Решение по дело №202/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 936
Дата: 12 юли 2022 г.
Съдия: Искрена Илийчева Димитрова
Дело: 20227050700202
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

_________

 

 

гр. Варна _____________2022г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на пети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                              

Административен съдия: ИСКРЕНА  Д.

 

при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от
съдията Искрена Д. адм. дело № 202 на Административен съд - Варна по описа за 202
2 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Дад Инвест 2016“ АД, ЕИК ***, гр.Девня, представлявано от изпълнителния директор Д.Д.А., против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000320007818-091-001/13.09.2021г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 263/06.01.2022г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - Варна, с който на основание чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, вр. с чл.67, ал.2 от ЗДДС, на дружеството са установени задължения за ДДС общо в размер на 17143,40лв. и лихви в размер на 6283,42лв., по периоди и в размер, както следва: за м.02.2017г. - 1103,33лв. и лихви 503,89лв;
за м.03.2017г. - 878,33лв. и лихви 393,57лв; за м.04.2017г. - 433,33лв. и лихви 190,44в;
за м.05.2017г. - 705,00лв. и лихви 303,95лв; за м.06.2017г. - 703,33лв. и лихви 297,38лв;
за м.07.2017г. - 722,99лв. и лихви 299,46лв; за м.08.2017г. - 739,67лв. и лихви 300,00лв;
за м.09.2017г. - 726,50лв. и лихви 288,20лв; за м.10.2017г. -. 717,83лв. и лихви 278,98лв;
за м.11.2017г. - 722,17лв. и лихви 274,64лв; за м.12.2017г. - 750,33лв. и лихви 278,69лв;
за м.02.2018г. - 1015,67лв. и лихви 360,88лв; за м.03.2018г. - 2220,50лв. и лихви 768,60лв; за м.04.2018г. - 337,97лв. и лихви 114,36лв; за м.05.2018г. - 258,37лв. и лихви 85,20лв;
за м.06.2018г. - 901,67лв. и лихви 289,31лв; за м.07.2018г. - 948,82лв. и лихви 296,79лв;
за м.08.2018г. - 877,17лв. и лихви 266,83лв; за м.09.2018г. - 1018,17лв. и лихви 300,95лв; за м.10.2018г. - 1362,25лв. и лихви 391,30лв.

Жалбоподателят оспорва изцяло установените с РА задължения по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Оспорва изцяло констатациите на ревизиращия екип, че в ревизирания период 29.01.2017г. – 22.10.2018г. е реализирал обороти от доставки, които са довели до основание за регистрацията по ДДС. Сочи, че дружеството било регистрирано на 11.02.2016г. – задължителна регистрация по чл.132, ал.1 от ЗДДС, предвид извършена апортна вноска от регистрирано лице, а не както е посочено в доклада – [поради] преобразуване. На 14.05.2016г., на основание чл.176, ал.3 от ЗДДС, регистрацията му била прекратена – по инициатива на органите по приходите. Дружеството било регистрирано повторно на основание чл.96, ал.1 ЗДДС, по негова инициатива – считано от 23.10.2018г., след подадено заявление № 033911802026802/08.10.2018г. Твърди, че ревизиращият екип е излязъл извън предметния обхват на възложената ревизия, като е обследвал и установявал факти и обстоятелства за 2016г., което е извън компетенциите му да проверява и ревизира, т.к. съгласно ЗВР № Р-03000320007818-020-001/14.12.2020г. ревизиращият екип е ограничен в извършване на ревизионното производство единствено и само в периода 29.01.2017г. – 22.10.2018г., и е материално компетентно ограничен да изследва релевантните факти и обстоятелства за целите на облагането по ЗДДС, които са възникнали и съществували единствено в рамките на ревизирания период. Позовавайки се на влязъл в сила предходен № Р-03000318007716-091-001/19.06.2019г., органите по приходите са приели, че към 31.12.2016г. дружеството е реализирало обороти над 50000лв. и е следвало да подаде заявление за регистрация по ДДС в срок до 14.01.2017г. Твърди, че макар приобщени по надлежния ред, тези документи /предходния ревизионния акт и доклада към него/ не могат да послужат за целите на процесната ревизия, т.к. касаят факти и обстоятелства за предходен период и са предмет на предходна ревизия, като дори датата, на която е прието, че е възникнало задължението за регистрация (14.01.2017г.) е извън обхвата на ревизирания период. На следващо място се твърди, че установяване на основанията за регистрация, предадени в компетенциите на приходната администрация, са изрично разписани в чл.102 от ЗДДС, актът за регистрация по ЗДДС е различен от ревизионния акт, като начисляването на задължения за ДДС на основание чл.102, ал.3 от ЗДДС става с акта за регистрация, а не с ревизионен акт – както е процедирано в случая. В контекста на горепосочените оплаквания, оспорва изцяло констатациите, че в ревизирания период дружеството е реализирало облагаеми обороти, които на основание чл.96 от ЗДДС обосновават задължителната му регистрация преди 23.10.2018г. Сочи и че органите по приходите не са съобразили, че по повод подаденото заявление за регистрация е извършена проверка, при която не са установени факти и обстоятелства, каквито са констатирани в ревизионното производство. Твърди, че с обжалвания РА са начислени задължения за ДДС в нарушение на материалния закон, т.к. предвид липсата на основания за регистрация, през който и да е от месеците в ревизирания период, неправилно е приложена разпоредбата на чл.102, ал.3 от ЗДДС. Оспорва и извода на ревизиращите, че оборотите на дружеството през 2016г. са формирани в резултат на нищожни сделки – договори, сключени между:
1/ „Девня Автотранс“ АД (Н) и „Дад Инвест 2016“ АД; 2/ „Девня Автотранс“ АД (Н) и
„М-Транс“ ЕООД, и 3/ „Девня Автотранс (Н) и „Транс Цимент - Е“ ЕООД, които изводи са обосновани с констатации от приобщените РД и РА, съставени при предходната ревизия на дружеството с обхват 11.02.2016г. - 31.12.2017г. Независимо че предходният РА е потвърден с влязло в сила решение, твърди, че както констатациите в РА, така и мотивите на съдебните решения, нямат сила на пресъдено нещо, поради което констатациите в обжалвания акт досежно нищожност на сделките са необосновани. Твърди и че установените с РА задължения за ДДС, вече са отчетени като задължения към бюджета от „Девня Автотранс“ АД (Н), поради което е налице недопустимо двойно данъчно облагане.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.А.Д., която поддържа жалбата на наведените в нея основания. Излага подробни съображения и в представени писмени бележки С.д. № 10754/08.07.2022г. Иска отмяна на акта и присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответната страна – директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, чрез юрк.П.Г., оспорва жалбата по подробни съображения, изложени в писмени бележки
С.д. № 10693/07.07.2022г. Намира за неоснователно оплакването в жалбата, че ревизионният акт е постановен извън обхвата на възложената ревизия. В тази връзка сочи, че органите по приходите са извършили проверки по чл.110, ал.3 от ДОПК – приобщени към материалите по ревизията с Протоколи № 1317867/26.05.2021г. и
№ 1701078/12.07.2021г., с цел изясняване на факти и обстоятелства, имащи отношение към размера на задълженията за ДДС през ревизирания период. Относно извършената проверка по повод подаденото заявление за регистрация от 08.10.2018г. сочи, че в хода на същата са изследвани единствено представените със заявлението фактури и документи за плащане, като не са изследвани формираните от дружеството обороти за периода преди м.10.2017г., т.к. не попадат в обхвата ѝ. Констатацията, че към датата на акта за регистрация дружеството е натрупало изискуемия оборот за регистрация не противоречи на установеното с последвалите две ревизионни производства с обхват: КД по ЗКПО за периода 2016г.-2017г. и съответно ДДС по ЗДДС за периода 29.01.2017г. – 22.10.2018г., а именно, че са налице укрити от дружеството приходи, на база на които същото е следвало да се регистрира по ЗДДС по-рано. Относно твърденията за липсата на основания за регистрация към твърдяната с РА дата сочи, че в хода на ревизията е безспорно установено, че стопански обекти /недвижими имоти/, собственост на „Дад Инвест 2016“ АД са отдавани под наем от името на „Девня Автотранс“ АД като договорите за услуги от 01.03.2016г. и 01.01.2017г. са симулативни и нищожни, и прикриват реални наемни правоотношения между действителния собственик и
[наемателите]. В тази връзка моли съдът да съобрази, че „Дад Инвест 2016“ АД и „Девня Автотранс“ АД (Н) са свързани лица по смисъла на § 1, т.3, буква „е“ от ДР на ДОПК, че плащанията по договорите за наем са постъпвали по банковата сметка на собственика на имотите и липсват доказателства същите впоследствие да са отчитани към „Девня Автотранс“ АД. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Ревизията на „Дад Инвест 2016“ АД е възложена със ЗВР № Р-030000320007818-020-001/14.12.2020г. за срок от три месеца, считано от датата на връчването ѝ – 26.01.2021г. и е обхващала задълженията за ДДС за периода 29.01.2017г. - 22.10.2018г. Във връзка с молба на „Дад Инвест 2016“, на основание чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК със Заповед № Р-03000320007818-023-001/29.01.2021г. ревизионното производство е спряно до приключване на адм.д. № 10545/2020г. на ВАС – образувано във връзка с обжалване на предходен РА на „Дад Инвест“ 2016“, с обхват задължения по ЗКПО за 2016г. и 2017г. След постановяване на Решение на ВАС № 4778/14.04.2021г. по адм.д. № 10545/2020г., ревизионното производство е възобновено със Заповед № Р-03000320007818-143-001/23.04.2021г., като е определен срок на ревизията след възобновяването – до 21.07.2021г. Цитираните заповеди са издадени от Ш А С, в качеството ѝ на началник Сектор „Ревизии“, оправомощена да възлага извършването на ревизии със Заповед № Д-1465/31.08.2021г. на директора на ТД на НАП-Варна. За резултатите от ревизията в срока по чл.117, ал.1 е съставен РД № Р-03000320007818-092-001/04.08.2021г., фактическите констатации в който, ведно с предложените за установяване задължения, са потвърдени с РА № Р-03000320007818-091-001/13.09.2021г. Актът е обжалван пред директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, който с Решение № 263/06.01.2022г., връчено на 06.01.2022г., го е потвърдил изцяло.

В хода на ревизията от фактическа страна е установено, следното:

„Дад Инвест 2016“ АД е вписано в ТР на 11.02.2016г. с размер на капитала 900100лв., от които парична вноска 100лв. и непарична вноска (апорт) 900000лв. На 11.02.2016г. дружеството е регистрирано по ЗДДС – задължителна регистрация в случай на преобразуване по чл.132, ал.1, вр.чл.10, ал.1 от ЗДДС, поради апорт от регистрирано лице. На основание чл.176, ал.3 от ЗДДС регистрацията му е прекратена считано от 14.05.2016г. Впоследствие дружеството е регистрирано повторно, считано от 23.10.2018г., след подадено заявление от 08.10.2018г. – Акт за регистрация
№ 030421802141843/22.10.2018г.

Дружеството е с предмет на дейност – НКИД код *** „Отдаване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти“, като за периода от регистрацията си до 31.12.2017г. декларира, че не е осъществявало дейност, няма отчетени приходи и няма подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2017г.

Според писмени обяснения на ревизираното дружество с № Р-03000320007818-040-001/28.05.2021г., имотите представляват бивша автобаза, намираща се в промишлена зона на гр.Девня и се отдават под наем предимно на дружества, занимаващи се с транспортни услуги и технически прегледи. За периода от регистрацията си 2016г. до 31.12.2017г. дружеството не е осъществявало дейност, реално е започнало експлоатация на имотите през 2018г., когато са отдадени под наем сгради и площи за паркиране на камиони и тежка техника.

В хода на ревизията е извършена проверка на отчетените приходи, издадените фактури за продажби, регистрирани ФУ и оборотите по тях, както и на постъпилите парични средства по сметка на дружеството в УниКредит Булбанк АД, открита на 04.04.2016г. При проверката е установено, че по банковата сметка са получени парични преводи от юридически лица, които през цялата година по касов път се предават на „Девня Автотранс“ АД. За 2017г. предадените суми са в размер на 21204,80лв., отчетени при постъпването им по банковата сметка по Кт с/ка 499 – Други кредитори , а при предаването им – по Дт на с/ка 499.

През 2018г. дружеството отчита разходи за дейността, в т.ч. за консумативи, външни услуги, амортизации и др.разходи, както и приходи от продажба на услуги, наем, паркинг, мивка, платени суми само по банков път. Няма ЕКАФП. Първата издадена фактура за продажба на услуга е от 01.02.2018г. Установено е, че по банковата сметка са получени парични преводи от юридически лица, които през периода 01.01.2018г. – 30.03.2018г. по касов път се предават на „Девня Автотранс“ АД. За 2018г. предадените суми са в размер на 2926,00лв. отчетени по Кт с/ка 499 – Други кредитори, а при предаването им – по Дт на с/ка 499. За 2018г. е подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх.№ ***/28.03.2019г.

На дружеството е извършена предходна ревизия с обхват КД по ЗКПО за периода 11.02.2016г. - 31.12.2017г., приключила с влязъл в сила РА № Р-03000318007716-091-001/19.06.2019г. Със същия за 2016г. по реда на чл.122, ал.2 и чл.123, ал.1 от ДОПК е определена данъчна основа за облагане с КД по ЗКПО в размер на 66329,00лв., представляваща неотчетени приходи от продажби на наемни услуги.

С Протокол № 1317867/26.05.2021г. /стр.402/ са приобщени материалите от тази ревизия /стр.84-32/, както и доказателства, събрани в хода на други приключили контролни производства: 1/ копия от фактури за продажби, издадени от РЛ от № 1/01.02.2018г. до
№ 49/12.10.2018г., представени при ПУФО, приключила с Протокол
№ П-
***-073-001/20.11.2020г; 2/ договори за наем, услуги /4бр./, анекси /3бр./, банкови извлечения от УниКредит Булбанк за периода 01.01.2017г. – 29.09.2018г., събрани при ПУФО, приключила с Протокол № ***-073-001/21.11.2018г. /стр.374/

От приобщените доказателства е установено, че „Дад Инвест 2016“ АД /като изпълнител/ има сключени 2 бр. договори за услуги с „Девня Автотранс“ АД от 01.03.2016г. /стр.356-358/ и 01.01.2017г. /стр.353-355/, според които „Девня Автотранс“ АД ползва разплащателната сметка на „Дад Инвест 2016“ АД като получава и извършва плащания по нея. С договорите „Дад Инвест 2016“ – като изпълнител, се е задължило да изпълни: представителство, управление и координиране на търговските взаимоотношения от името на дружеството с трети лица, водене на преговори, сключване на договори и споразумения със същите, от името и за сметка на възложителя; счетоводни и финансови услуги; изготвяне на отчети, подаване, получаване на документация и представителство пред органите на НАП и НОИ, от името и за сметка на възложителя; управление на „Човешки ресурси, подготовка на всички изискуеми документи, необходими във връзка с установяване и/или прекратяване на трудово-правни отношения и представителство пред органите на ИА ГИТ, НАП и НОИ, от името и за сметка на възложителя; други административни консултации, услуги и действия в зависимост от нуждите на възложителя и по въпроси, поставени от последния, от името и за сметка на възложителя; да получава плащания по банковата си сметка от името и за сметка на възложителя, по договори, по които същият е страна; да извършва плащания, по задълженията на възложителя, съобразно конкретните договорености, от името и за сметка на възложителя; да поддържа нарочна сметка в УниКредит Булбанк, с титуляр Дад Инвест 2016, по която да се получават, респ. извършват плащания за целите на договора.

Срещу предоставените услуги, възложителят „Девня Автотранс“ АД се е задължило да стопанисва и поддържа, вкл. като отдава под наем от свое име и за своя сметка, собствените на изпълнителя недвижими имоти, находящи се в гр.Девня, Промишлена зона, предмет на вписания апорт.

Във връзка с установените преводи за периода 01.01.2016г. – 31.12.2017г., извършени по банковата сметка на „Дад Инвест 2016“ АД от „Транс Цимент Е“ ЕООД и „М Транс“ ЕООД, с Протокол № ***/12.07.2021г. /стр.515/ са приобщени доказателства, събрани в хода на ПУФО, извършена на „Девня Автотранс“ АД – протоколи за извършени насрещни проверки на „Транс Цимент Е“ ЕООД /стр.497/ и „М Транс“ ЕООД /стр.513/.

От същите е установено, че „Транс Цимент Е“ ЕООД и „М Транс“ ЕООД имат сключени договори за наем с „Девня Автотранс“ АД /стр.488 и стр.505/ като за периода на ползване на имотите са получавали и заплащали фактури, издадени от „Девня Автотранс“ АД, но сумите по тях са превеждани по сметката на „Дад Инвест 2016“ АД. Същевременно, отдадените под наем имоти /паркингови места за тежкотоварни ППС на открита, заградена и денонощно охранявана асфалтова площадка, находяща се в гр.Девня - по договор от 04.01.2017г. с „Транс Цимент Е“ ЕООД и ремонтни канали, склад, битовка, стая, сервизни помещения /баня, тоалетни, умивални/, открита гаражна /складова/ площ или 5бр. паркоместа - по договора с „М-Транс“ ЕООД/, след апорта им от страна на „Девня Автотранс“ АД /на 11.02.2016г./, са станали собственост на „Дад Инвест 2016“ АД.

При тези факти, с РА № Р-03000318007716-091-001/19.06.2019г. е прието, че договорите между „Дад Инвест 2016“ и „Девня Автотранс“ АД от 01.03.2016г. и 01.01.2017г. са привидни, сключени с цел да прикрият други сделки, а именно отдаване под наем на недвижими имоти, собственост на дружеството. Съобразено е, че двете дружества са свързани лица по смисъла на §1, т.3, буква е) от ДР на ДОПК, като при сключване на договорите е налице абсолютна симулация по смисъла на чл.16, ал.3 от ЗКПО, т.к. „Дад Инвест 2016“ АД не е извършило услугите, посочени в т.I от договорите, с изключение на тези по т.1.5 и т.1.6 – да получава парични суми по банковата си сметка и извършва разплащания, във връзка с фактури за наем, издадени на „Девня Автотранс“ АД.

При тези констатации е прието, че „Дад Инвест 2016“ АД не е отчело за 2016г. приходи от отдаване под наем на недвижими имоти, както следва: 30435,00лв. по договор за наем с „М Транс“ ЕООД и 35894,00лв. по договор за наем с „Транс цимент Е“ ЕООД, или общо неотчетени приходи от наеми в размер на 66329,00лв. За 2017г. са установени общо неотчетени приходи от наем в размер на 53066,92лв.

РА № Р-03000318007716-091-001/19.06.2019г. е обжалван и е потвърден с влязло в сила Решение на Адм.съд-Варна № 989/20.07.2020г. по адм.д. № 2806/2019г.

Анализирайки събраните и приобщени в хода на ревизионното производство доказателства, в т.ч. и констатациите по влезлия в сила РА № Р-03000318007716-091-001/19.06.2019г., органите по приходите са приели, че към 31.12.2016г. „Дад Инвест 2016“ е достигнало задължителния оборот за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС, поради което е следвало да подаде заявление и да се регистрира по ЗДДС в срок до 28.01.2017г. Заявление за регистрация с вх.№ *** е подадено от дружеството по ел.път по-късно, на 08.10.2018г., във връзка с което е издаден Акт за регистрация по ЗДДС
***/22.10.2018г., връчен на 23.10.2018г.

Установено е също, че „Дад Инвест 2016“ АД през 2018г. е наемодател по договори за наем, както следва: от 11.03.2018г. с „Девня Тех“ ЕООД за сграда „Диагностичен пункт“; от 22.05.2018г. с „Ердинчев транс“ ЕООД за гараж. За периода 01.02.2018г. – 15.10.2018г. дружеството е издало фактури /стр.375-400/, с които е документирало извършени облагаеми доставки на обща стойност 60195,38лв. – стр.24-27 от РД. По отношение на фактура № 20/23.05.2018г. е установено, че същата е с предмет „отпадно желязо“ на стойност 6632,00лв., по която на основание чл.163а, ал.2, т.2 от ЗДДС данъкът се дължи от получателя, поради което е прието, че са извършени облагаеми доставки с ДДС, изискуем от издателя на фактурата, общо на стойност 53563,38лв.

При анализа на постъпленията по банковите сметки на дружеството е установен получен приход от наем в размер на 80,00лв. – на 11.06.2018г. от С Н К, който не е деклариран от дружеството.

При горните констатации и анализирайки разпоредбите на чл.101, ал.1 и ал.6 от ЗДДС, органите по приходите са приели, че ако дружеството е подало заявление за регистрация по ЗДДС в срок (до 14.01.2017г.), е следвало да бъде регистрирано на 29.01.2017г. Така, прилагайки разпоредбите на чл.102, ал.3, т.1, вр.ал.5 и чл.67, ал.2 от ЗДДС, органите по приходите са приели, че за периода 29.01.2017г. – 31.12.2017г. и 01.01.2018г. – 22.10.2018г., дружеството е следвало да начисли ДДС за извършените облагаеми доставки, установени в размер, както следва: за периода 29.01.2017г.31.12.2017г. общо в размер на 49216,92лв., от които 46866,92лв. от услуги към „Транс Цимент Е“ ЕООД и 2350,00лв. от услуги към „М Транс“ ЕООД; за периода 01.01.2018г.

22.10.2018г. – 53563,38лв. по декларирани от „ДАД Инвест 2016“ АД услуги и 80,00лв. недекларирани приходи по банкова сметка – ***ен вид на стр.30-31 от РД.

При провеждане на административното обжалване, с Решение № 263/06.01.2022г. директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна, по отношение на договорите от 01.03.2016г. и 01.01.2017г. между „Девня Автотранс“ АД и „ДАД Инвест 2016“ АД приел, че от същите е видно, че жалбоподателят – изпълнител по договорите, не получава никаква насрещна престация срещу поетото задължение да извършва услуги. Напротив, възложителят не само следва да получи изпълнение на договорените услуги, но и ще отдава под наем активи на „ДАД Инвест 2016“ и ще получава доходите от тях. Прието е също, че поетите от възложителя задължения – да стопанисва, поддържа и отдава под наем имотите от свое име и за своя сметка, по своята същност представляват право на ползване, а съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗЗД договорите за учредяване на вещни права трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Тъй като в конкретния случай това не е сторено, решаващият орган е приел, че двата договора са нищожни, поради неспазване на установената от закона форма. Същите не биха могли да породят правни последици, поради което и „Девня Автотранс“ АД неправомерно е отдавало под наем чужди имоти.

В хода на съдебното производство е назначена ССЕ, по която без оспорване от страните е прието заключение С.д. № 8322/26.05.2022г. От същото се установява, че реализираните от „Дад Инвест 2016“ АД обороти в периода 29.01.2017г. – 22.10.2018г. са в размер на 52101,90лв., като според вещото лице [ако не се съобразят констатациите в процесия РА], съобразно представените фактури, оборотът за регистрация е достигнат към 30.09.2018г. При условие че се изключат разходите за ел.енергия и вода, оборотът за регистрация е достигнат към 31.10.2018г.

            По отношение на фактурите, издадени през 2016г. от „Девня Автотранс“ – за наем и префактурирани разходи за ел.енергия и вода в наетите обекти, ССЕ е установила, че същите са общо на стойност 66329,00лв. – вж. Таблица на стр.7 и 8 от заключението. По данни от наличните документи от счетоводството на „Девня Автотранс“ АД (налични в приобщеното адм.д. № 2806/2019г.), вещото лице е установило, че всички фактури, издадени към „Транс цимент Е“ ЕООД за наем, ел.енергия и вода, са платени в брой на датата на издаването им. Всички фактури са отразени от „Девня Автотранс“ в дневниците за продажби и справките-декларации за съответния период и са осчетоводени по Дт с/ка 411 – клиенти, аналитична партида на клиента и Кт с/ка 709/1 – други приходи, анал.парт. наеми., Кт с/ка 4532 – начислен ДДС при продажбите, а получените плащания – съответно в Дт с/ка 501 – каса, за получените плащания в брой и Дт с/ка 503 – разплащателна сметка в лева, за получените плащания по банков път. Идентично изследване и констатации, ССЕ е направила и по отношение на издадените от „Девня автотранс“ фактури през 2017г. – вж. Таблица 2 на стр.9 от заключението. Установени са издадени през 2017г. фактури от „Девня Автотранс“ АД общо на стойност 49216,92лв., от които 2350,00лв. към „М Транс“ ЕООД и 46866,92лв. (50716,92лв. – 3850лв. по ф.№ 4951/09.01.2017г.) към „Транс цимент“ ЕООД. След анализ на данните от представените от „Девня Автотранс“ на експертизата Оборотни ведомости за 2016г. и 2017г., данните в подадените ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2016г. и 2017г. и извършена съпоставка с осчетоводените и декларирани приходи – по вид и размер, формирания счетоводен и данъчен ФР, вещото лице е дало заключение, че изследваните фактури са включени от „Девня Автотранс“ АД в подадените ГДД по чл.92 от ЗКПО и участват при определянето на данъчната основа за облагане с корпоративен данък ца 2016г. и 2017г. При извършване на съпоставка на определените с обжалвания РА задължения за ДДС с начина на формиране на същите, ССЕ е установила, че: за данъчни периоди м.02 – м.12.2017г. и данъчни периоди м.02 – м.10.2018г., данъчните задължения по ЗДДС, определени с процесния РА, съвпадат с начисления ДДС по издадените от „Девня Автотранс“ АД фактури към „Транс цимент Е“ ЕООД и „М Транс“ ЕООД и възлизат, съответно в размер на 8202,82лв. и на 8940,56лв.

            При изслушване на заключението в с.з. на 31.05.2022г. вещото лице уточнява, че документите, които е посочило в раздел III „Проверени документи и книжа“, т.2 – „Проверка в Девня Автотранс“ АД (в несъстоятелност), са му предоставени за целите на изготвяне на заключението по ССЕ, назначена в производството по обжалване на предходния ревизионен акт – адм.д. № 2806/2019г. За целите на настоящата експертиза не са представяни други документи, поради това че дружеството е в несъстоятелност и трудно се осъществява контакт с него. Вещото лице посочва и че е работило по декларация по чл.92 от ЗКПО, която е без номер, поради което не може да каже дали такава изобщо е била подавана в НАП.

В тази връзка, с протоколно определение от същото заседание, на основание чл.186 от ГПК съдът е изискал от ТД на НАП-Варна представянето на ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2016г. и 2017г. на „Девня Автотранс“ АД (в несъстоятелност). Постъпил е отговор С.д. № 10189/29.06.2022г., според който „Девня Автотранс“ АД е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2016г. и няма данни за подадена годишна декларация за 2017г.

С протоколно определение от о.с.з. на 05.07.2022г. за послужване е прието и адм.д. № 2806/2019г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на задължителното административно обжалване и в частта, потвърдена от директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна с Решение № 263/06.01.2022г., поради което е ДОПУСТИМА.

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК съдът преценява, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите – органа по приходите възложил ревизията и ръководителя на ревизията, в законоустановената форма и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.

Видно от приложените по преписката разпечатки от ИС „Контрол“, ЗВР, ревизионния доклад и ревизионния акт, са издадени като електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис. В с.з. на 29.03.2022г. електронните документи, представени на оптичен носител – 1бр. СD, са приети като доказателства по делото. При проверка на електронните документи се установява, че същите са подписани от органите по приходите, посочени като техен автор, с квалифициран електронен подпис по чл.13, ал.3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), издаден от B-TRUST, приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ, в срока на валидност на удостоверението по чл.25 от закона. От изложеното следва, че ревизията е възложена редовно и РА отговаря на изискването на чл.120, ал.1, т.8 от ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че при провеждане на процесното ревизионно производство ревизиращият екип е излязъл извън предметния му обхват, определен със ЗВР № Р-030000320007818-020-001/14.12.2020г. – задълженията за ДДС за периода 29.01.2017г. - 22.10.2018г., т.к. датата, на която е прието, че е възникнало задължението за регистрация по ЗДДС – 14.01.2017г., е извън този период, както и че не са установени основания за регистрация през който и да е от месеците в ревизирания период.

Действително органите по приходите разполагат с материална компетентност да установяват данъчни задължения само за периода, за който е възложена ревизията – посочен в ЗВР на основание чл.113, ал.1, т.4 от ДОПК. В контекста на облагането по ЗДДС, какъвто е предмета на процесната ревизия, това правило означава месечните данъчни периоди, за които са установени задължения за ДДС да попадат в периода, за който е възложена ревизията. Няма пречка обаче органите по приходите да установяват и съобразяват вече установени факти и обстоятелства (по приключили проверки или ревизии), настъпили в предходен период, в случай че са относими към установяване на задълженията за ревизирания период.

Именно такъв е настоящият случай. Въз основа на проведени предшестващи ревизията проверки и констатациите по влезлия в сила предходен ревизионен акт по прилагането на ЗКПО, органите приходите са приели, че жалбоподателят е достигнал оборот за задължителна регистрация към 31.12.2016г., поради което съгласно чл.96, ал.1 от ЗДДС, ред. ДВ бр.97 от 2016г., в сила от 01.01.2017г., е следвало да подаде заявление за регистрация най-късно до 14.01.2017г.

Видно от констатациите по влезлия в сила РА № Р-03000318007716-091-001/19.06.2019г., органите по приходите в производство по особения ред по чл.122, ал.2 от ДОПК, са установили за 2016г. неотчетени от „Дад Инвест 2016“ АД приходи от наемни услуги, общо в размер на 66329,00лв. Размерът на неотчетените приходи е установен по данни за получените парични преводи по банковата сметка на „Дад Инвест 2016“ АД и фактури, издадени от „Девня Автотранс“ АД (Н) към наемателите „М Транс“ ЕООД и „Транс цимент Е“ ЕООД за наем, ел.енергия и вода.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че приходите, съответно оборотите от тези наемни услуги, са реализирани и отчетени от „Девня Автотранс“ АД, поради което установените задължения за ДДС не са дължими.

Настоящият съдебен състав не споделя мотивите на решаващия орган в Решение
№ 253/06.01.2022г. за нищожност на договорите за услуги от 01.03.2016г. и 01.01.2017г. между „Девня Автотранс“ АД (Н) и „Дад Инвест 2016“ АД, поради неспазването на формата по чл.18 от ЗЗД. Законът изисква извършване на сделките с нотариален акт, само в случаите на учредяване на вещно право на ползване, а в случая стопанисването, поддържането и експлоатацията на имотите сочат на предоставени изцяло облигационни права. По арг. от чл.243 от ЗЗД отдаването под наем на чужд имот също не е основание за нищожност, т.к. законът изисква наемодателят да предаде ползването на вещта, но не и да е неин собственик.

Правилно обаче органите по приходите са приели, че договорите за възлагане на услуги между „Девня Автотранс“ АД и „Дад Инвест 2016“ АД от 01.03.2016г. и 01.01.2017г. са привидни, т.к. доставките по тях не са осъществени и същите прикриват реални наемни правоотношения между собственика на активите и техните наематели.

Не се спори, че заради извършения апорт, двете дружества са свързани лица по смисъла на §1, т.3, буква е) от ДР на ДОПК. Липсват каквито и да било доказателства, в т.ч. достоверна одитна следа, „Дад Инвест 2016“ АД да е изпълнило услугите, за които се е задължило с двата договора. Единственото изпълнение по тях е по отношение ползването на банковата сметка на изпълнителя, по която наемателите „М Транс“ ЕООД и „Транс цимент Е“ ЕООД са превеждали плащанията по фактурите, издадени от „Девня Автотранс“ АД (Н) за наем, ел.енергия и вода. Не се спори, че активите, предмет на наемните правоотношения, са собственост на „Дад Инвест 2016“, поради което правилно органите по приходите са приели, че договорите са привидни, прикриват реалните наемни правоотношения между собственика „Дад Инвест 2016“ и наемателите „М Транс“ ЕООД и „Транс цимент Е“ ЕООД, поради което приходите, съответно оборотите от тези наемни услуги, е следвало да бъдат декларирани от „Дад Инвест 2016“ АД – в този смисъл влезлия в сила РА № Р-03000318007716-091-001/19.06.2019г., Решение № 989/20.07.2020г. на Адм.съд-Варна по адм.д. № 2806/2019г. и Решение на ВАС № 4778/14.04.2021г. по адм.д. № 10545/2020г.

Неоснователно жалбоподателят сочи, че констатациите в предходния РА, както и мотивите на съдебните решения, с които същият е потвърден, нямат задължителна сила в процесната ревизия и не обвързват съда. Тези констатации касаят облагането на жалбоподателя по прилагането на ЗКПО и с влязъл в сила акт по чл.118, ал.1, т.1 от ДОПК е прието, че към 31.12.2016г.. „Дад Инвест 2016“ не е отчело приходи от продажба на услуги във връзка с отдаване под наем на собствени недвижими имоти, общо в размер на 66329,00лв.

Тези констатации не могат да бъдат преразглеждани в настоящото производство, единствено на изследване подлежи въпросът дали така установения размер на приходите, в контекста на облагането с ДДС, е от облагаеми доставки. Отговорът на този въпрос е положителен, т.к. видно от обобщените в табличен вид данни на стр.18 и 19 от РД, потвърдени и от ССЕ – стр.7 и 8 от заключението, приходите са от наеми, в т.ч. префактурирани разходи за ел.енергия и вода, които са облагаеми доставки по смисъла на чл.12, ал.1, вр. чл.9 от ЗДДС и като такива безспорно формират оборот за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че след като доставките са отчетени от „Девня Автотранс“ АД, се стига до недопустимо двойно облагане с ДДС. Действително по делото са налице данни, че „Девня Автотранс“ АД е включило фактурите, издадени на наемателите „Транс цимент Е“ ЕООД и „М Транс“ ЕООД в дневниците за продажби и в справките декларации по ЗДДС за съответния период (стр.9 от заключението по ССЕ), но това не води до двойно облагане, т.к. съгласно разпоредбата на чл.85 от ЗДДС данъкът е изискуем и от всяко лице, което го посочи във фактура и/или известие по чл.112.

Неоснователно в с.з. на 29.03.2022г. жалбоподателят твърди и че от така формирания облагаем оборот следва да се изключат префактурираните разходи за ел.енергия и вода, т.к. не се касае за същински продажби, за дружеството важат ограниченията по Закона за енергетиката и същото няма правна легитимация и възможност да извършва продажба на ел.енергия, респ. същите не следва да участват в облагаемия оборот. След като собственикът и наемодател на имотите е този, който е сключил договорите за доставка на ел.енергия и вода, и е получател по тези доставки във връзка с имотите, които отдава под наем, именно той следва да се разглежда като лице, извършващо доставки на наемателя, независимо че не е специализирано предприятие – Решение на СЕС от 16 април 2015г. по дело С-42/14, EU:C:2015:229, т.27 и т.28.

В т.47 от същото решение е прието, че Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че отдаването под наем на недвижими имоти и съпътстващите го доставки на вода, ел.енергия, топлоенергия и събиране на отпадъци следва да е считат за съставляващи няколко отделни и независими доставки, които трябва да се разглеждат отделно от гледна точка на ДДС, освен ако елементите на сделката, включително тези, които указват икономическата причина за сключването на договора, са толкова тясно свързани, че обективно образуват една-единствена неделима икономическа доставка, чието разделяне на части би било изкуствено.

Както е приел СЕС в т.39 и т.45 от цитираното решение, ако наемателят може да взема решения относно своето потребление, което може да проверява чрез индивидуалните измервателни уреди и да се фактурира според потреблението, доставките на тези стоки или услуги по принцип могат да се считат за отделни от наема. При така даденото тълкуване и в контекста на уговорките по договорите за наем: чл.4 от договора с „М-Транс“ ЕООД и чл.3.2 от договора с „Транс-Цимент Е“ ЕООД - наемателите да заплащат всички разходи, свързани с обикновеното ползване на имота, в т.ч. енергия и вода, обосновано може да се приеме, че се касае не за една неделима икономическа доставка, а за доставки на ел.енергия и вода, които са различни и независими от наемната услуга, поради което правилно са били префактурирани от „Девня Автотранс“ АД на наемателите, респ. правилно органите по приходите са приели, че същите участват в оборота за регистрация по ЗДДС на ревизираното дружество. Всъщност, видно от издадените през 2018г. фактури от „Дад Инвест 2016“ АД към наемателите /стр.400-376/, самият жалбоподател е префактурирал разходите за ел.енергия и вода

По изложените съображения правилно органите по приходите са приели, че към 31.12.2016г. „Дад Инвест 2016“ АД е достигнало задължителния оборот за регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС (редакция ДВ, бр.97 от 2016г., в сила от 01.01.2017г.) и е следвало да подаде заявление за регистрация в срок до 14.01.2022г.

Съгласно чл.101, ал.1 от ЗДДС, регистрацията се извършва, като лицето, което е длъжно или има право да се регистрира, подава в компетентната териториална дирекция на НАП заявление за регистрация по образец. Според ал.6, пр.1 на с.р., в срок 7 дни от постъпване на заявлението органът по приходите извършва проверка на основанието за регистрация. В срок 7 дни от приключване на проверката по ал.6 органът по приходите издава акт, с който извършва или мотивирано отказва да извърши регистрацията – чл.101, ал.7 от ЗДДС.

Съгласно чл.102, ал.1 от ЗДДС (редакция към ДВ, бр.94 от 30.11.2012г.), когато орган по приходите установи, че лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той го регистрира с издаване на Акт за регистрация, ако условията за регистрация са налице. В акта за регистрация се посочват основанието и датата, на която е възникнало задължението за регистрация.

Съгласно чл.102, ал.3 от ЗДДС (редакция към ДВ, бр.99 от 2011, в сила от 01.01.2012г.), за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя: 1/ за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите; 2/ за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са  отпаднали основанията за регистрация. Според чл.102, ал.4 от ЗДДС, задълженията по ал.3 се определят с ревизионен акт по реда на ДОПК.

В случая не се спори, че „Дад Инвест 2016“ АД е подало заявление по чл.96, ал.1 от ЗДДС за регистрация поради достигнат оборот на 08.10.2018г., а не до 14.01.2017г. В случай че е бил спазен срока за подаване на заявление, по арг. от чл.101, ал.6 и ал.7 от ЗДДС, актът за регистрация е следвало да бъде издаден на 29.01.2017г., поради което правилно органите по приходите са приели, че на основание чл.102, ал.3, т.1, вр.ал.5, за периода 29.01.2017г. – 31.12.2017г. и 01.01.2018г. – 22.10.2018г., дружеството е следвало да начисли ДДС за извършените облагаеми доставки.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че при проверката по повод заявлението за регистрация от 08.10.2018г. не са направени констатации, като тези в ревизионните производства. Проверката по чл.101, ал.6 от ЗДДС обхваща само заявените обстоятелства и представени доказателства за реализиран оборот – както е посочено и в самия Акт за регистрация, констатациите за реализиран облагаем оборот са направени въз основа на декларираните данни само за проверявания период. Няма пречка в проведено ревизионно производство, приключило с издаването на ревизионен акт, да се установят различни факти и обстоятелства, релевантни към облагането с ДДС, в т.ч. различна дата, към която е достигнат оборота за регистрация.

Неоснователно жалбоподателят твърди и че задълженията за ДДС е следвало да бъдат установени с Акта за регистрация, а не с ревизионен акт. Актът за регистрация се издава след извършване на проверка по смисъла на чл.110, ал.3 от ДОПК и в същата се установяват само факти и обстоятелства относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство – в случая, за наличие на реализиран оборот за задължителна регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС. За разлика от проверката, ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, като задълженията се установяват с ревизионен акт – чл.110, ал.2 и чл.118, ал.1, т.1 от ДОПК. Изрично в разпоредбата на чл.102, ал.5 от ЗДДС е предвидено задълженията за ДДС по ал.3 да се установяват с ревизионен акт, както са процедирали органите по приходите в случая.

По изложените съображения правилно органите по приходите са приели, че за периода 29.01.2017г. – 31.12.2017г., респ. от 01.01.2018г. – 22.10.2018г. (т.е. до датата на регистрацията с Акт № 030421802141843/22.10.2018г.), „Дад Инвест 2016“ АД е следвало да начисли и дължи ДДС за извършените от него облагаеми доставки. Същите са безспорно установени по основание и размер, а именно: за периода 29.01.2017г. – 31.12.2017г. общо в размер на 49216,92лв., от които 46866,92лв. от услуги към „Транс Цимент Е“ ЕООД и 2350,00лв. от услуги към „М Транс“ ЕООД; за периода 01.01.2018г. - 22.10.2018г. – 53563,38лв. по декларирани от „ДАД Инвест 2016“ АД услуги и 80,00лв. недекларирани приходи по банкова сметка – ***ен вид на стр.30-31 от РД.

Доставките в периода 29.01.2017г. – 31.12.2017г. не са декларирани от дружеството, като в тази част изцяло относими са мотивите на настоящото решение относно привидността на договорите, сключени с „Девня Автотранс“ АД, т.к. с тях са прикрити реални наемни правоотношения между „Дад Инвест 2016“ АД и „Транс Цимент Е“ ЕООД, съответно “М Транс“ ЕООД. След като тези доставки не са декларирани, респ. след като за доставките извършени в периода 01.01.2018г. – 22.10.2018г. не е начислен ДДС, правилно органите по приходите са съобразили и приложили правилото по чл.67, ал.2 от ЗДДС като са приели, че данъкът е включен в цената. Размерът на неотчетените обороти от продажби на услуги кореспондира изцяло с установените при ревизията факти, потвърдени са и от вещото лице в изготвеното заключение по ССЕ.

По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Процесуалното представителство е реално осъществено, поради което възнаграждението е дължимо и следва съобразно материалния интерес от 23426,82лв. да се определи по реда на чл.8, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 1232,80лв. (хиляда двеста тридесет и два лева и осемдесет стотинки).

Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Дад Инвест 2016“ АД, ЕИК ***, гр.Девня, представлявано от изпълнителния директор Д.Д.А., против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000320007818-091-001/13.09.2021г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 263/06.01.2022г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - Варна, с който на основание чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, вр. с чл.67, ал.2 от ЗДДС, на дружеството са установени задължения за ДДС общо в размер на 17143,40лв. и лихви в размер на 6283,42лв., по периоди и в размер, както следва: за м.02.2017г. - 1103,33лв. и лихви 503,89лв;
за м.03.2017г. - 878,33лв. и лихви 393,57лв; за м.04.2017г. - 433,33лв. и лихви 190,44в;
за м.05.2017г. - 705,00лв. и лихви 303,95лв; за м.06.2017г. - 703,33лв. и лихви 297,38лв;
за м.07.2017г. - 722,99лв. и лихви 299,46лв; за м.08.2017г. - 739,67лв. и лихви 300,00лв;
за м.09.2017г. - 726,50лв. и лихви 288,20лв; за м.10.2017г. -. 717,83лв. и лихви 278,98лв;
за м.11.2017г. - 722,17лв. и лихви 274,64лв; за м.12.2017г. - 750,33лв. и лихви 278,69лв;
за м.02.2018г. - 1015,67лв. и лихви 360,88лв; за м.03.2018г. - 2220,50лв. и лихви 768,60лв; за м.04.2018г. - 337,97лв. и лихви 114,36лв; за м.05.2018г. - 258,37лв. и лихви 85,20лв;
за м.06.2018г. - 901,67лв. и лихви 289,31лв; за м.07.2018г. - 948,82лв. и лихви 296,79лв;
за м.08.2018г. - 877,17лв. и лихви 266,83лв; за м.09.2018г. - 1018,17лв. и лихви 300,95лв; за м.10.2018г. - 1362,25лв. и лихви 391,30лв.

 

ОСЪЖДА „Дад Инвест 2016“ АД, ЕИК ***, гр.Девня, представлявано от изпълнителния директор Д.Д.А. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 1232,80лв. (хиляда двеста тридесет и два лева и осемдесет стотинки).

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!

 

 

                                                           Административен съдия: