Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-„A“ въззивен
състав, в открито съдебно
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.
с-я: НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при
участието на секретаря Цветелина Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева
в.гр.д. № 5587 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение от 26.10.2016 г., постановено по гр. д. № 35242/2012 г. по описа на СРС,
І ГО, 30 с-в са отхвърлени предявените от Б.Й.Г., ЕГН - ********** и К.Й.Г.,
ЕГН - ********** против „Ю.Б.” АД, ЕИК - *******главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за прогласяване
на нищожност на сключения между страните нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека акт № 72, том 3, peг. № 1513, дело № 476/2005г. на нотариус с
peг. № 069 на НК на основание – липса на съгласие на третия съсобственик на
имота, обект на ипотека – община Драгоман, за която се поддържа, че е
собственик на идеални части съответстващи на 20 кв.м. от имота, които са
придадени по регулация към него от общински имот; първи евентуален иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на сключения
между страните нотариален акт за учредяване на договорна ипотека акт № 72, том
3, peг. № 1513, дело № 476/2005г. на нотариус с peг. № 069 на НК на основание -
вписване на несъществуваща с такъв номер скица, което не съответства на
фактическата обстановка и втория евентуален иск с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 167, ал. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на
сключения между страните нотариален акт за учредяване на договорна ипотека акт
№ 2, том 3, peг. № 1513, дело № 476/2005г. на нотариус с peг. № 069 на НК на
основание - неустановена собственост на вписаните сгради в имота, обект на
ипотека, тъй като отразените параметри на застрояване не съответстват с
фактическото положение, като Б.Й.Г. и К.Й.Г. са осъдени да заплатят на „Ю.Б.”
АД на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 20 лв. и на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК сумата от 540,21 лв.
С
допълнително решение № 299135 от 11.12.2019 г. по гр. д. № 35242/2012 г. по
описа на СРС, І ГО, 30 с-в, постановено по реда на чл. 250 ГПК, съдът е оставил
без уважение молбата на ищците Б.Й.Г. и К.Й.Г. за произнасяне по искането за
прогласяване нищожността на договора за ипотечен кредит № 41 от 17.05.2005г.,
сключен между Б.Й.Г., К.Й.Г. и „ДЗИ БАНК“ АД, с правоприемник „Юробанк и Еф Джи
България“ АД.
Срещу
първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ищците Б.Й.Г. и К.Й.Г.,
с която се обжалва изцяло решението като неправилно и незаконосъобразно,
противоречащо на закона и немотивирано. В жалбата се навеждат доводи за неправилно
квалифициране на иска по ал. 2 на чл. 26 от ЗЗД, както и че незаконосъобразно
решението на съда е мотивирано с членове от закона, които нямат отношение към
предмета на делото /чл. 154 ГПК, чл. 482, ал. 1 ГПК, чл. 146 от ГПК и чл. 476 ГПК/. На следващо място се излага, че в последното съдебно заседание, проведено
на 08.07.2014 г., съдът е приел предявения от ищците допълнителен иск за
обявяване за недействителен на договор за ипотечен кредит № 41/17.06.2005 г.,
но в мотивите на съдебното решение дори не е споменато, че този иск съществува
и че такъв иск е приет за разглеждане по делото. В тази връзка се твърди, че искът
се основава на членове от ЗЗП, разпоредбите на Евродиректива 3913/14.04.1993 г.
за неравноправните клаузи в договорите, ЗКИ, ЗЗД, чл. 55, както и на чл. 30 от ЗЗД
за подписан погасителен план под заплаха със съд, съдия-изпълнител, продажба на
имота и др. Жалбоподателите поддържат, че след подписванета на погасителния
план, не са правили вноски за погасяване на кредита, като сочат, че причините
за това са, че одобреният кредит е 30 000 лв., а в погасителния план е
посочено 35 000, сумата за възстановяване от 56 000 лв. е нараснала на 99 000
лв., при погасени 26 000 лв., а месечната вноска от 356.00 лева е станала 713.00
лева, а в края на периода главницата от 30 000 лв. е нарастнала на 38 000
лв.
В
жалбата от жалбоподателите се навеждат доводи, че основният им иск е да бъде
признат за недействителен договора за ипотека, учреден с нотариален акт №
476/17.06.2005 г., който обаче, не е бил приет от съда за основен, а за евентуален
първи и втори иск са приети елементите на основния иск.
Излага
се, че в решението на съда е прието, че община Драгоман не е собственик на 20
кв. м. от техния имот, като жалбоподателите поддържат, че тези 20 кв.м. са били
придадени не от друг имот, а от улицата, която е собственост на община Драгоман
– обстоятелство, което се доказва от двете приложени по делото скици. В тази
връзка се твърди, че новото заснемане отразява точно това придаване на 20 кв.м.
от улицата – собственост на общината. Сочат, че при опит да продадат имота,
нотариуси са отказали да изповядат сделката, докато не е изкупят тези 20 кв.м.
от общината, а от данъчната оценка на имота е видно, че плащат данък върху 640
кв. м., а не върху 660 кв. м.
На
следващо място се излага, че невписването на номера на скицата, използвана при
сделката е закононарушение, а наред с това, че вписаната скица не отразява
актуалното състояние на имота в момента на сделката. В тази връзка се поддържа,
че двете скици са различни по размер, форма и граници на имота, което е още една
причина за недействителност на ипотеката.
Жалбоподателите
навеждат доводи, че според приетото в решението по втория евентуален иск –
неустановената собственост на сградите не е от съществено значение за
техническите параметри на същите. В тази връзка се навеждат възражения как без
документи за собственост - невписани актове за собственост ще се оформи
текстовата част на съдържанието на договора, доказваща кой имот и от кого се ипотекира,
което считат, че е основна причина за недействителност на договора за ипотека.
Твърди се, че съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделна част не
влече нищожност на договора, когато може да се предполага, че сделката би била
сключена и без недействителните й части, като в тази връзка се поддържа, че в
случая, без документите за собственост и скица, не може да има сделка, което
влече нищожност на частите за документите за собственост и скицата, респективно
на договора.
Поради изложеното, жалбоподателите молят съда да
отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените
искове. Претендират се и направените по делото разноски за двете съдебни
инстанции.
Постъпила е и въззивна жалба
от Б.Й.Г., ЕГН ********** /като видно от представен препис извлечение от акт за
смърт ищецът К.Й.Г. е починал на 12.04.2019 г./ срещу постановеното
допълнително съдебно решение № 299135 от 11.12.2019 г. по гр. д. № 35242/2012
г. по описа на СРС, І ГО, 30 с-в по реда на чл. 250 ГПК, с която същото се
обжалва като незаконосъобразно, неправилно, необосновано и немотивирано. В
жалбата се навеждат доводи, че в допълнителното решение не са взети предвид от
съда неправомерните и незаконосъобразни действия на Банката, което обуславя вторият,
предявен иск по делото за обявяване за недействителен на договор за ипотечен
кредит № 41/17.06.2005г. В тази връзка се сочи, че в първоинстанционното
производство, такъв иск е бил приет за разглеждане от съда на 23.06.2014 г. и докладван
в съдебно заседание на 08.07.2014 г., но впоследствие е прието, че е
недопустимо да се представят допълнителни доказателства и да се предявяват нови
кумулативни искове, поради което съдът не се е произнесъл по отношение на
втория иск, поради недопустимостта му. Жалбоподателят поддържа, че
първоинстанционния съд не е взел предвид доказателствата, доказващи
основателността на втория иск, като същите са оставени без разглеждане и без
произнасяне при липса на аргументи и мотиви за това.
Поради
изложеното се иска от настоящата съдебна инстанция да отмени допълнителното
решение като необосновано, немотивирано и противоречащо на закона и да бъде
постановено друго, с което да бъдат уважени първия и втория предявен иск.
Въззиваемата страна „Ю.Б.“ АД е депозирала писмен отговор
на въззивната жалба в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който
оспорва същата като неоснователна, поради което моли да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно
и правилно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК за въззивната инстанция.
От
въззиваемата страна „Ю.Б.“ АД е депозиран и писмен
отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК и по въззивната жалба срещу постановеното
допълнително съдебно решение, с което е оставена без уважение молбата на ищците
за допълване по реда на чл. 250 ГПК на първоинстанционното
решение, в който се изразява становище за неоснователност на същата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните
по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба, с която са предявени искове от Б.Й.Г., ЕГН - **********
и К.Й.Г., ЕГН - ********** против „Ю.Б.” АД, ЕИК – *******, както следва:
главен иск за прогласяване нищожност на
сключения между страните нотариален акт за учредяване на договорна ипотека акт
№ 72, том 3, peг. № 1513, дело № 476/2005г. на нотариус с peг. № 069 на НК на
основание – липса на съгласие на третия съсобственик на имота, обект на ипотека
– община Драгоман, за която се поддържа, че е собственик на идеални части
съответстващи на 20 кв.м. от имота, които са придадени по регулация към него от
общински имот; първи евентуален иск за
прогласяване на нищожност на сключения между страните нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека акт № 72, том 3, peг. № 1513, дело № 476/2005г.
на нотариус с peг. № 069 на НК на основание - вписване на несъществуваща с
такъв номер скица, което не съответства на фактическата обстановка и втори
евентуален иск за прогласяване на нищожност на сключения между страните
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека акт № 2, том 3, peг. № 1513,
дело № 476/2005 г. на нотариус с peг. № 069 на НК на основание - неустановена
собственост на вписаните сгради в имота, обект на ипотека, тъй като отразените
параметри на застрояване не съответстват с фактическото положение.
В исковата
молба ищците Б.Й.Г. и К.Й.Г. твърдят, че са сключили ипотечен договор за кредит
№ 41/17.05.2005 г. с „ДЗИ БАНК“ АД, /чийто правоприемник е ответника „Ю.Б.“ АД/
за сумата от 30 000 лв. На 17.06.2005 г. е била учредена договорна ипотека
в полза на ответника върху следния недвижим имот: поземлен парцел УПИ XXIII -
1327 в кв. 96 по плана на гр. Драгоман с площ от 640 кв.м., заедно с
построената в него двуетажна жилищна сграда. Излага се, че процесният имот е съсобствен
между двамата ищци при квоти по 1/2 идеална част. Ищците поддържат, че в
нотариалния акт за учредяване на договорната ипотека са вписани
удостоверяващите правото на собственост документи – нот. акт № 113/1988 г. и
нот. акт № 140/1992 г., както и несъответстваща на фактическата обстановка
скица № 236/1992 г., презаверена. Твърдят, че използваната при сделката скица е
№ 237/2004 г., изработена след новия регулационен план и заверена от община Драгоман
през 2005 г. Посочват, че е извършена
нова регулация и към дворното място са придадени 20 кв.м., на което основание и
община Драгоман е станала съсобственик на имота. В тази връзка се поддържа, че
ипотеката е неправилно учредена, тъй като не може да се учреди валидна
договорна ипотека без съгласието на собственика на имота – община Драгоман; с
несъответстваща на фактическата обстановка скица; с неустановена собственост на
двуетажната жилищна сграда с часичен сутерен и сградата – гараж и ателие, включени
в ипотечния договор по техническите им параметри. Поради изложеното, ищците молят
съда да постанови решение, с което 1./ да бъде признат за нищожен описания
договор за ипотека поради липса на съгласие за нейното учредяване от страна на съсобственика
на имота - община Драгоман; 2./ поради вписване на несъществуваща фактическа
обстановка и 3./ поради неустановена собственост на двуетажната жилищна сграда,
тъй като отразените параметри на застрояване в договора не съответстват на
фактическото положение.
Ответната страна „Ю.Б.“ АД е оспорила предявените
искове като недоказани и неоснователни.
Съгласно
твърденията в исковата молба и формулирания петитум, както и направените
уточнения от ищците в о.с.з. на 25.03.2014 г., съдът е изготвил доклад по чл.
146, ал. 1 от ГПК, в който е приел, че е сезиран с обективно евентуално
съединени искове, както следва: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2,
пр. 2 от ЗЗД, първи евентуален иск по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД и втори
евентуален иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 167, ал. 3 от ЗЗД.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По
отношение на въззивната жалба срещу първоинстационното решение:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни и е процесуално
допустима.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваните му части, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършена служебна проверка от въззивния съд при условията на чл. 269 от ГПК, намира,
че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно,
като фактическите и правни констатации на въззивния съд съвпадат с направените
от районния съд в атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 272
от ГПК, препраща към мотивите, изложени от СРС. Във връзка с изложените във
въззивната жалба доводи, следва да се добави следното:
Фактическите
отношения между страните са напълно изяснени и подробно описани от
първоинстанционния съд, като същите не са предмет на оспорване във въззивното
производство. Жалбата изцяло е против правните изводи на съда с оглед
отхвърляне на предявените от ищците – собственици на недвижимия имот искове за
обявяване нищожността на учредената договорна ипотека в полза на ответната
банка.
Въззивната
инстанция намира, че предвид твърденията на ищците в исковата молба и
формулирания петитум, както и направените уточнения от тях в о.с.з. на
25.03.2014 г., в правилно приложение на материалния закон, първоинстанционният
съд е квалифицирал претенциите, както следва: главен иск с правно основание чл.
26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, първи евентуален иск по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД и
втори евентуален иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 167, ал. 3 от ЗЗД.
С
оглед на дадената от ищците формулировка, както в исковата молба, така и в
последващото уточнение в о.с.з. на 25.03.2014, правилно първоинстанционният съд
е приел, че са налице твърдения за недействителност на ипотеката на основание
по чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД – поради липса на съгласие от страна на другия
собственик на имота.
Въззивният
съд намира за неоснователни доводите на жалбоподателите за неправилно
квалифициране на иска по ал. 2 на чл. 26 от ЗЗД, както и че основният им иск е
да се признае за недействителен договора за ипотека, учреден с нотариален акт №
476/17.06.2005 г., който обаче, не е бил приет от съда за основен, а за евентуален
първи и втори иск са приети елементите на основния иск. Това е така, тъй като именно
като твърдение за нищожност на ипотеката поради липса на съгласие, изразяващо
се в липса на съгласие от страна на другия собственик на имота – община
Драгоман е поискано прогласяване нищожността на самата ипотека и именно такъв
иск е бил приет като главен иск от съда и разгледан по делото. Правилна е и правната
квалификация на иска по чл. 26, ал. 2 , пр. 2 от ЗЗД, който е с формулиран
петитум „обявяване нищожността на договорната ипотека поради липса на съгласие",
поради което въззивната инстанция не приема за правилни възраженията във
въззивната жалба за неправилно квалфициране на исковете от първоинстанционния
съд по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
Правилна
е и правната квалификация на предявените в условията на евентуалност искове,
както следва – първи евентуален иск по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД - за прогласяване
нищожност на договора за ипотека поради липса на предписана от закона форма
поради вписване на несъответстваща на фактическата обстановка скица, както и
втори евентуален иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 167, ал. 3 от ЗЗД
– за прогласяване нищожност на договора за ипотека поради неустановена
собственост на двуетажната жилищна сграда, тъй като отразените параметри на
застрояване в договора не съответстват на фактическото положение. Следователно,
от обстоятелствената част на исковата молба, формулирания петитум на исковата
молба, както и последващото уточнение, съдът е извел претенциите на ищците,
формулирал ги е е правилно и съответно ги е разгледал с приложимите към тях
материално-правни норми, като следва да се вземе предвид също така, че
изготвеният от съда доклад по чл. 146 ГПК е бил приет без възражения от
страните по делото.
Наред
с изложеното, следва да се посочи, че определянето на това какъв иск е
предявен, е въпрос на конкретна преценка по съществото на спора. Съдебната
практика в тази насока е категорична – когато дадената от първоинстанционния
съд правна квалификация на иска е неправилна и вследствие на това на страните
са давани неточни указания относно подлежащите на доказване факти, без да е
нарушен принципа на диспозитивното начало на гражданския процес, въззивният съд
следва да обезпечи правилното приложение на материалния закон, като даде
указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране
на съответните доказателства. В тази връзка, въззивният съд намира, че в
производството пред първоинстанционния съд не са допуснати такива
съдопроизводствени нарушения - съобразявайки относимостта на всички
обстоятелствени твърдения и доказателствени искания, съдът е постановявал
определения по тях своевременно, като е изяснил пълно отношенията между
страните. В постановения съдебен акт е описана фактическата обстановка и
установяването й чрез събраните доказателства, въз основа на пълното им и обосновано
обсъждане, като съдът правилно е
приложил материалния закон и е постановил валидно и допустимо решение.
Неоснователни
са и твърденията, че съдът неадекватно е цитирал и прилагал разпоредбите на материалния
и процесуалния закон, като настоящият състав намира, че
основаването на приетите от съда
фактически положения на цитираните в решението правни норми от приложимите
разпоредби на ЗЗД и ГПК /Обн. ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008
г./ е напълно законосъобразно и правилно.
По
правилността на обжалваното решение:
По
предявения главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД
Едно
от основанията за нищожност, регламентирано в разпоредбата на чл. 26, ал. 2,
пр. 2 от ЗЗД е сключване на сделка при липса на волеизявление или съгласие.
Съдебната
практика категорично приема, че ипотеката, учредена от несобственик е нищожна –
решение № 553/20.12.2011 г. по гр.д. № 1166/2011 г. на IV г.о. на ВКС.
В
тази връзка твърденията на ищците в първоинстанционното производство са за недействителност
на учредената договорна ипотека поради липса на съгласие на третия съсобственик
на имота – община Драгоман, за която се поддържа, че е собственик на идеални
части, съответстващи на 20 кв.м. от имота, които са придадени по регулация към
него от общински имот. Във въззивната жалба се оспорва крайният правен извод на
съда по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, че Община
Драгоман не е съсобственик на ипотекирания от жалбоподателите недвижим имот,
тъй като не се установява придаване на 20 кв.м. от граничещата с имота улица.
Въззивният
съд намира, че оплакванията за неправилност на обжалваното решение, в тази част
са неоснователни.
За
да бъде уважен искът по чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, следва да бъде
установена липсата на съгласие на страните или поне едната от тях да не е
направила валидно волеизявление за сключване на нотариалният акт за
покупко-продажба на процесния недвижим имот към момента на нотариалното
извършване на сделката. В тази връзка и предвид твърденията на ищците, че
община Драгоман е собственик на идеални части, съответстващи на 20 кв.м. от
имота, придадени по регулация към имота, правилно е била разпределената от
първоинстанционния съд доказателствена тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, че
в тежест на ищците по делото е да докажат, че придадените към техния имот 20
кв.м. са собственост на община Драгоман, както и от кой имот се извършва
предаване към описания в исковата молба имот на 20 кв.м.
Въззивната
инстанция намира, че по делото, от ищците не са ангажирани доказателства, които
да установяват твърдения от тях факт, а именно, че към имота, предмет на
договора за ипотека са придадени по регулация 20 кв.м. от имот, който е собственост
на община Драгоман, както и че сметките по регулация не са уредени, което е довело
до възникване на съсобственост върху този имот, като съсобственика община
Драгоман притежава идеални части, съответстващи на 20 кв.м. от имота.
Нещо
повече, въззивният съд намира, че при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал – приетото Удостоверение
изх. № АБ-83 от 25.04.2014г. на Кмета на Община Драгоман, Скица № 27 от
24.01.1977г., заверена за вярност с оригинала на 25.04.2014г.; Скица № 27 от 24.01.1977г.,
заверена на 25.04.2014г.; Декларация от 16.01.1978г., във връзка с уреждане
сметките по регулация, заверена на 25.04.2014г.; Скица № 412/25.11.1998г. на
парцел XXIII-1237 в кв. 96 по плана на Драгоман, заверена на 25.04.2014г., по делото
се установява безспорно, че върху недвижимия имот, представляващ УПИ XXIII-1237
от кв. 96 по плана на гр. Драгоман, ипотекиран от жалбоподателите в полза на ответната
банка, а именно: УПИ XXIII-1237 от кв. 96 по плана на гр. Драгоман - разширени,
няма съсобственост с Община Драгоман и към него няма придаване на площи от друг
съседен имот.
За
пълнота следва да се посочи също така, че от представеното Удостоверение изх. №
АБ-83 от 25.04.2014г. на Кмета на Община Драгоман се установява, че в
действителност такова придаване по регулация към имота не съществува, тъй като
разликата от 20 кв.м. се дължи на новото заснемане за сега действащият
регулационен план, одобрен със Заповед № РД-15-236/15.10.1992 г. Видно от
отбелязаното в същото няма неуредени сметки със собствениците на УПИ XXII – 1236 и други
съседни имоти.
В
тази връзка, въззивният съд намира, че са правилни изводите на
първоинстанционния съд, че по делото не е установен твърдения от ищците факт, а
именно придаване по регулация на 20 кв.м. към имота от общински имот и
следователно не е установено, че има трети собственик на имота, в случай община
Драгоман, който да не е взел участие при сключването на договора за учредяване
на договорна ипотека върху процесния имот в полза на ответната банка, респ. да
не е дал съгласието си за учредаване на ипотеката.
С
оглед на изложеното, въззивният съд намира, че предявеният главен иск по чл.
26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за ипотека поради
липса на съгласие за нейното учредяване от съсобственика на имота – община
Драгоман се явява неоснователен, поради което първоинстанционното решение, с
което е бил отхвърлен иска като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено в тази част.
По
първия евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД:
Твърденията
на ищците в първоинстанционното производство са за недействителност на
учредената договорна ипотека поради това, че не е спазена предписаната от
закона форма, тъй като няма издадена скица с даденото в нот. акт описание,
респ. поради вписване на несъответстваща на фактическата обстановка скица.
Във
въззивната жалба се оспорва правилността на първоинстанционното решение и
досежно направения от съда правен извод как се отразява на валидността на
ипотеката липсата на реквизити и по конкретно на номер и дата на издаване на
скицата, послужила на нотариуса при съставянето на нотариалния акт за
учредяване на договорна ипотека. В тази връзка, на първо място следва да се
посочи от въззивния съд, че в закона не са установени задължителни минимални
реквизити, с които да бъдат описани документите, които се представят пред
нотариуса при изготвянето на нотариалния акт. Ипотеката е вид обезпечение на
вземане, което обременява определен недвижим имот на длъжника и дава право на
кредитора да се удовлетвори от цената му по предпочитание независимо от това
кой е негов собственик. Именно с оглед така очертаните последици, законодателят
е предвидил специални разпоредби относно формата и съдържанието на договора за
ипотека. Съгласно чл. 167, ал. 1 ЗЗД, договорът за ипотека се сключва с
нотариален акт и трябва да съдържа предвидените в чл. 167, ал. 2 ЗЗД
задължителни елементи, чрез които се индивидуализират страните по
обезпечителната сделка и обезпеченото вземане, предметът на обезпечението и
главното вземане. Съгласно чл. 170 ЗЗД, учредяването на ипотека е
недействително, ако било в ипотечния договор, било в молбата за учредяване на
законна ипотека или в акта, въз основа на който се подава тя, съществува
неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за
тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за
която се учредява ипотеката.
Съгласно
разпоредбата на чл. 476 от ГПК /отм./ – сега чл. 580 от ГПК сред реквизитите, които
нотариалният акт трябва да съдържа са: 1. година, месец, деня, а когато е
необходимо – и часа и мястото на издаването му; 2. името на нотариуса; 3. пълното име, ЕГН на лицата,
които участват в производството, както и номера, датата, мястото и органа на
издаване на документа им за самоличност; 4. съдържанието на акта; 5. кратко обозначение на документите,
удостоверяващи наличността на изискванията по чл. 482, ал. 1 от ГПК /отм./ -
сега чл. 586, ал. 1 от ГПК и 6. подпис и изписано пълно име на страните или на
представителите им и на нотариуса. Следователно в сред задължителните
реквизити, които трябва да съдържа нотариалния акт не е налице изискване за
посочване на скица на имота, а на следващо място, съгласно изискването на закона, описанието на документите,
удостоверяващи правото на собственост и на другите изисквания следва да бъде
кратко, като не са налице нормативни изисквания какви са задължителните
реквизити, които тези документи трябва
да съдържат.
Видно
от съдържанието на нот. акт за учредяване на договорната ипотека, при неговото
сключване е представена скица на имота № РД-15-236/15.10.1992 г., презаверена,
издадена от Община Драгоман /представена на л. 13 по делото/. По делото и от
двете страни е представен заверен препис от Скица с изх. № 237/20.08.2004 г. на
Община Драгоман, презаверена за актуалност на 02.06.2005 г., като твърдението
на ищците е, че именно с тази скица е извършено учредяването на договорната
ипотека, обективирано в нот. акт. От съдържанието на нотариалния акт за
учредяване на договорна ипотека е видно, че същата е била описана от нотариуса
с номера на заповедта за последното изменение на градоустройствения план на гр.
Драгоман (№
РД-15-236/15.10.1992 г.), вместо с изходящ номер и дата на
издаване. Следва да се посочи, обаче, че независимо от непосочването на номер
на скицата, от изложеното по-горе следва извод, че пред нотариуса е била
представена скица, в която е отразено последното изменение на
градоустройствения план, а именно това, което е утвърдено със Заповед №
РД-15-236/15.10.1992 г. Нещо повече, от представеното Удостоверение изх. №
АБ-83 от 25.04.2014 г. на Кмета на Община Драгома, което като официален
документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила се
установява, че и сега действащият регулационен план на гр. Драгоман е този,
който е одобрен със Заповед № РД-15-236/15.10.1992 г.
На
следващо място следва да се посочи също така, че от представените документи по
делото се установява, че описанието на имота в договора за учредяване на
ипотека съответства изцяло на неговото актуално състояние към датата на изповядване
на акта. Видно от съдържанието на нот. акт, ищците са учредили в полза на
банката ипотека върху „свой собствен недвижим имот, находящ се в гр. Драгоман,
област Софийска, с пространство от 640 кв.м., а по графични данни 660 кв.м.,
съставляващ по регулационния план УПИ XXIII – 1237 от кв. 96, при съседи по нотариален
акт - улица, С. П. С., А. П. С. и Г. П. С., а по скица: улица, УПИ XXII – 1236, УПИ
V- 1238, УПИ IV – 1238, УПИ XXIV – 1237.
Поради
изложеното се налага извод, че представената скица пред нотариуса, макар и
непосочена изрично в нотариалния акт с изх. номер и дата на издаване и на
презаверяване за актуалност е била скицата, отрязаваща вярно фактическото
положение на имота, съгласно действащия при учредяването на ипотеката
устройствен план на гр. Драгоман от 1992 г. Това е така, тъй като видно от
описанието на имота, същият е бил описан съобразно изменението на
градоустройствения план, утвърден със Заповед РД-15-236 от 15.10.1992 г. на
Кмета на община Драгоман. Следователно въззивният съд намира, че независимо от
това, че в скицата не е посочен изх. номер и датата на издаването й, а само
номера на заповедта, с която се утвърждава новия регулационен план, издателя на
скицата и факта, че същата е презаверена, то посоченият пропуск не може да
доведе до нищожност на сключената сделка. Това е така, тъй като от описанието
на представените документи за изповядване на сделката е видно, че нотариусът е
проверил актуалното състояние на имота, чрез представената скица, и съответно е
отразил това при изготвяне на акта, а най-важното е, че имотът - предмет на
ипотечната разпоредителна сделка е напълно индивидуализиран в нотариалния акт и
е описан пълно и точно съобразно актуална скица и други официални документи, от
което следва извода, че неточността в описанието на един от представените
документи по сделката не е довел до неточности в имота, предмет на същата.
Във
връзка с изложените правни изводи, въззивният съд намира, че правилно е прието
от първоинстанционния съд, че непосочването на изходящия номер и датата на издаване
на скицата не се отразява на действителността на учредената ипотека, съгласно
изискванията на чл. 167-170 от ЗЗД, нито на валиддността на нотариалното
удостоверяване по чл. 472 ГПК /отм./, респ. сега чл. 576 ГПК и чл. 582, ал. 3
от ГПК /отм./, респ. сега чл. 586, ал. 3 от ГПК.
С
оглед на това, настоящата съдебна инстанция намира, че предявеният първи
евентуален иск по чл. 26, ал. 2, пр. 3
от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за ипотека поради вписване на
несъществуваща с такъв номер скица, което не съответства на фактическата
обстановка е неоснователен, поради което първоинстанционното решение, в частта,
с която е бил отхвърлен този иск следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По
предявения втори евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, във
вр. чл. 167, ал. 3 от ЗЗД
Във
въззивната жалба е изложено оплакване за правилността на първоинстанционното
съдебно решение и досежно изводът на съда, че собствеността върху построените в
процесния имот сгради е установена, както и че описанието на сградите е пълно и
точно съобразно представените пред нотариуса и по делото официални документи
/акт за узаконяване, обяснителна записка/. В тази връзка твърденията на ищците са,
че описаните в договора за ипотека двуетажна жилищна сграда с частичен сутерен
и сградата - гараж и ателие са с неустановена собственост, тъй като отразеното
не съответства на фактическото положение.
На
първо място, в първоинстанционното производство е прието за безспорно
обстоятелството, че ищците са съсобственици на ипотекирания имот при равни
права. От представените по делото нотариални актове за собственост върху земята
и книжа по узаконяване на сградата, а именно: Акт за узаконяване № 4 от
13.05.2004 г. – за жилищна сграда на два етажа и частичен сутерен и Акт за
узаконяване № 5 от 13.05.2004 г. – за гараж и ателие и обяснителна записка се
установява, че съсобствениците на имота са построили в него сграда, върху която
същите имат равни квоти на съсобственост. Видно от представената обяснителна
записка от 10.12.1998 г., /находяща се на л. 109 от делото/, същата носи печат
от община Драгоман за издаден за сградата Акт за узаконяване № 4 от 13.05.2004
г. на Гл. архитект на Община Драгоман, като
в нея е посочена такса за узаконяване и квитанция № 0844747/2004 г., с която
същата е внесена. Видно от акта за узаконяване на жилищната сграда, в него е
посочено, че собственикът е заплатил такса за одобряване на проекта и
узаконяване, съгласно квитанция № 0844747/2004 г.. Описанието, което е дадено
на жилищната сграда в обяснителната записка относно неговата застроена площ и
РЗП е идентично с това, което е отразено и в нот. акт за учредяване на
договорната ипотека и в този смисъл се установява пълно тъждество на имота по
см. на чл. 167 вр. чл. 170 от ЗЗД.
По
отношение на гаража и ателието за мебели, също е представена обяснителна
записка от 10.12.1998 г. /л. 69/. Видно от описанието на посочените обекти,
дадено в обяснителната записка, досежно застроена площ и РЗП, същото съвпада
изцяло с това, което е вписано за тези обекти в нот. акт за учредуване на
договорната ипотека. Следователно поради наличие на идентичност между
описанието на сградата в договора зуа учредяване на ипотеката с представените
по делото строителни книжа за същия обект – обяснителна записка от 10.12.1998
г., върху която е поставен печат за издаден за сградата Акт за узаконяване № 5
от 13.05.2004 г. на гл. Архитект на община Драгоман следва извод за наличие на
пълно тъждество на имота.
Видно от съдържанието на оспорвания нотариален акт, ипотекираните сгради са индивидуализирани със своето местонахождение, застроена площ, РЗП, вид и предназначение, етажност, вътрешно разпределение на жилищната сграда. Описаните параметри на сградите съответстват изцяло на данните в обяснителните записки и в актовете за узаконяване, с които построените в имота на жалбоподателите сгради са признати по надлежния ред като законен търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ (по реда на чл. 184, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ).
Във
връзка с изложените правни изводи, настоящата инстанция намира, че от събраните
по делото доказателства безспорно се установява, че към датата на учредяване на
договорната ипотека – 17.06.2005 г. двете сгради, построени в съсобствения на
ищците недижим имот, находящ се в гр. Драгоман, съставляващ УПИ XXIII – 1237 от кв. 96
са били тяхна собственост. Съдът приема за доказано по делото и
обстоятелството, че към датата на учредяване на процесната договорна ипотека,
сградите в имота са могли да бъдат годен обект на разпоредителната ипотечна
сделка, както и обстоятелството, че от нотариалния акт за учредяване на
договорна ипотека се установява пълно тъждество на ипотекираните имоти с
издадените за тях книжа по узаконяване, легитимиращи ипотекарните длъжници като
техни собственици.
С
оглед на това, въззивният съд намира, че предявеният втори евентуален иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. чл.
167, ал. 3 от ЗЗД е неоснователен, поради което първоинстанционното решение, в
частта, с която е бил отхвърлен този иск следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По
въззивната жалба срещу допълнителното решение по чл. 250 ГПК:
Жалбата
срещу допълнителното съдебно е подадена в законоустановения срок по чл. 250,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.
При
извършена служебна проверка, въззивният съд намира,
че обжалваното допълнително съдебно решение е валидно и допустимо.
Настоящият
съдебен състав намира, че постановеното допълнителното решение е и правилно,
като фактическите и правни констатации на въззивния съд съвпадат с направените
от районния съд в атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл. 272
от ГПК, препраща към мотивите, изложени от СРС.
Оплакванията
във въззивната жалба са, че неправилно с допълнителното решение е била оставена
без уважение молбата на ищците за допълване на първоинстанционното решение от
26.10.2016 г. по гр.д. № 35242/2012 г. с произнасяне по предявения от тях иск
за прогласяване нищожносттта на договора за ипотечен кредит № 41 от 17.05.2005 г., сключен между тях и
„ДЗИ БАНК“ АД. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да
се добави следното:
Съгласно
твърденията в исковата молба и формулирания петитум, както и направените
уточнения в о.с.з. на 25.03.2014 г., съдът е изготвил доклад по чл. 146, ал. 1
от ГПК, в който е приел, че е сезиран с обективно евентуално съединени искове,
както следва: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, първи
евентуален иск по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД и втори евентуален иск по чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 167, ал. 3 от ЗЗД. Докладът по чл. 146 ГПК е
приет без възражения от страните.
Искането
за прогласяване нищожността на договора за ипотечен кредит № 41 от 17.05.2005 г. поради наличие на
неравноправни клаузи по см. на ЗЗП, поради което и нищожни клаузи в него е
направено от ищците Б.Й.Г. и К.Й.Г. с подадена допълнителна уточняваща молба от
23.06.2014 г. и депозирано към нея становище. В о.с.з на 08.07.2014 г., съдът е
докладвал молбата на ищците от 23.06.2014 г., препис от която е връчен на
ответната страна и като е взел предвид, че страните нямат искания за събиране
на други доказателства, съдът е счел, че делото е изяснено от фактическа
страна, приключено е съдебното дирене, след което е даден ход на устните
състезания и делото е обявено за решаване.
Във
връзка с така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че на
първо място изложеното във въззивната жалба, че такъв иск е бил приет за
разглеждане от съда в о.с.з. на 08.07.2014 г., но въпреки това, липсва
произнасяне по него в мотивите и диспозитива на съдебното решение не
кореспондира с действителната фактическа
обстановка. Това е така, тъй като както вече бе изложеното, съдът е докладвал
постъпилата допълнителна молба на ищците със становище по въпроси на делото, но
не се е произнесъл в съдебно заседание с отделен акт относно приемането за
разглеждане на нов иск по делото.
На
следващо място следва да се посочи, че по своето естество това искане не
представлява изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК. Искът за прогласяване
нищожността на договора за ипотечен
кредит № 41 от 17.05.2005 г. се явява като предявен кумулативно с
останалите предявени с исковата молба искове, всичките от които имат за предмет
договорът за ипотека, учреден с
нотариален акт № 72, том III, регистр. № 2513, дело № 476 от 17.06.2005 г.
Принципните
правни положения са, че когато се сочат няколко основания за нищожност на една правна сделка, същите следва да
бъдат изследвани самостоятелно и по-отделно, като дори само едното да е налице,
това е напълно достатъчно сделката да бъде прогласена за нищожна. Съдебната практика приема, че е
допустимо кумулативно обективно съединяване на исковете за обявяване на
нищожност на няколко различни правни основания, ако прогласената от съда
нищожност на сделката ще има различни правни последици за страните с оглед на
всяко едно въведено основание. Когато исковете за нищожност на една и съща сделка са предявени в общ процес
и при равнопоставеност на заявените основния за нищожност, решението ще се
постанови по правилата за кумулативно обективно съединяване на искове с
произнасяне с отделен диспозитив по всеки един от предявените исковете /решение
№97 от 08.02.2013г. на ВКС по т.д.№196/2011г., І т.о.; решение №52 от 23.02.2016г.
на ВКС по гр.д.03292/20.г., ІІІ г.о.; решение №527 от 21.06.2010г. на ВКС по
гр.д.№1363/2009г., ІV г.о. и други/.
В
настоящия случай, предмет на съдебното производство по гр.д. № 35242/2012 г. по
описа на СРС са искове за прогласяване нищожността на договора за учредяване на ипотека на няколко различни основания. С
предявения паралелно от ищците нов иск за обявяване нищожността на договора за
ипотечен кредит - на първо място се претендира нищожност на различна правна
сделка /в случая договора за кредит/
и на на различни основания от
наведените основания за нищожност на договора за ипотека.
В
тази връзка, както вече бе изложено, предмет на първоинстанционното
производство са три обективно съединени иска за прогласяване нищожността на
договора за ипотека върху недвижим имот на следните основания: главен иск – поради
липса на съгласие за учредяването на ипотеката от страна на съсобственик на
имота - Община Драгоман, първи евентуален иск - поради вписване на
несъответстваща на фактическата обстановка скица и втори евентуален иск -
поради неустановена собственост на двуетажната жилищна сграда, тъй като
отразените параметри на застрояване в договора не съответстват на фактическото
положение.
Именно
въз основа на така формулирания петитум на исковата молба, както и на
последващи уточняващи молби от ищците, съдът е изготвил и приел доклада си по
чл. 146 ГПК, като в нито една от тези предшестваши доклада по делото молби не са
посочени конкретни основания за нищожност на договора за кредит, нито искане за
прогласяването му, въз основа на които съдът да докладва и да разглежда подобен
иск като част от предмета на делото. Наред с това следва да се посочи, че
изготвения и приет в о.с.з. на 25.03.2014г. доклад по делото по чл. 146 ГПК не
е оспорен от страните.
В
тази връзка, въззивният съд намира, че правилно е било прието от
първоинстанционния съд, че искът за прогласяване нищожността на договора за
ипотечен кредит № 41 от 17.05.2005г. спрямо предявените с исковата молба искове
с предмет договорът за ипотека се явява предявен кумулативно и то не с подаване
на исковата молба, а между второто и третото съдебно заседание, поради което
същият не е бил предявен по предвидения от закона ред, поради което е било недопустимо
приемането му за разглеждане.
Поради
изложеното, настоящата инстанция счита, че липсата на мотиви и диспозитив в
постановеното първоинстанционно решение по делото по отношение на предявения
иск от ищците за нищожност на сключения от тях договор за кредит, който е преклудиран
към момента на предявяването му не съставлява порок на това решение. В този
смисъл, въззивният съд намира, че в случая не е налице пропуск за произнасяне
по надлежно предявен иск от страна на съда, който да създава предпоставка за
допълване на решението по реда на чл. 250 от ГПК, поради което постановеното
допълнително решение по чл. 250 от ГПК следва да бъде потвърдено.
Поради
съвпадане на крайните изводи на настоящата въззивна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, съдът намира, че обжалваните съдебни актове – решение от
26.10.2016 г. и допълнително решение № 299135 от 11.12.2019 г., постановени по
гр.д. № 35242/2012 г. по описа на СРС, I ГО, 30 с-в като правилни и
законосъобразни следва да бъдат потвърдени изцяло, а подадените срещу тях
въззивни жалби следва да се оставят без уважение като неоснователни.
По
разноските:
При
този изход, разноски за въззивното производство се следват на въззиваемата
страна, която е заявила претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В тази връзка и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. ал. 3
ГПК, съдът намира, че съобразно извършените процесуални действия пред
въззивната инстанция, в полза на въззиваемата страна „Ю.Б.“
АД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
определено съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
във вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 26.10.2016 г.,
постановено по гр. д. № 35242/2012г. по описа на Софийски районен съд, І ГО, 30
състав.
ПОТВЪРЖДАВА Допълнително решение №
299135/11.12.2019 г., постановено по гр. д. № 35242/2012г. по описа на Софийски
районен съд, І ГО, 30 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.