ МВР Луковит, доколкото то намира подкрепа и в останалите материали от
доказателствената съвкупност.
По отношение на обясненията на подсъдимия Н., следва да се има предвид,
че по принцип същите имат двуяка природа, тъй като представляват както
доказателствено средство, така и средство за защита, което налага тяхната
обективност да бъде преценявана внимателно чрез съпоставка с останалите събрани
доказателства и подробния им анализ. В тази връзка съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия Н. досежно останалите изложени от същия обстоятелства
по-горния абзац.
По конкретно, съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия в частта,
в която същият заявява, че е пътувал от гр.София и е слязъл при заведението на
центъра в с.Петревене към 21.00 часа, където се срещнал със С. К., който му
предложил 20 лева, за да му забута мотопеда до с.Тодоричене, тъй като е
блокирал и не иска да пали, че през цялото време е бутал мотопеда движейки се
към с.Тодоричене, че когато го настигнали полицаите и го спрели, той е бутал
мотопеда, че не си спомня дали полицейските служители му дали да подписва
документи и не си спомня дали е отказал кръвна проба. Тези негови твърдения се
оборват на първо място от показанията на свидетелите и полицейски служители Й.В.Г.,
В.Н.И. и И.В.Т., които по подробен начин описва обстоятелствата, при която е
извършена проверката на подсъдимия, които настоящият съдебен състав кредитира. Досежно
обстоятелствата, при които са съставени АУАН бл. № 233806, разписка за
получаване на препис от АУАН бл. № 233806 и талон за изследване № 0004466,
отново твърденията на подсъдимия се оборват от заключението на вещото лице по
съдебно-почерковата експертиза, от което достатъчно ясно се установи, че
подписите в трите изследвани документа, както и положения ръкописен текст в
Талон за изследване № 0004466, са изписани от едно и също лице – подсъдимият Й.Ц.Н..
Организирайки защитната си теза, подсъдимият сочи, че в с.Петревене
мотопедът му бил предоставен от починалия С. К., много добре съзнавайки, че
този факт не може да бъде изследван от съда. По този начин обясненията му, като
основно средства за защита, могат да се определят от съда, единствено и само
като опит да изложи една защитна теза, провокирана от съдебното му минало и
наличието на основание, ако съдът го признае за виновен, да бъде приложена
разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК и се приведе в изпълнение наложеното условно
наказание три години лишаване от свобода по последното му осъждане.
Не без значение е и факта, че изложената защитна теза от страна на
подсъдимия /че не е управлявал мотопеда, а само го е бутал/, не е направено още
в хода на проверката и при съставяне на место на АУАН Бл. № 233806 от
29.07.2018 г., талона за изследване № 0004466 и АУАН Бл. № 233805 от 29.07.2018
г. Още от този най-ранен етап, когато всъщност се поставя начало на
административно производство със съставяне на АУАН, тогава като нарушител по
ЗДвП, подсъдимият не е правил такива възражения, което от житейска гледна точка
е логично, предвид на това, че всеки човек би реагирал защитавайки се, когато
спрямо него се извършва една несправедливост. Такова поведение на подсъдимия
обаче не е установено, още в началния етап на започналото срещу него
производство от наказателен характер.
Неподкрепено с нито едно доказателство по делото е твърдението на
подсъдимия, че не е управлявал мотопеда, тъй като е бил със спукана гума.
Житейски неоправдано е такова твърдение, тъй като всеки би управлявал мотопед
със спукана задна гума, който е от най-ниския клас МПС при положение, че самото
МПС би се движело нормално /както е установено в настоящия случай/, отколкото
да се бута един мотопед на едно голямо разстояние, в някои участъци при лек
възходящ наклон на пътя, както в случая е между две населени места.
Самите обяснения на подсъдимия са хаотични и неподредени и в по-голяма
част в противоречие с останалите гласни и писмени доказателства, най-вече
относно факта на управление на мотопеда и неговото техническо състояние. В
обясненията си дадени пред съда, подсъдимият дори не поясни, след като свид.Ц.
му е препоръчал да включи светлините, дали е продължил да бута мотопеда с
включени фарове и габарити, или не. Също така не поясни, какво е било
техническото състояние на мотопеда, работели ли са светлините /предния фар и
габарит/ или не.
Изложеното от подсъдимия Н. намира подкрепа единствено в показанията на
свидетеля Ц.Г.Ц., относно твърденията му, че е бутал мотопеда, без запалени
светлини, но не намира подкрепа и в останалите материали от доказателствената
съвкупност. По време на разпита проведен в съдебно заседание, свидетелят Ц. заяви,
че на 29.07.2018 г. пътувайки за с.Тодоричене видял човек, който бута мотопед,
без светлини, просто го бутал. Разпознал подсъдимия и спрял да го попита, какво
се е случило. Подсъдимият му отвърнал, че се прибира от с.Петревене, че е
спукал гума и се е обадил на баща си да дойде да го прибере. Тогава свидетелят Ц.
му предложил поне да светне светлините, след което подсъдимият ги пуснал, а Ц.
продължил по пътя си.
Относно показанията на свидетеля Ц.Г.Ц., от една страна те самостоятелно
не установяват нови релевантни по делото факти, нито са убедителни за да оборят
приетите са установени. Съдът не кредитира показанията на този свидетел, като
счита, че досежно действия на подсъдимия, че е бутал мотопеда със загасени светлини,
той излъга пред съда. Показанията му се ценят единствено досежно това, че на
процесното място /участъкът от главния пътя от разклона за с.Тодоричене до
самото населено място/ и време, той е настигнал подсъдимия, който бил с
мотопеда, че са провели разговор, но не дава вяра на показанията му, че
подсъдимият е бутал мотопеда със загасени светлини. Както самият подсъдим
обясни, той и свидетелят Ц. са приятели, от което може да се направи извод, че
свидетелят Ц. има интерес да премълчи или изложи неверни факти, доколкото се
касае за обстоятелства досежно поведението на подсъдимия, тъй като е бил
заинтересован за свидетелстване в определена насока, а именно в подкрепа на
защитната теза на подсъдимия. Типични примери за стремежа на този свидетел да
изложи неверни факти са твърденията му, че „Друг път не съм виждал подсъдимият
да управлява този мотопед“, и, че Й. адекватно е отговарял на въпросите и не е
възприел той да е под въздействие на алкохола – което е в разрез с установеното
не малко употребено количество алкохол от подсъдимия – 2.5 промила на хиляда.
Следва да се посочи, че по никакъв начин не може да се сподели
становището на защитата, че обвинението не е доказано по един безспорен и
категоричен начин, а именно по отношение на управлението на МПС. Съдът се
споделя становището на защитата, че тримата разпитани полицейски служители
дават твърде неясни и противоречиви показания по отношение относно това, как е
забелязан мотопеда, дали са работели светлините на мотопеда, или са били светлоотразителите,
които са осветени от фаровете на патрулния автомобил, тъй като по делото не се събраха
данни на мотопеда да са били монтирани светлоотразители – дори свидетелят Ц.Г.Ц.
не сочи такива факти, а твърди точно обратното, че подсъдимият е бутал мотопеда
със загасени светлини, при което му дал съвет да включи светлините.
Неоснователно е изразеното становище, че след като подс. Н. до сега не е
установяван да управлява автомобил по никакъв начин, тъй като няма наложени
наказания за управление на автомобил, на мотопед или на някакво друго моторно
превозно средство, то същият не би предприел действия да управлява такова МПС,
като стигайки до този извод, съдът съобрази следното:.
Против житейската логика е такова твърдение, а и съдът не се убеди, че
подсъдимият е човек с чувство за поведенчески контрол, и най-вече, че при него
няма модел на поведение за извършване на противообществени прояви. Състоянието
на алкохолно опиянение, в което е бил подсъдимия, предполага поведение на ниска
самоефективност в взаимодействие с
алкохолната мотивация, което служи като обяснение за рисковото му поведение. Според
резултатите от сравнителните изследвания на лица осъдени за управление на МПС в
нетрезво състояние, рисково е всяко човешко поведение, свързано с извършване на
действия, които могат да бъдат определени като опасни за здравето и живота на
субекта или на другите хора. Такъв тип поведения на шофиране след употреба на
алкохол се изследват през призмата на самоефикасността, която при подсъдимия е
била в ниска степен. Употребата на алкохол обективно намалява функционалните
способности на индивида и създава предпоставки шофиращите след завишена
употреба на алкохол /в случая 2.5 промила/ да се държат по начин, който може
категорично да се определи като ирационално и деструктивно поведение, поради
възприятията си за недостатъчен контрол върху това свое поведение и липса на
чувство за самоефикасност. В такива случаи, вследствие на алкохолната
мотивация, човешкото поведение е предсказуемо, тъй като са занижени възприятията
на индивида за позитивните и негативните последствия от извършването на
съответното действие, а и високата степен на личностна значимост на алкохола
като психоактивна субстанция, определя и значителната зависимост на поведението
им от нея. В настоящия случай, завишената степен на алкохолно опиянение на
подсъдимия е довела до липсата на чувство за контрол върху поведението му,
което значително е редуцирало възможностите му за рационално решение, тъй като поведенческият
контрол върху ситуацията при него е бил силно ограничен. Ето защо, съдът няма
как да приеме, че подсъдимият шофирайки в нетрезво състояние, не е бил склонен
към делинквентно поведение, а е имал намерение да бута мотопеда със спукана
гума, без включени светлини, в тъмната част на денонощието и в неосветен пътен
участък с лек възходящ наклон между две населени места - при положение, че мотопедът
е бил в добро техническо състояние с работещ двигател и светлини.
Така изложените съждения се подкрепят и допълват от заключението на
вещите лица изготвили съдебно-психиатрично и психологична експертиза. Според
вещите лица, алкохолната консумация /отчетени 2,5 промила алкохол в кръвта/ е
повлияла на поведението на подсъдимия и той се е намирал в състояние на
обикновено алкохолно опиване с наличие на улеснени подтици, отслабени задръжки
и отпадане на нравствените навици, а по отношение на личностовата му структура
са характерни диссоциални абнормни тенденции и нарушения по органичен тип с
емоционална лабилност и експлозивност в реактивността с ускорен афективен
отговор, импулсивно определено поведение с неустойчивост при фрустрация и нисък
праг на отключване на агресивни прояви.
Относимо към горните съждения е и даденото заключение при психологично
изследване на подсъдимия – че нивото му на критичност към постъпките и
самокритичност по отношение лични недостатъци е занижено като обикновено вината
при дисфункцонално поведение, довело до конфронтация с обществените и законови
норми, се изнася извън собствената личност, а ако формално все пак отчете
такава, то тя би била декларативно заявена и е по-вероятно да се препише на
околните или на външни обстоятелства.
Съдът кредитира свидетелските
показания на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – полицейските
служители Й.В.Г., В.Н.И. и И.В.Т., а също и тези на свидетеля Г.П.Д., доколкото
същите са еднопосочни и непротиворечиви по отношение на основните факти от
значение за разследването, като според съда са дадени добросъвестно, доколкото
се явяват съответни и на писмените доказателства, събрани по делото.
Свидетелите Й.В.Г., В.Н.И. и И.В.Т. са полицейски служители, които при
изпълнение на служебните си задължения са извършили проверка водача на мотопеда
марка „Betamotor temp“ – подсъдимия Й.Ц.Н.. И тримата свидетели Й.В.Г., В.Н.И.
и И.В.Т. сочат, че на инкриминираната дата 29.07.2018 г., около 22.20 часа, са се
движили по прав пътен участък в посока с.Тодоричене и от няколко стотин метра
са възприели мотопеда управляван от подс. Н., който бил с включени задни
/габарити/ и предни светлини, че когато патрулният автомобил приближил мотопеда
възприели „че се сее“, тъй като е със спукана задна гума и няма поставена отзад
регистрационна табела, че когато същото време подс. Н. спрял движението на
мотопеда в дясната част на пътното платно, без полицейските служители да му
подават сигнал за спиране, че полицейските служители извършили проверка на подсъдимия
като водач на мотопеда, че при проверката установили, че подс. Н. не притежава
СУМПС и управлявания от него мотопед не е регистриран и няма поставена
регистрационна табела, че подсъдимият им споделил, че е ходил до ресторанта в
с.Петревене, за да купи храна, където употребил бира и прибирайки се към къщи в
с.Тодоричене, по пътя се спукала задната гума на мотопеда - и най-вече, че при извършената
проба за алкохол с техническо средство Дрегер „Алкотест 7510“ с фабричен № ********,
се установила положителна проба от 2.50 на хиляда, съдържание на алкохол в
кръвта на подсъдимия. От техните показания се установяват обстоятелствата, при
които са съставени на подсъдимия Н. АУАН бл. № 233806 и талона за медицинско
изследване, както и че подсъдимият се е съгласил с показанията на дрегера и
положил подписи в документите.
Еднопосочни и
непротиворечиви са показанията на тримата полицейски служители и по отношение
на също така значимите за делото факти, относно техническото състояние на
мотопеда управляван от подсъдимия – работещите светлини и изправният двигател.
В показанията си и тримата полицейски служители сочат, че докато са били на
мястото на нарушението, към тях се приближил автомобил който спрели. В този
автомобил бил свидетелят Г.П.Д., на който било разпоредено от полицейските
служители да откара мотопеда до дома на подсъдимия в с.Тодоричене. Свидетелят Д.
запалил мотопеда, който бил със спукана гума и в това му състояние управлявайки
го закарал мотопеда до дома на подсъдимия в с.Тодоричене, като по време на
движение предните светлини на мотопеда работели нормално и осветявали пътя пред
него.
Настоящият
съдебен състав дава вяра и на показанията на свидетел Г.П.Д., който в съдебно заседание
потвърди с показанията си предприетите от полицейските служители действия по
откарването на мотопеда до дома на подсъдимия в с.Тодоричене, което свидетелят Д.
управлявал със спукана задна гума. От показанията на този свидетел се установи
по безспорен начин, че мотопедът е бил в движение, че е можел да се движи със
спукана гума, и че е имал изправни светлини.
Съдът направи следните изводи от
правна страна:
При така изложения анализ на доказателствата съдът намира за категорично
установено, че на 29.07.2018 г., около 22.20 часа на път LOV 2091, км. 1,700 в
посока с.Тодоричене, подсъдимият Н. е управлявал моторно превозно средство -
мотопед марка „Betamotor temp“, с рама № *****************, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.50 на хиляда, установено по
надлежния ред съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. с помощта на техническо
средство „Алкотест 7510“ с фабричен № ********, с проба № *****, взета в 22.25
часа на 29.07.2018 г., като го призна за виновен за извършеното от него
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Деянието осъществено от подсъдимия Й.Ц.Н. е установено по надлежния ред,
който е предписан в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда и установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества.
Същата е обнародвана в ДВ бр. 61/2017 г., в сила 30.09.2017 г., като
независимо, че е налице последващо изменение с ДВ. бр. 81/02.10.2018 г.,
меродавна за преценката на реда за констатиране на концентрацията на алкохол в
кръвта за настоящия случай се явява актуалната към датата на извършване на
деянието, а именно ред. ДВ бр. 61/2017 г., в сила 30.09.2017 г.
В съответствие с разпоредбите посочената наредба /чл. 3 и сл./
концентрацията на алкохола в кръвта на подсъдимия Н. е установена с техническо
средство – „Алкотест 7510“ с фабричен № ********, преминал през периодична
проверка с валидност от шест месеца, на 08.05.2018 г. Поради отчетена
концентрация на алкохола в кръвта над 1,2 промила, на същия е съставен АУАН Бл.
№ 233806 от 29.07.2018 г., като му е издаден талона за изследване № *****, по
образец съгласно приложение № 1 към чл. 4, ал. 3 от Наредбата. И в двата
документа е вписана концентрацията на алкохола в кръвта на подсъдимия Н. – 2,50
промила на хиляда. Подсъдимият собственоръчно е вписал в талона за изследване,
че приема показанията на техническото средство, както и подписал талона за
медицинско изследване.
От обективна
страна, на посочените време и място подсъдимият е извършвал действия с
механизмите и приборите на МПС, като тези действия са били свързани с
управлението на мотопед марка „Betamotor temp“, с рама № *****************.
От
субективна страна подсъдимият Н. е извършил престъплението при форма на вината
пряк умисъл, като напълно е съзнавал, че е употребил алкохол преди да управлява
МПС, но въпреки на инкриминираната дата е управлявал мотопеда.
Анализирайки събраните по делото
доказателства, съдът стигна и до категоричния извод, че подсъдимият Й.Ц.Н. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
345, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, тъй като
на дата 29.07.2018 г., около 22.20 часа на път LOV 2091, км. 1,700 в посока
с.Тодоричене, е управлявал моторно превозно средство – мотопед марка „Betamotor
temp“, с рама № *****************, което не е регистрирано по надлежният ред,
съгласно чл. 140, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и Наредба І-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства.
Правилата за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства, са
уредени с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства, както и в ЗДвП. Налице е било липса на регистрация по съответния ред на
МПС, съгласно разпоредбите на цитираната Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Или
към 29.07.2018 г., в нарушение на същата Наредба, мотопедът управляван от подс.
Н., не е бил регистриран по съответния ред. Отделно от това на инкриминираната
дата при управлението на мотопед марка „Betamotor temp“ подс. Н. е нарушил и
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДП, според която по пътищата, отворени за
обществено ползване се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
Съгласно разпоредбата на чл. 140 ал. 1 от ЗДП по пътищата, отворени за
обществено ползване се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Условията и реда за регистрация е регламентиран в
Наредба на Министъра на вътрешните работи № I-45 от 24.03.2000 г., цитирана
по-горе. Безспорно установен по делото факт е липсата на регистрация на моторното
превозно средство управлявано от подсъдимия, което обстоятелство налага извода,
че към момента на полицейската проверка на път LOV 2091, км. 1,700, на
посочената дата и час в диспозитива на обвинението, мотопед марка „Betamotor
temp“ не е бил надлежно регистриран по съответния законов ред.
От субективна страна подсъдимият Н. е извършил престъплението умишлено,
като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е, че
мотопедът не е регистриран и поради това обстоятелство не следва да го
управлява по пътищата, отворени за обществено ползване, но въпреки това го е
привел в движение и управлявал до момента, в който е бил настигнал от
полицейския патрулен автомобил.
Относно наложените наказания,
съдът излага следните доводи:
За извършеното от подсъдимия Й.Ц.Н. престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК,
се предвиждат кумулативно наказанията „лишаване от свобода“ до една до три
години и „глоба“ в размер от 200 до 1000 лева.
Съдът прие, че наказанието за подсъдимия Н. следва да бъде определено в
рамките на закона при прилагането на чл. 54 НК, доколкото не са налице
условията на чл.55 НК. По делото липсват многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността на подсъдимия Н. обстоятелства. При определяне на
конкретния размер на наказанието, което трябва да се наложи за извършеното от
подсъдимия Н. престъпление, съдът отчете като смекчаващи отговорността му
обстоятелства липсата на административни нарушения по ЗДвП, както и добрите му
характеристични данни и млада възраст. Като отегчаващо обстоятелство съдът
отчете стойността на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия Н. и
предишните му осъждания.
Поради изложеното, съдът намира, че наказанието на подсъдимия Н. следва
да бъде определено при превес на смекчаващи обстоятелства, предвид на което
наказанието „лишаване от свобода“ бе наложено в минимален размер от 1 /една/
година лишаване от свобода. Така наложеното наказание не се явява несъразмерно
тежко за личността на подсъдимия и за извършеното от него престъпление и определянето
на наказанието в рамките предвидени от законодателя, ще способства за
изпълнение на целите на наказателната репресия.
С оглед стойността на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия,
която надвишава минималния законоустановен размер с малко повече от два пункта,
съдът намери, че наказанията „глоба“ следва да се определи в размер, надвишаващ
минималния, доколкото двете кумулативни наказания, определени по този начин ще
способстват в най-пълна степен да се постигнат целите на наказанието. Предвид
изложеното съдът индивидуализира наказанието „глоба“ в размер на 500 лева.
Според съда, така наложените наказания ще са достатъчни за постигане
целите на наказанията по чл. 36 от НК и по-специално ще изиграят ролята, която
наказателният закон изисква по отношение на индивидуалната и генерална
превенция, а по отношение на подсъдимия ще изиграят роля по възпиране от
подобно поведение и в бъдеще.
Предвид установяващото се от справката за нарушител/водач, че към датата
на деянието подсъдимият не е бил правоспособен водач, съдът не приложи
разпоредбата на чл. 343г от НК.
За извършеното от подсъдимия Й.Ц.Н. престъпление по чл. 345, ал. 2, вр.
с ал. 1 НК, законодателят е предвидил наказание до 1 година лишаване от свобода
или глоба от 500 до 1000 лева. Отново не са налице нито многобройни, нито
изключително смекчаващо вината обстоятелство, като отчитайки факта, че
мотопедът е ползван без регистрация, както и съвкупността с друго престъпление,
а именно управлението му след употреба на алкохол, а и факта, че деецът е
неправоспособен водач, то съдът намира, че в случая следва да бъде наложено
първото посочено наказание. От друга страна съобразявайки горепосочените
смекчаващи вината обстоятелства, които са напълно относими и досежно това
престъпление, то наказание от 6 /шест/ месеца лишаване от свобода се явява
най-справедливо и съответно на извършеното.
Съобразно нормата на чл. 23, ал. 1 НК следва на подсъдимия Н. да се
определи и наложи едно общо най-тежко наказание по настоящото дело, тъй като е
налице съвкупност от престъпления, макар извършени чрез едно деяние –
управление на МПС. В случая според настоящия състав наказанието за
престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК следва да се разглежда като едно, макар по
системата на наказанията по чл. 37 НК да са всъщност две отделни. Законодателят
е предвидил в този случай кумулативно наказание от две отделни, но именно в
своята съвкупност те са съответни на извършеното престъпление. Още повече, че
разглеждани като отделни наказания по силата на чл. 23, ал. 3 НК би могло да се
окаже, че за престъпление от този вид, дееца би бил наказан само с едното
наказание. Ето защо, съдът намира, че в настоящия казус общото най-тежко
наказание се явява именно лишаване от свобода в размер на 1 /една/ година и
глоба в размер на 500 лева, при което не е нужно произнасяне по реда на чл. 23,
ал. 3 НК за наказанието глоба.
Предвид липсата на формалните предпоставки на разпоредбата на чл. 66,
ал. 1 от НК поради наличието на предходно осъждане, както и с оглед наличието
на предпоставките на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, съдът постанови с
присъдата си наказанието лишаване от свобода подсъдимият да изтърпи при
първоначален строг режим.
С оглед данните за предварителното задържане на подсъдимия за 24 часа по
ЗМВР, то с присъдата си съдът приложи разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК
и приспадна това задържане на 29.07.2018 г. от срока на определеното най-тежко
наказанието лишаване от свобода.
С присъдата съдът приложи и разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК, като
активира предходното отложено наказание наложеното с Определение № 470/
29.10.2015 г. по ЧНД № 247/ 2015г. по описа на Районен съд Луковит, влязло в
законова сила на 14.11.2015 г., за срок от 3 /три/ години лишаване от свобода, доколкото
се установи, че престъпленията, предмет на настоящото дело, които са умишлени и
от общ характер, подсъдимият Й.Ц.Н. е извършил в
рамките на изпитателния срок от 4 /четири/ години, определен му по предходното
осъждане. Постанови се отложеното наказание подсъдимият да търпи при
първоначален строг режим, предвид наличието на основанията за това по ЗИНЗС.
Предвид признаването на подсъдимия за виновен в извършване на
престъпленията, за което е водено делото, същият на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, бе осъден да заплати по сметка на Районен съд гр.Луковит сумата от 611,72
/шестстотин и единадесет лева и 72 стотинки/ лева разноски по делото.
Като причини за извършване на престъплението съдът определя несериозното
отношение към установените законови забрани, установен престъпен модел на
поведение и липсата на чувство за поведенчески контрол.
По изложените мотиви съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: