№ 58
гр. Провадия , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ в публично заседА.е на
седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елена И. Стоилова
при участието на секретаря Н. Т. С.
като разгледа докладваното от Елена И. Стоилова Гражданско дело №
20203130100751 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК, глава „Тринадесета” от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от А. А. А. с ЕГН: **********, с адрес
с.С., общ.Провадия срещу “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул. Владислав Варненчик №258.
В исковата молба ищецът твърди, че е клиент на ответника, с адрес на потребление
с.С., с клиентски № ********** и абонатен №**********.
Ищецът твърди, че електроенергията в дома му е спряна от 2013г. През 2019г. ищецът
посетил офис на дружеството за да депозира заявление за възстановяване на
електрозахранването. Там му връчили справка за текущи и просрочени задължения в размер
на 1844.51 лв., в която не са включени лихвите за просрочие на задължението. Съответно
задълженията по фактури са както следва фактура № ********** от 31.12.2009г., в размер
на 39.28 лв. фактура № ********** от 29.01.2010г., в размер на 69.48 лв. фактури №
00724333503 от 27.02.2010г., в размер на 53.47, фактура № ********** от 31.03.2010г., в
размер на 22.92 лв. фактура № ********** от 30.04.20Юг., в размер на 28.37 лв. фактури №
********** от 31.05.2010г., в размер на 51.65лева, фактура № ********** от 14.05.2012г., в
размер на 1194.70 лв. фактура № ********** от 30.07.2013г., в размер на 91.45 лв. фактура
№ ********** от 27.09.201Зг., в размер на 146.47лева, фактура № 03300925325 от
07.10.201Зг., в размер на 19 лв. фактура № ********** от 19.10.2013г., в размер на 127.72
лева.
1
Ищецът твърди, че горепосочените вземА.я са погасени по давност на основА.е чл.111,
б."в"от ЗЗД, предвид Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГКТК на ВКС, според което
вземА.ята на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и
на доставчици на комуникационни услуги представляват периодични плащА.я по смисъла
на чл.111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Съгласно разпоредбата на
чл.114 ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането,
като при срочните задължения /каквото е процесното за главница/, давността тече от деня на
падежа. Следователно задължението на ищеца за заплащане на стойността на доставената
енергия е възникнало като срочно и според общите условия месечните суми за ел.енергия са
били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. На основА.е
чл. 119 ЗЗД поради погасяване на главното вземане ищецът счита, че следва да се считат за
погасени поради изтекла давност и вземА.ята за законна лихва върху главниците,
представляваща лихва.
Иска се постановяване на решение, в което да бъде прието за установено по
отношение на "ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ" АД със седалище и адрес на управление
гр.Варна, 9009, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс - Г, бул. Владислав Варненчик
258, с ЕИК *********, че ищецът не дължи сума в размер на 1844.51лв. начислена по
издадени фактури: фактура № ********** от 31.12.2009г., в размер на 39.28 лв. фактура №
********** от 29.01.2010г., в размер на 69.48 лв. фактури № 00724333503 от 27.02.2010г., в
размер на 53.47, фактура № ********** от 31.03.20 Юг., в размер на 22.92 лв. фактура №
********** от 30.04.2010г., в размер на 28.37 лв. фактури № ********** от 31.05.2010г., в
размер на 51.65лева, фактура № ********** от 14.05.2012г., в размер на 1194.70 лв. фактура
№ ********** от 30.07.201Зг., в размер на 91.45 лв. фактура № ********** от 27.09.201Зг.,
в размер на 146.47лева, фактура № 03300925325 от 07.10.201Зг., в размер на 19 лв. фактура
№ ********** от 19.10.201Зг., в размер на 127.72 лева, като погасена по давност на
основА.е чл. 111,6. "в" ЗЗД, както и да му бъдат присъдени направените по делото съдебно-
деловодни разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответното дружество, в който се
изразява становище, че предявеният иск е недопустим, и неоснователен.
Твърди се, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес доколкото съгласно
съдебната практика позоваването на погасителна давност е средство за защита на длъжника
и то се заявява единствено като възражение по предявен от кредитора иск за вземането или
при образувано от изпълнително дело, какъвто настоящия случай не е. Давността не
погасява задължението, като то остава да съществува в правния мир, погасява се правото на
съдебна защита. Материалното право на кредитора продължава да съществува и след
изтичане на давностния срок. Съдът не можел да установи в дизпозитив на съдебното
решение, че длъжника не дължи, тъй като той продължавал да дължи. Давността не води до
погасяване на вземането, а на възможността му да бъде принудително изпълнено. Ищецът
предявил установителен иск за факт, какъвто не е предвиден в закона и е недопустим.
2
В случай, че съдът приеме иска за допустим, то ответникът твърди, че той е
неоснователен.
Ответникът признава следните факти: че ищецът е бил собственик на
електроснабдения имот през процесния период на потребление. Твърди, че видно от справка
от Агенция по вписвА.ята, на 20.01.2020г. ищецът и трето - неучастващо в настоящия спор
лице - А. А.а, са прехвърлили на Станчо Ангелов правото на собственост върху имот VI-175
ведно с построените в него жилищна сграда и второстепенна постройка, като са запазили
огрА.ченото си вещно право на ползване.
Признава се, че ищецът е абонат па „Енерго - Про Продажби“ АД (с предишно
наименовА.е: „Е.ОН България Продажби“ АД) с кл. No **********, аб. № **********, за
обект на потребление в с. С., Общ. Провадия, като стрА.те са били обвързА. в отношенията
помежду си от Общите условия, действали към съответния период.
Ответникът признава, че е издал процесните фактури.
Твърди се, че ищецът през значителен период от време не е изпълнявал задълженията
си за заплащане на ел.енергията в процесния обект на потребление. Това налага извод, че
ответника се домогва вследствие на собственото си неправомерно поведение (неплащане на
изискуеми задължения) да извлече благоприятни последици посредством предявяване на
отрицателен установителен иск за съответните вземА.я, което противоречи на добрите нрави
и на принципа залегнал в чл.3 ГПК.
Ответникът твърди, че са налице плащА.я от страна на ищеца по процесния клиентски
номер, което представлявало извънсъдебно признА.е на дълга. На основА.е чл. 116, б. „а)“
ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника. Поради това твърди, че
извършените плащА.я следва да се преценят от съда като признА.е, предишно теклата
давност по процесиите вземА.я се прекъсва и започва да тече нова давност, която не е
изтекла към датата на предявяване на исковата молба.
Иска се прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск, в
евентуалност отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседА.е ищецът чрез процесуалния си представител поддържа иска
и моли да бъде уважен, ответникът чрез процесуалния си представител в писмено
становище моли предявеният иск да бъде отхвърлен на съображенията изложени в отговора.
Съдът, след като прецени събрА.те в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От нот.акт № 61, том ІІІ, н.д. № 760/1989 г., справка № 397103/04.11.2020 г. се
установява, че ищецът е придобил правото на собственост чрез покупко-продажба на
17.11.1989г. върху дворно място, находящо се в с.С. с площ от 1180 кв.м., за което е отреден
3
парцел VI-175 в кв.20 по плана на селото заедно с построените в него къща и стопански
сгради. На 20.01.2020г. ищецът и А. С. А.а, са прехвърлили на Станчо Ангелов правото на
собственост върху имот VI-175 ведно с построените в него жилищна сграда и второстепенна
постройка, като са запазили огрА.ченото си вещно право на ползване.
От писмо до А. А. А. от 31.01.2020 г.; справка за текущи и просрочени задължения на
А. А. А.; фактура № **********/19.10.2013 г.; фактура № **********/27.09.2013 г.; фактура
№ **********/07.10.2013 г.; фактура № **********/30.07.2013 г.; дебитно известие №
**********/14.05.2012 г.; фактура № **********/31.05.2010 г.; фактура №
**********/30.04.2010 г.; фактура № **********/31.03.2010 г.; фактура №
**********/27.02.2010 г.; фактура № **********/29.01.2010 г.; фактура №
**********/31.12.2009 г.; извлечение фактури и плащА.я за период на А. А. А.; справка за
потреблението през последните 12/24/36 месеца; общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЕОН България Продажби“ АД се установява, че ищецът е
клиент на „Енерго - Про Продажби“ АД с кл. No **********, аб. № **********, за обект на
доставка и потребление на електроенергия в с. С., Общ. Провадия, като стрА.те са били
обвързА. в отношенията помежду си от Общите условия. Ищецът е получил писмо от
ответника от 31.01.2020г., с което го уведомяват, че във връзка с направено от него
възражение за дължимост на суми по фактури за обект с аб. № ********** към 16.01.2020г.
за посочения обект на потребление има задължение в размер на 1844.51 лева, към които се
дължи обезщетение за забава. По отношение на направеното възражение за погасяване по
давност на тези суми се заявява, че давността не се прилага служебно и че сумите са
дължими.
Видно от справка за текущи и просрочени задължения и процесните фактури ищецът
има незаплатени задължения за потребена електроенергия за аб. № **********, за обект на
доставка и потребление на електроенергия в с. С., общ. Провадия в размер на 1844.51 лв., в
която не са включени лихвите за просрочие на задължението. Съответно задълженията по
фактури са както следва фактура № ********** от 31.12.2009г., в размер на 39.28 лв., с
падеж 25.01.2010г., фактура № ********** от 29.01.2010г., в размер на 69.48 лв. с падеж
25.02.2010г., фактура № ********** от 27.02.2010г., в размер на 53.47, с падеж 25.03.2010г.,
фактура № ********** от 31.03.2010г., в размер на 22.92 лв. с падеж 25.04.2010г., фактура
№ ********** от 30.04.2010г., в размер на 28.37 лв. с падеж 25.05.2010г., фактури №
********** от 31.05.2010г., в размер на 51.65 лева, с падеж 25.06.2010г., фактура №
********** от 14.05.2012г., в размер на 1194.70 лв. с падеж 04.06.2012г., фактура №
********** от 30.07.2013г., в размер на 91.45 лв. с падеж 27.08.2013г., фактура №
********** от 27.09.2013г., в размер на 146.47 лева с падеж 28.10.2013г., фактура №
03300925325 от 07.10.2013г., в размер на 19 лв. с падеж 07.10.2013г., фактура № **********
от 19.10.2013г., в размер на 127.72 лева с падеж 26.11.2013г..
От справката е видно, че ищецът е заплатил потребената електроенергия за аб. №
**********, за обект на доставка и потребление на електроенергия в с. С., Общ. Провадия,
4
начислена му до 21.09.2020г. с изключение на горепосочените суми.
На ищеца е начислена сума в размер на 10 лева по фактура за предоставена услуга с №
**********/22.11.2019г., която той е заплатил на същия ден.
Въз основа на така установените факти, Провадийският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основА.е чл.124, ал.1 ГПК чл.111,
б."в" от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между стрА.те, че ищецът не
дължи на ответното дружество сума в размер на 1844.51лв. начислена по издадени фактури:
фактура № ********** от 31.12.2009г., в размер на 39.28 лв., с падеж 25.01.2010г., фактура
№ ********** от 29.01.2010г., в размер на 69.48 лв. с падеж 25.02.2010г., фактура №
********** от 27.02.2010г., в размер на 53.47, с падеж 25.03.2010г., фактура № **********
от 31.03.2010г., в размер на 22.92 лв. с падеж 25.04.2010г., фактура № ********** от
30.04.2010г., в размер на 28.37 лв. с падеж 25.05.2010г., фактури № ********** от
31.05.2010г., в размер на 51.65 лева, с падеж 25.06.2010г., фактура № ********** от
14.05.2012г., в размер на 1194.70 лв. с падеж 04.06.2012г., фактура № ********** от
30.07.2013г., в размер на 91.45 лв. с падеж 27.08.2013г., фактура № ********** от
27.09.2013г., в размер на 146.47 лева с падеж 28.10.2013г., фактура № 03300925325 от
07.10.2013г., в размер на 19 лв. с падеж 07.10.2013г., фактура № ********** от 19.10.2013г.,
в размер на 127.72 лева с падеж 26.11.2013г.., като погасена по давност.
Възражение по чл. 116, б. „а)“ ЗЗД, че погасителната давност е прекъсната с
извършването на последващи плащА.я от ищеца за потребена електроенергия за аб. №
**********, за обект на доставка и потребление на електроенергия в с. С., Общ. Провадия.
Ищцецът носи доказателствената тежест да докаже че стрА.те са в облигационно
правоотношение по повод продажба на електроенергия за горепосочения обект, че ищецът
претендира сумите по горепосочените фактури и че те са погасени по давност.
Ответникът носи доказателствената тежест, че е налице признА.е на процесните
вземА.я от страна на ищеца.
Искът е допустим, тъй като ищецът има правен интерес от предявяването му предвид
на издадените от ответното дружество процесни фактури, които видно от изпратеното на
ищеца писмо от 31.01.2020г. счита за дължими и предвид изявлението на ответното
дружество, в писмото и в отговора на исковата молба, че давността не се прилага служебно.
Ищецът има правен интерес да установи, че неплатените от него задължения са погасени по
давност, тъй като след установяване на този факт, ответното дружество няма да има право да
ги претендира, което би създало правна сигурност за ищеца.
Погасителната давност представлява изтичане на определен срок от падежа на
вземането, след който се отнемане възможността на кредитора да иска принудително
5
осъществяване на своето право. По този начин погасителната давност има своя
дисциплиниращ характер за кредиторите да изискват своевременно заплащане на
дължимите им вземА.я и създава правна сигурност за длъжниците, които след изтичане на
определения срок и бездействие от страна на кредитора имат възможност да не заплатят
дължимото от тях като се позоват на погасяването му по давност. Позоваването на
погасителната давност може да се извърши както чрез възражение от длъжника при
предявен иск срещу него или чрез предявяване от длъжника на отрицателен установителен
иск, че не дължи вземането поради погасяването му по давност, какъвто е настоящият
случай.
От събрА.те по делото доказателства, а е и безспорно между стрА.те, че ищецът е
потребител на електроенергия Енерго - Про Продажби“ АД с кл. No **********, аб. №
**********, за обект на доставка и потребление на електроенергия в с. С., Общ. Провадия,
като стрА.те са били обвързА. в отношенията помежду си от Общите условия. Ответното
дружество е издало на ищеца следните фактури за потребена електроенергия за абонатен №
**********: фактура № ********** от 31.12.2009г., в размер на 39.28 лв., с падеж
25.01.2010г., фактура № ********** от 29.01.2010г., в размер на 69.48 лв. с падеж
25.02.2010г., фактура № ********** от 27.02.2010г., в размер на 53.47, с падеж 25.03.2010г.,
фактура № ********** от 31.03.2010г., в размер на 22.92 лв. с падеж 25.04.2010г., фактура
№ ********** от 30.04.2010г., в размер на 28.37 лв. с падеж 25.05.2010г., фактури №
********** от 31.05.2010г., в размер на 51.65 лева, с падеж 25.06.2010г., фактура №
********** от 14.05.2012г., в размер на 1194.70 лв. с падеж 04.06.2012г., фактура №
********** от 30.07.2013г., в размер на 91.45 лв. с падеж 27.08.2013г., фактура №
********** от 27.09.2013г., в размер на 146.47 лева с падеж 28.10.2013г., фактура №
03300925325 от 07.10.2013г., в размер на 19 лв. с падеж 07.10.2013г., фактура № **********
от 19.10.2013г., в размер на 127.72 лева с падеж 26.11.2013г.. Тези фактури не са заплатени
от ищеца. Доказа се от писмо от 31.01.2020 г., изпратено от ответника на ищеца и от
процесуалните твърдения и поведение на ответното дружество, че то изисква заплащането
на процесните суми.
На основА.е чл.111, б."в"от ЗЗД се погасяват с тригодишна давност вземА.ята за
периодични заплащА.я каквото е вземането на ответното дружество за потребена
електроенергия. Така е прието и в Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГКТК на ВКС,
според което вземА.ята на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги представляват периодични
плащА.я по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Съгласно
разпоредбата на чл.114 ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта
на вземането, като при срочните задължения /каквото е процесното за главница/, давността
тече от деня на падежа. В случая падежа на процесните фактури е както следва: фактура №
********** от 31.12.2009г. с падеж 25.01.2010г., фактура № ********** от 29.01.2010г. с
падеж 25.02.2010г., фактура № ********** от 27.02.2010г. с падеж 25.03.2010г., фактура №
6
********** от 31.03.2010г. с падеж 25.04.2010г., фактура № ********** от 30.04.2010г. с
падеж 25.05.2010г., фактури № ********** от 31.05.2010г., с падеж 25.06.2010г., фактура №
********** от 14.05.2012г., с падеж 04.06.2012г., фактура № ********** от 30.07.2013г., с
падеж 27.08.2013г., фактура № ********** от 27.09.2013г., с падеж 28.10.2013г., фактура №
03300925325 от 07.10.2013г., с падеж 07.10.2013г., фактура № ********** от 19.10.2013г., с
падеж 26.11.2013г.. Съответно вземА.ята по процесните фактури са погасени както следва:
фактура № ********** от 31.12.2009г. на 25.01.2013г., фактура № ********** от
29.01.2010г. на 25.02.2013г., фактура № ********** от 27.02.2010г. на 25.03.2013г., фактура
№ ********** от 31.03.2010г. на 25.04.2013г., фактура № ********** от 30.04.2010г. на
25.05.2013г., фактури № ********** от 31.05.2010г., на 25.06.2013г., фактура № **********
от 14.05.2012г., на 04.06.2015г., фактура № ********** на 30.07.2013г., на 27.08.2016г.,
фактура № ********** от 27.09.2013г., на 28.10.2016г., фактура № 03300925325 от
07.10.2013г., на 07.10.2016г., фактура № ********** от 19.10.2013г., на 26.11.2016г.. Всички
вземА.я по фактурите са погасени преди подаване на настоящата искова молба.
Съдът намира, че възражението на ответното дружество по чл. чл. 116, б. „а)“ ЗЗД е
неоснователно. В случая не се установи ищеца да е признавал по някакъв начин било
изрично, било чрез конклудентни действия процесните вземА.я. Обстоятелството, че той е
заплащал последващи задължения за аб. № **********, за обект на доставка и потребление
на електроенергия в с. С., Общ. Провадия не представлява признА.е на процесните вземА.я.
ВземА.ята по отделните фактури издадени от ответното дружество са самостоятелни и
дължими на различни основА.я – издадените фактури, заплащането на една от тях не
означава признА.е за дължимост на вземане по друга фактура. Такова би било частично
заплащане по конкретна фактура, което в случая не е налице.
Съдът не намира, че ищецът превратно се е възползвал от своето право, възползвайки
се от незаплащането на задълженията си към ответника и позовавайки се на погасяването
им по давност. Законодателят е предвидил института на погасителната давност и
позоваването на него е напълно законосъобразно. Ответникът не следва да оправдава
собственото си бездействие по отношение събирането на процесните вземА.я с
възползването от страна на ищеца на права дадени му от закона.
Предвид гореизложеното предявените искове са основателни и следва да бъдат
уважени.
Ищецът е претендирал разноски и такива му се дължат предвид уважаване на иска.
Според доказателствата по делото разноските сторени от ищеца са следните държавна такса
в размер на 73.78 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева. Поради това на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 433.78 лева. Ответникът също е
претендирал разноски, но такива не му се дължат предвид изхода по делото.
Мотивиран от изложеното, Провадийският районен съд
7
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основА.е чл. 124 ГПК вр. с чл.111, б.“в“ ЗЗД в
отношенията между стрА.те А. А. А. с ЕГН: **********, с адрес с.С., общ.Провадия срещу
“Енерго-Про Продажби” АД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, Варна Тауърс - Г, бул. Владислав Варненчик №258, че А. А. А. с ЕГН: **********
НЕ ДЪЛЖИ на “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК: ********* сума в размер на 1844.51 лв.,
представляваща потребена електроенергия за клиентски № **********, абонатен №
**********, за обект на доставка и потребление на електроенергия в с. С., община Провадия
начислена по следните фактури: фактура № ********** от 31.12.2009г. в размер на 39.28 лв.
с падеж 25.01.2010г., фактура № ********** от 29.01.2010г. в размер на 69.48 лв. с падеж
25.02.2010г., фактура № ********** от 27.02.2010г. в размер на 53.47 лева с падеж
25.03.2010г., фактура № ********** от 31.03.2010г. в размер на 22.92 лв. с падеж
25.04.2010г., фактура № ********** от 30.04.2010г. в размер на 28.37 лв. с падеж
25.05.2010г., фактури № ********** от 31.05.2010г. в размер на 51.65 лева с падеж
25.06.2010г., фактура № ********** от 14.05.2012г. в размер на 1194.70 лв. с падеж
04.06.2012г., фактура № ********** от 30.07.2013г. в размер на 91.45 лв. с падеж
27.08.2013г., фактура № ********** от 27.09.2013г. в размер на 146.47 лева с падеж
28.10.2013г., фактура № 03300925325 от 07.10.2013г. в размер на 19 лв. с падеж 07.10.2013г.,
фактура № ********** от 19.10.2013г. в размер на 127.72 лева с падеж 26.11.2013г., тъй
като са погасени по давност.
ОСЪЖДА на основА.е чл. 78, ал.1 ГПК “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул. Владислав Варненчик
№258 ДА ЗАПЛАТИ на А. А. А. с ЕГН: **********, с адрес с.С., общ.Провадия сумата от
433.78 лева, представляващи разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
8