№ 249
гр. гр. Димитровград, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско
дело № 20215610102041 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция
Пътна инфраструктура“ град С., бул.“Македония“№3, ЕИК *********,
представлявано от инж.Радостин Ламбрев-Директор на Областно пътно
управление-Хасково, град Хасково, бул.“Съединение“№38, против
ДЗИ“Общо Застраховане“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление град С., бул.Витоша №89Б, представлявано от ИД Коста Чолаков
и Бистра Василева, с която са предявени обективно съединени осъдителни
искове с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 КЗ /226, ал. 1 КЗ отм./.
В исковата молба ищецът твърди следното:
Във връзка с настъпило застрахователно събитие на 17.01 .201 7г., на
АМ"Марица" , в участька „Пътен възел Димитровград" при км 38+800 ,
констатирано с Протокол за ПТП № 1505310 от 17.01.2017г. на Министерство
на вътрешните работи, са причинени имуществени щети на Агенция „Пътна
инфраструктура"- Областно пътно управление - Хасково, като с увреден
1(един) брой електрически сгьлб. С претенция за нанесена щета, описана в
Писмо изх. № 53-00-3 6/3 1 .0 1 .20 1 7г., ОПУ-Хасково е уведомил ответника
ДЗИ"Общо застраховане" ЕАД за настьпилото застрахователно събитие. От
ОПУ-Хасково е сьставена е количествено-стойностна сметка, в която са
1
описани причинените ни действителни щети, изразяващи се в увреждането на
1(един) брой електрически сrьлб, като общата стойност на щетата,
включваща транспортните разходи и монтажа е в размер на 930,69 лв.
(деветстотин и тридесет лева и шестдесет и девет стотинки). Същата е
приложена заедно с протокола за ПТП и със снимков материап към
уведомителното писмо — претенция на ОПУ-Хасково. Обстоятелствата и
причините за настьпилото ПТП, съгласно описанието по протокола за ПТП,
са следнкге: Водачът Е.Д.Б., ЕГН **********, от гр.С., ж.к."Д." № **, вх. **,
ет. **, ап. **, при управление на автомобил марка „Р.М." с рег. № ****, , на
17.01.2017г. окопо 08,ЗОч. на АМ"Марица" , в участька „Пътен възел
Димитров{рад" при км 38+800, при движение с несъобразена с пътните
условия скорост, на десен завой губи контрол над управлеинето на
автомобила, излиза вляво от пътя по посоката на движение и се блъска в
стьлб- улично осветление, от което произлизат материалните щети. Към
момента на настьпване на застрахователното събитие —1 7.0 1 .20 1 7г. за
въпросното МПС, чийто собствеинк е ,,Интерлогuстика куриер" ЕООД, EHK
*********, със седалище гр.Варна, ул."С." N22, е сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" между собственика на моторното
превозно средство и ДЗИ"Общо застраховане" ЕАД — застрахователна
полица № 06116002242577, със срок на валидност от 27.08.2016г. до
26.08.2017г. (посочена в протокола за ПТП). Относно нанесените щети
ОПУ[1]Хасково с Писмо изх.№ 53-00-36/ 31.01.2017г, е уведомило
застрахователното дружество, че следва да изплати застрахователно
обезщетение за нанесените щети на пътя, представляващ републикански път
— публична държавна собственост. До настоящият момент в Агенция "Пътна
инфраструкгура" — ОПУ -Хасково не е постьпило плащане на стойносгга на
причинената вреда по нанесената щета. Срокът за произнасяне и плащане на
обезщетението по нанесената щетата е изтекъл, поради което за нас възниква
правен интерес от завеждане на настоящия иск за изплащане на
обезщетението по насгвпилата щета, представляващо сума в размер на
1032,б9лв. , от които 930,69 лв. — главница и 102 лв. - линва за забава за
периода от 1 7.0 1 .20 1 7г. - датата на увреждането цо датата на завеждане на
исковата молба. Съгласно § 1, т.4 от ДР на Закона за пътищата (ЗП) "Пътни
принадлежности" са: базите за подцържане на републиканските пътища;
пътните sнаци; пътната маркировка; светофарните уредби; автономните
2
телефонни колонки; крайпътните насаждения; аварийните площадки;
крайпътните чешми и площадките за краткотраен отдих; енергозахранващите
и осветителните съоръжения заедно с прилежащите им терени; предпазните
огради, направляващите стьпбчета, снегозащитните съоръжения; защитните
orpanu и другите технически средства за организация и регулиране на
движението. В случая увредения електрически стълб представлява
„пътна'принаддежност" по смисъла на § 1, т.4 от ДР на Закона за пътищата
(ЗП) и са един от основните елемёкти на пътя, съгл. чл.5 ап.1,т.3 от ЗП.
ПътFпцата, на които са пргтърпени вредите са републикански и същите се
стопанисват и поддържат от Аreнция „Пътна инфраструктура", чрез
специализирани звена - областни пътни управления на основание чл. 19, ап.1
и ал. 2,т.4 във вр. с чл.22, ап.1 от ЗП. По посочените щети е напице виновно
поведение от страна на водача на MHC, който се е движел с несъобразена
скорост, в резултат на което е реализирал ПТП с материални щети.
Исковата претенция е да се постанови решение, с което на основание чл. 432,
ал.1 от КЗ да се осъди ответника Д3И „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр. С., 1463, бул. Витоша № 89Б, да заплати
на Агенция „Пътна инфраструктура"-Областно пътно управление - Хасково
неизплатено застрахователно обезщетение за настьпилата щета, както следва :
сумата 1032,б9лв., от които 930,69 лв. - главница и 102 лв. - лихва за забава за
периода от 17.01.2017г. - датата на увреждането до датата на завеждане на
исковата молба, както и законната лихва върху главницата, от момента на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски и адвокатско/ юрисконсултско
възиаграждение.
Ответникът подава отговор, в който твърди следното: В изпълнение на
Вашите указания и в рамките на предоставения ни срок, изразяваме
становището си по иска, предявен от Агенция „Пътна инфраструктура" чрез
ОПУ гр. Хасково срещу „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД за изплащане на
застрахователно обезщетение за имуществени вреди по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите в размер на
930,69 лв. главница и лихва върху търсеното обезщ етение в размер на 102
лв., както следва: По допустимостта и основателността на иска за главница:
Намираме иска за процесуално допустим, но неоснователен, поради което го
оспорваме изцяло по основание и размер. Становище по обстоятелствата, на
3
които се основава искът: I. Заявяваме, че искът е неоснователен, тъй като
вземането на ищ еца е погасено, поради извърш ено плащ ане от страна на
ответника. Във връзка с предявената претенция от страна на ищеца, в "ДЗИ -
03" ЕАД е образувана ликвидационна преписка № 43082611700123. На
16.02.2017 г., ответникът е заплатил сумата в размер на 381,96 лв. по
банковата сметка на ищ еца, с основание щ ета № 43082611700123.
Заплатената сума представлява стойността, необходим а за подм яна на
увреденото имущ ество и всички свързани с това разходи. Изплатената в
полза на Агенция „Пътна инфраструктура" ОПУ гр. Хасково сума е опредЕ.
по нормативно установения ред и съответства на всички претърпени от
увреденото лице ргмуществени вреди, вследствие на процесното ПТП. С
изплащането на посочената сума дружеството ни е изпълнило коректно и
изцяло задължението си по застрахователния договор, поради което не дължи
други суми. В настоящия случай реално претърпените вреди се изразяват в
увреда на използван електрически стълб. Твърдим, че обезщетението което се
д ъ л ж и на ищ еца следва да е без ДДС, тъй като А генция „Пътна И
нфраструктура" не е л и ц е, регистрирано по ЗДДС. А генция „Пътна
инфраструктура" е ю ридическо л и ц е на бю дж етна издръж ка към м
инистъра на регионалното развитие и благоустройството и не е данъчно
задълж ено л и ц е съгласно чл. 3, ал. 5 от ЗДДС („не са данъчно задълж ени
лица държавата, дъ рж авните и местните органи за всички извърш вани от
тях дей ности и ли доставки и качеството им на орган на държ авна и ли
местна власт, вклю чително в случаите, когато събират такси, вноски и ли
възнаграж дения за тези дейности и ли доставки). О свен това претенцията за
изплащ ане на ДДС е и недоказана, т.к. не са представени надлеж ни
доказателства - разходооправдателни докум енти (фактури), от които да се
установява, че ищ ецът действително е заплатил стойността на ремонта на
увреденото имущ ество с начислен ДДС, който се търси в настоящ ото
производство. Представените към исковата молба докум енти изхож дат от и
щ еца и не установяват плащ ане на ремонта на СПО, поради което по същ
ество не следва да бъдат ц ен ен и като доказателство за и звъ р ш ен о плащ
ане и остойностяване на рем онта, ощ е повече с начислен ДДС. Оспорваме
размера на исковата претен ц и я за обезщ етение на посочените в исковата
молба имущ ествени вреди. С читаме, ч е същ ият е завищ ен и н е отговаря на
средната пазарна цена за възстановяване на действително при чи нен и те
4
вреди по процесната мантинела. П редвид изложеното и доколкото вземането
на ищеца е удовлетворено в размер, съобразен със законовите разпоредби,
считаме, че в случая не е налице спор, който налага следваща съдебна намеса,
поради което намираме предявения иск за неоснователен и молим да бъде
отхвърлен. Доколкото сме възстановили сумата преди датата на завеждане на
исковата молба, твърдрш, че н е сме дали повод за завеждане на настоящото
производство. Неоснователността на главния иск води д о неоснователност на
акцесорния за лихва от претендираната дата. На отделно основание правим
възраж ение за изтекла погасителна давност по отн ош ен и е на претенцията
за лихви. Същ ите се погасяват с 3 - годиш на давност, исковата м олба е
входирана на 31.12.2021 г., п р едв и д което лихвите за пер иода п реди
31.12.2018 г. са погасени по давност и исковете следва да бъдат отхвърлени в
тази им част. Съобразно гореизложеното, молим да постановите реш ение, с
което да отхвърлите предявените искове изцяло като неоснователни и
недоказани ведно с всички законови последици. М олим да ни присъдите
сторените по делото разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и от приетата по делото справка
писмени доказателства- Протокол за ПТП № 1505310 от 17.01.2017г.,
Количествено-стойностна сметка по щета от 17.01.2017г. Снимков материал-
1 бр., Пълномощно изх. № П-291/11.08.2021г., както и представените с
отговора на исковата молба, заверени копия на: информационен лист за щета
№ 43082611700123; Нареждане за групово плащане от 16.02.2017 г. и опис
към него; Ликвидационен акт от 10.02.2017 г.; Автотехническа експертиза;
Претенция за нанесена щета; Опис заключение по щета № 43082611700123 се
установяват твърдените от ищеца факти и обстоятелства, че е било налице
валидно застрахователно правоотношение между ДЗИ и причинителя на
вредата, причиняването на имуществена щета по отношение на собственост
на ищеца, което не се оспорва и от ответника.
Заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, прието
като доказателство по делото установи, че на 17.01.2017 год. около 08,30 ч.,
при км. 38+800 на АМ „Марица" в участъка „Пътен възел Димитровград", при
5
заснежена пътна настипка водачът Е.Д.Б. управлява лекотов. автом. „Р.М."ДК
№ В **** НМ в посока С.. При движение с несъобразсна с пътните условия
скорост водачът губи контрол над управлението на автомобила, който излиза
вляво от пътното платно по посоката си на движснис и се блъска в стълб за
улично осветленхе. В рсзултат на удара крспежните болтове в основата на
стьлба се късат, захранващитс кабепи също се късат и стълбът се накпаня по
посока движението на автомобила. При удара се получават и други
материални щети по ел. стьлба. Уврежданията по ел.стьлба се получаввт по
начина, onucaн в горния механизъм. Видно от цитирания механизъм,
уврсжданията са в причинно-следствена връзка с процссното ПТП.
Увреждането на ел. стьлб по процесната щета е на стойност 930,69 лв. с ДДС.
Видно от представените в приложенията Копие на сертификат № 32 и
фактура № **********/22.05.2017 г., получателят А"ПИ" С. (в т.ч и ищецът
ОПУ Хасково) е изплатил на изпълнителя ГД „АБ-Марица" по а-ка № 4
сумата 4368.00 лв. с натрупване (в т.ч. и сумата 930,69 лв с ДДС, опредЕ. в
количествено-стойностната сметка .Претендираните от ищеца суми не са
завишени, тьй като са предварително съгласувани и са предмет на договор №
РД-38-22/05.12.2014 год. между ищеца и изпълнителя. Необходимата
стойност за възстановяване на увреденото имущество е 930,69 лв. с ДДС.
Изпълнителят е регистриран по ДДС, но не е страна по настоящото дело и
изплатената сума от ищеца на изпълнителя включва ДДС. Тази сума е
изплатена с ДДС от ищеца на трета страна и няма как този ДДС да бъде
изключен от дължимото обезщетение от застрахователя на ищеца. Наличието
на договор между ищеца и изпълнителя означава пазваен подход при
определянето на стойността на възстановяването. В този смисъл ВЛ счита,
стойността на възстановяването е опредЕ. по пазарни цени.
Заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието
като доказателство по делото установи, че относно въпроса какъв е размерът
на лихвите върху стойностга на нанесените вреди вследствие на възникналото
ПТП за периода от 17.01.2017 г. - датата на увреждането до датата на
завеждане на исковата молба - 31.12.2021 г., то размерът на дължимата лихва
върху стойността на нанесените вреди, изчислена по калкулатора на НАП и
съгласно претенцията за нанесена щета от А-ция „Пътна инфраструктура"
ОПУ-Хасково за главница в размер на 930.96 лева, лихвата е в размер на
467.93 лева, а същата за периода от 31.12.2018г. до 31.12.2021г. е в размер на
6
283.69 лева.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо по делото да бъде
установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: че в
причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
„Гражданска отговорност“ към датата на деянието е застрахована при
ответника, е претърпял имуществени вреди, на притежаван от ищеца имот,
представляващ част от предпазна еластична ограда/вантинела/, както и техния
размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, сега чл. 432, ал. 1 КЗ /в
сила от 01.01.2016 г./, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу
застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие
отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./, сега чл. 432, ал. 1 КЗ /в сила от
01.01.2016 г./, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
възстановяването им.
В тази връзка, с оглед на събраните в хода на производството
доказателства, съдът приема, че към датата на произшествието – 17.1.2017 г.,
е налице валидно застрахователно правоотношение между делинквента -
собственик на автомобил и ответника ДЗИ, което е покривало съответния
риск за причинените имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП.
От събрания и проверен по делото доказателствен материал се
7
установяват в пълнота и по несъмнен начин признаците от фактическия
състав на непозволеното увреждане – фактът на настъпване на твърдяното от
ищеца пътнотранспортно произшествие, предизвикано от водача на
застрахования при ответника автомобил, настъпили вследствие на
произшествието имуществени вреди, както и причинността между ПТП и
настъпилите вреди. Ето защо, съдът приема, че са налице всички
предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на прекия
извършител, а оттам и отговорността на ответното дружество, произтичаща
от действащия към момента на инцидента договор по застраховка
„Гражданска отговорност“, сключен със собственика на автомобила,
управляван от виновния за настъпване на ПТП-то водач.
Дължимото от ответника застрахователно обезщетение следва да е
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
Разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ не е възпроизведена в новия КЗ, но
доколкото не е предвидено друго, то съгласно общите принципи на чл. 45 ЗЗД
и чл. 51, ал. 1 ЗЗД ответникът е длъжен да обезщети всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, т.е. следва да
е налице пълно репариране на преките вреди. Страните не спорят, че е
установена щетата върху собственост на ищеца.
Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на
договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания
размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който
не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определено по пазарната му стойност. Според заключението по назначената
експертиза, стойността на увредения ел. стьлб по процесната щета е на
стойност 930,69 лв. с ДДС. Видно от представените в приложенията Копие на
сертификат № 32 и фактура № **********/22.05.2017 г., получателят А"ПИ"
С. (в т.ч и ищецът ОПУ Хасково) е изплатил на изпълнителя ГД „АБ-Марица"
по а-ка № 4 сумата 4368.00 лв. с натрупване (в т.ч. и сумата 930,69 лв с ДДС,
опредЕ. в количествено-стойностната сметка .Претендираните от ищеца суми
не са завишени, тьй като са предварително съгласувани и са предмет на
договор № РД-38-22/05.12.2014 год. между ищеца и изпълнителя.
Необходимата стойност за възстановяване на увреденото имущество е 930,69
лв. с ДДС. Изпълнителят е регистриран по ДДС, но не е страна по
настоящото дело и изплатената сума от ищеца на изпълнителя включва ДДС.
8
Тази сума е изплатена с ДДС от ищеца на трета страна и няма как този ДДС
да бъде изключен от дължимото обезщетение от застрахователя на ищеца.
Наличието на договор между ищеца и изпълнителя означава пазваен подход
при определянето на стойността на възстановяването. В този смисъл ВЛ
счита, стойността на възстановяването е опредЕ. по пазарни цени.
В отговора на исковата молба ответникът наведе твърдение, че е
изплатило на ищцовото дружество застрахователно обезщетение в размер на
381.96 лева, след заведената щета, по която е определено и изплатено това
обезщетение, като се представят и писмени доказателства в тазинасока/л.20 и
л.21/, изплатена на 16.2.2017г.
С протоколно определение от 12.09.22г., по молба на ищеца за
изменение на претендираната главница, по реда на чл.214 ГПК, съдът е
допуснал същото, като искът за главница се счита за предявен за сумата от
549 лева и производството за разликата до първоначално предявеният размер
на главница от 930.69 е прекратено.
Ето защо, съдът приема, че предявеният иск за обезщетение за
причинени имуществени вреди е основателен до сумата описана от вещото
лице в размер на 930.69лв , представляваща дължимото обезщетение за
имуществени вреди. с вкл. ДДС, като от тази сума следва да се приспадне
платеното обезщетение в размер на 381.96 лева, като искът следва да се уважи
до размера на 548.73 лева, а за разликата до предявеният размер от 549 лева
следва да се отхвърли, като недоказан и неоснователен.
По акцесорната претенция за законна лихва:
Установи се наличие на главен дълг. Спрямо увреденото лице
застрахователят отговаря за лихвите за забава от датата на деликта, т.е.
отговаря за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент – аргумент от
чл. 223, ал. 2 от КЗ. В съответствие с разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при
задължения за непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без
покана. А в съответствие с чл. 86 ЗЗД, при забава в изпълнението на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Така търсеното обезщетение следва да се присъди ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 17.1.2017г. до окончателното погасяване.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претенцията за лихва-същата се погасявала с 3 годишна
9
давност, а исковата молба е била депозирана на 31.12.2021г., предвид което и
лихвата за периода преди тази дата 31.12.2018г. са погасени по давност и те
следва да се отхвърлят в тази им част.
Възражението на ответника е основателно.Лихва за забава се дължи за
периода от 31.12.2018г. до окончателното погасяване, но доколкото ищецът
претендира тази лихва до момента на депозиране на исковата молба
31.12.2021г. , то и предвид заключението на вещото лице в тази насока,
размера на лихвата е 283.69 лева.Ищецът претендира лихва в общ размер на
102 лева, поради което искът за лихва е основателен за сумата от 102 лева за
периода от 31.12.2018г. до 31.12.2021г.
Относно претендираните разноски: Изменението на иска чрез
намаляване размера на вземането по съществото си е съчетано с десезиране на
съда за разликата до първоначално предявения размер , за която ответникът
има право на съответните разноски, което е и направено от негова страна със
становище вх.№6173/14.9.2022г. Поради това при пълното уважаване на
намаления по реда на чл. 214 ГПК иск на ищеца следва да се присъдят
разноски съобразно уважената част от първоначално предявения размер на
иска. От друга страна, като се има предвид, че причина за изменениението е
грешка в изчисляване на размера от ищеца, като не е взето предвид
изплащане на обезщетение от ответника по заведената щета преди депозиране
на исковата молба и не би могло да се приеме, че в случая е налице пълно
уважаване на иска , предвид липсата на отхвърлителен диспозитив, за да се
присъди пълния размер на изплатеното, договорено адвокатско
възнаграждение, респ. направени разноски по делото.
Предвид изложеното на ищеца се дължат разноски в размер на 560.82
лв., а на ответника разноски в размер на 225.62лв. При това положение, съдът
счита,че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
335.20 лв., представляваща направени разноски по делото, изчислени по
съразмерност и след компенсация на разноските, които ищецът дължи на
ответника.
Мотивиран от гореизложеното, съдът:
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДЗИ“Общо Застраховане“ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление град С., бул.Витоша №89Б, представлявано от ИД Коста
Чолаков и Бистра Василева, да заплати на „Агенция Пътна инфраструктура“
град С., бул.“Македония“№3, ЕИК *********, представлявано от
инж.Радостин Ламбрев-Директор на Областно пътно управление-Хасково,
град Хасково, бул.“Съединение“№38, сумата 548.73/петстотин четиридесет
и осем лева 73 ст./, представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение от ответното застрахователно дружество и действително
причинени имуществени вреди-увреждане на 1бр.електрически стълб
собственост на ищцовото дружество, вследствие на ПТП на 17.01.2017г.,
ведно със законната лихва, считано от 31.12.2021г. до окончателното й
изплащане, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 549
лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ДЗИ“Общо Застраховане“ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление град С., бул.Витоша №89Б, представлявано от ИД Коста
Чолаков и Бистра Василева, да заплати на „Агенция Пътна инфраструктура“
град С., бул.“Македония“№3, ЕИК *********, представлявано от
инж.Радостин Ламбрев-Директор на Областно пътно управление-Хасково,
град Хасково, бул.“Съединение“№38, сумата от 102/сто и два/лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.12.2018г.
до 31.12.2021г.
ОСЪЖДА ДЗИ“Общо Застраховане“ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление град С., бул.Витоша №89Б, представлявано от ИД Коста
Чолаков и Бистра Василева, да заплати на „Агенция Пътна инфраструктура“
град С., бул.“Македония“№3, ЕИК *********, представлявано от
инж.Радостин Ламбрев-Директор на Областно пътно управление-Хасково,
град Хасково, бул.“Съединение“№38, сумата в размер на 335.20/триста
тридесет и пет лева и 20 ст./, разноски по делото, изчислени по съразмерност
и след компенсация на разноските, които ищецът дължи на ответника.
11
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
12