№ 395
гр. Перник, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720105605 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република”, чрез юрк. Софрониева, срещу Д. Т. Л., ЕГН **********, с адрес: *******, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 1893,80 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *******, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 02.08.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, и сумата 263,81 лв., представляваща обезщетение за
забава върху месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. до 14.07.2021 г., за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение № 1161/03.08.2021 г. по ч.гр.д.№ 4065/2021 г. на
РС – Перник.
Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище, находящо се на посочения
адрес, за процесния период при действието на публично известни общи условия. Счита, че
ответникът, в качеството на потребител на топлинна енергия, дължи начислената стойност,
както и лихвата за забава върху главницата по всяка фактура за процесния период. Моли да
се приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение, както и за осъждането му за сторените в заповедното и
исковото производство разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез пълномощника си адв. В., е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва да е потребител на топлинна енергия за процесния имот, тъй като не притежава
собствеността върху имота към момента, както и да е доставена топлинна енергия в
претендирания размер. Възразява за погасяване на вземанията по давност. По изложените
съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените
разноски.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед за изпълнение №
1161 от 03.08.2021 г. на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 4065 по описа за
2021 г. на Районен съд – Перник срещу Д. Т. Л., за сумата 1893,80 лв. - представляваща
главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес ******, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.08.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, и сумата 263,81 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. до
14.07.2021 г., и са присъдени разноски на заявителя.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 31.08.2021 г., който е
подал възражение на 29.09.2021 г.
С Разпореждане № 6224/07.10.2021 г. е указано на заявителя, че в едномесечен срок от
съобщението може да предяви иск за установяване на вземанията си по издадената заповед
за изпълнение. На 03.11.2021 г. е депозирана исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящото дело.
По делото е представен заверен прпис на общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани във в. „Съперник“ на 29.04.2008 г., а с
доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че общите условия
са публукивани в един месттен и централен ежедневник (в-к „Съперник“, бр. 82 от
29.04.2008 г. и в-к „Новинар“, бр. 101 от 30.04.2008 г.).
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 5, том VI, дело № 1676
от 1995 г. се установява, че на 24.07.1995 г. Л.Р.К. и Р.С.К. са продали на Д. Т. Л. недвижим
имот, представляващ апартамент **** в жилищна сграда **, вх. А, находящ се в ****.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се
установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която е
сключен Договор № 252/06.11.2001 г. за услугата „дялово разпределение на топлинна
енергия“ в сграда в режим на етажна собственост между етажната собственост и „Техем
сървисиз“ ЕООД, от който момент е въведена системата за дялово разпределение в СЕС.
Вещото лице посочва, че между ищцовото дружество и „Техем сървисиз“ ЕООД е сключен
Договор № 97/30.11.2011 г. за услугата „дялово разпределение“ със срок една година с
2
клауза за безсрочно продължение с по още една година, ако липсват възражения от
подписалите го страни, и Договор № 76/01.09.2017 г. с „Директ“ ЕООД. От заключението
на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в
абонатната станция, е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен
е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни.
От заключението се установява още, че е извършен редовен отчет на показанията на
топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите, водени от
топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно
съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са
приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на
посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна
енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е
констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.
От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни
ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС.
Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице е
посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна
топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на
топлоенергията. В тази връзка вещото лице пояснява, че стойността на топлоенергията за
процесния период е в размер на исковата сума.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и
фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон
документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е
анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника
елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово
разпределение и други.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, срещу която е прието възражение по реда на чл. 423 ГПК, поради
което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване
на настоящите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото
е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението
3
за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик
или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването
на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при
наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От представения по делото нотариален акт за за покупко-продажба на недвижим имот
съдът приема, че на 24.07.1995 г. ответникът е придобила собствеността върху недвижим
имот, с адрес: г*****.
Предвид горното, следва, че за исковия период страните по делото са се намирали в
договорни отношения за продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия.
Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими
суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който
се отнасят.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се
установява, че доставената топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. е в
размер на 1893,80 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
главница в претендирания размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за
текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът,
съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период,
размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, достига до извод,
че обезщетението за забава за периода от 09.07.2019 г. до 14.07.2021 г. е в размер на сумата
263,81 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ишцовото дружество е възникнало
вземане за лихва за забава в претендирания размер.
4
По горните съображения, съдът намира, че в полза на ищцовото дружество е
възникнало вземане за обезщетение за забава в претендирания размер.
По възражението за погасяване на вземанията по давност:
Наличието на възникнали облигационни задължения към ищцовото дружество е
основание за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за
погасяването им по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В
настоящия случай процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност,
доколкото вземането за топлинна енергия е периодично, а другото е вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността
тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - Перник”
АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на
вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на
този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и
преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). С оглед изложеното и при
установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на главницата за най-стария
отчетен период - месец 05/2019 г., е настъпила на 01.07.2019 г.
Съгласно чл. 116 б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иска, а сългасно чл.
422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по
чл. 415, ал. 4 ГПК.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 02.08.2021 г.,
с което даваността за вземанията е прекъсната.
Водим от горното, съдът прави извод, че предявените искове са основателни и следва
да бъдат уважени в пълния предявен размер.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като
правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и искането за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в
съда – 02.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски. В настоящото исково производство ищцовото дружество е сторило следните
5
разноски: 43,15 лв. – държавна такса, 200,00 лв. – депозит за вещо лице, 100,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, т. е. в общ размер 343,15 лв. В заповедното производство
ищцовото дружество е направило разноски както следва: 43,15 лв. – държавна такса, и 50,00
лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо 93,15 лв. Предвид извода за основателност
на исковите претенции, сторените разноски следва да бъдат присъдени на ищеца в пълен
размер.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. Т. Л., ЕГН **********, с адрес: *******,
ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 1893,80 лв. /хиляда
осемстотин деветдесет и три лева и осемдесет стотинки/, представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: *******, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на депозиране на заявлението – 02.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и
сумата 263,81 лв. /двеста шестдесет и три лева и осемдесет и една стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху месечните плащания за периода от 09.07.2019
г. до 14.07.2021 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 1161/03.08.2021 г.
по ч.гр.д.№ 4065/2021 г. на РС – Перник, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. Т. Л., ЕГН **********, с адрес: *******, ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 343,15 лв. /триста четиридесет и три
лева и петнадесет стотинки/ - разноски в исковото производство, и сумата 93,15 лв.
/деветдесет и три лева и петнадесет стотинки/ - разноски в заповедното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила ч.гр.д. № 04065 по описа за 2021 г. на Районен съд –
Перник, да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6