Номер 9723.10.2020 г.Град ЛЕВСКИ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Левски
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева -
Георгиева
Секретар:Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева - Георгиева
Административно наказателно дело № 20204410200258 по описа за 2020
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. М. С. от гр.Левски, чрез адв.Р.Рачева - ПлАК против
Наказателно постановление №20-0293-000660/17.08.2020г. на Началник РУ - Левски при ОД
на МВР-Плевен, с което на жалбоподателя са наложени следните административни
наказания:
- на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 1 месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП;
- на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП;
- на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. за нарушение на
чл.23, ал.1 ЗДвП.
Наведен е довод, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че в хода на административно-наказателното производство били допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че описаното
нарушение не било извършено от жалбоподателя. Иска се наказателното постановление да
бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и дава обяснения относно
вмененото му нарушение. Твърди, че не е виновен за случилото се.
Защитникът - адв.Р.Рачева - ПлАК поддържа жалбата. Излага съображения в подкрепа
на наведения довод, че вменените на жалбоподателя нарушения не са доказани в хода на
производството. Твърди още, че в акта и НП липсва пълно описание на нарушенията, с
което било накърнено правото на защита на санкционираното лице. Навежда довод, че
нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДвП можело да бъде осъществено само при
1
наличието на пострадал от ПТП, като в описанието на АУАН и НП не били изложени факти
за ПТП с пострадал. Липсата на съществен елемент от обективна страна представлявало
съществен порок на НП и водело до неговата незаконосъобразност. Навежда довод за
липсата на пълно описание и на нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ ЗДвП, като била
цитирана единствено законовата разпоредба, без описание на конкретни обстоятелства от
ПТП-то – участници, пострадало лице, нанесени наранявания. Иска се обжалваното
наказателно постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно. Претендира
адвокатско възнаграждение в минималния определен в Наредба №1/2004г. размер, на
основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Въззивникът по жалбата – РУ Левски към ОДМВР Плевен не се представлява в
съдебно заседание. Изразява писмено становище, че жалбата е неоснователна. Сочи, че НП
било правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия и съдържало всички необходими реквизити. Иска се жалбата да бъде оставена
без уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация да обжалва наказателното постановление, предвид на което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 13.07.2020г., следобед, жалбоподателят се намирал в стопанисван от него
автосервиз в гр.Левски. В сервиза се намирал и св.К.К.П. – работник в обекта, а св.М.С.Н. –
баща на жалбоподателя, бил седнал на стол пред автосервиза. По същото време пред
сервиза минал велосипедист, като между него и жалбоподателя възникнал словесен
конфликт. Провокиран от отправена спрямо баща му обидна реплика, жалбоподателят
последвал велосипедиста с лек автомобил **** с рег.№***, собственост на клиент на
автосервиза, който ремонтирал в момента. Управляваният от С.С. автомобил се изравнил с
велосипеда и докато двете превозни средства се движели успоредно водачите отново си
разменили реплики. В следващ момент велосипедистът загубил контрол над велосипеда и
превозното средство паднало на земята. Жалбоподателят обърнал управлявания от него
автомобил и се върнал в сервиза. На мястото на инцидента пристигнала линейка, която
откарала велосипедиста до болницата в града. Жалбоподателят също отишъл в бърза
помощ, за да види какво се е случило. До РУ – Левски бил подаден сигнал за настъпило
ПТП с пострадал. На свидетелите Л.Л. и А.П. – служители на РУ – Левски, било
разпоредено извършването на проверка, като същите посетили ЦСМП в гр.Левски, където
установили велосипедиста, който имал охлузвания и му била оказана помощ. Заедно с
жалбоподателя, който също се намирал в болницата, св.Л. посетил мястото на инцидента.
Двамата отишли да видят процесния велосипед в дома, където бил прибран, като св.Л.
установил, че задният калник и кормилото с предния калник били изкривени. Посетен бил и
2
стопанисвания от жалбоподателя автосервиз, където бил огледан автомобилът, по който
свидетелят Л. установил побитости по бронята. Жалбоподателят бил съпроводен до
полицейското управление, където свидетелят Л.Л. му съставил Акт за установяване на
административно нарушение №246718/13.07.2020г. за това, че на 13.07.2020г. в гр.Левски,
ул.“Шипка“, на кръстовище с ул.“Васил Друмев“, като водач на МПС лек автомобил ***,
собственост на Х.А.Х. извършва следното: 1. Не уведомява компетентните органи на МВР
при реализиране на ПТП; 2. Не остава на мястото на произшествието до пристигане на
компетентните органи на МВР; 3. Не осигурява достатъчно разстояние от движещия се пред
него участник номер 2, като го удря отзад, като прави ПТП с материални и нематериални
щети, с което виновно нарушил: 1. Чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ ЗДвП – участник в ПТП не
уведомява компетентната служба на МВР; 2. чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ ЗДвП – не остава на
мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР или следствието; 3. чл.23, ал.1
ЗДвП – водачът на пътно превозно средство не се движи на такова разстояние от движещото
се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко, ПТП. Свидетел при съставянето на акта станал св.А.П.. Актът бил
предявен на жалбоподателя С.С., който го подписал без възражения. В законоустановения
тридневен срок били депозирани писмени възражения от жалбоподателя.
Въз основа на съставения АУАН бил издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя били наложени: 1) на основание чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за
нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП; 2) на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП – глоба
в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за нарушение на
чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП; 3) на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер
на 200 лв. за нарушение на чл.23, ал.1 ЗДвП. В наказателното постановление била възприета
фактическа обстановка идентична с тази в АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени
средства - показанията на свидетелите Л. Н. Л. , А. П. П. , К.К.П., М.С.Н., дадените от
жалбоподателя обяснения; писмени доказателства: АУАН №246718/13.07.2020г.,
възражение срещу АУАН №246718/13.07.2020г., Наказателно постановление №20-0293-
000660/17.08.2020г. на Началник РУ - Левски при ОД на МВР-Плевен, Заповед рег.№8121з-
515/14.05.2018г. на МВР, справка за нарушител/водач.
Съдът даде вяра на депозираните по делото свидетелски показания, както и на
обясненията на жалбоподателя, като последователни и логични. Не са налице съществени
противоречия в събраните гласни доказателствени средства. Показанията на свидетелите
Кирил П. и М.С.Н. са еднопосочни и безпротиворечиви – вътрешно и помежду си, в
съответствие с дадените от жалбоподателя обяснения, депозирани са от лица- очевидци на
фактите, за които дават показания, както и не се опровергават от останалия събран по делото
доказателствен материал, предвид на което съдът ги кредитира като достоверни, въпреки
възможната заинтересованост на лицата от изхода на делото. Даде се вяра и на показанията
на свидетелите Л. и П., като изхождащи от лица, незаинтересовани от изхода на делото,
3
свидетелстващи за възприетото от тях по време на изпълнение на служебните им
задължения.
Даде се вяра и на писмените доказателства, като официални документи, издадени от
компетентни длъжностни лица, в кръга на тяхната дейност и неоспорени от страните.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в
предписаната от закона писмена форма от компетентни лица и в сроковете по чл.34 от
ЗАНН.
Съдът намира за основателни изложените от жалбоподателя доводи, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Налице е нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗАНН, съгласно която актът за
установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на свидетелите,
които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Съгласно ал.3 на
цитираната разпоредба при липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно
присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се
отбелязва в него. В процесния случай актът е подписан от св.А.П., като видно от
показанията му, същият е свидетел единствено при съставяне на акта. Същевременно по
делото се установява, че са налице свидетели, присъствали по време на инцидента, като
актът не е съставен в тяхно присъствие в нарушение разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗДвП.
Основателни са и наведените от жалбоподателя доводи, че липсва пълно описание на
фактическите обстоятелства относно вменените на жалбоподателя нарушения, с което е
накърнено правото на защита на санкционираното лице. Не е налице пълно описание на
фактическите обстоятелства относно настъпилото ПТП, включително налице ли е
пострадало лице и неговата самоличност. Посоченото съществено е накърнило правото на
защита на жалбоподателя, включително предвид обстоятелството, че елемент от обективна
страна на вменените му нарушения по чл.123, т.2, б.“а“ и б.“б“ ЗДвП е наличието на
пострадали хора при произшествието. Обстоятелствената част на АУАН и НП очертават
фактическата рамка на обвинението и наличието на непълноти и противоречия в тях
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което не може да бъде
санирано, включително чрез тълкуване на фактите, установени от събраните по делото
доказателства.
На следващо място, описаните в АУАН и НП фактически обстоятелства не се
установяват от събрания по делото доказателствен материал. Не се установи с
категоричност наличието на настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла на
пар.6, т.30 от ДР на ЗДвП. От показанията на свидетелите П. и Н. – очевидци на инцидента,
както и от депозираните от жалбоподателя обяснения се установява, че между процесния
лек автомобил и велосипедиста не е имало съприкосновение, като последният е загубил
4
контрол и е паднал, без сблъсък с л.а. От събраните гласни доказателствени средства не се
установяват посочените в АУАН и НП факти за липсата на дистанция между автомобила и
велосипеда, както и за наличието на сблъсък между двете превозни средства. Показанията
на свидетелите П. и Н., както и депозираните от жалбоподателя обяснения, не се
опровергават от показанията на св.Л., установил последиците от настъпилия инцидент след
подадения сигнал. Изяснява се, че същият е установил наранявания по пострадалия, както и
щети по велосипеда, които обстоятелства обаче не водят с категоричност до извод за
настъпил сблъсък между двете ППС, като посочените щети е възможно да бъдат получени и
при загуба на контрол над велосипеда, в какъвто смисъл са показанията на останалите
свидетели. Единственото противоречие между показанията на св.Л. и тези на останалите
разпитани лица е по отношение на наличието на следи по автомобила, като останалите
свидетели твърдят липсата на такива. Посоченото обаче също не води до категоричен извод
за наличието на сблъсък, както и не дискредитира показанията на останалите свидетели,
доколкото и самият Л. заявява, че установените побитости по бронята на автомобила били
стари.
Предвид на изложеното, административно-наказващият орган, чиято е
доказателствената тежест, не установи в хода на процеса всички обстоятелства, включени
във фактическия състав на вменените нарушения. По отношение на процеса на доказване по
административно-наказателни дела намират субсидиарно приложение правилата на НПК, на
основание разпоредбата на чл.84 ЗАНН. Съгласно чл.14, ал.2 НПК, доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила.
Предвид на това, съдът не е обвързан с презумптивна доказателствена сила на АУАН, като
изложените в АУАН факти и обстоятелства са предмет на доказване в хода на
производството пред съда.
Предвид на изложените доводи обжалваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
С оглед изхода на спора, основателно е направеното от защитника искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН. Установява
се, че към жалбата е приложено пълномощно на адв.Р.Рачева, в което е посочено, че се
осъществява безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 ЗА. Съгласно чл.38,
ал.2 ЗА ако в посочената хипотеза в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати.
Предвид на изложеното, ОДМВР - Плевен следва да бъде осъдена да заплати на
адв.Р.Рачева адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, изчислено съобразно чл.18,
ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-0293-000660/17.08.2020г. на Началник
РУ - Левски при ОД на МВР-Плевен, с което на С. М. С. , ЕГН:********** от гр.Левски,
ул.”Стара планина”№11, са наложени следните административни наказания: 1) на основание
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 1 месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП; 2) на основание чл.175, ал.1, т.5
ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, за
нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП; 3) на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП –
глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.23, ал.1 ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.3
от ЗА, Областна дирекция на МВР – Плевен да заплати на адв.Ралица Рачева –
Адвокатска колегия – Плевен, гр.Левски, ул.”П.Яворов” №3, разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
гр.Плевен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
6